БОРБАТА за КАРЛОВО е БОРБА за СПАСЕНИЕ на ЧОВЕЧЕСТВОТО

 
 

Начална страница
Който не взема кръста си,
а следва подире ми,
не е достоен за  Мене.
                     (Матея 10:38)

     

 
 


Защо да изберете менМоят екипЗащо да гласувамеБъдещетоПрограмата на ООН

 
 
За общ. съветнициБоклукътЗастъпнициКанд. кметовеСоциология
 
 

Нашата платформа
Общ. съвет на БСПЗа конкуренциятаНашият вестникКалендарФинансиранеГалерияНовата кампанияПредизборен клип

оо

Световният проблем "отпадъци"
във филма долу ще видите Завод за рециклиране на отпадъци, който е френски
(с масово приложение там),


производителят на завода
OXALOR International

 
 


 
Проблемът отпадъци беше осъзнат като общопланетарен преди около четиридесет години. От тогава датира и появата на  виждането, че поради система от проблеми, свързани с разрушаване на околната среда, радикално трябва да се смени философията за развитие, в т.ч. и промяна в разбирането за отпадъците. Още тогава новата философия бе наречена “устойчиво развитие”.

 
  Програма на ООН "Устойчиво развитие" за Спасение на Човечеството  
 
 

 

    Проблемът отпадъци има определящо значение за качеството на развитие на всяко общество. Не е възможно общество да се нарича развито, още по-малко европейско, без култура за третиране на отпадъци. В развитите страни отдавна на отпадъците се гледа като на материален ресурс за развитие. Това е противопоставяне на дематериализацията, изтощаването на материалните ресурси. Културата по третиране на отпадъци се разви в скала, характерна за цялата планета:
    1. Радикално намаляване на отпадъците и безотпадни технологии още в процеса на проектиране на изделието. Тази култура се разви след 1980 г. и се увеличава с перспективи през ХХI век в условията на устойчиво развитие;
     2. Рециклиране на отпадъци (+ компостиране) се разви след 70-те години на миналия век и все още участва в процеса на намаляване на дематериализацията с перспективи в устойчивото развитие;
   
3. Обработка и обезвреждане на отпадъци (+ изгаряне). Похвати от 50-те и 60-те години на ХХ век. Този дял устойчиво намалява. Според устойчивото развитие е без перспективи за ХХI век;
    4. Класически способ - сметища. Част от процеса на урбанизация. Днес е доминиращ в бедните страни, но забавя темповете си и няма перспективи за развитие в условията на устойчивото развитие.
   Показахме горната приблизителна класификация, обвързвайки я с процеса устойчиво развитие, провокирани от нарастващото обществено недоволство от корупцията, корупцията по висшите етажи на властта, корупцията сред органите на местна власт. Този проблем е нетърпим и както е известно към него изразява вече неколкократно не само Брюксел, но и американският посланик Баерли. В публикация на американското посолство преди 12 години бе казано: “В Съединените щати и в много други развити страни намаляване на твърдите  и опасни отпадъци в процеса на производство е важна стратегическа насока за постигане на устойчиво икономическо развитие чрез опазване и пестеливо използуване на природните и човешки ресурси”. (Green paper 5 RPO 9606-003 BULGARIAN, p. 3).
  Още през осемдесетте години на миналия век, но официално след Рио’92, в Програма ХХIвек, стана ясно, че радикалното решаване на проблема с отпадъците, може да стане единствено и само в обвързаност с други над 40 основни направления – икономически, социални, околна среда, климат, енергийна сигурност, култура, мир и сигурност и т.н. Всички страни в Европа освен развитото си законодателство, разработиха и Национални стратегии за устойчиво развитие. Такава разработи и развива Европейската комисия, а собствени стратегии за устойчиво развитие разработват и неправителствени организации от ЕС. През май 2007 Министерство на околната среда и водите направи опит да представи нещо като "Проект на стратегия за устойчиво развитие на Република България". Това стана без политически санкции на партиите от тройната коалиция и на самото правителство, тъй като година преди това тази задача бе възложена на министър Овчаров, но това не бе направено. България забавя стратегията си за устойчиво развитие вече 15 години, заради което Омбудсманът определи “лошо управление”, т.е. страната е станала обект на корупция. Това касае пряко и културата за управление на отпадъците.

     В условията на липса на Национална стратегия за Устойчиво развитие, липса на градоустройствени планове за устойчиво развитие, проблема за устойчиво управление на отпадъците не може да бъде решаван днес по друг начин, освен чрез предварително дефинирана по конституция  корупция.

    На 09.01.2006 - Заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента даде определение демографски срив. Оставяме настрана "демографска катастрофа" и "геноцид".  Резолюция  А/60/L.I, на Общото събрание на ООН – 2005, т.138 казва: “Всяка държава е длъжна да защитава населението си от геноцид, военни престъпления, етнически прочиствания и престъпления против човечността. Това задължение влече след себе си необходимостта от предотвратяване на такива престъпления, в това число подстрекателствата към тях, чрез вземане на  съответните необходими мерки. Ние признаваме отговорността ни в това отношение и ще действуваме в съответствие с нея. Международното съдружество трябва да вземе съответни мерки, за да съдействува и помага на държавите при изпълнение на тези задължения и трябва да поддържа усилията на ООН  за създаване на възможности за ранно предупреждение”.

      Напъните за изгаряне на отпадъци предварително могат да се класифицират като корупционни, срещу здравето, икономиката и просперитета на населенията, срещу националната сигурност. “През последните години в САЩ и Европа бяха изоставени много проекти за строеж на пещи за изгаряне на опасни отпадъци. Макар че това може да се обясни с икономически причини като намаляване на търсенето, повечето специалисти смятат, че главната причина е намаляването на отпадъците.  Нещо повече: в Съединените щати много от съществуващите пещи за изгаряне на градски отпадъци, проектирани за високи натоварвания, работят с непълен капацитет поради отклоняването на отпадъци за рециркулиране, компостиране или дори евтино изхвърляне в сметища. Т.е. изгарянето няма бъдеще. Поради висока цена и техническа сложност на инсталациите за изгаряне ...те не са подходящи за развиващите се страни, където подобни капиталовложения са твърде рисковани." (Green paper 5 RPO 9606-003 BULGARIAN, p. 9).

   Доводите, че изгарянето на битови отпадъци ще дава битова енергия са несъстоятелни и разкриват други празнини в градоустройствените решения освен обективна оценка на здравния и демографски статус на населенията им. Това е управлението на енергийния микс (енергийна сигурност), липса на сценарии за климат и климатична адаптация, липса на технологична политика за ХХI-ви век и т.н. Липсата на всичко това ще бъде обект на разследване на новата агенция за национална сигурност. Не знаем дали някой в общинските управи разбира нещо от сигурност през ХХI-ви век. Защото в Сафия не им направи впечатление израза в проекта на вече утвърдения градоустройствен план: ” Само за по-малко от 10 години почти един 50-хиляден град е “изчезнал” от тази част (двукилометровият обхват от площад “Св. Неделя”).” Защо и по какви причини са изчезнали 50 хиляди софиянци само от центъра на София? Ако до този момент общинарите не разбират какво е сигурност през ХХI-ви век, то след няколко месеца ще трябва или да научат или да отговарят...
д-р Пенчо Пенчев (София)
 

 
 
 
 

Споделете Вашето мнение тук:

 
 


 
 

 
 
 
 
 

Авторско право © BGL-Biz.com & Уеб дизайн & Авторът