КАПИТАЛЪТ, ТОМ 2, ОТДЕЛ 1

КАРЛ МАРКС, КАПИТАЛЪТ, ТОМ ВТОРИ, ОТДЕЛ ПЪРВИ - МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВОТО ОБРЪЩЕНИЕ

Карл Маркс
КАПИТАЛЪТ
КРИТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИКА
(на теорията и на практиката)

ТОМ ВТОРИ
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕТО НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛИ ПЪРВИ

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВИЯ КРЪГООБОРОТ
(ОБРЪЩЕНИЕ, ЦИРКУЛАЦИЯ)

ИНТЕРНЕТ СВИТЪК СЕДМИ

zpaq0Съдържание
От Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС
Предговор от Фридрих Енгелс
Предговор към Второто издание от Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ.
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВИЯ КРЪГООБОРОТ

Глава първа. Кръгооборотът на паричния капитал
  I. Първи стадий. П—С
 II. Втори стадий. Функцията на производствения капитал 
III. Трети стадий С—П'
IV. Кръгооборотът в неговата цялост 

Глава втора. Кръгооборотът на производствения капитал
  I. Просто възпроизводство
 II. Натрупване и възпроизводство в разширен мащаб
III. Натрупване на пари
IV. Резервен фонд

Глава трета. Кръгооборотът на стоковия капитал
Глава четвърта. Трите фигури на процеса на обръщението (кръгооборота)
Натурално, парично и кредитно стопанство
Покриване на търсенето и предлагането

Глава пета. Време на обръщението
Глава шеста. Разходи по обръщението
  I. Чисти разходи по обръщението
     1) Време за покупка и продажба
     2) Книговодство (счетоводство)
     3) Пари
 II. Разходи по съхраняването
     1) Образуване на запас изобщо
     2) Същински стоков запас
III. Транспортни разходи

zpaq1
(горе)
УВОД
от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС

Настоящото издание на втория том на „Капиталът“ е превод от второто немско издание, излязло през 1893 г, под редакцията на Енгелс. Както и в предишното му издание на руски език (1939 г.), за основа е взет преводът под редакцията на И. И. Скворцов-Степанов.

При подготовката на това издание в посочения превод (изданието от 1939 г.) са направени значителен брой поправки, някои от които са съществени. Сверката на текста на първото и второто немски издания с ръкописите на Маркс и с окончателния ръкопис, редактиран и подготвен от Енгелс за набор, в много случаи даде възможност да се открият и отстранят редица грешки на перото и печатни грешки, допуснати във второто немско издание. Същевременно отново бяха сверени с първоизточниците всички цитати и позовавания, проверени бяха фактическите данни и изчисления, като бяха поправени случайните неточности. В това издание са взети под внимание всички направени от В. И. Ленин преводи на извадките от немските издания на втория том на „Капиталът“, който той цитира в произведенията си, а също така използван е и лениновият превод на отделни изрази и термини.

Новото издание на втория том на „Капиталът“ е снабден с редакционни бележки и показалци: именен, на цитираната и споменаваната литература, на съществуващите руски преводи, на цитираните и споменаваните книги и предметен показалец.

Бележките на Маркс и Енгелс под линия, както и в немското издание от 1893 г., са обозначени с номер с малка скоба. Само някои бележки Енгелс е подписал със своите инициали. За разлика от авторските бележки, редакционните бележки, дадени под линия, са обозначени със звездичка, с бележката „Ред.“, а редакционните бележки в края на тома — с номера без скоби.

Отделни пасажи в авторския текст и в цитатите, поставени в малки скоби, са на Маркс. В средни (квадратни) скоби е текстът на Енгелс, вмъкнат от него при подготовката на ръкописите на Маркс за печат.

Малкото трудни за превод немски думи или специални термини се дават, наред с превода им, на езика на оригинала (в средни [квадратни] скоби).

Корицата на втори том на "Капиталът"


2
(горе)
ПРЕДГОВОР
от Фридрих Енгелс

Да се подготви за печат книга втора на „Капиталът“, и при това така, че тя да представлява, от една страна, свързано и по възможност завършено произведение, а, от друга страна, произведение изключително на автора, а не на редактора, не беше лесна работа. Големият брой на наличните, повечето откъслечни разработки затрудняваше задачата. Напълно подготвен за печат беше не повече от един единствен ръкопис (IV), но по-голямата част и на този ръкопис се оказа остаряла в резултат на по-късни преработки. Главната маса на материала, макар и да беше в по-голямата си част обработена по същество, не бе достатъчно оформена стилистически; материалът бе изложен на езика, на който Маркс обикновено съставяше своите извлечения: небрежен стил, фамилиарни, често рязко-хумористични изрази и обрати, английски и френски технически названия, често цели фрази и дори страници на английски; това е запис на мислите в онази форма, в която те са се развивали в главата на автора в един или друг случай. Наред с отделни обстойно изложени части — други, не така важни, са едва нахвърляни; фактическият материал за илюстрациите е събран, но едва сгрупиран, да не говорим за обработка; в края на главите, под натиска на стремежа да се премине към следващата, често стоят само няколко откъслечни фрази, набелязващи изложението на мисълта, оставено тук незавършено; най-после, известният почерк, който сам авторът понякога не можеше да разбере.

Аз се ограничих по възможност с буквалното възпроизвеждане на ръкописите, изменяйки в стила само онова, което би изменил самият Маркс, и вмъквайки само някои пояснителни изречения и преходи там, където това беше абсолютно необходимо и където освен това смисълът не предизвикваше никакви съмнения. Изрази, чието значение допускаше макар и най-далечно съмнение, аз предпочитах да печатам дословно. Направените от мен преработки и добавки не съставляват общо дори и десет печатни страници, при това всички те са само от формално естество.

Простото изброяване на оставения от Маркс ръкописен материал за книга II показва с каква несравнена добросъвестност, с каква строга самокритика се стараеше той да разработи до пълно съвършенство своите велики икономически открития, преди да ги публикува; самокритика, която само рядко му даваше възможност да приспособява изложението по съдържание и по форма към своя кръгозор, постоянно разширяващ се вследствие на нови проучвания. Този материал се състои от следното:

Преди всичко ръкопис „Към критиката на политическата икономия“ в 23 тетрадки, съставляващи 1 472 страници 22,5 Х 78,5 см, написани от август 1861 до юни 1863 г. Той представлява продължение на първата тетрадка под същото заглавие, отпечатана в Берлин в 1859 г.1 На страници 1—220 (тетрадки 1—V), а след това отново на страници П59—1472 (тетрадки XIX—XXIII) в него се разглеждат темите, изследвани в книга I на „Капиталът“, от превръщането на парите в капитал и до края; ръкописът представлява първата от съществуващите редакции на тази книга. На страници 973—1 158 (тетрадки XVI—XVIII) се разглеждат въпросите за капитала и печалбата, за нормата на печалбата, за търговския капитал и паричния капитал, следователно такива теми, които впоследствие са били развити в ръкописа, отнесен към книга III. Напротив, теми, влезли в книга II, както и твърде много теми, по-късно разгледани в книга III, още не са получили тук специална разработка. Те се засягат между другото именно в отдела, който съставлява главната част на ръкописа: страници 220—972 (тетрадки VI—XV) "Теории за принадената стойност" Този отдел съдържа подробна критическа история на централния пункт на политическата икономия, на теорията на принадената стойност, и освен това във форма на полемика с предшествениците излага по-голямата част от онези пунктове, които са изследвани впоследствие специално и в логическа връзка в ръкописа, отнасящ се към книга II и III. Аз си запазвам правото да публикувам критическата част на този ръкопис във вид на IV книга на "Капиталът", при което в него ще бъдат отстранени многобройни места, изчерпани в книги II и III Колкото и да е ценен този ръкопис, той малко можа да бъде използван за настоящото издание зa книга II.

Следващ по време е ръкописът на книга III. Поне в по-голямата си част той е написан в 1864 и 1865 г. Едва след като той е бил 

в съществената си част готов, Маркс е пристъпил към обработка на книга I на напечатания в 1867 г. първи том. Този ръкопис на книга III аз сега обработвам за печат.

От периода след появяването на книга I има за II том четири ръкописа in folio (във формат 21X33 см.) номерирани от самия Маркс от I до IV. От тях ръкопис I (150 страници), който се отнася вероятно към 1865 г. или 1867 г., представлява първата самостоятелна, но повече или по-малко откъслечна обработка на книга II; тъй както тя е построена сега. И от този ръкопис нищо не можа да бъде използвано. Ръкопис III отчасти се състои от събрани цитати и от препратки към записките тетрадки на Маркс — всичко това в по-голямата си част се отнася към първия отдел на книга II, — отчасти той представлява обработка на отделни пунктове, именно критика на положенията на А. Смит за основния и оборотния капитал и за източника на печалбата; по-нататък идва изложение на отношението на нормата на принадената стойност към нормата на печалбата, което се отнася към книга III. Препратките дадоха малко ново, по-късните редакции са направили излишно ползването от тях както за II, така и за книга III, следователно и те в повечето случаи трябваше да бъдат оставени настрана. Ръкопис IV представлява подготвена за печат обработка на първи отдел и първите глави на втори отдел на книга II и там, където това беше нужно, той бе използван. Макар да се оказа, че той е написан по-рано от ръкопис II, обаче вследствие на това, че е по-завършен по форма, той с успех можа да бъде използван за съответната част на книгата; оказа се достатъчно да се направят няколко добавки от ръкопис II. Този последният ръкопис представлява единствената до известна степен завършена обработка на книга И и носи датата 1870 г. В бележките за окончателната редакция, за които сега ще споменем, изрично е казано: „В основата трябва да бъде поставена втората редакция“.

След 1870 г. отново настъпва пауза, причинена главно от болезненото състояние на Маркс. Както обикновено, Маркс запълваше това време с изучаване: агрономията, американските и особено руските поземлени отношения, паричният пазар и банките, най-после природните науки: геологията и физиологията, а особено самостоятелните математически работи съставляват съдържанието на многобройните записни тетрадки на Маркс, отнасящи се към това време.3 В .началото на 1877 г. той се почувства толкова укрепнал, че отново можа да пристъпи към своята същинска работа. От края на март 1877 г. датират препратките и бележките от гореспоменатите четири ръкописа, послужили като основа на новата преработка на книга II, началото на която се намира в ръкопис V (56 страници in folio). Той съдържа първите четири глави и е още малко обработен; съществени пунктове се разглеждат в бележки под текста; материалът е по-скоро събран, отколкото прегледан, но този ръкопис е последното пълно изложение на тази най-важна част на първи отдел. Пръв опит да се направи от него готов за печат ръкопис представлява ръкопис VI (отнася се към времето сслед октомври 1877 г. до юли 1878 г.); той има само 17 страници формат 22,5х28,5 см, съдържащи по-голямата част на първа глава; втори — и последен — опит представлява ръкопис VII, който съставлява само 7 страници in folio и е датиран "2 юли 1878 г."

В това време за Маркс очевидно става ясно, че ако в състоянието на неговото здраве не настъпи пълен обрат, той никога не ще успее да завърши обработката на II и III книга до такава степен, че да задоволява самия него. Действително ръкописи V—VIII много често носят следите на напрегната борба с потискащото болезнено състояние. Най-трудната част на първи отдел е била наново преработена в ръкопис V; останалата част на първи и целият втори отдел (с изключение на глава седемнадесета) не създаваха значителни теоретически затруднения; напротив, трети отдел, възпроизводството и обръщението на обществения капитал, както му се е струвало, настоятелно изисквал преработка. Именно в ръкопис II възпроизводството е разглеждано отначало без връзка с посредничеството но паричното обръщение, а след това още веднъж — във връзка с паричното обръщение. Това е трябвало да се отстрани и изобщо целият отдел да се преработи по такъв начин, че да съответства на разширилия се кръгозор на автора. Така се е появил ръкопис VIII, тетрадка от всичко 70 страници 22,5×28,5; но колко много е съумял Маркс да вмести в тези страници, показва сравнението с отдел III в печатен вид, след като се изключат от него местата, взети от ръкопис II.

И този ръкопис съдържа само предварително разглеждане на предмета, при което работата се е заключавала преди всичко в това, да се установят и развият придобитите нови в сравнение с ръкопис II възгледи, докато пунктовете, за които не е могло да бъде казано нищо ново, са били оставени настрана. Значителна част от глава XVII на втори отдел, която и без това в известна степен се отнася към трети отдел, е била отново подложена на преработка и разширена. Тук често се прекъсва логическата последователност, в изложението на места има празнини, особено в края то има съвсем откъслечен характер. Но това, което Маркс е искал да каже, така или иначе тук е казано.

Такъв е материалът за книга II, от който аз, както е казал Маркс на своята дъщеря Елеонора не много преди смъртта си, 

трябваше „да направя нещо“. Аз приех това поръчение в най-тесни рамки; навсякъде, където беше възможно, аз ограничих своята работа до прост избор между различните редакции; при това така, че в основата поставях последната от съществуващите редакции, като я сравнявах с по-ранните. Действителни затруднения, т. е. не само технически, представляваха при тази работа само първият и третият отдел, но затова пък тези затруднения не бяха малки. Аз се стараех да ги разрешавам изключително в духа на автора.

Цитатите в текста аз превеждах в повечето случаи там, където те се дават за потвърждение на факти, или там, където оригиналът е достъпен за всеки, който желае основно да вникне във въпроса, например при цитирането на А. Смит. Това беше невъзможно само в глава X, защото тук пряко се критикува английският текст. При цитати от I том препратките са направени към страниците на второто негово издание, последното, появило се още докато Маркс бе жив.

Освен първата обработка в ръкопис „Към критиката на политическата икономия“, освен споменатите части на ръкопис III и няколкото кратки бележки, направени тук-там в записните тетрадки, за книга III има само: споменатият ръкопис in folio От 1864—1-865 г., разработен почти със също такава пълнота както ръкопис II на книга II, и, най-после, тетрадката от 1875 г.: отношението на нормата на принадената стойност към нормата на печалбата, изложено математически (в уравнения). Подготовката на тази книга за печат бързо напредва. Доколкото мога да съдя досега, тя ще представлява главно само технически трудности — разбира се, с изключение на някои много важни отдели.
Тук е уместно да се отхвърли едно обвинение против Маркс което се разпространяваше отначало подмолно и само от отделни личности, а сега, след неговата смърт, е провъзгласено за безспорен факт от немските катедър-социалисти, държавни социалисти и техните привърженици: обвинението, че Маркс бил извършил плагиатство от Родбертус. На друго място*1 аз вече казах най-необходимото по този повод, но едва тук мога да приведа решаващите доказателства.

Доколкото знам, това обвинение за пръв път се среща в „Eman-cipationskampf des vierten Standes“ на P. Майер, стр. 34:

„От тези публикации“ (отнасящи се към последната половина на тридесетте години работи на Родбертус) „Маркс доказуемо е почерпил по-голямата част от своята критика.“

До представянето на по-нататъшни доказателства аз сигурно, разбира се, мога да приема, че цялата „доказуемост“ на това твърдение се свежда до това, че Родбертус го е заявил на г. Майер. В 1879 г. излиза на сцената самият Родбертус*5 и във връзка със своята работа „Zur Erkenntnis unserer staatswirtschaftlichen Zustande“ (1842 r.) пише най. Целер (Тюбингскотосписание„Zeitschrift fiir die gesamte Staatswissenschaft“. 1879 г., стр. 219) следното:

„Вие ще видите, че това {развитите тук мисли} вече доста хубавичко е използвано … от Маркс, без, разбира се, да ме цитира.“

След него същото, без да му мисли, повтаря и неговият посмъртен издател Т. Козак („Das Kapital“ von Rodbertus. Berlin 1884, Einleitung, стр. XV). — Най-после, в издадените в 1881 г. от Р. Майер „ Briefen und sozialpolitischen Aufsatzen von Dr. Rodbertus-Jagetzow“ Родбертус направо казва:

„Сега виждам как Шефле и Маркс са ме ограбили, без да ме споменават.“ (Писмо № 60, стр. 134).

А на друго място претенцията на Родбертус придобива по-определен вид:

„Откъде произлиза принадената стойност на капиталиста, това аз съм показал в своето 3-о социално писмо по същество съвсем така, както Маркс, само че по-кратко и по-ясно.“ (писмо № 48, стр. 111).

За всички тези обвинения в плагиатство Маркс никога нищо не е узнал. В неговия екземпляр „Emancipationskampf“ се оказа разрязана само частта, която се отнася до Интернационала, останалата част на книгата разрязах вече самият аз след неговата смърт. Тюбингенското списание той никога не поглеждаше. „Briefe etc.“ до Р. Майер също са останали неизвестни за него и върху това място, което се отнася до „ограбването“, любезно ми обърна внимание едва в 1884 г. сам господин доктор Майер. Писмо № 48 Маркс, напротив, знаеше; г. Майер бил така любезен, че подарил оригинала на по-младата дъщеря на Маркс. Маркс, до чийто слух наистина бе достигнало някакво загадъчно мърморене за тайния източник на неговата критика, който трябвало да се търси у Родбертус, ми показваше това писмо, при което забеляза, че в него той има най-после автентично доказателство за това, за какво собствено претендира самият Родбертус; ако той не твърдял нищо повече, на него, на Маркс, това било съвсем безразлично, а ако Родбертус смятал своето собствено изложение за по-кратко и по-ясно, той можел да му остави това удоволствие, Той действително смяташе, че с това писмо на Родбертус целият въпрос е изчерпан.

Той можеше да мисли така, защото, както аз точно зная, цялата литературна дейност на Родбертус бе останала неизвестна за него до 1859 г., когато неговата собствена критика на политическата икономия беше готова не само в основни черти, но и в най-важните подробности. Своите икономически занятия той започна в 1843 г. в Париж с изучаването на великите англичани и французи; от немците той знаеше само Pay и Лист и това му беше достатъчно. Нито Маркс, нито аз нищо не знаехме за съществуването на Родбертус, докато в 1848 г. не стана нужда да критикуваме в „Neue Rheinische Zei* lung“*6 неговите речи като берлински депутат и неговите действия като министър. Ние бяхме така неосведомени, че запитвахме рейнските депутати кой е този Родбертус, който тъй внезапно бе станал министър. Но и те нищо не можеха да ни съобщят за икономическите работи на Родбертус. Напротив, Маркс и без помощта на Родбертус още тогава много добре знаеше не само откъде, но и как „произлиза принадената стойност на капиталиста“, което доказват „Нищета на философията“7 от 1847 г, и лекциите за наемния труд и капитала8, прочетени в 1847 г. в Брюксел и напечатани в 1849 г. в „Neue Rheinische Zeitung“, бр. 264—269. Едва около 1859 г. Маркс узна от Ласал, че има и икономист Родбертус, и след това намери неговото „Трето социално писмо“ в Британския музей.

Такива са фактическите обстоятелства. Как тогава стои работата с онова съдържание, което Маркс бил „откраднал“ от Родбертус?

„Откъде произлиза принадената стойност на капиталиста — казва Родбертус, — това аз съм показал в моето 3-о социално писмо съвсем така, както Маркс, само че по-кратко и по-ясно.

Ето къде е следователно централният пункт: теорията на принадената стойност, и действително не може да се посочи какво друго от Маркс би могъл някак да рекламира Родбертус като своя собственост. Следователно Родбертус се обявява тук за истинския автор на теорията на принадената стойност, която Маркс бил откраднал от него.

Какво обаче ни говори 3-то социално писмо за възникването на принадената стойност? То просто казва, че „рентата“, в която авторът включва поземлената рента и печалбата, се образува не от „стойностна надбавка“ към стойността на стоката, а

«вследствие на стойностна удръжка, която претърпява работната заплата, с други думи — вследствие на това, неработната заплата съставлява само част от стойността на продукта“,

а при достатъчна производителност на труда

"работната заплата не трябва да бъде равна на естествената разменна стойност на нейния продукт, за да остане от нея остатък за възстановяване на капитала (!) и за рента"*9

При това не ни се съобщава какво е това „естествена разменна стойност на продукта“, при която нищо не остава за „възстановяване на капитала“, следователно за възстановяване на суровия материал и износването на оръдията.

За щастие на нас се падна да констатираме какво впечатление произведе на Маркс това епохално откритие на Родбертус. В ръкописа „Към критика и т. н.“, тетрадка X, стр. 445 и сл., намираме: .Отстъпление. Господин Родбертус. Нова теория за поземлената рента“. Третото социално писмо се разглежда тук само от тази гледна точка. Теорията на Родбертус за принадената стойност изобщо се ликвидира с ироничната забележка: „Господин Родбертус от» начало изследва положението на нещата в страна, където владението на земята и владението на капитала не са отделени едно от друго, и идва след това до важния резултат, че рентата (под която той разбира цялата принадена стойност) просто е равна на незаплатения труд или на количеството продукти, в което този труд се изразява.“*10

Капиталистическото човечество е произвеждало принадена стойност вече в продължение на няколко столетия и малко по малко е стигнало дотам, че е започнало да размишлява върху нейното възникване. Първото схващане, произтекло от непосредствената търговска практика, било: принадената стойност се образува от надбавка към стойността на продукта. Този възглед е бил господстващ сред меркантилистите, но още Джеймс Стюарт е видял, че това, което един печели, друг по необходимост трябва да го губи. Въпреки това такъв възглед се е държал още дълго време, особено сред социалистите; но от класическата наука той е бил изтласкан от А. Смит.

Във „Wealth of Nations“ (book I, ch. VI) той казва:

„Щом в ръцете на отделни лица се натрупа капитал (stock), някои от тях естествено ще го използват, за да поставят на работа трудолюбиви, хора и да ги снабдяват със сурови материали и средства за живеене, за да получат печалба чрез продажба на продуктите на техния труд или чрез това, което техният труд е прибавил към стойността на обработваните материали… Тук стойността, която работниците прибавят към суровите материали, се разпада на две части, едната от които отива за заплащане на тяхната работна заплата, а другата — за печалбата на предприемача за целия капитал, който той е авансирал за материали и работна заплата*11.

И малко по-нататък:

„Щом цялата земя в една страна се е превърнала в частна собственост, земевладелците, както други хора, искат да жънат там, където не са сеяли, и искат рента даже за естествените плодове на земята… Работникът… трябва да отстъпва на земевладелеца известна чат от това, което събира, или произвежда неговият труд. Тази част, или, което е същото, цената на тази част съставлява поземлената рента"*12

По повод на това място Маркс забелязва в гореспоменатия ръкопис „Към критиката и т, н.“, стр.253 : „И така принадената стойност, или принадения труд — излишъка на извършения й опредметен в стоката труд над заплатения труд, следователно над труда, получил своя еквивалент в работната заплата, — А. Смит схваща като обща категория, при което същинската печалба и поземлената рента съставляват само нейни разклонения“*13.

По-нататък А. Смит казва, кн. I. гл. VIII:

„Щом земята стане частна собственост, земевладелецът изисква дял почти от всички продукти, които работникът може да отгледа на тази земя, или да събере от нея. Неговата поземлена рента съставлява първото приспадане от продукта на труда, изразходван за обработване на земята. Но само в редки случаи лицето, обработващо земята, има средства, за да се издържа до жътвата. Неговата издръжка обикновено му се авансира от капитала (stock) на неговия господар, на арендатора, който не би имал интерес да го наема, ако не би получавал дял от продукта на неговия труд, или ако неговият капитал не би се възстановявал с известна печалба. Тази печалба съставлява второто приспадане от продукта на труда, изразходван за обработката на земята. Също такова приспадане за печалба се прави от продукта почти на всеки труд. Във всички производства повечето работници имат нужда от господар, който да им авансира сурови материали за тяхната работа, както и работна заплата и средства за живот до нейното завършване. Този господар получава дял от продукта на техния труд или дял от стойността, която трудът прибавя към обработвания от него суров материал; този дял именно съставлява печалбата на господаря"*14.

Маркс прави към това следната забележка (ръкописа, стр. 256): „И така, А. Смит Определя тук поземлената рента и печалбата на капитала просто като приспадане от продукта на работника, или от стойността на неговия продукт, равна на труда, присъединяван от него към суровия материал. Но това приспадане, както е показал по-рано самият А. Смит, може да се състои само от частта на труда, присъединявана от работника към суровия материал свръх онова количество труд, с което се заплаща само неговата работна заплата или само доставя еквивалент на неговата работна заплата, следователно само от принадения труд, от незаплатената част на неговия труд“*15,

„Откъде произлиза принадената стойност на капиталиста“ и освен това на земевладелеца, това е знаел следователно още А. Смит. Маркс направо признава това още в 1861 г., докато Родбертус и тълпата негови почитатели, растящи като гъби под топлия летен дъжд на държавния социализъм, очевидно съвсем са го забравили.

„Обаче — продължава Маркс — Смит не е отделял като отделна категория принадената стойност като такава от специфичните форми, които тя приема в печалбата и поземлената рента. Оттук у него, а още повече у Рикардо, много грешки и недостатъци в изследването"*16. Тази забележка буквално се отнася към Родбертус. Неговата „рента“ е просто сумата на поземлената рента + печалбата; за поземлената рента той си е съставил съвсем погрешна теория; печалбата той приема, без да я огледа, както я е намерил у своите предшественици. Напротив, принадената стойност на Маркс е всеобщата форма на онази стойностна сума, която си присвояват без всякакъв еквивалент собствениците на средствата за производство и която по съвсем особени закони, за пръв път открити от Маркс, се разпада на специфичните превърнати форми печалба и поземлена рента. Тези закони ще бъдат изложени в книга трета, където за пръв път ще бъде показано колко много междинни звена са необходими, за да се дойде от общото разбиране на принадената стойност до разбирането на нейното превръщане в печалба и поземлена рента, следователно до разбирането на закона за разпределението на принадената стойност вътре в класата на капиталистите.

Рикардо отива вече значително по-далеч от А. Смит. Той основава своето схващане за принадената стойност на онази нова теория за стойността, която в зародиш се намира вече у А. Смит, но почти всякога се забравя от него, когато става дума за нейното прилагане, и която стана изходен пункт на цялата по-нататъшна икономическа наука. От това, че стойността на стоката се определя от количеството на реализирания в стоките труд, той извежда разпределението между работниците и капиталистите на онова количество стойност, което трудът е присъединил към суровия материал, нейното разпадане на работна заплата и печалба (т. е. в дадения случай принадена стойност). Той доказва, че стойността на стоките остава същата, както и да се изменя отношението между тези две части — закон, от който той допуска само отделни изключения. Той даже установява, макар и в твърде обща формулировка, някои важни закони, отнасящи се до взаимното отношение между работната заплата и принадената стойност (във формата на печалба) (Маркс: „Капиталът“, т. I, гл. XV. А*17), и доказва, че поземлената рента е нещо в повече свръх печалбата, което отпада при определени условия. — Нито в един от тези пунктове Родбертус не е отишъл по-далеч от Рикардо. Вътрешните противоречия на теорията на Рикардо, поради които погина неговата школа, са останали или съвсем неизвестни на Родбертус, или са го довели само до утопични искания („Zur Erkenntnis“ etc., стр. 130) вместо до икономически решения.

Учението на Рикардо за стойността и принадената стойност нямаше нужда да чака „Zur Erkenntnis“ etc. на Родбертус, за да намери социалистическо използване. На стр. 609 от първия том на „Капиталът“ (2-о нем. изд.)*18 се цитира: „The possessors of surplus produce or capital“* от едно съчинение: „The Source and Remedy of the National Difficulties. A Letter to Lord John Russel London 182“.
* — „Притежателите на принаден продукт или капитал“. Ред,

В това съчинение — върху значението на което би трябвало щ обърне внимание4 вече само изразът: surplus produce or capital, и което представлява памфлет от 40 стр., извлечен от Маркс от забвението — се казва:

„Каквото и да се полага на капиталиста“ {от гледна точка на капиталиста}, „той винаги може да присвоява само принадения труд (surplus labour) на работника, защото работникът трябва да съществува“ (стр. 23).

Но как живее работникът и поради това твърде относително е колко голям може да бъде принаденият труд, присвояван от капиталиста.

«Ако стойността на капитала се намалява не в такава пропорция, в каквато расте неговата маса, то капиталистът ще изстисква от работника продукта на всеки работен час свръх онзи минимум, с който работникът може да съществува… капиталистът може в края на краищата да каже на работника: ти не трябва да ядеш хляб, защото можеш да живееш с цвекло и картофи; и ние вече сме стигнали дб това* (стр. 24). „Ако работникът може да бъде доведен дотам, че да се. храни с картофи вместо с хляб, то неоспоримо вярно е, че при това от неговия труд може да се изстиска повече; т. е. ако, като се е хранил с хляб, той е бил принуден, за да издържа себе си и своето семейство, да задържа за себе са труда на понеделника и вторника, то, като се храни с картофи, той ще получава за себе си само половината от понеделника, а другата половина от понеделника и целият вторник ще се освободят или в полза на държавата, или за капиталиста“ (стр. 26). „Неоспоримо е (it is admitted), че заплащаните на капиталистите интереси**, било във форма на рента, парични лихви или предприемаческа печалба, се заплащат от труда на другите.» (стр. 23).
** — лихви на капитала. Ред.

И така, тук пред нас е изцяло „рентата“ на Родбертус, само че вместо „рента“ е казано „лихви“.

Маркс прави към това следната забележка (ръкописът „Към критиката“, стр, 852): „Този малко известен памфлет появил се по времето, когато е започнал да привлича към себе си вниманието „невероятният кърпач“ Мак Кълък*19 — представлява значителна крачка напред в сравнение с Рйкардо. Принадената стойност или „печалбата“, както я нарича Рйкардо (често също така — принаден продукт, surplus produce), или interest, както я нарича авторът на памфлета, последният направо определя като surplus labour, принаден труд, труд, извършван от работника даром, извършван свръх онова количество труд, с, което се възстановява стойността на неговата работна сила, т. е. с която се произвежда еквивалент на неговата работна заплата. Както беше важно да се сведе стойността към труд, също така важно беше принадената стойност (surplus value), която е представена в принадения продукт (surplus produce), да се сведе към принаден труд (surplus labour). Всъщност това бе казано още от А. Смит и съставлява главен момент в онова, което даде Рикардо, но у тях това никъде не е казано и фиксирано в абсолютна форма“*20. След това по-нататък, на стр. 859 от ръкописа, се казва: „Впрочем авторът остава в плен на онези икономически категории, които той е намерил у своите предшественици. Както у Рикардо смесването на принадената стойност и печалбата довежда до неприятни противоречия, така е станало и с него вследствие на това, че той е нарекъл принадената стойност лихва на капитала. Наистина той стои по-високо от Рикардо в това, че, първо, свежда всяка принадена стойност към принаден труд и макар да нарича принадената стойност лихва на капитала, заедно с това подчертава, че под interest of capital* разбира всеобщата форма на принадения труд за разлика от неговите специфични форми — рента, парична лихва и предприемаческа печалба. Но названието на една от тези специфични форми, interest, той все пак приема като название на общата форма. А това е достатъчно, за да се заплете отново в икономическо бръщолевене“ (в ръкописа — „slang“)*21.
* лихва на капитала. Ред.

Този последен пасаж съвсем приляга, към нашия Родбертус. И той остава в плен на онези икономически категории, които е намерил у своите предшественици. И той е кръстил принадената стойност с името на една от нейните превърнати подчинени форми: рентата, която той плюс това е направил съвсем неопределена. Резултатът от тези две грешки е това, че той отново изпада в икономическо бръщолевене, не проследява по-нататък критично своя прогрес спрямо Рикардо и вместо това се поддава на изкушението да превърне своята недоработена теория, още неосвободила се от черупката, в основа на утопия, с която както винаги той идва твърде късно. Памфлетът, появил се в 1821 г., вече напълно е антиципи-рал „рентата“ на Родбертус, отнасяща се към 1842 г.

Нашият памфлет е само крайният аванпост на цяла литература, която в двадесетте години обърна Теорията на стойността и на Принадената стойност на Рикардо в интерес на пролетариата против капиталистическото производство, биеше буржоазията с нейното собствено оръжие. Целият оуеновски комунизъм, доколкото той влиза в икономическа полемика, се опира на Рикардо. Но наред с него имаше още цяла редица автори, от които Маркс още в 1847 г. в полемиката с Прудон („Нищета на философията“ стр. 49*22)" привежда само някои: Едмондс; Томпсън, Ходскин и т.н. и т.н., „и още четири страници и т.н. и т.н“. От това огромно количество съчинения аз вземам наслуки само едно : „An Inquiry into the Principles of the Distribution of Wealth, most conductive to Human Happmess by William Thompson; a new edition. London, 1850.“ Това съчинение, написано в 1822 г., за пръв път се появява в 1827 година. Богатството, присвоявано от непроизвеждащите класи, и в него се характеризира навсякъде като приспадане от продукта на работника, и то в доста силни изрази.

«Постоянният стремеж на онова, което наричаме общество, се е състоял в това, с помощта на измамата или убеждаването, на страха или принудата да застави производителния работник да се труди срещу възможно по-малка част от продукта на собствения си труд.» (стр. 28). «Защо работникът да не получава абсолютно целия продукт на своя труд?» (стр. 32). «Този компенсация, която капиталистите измъкват от производствения работник под името поземлена рента или печалба, те искат за ползването на земята или на други предмети… Тъй като всички физически вещества — върху които или посредством които само безимотният производителен работник, непритежаващ нищо освен своята способност да произвежда, може да проявява тази своя производителна способност — се намират в притежание на други лица, чиито интереси са противоположни на интересите на работника и чието съгласие е предпоставка за неговата дейност, не зависи ли и не трябва ли да зависи от милостта на тези капиталисти какъв дял от плодовете на неговия собствен труд те ще пожелаят да му дадат като възнаграждение за този труд?» (стр. 125) «…Пропоционално на величината на удържания продукт, независимо от това, дали… тези приспадания се наричат данъци, печалби или кражба» (стр. 126) и т.н

Признавам, пиша тия редове не без известен срам. Аз още мога да допусна, че антикапиталистическата английска литература от двадесетте и тридесетте години е съвсем неизвестна в Германия, макар Маркс още в „Нищета на философията“ направо да я посочваше, а някои неща от нея — памфлета от 1821 година, Рейвънстон, Ходскин и др. — неведнъж да цитира в първия том на „Капиталът“. Но обстоятелството, че не само literatus vulgaris* „който действително нищо не е научил“ и в отчаяние се залавя, за полите на дрехата на Родбертус, но и професорът на служба и почит**, „кичещ се със своята ученост“, до такава степен е забравил своята класическа политическа икономия, че сериозно упреква Маркс, че е откраднал от Родбертус такива неща, които може да се намерят още у А. Смит и Рикардо — това обстоятелство доказва колко ниско е паднала в настоящо време официалната политическа икономия.
* — вулгарният литератор (има се предвид Р. Майер). Ред.
** — Енгелс има предвид А; Вагнер. Вж. критиката на Вагнер от самия Маркс 6 настоящото издание, т. 19, стр. 373—403. Ред.

Но в такъв случай, какво ново е казал Маркс за принадената стойност? Как така се случи, че Марксовата теория на принадената стойност произведе впечатление като гръм от ясно небе и при това във всички цивилизовани страни, докато теориите на всички негови социалистически предшественици, в това число и на Родбертус, не оказаха никакво действие.

Историята на химията може да ни обясни това с пример.

Както е известно, в края на XVHI век още е господствала флогистическата теория, съгласно която същността на всяко горене «е състои в това, че от горящото тяло се отделя друго, хипотетична тяло, абсолютен горивен материал, наричан с името флогистон. Тази теория е била достатъчна за обясняване на по-голямата част от известните тогава химически явления, макар в някои случаи тя да ги обяснявала не без насилване. Но ето че в 1774 година Пристли открива вид въздух, «който той намери за толкова чист и толкова свободен от флогистон, че в сравнение с него обикновеният въздух изглеждаше вече развален». Той го нарече: дефлогистиран въздух. Скоро след това същия вид въздух откри Шеле в Швеция и доказа неговото наличие в атмосферата. Шеле намери още, че той изчезва?, ако в него или в обикновения въздух се изгори някакво тяло, и поради това го нарече огнен въздух (Feuerluft).

«От тези данни той извади заключение, че съединението, образуващо се при съчетанието на флогистона с една от съставните части на въздуха» (следователно, при горенето}, «не е нищо друго освен огън или топлина, която излита през стъклото»*2).
*2) Roscoe Schorlemmer: «Ausfuhrliches Lehrbtich der Chemie», Braunschweig; 1877, I, стр. 13, 18.

Пристли, както и Шеле бяха описали кислорода, но те не знаеха какво е попаднало в ръцете им. Те „оставаха в плен“ на флогистическите „категории, които намериха у своите предшественици». Елементът, на който бе съдено да събори всички флогистически възгледи и да революционизира химията, пропадаше в техните ръце съвсем безплодно. Но Пристли незабавно съобщи за своето откритие на Лавуазие в Париж, а Лавуазие, ръководейки се от този факт, ревизира цялата флогистическа химия и за първи път откри, че новият вид въздух бе нов химически елемент, че при горенето от горящото тяло не се отделя тайнствен флогистон, а този нов елемент се съединява с тялото — и по този начин той за първи път постави на крака цялата химия, която в своята флогистическа форма стоеше с главата надолу. И макар Лавуазие да не е открил кислорода едновременно с другите и независимо от тях, както той твърдеше впоследствие, все пак той е същинският откривател на кислорода, а не онези двамата, които само го описаха, без даже да се досещат какво именно са описвали.

В теорията на принадената стойност Маркс представлява по отношение на своите предшественици същото, каквото Лавуазие по отношение на Пристли и Шеле. Съществуването на онази част от стойността на продукта, която ние наричаме сега принадена стойност, бе установено дълго преди Маркс; също така с по-голяма или по-малка яснота бе казано от какво се състои тя, именно: от продукта на онзи труд, за който присвоилият го не е заплатил никакъв еквивалент. Но по-нататък от това не отиваха. Едни — класическите буржоазни икономисти — изследваха в най-добрия случай, количественото отношение, в което продуктът на труда се разпределя между работника и притежателя на средствата за производство. Други — социалистите — намираха това разпределение за несправедливо и търсеха утопични средства за отстраняване на несправедливостта. И едните, и другите оставаха в плен на икономическите категории, които бяха намерили у своите предшественици.

Но ето че се изказа Маркс. И при това в пряко противоречие с всички свои предшественици. Там, където те виждаха решение той видя само проблема. Той видя, че тук пред него бе не дефлогистиран въздух и не огнен въздух, а кислород, че тук ставаше дума не за просто констатиране на икономически факт, не за противоречие на този факт с вечната справедливост и истинския морал, а за такъв факт, на който бе съдено да извърши преврат в цялата политическа икономия и който даваше ключ за разбиране на цялото капиталистическо производство — на онзи, който би съумял да се възползва от него.

Ръководейки се от този факт, той изследва всички установени преди него категории, както Лавуазие, ръководейки се от кислорода, изследва предишните категории на флогистическата химия. За да знае какво е принадена стойност, той трябваше да знае какво е стойност. Преди всичко необходимо беше да се подложи на критика самата теория на Рикардо за стойността. И така, Маркс изследва труда от страна на неговото свойство да създава стойност и за пръв път установи кой труд, защо и как образува стойност, установи, че стойността изобщо не е нищо друго освен кристализиран труд от този род — пункт, който Родбертус не разбираше до края на своите дни. Маркс изследва след това отношението на стоката и парите и доказа как и защо — по силата на присъщото ѝ свойство стойност — стоката и стоковият обмен по необходимост пораждат противоположността на стоката и парите. Неговата основана на това теория за парите е първата изчерпателна теория за тях, която е получила сега всеобщо мълчаливо признание. Той изследва превръщането на парите в капитал и доказа, че то се основава на покупката и продажбата на работната сила. Като постави на мястото на труда работната сила, свойството за създаване на стойност, той изведнъж разреши едно от затрудненията, в което се разби школата на Рикардо: невъзможността да се съгласува взаимният обмен на капитала и труда с Рикардовия закон за определяне стойността чрез труда. Като установи деленето на капитала на постоянен и променлив, той пръв постигна това, че до детайли изобрази действителния ход на процеса на образуването на принадената стойност и по този начин го обясни, което не можа да направи нито един от неговите предшественици; следователно той установи различие в самия капитал, различие, с което решително не бяха в състояние да се справят нито Родбертус, нито буржоазните икономисти, но което дава ключ за решаване на най-заплетените икономически проблеми, като най-убедително доказателство, за което тук пак служи книга II и още повече — както ще бъде показано впоследствие — книга III. По-нататък той изследва самата принадена стойност, разкри двете нейни форми: абсолютна и относителна, и показа каква различна, но в двата случая решаваща роля е играла тя в историческото развитие на капиталистическото производство. Основавайки се на теорията на принадената стойност, той разви първата рационална теория за работната заплата, която имаме, и за първи път даде основните черти на историята на капиталистическото натрупване и изложение на неговите исторически тенденции.

А Родбертус? Прочел всичко това, той, както всеки тенденциозен икономист, намерил тук „нападение върху обществото“*23, намерил, че той вече сам е казал много по-кратко и по-ясно откъде произхожда принадената стойност, и, най-после, намерил, че макар всичко това да е правилно за «съвременната форма на капитала», т. е. за капитала, както той съществува в историята, но не и за „понятието капитал“, т. е. не и за утопическата представа на господин Родбертус за капитала. Точно както стария Пристли, който до края на своите дни се е клел във флогистона и не е искал и да чуе за кислорода. Само че Пристли действително пръв е описал кислорода, докато Родбертус в своята принадена стойност, или по-добре казано, в своята „рента“ отново е открил само отдавна известно нещо, а Маркс, в противоположност на поведението на Лавуазие, не пожела да твърди, че той пръв е открил факта на съществуването на принадената стойност.

Всичко, останало, което Родбертус е направил в политическата икономия, стои на същото равнище. Неговата преработка на теорията на принадената стойност в утопия вече беше непреднамерено подложена на критика от Маркс в „Нищета на философията“; всичко, което още можеше да се каже за това, аз казах в предговора*24 към немския превод на този труд. Неговото обяснение на търговските кризи с недостатъчното потребление на работническата класа се намира още у Сисмонди в „Nouveaux. Priricip.es deJ'Ecomniie Politique“, кн. IV, гл. IV*24a). Само че при това Сисмонди постоянно е имал предвид световния пазар, докато хоризонтът на Родбертус не се простира по-далеч от пруската граница. Неговите умозрителни разсъждения относно това, дали работната заплата се взема от капитала или от дохода, се отнасят към схоластиката и се ликвидират напълно от съдържанието на трети отдел на тази втора книга на „Капиталът“. Неговата теория за рентата си остана негово изключително достояние и може безметежно, да почива, докато излезе от печат ръкописът на Маркс, който съдържа нейната критика.*25 Най-после, и неговите проекти за освобождаване на старопруското земевладение от гнета на капитала са също така съвсем утопични; те заобикалят именно единствения практически въпрос, за който тук става дума — въпроса, по какъв начин старопруският юнкер, като получава, да речем, 20 000 марки годишен доход и изхарчва, да речем, 30 000 марки, може все пак да не прави никакви дългове.

Школата на Рикардо около 1830 г. претърпя крушение по въпроса за принадената стойност. Онова, което тя не можа да разреши, остана още по-неразрешимо за нейната приемница, вулгарната политическа икономия. Двата пункта, в които тя се разби, са следните:

Първо. Трудът е мярка на стойността. Но живият труд при обмяна с капитала има по-малка стойност от овеществения труд, срещу който той се обменя. Работната заплата, стойността на определено количество жив труд, е винги по-малка от стойността на продукта, който е произведен от същото това количество жив труд или в който този труд се изразява. В тази формулировка въпросът е действително неразрешим. Маркс го постави правилно и с това му му даде отговор. Трудът няма стойност. Като дейност, която създава стойност, той не може да има отделна стойност, както тежестта не може да има отделно тегло, топлината — отделна температура, електричеството — отделна сила на тока. Купува се и се продава като стока не трудът, а работната сала. Щом тя стане стока, нейната стойност се измерва с труда, въплътен в нея като в обществен продукт; тази стойност е равна на труда, обществено необходим за нейното производство и възпроизводство. Следователно покупката и продажбата на работната сила на основата на тази нейна стойност съвсем не противоречи на икономическия закон на стойността.

Второ. Според Рикардовия закон за стойността два капитала, които прилагат еднакво количество еднакво заплащан жив труд, при равни всички други условия произвеждат в течение на равно време продукти с равна стойност, както и принадена стойност или печалба в равни размери. Ако пък прилагат нееднакво количество жив труд, те не могат да произведат в равни размери принадена стойност или, както казват рикардианците, печалба. Но в действителност става обратното. Фактически равни капитали в равно време произвеждат средно равна печалба, независимо от това дали те прилагат много или малко жив труд. Следователно тук има явно противоречие със закона за стойността, което още Рикардо е забелязал и което неговата школа също бе неспособна да разреши. Родбертус също не е могъл да не забележи това противоречие, но вместо да го разреши, той е направил от него един от изходните пунктове на своята утопия („Zur Erkenntnis“, стр. 131). Това противоречие Маркс е разрешил още в ръкописа „Към критиката“*26; според плана на „Капиталът“ решението ще бъде дадено в III книга*27. До нейното публикуване ще минат още месеци. Следователно за икономистите, които желаят да открият в Родбертус тайния източник на теорията на Маркс и негов несравнен предшественик, тук се представя случай да покажат какво е в състояние да даде политическата икономия на Родбертус. Ако те покажат по какъв начин може и трябва да се образува еднаквата средна норма на печалбата не само без да се нарушава законът за стойността, но и тъкмо на негова основа, тогава ние ще разговаряме с тях по-нататък. Междувременно да благоволят да побързат. Блестящите изследвания на тази II книга и съвсем новите им резултати в почти непокътнати досега области представляват само положения, въвеждащи в съдържанието на книга III, в която са изложени заключителните изводи от Марксовото представяне на процеса на общественото възпроизводство на капиталистическа основа. Когато се появи тази III книга, малко ще се говори вече за някакъв икономист Родбертус.

Втората и третата книга на „Капиталът“, както често ми е казвал Маркс, трябва да бъдат посветени на неговата жена.

Лондон, рожденият ден на Маркс, 5 май 1885 г.
Фридрих Енгелс

Корицата
​на първото руското издание на

Втори том на "Копиталът"

3
(горе)
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
от Фридрих Енгелс*28

Предлаганото второ издание в основата си представлява дословно препечатване на първото. Поправени са печатни грешки, отстранени са някои стилни недостатъци, изхвърлени са няколко кратки пасажи, които съдържаха само повторения.

Третата книга, която създаде съвсем неочаквани затруднения, сега също е почти готова в ръкопис. Ако здравето ми позволи, нейното печатане може да започне още тази есен.

Лондон, 15 юли 1893 г.
Фридрих Енгелс

4
(горе)
ВТОРИ ТОМ НА "КАПИТАЛЪТ"

ОТДЕЛ ПЪРВИ
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВИЯ КРЪГООБОРОТ

ГЛАВА ПЪРВА
КРЪГООБОРОТЪТ НА ПАРИЧНИЯ КАПИТАЛ

Процесът на кръгооборота на капитала*1 преминава през три стадии, които, както е изложено в първия том, образуват следния ред:

Първи стадий: Капиталистът се явява на стоковия пазар и на пазара на труда като купувач; неговите пари се превръщат в стока, или извършват акта на обръщението П—С.

Втори стадий: Производително потребление на купените от капиталиста стоки. Той действа като капиталистически стокопроизводител; неговият капитал извършва производствения процес. Резултатът е стока с по-голяма стойност от стойността на елементите на нейното производство.

Трети стадий: Капиталистът се връща на пазара като продавач; неговата стока се превръща в пари, или извършва акта на обръщението С—П.

Следователно формулата за кръгооборота на паричния капитал е такава: П—СПрС'—П', където точките показват, че процесът на обръщението е прекъснат, а С' както и П' означават. С и П, увеличени с принадена стойност.

В първия, том първият и третият стадий се изследваха само доколкото това е необходимо за разбиране на втория стадий — производствения процес на капитала. Поради това там останаха извън сферата на вниманието различните форми, в които се облича капиталът в различните си стадии и които той ту приема, ту напуска при повторението на кръгооборота. Сега те представляват непосредственият предмет на изследването.

За да разберем тези форми в чистия им вид, необходимо е преди всичко да се абстрахираме от всички моменти, които нямат нищо общо със смяната и образуването на формите като такива. Ето защо тук се приема не само че стоките се продават по техните стойности, но и че това се извършва при неизменни обстоятелства. Следователно оставят се настрана и стойностните изменения, които могат да станат в течение на процеса на кръгооборота.

5
(горе)
I. ПЪРВИ СТАДИЙ: ПАРИ-СТОКА (П—С)

П—С представлява превръщането на известна сума пари в известна сума стоки: за купувача превръщането на неговите пари в стока, за продавачите — превръщането на техните стоки в пари. Този акт на общото стоково обръщение става в същото време функционално определен отдел в самостоятелния кръгооборот на индивидуалния капитал преди всичко не вследствие на неговата форма, а вследствие на неговото веществено съдържание, вследствие на специфичния характер на потреблението на онези стоки, които разменят мястото си с парите. Това са, от една страна, средствата за производство, от друга страна — работната сила: вещните и личните фактори на стоковото производство, особеният характер на които, разбира се, трябва да съответства на вида на изделието, което ще се произведе. Ако наречем работната сила Р, средствата за производство Сп, то купуваната от капиталиста сума от стоки е: С = Р + Сп, или по-кратко . Следователно, разгреждан откъм неговото съдържание, П—С се представя като П, т.е. П—С се разпада на ПР и ПСп; паричната сума П се разделя на две части, едната от които купува работна сила,  а другата – средства за производство. Тези два реда покупки се отнасят до съвсем различни пазари: единият до същинския стоков пазар, другият – до пазара на труда.

Но освен това качествено разделяне на сумата от стоки, в които се превръща П, П представлява и извънредно характерно количествено отношение.

Знаем, че стойността, съответно цената на работната сила, се заплаща на нейтия притежател, който я продава като стока във формата на работна заплата, т.е. като цена за известна сума от труд, съдържаща и принадения труд; така че ако например еднодневната стойност на работната сила = 3 марки, равна на продукта от петчасов труд, в договора между купувча и продавача тази сума фигурира като цена или заплата, да речем, за десетчасов; труд. Ако подобен договор е сключен напр. с 50 работници, то те трябва да доставят на купувача в течение на един ден общо 500 часа труд, от които половината, 250 работни часа, = 25 десетчасови работни дни, представлява просто принаден труд. Количеството, както и размерите на онези средства за производство, – които е необходимо да се купят, трябва да бъдат достатъчни за прилагането на тази маса труд.

Следователно П изразява не само качествено отношение, не само това, че определена сума пари, напр. 422 ф.ст., се превръща в съответстващи едни на други средства за производство и работна сила, а и количествено отношение между частта от парите, изразходвана за работна сила Я, и частта, изразходвана за средства за производство Сп — отношение, определяно отнапред от сумата на получавания в повече принаден труд, който ще бъде изразходван от определен брой работници.

Следователно, ако например в една предачница работната заплата нa 50 работници съставлява 50 ф, ст. на седмица, то за средства за производство трябва да бъдат изразходвани 372 ф, ст. при предпоставка, че това е стойността на средствата за производство, които седмичният труд от 3 000 часа, от които 1 500 часа, са принаден труд, превръща в прежда.

Тук е съвсем безразлично в каква степен в различните клонове на промишлеността за прилагането на допълнителен труд е нужно допълнително изразходване на стойност във форма на средства за производство. Тук става дума само за това, че при всички обстоятелства изразходваната за средства за производство част от парите — купените в акта ПСп средства за производство — трябва да бъдат достатъчни, следователно предварително пресметнати за тази цел, доставени в съответната пропорция. Индче казано, количетвото на средствата за производство трябва да бъде достатъчно, за да погълне цялото количество труд и посредством него да се превърнат в продект. Ако не са били налице достатъчно средства за производство, то излишъкът от труд, който купувачът получава на свое разположение, не би намерил приложение; т.е. неговото право да се разпорежда с този труд не би довело до нищо. Ако биха били налице повече средства за производство, отколкото намиращият се на разположение труд, то те биха останали ненаситени с труд, не биха се превърнали в продукт.

Щом като актът П е извършен, купувачът разполага не само със средства за производство и работна сила, необходими за произвеждането на известен полезен предмет. Той разполага с по-голямо количество, готова за действие работна сила, или с по-голямо количество труд, отколкото е необходимо за възстановяване на стойността на работната сила, и в същото време разполага със средства за производство, необходими за реализация или опредметяване на тази сума труд; следователно той разполага с фактори за производство на изделия с по-голяма стойност от стойността на елементите на тяхното производство, или разполага с фактори за производство на такова количество стоки, които ще съдържат и принадена стойност. Следователно стойността, авансирана от него в парична форма, се намира сега в такава натурална форма, в която тя може да се реализира като стойност, пораждаща принадена стойност (във вид на стоки). С други думи, тя се намира в състояние или във формата на производителен капитал, който има свойството да функционира като създаващ стойност и принадена стойност. Да означим капитала в тази форма с Пр.

Но стойността на Пр = стойността на Р + Сп, П, превърнати в Р и Сп. П е същата тази капиталова стойност, както и Пр, само формата на нейното съществуване е друга; именно капиталова стойност в парично състояние, или в парична форма: паричен капитал,

Ето защо актът П или в неговата обща форма, ПС, сума от покупки на стоки, този акт на общото стоково обръщение е в същото време като стадий от самостоятелния процес накръго-оборота на капитала, превръщане на капиталовата стойност от нейната парична форма в нейната производителна форма, или по-кратко, превръщане на паричния капитал в производствен капитал. Следователно в онази фигура на кръгооборота, която се разглежда тук на първо място, парите се явяват като първия носител на капиталовата стойност, а поради това паричният капитал се явява като онази форма, в която се авансира капиталът.

Като паричен капитал той се намира в състояние, в което може да изпълнява функциите на пари, напр. в дадения случай функциите на всеобщо покупателно средство и всеобщо платежно средство (последното, доколкото работната сила, макар и да се купува по-рано, се заплаща едва след като е действала; доколкото на пазара няма готови средства за производство и трябва да се поръчват те, в акта ПСп парите също действат като платежно средство). Тази способност произтича не от това, че паричният капитал е капитал, а от това, че той е пари.

От друга страна, капиталовата стойност в парично състояние също така може да изпълнява само парични и никакви други функции. Това, което ги прави функции на капитала, е тяхната определена роля в движението на капитала, а поради това и връзката на стадия, в който те действуват, с другите стадии, на неговия кръгооборот. Например в случая, който преди всичко ни занимава, парите се превръщат в стоки, съчетанието на които съставлява натуралната форма на производителния капитал, а поради това в скрито състояние, като възможност, вече заключава в себе си резултата от капиталистическия производствен процес.

Част на парите, изпълняващи в П функцията на паричен капитал, като извършва самото това обръщение, преминава към изпълнение на функция, в която изчезва техния характер на капитал и остава характерът им на пари. Обръщението на паричния капитал П се разпада на ПСп и ПР, на купуване средства за производство и купуване работна сила. Да разгледаме последния акт сам по себе си. ПР от страна на капиталиста е купуване на работна сила; от страна на работника, притежателя на работната сила — това е продажба на работна сила — продажба на труд, можем да кажем тук, защото формата на работна заплата вече се предполага. Това, което за купувача е ПС (= ПР), тук, както и при всяка покупка, за продавача (работника) е РП (= СП), продажба на неговата работна сила. Това е първият стадий на обръщението, или първата метаморфоза на стоката („Капиталът", книга I, гл. III, 2а); от страна на продавача на труда това е превръщане на неговата стока в парична форма. Получените по този начин пари работникът постепенно изразходва за известна сума стоки, които задоволяват неговите потребности, за предмети за потребление. Следователно цялото обръщение на неговата стока се представя във вид на РПС, т. е., първо, РП (= СП) и, второ, ПС; следователно във вид на общата форма на простото стоково обръщение СПС, където парите фигурират като просто средство за обръщение, играещо мимолетна роля, като прост посредник в размяната на стока срещу стока.

ПР е характерен момент на превръщането на паричен капитал в производителен капитал, защото това е съществено условие за действително превръщане на авансираната в парична форма стойност в капитал, в стойност, която произвежда принадена стойност. ПСп е необходимо, само за да се реализира онова количество труд, купено в акта ПР. Поради това ПР бе разгледано от тази гледна точка в книга I, отдел II, „Превръщането на парите в капитал“. А тук е необходимо да разгледаме въпроса още и от друга гледна точка — с оглед специално на паричния капитал като форма на проявление на капитала.

Актът ПР изобщо се приема за характерен за капиталистическия начин на производство. Но съвсем не по посочената причина, че купуването на работна сила е договор за покупка, от който зависи доставянето на по-голямо количество труд от това, което е необходимо за възстановяване на цената на работната сила, работната заплата, от който следователно зависи доставянето на принаден труд, основното условие за капитализацията на авансираната стойност, или, което е същото, за произвеждане на принадена стойност. Не, напротив, той се признава за характерен поради своята форма, защото във форма на работна заплата срещу пари се купува труд, а това се смята за признак на паричното стопанство.

И тук характерно се смята не ирационалността на формата. Напротив, ирационалността не се забелязва. Ирационалността се заключава в това, че самият труд като елемент, образуващ стойност, не може да има стойност, а поради това и определено количество труд не може да има стойност, която да се изразява в негова цена,

В' негова еквивалентност с определено количество пари. Но ние знаем, че работната заплата е просто замаскирана форма, форма, в която напр. еднодневната цена на работната сила се представя като цена на труда, приведен в течение на деня от тази работна сила в текущо състояние, и че по такъв начин стойността, произведена от тази работна сила в течение напр. на 6 часа труд, става израз на стойността на нейното дванадесетчасово функциониране, или на дванадесетчасов труд,

ПР се смята за характерна черта, за признак на така наричаното парично стопанство, тъй като трудът се явява тук като стока на своя притежател, а поради това парите се явяват като купувач; следователно ПР се смята за характерна черта на паричното стопанство вследствие паричния характер на това отношение (т. е. на покупката и продажбата на човешка дейност). Но парите още много рано са се явили като купувач на така нарича-ните услуги — и въпреки това нито П се е превръщало в паричен капитал, нито общият характер на стопанството е претърпявал преврат.

За парите е съвсем безразлично в какъв вид стоки се превръщат. Те са всеобща еквивалентна форма на всички стоки, които вече със своите цени показват, че мислено представляват определена сума пари, очакват своето превръщане в пари и само като разменят мястото си с парите, получават форма, в която могат да бъдат превърнати в потребителни стойности за своите притежатели. Следователно, щом на пазара се намира работна сила като стока на своя притежател, при което продажбата на тази стока се извършва във форма на заплащане за труд, във вид на работна заплата, то нейната покупка и продажба не представляват нищо по-забележително от покупката и продажбата на всяка друга стока. Характерното се заключава не в това, че стоката — работната сила — може да бъде купена, а в това, че работната сила се явява като стока.

Посредством П, чрез превръщането на паричния капитал в производителен капитал, капиталистът достигна съединяването на предметните и личните фактори на производството, доколкото тези фактори се състоят от стоки. Ако парите за пръв път се превръщат в производствен капитал, или за пръв път функционират като паричен капитал за техния притежател, то той, преди да купи работната сила, трябва по-напред да купи средства за производство, работни здания, машини и т. н.; защото щом работната сила мине в неговото разпореждане, трябва да са налице средствата за производство, за да може да бъде тя употребена като работна сила.

Така се представя работата от страна на капиталиста.

От страната на работника: производственото проявление на неговата работна сила е възможно едва от момента, когато последната вследствие на нейната продажба се поставя във връзка със средствата за производство. Следователно преди продажбата тя съществува отделно от средствата за производство, от предметните условия на нейното проявление. В това състояние на отделеност тя не може да бъде направо приложена нито за производство на потребителни стойности за нейния притежател, нито за производство на стоки, с продажбата на които той би могъл да съществува. Но щом вследствие на нейната продажба тя се постави във връзка със средствата за производство, тя става част от производствения капитал на нейния купувач, също както и средствата за производство.

Ето защо, макар в акта ПР собственикът на пари и собственикът на работна сила да се отнасят един към друг само като купувач и продавач, да противостоят един на друг като притежател на пари и стокопритежател, следователно откъм тази страна да се намират в просто парично отношение един към друг — въпреки това купувачът от самото начало се явява и като притежател на средствата за производство, които образуват предметните условия за производственото изразходване на работната сила от притежателя на последната. С други думи, тези средства за производство противостоят на притежателя на работна сила като чужда собственост. От друга страна, продавачът на труд противостои на купувача като чужда работна сила, която трябва да премине в разпореждане на последния, за да бъде включена в неговия капитал, за да може той действително да функционира като производствен капитал. Следователно в онзи момент, когато капиталистът и наемният работник противостоят един на друг в акта ПР (РП от страна на работника), класовото отношение между капиталист и наемен работник вече е налице. Разглежданият акт е покупка и продажба, т.е. това е парично отношение, но такава покупка и продажба, в която купувачът се предпоставя като капиталист, а продавачът — като наемен работник; следователно даденото отношение произтича от това, че условията за реализация на работната сила — средствата за живот и средствата за производство — са отделени като чужда собственост от притежателя на работна сила.

Тук за сега не ни интересува как възниква това отделяне. То съществува, щом се извършва ПР. Това, което тук ни интересува, е следното: ако ПР е функция на паричния капитал, или ако парите тук са форма на съществуване на капитала, то съвсем не е просто, защото парите функционират тук в ролята на средство за плащане на човешка дейност, имаща полезен ефект — за услуга; следователно съвсем не вследствие на функцията на парите като платежно средство. Парите могат да бъдат изразходвани в такава форма, само защото работната сила е отделена от средствата за производство (включвайки тук и средствата за живот като средства за възпроизвеждане на самата работна сила и защото тази отделеност може да бъде отстранена само като се продаде работната сила на собственика на средствата за производство и следователно на купувача принадлежи и функционирането на работната сила, границите на което съвсем не съвпадат с границите на количеството труд, необходимо за възпроизвеждане на собствената ѝ цена. Капиталистическото отношение се проявява в процеса на производството само защото то вече съществува самò по себе си в акта на обръщението, в различните основни икономически условия, при които продавачът и купувачът противостоят един на друг, в тяхното класово отношение. Това отношение произтича не от природата на парите; напротив, съществуването на това отношение може да превърне една проста функция на парите във функция на капитал.

В разбирането на паричния капитал (а сега ние имаме работа само с него в пределите на онази определена функция, в която той се явява тук пред нас) обикновено се срещат или се преплитат две заблуди. Първо, функциите, които изпълнява капиталовата стойност като паричен капитал и които тя може да изпълнява именно защото се намира в парична форма, погрешно се извеждат от нейния характер като капитал, докато те произтичат само от паричното състояние на капиталовата стойност, от нейното проявление във формата на пари. И, второ, обратното: специфичното съдържание на паричката функция, което заедно с това я превръща във функция на капитал, се извежда от природата на парите (затова парите се смесват с капитала), докато функцията на паричния капитал предполага, както тук при извършването на акта ПР, обществени условия, които съвсем не са дадени при простото стоково и съответстващото му парично обръщение.

Покупката и продажбата на роби по своята форма представлява също така покупка и продажба на стоки. Но без съществуването на робството парите не могат да извършват тази функция. Има ли робство, парите могат да бъдат употребени за купуване на роби. Напротив, наличието на пари в ръцете на купувача още съвсем не е достатъчно, за да направи робството възможно.

Обстоятелството, че продажбата на собствената работна сила (във формата на продажба на собствения труд, или във формата на работна заплата) представлява не изолирано явление, а необходима закономерна предпоставка на стоковото производство, че следователно паричният капитал изпълнява разглежданата тук функция П в обществен мащаб — това обстоятелство предполага исторически процеси, които са разложили първоначалното съединение на средствата за производство и работната сила: процеси, в резултат на които масата на народа, работниците, като лишени от собственост, противостоят на неработещите, като собственици на средствата за производство. При това не е съществено имало ли е съединението на работната сила със средствата за производство до своето разложение такава форма, че работникът сам като средство за производство е принадлежал към другите средства за производство, или пък е бил техен собственик.

И така, същността на въпроса, лежащ в основата на акта П, е разпределението; не разпределението в обикновения смисъл на разпределение на предметите за потребление, а разпределението на елементите на самото производство, при което предметните фактори се концентрират на една страна, а работната сила, изолирана от тях — на друга.

Следователно, за да може актът ПР да се превърне във всеобщ обществен акт, средствата за производство, предметната част на производсвения капитал, вече трябва да противостоят на работника като такива, като капитал.

По-горе видяхме, че капиталистическото производство,веднъж появило се в развитието си, не само възпроизвежда това отделяне, но и го разширява в постоянно растящи размери, докато то се превърне във всеобщо господстващо обществено състояние. Но тук има и още една страна. Предпоставка, за да може капиталът да се образува и да подчини производството, е развитието в известна степен на търговията, а поради това и развитие на стоковото обръщение и следователно на стоковото производство: изделията не могат да влязат в обръщението като стоки, ако те се произвеждат не за продажба, следователно не като стоки. Но само на основата на капиталистическото производство стоковото производство се явява като нормален, господстващ тип производство.

Руските земевладелци, които вследствие на така наричаното освобождение на селяните водят сега своето селско стопанство с наемни работници вместо с крепостни несвободни работници, се оплакват от две неща: първо, от недостиг на паричен капитал. Така например те казват: преди да продадеш реколтата, трябва да платиш на наемните работници в сравнително големи размери, и тук именно се проявява недостиг на първото условие, на налични пари. За да се води производството капиталистически, необходима е постоянна наличност на капитал във форма на пари, именно за изплащане на работната заплата. Обаче земевладелците могат да се утешат по отношение на това. След време всичко идва и промишленият капиталист вече разполага не само със свои собствени пари, но и с l'argent des autres (чужди пари. – ред).

Обаче по-характерно е второто оплакване, а именно: и да би имало пари, все пак нямало достатъчно количество работни сили, които да могат да се купят във всяко време: вследствие общинната собственост на селската община върху земята руският селски работник още не е напълно отделен от своите средства за производство, поради което той още далеч не представлява „свободен наемен работник“ в пълния смисъл на думата. Но наличността на такъв в обществен мащаб е необходимо условие, за да може ПС, превръщането на парите в стока, да представлява превръщане на паричния капитал в произвеждащ капитал.

Ето защо от само себе си се разбира, че формулата за кръгооборота на паричния капитал: ПСПр… С'П' е разбираща се от само себе си форма на кръгооборота на капитала само на основата на вече развито капиталистическо производство, тъй като тя предполага съществуване на класа на наемни работници в обществен мащаб. Капиталистическото производство, както видяхме, произвежда не само стока и принадена стойност; то възпроизвежда, при това в постоянно разширяващ се размер, класа наемни работници и превръща в наемни работници преобладаващото болшинство непосредствени производители. Ето защо актовете ПСПр… С'П', доколкото първа предпоставка за тяхното осъществяване е постоянната наличност на класа наемни работници, вече предполагат капитала във форма на произвеждащ капитал, а поради това предполагат и формата на кръгооборота на производствения капитал.

6
(горе)
II. ВТОРИ СТАДИЙ.
ФУНКЦИЯТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Разглежданият тук кръгооборот на капитала започва с акта на обръщението ПС, с превръщане на парите в стока, с покупка. Следователно обръщението трябва да бъде допълнено от противоположната метаморфоза СП, от превръщане на стока в пари, от продажба. Но непосредствен резултат на акта П е прекъсването на обръщението на капиталовата стойност, авансирана в парична форма. Чрез превръщането на паричния капитал в производствен капитал капиталовата стойност е придобила такава натурална форма, в която тя не може да продължава обръщението и трябва да влезе в потребление, именно в производително потребление. Потреблението на работната сила, трудът, може да бъде реализирано само в процеса на труда. Капиталистът не може да продаде работника като стока, защото той не е негов роб и защото той е купил само ползването на неговата работна сила в течение на определено време. От друга страна, той може да използва работната сила само като я застави да използва средствата за производство като фактори за създаване на стоки. Следователно резултатът от първия стадий е навлизането във втория, навлизането в производствения стадий на капитала.

Движението се представлява във вид на ППр, където точките означават, че обръщението на капитала е прекъснато, но процесът на неговия кръгооборот продължава, тъй като от сферата на стоковото обръщение той влиза в сферата на производството. Следователно първият стадий, превръщането на паричния капитал в произвеждащ капитал, е само предшественик и встъпителна фаза към втория стадий, към функционирането на производствения капитал.

П предполага, че индивидът, който извършва този акт, не само разполага със стойности в една или друга потребителна форма, но че той притежава тези стойности в парична форма, че той е притежател на нари. А тъй като актът се заключава именно в даването на парите, то индивидът може да остане притежател на пари само доколкото парите implicate (както се подразбира – ред) се връщат у него благодарение на самия акт на изразходването. А пари могат да дойдат обратно при него само посредством продажбата на стоки. Следователно актът предполага, че даденият индивид е стокопроизводител.

ПР. Наемният работник живее само от продажбата на работната си сила. Нейното съхранение — неговото самосъхранение — изисква ежедневно потребление. Следователно заплащането на работника трябва постоянно да се повтаря през кратки срокове, за да може той да повтаря необходимите за неговото самосъхранение покупки — акта РПС, или СПС. Поради това капиталистът постоянно трябва да му противостои като паричен капиталист, а неговият капитал — като паричен капитал. Но, от друга страна, за да може масата непосредствени производители, наемните работници, да извършва акта РПС, необходимите средства за живот постоянно трябва да им противостоят в такава форма, в която те могат да бъдат купени, т. е. в стокова форма. Така че това положение вече изисква високо развитие на обръщението на продуктите като стоки, а поради това и широки размери на стоковото производство. Когато производството посредством наемен труд придобива всеобщ характер, стоковото производство трябва да се превърне във всеобща форма на производството. Стоковото производство — при предпоставката, че то има всеобщ характер — определя, от своя страна, постоянно растящо разделение на обществения труд, т. е. постоянно увеличаващо се видоизменяне на продукта, произвеждан от определен капиталист като стока, все по-голямо разделение на взаимно допълващите се процеси на производството на самостоятелни процеси. Поради това в същата степен, в която се развива ПР, се развива и ПСп, т. е. в същата степен производството на средства за производство се отделя от производството на стоките, по отношение на които те са средства за производство, и последните противостоят сами на всеки стокопроизводител като стоки, които той не произвежда, а които той купува за своя определен производствен процес. Те излизат от отрасли на производството, които са съвсем отделени от неговия собствен отрасъл, които работят самостоятелно — те влизат в неговия производствен отрасъл като стоки; поради това те трябва да бъдат купувани. Вещните условия на стоковото производство във все по-голяма степен противостоят на стокопроизводителя като продукти на други стокопроизводители, като стоки. И в същата степен капиталистът трябва да се явява в ролята на паричен капиталист, иначе казано — разширява се мащабът, в който неговият капитал трябва да функционира като паричен капитал.

От друга страна, същите тези обстоятелства, които създават основното условие за капиталистическото производство — съществуването на класата на наемните работници, — съдействат за преминаване на цялото стоково производство в капиталистическо стоково производство. В същата степен, в която последното се развива, то действа разрушаващо и разлагащо върху всяка по-стара форма на производство, която, предназначена предимно за непосредствено собствено потребление, превръща в стока само излишъка (surplus) от продукта. То превръща продажбата на продукта в главен интерес, при което отначало като че ли не засяга самия начин на производство — такова е било например първото действие на капиталистическата световна търговия върху такива народи като китайците, индийците, арабите и т.н. Но там, където капиталистическото стоково производство пуска корени, то разрушава всички форми на стоково производство, за основа на които са служили или собственият труд на производителя, или пък просто продажбата във вид на стока само на излишъците от продукта. Отначало то прави стоковото производство всеобща форма на производството и после постепенно превръща цялото стоково производство в капиталистическо производство.

Каквито и да са обществените форми на производство, работниците и средствата за производство винаги остават негови фактори. Но в състояние на отделеност едни от други и едните, и другите са негови фактори само като възможност. За да се произвежда изобщо, те трябва да се съединят. Специфичният характер и начин, по който се осъществява това съединение, отличава отделните икономически епохи на обществения строй. В изследвания случай откъснатостта (отчуждението) на свободния работник от неговите средства за производство е предварително даден изходен пункт и ние вече видяхме как и при какви условия работникът и средствата за производство се съединяват в ръцете на капиталиста — именно, съединяват се като производствена форма на съществуване на неговия капитал. Ето защо действителният процес, в който встъпват съединените по такъв начин лични и вещни фактори за създаването на стоката, производственият процес сам става функция на капитала — капиталистически производствен процес, чиято природа е подробно описана в първи том на това съчинение. Всяко предприятие, занимаващо се с производство на стоки, става заедно с това предприятие за експлоатиране на работна сила; но само капиталистическото стоково производство става такъв епохален начин на експлоатация, който в своето последователно историческо развитие, организирайки процеса на труда и мощно развивайки техниката, извършва преврат в цялата икономическа структура на обществото и далеч превъзхожда всички предшестващи епохи.

Поради различните роли, които във време на производствения процес играят средствата за производство и работната сила при създаване на стойността, а следователно и при създаване на принадената стойност, те, доколкото са форми на съществуване на авансираната капиталова стойност, се различават като постоянен и променлив капитал. Като различни, съставни части на производствения капитал те се отличават по-нататък по това, че първите, притежание на капиталиста, остават негов капитал и вън от процеса на производството, докато работната сила само в процеса на производството става форма на съществуване на индивидуалния капитал. Докато работната сила е стока само в ръцете на нейния продавач, наемния работник, тя става капитал, напротив, едва в ръцете на нейния купувач, капиталиста, комуто се предоставя нейното временно потребление. Самите средства за производство стават предметно въплъщение на производствения капитал, или производствено капитал, само от момента когато работната сила, като лична форма на съществуване на същия капитал, получи възможност да се въплъщава в тях. Следователно както работната сила на човека не е капитал по природа, така не са капитал по природа и средствата за производство. Те придобиват този специфичен обществен характер само при определени исторически развили се условия също както и благородните метали само при такива именно условия получават свойство на пари или парите — свойство на паричен капитал.

Функционирайки, производсвеният капитал потребява своите собствени съставни части, за да ги превърне в маса от продукти, притежаваща по-висока стойност. Тъй като работната сила действа само като един от неговите органи, то и създаденият от нейния принаден труд излишък (surplus) от стойност на продукта над стойността на образуващите го елементи е плод на капитала. Принаденият труд на работната сила е безплатен труд за капитала и поради това образува за капиталиста принадена стойност, стойност, за която той не плаща еквивалент. Поради това продуктът е не просто стока, а стока, оплодотворена с принадена стойност. Неговата стойност = Пр + М, равна е на стойността на потребения за неговото изготвяне производствен капитал Пр плюс произведената от последния принадена стойност М. Да приемем, че тази стока се състои от 10 000 фунта прежда, за изготвянето на която са потребени средства за производство на стойност 372 ф.ст. и работна сила на стойност 50 ф.ст. В процеса на преденето предачите са пренесли върху преждата стойността на средствата за производство, потребени чрез техния труд, в количество 372 ф.ст. и в същото време, съответно на разходването на техния труд, са създала нова стойност, да речем от 128 ф.ст. Поради това 10 000 фунта прежда са носител на стойност от 500 ф.ст.

7
(горе)
III. ТРЕТИ СТАДИЙ. С'П'

Стоката става стоков капитал като излязла непосредствено от самия производствен процес функционална форма на съществуване на вече нарасналата капиталова стойност. Ако стоковото производство в целия негов обществен размер би се водило капиталистически, то всяка стока от самото начало би била елемент на стоковия капитал, независимо от това дали тази стока се състои от чугун или брюкселски дантели, от сярна киселина или пури. Проблемът какви видове стоки са предопределени от своето свойство за въздигане в ранг капитал и какви за редова стокова служба, е едно от онези невинни затруднения, които сама си е създала схоластическата политическа икономия.

Капиталът, намирайки се в стокова форма, трябва да изпълнява функцията на стока. Предметите, от които той се състои, произведени именно за пазара, трябва да бъдат продадени, превърнати в пари, следователно трябва да извършат движението СП.

Да приемем, че стоката на капиталиста се състои от 10 000 фунта памучна прежда. Ако в процеса на преденето са потребни средства за производство на стойност 372 ф.ст. и е създадена нова стойност от 128 ф.ст., то стойността на преждата е равна на 500 ф.ст., което се изразява в нейната цена със същото наименование. Тази цена се реализира посредством продажбата СП. Какво превръща този прост акт на всяко стоково обръщение същевременно и във функция на капитала? Съвсем не каквото и да било изменение, извършващо се във време на този акт: не изменение на потребителния характер на стоката — защото именно като предмет за потребление стоката преминава у купувача; и не изменение на нейната стойност — защото последната не претърпява никакви изменения на величината, а само изменение на формата. Отначало стойността е съществувала в прежда, сега тя съществува в пари. В това се проявява същественото различие между първия стадий ПС и последния стадий СП. Там авансираните пари функционират като паричен капитал, защото посредством обръщението те се превръщат в стоки със специфична потребителна стойност. Тук в последния стадий СП стоката може да функционира като капитал само доколкото тя донася този характер на капитал вече готово от процеса на производството, преди да започне нейното обръщение.

В процеса на преденето предачите създават стойност на преждата от 128 ф.ст. От тях, да кажем, 50 ф.ст. съставляват за капиталиста просто еквивалент на неговия разход за работна сила, а 78 ф.ст. — при степен на експлоатация на работната сила 156% — образуват принадената стойност. Следователно стойността на 10 000 фунта прежда включва в себе си, първо, стойността на потребения производителен капитал Пр, при което постоянната част = 372 ф.ст., променливата=50 ф.ст., тяхната сума = 422 ф.ст. = 8 440 фунта прежда. А стойността на производствения капитал Пр С, на стойността на образуващите го елементи, които в стадия ПС са противостояли на капиталиста като стоки в ръцете на техните продавачи. Но, второ, стойността на преждата включва в себе си и принадена стойност от 78 ф. ст. = 1 560 фунта прежда. Следователно С, като израз на стойността на 10 000 фунта прежда, е равно на С + ΔС, С плюс прираст на С (=78 ф.ст.), което ние ще наречем с (употребено с българска буква от съкращение на стока, а не с латинска буква с от constant – постоянен капитал), защото сега то съществува в същата стокова форма, както и първоначалната стойност на С. Стойността на 10 000 фунта прежда= = 500 ф.ст., следователно С + с С'. Не абсолютната величина на стойността (500 ф.ст.) превръща С, като израз на стойността на 10 000 фунта прежда, в С'. Защото абсолютната величина на стойността на С', тъй както и за всички други С, като израз на стойността на някаква сума стоки, се определя от величината на овеществения в него труд. С се превръща в С' вследствие относителната величина на нейната стойност — величината на нейната стойност в сравнение със стойността на капитала Пр, потребен при нейното производство. В С' се включва тази стойност плюс доставената от производствения капитал принадена стойност. Нейната стойност е по-голяма, превишава тази капиталова стойност с тази принадена стойност с. 10 000-те фунта прежда са носители на нарасналата, обогатена с принадената стойност капиталова стойност, и те играят ролята на такъв носител като продукт на капиталистическия производствен процес. С' изразява едно стойностно отношение — отношение на стойността на стоковия продукт към стойността на капитала, изразходван за неговото производство; следователно С' съдържа капиталова стойност и принадена стойност, 10 000 фунта прежда са стоков капитал, С', само като превърната форма на произвеждащия капитал Пр, следователно във връзка, която засега съществува само в кръгооборота на този индивидуален капитал, или съществува само за онзи капиталист, който със своя капитал е произвел преждата. Само, така да се каже, вътрешното, а съвсем не някакво външно отношение прави тези 10 000 фунта прежда, като носител на стойност, стоков капитал; капиталистическият наследствен белег на тези 10 000 фунта се заключава не в абсолютната величина на тяхната стойност, а в относителната величина, във величината на тяхната стойност в сравнение с онази, която е притежавал съдържащият се в тях производствен капитал, преди той да се е превърнал в стока. Ето защо, ако 10 000 фунта прежда бъдат продадени по тяхната стойност за 500 ф.ст., то този акт на обръщение, разглеждан сам по себе си, = СП, представлява просто превръщане на стойността, оставаща неизменна, от стокова форма в парична форма. Но като специфичен стадий в кръгооборота на индивидуалния капитал същият този акт представлява реализация на капиталовата стойност от 422 ф.ст., съдържаща се в стоката, -f принадената стойност от 78 ф.ст., съдържаща се в същата стока, следователно представлява С'П', превръщане на стоковия капитал от неговата стокова форма в парична форма.

Функцията на С' е същата, както и на всеки стоков продукт: да претърпи превръщане в пари, да бъде продаден, да извърши фазата на обръщението СП. Докато нарасналият сега по стойност капитал остава във форма на стоков капитал, лежи неподвижно на пазара, процесът на производството спира. Капиталът не действа нито като създател на продукт, нито като създател на стойност. В зависимост от различната степен на скорост, с която капиталът сваля от себе си стоковата форма и приема парична форма, или в зависимост от бързината на продажбата, една и съща капиталова стойност в много неравна степен ще служи и като създател на продукт, и като създател на стойност, и мащабът на възпроизводството в зависимост от това ще се разширява или намалява. В първа книга бе показано, че степента на действие на даден капитал зависи от възможности на производствения процес, в известна стенен независими от величината на стойността на капитала. Сега се оказва, че процесът на обръщението привежда в движение нови, независими от величината на стойността на капитала възможности, от които зависи степента на действие на капитала, неговото разширяване и съкращаване.

Масата стоки С', като носител на нараснал по стойност капитал, трябва освен това в целия си обем да извърши метаморфозата С'П'. Количеството на продаденото става тук съществено обстоятелство. Отделната стока фигурира само като неразделна част на цялата маса. 500 ф.ст. стойност съществуват в 10 000 фунта прежда. Ако капиталистът успее да продаде само 7 440 фунта по тяхната стойност от 372 ф.ст., то той ще възстанови по този начин само стойността на своя постоянен капитал, стойността на изразходваните средства за производство; ако успее да продаде 8 440 фунта — само величината на стойността на целия авансиран капитал. За да реализира принадена стойност, той трябва да продаде повече, а за да реализира цялата принадена стойност от 78 ф.ст. (=1 560 фунта прежда), той трябва да продаде всичките 10 000 фунта прежда. Следователно от 500 ф.ст. пари той получава само равна стойност за продадената стока; в пределите на обръщението неговата сделка е просто СП. Ако той би заплатил на своите работници 64 ф.ст. вместо заплата от 50 ф.ст., неговата принадена стойност би била само 64 ф.ст. вместо 78 ф. ст. и степента на експлоатацията само 100% вместо 156%; но стойността на неговата прежда би останала същата както и преди; би се изменило само съотношението на нейните различни части; актът на обръщението СП сега, както и преди, би бил продажба на 10000 фунта прежда за 500 ф. ст., по тяхната стойност.

С' С + с (=422 ф.ст. + 78 ф.ст.). — С е равно на стойността на Пр или на стойността на производствения капитал, а последният е равна на стойността на Пр, което е авансирано в акта ПС, в купуване на елементи на производството; в нашия пример =422 ф.ст. Ако тази стокова маса се продава по нейната стойност, то С = 422 ф.ст. и с = 78 ф.ст., стойността на принадения продукт от 1 560 фунта прежда. Ако с, изразено в пари, обозначим посредством п, тогава С'П' =(С+с)-(П+п) и кръгооборотът ПСПрС'П' в неговата разгъната форма ще се обозначава следователно чрез ППр…(С+с)—(П+п).

В първия стадий капиталистът извлича средства за потребление от същинския стоков пазар и от пазара на труда; в третия стадий той хвърля стоките обратно само на един пазар, на същинския стоков пазар. Но ако сега посредством своята стока той извлича от пазара повече стойност, отколкото е хвърлил на него първоначално, то е само защото хвърля на него по-голяма стокова стойност, отколкото първоначално е извлякъл. Той бе хвърлил на пазара стойността П и бе извлякъл равната стойност С; той хвърля на пазара С+с и извлича равна стойност П+п. — В нашия пример П беше равно на стойността на 8 440 фунта прежда; но той хвърля на пазара 10 000 фунта, следователно дава му по-голяма стойност, отколкото бе взел от пазара. От друга страна, той е хвърлил на пазара тази пораснала стойност само защото посредством експлоатацията на работната сила в процеса на производството е произвел принадена стойност (изразена в принаден продукт като известна част от продукта). Само като продукт на този процес масата стоки е стоков капитал, носител на пораснала капиталова стойност. Посредством акта С'П' се реализира както авансираната капиталова стойност, така и принадената стойност. Реализацията и на едната, и на другата се извършва едновременно в редица продажби или пък в едновременна продажба наведнаж на цялата маса стоки, което именно се изразява в С'П'. Но един и същ акт на обръщението С'П' е различен за капиталовата стойност и за принадената стойност, тъй като за всяка от тях той изразява различен стадий на тяхното обръщение, нееднаква част от онзи ред метаморфози, които те преминават в сферата на обръщението. Принадената стойност с се е появила на свят именно само в процеса на производството. Следователно тя за първи път се появява на стоковия пазар и то в стокова форма; това е първата форма на нейното обръщение, а поради това актьт сп е първият акт на нейното обръщение, или нейна първа метаморфоза, която следователно още остава да се допълни с противоположния акт на обръщението, или с обратната метаморфоза пс.*5
[*5 Това остава неизменно, по какъвто и начин да отделяме капиталовата стойност и принадената стойност. В 10 000 фунта прежда се съдържат 1 560 фунта = 78 ф.ст. принадена стойност, но в един фунт прежда =1 шилинг на свой ред се съдържат 2 496 унции = 1 872 пени принадена стойност.]

Иначе стои работата с обръщението, което извършва капиталовата стойност С в същия този акт на обръщението С'П', който за нея е акт на обръщение СП, където С = Пр, равно на първоначално авансираното П. Капиталовата стойност започна първия акт на своето обръщение като П, като паричен капитал и посредством акта СП се възвръща към същата тази форма; следователно тя е изминала двете противоположни фази на обръщението: 1) ПС и 2) СП, и отново се намира в такава форма, в която тя отново може да започне същия процес на кръговрат. Това, което за принадената стойност е първо превръщане на стоковата форма в парична форма, за капиталовата стойност е обратно – връщане, или обратно превръщане в нейната първоначална парична форма.

Посредством П паричният капитал бе превърнат в равностойна сума от стоки Р и Сп. Тези стоки не функционират отново като стоки, като предмети за продажба. Тяхната стойност съществува отсега нататък в ръцете на техния купувач, на капиталиста, като стойност на неговия производствен капитал Пр. И във функцията Пр, в производственото потребление, те се нревръщат във вид стока, отличаваща се по натуралната си форма от средствата за производство, в прежда, в която тяхната стойност не само се запазва, но се и увеличава от 422 ф.ст. на 500 ф.ст. Чрез тази реална метаморфоза стоките, изтеглени от пазара в първия стадий ПС, се заместват от стока, която се отличава от тях и по натурална форма, и по стойност и която трябва сега да функционира като стока, трябва да бъде превърната в пари и продадена. Поради това процесът на производството се представя само като прекъсване в процеса на обръщението на капиталовата стойност, в който до този момент е била измината само първата фаза ПС. Капиталовата стойност преминава втората и заключителна фаза СП, след като С претърпи изменение по натурална форма и по стойност. Но ако се разглежда капиталовата стойност, взета сама за себе си, оказва се, че в процеса на производството тя е претърпяла изменение само на своята потребителна форма. Тя съществуваше като 422 ф.ст. стойност в Р и Сп, сега тя съществува като 422 ф.ст. стойност в 8 440 фунта прежда. Следователно, ако разгледаме само двете фази на процеса на обръщението на капиталовата стойност, взета отделно от нейната принадена стойност, ще се окаже, че тя преминава 1) ПС и 2) СП, при което второто С има изменила се потребителна форма, но има същата стойност, както първото С; по този начин капиталовата стойност преминава ПСП форма на обръщение, която чрез двукратно преместване на стоката в противоположно направление, чрез превръщането от пари в стока и от стока в пари, по необходимост определя възвръщането на стойността, авансирана във форма на пари, към нейната парична форма: нейното обратно превръщане в пари.

Същият този акт на обръщение С'П', който за капиталовата стойност, авансирана в пари, е втора, заключителна метаморфоза, връщане към паричната форма, за принадената стойност, включваща се в същия стоков капитал и реализираща се посредством неговото превръщане в парична форма, служи като първа метаморфоза, като превръщане от стокова форма в парична форма, СП, като първа фаза на обръщението.

И така, тук трябва да се отбележат две неща. Първо: заключителното обратно превръщане на капиталовата стойност в нейната първоначална парична форма е функция на стоковия капитал. Второ: тази функция включва първото превръщане на принадената стойност от нейната първоначална стокова форма в парична. По този начин паричната форма играе тук двояка роля: от една страна, тя представлява формата, към която се връща стойността, първоначално авансирана в пари — следователно връщане към онази форма на стойността, с която е започнал процесът; от друга страна, тя е първата превърната форма на една стойност, която първоначално встъпва в обръщението в стокова форма. Ако стоките, от които се състои стоковият капитал, се продават по тяхната стойност, както се приема тук, то С+с се превръща в равни по стойност П+п; в тази форма П+п (422 ф.ст. + 78 ф.ст. = 500 ф.ст.) реализираният стоков капитал се намира сега в ръцете на капиталиста. Капиталовата стойност и принадената стойност съществуват сега като пари, следователно във всеобща еквивалентна форма.

И така, в края на процеса капиталовата стойност се намира пак в същата форма, в която тя е встъпила в него, и следователно отново в качеството на паричен капитал може да започне и да извърши този процес. Именно поради това, че началната и заключителната форма на процеса е формата на паричния капитал (П), процесът на кръгооборота в тази форма е наречен от нас кръгооборот на паричния капитал. В края на процеса е изменена не формата, а само величината на авансираната стойност.

П+п не са нищо друго освен паричнасума от определена величина, в нашия случай 500 ф.ст. Но като резултат на кръгооборота на капитала, като реализиран стоков капитал, тази сума пари съдържа капиталова стойност и принадена стойност, и при това те вече не са се срасли в едно, както в преждата; сега те лежат една до друга. Тяхната реализация даде на всяка от тях самостоятелна парична форма. 211/250 от тази сума са капиталова стойност, 402 ф.ст., и 39/250 принадена стойност от 78 ф.ст. Това разделение, извършено от реализацията на стоковия капитал, има не само формалното съдържание, за което подир малко ще говорим; то придобива значение в процеса на възпроизводството на капитала с оглед на това, дали п се присъединява към П изцяло, частично или съвсем не се присъединява, следователно дали то продължава да функционира като съставна част на авансираната капиталова стойност, или не. Обръщението на п и П може да бъде и съвсем различно.

В П' капиталът отново се е върнал към своята първоначална форма П, към своята парична форма; но се е върнал в такава форма, в която е реализиран като капитал.

Тук има, първо, количествена разлика. Имаше П, 422 ф.ст.; сега има П, 500 ф.ст., и тази разлика е изразена в ПП' , в количествено различните крайни членове на кръгооборота, самият ход на който е обозначен само с точки (…) П'>П, П'П=М, на принадената стойност. — Но като резултат на този кръгооборот ПП' сега съществува само П' и това е продуктът, в който е угаснал процесът на неговото образуване. П' съществува сега самостоятелно самò за себе си, независимо от движението, което го е донесло. Движението е минало, неговото място е заело П'.

Но П' като П+п, като 500 ф.ст. като 422 ф.ст. авансиран капитал плюс един прираст към него от 78 ф.ст. представлява в същото време качествено отношение, макар самото това качествено отношение да съществува само като отношение между частите на една и съща сума, следователно като количествено отношение. П, авансираният капитал, който сега отново се намира в своята първоначална форма (422 ф.ст.), съществува сега като реализиран капитал. Той не само се е запазил — той се е и реализирал като капитал, защото той, именно като капитал, се отличава от п (78 ф.ст.), към което той стои в отношение като към свое нарастване, към свой плод, като към породен от самия него прираст. Той се е реализирал като капитал, защото се е реализирал като стойност, която е породила стойност. П' съществува като капиталистическо отношение; П вече не е просто пари — то направо се явява като паричен капитал, получава израз като самонараснала стойност, следователно като стойност, която притежава свойството да нараства, да поражда повече стойност, отколкото е имало в нея самата. П е станало капитал вследствие на своето отношение към другата част на П' като към част, зависеща, формирана от П, породена от него като причина, като към следствие, на което то е основание. По този начин П' е стойностна сума, включваща функционално (като понятие) различни части, изразяваща капиталистическо отношение.

Но това отношение е изразено само като резултат, без въздействието на процеса, на който то е резултат.

Частите на стойността като такива не се отличават качествено една от друга, с изключение на това, че те се явяват като стойности на различни предмети, на конкретни вещи, следователно в различни потребителни форми, и поради това се явяват като стойности на различни стокови тела — различие, което произтича не от тях самите като прости части на стойността. В парите угасва всяко различие между стоките, защото те са именно общата за всички стоки еквивалентна форма. Паричната сума от 500 ф.ст. се състои от съвсем еднородни елементи по 1 ф.ст. Тъй като в простото битие на тази парична сума е заличено посредствуващото звено на нейния произход и е изчезнала всяка следа от специфичното различие, каквото притежават различните съставни части на капитала в процеса на производството, то различие съществува само между понятието главна сума (по английски principal) = авансирания капитал от 422 ф.ст., и понятието добавъчна стойностна сума от 78 ф.ст. Нека например П' = 110 ф.ст., от които 100=П, на главната сума, и 10=М, на принадената стойност. Двете съставни части на сумата 110 ф.ст. са абсолютно еднородни, следователно неразличими като понятие. Които и да било 10 ф.ст. винаги съставляват 1/11 от общата сума 110 ф.ст., независимо от това, дали те са 1/10 от авансираната главна сума 100 ф.ст. или излишъкът от 10 ф.ст. над нея. Ето защо главната сума и сумата-прираст, капиталът и доба-въчната сума, могат да бъдат изразени като дроби от цялата сума; в нашия пример 10/11 съставляват главната сума, или капиталът, 1/11 — принадената сума. По този начин паричният израз, който реализираният капитал получава тук в края на своя процес, е ирацконален израз на капиталистическото отношение.

Това е вярно и по отношение на С' (=С+с). Но с тази разлика, че С', в което С и с представляват също само пропорционални части от стойността на една и съща еднородна стокова маса, съдържа указание за своя произход от Пр, чийто непосредствен продукт е то, докато в П', във формата, излязла непосредствено от обръщението, е изчезнало прякото отношение към Пр.

Ирационалното различие между главната сума и сумата-прираст, което се съдържа в П', доколкото то изразява резултата от движението П….П', веднага изчезва, ако П' отново започне активно да функционира като паричен капитал, следователно, ако то не се фиксира като паричен израз на нарасналия по стойност промишлен капитал. Кръгооборотът на паричния капитал никога не може да започне само с П' (макар П' сега да функционира като П), а само с П, т. е. никога като израз на капиталистическото отношение, а само като форма на авансиране на каниталова стойност. Щом 500-те ф.ст. отново се авансират като капитал за ново самонарастване, те са начален пункт, вместо краен пункт. Вместо капитал в 422 ф.ст. сега е авансиран капитал от 500 ф.ст. — повече пари от преди, повече капиталова стойност, — но отношението между двете съставни части е отпаднало; точно така и първоначално би могла да функционира като капитал сума от 500 ф.ст. вместо 422 ф.ст.

Не е активна функция на паричния капитал да се представя като П'; напротив, неговото собствено появяване като П' е функция на С'. Още при простото стоково обръщение: 1) С1П2) ПС2, П активно функционира едва във втория акт ПС2; неговото появяване като П е само резултат на първия акт, по силата на който то се явява като превърната форма на С1. Капиталистическото отношение, което се заключава в П', отношението на една част от последното като капиталова стойност към другата негова част като прираст на тази стойност, придобива наистина функционално значение, доколкото, при постоянно повтаряне на кръгооборота П….П', П' се разделя на две обръщения — обръщение на капитала и обръщение на принадената стойност и следователно двете части изпълняват не само количествено, но и качествено различни функции — П е различно от п. Но разглеждана сама за себе си, формата П….П' не включва потреблението на капиталиста, а изрично само самонарастването и натрупването, доколкото последното се изразява преди всичко в периодично увеличение на паричния капитал, който винаги се авансира отново.

Макар и да е ирационална форма на капитала, П'=П+п в същото време е капитал само в своята реализирана форма, като пари, които са породили пари. Тук обаче трябва да се прави разлика от функцията на паричния капитал в първия стадии П. В този пръв стадий П извършва обръщение като пари. То функционира като паричен капитал само защото в паричното си състояние може да изпълни функцията на пари, да се превърне в елементи на Пр, в Р и Сп, които му противостоят като стоки. В този акт на обръщение П функционира само като пари; но тъй като този акт е първият стадий в процеса на движението на капиталовата стойност, той, по силата на специфичната потребителна форма на купуваните тук стоки Р и Сп, представлява едновременно и функция на паричния капитал. Напротив, П', което се състои от П, от капиталовата стойност, и п, от произведената от нея принадена стойност, изразява нараснала капиталова стойност — целта и резултата, функцията на целия процес на кръгооборота на капитала. Ако то изразява този резултат в парична форма, като реализиран паричен капитал, това произтича не от обстоятелството, че то е парична форма на капитала, паричен капитал, а, напротив, от това, че то е паричен капитал, капитал в парична форма, от това, че капиталът в тази форма е открил процеса, бил е авансиран в парична форма. Както видяхме, обратното превръщане в парична форма е функция на стоковия капитал С', а не на паричния капитал. Колкото се отнася до разликата между П' и П, то тя (п) представлява само парична форма на с, на прираста на С; П' само затова е =П+п, защото С' беше = С+с. Следователно тази разлика и отношението на капиталовата стойност към породената от нея принадена стойност са били налице и са били изразени в С', преди едната и другата стойност да са се превърнали в П', в една парична сума, в която двете стойностни части самостоятелно противостоят една на друга и поради това могат да бъдат употребени за самостоятелни функции, различни една от друга.

П' е само резултат от реализацията на С'. И едното, и другото — С', както и П' — са само различни форми, стокова форма и парична форма на нарасналата капиталова стойност, общо у двете е това, че са нараснала капиталова стойност. И двете са реализиран капитал, защото тук капиталовата стойност като такава съществува съвместно с принадената стойност, като различен от първата, получен благодарение на нея плод, макар това отношение и да е изразено само в ирационалната форма на отношение на две части на една и съща парична сума или на една и съща стокова стойност. Но като изрази на капитала в неговото отношение към произведената от него принадена стойност и в неговото различие от нея, следователно като изрази на нараснала стойност, П' и С' са едно и също и те изразяват едно и също, само че в различна форма; те се различават едно от друго не като паричен капитал и стоков капитал, а като пари и стока. Доколкото те представляват нараснала стойност, капитал, който се е проявил в действие като капитал, те изразяват само резултата от функционирането на производствения капитал, от единственото функциониране, при което капиталовата стойност поражда стойност. Общото им е това, че те и двата, паричният капитал и стоковият капитал, са начини на съществуването на капитала. Единият е капитал в парична форма, другият — в стокова форма. Поради това различаващите ги специфични функции не могат да бъдат нещо друго освен различията между функцията на пари и функцията на стока. Стоковият капитал, като непосредствен продукт на капиталистическия производствен процес, носи следите на този свой произход и поради това по своята форма е по-рационален, не толкова ирационален както паричният капитал, в който е заличена всяка следа на процеса на производството, както и изобщо в парите угасва всяка специфична потребителна форма на стоката. Ето защо неговото своеобразие изчезва само там, където самото П' функционира като стоков капитал, където то е непосредствен продукт на процеса на производството, а не превърната форма на този продукт — следователно в производството на самия паричен материал. За производството на злато например формулата би била: П….Пр….П'(П+п), където П' фигурира като стоков продукт, защото Пр доставя повече злато, отколкото е било авансирано в първото П, в паричния капитал, за елементи на производството на злато. Следователно тук изчезва ирационалността на израза П….П'(П+п), където една част от паричната сума се явява като майка на другата част на същата тази парична сума.

8
(горе)
IV. КРЪГООБОРОТЪТ В НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ

Видяхме, че процесът на обръщението след завършване на неговата първа фаза П се прекъсва от производството — Пр, в което купените на пазара стоки Р и Сп се потребяват като веществени и стойностни съставни части на произвеждащия капитал; продуктът на това потребление е нова стока, С', която се е изменила по своята натурална форма и по стойност. Прекъснатият процес на обръщението, ПС, трябва да бъде допълнен посредством СП. Но като носител на тази втора и заключителна фаза на обръщението се появява С', стока, която по своята натурална форма и по стойността си се отличава от първото С. Следователно редът на обръщението се изразява: 1) ПС1; 2) С'2П', където във втората фаза мястото на първата стока С1 се заема от друга стока С'2 с по-голяма стойност и с друга потребителна форма; тази промяна се извършва във време на прекъсването, обусловено от функцията на Пр, т. е. във време на произвеждането на С' от елементите на С, от формите на съществуване на производителния капитал Пр. Напротив, първата форма на проявление, в която капиталът се яви пред нас (Том I, гл. IV, 1), формата ПСП' (разлага се на: 1) ПС1; 2) С1П'), два пъти показва една и съща стока. Там пред нас и двата пъти е една и съща стока стоката, в която се превръщат парите в първата фаза и която във втората фаза се превръща обратно в по-голямо количество пари. Въпреки това съществено различие и двете обръщения имат това общо, че в тяхната първа фаза парите се превръщат в стока, а във втората фаза — стоката в пари, следователно парите, изразходвани в пър¬вата фаза, се възвръщат във втората фаза. Общото им е, от една страна, възвръщането на парите към техния изходен пункт, а от друга страна — че се възвръщат повече пари, отколкото са били авансирани. Дотолкова и ПС….С'П' се съдържа вече във общата формула ПСП'.

Оказва се по-нататък, че и в двете метаморфози, ПС и С'П', отнасящи се до обръщението, всеки път противостоят една на друга и се заменят една с друга еднакво големи, едновременно съществуващи стойности. Изменението на величината на стойността принадлежи изключително на метаморфозата Пр, на процеса на производството, който по този начин представлява реална метаморфоза на капитала, в противоположност на само формалните метаморфози в сферата на обръщението.

Да разгледаме сега движението ПС….Пр….С'П' в неговата цялост или в неговата разгърната форма П….Пр….С'(С+с)—П'(П+п). Капиталът тук се явява като стойност, която преминава последователна редица взаимно свързани, обуславяни едно от друго превръщания, редица метаморфози, които съставляват също толкова фази или стадии на един цялостен процес. Две от тези фази се отнасят към сферата на обръщението, една — към сферата на производството. Във всяка от тези фази капиталовата стойност се намира в различна форма, на която съответствува различна, специална функция. В това движение авансираната стойност не само се запазва, но и нараства, увеличава се. На края, в заключителния стадий, тя се възвръща към същата форма, в която се е явила при започване на цялостния процес. Ето защо този цялостен процес е процес на кръгооборот.

Двете форми, които капиталовата стойност приема в стадиите на своето обръщение, са формите на паричен капитал и стоков капитал; нейната форма, която се отнася към стадия на производството, е формата на производствен капитал. Капиталът, който в хода на своя пълен кръгооборот приема и отново се освобождава от тези форми и във всяка от тях извършва съответстващата й функция, е промишлен капитал; думата промишлен се употребява тук в значение, в което тя обхваща всеки отрасъл на производството, който се води капиталистически. (Ако кажем на български производствен капитал, а той засяга всяко производство (промишлено, селскостопанско, IT технологии и т.н. ще е най-близо до смисъла – ред.).

Следователно паричният капитал, стоковият капитал, производственият капитал означават тук не самостоятелни видове капитал, функциите на които представляват съдържание на също така самостоятелни и отделени един от друг клонове на предприемачеството (Geschaflszweige). Те означават тук само отделни функционални форми на промишления капитал, който последователно приема и трите една след друга.

Карл Маркс, Ръкопис от Том 2 на "Капиталът"
Факсимиле на ръкописа от II том на "Капиталът" на Карл Маркс

Кръгооборотът на капитала се извършва нормално само докато неговите различни фази без задръжки преминават една в друга. Ако капиталът се спре в първата фаза ПС, то паричният капитал застива като съкровище; ако това става в производствената фаза — то на едната страна лежат средствата за производство, без да функционират, докато на другата страна работната сила остава незаета; ако това стане в последната фаза С'П', то натрупаните непродадени стоки преграждат потока на обръщението.

От друга страна, по природата на нещата самият кръгооборот обуславя фиксацията на капитала за определени срокове в отделните фази на кръгооборота. Във всяка от своите фази промишленият капитал е свързан с една определена форма — като паричен капитал, производствен капитал, стоков капитал. Само след като изпълни функцията, съответстваща на формата, в която той се намира в дадено време, той придобива форма, в която може да влезе в нова фаза на превръщане. За да направим това нагледно, в нашия пример приехме, че капиталовата стойност на стоковата маса, създадена в производствения стадий, е равна на цялата стойностна сума, първоначално авансирана във вид на пари; с други думи, че цялата капиталова стойност, авансирана като пари, наведнъж преминава от единия стадий в другия, следващия. Но ние видяхме (Том I, гл. VI), че част от постоянния капитал, същинските средства на труда (например машини) служат отново и отново, в по-голям или по-малък брой повторни процеси на производството, и поради това само на части предават на продукта своята стойност. По-късно ще видим в каква степен това обстоятелство модифицира процеса на кръгооборота на капитала. Тук ще се ограничим със следното: В нашия пример стойността на производителния капитал = 422 ф.ст. съдържа само среднокалкулираното износване на фабричните здания, машините и т. н., следователно само онази част стойност, която при превръщането на 10 600 фунта памук в 10 000 фунта прежда те пренасят върху последната, върху продукта на седмичния предачен процес от 60 часа. Следователно в средствата за производство, в които се превръща авансираният постоянен капитал от 372 ф.ст., средствата на труда, зданията, машините и т. н. фигурират така, както ако биха били вземани на пазара само под наем на седмични вноски. Обаче това абсолютно нищо не изменя в същината на нещата. Стига да умножим количеството на преждата от 10 000 фунта, произведено в течение на седмица, на броя на седмиците, съставляващо известен ред години, и цялата стойност на купените и потребени за това време средства на труда ще бъде пренесена върху преждата. Ясно е оттук, че авансираният паричен капитал най-напред трябва да бъде превърнат в тези средства, следователно трябва да е напуснал първия стадий ПС, и едва след това той ще бъде в състояние да функционира като производителен капитал Пр. Също така в нашия пример е ясно, че сумата на капиталовата стойност от 422 фунта стерлинги, която се е въплътила в прежда във време на процеса на производството, не може да встъпи във фазата на обръщението С'П' като съставка част на стойността на 10 000 фунта прежда, докато последната не бъде готова. Не може да се продаде преждата, преди да е изпредена.

В общата формула продуктът на Пр се разглежда като материална вещ, различна от елементите на производителния капитал, като предмет, който има обособено от процеса на производството съществуване, различна от елементите на производството потребителна форма. Такъв е винаги случаят, когато резултатът от процеса на производството се явява като вещ — даже там, където част от продукта влиза като елемент във възобновяваното производство. Така житото служи като семе за производство на жито; но продуктът се състои само от жито, следователно има форма, различна от другите, също така намерили приложение елементи: работната сила, инструментите, торовете. Но има самостоятелни отрасли на промишлеността, където продуктът на производствения процес не е нов веществен продукт, не е стока. От тези отрасли важна в икономическо отношение е само транспортната промишленост (тогава е съдържла и съобщенията – ред.), все едно дали това е същинска транспортна промишленост за стоки и хора, или предаване на съобщения, писма, телеграми и т. н.

А. Чупров («Железнодорожное хозяйство». Москва, 1875 г., стр. 69—70) казва по това следното:

«Фабрикантът може по-напред да произведе изделия и после да търси потребители.»

{неговият продукт, изхвърлен готов от процеса на производството, преминава като отделена от него стока в сферата на обръщението};

«производството и потреблението са два акта, разделени един от друг в пространството и времето; а в превозната промишленост, която не създава нови продукти, а пренася хора и вещи, тези два акта се сливат в едно; услугите на железницата» {преместване} «се потребяват в същия момент, в който се произвеждат. Поради това районът, в който железниците могат да търсят пласмент на своите услуги, се простира на не повече от 50 версти (53 км) по двете страни на линията».

Резултат на превозването — независимо от това, дали се транспортират хора или стоки — е промяната на местонахождението, например преждата се намира сега в Индия, а не в Англия, където е била произведена.

Транспортната промишленост продава обаче самото преместване. Доставеният от нея полезен ефект е неразделно свързан с процеса на транспорта, т. е, с производствения процес на транспортната промишленост. Хората и стоките пътуват заедно с транспортиото средство и неговото движение, неговото преместване именно е създаваният от него производствен процес. Полезният ефект може да се потребява само във време на производствения процес; този ефект не съществува като различна от този процес потребителна вещ, която едва след като е произведена, функционира като предмет на търговията, извършва обръщение като стока. Но разменната стойност на този полезен ефект, както и на всяка друга стока, се определя от стойността на изразходваните за него елементи на производството (работна сила и средства за производство) плюс принадената стойност, създадена от принадения труд на работниците, заети в транспортната промишленост. И по отношение на потреблението този полезен ефект не се отличава от другите стоки. Ако той служи за лично потребление, то с потреблението изчезва и неговата стойност; ако той се потребява производително, така че сам представлява стадий от производството на стоките, които се превозват, неговата стойност се пренася като допълнителна стойност върху самата стока. Следователно формулата за транспортната промишленост е такава: П….ПрП', тъй като тук се заплаща и се потребява самият процес на производството, а не продукт, който може да бъде отделен от него. Следователно почти също такава форма, както тя има тази за производството на благородни метали, само с тази разлика, че П' е тук превърната форма на полезния ефект, създаден във време на производствения процес., а не натурална форма на злато или сребро, добити във време на този процес и изтласкани от него.

Част от ръкописа на Втори том на "Капиталът" на Карл Маркс
Факсимиле на страница от ръкописа на 
Втори том на "Капиталът" на Карл Маркс

Промишленият капитал е единствената форма на съществуване на капитала, при която функция на капитала е не само присвояването на принадена стойност или на принаден продукт, но и тяхното създаване. Поради това именно промишленият капитал обуславя капиталистическия характер на производството; съществуването на промишления капитал включва в себе си класовото противоречие между капиталистите и наемните работници. В онази степен, в която той овладява общественото производство, се извършва преврат в техниката и в обществената организация на трудовия процес, а заедно с това и в икономико-историческия тип на обществото. Другите видове капитал, които са съществували преди него сред минали или загиващи системи на общественото производство, не само са подчинени нему и не само претърпяват съответствуващите нему изменения в механизма на своите функции, но и се движат напред вече само на основата на промишления капитал, следователно живеят и умират, стоят и падат заедно с тази основа. Паричният и стоковият капитал, доколкото те със своите функции действуват наред с промишления капитал, като носители на отделни отрасли на капиталистическа дейност, са само достигнали самостоятелност вследствие на общественото разделение на труда и едностранно развити видове на съществуването на различните функционални форми, които промишленият (производственият) капитал ту приема, ту изоставя в сферата на обръщението.

Кръгооборотът П….П', от една страна, се преплита с общото стоково обръщение, излиза от него и влиза в него, съставлява негова част’. От друга страна, за индивидуалния капиталист той образува отделно самостоятелно движение на капиталовата стойност — движение, което се извършва отчасти в пределите на общото стоково обръщение, отчасти вън от него, но което всякога запазва своя самостоятелен характер. Първо, защото двете фази на движението, които се изминават в сферата на обръщението, ПС и С'П' имат функционалио определен характер като фази на движението на капитал; в ПС по своята натурална форма С е определено като работна сила и средство за производство; в С'П' се реализира капиталовата стойност+принадената стойност. Второ, Пр, процесът на производството, обхваща производсвеното потребление. Трето, възвръщането на парите към техния изходен пункт прави движението П….П' кръгооборот, завършен в самия себе си.

Следователно всеки индивидуален капитал в своите две полвини на обръщението ПС и С'П' е, от една страна, агент на общото стоково обръщение, в което той функционира или е вплетен ту като пари, ту като стока и по този начин сам представлява брънка в общата верига метаморфози на стоковия свят. От друга страна, в пределите на общото обръщение той описва свой собствен самостоятелен кръгооборот, в който сферата на производството представлява преходен стадий и в който той се възвръща към своя изходен пункт в същата форма, в която го е напуснал. В пределите на своя собствен кръгооборот, който включва и неговата реална метаморфоза в процеса на производството, капиталът изменя и величината на своята стойност. Той се възвръща не просто като парична стойност, а като увеличена, пораснала парична стойност.

Най-после, ако погледнем на ПС….Пр….С'П' като на отделна форма на процеса на кръгооборота на капитала наред с другите негови форми, които ще бъдат изследвани по-нататък, тя се характеризира със следното:

1) Тя се явява като кръгооборот на паричния капитал, защото промишленият капитал в своята парична форма, като паричен капитал, образува изходния пункт на целия процес и пункт, към който този процес се възвръща. Самата формула изразява, че тук парите не се изразходват като пари, а само се авансират, следователно са само парична форма на капитала, паричен капитал. Тя изразява, по-нататък, че разменната стойност, а не потребителната I стойност е самоцелта, определяща движението. Именно защото паричната форма на стойността е самостоятелна, осезателна форма на проявление на стойността, именно затова формата на обръщението П….П' изходен и заключителен пункт на която са действителни пари, с най-голяма нагледност изразява подбудителния мотив на капиталнстическото производство, правенето на пари. Процесът на производството е само неизбежно посредствуващо звено, необходимо зло с цел да се правят пари. {Поради това всички нации с капиталистически начин на производство периодично преживяват спекулативна треска, през време на която те се стремят да извършват правенето на пари без посредничество на производствения процес.}

2) Стадият на производството, функцията на Пр, образува в този кръгооборот прекъсване между двете фази на обръщението ПС….С'П', което, на свой ред, само посредства простото обръщение ПСП'. Процесът на производството във форма на самия процес на кръгооборота формално и направо се явява като това, каквото той представлява при капиталистическия начин на производство: просто средство за нарастване на авансираната стойност; следователно обогатяването самò по себе си е самоцел на производството.

3) Тъй като поредицата фази се открива с фазата ПС, то втори член на обръщението е С'П'; следователно изходният пункт е П, паричният капитал, който очаква нарастване на стойността; заключителният пункт — П', нарасналият по стойност паричен капитал П+п, където П фигурира като реализиран капитал със своя потомък п. Това отличава кръгооборота П от двата други кръго-оборота, Пр и С', и го отличава по двояк начин. От една страна, по паричката форма на двата крайни члена; а парите са самостоятелна осезателна форма на съществуване на стойността, стойността на продукта в нейната самостоятелна стойностна форма, в която е заличена всяка следа на потребителната стойност на стоките. От друга страна, формата Пр не се превръща необходимо в Пр….Пр' (Пр+пр), а във формата С'….С' изобщо не се вижда никаква разлика в стойността на двата крайни члена. — Следователно за формулата П….П' е характерно, от една страна, обстоятелството, че капиталовата стойност съставлява изходния пункт, а порасналата капиталова стойност — заключителния пункт, така че авансирането на капиталовата стойност се явява като средство, а нарасналата капиталова стойност — като цел на цялата операция; от друга страна, характерно е обстоятелството, че това отношение е изразено в парична форма, в самостоятелната форма на стойността, а поради това паричният капитал е изразен като пари, раждащи пари. Създаването на принадената стойност от стойността е изразено не само като алфа и омега на процеса, но е изразено изрично в блестящата парична форма.

4) Тъй като П', реализираният паричен капитал като резултат на С'П', на допълнителната и заключителна фаза на СП, се намира абсолютно в същата форма, в която той е започнал своя пръв кръгооборот, то шлизайки от него, той може отново да започне също такъв кръгооборот, като увеличен (натрупан) паричен капитал: П' П + п; във всеки случай формата П….П' не изразява, че при повтаряне на кръгооборота обръщението на п се отделя от обръщението на П. Разглеждан в своя еднократен вид, формално, кръгооборотът на паричния капитал изразява следователно само процеса на нарастване на стойността и процеса на натрупване. Потреблението е изразено в него посредством П, само като производственото потребление, само такова потребление именно се заключава в този кръгооборот на индивидуалния капитал. ПР е РП или СП от страна на работника; следователно представлява първата фаза на обръщението,което опосредствува неговото лично потребление: РПС (средства за живот). Втората фаза, ПС, вече не влиза в кръгооборота на индивидуалния капитал; но този кръгооборот довежда до нея, предполага я, защото работникът, щом той всякога трябва да се намира на пазара като материал за експлоатация от капиталиста, преди всичко трябва да съществува, следователно трябва да поддържа себе си с лично потребление. Обаче самото това потребление се предполага тук само като условие на производителното потребление на работната сила от капитала, следователно само доколкото работникът със своето лично потребление поддържа и възпроизвежда себе си като работна сила. Колкото се отнася до Сп, същинските стоки, които влизат в кръгооборота, те съставляват само храна за производственото потребление. Актът РП осуществява личното потребление на работника, превръщането на средствата за живот в негова плът и кръв. Разбира се, капиталистът също трябва да бъде налице, следователно също трябва да съществува и да потребява, за да играе ролята на капиталист. Но за това фактически му е необходимо да потребява колкото работника — повече не е нужно при тази форма на процеса на обръщението. Формално дори това не е изразено тук, защото формулата завършва с П', следователно с резултат, който незабавно може отново да функционира като увеличен паричен капитал.

В С'П' пряко се съдържа продажбата на С'; но С'П', продажба за едната страна, е СП, покупка за другата; окончателно стоката се купува само заради нейната потребителна стойност, само (като се абстрахираме от препродажбите), за да влезе в процеса на потребление, било то лично или производително, в зависимост от природата на купувания предмет. Но това потребление не влиза в кръгооборота на онзи индивидуален капитал, продукт на който е С'; този продукт се изтласква из кръгооборота именно като стока, подлежаща на продажба. С' е изрично предназначено за чуждо потребление. Поради това у тълкувателите на меркантилната система (в основата на която лежи формулата ПС….Пр….С'П') ние намираме пространни проповеди на темата, че отделният капиталист трябва да потребява само колкото работника и че нацията на капиталистите трябва да предостави потреблението на своите стоки и изобщо процеса на потреблението на други, по-глупави нации, а сама трябва да направи своя жизнена задача производственото потребление. Тези проповеди по своята форма и съдържание често напомнят аналогичните аскетични увещания на църковните отци.

————

И така, процесът на кръгооборота на капитала представлява единство на обръщението и производството, включва едното и другото. Доколкото двете фази: ПСС'П', са актове на обръщение, обръщението на капитала съставлява част от общото стоково обръщение. Но като функционално определени отдели, стадии в кръгооборота на капитала, който кръгооборот се отнася не само към сферата на обръщението, но и към сферата на производството, врамките на общото стоково обръщение капиталът прави свой собствен кръгооборот. В първия стадий общото стоково обръщение му служи, за да приеме формата, в която той може да функционира като производствен капитал; във втория стадий — за да се освободи от функцията на стока, в която той не би могъл да възобнови своя кръгооборот, и, в същото време, за да се открие пред него възможността да отдели своя собствен кръгооборот като капитал от обръщението на прирасналата към него принадена стойност.

Ето защо кръгооборотът на паричния капитал е най-едностранната, а поради това и най-ярко изразената и характерна от формите, в които се проявява кръгооборотът на промишления капитал, цел и движещ мотив на последния е: нарастване на стойността, правене на пари и натрупване, представени тук така (купуване, за да се продаде по-скъпо), че те направо се хвърлят в очи. Поради това, че първа фаза в тази форма е ПС, проличава и произходът на съставните части на производствения капитал от стоковия пазар, както и изобщо проличава зависимостта на капиталистическия производствен процес от обръщението, от търговията. Кръгооборотът на паричния капитал не е само стоково производство: той самият се осъществява само посредством обръщението, предполага последното. Това е ясно вече от обстоятелството, че принадлежащата към обръщението форма П се явява като първа и чиста форма на авансираната капиталова стойност, какъвто не е случаят в другите две форми на кръгооборота.

Кръгооборотът на паричния капитал само дотолкова винаги остава общ израз на промишления капитал, доколкото той всякога заключава в себе си нарастване на авансираната стойност. В кръгооборота Пр….Пр паричният израз на капитала се явява само като цена на елементите на производството, следователно само като стойност, изразена в сметни пари, и в тази именно форма тя се фиксира в счетоводството.

П….П' става специфична форма на кръгооборота на промишления капитал, доколкото влизащият наново в действие капитал се авансира отначало като пари и се извлича обратно в същата форма — било при преминаване от един производствен отрасъл към друг или пък при излизане на промишления капитал от сферата на действие. Тази форма включва и функционирането като капитал на онази принадена стойност, която се авансира отначало в

парична форма; с най-голяма яснота това изпъква в случай, когато принадената стойност функционира не в онова предприятие, от което тя произхожда. П….П' може да бъде първият кръгооборот на известен капитал; то може да бъде последен кръгооборот; то може да се смята за форма на делия обществен капитал; то е форма на капитала, който се влага за пръв път, било че той представлява новонатрупан в парична форма капитал или пък старият капитал, изцяло превърнат в пари с цел да бъде пренесен от един отрасъл на производството в друг.

Паричният капитал, като форма, поетоянно присъща на всички кръгообороти, извършва този кръгооборот тъкмо за онази част на капитала, която произвежда принадена стойност, за променливия капитал. Нормалната форма на авансиране работната заплата е плащането с пари; този процес трябва постоянно да се възобновява през кратки срокове, защото работникът преживява само от плaщане до плащане. Поради това капиталистът постоянно трябва да противостои на работника като паричен капиталист, а неговият капитал — като паричен капитал. Тук, в противоположност на купуването на средства за производство и на продажбата на произведените стоки, не може да става пряко или косвено погасяване на плащанията (така, че по-голямата част от паричния капитал фактически да фигурира само във форма на стоки парите — само във форма на сметни пари, а наличните пари, в края на краищата, само за изравняване на балансите). От друга страна, част от произлизащата от променливия капитал принадена стойност се изразходва от капиталиста за негово лично потребление, което спада към сферата на търговията на дребно и в последна сметка се изразходва винаги в налични пари, в паричната форма на принадената стойност. Работата не се изменя от това, дали тази част на принадената стойност е голяма или малка. Променливият капитал постоянно отново и отново се появява като паричен капитал, изразходван за работна заплата (ПР), а п като принадената стойност, разходвана за покриване личните потребности на капиталиста. Следователно П като авансиран променлив капитал, и п като негов прираст по необходимост остават в парична форма, за да бъдат изразходвани в такава форма.

Формулата ПС….Пр….С'П', която има за резултат П' П + п е измамлива по своята форма, има илюзорен характер, който произтича от това, че авансираната и нарасналата стойност съществуват тук в своята еквивалентна форма, в пари. Тази формула поставя ударението не върху нарастването на стойността, а върху паричната форма на този процес, върху обстоятелството, че от обръщението в края на краищата е извлечена повече стойност в парична форма, отколкото първоначално е била авансирана — следователно върху увеличението на масата злато и сребро, принадлежаща на капиталиста. Така наричаната монетарна система е само израз на ирационалната форма ПСП', иа движение, протичащо изключително в сферата на обръщението; поради това двата акта: 1) ПС, 2) СП' могат да намерят в тази система само това обяснение, че С във втория акт се продава по-скъпо от своята стойност и следователно извлича от обръщението повече пари, отколкото са били хвърлени в обръщението при неговата покупка. Напротив, ПС….Пр….С'П', фиксиран като изключителна форма, лежи в основата на развитата меркантилна система, където не само стоковото обръщение, но и стоковото производство се явява като необходим елемент.

Илюзорният характер на формулата ПС….Пр….С'П' и съответстващото ѝ илюзорно тълкуване се запазват, докато тази форма се фиксира като еднократна, а не като текуща, постоянно възобновяваща се, следователно, докато тя се смята не като една от формите на кръгооборота, а като негова изключителна форма. Но тя вече сама по себе си говори за други форми.

Първо, целият този кръгооборот предполага капиталистически характер на самия процес на производство и като база предполага следователно този процес на производство заедно със зависещото от него специфично състояние на обществото. ПС = П; но ПР изисква наемния работник, а поради това изисква средствата за производство като част от производителния капитал, следователно изисква процеса на труда и процеса на нарастване на стойността, производствения процес вече като функция, т.е. от който зависи капиталът.

(Т.е. капиталът не може да съществува БЕЗ
1.
обществен начин на производство, но той има
2
частен начин на присвояване,
в което се състои неговото вътрешно противоречие, което в крайна сметка произвежда неговите кризи, разложение, падение и САМОунищожение, наред с всички други, описани в тоя труд на Карл Маркс – ред.)

Второ, ако актът ПП' се повтаря, то възвръщането към паричната форма се оказва толкова мимолетно, колкото паричната форма в първия стадий. ПС изчезва, за да даде място на Пр. Постоянно повтарящото се авансиране на пари, както и постояиното възвръщане на авансираната сума във вид на пари сами се оказват «само моменти, изчезващи в кръгооборота.

Трето
Процес на ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА, Карл Маркс, "КАПИТАЛЪТ", Том втори, Отдел първи

А следващата схема на обръщението на капитала и неговото натрупване сме направили ние, редакторите на този сайт и на този том на "Капиталът" на Маркс:
Процес на ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА, Карл Маркс, "КАПИТАЛЪТ", Том втори, Отдел първи

Вече при вторичното повторение на кръгооборота, преди да се завърши вторият кръгооборот на П, се появява кръгооборотът Пр….С'П'.ПС….ПрПо този начин всички по-нататъшни кръгообороти могат да се разглеждат под зрителния ъгъл на формата Пр….С'ПС….Пр; тогава ПС, като първа фаза на първия кръгооборот, представлява само мимолетна подготовка на постоянно повтарящия се кръгооборот на производствения капитал, каквото тя и представлява в действителност, когато става дума за промишления капитал, който за пръв път се влага във формата на паричен капитал.

От друга страна, преди да завърши вторият кръгооборот на Пр, успява да се завърши първият кръгооборот С'П'. ПС….Пр….С' (по-кратко СС'), което е кръгооборот на стоковия капитал. По този начин вече първата форма съдържа в себе си двете останали и следователно паричната форма изчезва, доколкото тя представлява не прост израз на стойността, а неин израз в еквивалентна форма, в пари.

Най после, ако вземем новодействащ отделен капитал, който за пръв път извършва кръгооборота ПС….Пр….С'П', то ПС е подготвителна фаза, предшественица на първия производствен процес, извършван от този отделен капитал. Следователно тази фаза ПС не се предполага, а по-скоро се предизвиква, изисква или зависи от процеса на производството. Но това важи само за дадения отделен капитал. Доколкото се предполага капиталистическият начин на производство, следователно при състоянието на обществото, определяно от капиталистическото производство, обща форма на кръгооборота на промишления капитал е кръгооборотът на паричния капитал. Поради това капиталистическият производствен процес се предполага като prius (предшественик – ред,) — ако не при първия кръгооборот на паричния капитал, на нововложен промишлен капитал, то отвъд пределите на този кръгооборот. Постоянното съществуване на капиталистическия процес на производство изисква постоянно възобновяване на кръгооборота Пр….Пр. В първия стадий на П вече пряко изпъква тази предпоставка, тъй като този акт, от една страна, изисква съществуване на класата на наемните работници и тъй като, от друга страна, онова, което за купувача на средствата за производството е първи стадий ПС, за техния продавач представлява С'П', следователно С' изисква стоковия капитал, а поради това и самата стока като резултат на капиталистическо производство изисква по такъв начин функцията на производствения капитал.

9
(горе)
Глава втора
КРЪГООБОРОТЪТ
НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Общата формула на кръгооборота на производствения капитал е: Пр….С'П'С….Пр. Този кръгооборот означава периодично възобновяване на функционирането на производствения капитал, следователно производство, или процес на производството на капитала като процес на възпроизводство с оглед на нарастване на стойността; не само производство, а периодично възпроизводство на принадена стойност; функциониране на промишления капитал, който се намира в своя производствена форма, не като еднократно, а като периодично повтарящо се функциониране, така че възобновяването е дадено от самия изходен пункт. Част от С' може (в известни случаи, в известни области на приложение на промишления капитал) непосредствено отново да влезе като средство за производство в същия процес на труда, от който тя е излязла като стока; с това се спестява само превръщането на нейната стойност в действителни пари или в парични знаци, или пък тя получава самостоятелен израз само като сметни пари. Тази част от стойността не влиза в обръщението. По този начин в процеса на производство влизат стойности, които не влизат в процеса на обръщението. Същото се отнася и до онази част на С', която капиталистът потребява in natura (в натура – ред.) като част от принадения продукт. Обаче това е без значение за капиталистическото производство; тя може най-многото да се взема под внимание в земеделието.

В тази форма веднага се хвърлят в очи две неща.

Първо. Докато в първата форма П….П' процесът на производството, функцията на Пр, прекъсва обръщението на паричния капитал и се явява само като посредник между двете негови фази ПС и С'П', тук целият процес на обръщението на промишления капитал, цялото негово движение в пределите на фазата на обръщението, образува само прекъсване и следователно само посредническо звено между производствения капитал, който като пръв краен член открива кръгооборота и го затваря като последен член в същата форма, т. е. във формата, в която той го започва отново. Същинското обръщение се явява само посредник на периодично възобновяваното и — чрез възобновяването — непрекъснато възпроизводство.

Второ. Цялото обръщение се представя във форма, противоположна на онази, която то притежава в кръгооборота на паричния капитал. Там формата, ако оставим настрана величината на стойността, беше: ПСП (ПС. СП); тук, ако пак оставим настрана величината на стойността, тя е: ПСП (ПС. СП), т. е, формата на просто стоково обръщение.

10
(горе)
I. ПРОСТО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО

Да разгледаме преди всичко процеса С'П'С, който протича в сферата на обръщението между двата крайни члена Пр….Пр.

Изходен пункт на това обръщение е стоковият капитал: С' = С + с = Пр + с. Функцията на стоковия капитал С'П' (реализация на съдържащата се в него капиталова стойност = Пр, съществуваща сега като съставна част на стоката С, а също реализация на съдържащата се в него принадена стойност, която съществува сега като съставна част на същата стокова маса, притежаваща стойност с) беше разгледана в първата форма на обръщението (кръгооборота). Но там тя образуваше втората фаза на прекъснатото обръщение и заключителната фаза на цялото обръщение. Тук тя образува втората фаза на обръщението, но първата фаза на обръщението. Първият кръгооборот завършва с П', и тъй като П', подобно на първоначалното П може отново да започне като паричен капитал втори кръгооборот, отначало не беше необходимо да се разглежда ще продължат ли П и п (принадената стойност), които се съдържат в П', ще продължат заедно пътя си или пък ще тръгнат по различни пътища. Там би било необходимо да се разгледа това само в случай, че бихме проследили първия кръгооборот по-нататък, в неговото възобновяване. Тук, където става дума за кръгооборота на производствения капитал, този въпрос трябва да получи решение, тъй като отговорът определя вече неговия пръв кръгооборот и тъй като С'П' се явява в него като първа фаза на обръщението, която трябва да бъде допълнена посредством СП. От това решение зависи дали тази форчула представлява просто възпроизводство или пък възпроизводство в разширен мащаб. Следователно характерът на кръгооборота се изменя съобразно решението.

И така, да вземем преди всичко простото възпроизводство на производствения капитал, при което, както и в първата глава, ще приемем, че обстоятелствата остават неизменни и купуването и продаването на стоките се извършва по тяхната стойност. При такава предпоставка цялата принадена стойност влиза в личното потребление на капиталиста. След като се е извършило превръщането на стоковия капитал С' в пари, част от паричната сума, представляваща капиталовата стойност, продължава да циркулира в кръгооборота на промишления капитал; другата част, превърнатата в пари принадена стойност, влиза в общото стоково обръщение, представлява изхождащо от капиталиста парично обръщение, обаче се извършва извън, обръщението на неговия индивидуален капитал.

В нашия пример имахме стоков капитал С' от 10 000 фунта прежда на стойност 500 ф.ст.; от тях 422 ф.ст. са стойността на производителния капитал; като парична форма на 8 440 фунта прежда те продължават обръщението на капитала, започнато от С', докато принадената стойност от 78 ф.ст., парична форма на 1 560 фунта прежда, добавъчната част на стоковия продукт, излиза от това обръщение и преминава отделен път в сферата на общото стоково обръщение.

пс представлява редица покупки с пари, които капиталистът изразходва било за същински стоки, било за услуги за своята особа или за своето семейство. Тези покупки са раздробени, извършват се в различни моменти. Следователно парите съществуват временно във формата на паричен запас, предназначен за текущо потребление, или във формата на съкровище — защото парите, чието обръщение е прекъснато, се намират именно във форма на съкровище. Тяхната функция като средство за обръщение, а такова те остават и в своята преходна форма на съкровище, не влиза в обръщението на капитала в неговата парична форма П. <Тази функция изхожда от кръгооборота на индивидуалния капитал, но не влиза отново в него.> Парите в дадения случай не се авансират, а се изразходват.

Ние приехме, че целият авансиран капитал винаги изцяло преминава от една фаза в друга; така и тук ние приемаме, че стоковият продукт на процеса Пр носи в себе си цялата стойност на производствения капитал Пр = 422 ф.ст. плюс принадената стойност = 78 ф.ст., създадена във време на производствения процес. В нашия пример, където ние имаме работа със стоков продукт с отделни части, принадената стойност съществува във формата на 1 560 фунта прежда — точно както ако пресмятаме върху 1 фунт прежда тя съществува във формата на 2 496 унции прежда. Ако, напротив, стоковият продук беше например машина за 500 ф.ст. и със същия състав по стойност, то макар една част от стойността на тази машина да е = 78 ф.ст. принадена стойност, тези 78 ф.ст. биха съществували само в машината като цяло: без да разбиваме машината на парчета, без да унищожаваме по такъз начин заедно с нейната потребителна стойност и нейната стойност, не можем да я разделим на капиталова стойност и принадена стойност. Следователно двете съставни части на стойността могат да бъдат представени в съставните части на стоковото тяло само мислено, а не като самостоятелни елементи на стоката С', както всеки фунт прежда представлява отделим самостоятелен елемент на 10 000 фунта стока. В първия случай, преди п да започне своето отделно обръщение, трябва да бъде продадена изцяло цялата стока, стоковият капитал, машината. Напротив, ако капиталистът продаде 8 440 фунта, продажбата на останалите 1 560 фунта ще представлява напълно отделено обръщение на принадената стойност във форма с (1 560 фунта прежда) — п (78 ф.ст.) — с (предмети за потребление). Но елементите на стойността на всяка отделна част от 10 000 фунта продукт прежда могат да бъдат точно така представени като части от продукта, както елементите на стойността на целия продукт. Последният, 10 000 фунта прежда, може да се раздели на стойността на постоянния капитал (с), 7 440 фунта прежда на стойност 372 ф.ст., стойността на променливия капитал (v), 1 000 фунта прежда за 50 ф.ст. и принадена стойност (m), 1 560 фунта прежда за 78 ф.ст. Точно така и всеки фунт прежда може да се раздели на с = 11 904 унции на стойност 8 928 пенса, = l 600 унции прежда на стойност 1 200 пенса, m = 2 496 унции прежда на стойност 1 872 пенса. Капиталистът би могъл също така, продавайки последователно 10 000 фунта на части, постепенно да потребява съдържащите се в тези части елементи принадена стойност, при което също постепенно би peaлизирал сумата с v. Но в края на краищата и тази операция изисква всичките 10 000 фунта да бъдат продадени и че следователно с продажбата на 8 440 фунта е възстановена стойността на с и v I (Том 1, глава VII, 2).

Както и да е, чрез акта С'П' капиталовата стойност и принадената стойност, включващи се в С', придобиват отделно една от друга съществуване, съществуване на различни парични суми; в двата случая както П, така и п е действително превърната форма на онази стойност, която първоначално в С' имаше изключително мислен (идеализиран) израз, само като цена на стоката.

спс представлява просто стоково обръщение; първата му фаза сп се включва в обръщението на стоковия капитал С'П', следователно в кръгооборота на капитала; напротив, неговата допълваща фаза пс лежи извън този кръгооборот, извършва се като обособен от него акт на общото стоково обръщение. След превръщането на С' в П' обръщението на С и с, на капиталовата стойност и принадената стойност, се разделя. Оттук произтича следното:

Първо. След като посредством акта С'П' = (П + п) стоковият капитал е реализиран, явява се възможността да се раздели движението на капиталовата стойност и принадената стойност, което в С'П' е ще общо и се извършва от една и съща стокова маса; сега и едната, и другата стойност придобиват самостоятелност във формата на отделни парични суми.

Второ. Ако това разделяне се извършва, при което п се изразходва като доход на капиталиста, а П като функционална форма на капиталовата стойност продължава своя път, определян от кръгооборота, то първият акт С'П' във връзка със следващите актове СП и пс може да бъде представен във вид на две различни обръщения: СПС и спс; тези двата реда по своята обща форма се отнасят към обикновеното стоково обръщение.

Впрочем на практика, когато става дума за цялостни, неделими стокови тела, съставните части на стойността се обособяват мислено (идеализирани). Например в лондонските строителни предприятия, по-голямата част от които работят с кредит, строителният предприемач получава аванси, съобразно с преминаване на строежа на сградата от един стадий в друг. Нито един от тези стадии не е сграда, а само реално съществуваща съставна част от бъдеща сграда, която се намира в процес на строеж; следователно въпреки своята реалност това e само идеална част от цялата сграда, но все пак достатъчно реална, за да служи като гаранция за допълнителен заем. (Относно това виж по-долу глава XII).

Трето. Ако движението на капиталовата стойност и принадената стойност, което оставаше още общо в С и П, се разделя само отчасти (така че част от принадената стойност се разходва не като доход) или съвсем не се разделя, то в самата капиталова стойност се извършва изменение още по време на нейния кръгооборот, преди неговото завършване. В нашия пример стойността на производител-пия капитал беше равна на 422 ф.ст. Следователно, ако той продължи движението ПС вече във вид например на 480 ф.ст. или im 500 ф.ст., то последните стадии на кръгооборота той извършва I като стойност с 58 ф. ст., или със 78 ф.ст. по-голяма, отколкото е била началната стойност. В същото време това може да бъде свързано с изменение в състава на капитала по стойност.

С'П', вторият стадий на обръщението и заключителният стадий на кръгооборот I (П….П'), е в нашия кръгооборот негов втори стадий и първи стадий на стоковото обръщение. Следователно, що се касае до обръщението С'П' трябва да бъде допълнено посредством П'С'. Но при С'П' не само вече е завършил процеса на нарастване на стойността (в дадения случай функцията на Пр, първия стадий), но и неговият резултат, стоковият продукт С', вече е реализиран. Следователно при С'П' завършва процеса на нарастването на стойността на капитала, както и реализацията на онзи стоков продукт, в който се явява нарасналата капиталова стойност.

И така, ние приехме просто възпроизводство, т. е. че пс съвсем се отделя от ПС. И двете обръщения, както спс, така и СПС, по своята обща форма се отнасят към стоковото обръщение (и поради това не разкриват никаква разлика в стойността между двата крайни члена); поради това лесно е да се схване капиталистическият производствен процес, както при вулгарната икономика (наука и практика – ред.), просто като производство на стоки, на потребителни стойности, предназначени за един или друг род потребление и произвеждани от капиталиста изключително с цел да ги замени със стоки с друга потребителна стойност или, както невярно твърди вулгарната политическа икономия, да ги обменя срещу тези стоки.

С' се появява от самото начало като стоков капитал и целта на целия процес, обогатяването (нарастването на стойността), не само не изключва личното потребление на капиталиста, което нараства с величината на принадената стойност (а следователно и на капитала), но и направо го включва.

При обръщението на дохода на капиталиста произведената стока с (или мислено съответстващата ѝ част от стоковия продукт С') фактически служи само на това, да превърне този доход отначало в пари, а след това от пари в редица други стоки, служещи за лично потребление. Но при това не трябва да се изпуска предвид едно мъничко обстоятелство: с е стокова стойност, която нищо не е струвала на капиталиста, въплъщение на принаден труд, а поради това то излиза на сцената първоначално като съставна част на стоковия капитал С'. Следователно вече със самото си съществуване това с е свързано с кръгооборота на извършващата своя процес капиталова стойност; ако този кръгооборот спре или изобщо настъпи някакво нарушение в него, то се съкращава или даже съвсем се прекратява не само потреблението на с, но в същото това време и пласментът на редицата стоки, съставляващи възстановяването на с. Същото е и в случая, когато актът С'П' не се осъществи или се продаде само известна част от С'.

Ние видяхме, че спс, като обръщение на дохода на капиталиста, влиза в обръщението на капитала само докато с е част от стойността на С', на капитала в неговата функционална форма на стоков капитал; но станало самостоятелно в пс, обръщението на дохода в неговата пълна форма спс не влиза в движението на капитала, авансиран от капиталиста, макар и да изхожда от него. Обръщението на дохода е свързано с обръщението на авансирания капитал дотолкова, доколкото съществуването на капитала изисква съществуването на капиталиста, а последното зависи от неговото потребление на принадена стойност.

С', например преждата, функционира в общото обръщение само като стока; но като момент в обръщението на капитала С' функционира като стоков капитал, като една от формите, която последователно взема и изоставя капиталовата стойност. След продаването на преждата на търговеца тя излиза от процеса на обръщението на онзи капитал, продукт на който представлява, но въпреки това все още остава като стока в сферата на обръщението. Обръщението на същата тази стокова маса все още продължава, макар то да е престанало да съставлява момент в самостоятелния кръгооборот на капитала на предача. По този начин действително заключителната метаморфоза на стоковата маса, хвърлена от капиталиста в обръщението, актът СП, окончателното ѝ излизане в сферата на потреблението, може да бъде съвсем отделен в пространство и време от онази метаморфоза, в която тази стокова маса действа като стоков капитал на дадения капиталист. Същата онази метаморфоза, която вече се е извършила в областта на обръщението на дадения капитал, остава още да се извърши в сферата на общото обръщение.

Работата никак не се изменя, ако преждата на свой ред влиза в кръгооборота на друг производствен капитал. Общото обръщение обхваща както взаимно преплитащите се кръгообороти на различни самостоятелни части на обществения капитал, т.е. както съвкупност на отделните капитали, така и обръщението на стойностите, хвърлени на пазара не като капитал, респективно стойностите, отиващи за лично потребление.

Отношението между кръгооборота на капитала, доколкото той съставлява част от общото обръщение, и кръгооборота, доколкото той съставлява звена на самостоятелен кръгооборот, на свой ред изпъква пред нас, ако разгледаме обръщението на П' = П + п. П като паричен капитал, продължава обръщението на капитала; п като изразходване на доход (пс), влиза в общото обръщение, но отпада от кръгооборота на капитала. В последния кръгооборот влиза само онази част на п, която действа като допълнителен паричен капитал. В спс парите действат само като монети; целта на това обръщение е личното потребление на капиталиста. Типично за кретенизма на вулгарната политическа икономика (наука и практика – ред.) е, че тя представя това обръщение, невлизащо в кръгооборота на капитала — обръщението на потребяваната като доход част от новосъздадената стойност, — за характерен за капитала кръгооборот.

Във втората фаза, ПС, отново е налице капиталовата стойност П = Пр (на стойността на производствения капитал, с която тук стартира кръгооборотът на производствения капитал), освободена от принадената стойност, следователно със същата величина на стойността, както в първия стадий на кръгооборота на паричния капитал ПС. Въпреки различното място функцията на паричния капитал, в който сега се е превърнал стоковият капитал, е същата: неговото превръщане в Сп и Р, в средство за производство и работна сила.

И така, във функцията на стоков капитал С'П' капиталовата стойност едновременно със сп е преминала фазата СП и след това влиза в допълващата фаза П, следователно, нейното цялостно обръщение е СП.

Първо. Паричният капитал П се явява в I форма (кръгооборот П….П') като първоначална форма, в която се авансира капиталовата стойност; тук той се явява от самото начало като част от онази парична сума, в която се е превърнал стоковият капитал в първата фаза на обръщението С'П', следователно от самото начало се явява като превръщане на Пр, на производствения капитал, в парична форма, посредством продажба на стоковия продукт. Паричният капитал съществува тук от самото начало не като първоначална и не като заключителна форма на капиталовата стойност, защото фазата ПС, завършваща фазата СП, може да бъде премината само чрез вторично отхвърляне на паричната форма. Поради това онази част на СП, която представлява в същото време ПР, вече не се явява като просто авансиране на пари, изразяващо се в купуване на работна сила, а като такова авансиране, при което за работната сила се авансират в парична форма същите онези 1 000 фунта прежда на стойност 50 ф.ст., които съставляват част от стоковата стойност, създадена от работната сила. Парите, авансирани тук на работника, са само превърната еквивалентна форма на част от стойността на стоката, произведена от самия работник. И вече само по тази причина актът ПС, доколкото той е ПР, съвсем не е просто заместване на стока в парична форма със стока в потребителна форма, а включва и други елементи, независими от общото стоково обръщение като такова.

П' се явява като превърната форма на С', което на свой ред el продукт на миналите функции на Пр, на производствения процес; поради това цялата парична сума П' е паричен израз на минал труд. В нашия пример 10 000 фунта прежда=500 ф.ст., от продукта на процеса на преденето; от тях 7 440 фунта прежда=авансирания noстоянен капитал с = 372 ф.ст.; 1 000 фунта прежда = авансирания променлив капитал v = 50 ф.ст. и 1 560 фунта прежда = принадената стойност т = 78 ф.ст. Ако от П' отново се авансира, при равин други условия, само първоначалният капитал e = 422 ф.ст., то в следващата седмица на работника ще бъде авансирана в акта ПР само част от 10 000 фунта прежда (а именно паричната стойност на 1 000 фунта прежда), произведени през тази седмица. Като резултат на акта СП парите винаги са израз на минал труд. Ако веднага на стоковия пазар се извърши допълващият акт ПС, следователно, ако П се размени в налични, намиращи се на пазара стоки, то пак се извършва превръщане на минал труд от една форма (пари) в друга форма (стока). Но по време актът ПС е различен от СП. В изключителни случаи те могат да бъдат едновременни, ако например капиталистът, който извършва ПС, и капиталистът, за който този акт е СП, едновременно предават един на друг своите стоки, и П изравнява само баланса. Разликата във времето между изпълнението на СП и ПС може да бъде повече или по-малко значителна. Макар П като резултат на акта СП да представлява минал труд, все пак П за акта ПС може да представлява превърната форма на стоки, които още не се намират на пазара и които ще се появят на него едва в бъдеще, тъй като актът ПС ще трябва да се извърши едва след като е произведена нова С. Също така П може да представлява стоки, които се произвеждат едновременно с онова С,. паричен израз на което е П. Например в обмена ПС (покупка на средства за производство) каменните въглища могат да бъдат купени, преди да са извадени от рудника. Ако п фигурира като натрупани пари, а не се разходва като доход, то може да представлява памук, който ще бъде произведен едва следващата година. Същото е при разходване на дохода на капиталиста при пс. Също така работиата заплата Р = 50 ф.ст.; тези пари са не само парична форма на минал труд на работника, но в същото време и асигнация (прехвърляне, визлагане – ред.) за едновременен или бъдещ труд, който току-що се реализира или трябва да се реализира в бъдеще. Работникът може да си кули с тях дреха, която ще бъде направена едва ярез следващата седмица. Така именно стои работата с много голям брой необходими средства за живот, които, за да не се развалят, трябва да бъдат потребени почти непосредствено в момента на тяхното производство. По този начин в парите, които се дават на работника като работна заплата, той получава превърнатата форма на бъдещ груд – на своя собствен или или на други работници. Давайки му част от неговия минал труд, капиталистът му дава асигнация (прехвърляне, визлагане – ред.) за негов собствен бъдещ труд. Неговият собствен едновременен или бъдещ труд образува онзи още несъществуващ запас, от който му се заплаща за неговия минал труд. Тук съвсем изчезва представата за образуване на запас.*
[Тук в ръкописа на Маркс е отбелязано: „Но всичко това се отнася към последния отдел на II том." – ред.]

Второ. В обръщението СП едни и същи пари сменят местата си два пъти: капиталистът ги получава отначало като продавач и ги дава по-нататък като купувач; превръщането на стока в дарична форма служи само за да я превърне отново от парична форма в стокова форма; поради това паричната форма на капитала, неговото съществуване като паричен капитал в това движение е само мимолетен момент; иначе казано, докато продължава движението, паричният капитал, когато служи за покупателно средство, е само средство за обръщение; като същинско платежно средство той се явява, когато капиталистите взаимно купуват един от друг и поради това трябва да се изравнява само платежният баланс.

Трето. Функционирането на паричния капитал, все едно дали той служи като просто средство за обръщение, или пък като платежно средство, посредничи само при заместването на С с елементите Р и Сп, т. е. заместването на преждата, стоковия продукт — резултат на производствения капитал (като се спадне принадената стойност, използвана като доход) — с елементите на производството на този продукт; следователно посредничи при обратното превръщане на капиталовата стойност от нейната стокова форма в елементи на образуването на тази стока; значи в края на краищата посредничи при обратното превръщане на стоковия капитал в производствен капитал.

За да се извършва кръгооборотът нормално, С' трябва да бъде продадено по своята стойност и продадено без остатък, изцяло. Освен това СПС съдържа не само заместване на една стока с друга, но заместване при едни и същи стойностни съотношения. Ние приехме, че именно така се извършва заместването. Но в действителност стойностите на средствата за производство се менят; на капиталистическото производство именно е свойствено непрекъснатото изменение на стойностните съотношения вече следствие на постоянните изменения в производителността на труда, характеризиращи капиталистическото производство. Тук ние просто споменаваме за това изменение в стойността на факторите на производството, което ще бъде изследвано по-късно.*
[* Виж настоящия том, гл. XV, точка V. – ред.]

Превръщането на елементите на производството в стоков продукт, на Пр в С', се извършва в сферата на производството; обратното превръщане на С' в Пр — в сферата на обръщението. Това обратно превръщане се извършва посредством проста стокова метаморфоза. Но по своето съдържание то е момент в процеса на възпроизводството, разглеждан като цяло. СПС като форма на обръщението на капитала съдържа функционално определена обмяна на веществата. Превръщането на определя по-нататък С като равно на елементите на производството на стоковото количество С' и че тези първоначални взаимотношения между техните стойности се запазват. Следователно тук се приема, не само че стоките се купуват по тяхната стойност, но и че по време на кръгооборота не претърпяват никакво изменение на стойността; в противен случай процесът не може да протича нормално.

П в процеса П….П' е първоначална форма на капиталовата стойност, която форма се смъква, за да се приеме отново. П в Пр….С'П'С….Пр е форма, която се приема само в процеса и след това пак в неговите граници отново се смъква. Тук паричната форма е само мимолетна самостоятелна форма на стойността на капитала. Капиталът, намирайки се във форма С', също така трескаво се стреми да приеме парична форма, както намирайки се във форма П' и превърнал се в нея в какавида, се стреми да я напусне, за да се превърне отново във форма на производствен капитал. Докато този капитал остава в парична форма, той не функционира като капитал и поради това не увеличава стойността си – капиталът лежи неизползуван. П действа тук като средство за обръщение, но като средство за обръщение на капитала. Привидната самостоятелност, която притежава паричната форма на капиталовата стойност в първата форма на нейния кръгооборот (във формата на паричен капитал), изчезва в тази втора форма, която по този начин се явява като критика на форма I и я свежда само до положението на отделна форма. Ако втората метаморфоза ПС се натъкне на пречки (ако например на пазара няма средства за производство), тогава кръгооборотът, процесът на възпроизводството, се прекъсва точно така, както когато капиталът се залежава във форма на стоков капитал. Но има и разлика: капиталът може да чака в парична форма по-дълго, отколкото в преходната стокова форма. Когато не функционира като паричен капитал, той не престава да бъде пари; но ако твърде много се задържи в своята функция на стоков капитал, той престава да бъде стока и въобще потребителна стойност. Второ, намирайки се в парична форма, той притежава способността вместо своята първоначална форма на производствен капитал да приеме друга форма, докато във форма С' той въобще не е в състояние да мръдне от мястото си.

С'П'С включва само за С', съответно на неговата форма, актове на обръщение, които са моменти от неговото възпроизводство; но за осъществяване на С'П'С е необходимо действително възпроизводство на онова С, в което се превръща С'; същото това възпроизводство на свой ред зависи от възпроизводствени процеси извън процеса на възпроизводството на индивидуалния капитал, представен в С'.

В I форма актът П подготвя само първото превръщане на паричния капитал в производствен капитал; във форма II този акт подготвя обратното превръщане от стоков капитал в производствен капитал; следователно, доколкото влагането на промишлен капитал остава предишното, то подготвя обратното превръщане на стоковия кацитал в същите онези елементи на производството, от които той е произлязъл. Поради това тук, както в I форма, този акт представлява подготвителна фаза на процеса на производство, но вече като възвръщане към него, като негово възобновяване, следователно като предшественик на процеса на възпроизводство, а поради това — предшественик на повторението и на процеса на нарастване на стойността.

Необходимо е още веднъж да се отбележи, че актът ПР е не прост стокообмен, а покупка на стоката Р, която трябва да служи за производство на принадена стойност, тъй както и ПСп е само процедура, веществено необходима за постигане на същата цел.

П след извършване на П, П отново се превръща в производствен капитал, в Пр, и кръгооборотът започва отново.

Следователно разгърнатата форма на Пр….С'П'С….Пр е такава:

Карл Маркс, "КАПИТАЛЪТ", Том 2, Отдел 1, Метаморфозите на капитала при неговото обръщение

Превръщането на паричен капитал в производствен капитал е покупка на стоки за производство на стоки. Само доколкото потреблението представлява това производствено потребление, то влиза в обръщението на самия капитал; условието за това потребление се заключава в това, че посредством потребяваните производствени стоки се създава принадена стойност. А това е нещо твърде различно от онова производство и даже от онова стоково производство, целта на което е съществуването на производител; замяната на стока със стока, обуславяна от производството на принадена стойност, е нещо съвсем друго от самата обмяна на продукти, зависеща само от посредничеството на парите. Но така представят нещата икономистите с цел да докажат, че свръхпроизводството е невъзможно.

Освен производственото потребление на П, превърнато в П и Сп, в кръгооборота се съдържа първият член на ПР, който за работника представлява РП = СП. От обръщението РПС което започва от работника и включва неговото потребление в кръгооборота на капитала, влиза само първият член като резултат на ПР. Вторият процес, именно ПС, не влиза в обръщението на индивидуалния капитал, макар и да произлиза от него. Но за класата на капиталистите е необходимо постоянното съществуване на работническата класа, а поради това е необходимо и потреблението на работника, което зависи от процеса ПС.

За продължението на кръгооборота на капиталовата стойност, а също така за потреблението на принадената стойност от капиталиста процесът С'П' изисква С' да е превърнато в пари, да е продадено. То се купува, разбира се, само защото предметът представлява потребителна стойност и следователно е пригоден за един или друг вид потребление, производствено или лично. Но ако С' продължава обръщението, например в ръцете на търговеца, който е купил преждата, то това в началото няма никакво отношение към продължението на кръгооборота на онзи индивидуален капитал, който е произвел преждата и я е продал на търговеца. Целият процес продължава, а заедно с това продължава и зависещото от него лично потребление на капиталиста и работника. Обстоятелство, важно при изучаване на кризите.

Именно когато С' е продадено, превърнато в пари, то може да бъде обратно превърнато в реални фактори на процеса на труда, а следователно и на процеса на възпроизводството. Непосредствено нищо не се изменя в случая от това, дали С' е купено от крайния потребител или от търговеца, който на свой ред иска да го продаде. Размерите на стоковите маси, произвеждани от капиталистическото производство, се определят от мащаба на това производство и от потребността то постоянно да се разширява, а съвсем не от предопределен кръг на търсене и предлагане, не от кръга на потребности, подлежащи на задоволяване. За масовото производство непосредствен купувач може да бъде, освен другите промишлени капиталисти, само търговецът на едро. В известни граници процесът на възпроизводството може да се извършва в предишния или даже в разширен мащаб, макар излезлите от него стоки в действителност да не са преминали в сферата на личното и производствено потребление. Потреблението на стоките не се включва в кръгооборота на капитала, от който те са произлезли. Например продадена ли е веднаж преждата, кръгооборотът на капиталовата стойност, представена в преждата, може да започне отново, независимо от това какво в началото е станало с продадената прежда. Докато продуктът се продава, всичко върви нормално от гледна точка на капиталистическия производител. Кръгооборотът на капиталовата стойност, представител на която е този капиталистически производител, не се прекъсва. А ако този процес се разширява — което включва в себе си разширение на производственото потребление на средства за производство, — то такова възпроизводство на капитала може да се придружава от разширение на личното потребление (и следователно на търсенето) на работниците, защото този процес започва и зависи от производственото потребление. Така производството на принадена стойност, а заедно с него и личното потребление на капиталиста, може да расте, целият процес на възпроизводството може да се намира в най-цветущо положение — и все пак голяма част от стоките може да преминава в сферата на потреблението само привидно, а в действителност да остава неразпродадена в ръцете на прекупвачи, следователно фактически все още да се намира на пазара. Но стоките следват поток след поток и най-после става ясно, че предишният поток само привидно е погълнат от потреблението. Стоковите капитали взаимно си оспорват един на друг място на пазара. Явилите се по-късно продават на намалена цена, само за да продадат. Предишните потоци още не са пласирани, а вече настъпват сроковете на плащанията по тях. Техните притежатели трябва да се обявяват в несъстоятелност или пък, за да извършат плащания, трябва да продават на каква да е цена. Такава продажба няма нищо общо с действителното състояние на търсенето. Тя има общо само с търсенето на плащане, с една абсолютна необходимост да се превърне стоката в пари. Тогава избухва криза. Тя се проявява не обезателно в непосредствено намаляване на потребителското търсене, на търсенето за лично потребление, а в намаляване на обмена на капитал срещу капитал, в свиване на процеса на възпроизводството на капитала.

Ако стоките Сп и Р, в които се превръща П, за да изпълни своята функция на паричен капитал, на капиталова стойност, предназначена за обратно превръщане в производствен капитал — ако тези стоки се купуват и заплащат в различни срокове и следователно ПС представлява редица покупки и плащания, извършвани едно след друго, тогава част от П извършва процеса ПС, докато друга част все още остава в парично състояние, за да послужи после в момент, определян от условията на самия процес, за редица едновременни или последователни процеси ПС. Тази част само временно остава вън от обръщението, за да влезе в известен момент в действие, да пристъпи към изпълнение на своята функция. Но самото запазване на тази част в запас представлява на свой ред функция, определяна от нейното обръщение и предназначена за обръщението. В такъв случай нейното съществуване като покупателен и платежен фонд, спирането на нейното движение, състоянието на прекъсване в нейното обръщение също така представлява състояние, в което парите изпълняват една от своите функции като паричен капитал. Като паричен капитал, защото в този случай самите временно намиращи се в покой пари са част от паричния капитал П (П'п = П), от онази част на стойността на стоковия капитал, която Пр, и е равна на стойността на производствения капитал, който е изходнен пункт на кръгооборота. От друга страна, всички пари, изтеглени от обръщението, се намират във формата на съкровище. Следователно формата на съкровище, в която се намират парите, става тук функция на паричния капитал, също както в ПС функцията на парите като покупателно средство и платежно средство става функция на паричния капитал. Причината е в това, че капиталовата стойност съществува тук в парична форма, паричната форма се явява тук като състояние на промишления капитал, определяно от общата връзка на неговия кръгооборот на един от стадиите на последния. Но тук същевременно отново се потвърждава, че паричният капитал в кръгооборота на промишления капитал не изпълнява никакви други функции, освен функциите на пари, и че в рамките на кръгооборота на промишления капитал паричният капитал не изпълнява никакви други функции освен функциите на пари и че тия функции на пари само поради своята връзка с другите стадии на този кръгооборот имат същевременно значение на функции на капитал.

Представянето на П' като отношение на п към П, като капиталистическо отношение, е непосредствена функция не на паричния капитал, а на стоковия капитал С', който на свой ред изразява като отношение на с и С само резултата от процеса на производство, от извършилото се в последния самонарастване на капиталовата стойност.

Ако продължаването на процеса на обръщението се натъква на препятствия, така че П се принуждава от външни обстоятелства  от положението на пазара и пр., да спре своята функция ПС и следователно повече или по-малко продължително време да остава в своята парична форма, то пак ще има пари във вид на съкровище. Това става и при простото стоково обръщение, когато преходът от СП към ПС се прекъсва от външни обстоятелства. Тук имаме принудително образуване на съкровище. По този начин в нашия случай парите имат форма на лежащ, неизползуван, потенциален, латентен паричен капитал. Обаче засега ние няма повече да се спираме на това.

Но и в двата случая оставането на паричния капитал в неговото парично състояние се явява като резултат на прекъснато движение, независимо от това, дали това прекъсване е целесъобразно или нецелесъобразно, доброволно или недоброволно, дали произтича от функциите на капитала или им противоречи.

11
(горе)
II. НАТРУПВАНЕ И ВЪЗПРОИЗВОДСТВО В РАЗШИРЕН МАЩАБ

Тъй като пропорциите, в които може да се разширява процесът на производството, не са произволни, а се предписват от техниката, реализираната принадена стойност, макар да е предназначена за капитализация, често едва чрез повтаряне на няколко кръгооборота (следователно трябва дотогава да бъде натрупвана) трябва да достига такъв размер, при който тя действително може да функционира като допълнителен капитал или да влезе в кръгооборота на капиталовата стойност, извършваща своя процес. Следователно принадената стойност застива в съкровище и представлява в тази форма латентен , потенциален паричен капитал. Латентен (потенциален), защото не може да действа като капитал, докато остава в парична форма.*6а
[*6а Изразът „latent* [„скрит“] е взет от представата на физиката за скрита топлина, почти отстранена сега от теорията за превръщане на енергията. Ето защо в трети отдел (по-късна редакция) Маркс го заменя с израза „Potentielles Kapital“ („потенциален капитал"), взает от представата за потенциалната енергия: или по аналогия с виртуалните скорости на Д’Аламбер, „virtaelles Kapital“, т.е. „виртуален капитал“. Ф. Е.]

Следователно образуването на съкровище се проявява тук като момент, който влиза в процеса на капиталистическото натрупване, придружава го, но в същото време и съществено се различава от него. Защото образуването на латентен (потенциален) паричен капитал не разширява самия процес на производството. Напротив, тук се образува латентен (потенциален) паричен капитал, защото капиталистическият производител не може да разшири непосредствено мащаба на своето производство. Ако той продава своя принаден продукт на производител на злато или сребро, който хвърля в обръщение ново злато или сребро, или — което се свежда до същото — на търговец, който в обмен за известна част от националния принаден продукт внася от чужбина допълнително злато или сребро, то неговият латентен паричен капитал образува прираст на националното златно или сребърно съкровище. Във всички други случаи, напр. онези 78 ф.ст., които в ръцете на купувача бяха средство за обръщение, в ръцете на капиталиста придобиват само форма на съкровище; следователно става само ново разпределение на националното златно или сребърно съкровище,

Ако в сделките на нашия капиталист парите функционират като платежно средство (така че купувачът плаща стоките едва след повече или по-малко продължителен срок), то принаденият продукт, предназначен за капитализация, се превръща не в пари, а във вземания, в титул на собственост върху еквивалент, който купувачът може би вече притежава или пък може би само очаква. Този еквивалент не влиза в процеса на възпроизводството, отнасящ се към дадения кръгооборот — както не влизат в него и парите, вложени в лихвоносни книжа и т. н., — макар че той може да влиза в кръгооборота на други индивидуални промишлени капитали.

Целият характер на капиталистическото производство се определя от нарастването на авансираната капиталова стойност, следователно на първо място от производството на колкото е възможно повече принадена стойност; а второ (виж Първи том, гл. XXII) — от производството на капитал, следователно от превръщане на принадена стойност в капитал. Натрупването или производството в разширен мащаб, което като средство за постоянно разширяване производството на принадена стойност, а оттам за обогатяване на капиталиста се явява като лична цел на последния и съставлява една от общите тенденции на капиталистическото производство, по-нататък поради своето развитие става, както е показано в Първи том, необходимост за всеки индивидуален капиталист. Постоянното увеличение на неговия капитал става условие за запазването на този капитал. Обаче ние няма да се връщаме към това, за което говорихме по-рано.

Най-напред ние разгледахме простото възпроизводство, при което се приемаше, че цялата принадена, стойност се изразходва като доход. При нормални условия част от принадената стойност в действителност всякога трябва да се изразходва като доход, а друга да се капитализира, при което е съвсем безразлично, че принадената стойност, произведена в един или друг определен период; ту изцяло се потребява, ту изцяло се капитализира. Средно взето — а общата формула може да представи само средното движение, — се извършва и едното, и другото. Обаче за да не усложняваме формулата, по-добре ще бъде да приемем, че се натрупва цялата принадена стойност. Формулата Пр….С'П'….Пр' изразява производствен капитал, който се възпроизвежда в разширен мащаб, като капитал с по-голяма стойност, и след това започва своя втори кръгооборот или, което е същото, възобновява първия кръгооборот вече като нараснал производствен капитал. Когато започва този втори кръгооборот, ние имаме като изходен пункт пак Пр; но само че това Пр представлява производствен капитал с по-големи размери от тези на първото Пр. Точно така, когато във формулата П….П' вторият кръгооборот започва с П', това П' функционира като П, като авансиран паричен капитал с определена величина; това е паричен капитал с по-големи размери, отколкото онзи, с който е започнал първият кръгооборот; но щом той започне да изпълнява функцията на авансиран паричен капитал, вече изчезва всякакъв помен от това, че той е нараснал чрез капитализация на принадена стойност. Във формата на паричен капитал, който започва своя кръгооборот, следите на този произход са заличени. Същото става и с Пр', когато служи като изходен пункт на нов кръгооборот.

Ако сравним Пр….Пр' с П….П', или с първия кръгооборот, ще видим, че тяхното значение далеч не е еднакво. П….П', взето самò по себе си, като обособен кръгооборот, изразява само едно: че П, паричният капитал (или промишленият капитал в своя кръгооборот като паричен капитал), е пари, пораждащи пари, стойност, пораждаща стойност, че той произвежда принадена стойност. В кръгооборота на Пр, напротив, със завършване на първия стадий, стадият на производствения процес, процесът на нарастването на стойността вече се е извършил, а след изтичането на втория стадий С'П' (първия стадий на обръщението) капиталовата стойност + принадената стойност съществуват вече като реализиран паричен капитал, като П', което в първия кръгооборот беше последният краен член. Че е произведена принадена стойност, е изразено в разгледаната по-преди форма Пр….Пр посредством спс, което в своя втори стадий излиза от сферата на обръщението на капитала и представлява обръщение на принадената стойност като доход. В тази форма, където цялото движение е изразено във вид на Пр….Пр, където следователно между двете крайни точки няма никаква разлика в стойността, нарастването на авансираната стойност, произвеждането на принадена стойност, е също така изразено, както в П….П'; само че процесът С'П', който е последен стадий в ПП' и втори стадий на кръгооборота, се явява като първи стадий на обръщението в Пр….Пр.

Пр'….Пр в Пр….Пр' изразява не това, че е произведена принадена стойност, а това, че произведената принадена стойност е капитализирана, че следователно се е натрупал капитал, а поради това Пр' противоположно на Пр се състои от първоначалната капиталова стойност плюс стойността на капитала, натрупана благодарение на движението на първоначалната капиталова стойност.

И П', като просто заключение на П….П', и С', каквото то се явява във всичките тези кръгообороти, взети сами по себе си, изразяват не движението, а неговия резултат: нарастване на капиталовата стойност, реализирано в стокова форма или в парична форма, а поради това изразяват капиталовата стойност като П + п или като С + с, т. е. като отношение на капиталовата стойност към принадената стойност като към свой потомък. Те изразяват този резултат във вид на различни форми на обръщението на нарасналата капиталова стойност. Но нито във формата на С', нито във формата на П' самото извършило се нарастване на стойността не е функция било на паричния, било на стоковия капитал. Паричният и стоковият капитал са особени, различни форми, различни начини на съществуване на промишления капитал, които съответстват на различни негови функции. Паричният капитал може да изпълнява само парични функции, стоковият капитал — само стокови функции, и разликата между тях е само разлика между пари и стока. Също така промишленият капитал в своята форма на производствен капитал може да се състои само от онези елементи, които въобще влизат във всеки процес на труда, създаващ продукти: от една страна, от предметни условия на труда (средства за производство), от друга страна, от производствено (целесъобразно) функционираща работна сила. Както промишленият капитал може да съществува в сферата на производството само в такъв състав, който съответства на процеса на производството въобще, а следователно и на некапиталистическия процес на производство, така в сферата на обръщението той може да съществува само в двете съответствуващи ѝ форми на стока и пари. Но сумата на елементите на производството още от самото начало се проявява като производствен капитал, защото работната сила е чужда работна сила, която капиталистът е купил от нейния притежател точно така, както той си купува средства за производство от други стокопритежатели; поради това и самият процес на производство се представя като производствена функция на промишления капитал, а парите и стоката представляват форми на обръщението на същия този промишлен капитал и следователно функциите на парите и на стоката са функции на обръщението на този капитал, при което те или служат като подготовка към функциите на производствения капитал, или произтичат от тях. Функцията на пари и функцията на стока са тук в същото време функции на паричен капитал и на стоков капитал само вследствие на това, че те са свързани помежду си като форми на онези функции, които промишленият капитал трябва да изпълнява в различните стадии от процеса на своя кръгооборот. Следователно би било неправилно характерните свойства и функции, които характеризират парите като пари и стоката като стока, да се извеждат от техните свойства като капитал — и обратно, също така е неправилно да се извеждат свойствата на производствения капитал от начина на неговото съществуване във вид на средства за производство.

Когато П' или С' се фиксира във вид на П + п или на С + с, т.е. във вид на отношение на капиталовата стойност към принадената стойност като потомък на първата, то това отношение намира своя израз един път в парична форма, друг път — в стокова форма, от което нещата ни най-малко не се изменят. Следователно това отношение произтича не от свойствата и функциите, присъщи на парите като такива или на стоката като такава. И в двата случая характеризиращото капитала свойство, че той е стойност, пораждаща стойност, е изразено само като резултат. С' винаги е продукт от функционирането на Пр, а П' е само превърнатата в кръгооборота на промишления капитал форма на С'. Поради това, когато реализираният паричен капитал отново започва да функционира като паричен капитал, той престава да служи като израз на капиталистическото отношение, което се съдържа в П' = П + п. Когато П….П' е изминато и П' отново започва кръгооборота, П' фигурира вече не като П', а като П, дори ако цялата принадена стойност, заключаваща се в П', е капитализирана. В нашия пример вторият кръгооборот започва с паричен капитал от 500 ф.ст., докато първият е започнал с 422 ф.ст. Паричният капитал, с който започва кръгооборотът, е със 78 ф.ст. по-голям, отколкото беше преди; тази разлика съществува при сравняване на единия кръгооборот с другия; но за това сравнение няма място в рамките на всеки отделен кръгооборот. Авансираните като паричен капитал 500 ф.ст., от които 78 ф.ст. са съществували преди като принадена стойност, играят съвсем същата роля както 500 ф.ст., с които друг капиталист открива своя пръв кръгооборот. Същото е и в кръгооборота на производствения капитал. Нарасналото Пр' при възобновяването се явява просто като Пр, подобно на Пр в простото възпроизводство Пр….Пр.

На стадия П'С' нарасналата величина е отбелязана само посредством С', но не посредством Р' и Сп'. Тъй като С е сума от Р и Сп, то вече С' показва, че сумата на съдържащите се в него Р и Сп е по-голяма, отколкото в първоначалното Пр. Но вън от това обозначението Р' и Сп' би било и погрешно, защото, както знаем, с нарастването на капитала е свързано изменение на неговия стойностен състав, при което стойността на Сп расте, а стойността на Р вrkdhr се намалява относително, а често и абсолютно.

12
(горе)
III. НАТРУПВАНЕ НА ПАРИ

Може ли п, принадената стойност, превърнала се в пари, незабавно отново да се прибави към капиталовата стойност, която извършва процес на своето движение, и по този начин заедно с капитала П в състава на П' да влезе в процеса на кръгооборота — зависи от обстоятелства, независими от самата наличност на п. Ако п трябва да послужи като паричен капитал в ново, самостоятелно предприятие, което предстои да се основе наред с първото, то е ясно, че п може да бъде употребено за тази цел само когато то притежава минималната величина, необходима за такова предприятие. Ако п трябва да бъде употребено за разширяване на първоначалното предприятие, то все пак отношенията на веществените фактори на Пр и отношенията на тяхната стойност изискват определена минимална величина на п. Между всички средства за производство, действащи в това предприятие, съществува не само известно качествено, но и определено количествено съотношение, известна пропорционалност на размерите. Тези веществени отношения и свързаните с тях стойностни отношения на факторите, влизащи в производствения капитал, определят онзи минимален размер, който п трябва да притежава, за да може да се превърне, като прираст на производствения капитал, в допълнителни средства за производство и допълнителна работна сила или само в първите. Така притежателят на предачно предприятие не може да увеличи броя на своите вретена, ако същевременно не се сдобие със съответните машини за чепкане и разбиване, да не говорим за увеличените разходи за памук и работна заплата, зависещи от такова разширяване на предприятието. Следователно, за да се осъществи последното, принадената стойност трябва вече да съставлява порядъчна сума (обикновено новите разходи се изчисляват на 1 ф.ст. на ново вретено). Докато п не достигне тези минимални размери, капиталът трябва няколко пъти да повтори кръгооборота, преди сумата на последователно произведените от него п да получи възможност да функционира заедно с П, следователно в П'С'. Дори прости изменения в детайлите, например в предачните машини, доколкото ги правят по-производителни, изискват по-голям разход на предачен материал, увеличаване мощността на машините за обработка на памука преди преденето и т. н. Следователно междувременно се натрупва п и неговото натрупване не е неговата собствена функция, а резултат от повтарянето на Пр….Пр. Неговата собствена функция е да се намира в състояние на пари, докогато то не получи благодарение на повторните кръгообороти на нарастване на стойността — следователно отвън — достатъчно прираст, при който то достига минималната величина, необходима за неговото активно функциониране: величината, само при която то може да вземе участие във функционирането на паричния капитал П — да вземе участие като паричен капитал, в дадения случай като натрупана част на функциониращия паричен капитал П. През междинния период п се натрупва и съществува само във формата на съкровище, намиращо се в процес на образуване, на растеж. Следователно натрупването на пари, образуването на съкровище тук е процес, който временно придружава действителното натрупване, разширяването на мащаба, в който действа промишленият капитал. Придружава го временно, преходно, защото, докато съкровището остава в състояние на съкровище, то не функционира като капитал, не взема участие в процеса на нарастването на стойността, остава парична сума, която нараства само защото получаваните без нейно съдействие пари се трупат в същия сандък.

Формата на съкровище е просто форма на пари, които не се намират в обръщение, пари, обръщението на които е прекъснато и които поради това се съхраняват в своята парична форма. Що се отнася до самия процес на образуване на съкровище, той е свойствен на всяко стоково производство, а като самоцел играе роля само в неразвитите докапиталистически форми на това производство. Но в нашия случай съкровището се явява като форма на паричния капитал, а образуването на съкровище — като процес, който временно придружава натрупването на капитала, защото и доколкото парите фигурират тук като латентен паричен капитал; защото образуването на съкровище — съхраняването в състояние на съкровище онази принадена стойност, която се намира в парична форма — представлява тук протичащ вън от кръгооборота на капитала, функционално определен подготвителен стадий към превръщане на принадената стойност в действително функциониращ капитал. Следователно поради това свое предназначение това е скрит паричен капитал; поради което и размерът, който трябва да достигне съкровището, за да влезе в процеса, винаги се определя от стойностния състав на производствения капитал. Но докогато парите остават в положение на съкровище, те още не функционират като паричен

капитал, представляват неизползван паричен капитал; не както преди прекъснат в своята функция, а още неспособен за своята функция.

Ние вземаме тук натрупването на пари в неговата първоначална реална форма, като действително парично съкровище. Но то може да съществува и само във форма на авоари, вземания на капиталиста, който е продал С'. Колкото се отнася до другите форми, когато скритият паричен капитал и в междинния период съществува във вид на пари, раждащи пари, например като лихвоносни депозити в някоя банка, в менителници или какъвто и да било вид ценни книжа, то тези форми не се отнасят тук. В такъв случай принадената стойност, реализирана в пари, изпълнява особени функции на капитала вън от кръгооборота на онзи промишлен капитал, от който тя е произлязла: функции, които, първо, нямат нищо общо с кръгооборота на този капитал като такъв и, второ, предполагат функции на капитала, различни от функциите на промишления капитал, които тук още не са разгледани.

13
(горе)
IV. РЕЗЕРВЕН ФОНД

Съкровището в току-що разгледаната форма, в която съществува принадената стойност, представлява паричен фонд на натрупването, паричката форма, която натрупването на капитала временно приема и която дотолкова сама служи като условие на последното. Но този фонд на натрупването може да оказва и отделни странични услуги, т. е. да влиза в процеса на кръгооборота на капитала, без да приема формата на Пр….Пр' и следователно без да разширява капиталистическото възпроизводство.

Ако процесът П'С' се удължава повече от нормалното и следователно превръщането на стоковия капитал в парична форма ненормално се забавя или ако след като това превръщане е станало, цената например на средствата за производство, в които трябва да се превърне паричният капитал, се покачва по-високо от равнището, което е съществувало при началото на кръгооборота, то съкровището, функциониращо като фонд на натрупването, може да бъде употребено, за да заеме мястото на паричния капитал или на част от него. Следователно паричният фонд на натрупването служи като резервен фонд, за да изглажда нарушенията на кръгооборота.

Като такъв резервен фонд той се отличава от фонда на покупателните и платежните средства, разгледани в кръгооборота Пр….Пр. Тези средства представляват част от функциониращия паричен капитал (следователно форми на съществуване на известна част от капиталовата стойност, изобщо заета в процеса), чиито части започват да функционират само една след друга, в различни срокове. В непрекъснатия ход на производствения процес постоянно се образува резервен паричен капитал, тъй като днес например постъпили плащания ще трябва едва по-късно да се извършат, днес са продадени големи маси стока, а покупка на големи маси стока ще трябва да се направи едва през по-късни дни; следователно в тези промеждутъци една или друга част от оборотния капитал постоянно се намира в парична форма. Напротив, резервният фонд не е съставна част от функциониращия вече капитал, по-точно от паричния капитал, а от капитал, който се намира в подготвителен стадий на своето натрупване, от принадена стойност, която още не се е превърнала в активен капитал. Впрочем от само себе си се разбира, че при затруднение капиталистът съвсем не пита какви определени функции играят намиращите се в негови ръце пари, а просто употребява каквото има, за да поддържа в ход процеса на кръгооборота на своя капитал. Така в нашия пример П = 422 ф.ст., П' = 500 ф.ст. Ако част от капитала 422 ф.ст. съществува като фонд от платежни и покупателни средства, като паричен запас, той е разчетен при неизменни условия изцяло да влезе в кръгооборота, а и да е достатъчен за тази цел. Но резервният фонд е част от 78 ф.ст. принадена стойност; той може да влезе в процеса на кръгооборота на капитала на стойност 422 ф.ст. само доколкото този кръгооборот се извършва при обстоятелства, неоставащи неизменни; защото той е част от фонда на натрупването и фигурира в дадения случай без разширяване на мащаба на възпроизводството.

Паричният фонд на натрупването вече представлява съществуване на скрит паричен капитал; следователно представлява превръщане на пари в паричен капитал.

Общата формула на кръгооборота на производителния капитал, обхващаща простото възпроизводство и възпроизводството в разширен мащаб, е:

Ако Пр = Пр, то П в 2) = П' — п; ако Пр  Пр', тогава П в 2) е по-голямо от П' — п, т. е. п изцяло или частично се е превърнало в паричен капитал.

Кръгооборотът на производствения капитал е формата, в която класическата политическа икономия разглежда процеса на кръгооборота на промишления капитал.


14
(горе)
Глава трета
КРЪГООБОРОТЪТ НА СТОКОВИЯ КАПИТАЛ

Общата формула за кръгооборота на стоковия капитал е:

С'П'С….Пр….С'.

С' се явява не само като продукт, но и като предпоставка на двата разгледани по-рано кръгооборота, тъй като онова, което за единия капитал е ПС, вече предполага С'П' за другия — поне доколкото част от средствата за производство сами са стоков продукт на други индивидуални капитали, извършващи своя кръгооборот. В нашия случай например въглищата, машините и т.н. представляват стоков капитал на каменовъглищния промишленик, на капиталистическия машиностроител и т.н. Освен това в I глава, 4 бе показано, че вече при първото повтаряне на П….П', преди да се завърши този втори кръгооборот на паричния капитал, се предпоставя не само кръгооборотът Пр….Пр, но и кръгооборотът С'….С'.

Ако възпроизводството се извършва в разширен мащаб, то заключителното С' е по-голямо от началното С' и поради това то трябва да се означава със С''.

Различието на третата форма от първите две се изразява, първо, в това, че тук кръгооборотът се открива с цялостното обръщение с двете негови противоположни фази, докато във форма I обръщението се прекъсва от процеса на производство, а във форма II цялостното обръщение с неговите две взаимно допълващи се фази се явява само като посредничество при процеса на производството и поради това представлява посредстващо движение между Пр….Пр. При П'….П' формата на обръщението е ПС….С'П' = ПСП'. При Пр….Пр формата на обръщението е обратна С'П'. ПС = СПС. В случая С'С' обръщението има пак тази форма.

Второ, когато кръгооборотите I и II са повторени, даже ако заключителните пунктове П' и Пр' служат като начални пунктове за възобновилия се кръгооборот, все пак формата, в която те са били произведени, изчезва. П' = П + п, Пр' = Пр + пр започват новия процес пак като П и Пр. А във форма III изходният пункт С трябва да се означава като С', дори ако кръгооборотът се възобновява в предишния мащаб. Причината за това е следната: във форма I, щом П' като такова открие нов кръгооборот, то функционира като паричен капитал П', като авансирана в парична форма капиталова стойност, която трябва да нараства по стойност. Величината на авансирания паричен капитал, нараснала благодарение на натрупването, което се е извършило във време на първия кръгооборот, се е увеличила. Но дали величината на авансирания паричен капитал се равнява на 422 ф.ст. или на 500 ф.ст. — това нищо не изменя в обстоятелството, че той представлява просто капиталова стойност. П' съществува вече не като нараснал в стойността си или увеличен с принадена стойност капитал, не като капиталистическо отношение. П' трябва едва тепърва в процеса да нарасне по стойност. Същото се отнася и за Пр….Пр'; Пр' трябва и занапред постоянно да функционира и да възобновява кръгооборота като Пр, като капиталова стойност, която трябва да произведе принадена стойност. — Кръгооборотът на стоковия капитал, напротив, се открива не просто от капиталова стойност, а от капиталова стойност, вече нараснала в стокова форма, и поради това от самото начало включва в себе си кръгооборота не само на намираща се в стокова форма капиталова стойност, но и на принадена стойност. Ако в тази форма се извършва просто възпроизводство, то в крайния пункт се явява С' със също такава величина, както в началния пункт. Ако в кръгооборота на капитала влиза част от принадената стойност, тогава, макар в – края и да се появява С' вместо С'' – С' с по-голяма величина, следващият кръгооборот все пак започва със С', което е само по-голямо С', отколкото е било в предишния кръгооборот, и започва своя нов кръгооборот с по-голяма натрупана капиталова стойност, а поради това и с относително по-голяма новопроизведена принадена стойност. Във всички случаи С' винаги открива кръгооборота като стоков капитал, който е капиталова стойност + принадена стойност.

С' се явява като С в кръгооборота на отделния промишлен капитал не като форма на този капитал, а като форма на друг промишлен капитал, доколкото средствата за производство са продукт на последния. Процесът ПС (т.е. ПСп) на първия капитал е за този втори капитал С'П'.

Р и Сп в акта на обръщението ПС играят дотолкова тъждествена роля, доколкото са стоки в ръцете на своите продавачи, в единия случай на работниците, които продават своята работна сила, в другия случай — на собствениците на средства за производство, продаващи последните. За купувача, чиито пари функционират тук като паричен капитал, те функционират само като стоки, докато той още не ги е купил, докогато следователно те, като стоки, принадлежащи на други, противостоят на неговия капитал, който съществува в парична форма. Сп и Р се различават тук само доколкото Сп в ръцете на своя продавач е = С', следователно може да бъде капитал, доколкото Сп е стокова форма на капитала на продавача, докато за работника Р винаги е само стока и става капитал само в ръцете на купувача, като съставна част на Пр.

Поради това С' никога не може да започва кръгооборота като просто С, като проста стокова форма на капиталовата стойност. Като стоков капитал то всякога е нещо двояко. От гледна точка на потребителната стойност то е продукт на функционирането на Пр — в дадения случай прежда, — продукт, елементите на който Р и Сп, идващи като стоки от сферата на обръщението, са функционирали като фактори за създаване на този продукт. Второ, от гледна точка на стойността то е капиталовата стойност Пр плюс принадената стойност т, произведена от функционирането на Пр.

Едва в кръгооборота на самото С' неговата част С = Пр = на капиталовата стойност може и трябва да се отдели от онази част на С', в която съществува принадената стойност, независимо дали фактически тези две части са отделими една от друга, както при преждата, или пък не са, както при машината. Във всеки случай тези стойности стават отделими една от друга всеки път, щом С' се превръща в П'.

Ако целият стоков продукт може да се раздели на самостоятелни еднородни частични продукти, както например нашите 10 000 фунта прежда, и ако поради това актът С'П' може да се представи като сума от извършени една след друга продажби, то капиталовата стойност в стокова форма може да функционира като С, може да се отдели от С', преди да е реализирана принадената стойност, следователно преди да е реализирано С' като цяло.

В 10 000 фунта прежда на стойност 500 ф.ст. стойността на 8 440 фунта = 422 ф.ст., = капиталовата стойност, отделена от принадената стойност. Ако капиталистът продаде само 8 440 фунта прежда за 422 ф.ст., то тези 8440 фунта прежда изразяват С, капиталовата стойност в стокова форма; съдържащият се освен това в същото С' принаден продукт 1 560 фунта прежда = принадената стойност от 78 ф.ст., би влязъл в обръщението едва по-късно; капиталистът би могъл да изпълни СПС, преди да се извърши обръщението на принадения продукт спс.

Или ако той продаде отначало 7 440 фунта прежда на стойност I 372 ф.ст., а след това 1 000 фунта прежда на стойност 50 ф.ст., то с първата част на С биха могли да бъдат възстановени средствата за производство (постоянната част на капитала с), а с втората част на С — променливата част на капитала v, работната сила, — а по-нататък, както преди.

Но ако се извършват такива последователни продажби и ако условията на кръгооборота допускат това, капиталистът може вместо да раздели цялото С' на с m, да извършва това разделяне т върху крайни части на С'.

Например 7 440 фунта прежда са = 372 ф.ст., които като части на С' (10 000 фунта прежда = 500 ф.ст.) са представители на постоянната част на капитала, на свой ред могат да бъдат разложени на 5 535,36 фунта прежда на стойност 276,768 ф.ст., които възстановяват само постоянната част на капитала, стойността на средствата за производство, употребени в произвеждане на 7 440 фунта прежда; на 744 фунта прежда на стойност 37,2 ф.ст., които възстановяват само променливия капитал; на 1 160,64 фунта прежда на стойност 58,032 ф.ст., които като принаден продукт са носител на принадената стойност. Следователно, като продаде 7 440 фунта, капиталистът може да възстанови съдържащата се в тях капиталова стойност чрез продажбата на 6 279,36 фунта прежда с цена 313 968 ф.ст., а стойността на принадения продукт 1 160,64 фунта = 58,032 ф.ст., да изразходва като доход.

Също така той може по-нататък да разложи 1 000 фунта прежда = 50 ф.ст. = променливата капиталова стойност и по съответен начин да ги продаде: 744 фунта прежда на стойност 37,2 ф.ст. — постоянната капиталова стойност, съдържаща се в 1 000 фунта прежда; 100 фунта прежда на стойност 5000 ф.ст. — променливата част на капитала в същите тези 1 000 фунта, следователно 844 фунта прежда на стойност 42,2 ф.ст. служат за възстановяване на капиталовата стойност, съдържаща се в 1 000 фунта прежда; най-после, I 156 фунта прежда на стойност 7,8 ф. ст. представляват съдържащият се в нея принаден продукт, и капиталистът може да ги потреби като такъв.

Най-после, останалите 1 560 фунта прежда на стойност 78 ф.ст. той може, ако продажбата успее, да разложи по такъв начин, че продажбата на 1160,64 фунта прежда на стойност 58,032 ф.ст. да възстанови стойността на съдържащите се в 1 560 фунта прежда средства за производство, а 156 фунта прежда на стойност 7,8 ф.ст. — стойността на променливия капитал; 1 316,64 фунта прежда = 65,832 ф.ст. представляват в съвкупност възстановяване на цялата капиталова стойност; накрая остава принаден продукт 243,36 фунта = 12,168 ф.ст., които могат да се изразходват като доход.

Както всеки съдържащ се в преждата елемент с, v, m може на свой ред да се разложи на също такива съставни части, така може да се разложи и всеки отделен фунт прежда на стойност 1 шилинг = 12 пенса.

Ако съберем резултатите от горните три частични продажби, ще се получи същият резултат, както и при едновременната продажба на 10 000 фунта прежда.

Имаме постоянен капитал:

Променлив капитал:

Принадена стойност:

Всичко:

С'П' самò по себе си не е нищо друго освен продажба на 10 000 фунта прежда. 10 000 фунта прежда са стока, както всяка друга прежда. За купувача е важна цената 1 шилинг за фунт, или 500 ф.ст за 10 000 фунта. Ако при сделката той обръща внимание на стойностния състав, то е само с коварното намерение да докаже, че 1 фунт би могъл да се продаде по-евтино от 1 шилинг и че дори в такъв случай продавачът ще направи изгодна сделка. Но количеството на стоката, което той купува, зависи от неговите потребности; така например, ако той е собственик на тъкачно заведение, то зависи от състава на неговия собствен капитал, който функционира в тъкачното заведение, а не от състава на капитала на фабриканта-притежател на предачно заведение, от когото той купува. Пропорциите, в които С' трябва, от една страна, да възстанови погребения в процеса на производството капитал (съответно различните негови съставни части), а, от друга страна, трябва да служи като принаден продукт, пред назначен или за разходване на принадена стойност, или за натрупване на капитал — тези пропорции съществуват само в кръгооборота на капитала, стокова форма на който са 10 000 фунта прежда. С продажбата като такава те нямат нищо общо. Тук освен това се предполага, че С' се продава по своята стойност и че следователно става дума само за превръщането му от стокова форма в парична форма. За С' като функционална форма в кръгооборота на този отделен капитал, от който трябва да бъде възстановен производственият капитал, има, разбира се, решаващо значение дали се отклоняват и до каква степен се отклоняват една от друга при продажбата стойността и цената; но тук когато разглеждаме само различията на формите, няма защо да се спираме на този въпрос.

Във форма I, П….П', процесът на производството протича по средата между двете допълващи се една друга и противоположни една на друга фази на обръщението на капитала; той е завършен, преди да настъпи заключителната фаза С'П'. Парите се авансират като капитал отначало като елементи на производството, от тях се превръщат в стоков продукт, а този стоков продукт отново се превръща в пари. Това е напълно завършен цикъл на сделката, резултат на който са за всичко и за всекиго използваемите пари. Възобновяването на процеса е дадено само като възможност. П….Пр….П' може да бъде еднакво както последен кръгооборот, с който се завършват функциите на индивидуалния капитал, ако бъде изтеглен от предприятието, така и пръв кръгооборот на индивидуалния капитал, който за пръв път започва да фунционира. Общото движение тук е П….П', от известна сума пари към по-голяма сума пари….

Във форма II, Пр….С'—П'—С….Пр (Пр') целият процес на обръщението идва след първото Пр и предшества второто; но той протича в ред, противоположен на форма I. Първото Пр е производствен капитал и неговата функция е процесът на производството, който е предварително условие на следващия го процес на обръщение. Напротив, заключителното Пр не е процес на производство; то е само вторично пребиваване на промишления капитал в неговата форма на производствен капитал. И при това то е резултат от извършилото се в последната фаза на обръщението превръщане на капиталовата стойност в Р + Сп, в субективни и обективни фактори, които при своето съединение образуват формата на съществуване на производствения капитал. Капиталът, бил той Пр или Пр', накрая пак е налице в такава форма, в която той трябва отново да функционира като производствен капитал, да изпълнява процеса на производството. Общата форма на движението, Пр….Пр, е форма на възпроизводството и не изтъква подобно на П….П' нарастването на стойността като цел на процеса. Поради това тя още повече улеснява за класическата политическа икономия възможността да игнорира специфичната капиталистическа форма на производствения процес и да представя производството като такова за цел на процеса, която се заключавала в това, да се произвежда колкото може повече и по-евтино и да се обменя продуктът срещу колкото може по-разнородни други продукти, служещи отчасти за възобновяване на производството (П—С), отчасти за потребление (п—с). При това, тъй като П и п се явяват тук само като мимолетно средство за обръщение, особеностите както на парите, така и на паричния капитал могат лесно да останат незабелязани и целият процес изглежда прост и естествен, т. е. този процес притежава естествеността на плоския рационализъм. Също така при разглеждане на стоковия капитал забравят понякога печалбата и когато става дума за цялостния кръгооборот на производството, стоковият капитал фигурира само като стока, а когато става дума за съставните части на стойността, той фигурира като стоков капитал. Естествено натрупването се представя по същия начин, както и производството.

Във форма III, С'—П'—С….Пр….С', кръгооборотът се открива от двете фази на процеса на обръщението и именно в същия ред, както и във форма II, т. е. във формата Пр….Пр; после следва Пр и при това, както и във форма I, със своята функция, с процеса; с резултата от последния, С', кръгооборотът завършва. Както във форма II той завършва с Пр, просто с повторното съществуване, с възраждането на производствения капитал, така тук той завършва със С', с повторното съществуване на стоковия капитал; както във форма II капиталът в своята заключителна форма Пр трябва отново да започне процеса като процес на производство, така и тук след вторичното появяване на промишления капитал във формата на стоков капитал кръгооборотът трябва отново да започне с фазата на обръщението С'—П'. И двете форми на кръгооборота остават незавършени, защото те не завършват с П', с превърнатата отново в нараснала капиталова стойност. Следователно и двете фази трябва да бъдат продължени и поради това съдържат в себе си възпроизводството. Целият кръгооборот във форма III е С'….С'.

Третата форма се отличава от двете първи по обстоятелството, че само в този кръгооборот като изходен пункт на процеса на нарастване на стойността се явява нарасналата капиталова стойност, а не първоначалната капиталова стойност, тепърва подлежаща на нарастване. Изходен пункт тук е С' като капиталистическо отношение и като такова то действа определящо върху целия кръгооборот, защото още в първата си фаза включва както кръгооборота на капиталовата стойност, така и кръгооборота на принадената стойност; при това принадената стойност, макар и не във всеки отделен кръгооборот, но, средно взето, трябва отчасти да се изразходва като доход, да преминава обръщението с—п—с, отчасти пък да функционира като елемент на натрупване на капитал.

Във формата С'….С' потреблението на целия стоков продукт се изисква като условие за нормалния ход на кръгооборота на самия капитал. Индивидуалното потребление на работника и индивидуалното потребление на онази част от принадения продукт, която не отива за натрупване, обхваща цялото индивидуално потребление. Следователно потреблението в неговата цялост — като индивидуално и като производствено потребление — влиза в кръгооборота на С' като негово условие. Производственото потребление (където по същество се включва и индивидуалното потребление на работника, тъй като работната сила в известни граници е постоянен продукт на индивидуалното потребление на работника) се извършва непосредствено от всеки индивидуален капитал. А индивидуалното потребление — с изключение на онова, което е необходимо за съществуването на индивидуалния капиталист, се разглежда изключително като обществен акт, а съвсем не като акт на индивидуалния капиталист.

Във форми I и II цялото движение се изразява като движение на авансирана капиталова стойност. Във форма III нарасналият по стойност капитал, във вид на съвкупен стоков продук, представлява изходен пункт и има форма на движещ се капитал, стоков капитал. Едва след неговото превръщане в пари това движение се разклонява на движение на капитал и движение на доход. В тази форма в кръгооборота на капитала се включва както разпределението на целия обществен продукт, така и специалното разпределение на продукта за всеки индивидуален стоков капитал — разпределение, от една страна, за фонд индивидуално потребление, от друга — за фонд възпроизводството.

В П….П' е дадена възможност за разширяване на кръгооборота в зависимост от величината на онази част от п, която ще влезе във възобновения кръгооборот.

Пр в Пр….Пр може да започне новия кръгооборот със същата стойност, може би дори с по-малка, и все пак да представлява възпроизводство в разширен мащаб; така например в случай че елементите на стоката поевтинеят вследствие на повишаване производителността на труда. Обратното, в противен случай нарасналият по своята стойност производствен капитал може да представлява възпроизводство в мащаб, стеснен във веществено отношение, ако например елементите на производството поскъпват. Същото се отнася и до С'….С'.

В С'….С' капиталът в стокова форма е предпоставка на производство; при това като предпоставка той се възвръща в рамките на същия кръгооборот във второто С. Ако това С още не е произведено, или не е възпроизведено, кръгооборотът се затруднява; това С трябва да бъде възпроизведено в повечето случаи като С' на друг промишлен капитал. В този кръгоборот С' съществува като изходен пункт, преходен пункт и заключителен пункт на движението —- поради това то е винаги налице. То е постоянно условие на процеса на възпроизводство.

С'….С' се отличава от форми I и II още по един друг момент. Общото и на трите кръгооборота е това, че капиталът, завършва процеса на своя кръгооборот в същата форма, в каквато го започва, и поради това пак приема началната форма, в която той отново започва същия кръгооборот. Началната форма П, Пр, С' винаги е онази форма, в която се авансира капиталовата стойност (в III форма с прирасналата към нея принадена стойност) — следователно съобразно кръгооборота III форма е първоначална форма; а заключителната форма П', Пр, С' винаги е превърната форма на една от предшестващите я в кръгооборота функционални форми, която не е първоначална.

По такъв начин П' в I е превърната форма на С', заключителното Пр във II — превърната форма на П (и в I, и във II това превръщане се постига чрез прост акт на стоково обръщение, в резултат на формално преместване на стока и пари); в III С' е превърната форма на Пр, на производствения капитал. Но тук, в III, превръщането, първо, се отнася не само до функционалната форма на капитала, но и до величината на неговата стойност; обаче, второ, превръщането е резултат не на просто формално преместване, което се отнася към процеса на обръщението, но и резултат от действително превръщане, каквото потребителната форма и стойността на стоковите съставни части на производствения капитал са претърпели в производствения процес.

Формата на началния член П, Пр, С' е предварително дадена за всеки кръгооборот — I, II и III; отново възвръщащата се в крайния член форма е предизвикана, а следователно и зависеща от редицата метаморфози на самия кръгооборот. С' като краен пункт на кръгооборота на индивидуален промишлен капитал, изисква само неотнасящата се към обръщението форма Пр на същия промишлен капитал, чийто продукт е С'. П' като краен пункт в I, като превърната форма на С' (С'П'), предполага, че П се намира в ръцете на купувача, съществува извън кръгооборота П….П' и само благодарение на продажбата на С' се въвлича в този кръгооборот, става негова собствена крайна форма. Така във II крайното Пр предполага Р и Сп (С) като съществуващи извън и включвани в неговия кръгооборот като негова крайна форма чрез П—С. Но ако се остави настрана последният краен пункт, нито кръгооборотът на индивидуалния паричен капитал предполага съществуването на паричния капитал изобщо, нито кръгооборотът на индивидуалния производствен капитал предполага съществуването на кръгооборотите на производствения капитал. В I П може да бъде първият паричен капитал, а във II Пр — първият производствен капитал, който излиза на историческата сцена, но в III

С два пъти се предполага като съществуващо извън кръгооборота. Първия път в кръгооборота С'П'С. Това С, доколкото се състои от Сп, е стока в ръцете на продавача, то самото е стоков капитал, доколкото е продукт на капиталистическия производствен процес; а и да не е, то се явява като стоков капитал в. ръцете на търговеца. Втория път във второто с в спс, което също трябва да е налице като стока, за да може да бъде купено. Във всички случаи Р и Сп, все едно дали те са стоков капитал или не, са също така стоки като С' и се отнасят едно към друго като стоки. Също така стои работата с второто с в спс. И така,, доколкото С' = С (Р + Сп), елементите, които го образуват, са стоки, и то трябва да се възстанови в обръщението със също такива стоки; както и в спс второто с също трябва да се замества в обръщението с други също такива стоки.

Освен това на основата на капиталистическия начин на производство, като господствуващ, всяка стока в ръцете на продавача трябва да бъде стоков капитал. Той продължава да бъде такъв в ръцете на търговеца или става такъв, ако не е бил по-рано. Или пък — както напр. вносните артикули — той трябва да бъде такава стока, която замества първоначален стоков капитал и по такъв начин придава на този последния само друга форма на съществуване.

Стоковите елементи Р + Сп, от които се състои производителният капитал Пр, като форми на съществуване на Пр получават вид, различен от вида, който са имали на различните стокови пазари, където са придобити. Те са сега съединени и в своето съединение могат да функционират като производствен капитал.

Обстоятелството, че само в тази форма III вътре в самия кръгооборот С се оказва предпоставка на С, се обяснява с това, че за. изходен пункт на кръгооборота служи капиталът в стокова форма. Кръгооборотът се открива с превръщане на С' (доколкото то функционира като капиталова стойност — независимо дали е увеличена с добавяне на принадена стойност или не) в стоки, представляващи елементи на неговото производство. Но това превръщане обхваща целия процес на обръщението СПС ( = Р + Сп) и е резултат на последното. И така, тук С стои на два крайни пункта, но вторият краен пункт, получаващ своята форма С чрез акта ПС отвън, от стоковия пазар, не е последен пункт на кръгооборота, а само последен пункт на неговите два първи стадия, обхващащи процеса на обръщението. Негов резултат е Пр, функцията на което, производственият процес, започва след това. Едва като резултат на производствения процес, а не като резултат на процеса на обръщението, С' ce явява като завършък на кръгооборота и приема същата форма като началния член С'. В П….П', Пр….Пр, напротив, крайните пунктове П' и Пр са непосредствени резултати от процеса на обръщението. Следователно тук само в края на кръгвоборота се предполага, че П' в първия случай и Пр във втория се намират в други ръце. Тъй като кръгооборотът протича между крайните пунктове, то нито П в единия случай, нито Пр в другия — т.е. нито съществуването на П като чужди пари, нито съществуването на Пр като чужд производствен процес не са предпоставка на тези кръгообороти. С'….С', напротив, предполага, че С ( = Р + Сп) представлява, чужди стоки и се намира в чужди ръце, че тези стоки посредством въвеждащия процес на обръщението се въвличат в кръгооборота и се превръщат в производствен капитал, а в резултат на функционирането на този последния С' отново става заключителна форма на кръгооборота.

Но точно защото кръгооборотът С'….С' предполага в своето движение друг промишлен капитал във форма на С ( = Р + Сп) (а Сп обхваща различни други капитали, напр. в дадения случай машини, каменни въглища, масло и т.н.) — вече по тази причина той трябва да бъде разглеждан не само като обща форма на кръгооборота — т.е. не само като такава обществена форма, в която се разглежда всеки отделен промишлен капитал (освен когато капиталът се влага за първи път), следователно не само като форма на движение, обща за всички индивидуални капитали, но и като форма на движение на сумата от индивидуалните капитали, т. е. на целия капитал на капиталистическата класа, като такова движение, по отношение на което движението на всеки индивидуален промишлен капитал е само частично движение, преплитащо се с движенията на другите капитали и зависещо от него. Например ако разгледаме целия годишен стоков продукт на някоя страна и анализираме движението, посредством което една част от този продукт замества производствения капитал във всички индивидуални предприятия, а друга част влиза в сферата на индивидуалното потребление на различните класи, ние разглеждаме С'….С' като форма на движение, свойствена както на обществения капитал, така и на произведената от него принадена стойност, съответно – принаден продукт. Общественият капитал = на сумата от индивидуалните капитали (включително акционерните капитали или държавния капитал, доколкото правителствата използват производствен наемен труд в мините, в железниците и т.н. и следователно изпълняват функции на промишлени капиталисти), а общото движение на обществения капитал = алгебрична сума от движения на индивидуални капитали – това обстоятелство никак не изключва това движение, като движение на отделния индивидуален капитал, да разкрива явления, ръзлични от същото това движение, разглеждано като част от общото движение  на обществения капитал, т.е. в неговата взаимовръзка с движенията на другите му части, и заедно с това да разрешава проблеми, възникнали от кръгооборота на всеки отделен индивидуален капитал, а не да се извеждат от него.

С'….С' е единственият кръгооборот, в който първоначално авансираната капиталова стойност образува само част от крайния член, с който започва движението, и където така движението от самото начало се разкрива като съвкупно движение на промишления капитал, като движение не само на онази част от продукта, която заменя производствения, но и на онази негова част, която образува принадения продукт и обикновено отчасти се изразходва като доход, отчасти планиран за елемент на натрупването. Доколкото разходването на принадена стойност като доход се включва в този кръгооборот, дотолкова в него се включва и индивидуалното потребление. Но това последното се включва още и поради това, че изходният пункт С, стоката, съществува във вид на някакъв предмет за потребление; а всеки капиталистически произведен предмет е стоков капитал, независимо от това, дали е предназначен със своята потребителна форма за производствено потребление или за индивидуално потребление, или за едното и другото. П….П' показва само стойностната страна, нарастването на авансираната капиталова стойност като цел на целия процес; П….Пр(Пр') показва производствения процес на капитала като възпроизводствен лроцес, при което величината на производствения капитал остава предишната или нараства (натрупва се);   С'….С', проявявайки се още в своя начален пункт като форма на капиталистическото стоково производство, от самото начало обхваща и производственото, и индивидуалното потребление; производственото потребление заедно със съдържащото се в него нарастване на стойността се явява само като част от движението в тази форма. Най-после, тъй като С' може да съществува в такава потребителна форма, която не може да встъпи в никакъв нов производствен процес, това вече предварително показва, че различните, изразени в дяловете от продукта съставни части на стойността на С' трябва да заемат нееднакво положение в зависимост от това, дали С'….С' се взема като форма на движение на целия обществен капитал или като самостоятелно движение на индивидуалния промишлен капитал. С всичките си особености този кръгооборот ни извежда извън неговите собствени предели, като обособен кръгооборот на един просто индивидуален капитал.

Във формулата С'….С' движението на стоковия капитал, т. е. на целия капиталистически произведен продукт, не само е предпоставка за самостоятелния кръгооборот на индивидуалния капитал, но на свой ред зависи от него. Затова, ако е разбрано своеобразието на тази фигура, вече е недостатъчно да се ограничим с посочване, че метаморфозите С'П' и ПС са, от една страна, функционално определени етапи в метаморфозата на капитала, а от друга страна — брънки от общото стоково обръщение. Необходимо е да се пхосочат ясно преплитанията на метаморфозите на един индивидуален капитал с метаморфозите на други индивидуални капитали и с онази част на целия продукт, която е предназначена за индивидуално потребление. Затова при анализ на кръгооборота на индивидуалния промишлен капитал поставяме в основата предимно двете първи форми.

Като форма на отделен индивидуален капитал кръгооборотът С'….С' се явява например в земеделието, където сметките се водят от жътва до жътва. Във фигура II за изходен пункт служи сеитбата, а във фигура III — жътвата, или, както казват физиократите, в първата avances (аванси. – ред.), във втората — reprises (приходи. – ред.). Движението на капиталовата стойност във фигура III от самото начало се явява като част от движението на общата маса продукти, докато в I и II движението на С' образува само момент от движението на някой изолиран капитал.

Във фигура III наличността на стоки на пазара е постоянна предпоставка на процеса на производство и възпроизводство. Поради това, ако се съсредоточи вниманието върху тази фигура III, изглежда, като че всички елементи на процеса на производство се появяват от сферата на стоковото обръщение и се състоят само от стоки. Това едностранчиво разбиране няма предвид елементите на производството, които не зависят от стоковите елементи.

Тъй като в С'….С' изходен пункт е съвкупният продукт (съвкупната стойност), тук се оказва, че (ако оставим встрани външната търговия) възпроизводството в разширен мащаб (с предпоставка неизменяща се производителност) може да се извърши само ако в подлежащата на капитализиране част на принадения продукт вече се съдържат веществените елементи на добавъчния производствен капитал; че, следователно, доколкото производството на едната година служи като предпоставка за производството на следващата година или доколкото това производство може да става за една година, едновременно с процеса на простото производство, дотолкова принаденият продукт непосредствено се произвежда в такава форма, която му позволява да функционира като добавъчен капитал. Увеличената производителност може да увеличи само веществото на капитала, без да повишава неговата стойност; но с това тя образува добавъчен материал за нарастване на стойността.

С'….С' лежи в основата на Tableau èconomique (икономическата таблица – ред.) на Кене и обстоятелството, че той е избрал в противоположност на П….П' (форма, към която изключително се придържаше меркантилната система) именно тази форма С'….С', а не Пр….Пр, свидетелства за неговия голям и верен усет,

15
(горе)
Глава четвърта
ТРИТЕ ФИГУРИ НА ПРОЦЕСА НА КРЪГООБОРОТА

Ако обозначим с Обр цялостния процес на обръщението, трите фигури могат да бъдат изобразени така:

    I. ПС…Пр…С' П'
  II. Пр…Обр…Пр
III. Обр…Пр (С')

Ако вземам и трите форми заедно, всички предпоставки на процеса изглеждат като негов резултат, като произведена от самия него предпоставка. Всеки момент се явява като изходен пункт, преходен пункт и пункт на възвръщане. Цялостният процес се представя като единство на процеса на производството и процеса на обръщението. Процесът на производството се превръща в посредник на процеса на циркулация и обратно.

И трита кръгооборота имат следните общи черти: нарастването на стойността като определяща цел, като движещ мотив. В I това е изразено в самата негова форма. Форма II започва с Пр, със самия процес на нарастване на принадената стойност. В III кръгооборотът започва със самонараснала стойност и завършва с отново нараснала стойност, дори ако движението се повтаря в същия мащаб.

Доколкото СП е за купувача ПС, а ПС е за продавача СП, обръщението на капитала представлява само обикновена метаморфоза на стоката и важат развитите за нея закони (книга I, глава III, 2) относно масата на намиращите се в обръщение пари. Въпреки това, ако не се придържаме към тази формална страна, но по-скоро помислим за действителната връзка между метаморфозите на различните индивидуални капитали, следователно по същество връзката между кръго-

с други думи, ако ние проучваме връзката между обръщението на отделните капитали като частични движения на процеса на възпроизводство на съвкупния обществен капитал, тази връзка не може да се обясни с простата смяна между формите, наречени "пари" и "стоки".

В постоянно въртящ се кръг всеки пункт е едновременно и изходен пункт, и пункт на възвръщане. Ако прекъснем въртенето, не всеки изходен пункт е пункт на възвръщане. Така ние видяхме, че не само всеки отделен кръгооборот предполага (implicite) другия, но че и повторението на кръгооборота в една форма предполага описването на кръгооборота в другите форми. По такъв начин цялото различие се представя като чисто формално или даже чисто субективно различие, съществуващо само за наблюдателя.

Тъй като всеки от тези кръгообороти се разглежда като отделна форма на движението, в която се намират различни индивидуални промишлени капитали, дотолкова и това различие съществува винаги като индивидуално различие. А в действителност всеки индивидуален промишлен капитал се намира и в трите кръгооборота едновременно. Трите кръгооборота, формите на възпроизводстството и на трите вида капитал, непрекъснато протичат един до друг. Така например част от капиталовата стойност, функционираща сега като стоков капитал, се превръща в паричен капитал, а друга част в същото време излиза от процеса на производство и влиза в обръщение като нов стоков капитал. По този начин постоянно се описва кръговата форма С'….С'; също и двете други форми. Възпроизводството на капитала във всяка от неговите форми и във всеки от неговите стадии се извършва също така непрекъснато, както и метаморфозата на тези форми и последователното преминаване през трите стадия. Следователно тук целостният кръгооборот е действително диалектическо единство (борба и единство на противоположностите – ред.) на трите негови форми.

В нашия анализ предположижме, че цялата капиталова стойност в пълния си размер действа изцяло ту като паричен капитал, ту като производствен капитал, ту като стоков капитал. Така напр. 422-та ф.ст. първо се намираха изцяло във вид на паричен капитал, после пак в пълнйя си размер се превърнаха в производствен капитал, и най-после станаха стоков капитал: прежда на стойност 500 ф.ст. (в това число 78 ф.ст. принадена стойност). Различните стадии образуват тук същия брой прекъсвания. Например, докато 422 ф.ст. продължават да се намират в парична форма, т.е. докато не са извършени покупките ПС(Р + Сп), целият капитал съществува и действа само като паричен капитал. Щом се превърне в производствен капитал, той вече не функционира нито като паричен капитал, нито като стоков капитал. Цялостният процес на неговото обръщение се прекъсва, тъй както, от друга страна, се прекъсва целият процес на неговото производство, когато той е във вид на П или във вид на С' — функционира в един от двата стадия на обръщението. Следователно в този случай кръгооборотът Пр….Пр би представлявал не само периодично възобновяване на производствения капитал, но и прекъсване на неговите функции — прекъсване на производствения процес, — докато не приключи процесът на обръщението; вместо производството да се извършва непрекъснато, то би се извършвало на скокове и би се възобновявало едва след неопределени по продължителност интервали от време, в зависимост от това колко бързо или бавно протичат двата стадия на процеса на обръщението. Така е напр. у китайския занаятчия, който работи само по поръчка на клиенти и прекъсва производствения процес, докато не получи нови поръчки.

В действителност казаното важи за всяка намираща се в движение отделна част на капитала и всички части на капитала последователно извършват това движение. Например 10 000 фунта прежда са седмичният продукт на някой предач. Тези 10 000 фунта прежда изцяло излизат от сферата на производството и влизат в сферата на обръщението; цялата съдържаща се в тях капиталова стойност трябва да се превърне в паричен капитал и докато тя се намира във формата на паричен капитал, не може отново да влезе в процеса на производството; предварително тя трябва да влезе в обръщението и отново да се превърне в елементи на производствен капитал Р+Сп. Процесът на кръгооборота на капитала е постоянно прекъсване – напускани на един стадий, встъпване в следващ, сваля от себе си една форма, съществува в друга форма; всеки от тези стадии не само определя другия, но в същото време го и изключва.

Но непрекъснатостта е характерен признак на капиталистическото производство и зависи от техническата основа на последното, макар не винаги да е безусловно постижима. Да видим как става това действителност. Например, докато 10 000 фунта прежда излизат като стоков капитал на пазара и извършват своето превръщане в пари (били тези пари платежно средство, покупателно средство или даже сметни пари), тяхното място в процеса на производството се заема от нов памук, въглища и т.н.; следователно тук вече се е извършило обратното превръщане от парична и стокова форма във формата на производствен капитал, който започва своето действие като такъв; докато в същото време първите 10 000 фунта прежда се превръщат в пари, по-рано произведените 10 000 фунта прежда преминават вече втория стадий на своето обръщение и отново се превръщат от пари в елементи на производствения капитал. Всички части на капитала последователно извършват процесите на обръщението, намират се едновременно в различни стадии на този последния. По този начин промишленият капитал, извършвайки непрекъснато своя кръгооборот, се намира едновременно във всички стадии на последния и в съответстващи на тях различни функционални форми. За онази част, която за пръв път се превръща от стоков капитал в пари, се открива кръгооборотът С'….С', докато за промишления капитал, като за намиращо се в движение цяло, кръгооборотът С'….С' е вече преминат. С едната ръка парите се авансйрат, с другата се получават; откриването на кръгооборота П….П' в единия пункт е в същото време възвръщане на пари в друг пункт. Същото е и с производствения капитал.

Поради това действителният кръгооборот на промишления капитал в своята непрекъснатост представлява не само единство на процеса на обръщението и процеса на производството, но и единство и на трите му кръгооборота. Но такова единство той може да бъде само доколкото всяка от различните части на капитала може последователно да изминава следващите една след друга фази на обръщение и да преминава от една фаза, от една функционална форма – в друга; доколкото следователно промишленият капитал, като съвкупност на тези части, се намира едновременно в различните фази и функции и по този начин едновременно описва и трите обръщения. Следването на една част след друга зависи тук от съществуването на частите редом една до друга, т. е. от делението на капитала. Така напр. в разчленената фабрична система продуктът постоянно се намира в различни степени на процеса на своето образуване и постоянно преминава от една фаза на I производството в друга. Тъй като индивидуалният промишлен капитал представлява определена величина, която зависи от средствата на капиталиста и се определя от известен минимум за всеки отрасъл на промишлеността, то при неговото деление трябва да се съобразяват определени числени пропорции. Величината на наличния капитал определя размерите на процеса на производство, неговите размери определят размера на стоковия и паричния капитал, доколкото те функционират наред с процеса на производство. Съвместното съществуване на разните части на капитала, което определя непрекъснатостта на производството, е възможно обаче само поради движението на частите на капитала, при което те една след друга преминават различните стадии на кръгооборота. Самото съществуване на едни части на капитала наред с други е само резултат на тяхното следване една след друга. Така например, ако движението С'П' спре за една част, ако стоката не може да се продаде, кръгооборотът на тази част се прекъсва и тя не се замества със средствата за нейното производство; функционалното изменение на следващите части, излизащи като С' от производствения процес, се спъва от техните предшественици. Ако това продължава известно време, производството се ограничава и целият процес спира. Всяко спиране на последователното движение на частите нарушава реда на тяхното съществуване една до друга; всяко спиране в един стадий влече след себе си по-голямо или по-малко спиране в целия кръгооборот не само на онази част на капитала, движението на която е спряло, но и в кръгооборота на целия индивидуален капитал.

Следващата форма, в която се представя процесът, е последователността на фазите: преминаването на капитала в нова фаза се обуславя от това, че капиталът напуска друга фаза. Затова именно всеки отделен кръгооборот има както за изходен пункт, така и за пункт на възвръщане една от функционалните форми на капитала.

От друга страна, процесът като цяло действително представлява единство от трите кръгооборота, представляващи различните форми, в които непрекъснатостта на процеса намира израз. Цялостният кръгооборот по отношение на всяка функционална форма на капитала се представя като неин специфичен кръгооборот, и при това всеки от тези кръгооборот обуславя непрекъснатостта на целия процес: кръговото движение на една функционална форма обуславя кръговото движение на другите. За целия процес на производството, особено за обществения капитал, е необходимо условие процесът на производството да бъде в същото време процес на възпроизводство, а следователно и процес на кръгооборота на всеки от неговите моменти. Различните части на капитала последователно пробягват различните стадии и функционални форми. Благодарение на това всяка функционална форма, макар в нея да намират израз все нови и нови части на капитала, извършва едновременно с другите свой собствен кръгооборот. Една част от капитала, която обаче винаги се изменя, постоянно се възпроизвежда, съществува във вид на стоков капитал, който се превръща в пари; друга част е във вид на паричен капитал, който се превръща в производителен капитал, трета част — във вид на производителен капитал, който се превръща в стоков капитал. Постоянната наличност на всичките три форми се постига чрез това, че целият капитал в своя кръгооборот преминава именно тези три фази.

Следователно капиталът като цяло едновременно се намира в различни си фази, пространствено разположени една до друга. Но всяка част постоянно преминава по ред от една фаза, от една функционална форма в друга и по този път последователно функционира във всички форми. Тъй че тези форми са текущи форми, чиято едновременност зависи от тяхната последователност. Всяка форма следва след другата и я предшествуван така че възвръщането на една част на капитала към една форма е обусловено от възвръщането на друга част към друга форма. Всяка част непрестанно извършва свой собствен оборот, но в тази форма се намира всеки път друга част на капитала и тези отделни обороти образуват само едновременни и последователни моменти на цялостния процес.

Само в единството на трите кръгооборота се осъществява непрекъснатостта на целия процес вместо изобразената по-горе прекъснатост. Целият обществен капитал винаги притежава тази непрекъснатост и неговият процес винаги представлява единство на трите кръгооборота.

За индивидуалните капитали непрекъснатостта на възпроизводството понякога повече или по-малко се нарушава. Първо, често в различни периоди масите от стойност биват разпределени по различните стадий и функционални форми в неравни части. Второ, тези части, в зависимост от характера на произвежданата стока, следователно в зависимост от специфичната сфера на производството, в която е вложен капиталът, могат да се разпределят различно. Трето, непрекъснатостта може в по-голяма или по-малка степен да се нарушава в такива отрасли на производството, които зависят от годишното време — било вследствие на природните условия (земеделие, лов на херинги и пр.), или пък вследствие на условни обстоятелства, като например при така наричаните сезонни работи. Най-редовно и еднообразно протича процесът във фабриката и в минното дело. Но това различие на отраслите на производството не предизвиква различие в общите форми на процеса на обръщението.

Капиталът като самонарастваща стойност обхваща не само класовите отношения, не само определен характер на обществото, който почива на това, че трудът съществува като наемен труд. Капиталът е движение, процес на кръгооборот, който преминава различни стадии и сам на свой ред включва в себе си три различни форми на процеса на кръгооборота. Поради това капиталът може да бъде разбран само като движение, а не като нещо в покой. Онези, които разглеждат самостоятелното съществуване на стойността само като абстракция, забравят, че движението на промишления капитал е тази абстракция in actu (в действие. – ред.). Стойността преминава тук през различни форми, извършва различни движения, в които тя се запазва, и в същото време нараства, увеличава се. Тъй като тук имаме работа преди всичко само с формата на движението, няма да разглеждаме онези революции, които капиталовата стойност може да претърпява в процеса на своя кръгооборот; обаче ясно е, че въпреки всички революции в стойността капиталистическото производство съществува и може да продължава своето съществуване само докато капиталовата стойност нараства, т.е. докато тя, като стойност, станала самостоятелна, извършва процеса на своя кръгооборот; следователно докато стойностните революции по един или друг начин се преодоляват и неутрализират. Движенията на капитала се явяват като действия на отделния промишлен капиталист по такъв начин, че той функционира като купувач на стоки и труд, като продавач на стоки, като производствен капиталист и следователно със своята дейност обслужва кръгооборота. Ако се извършва революция в стойността на обществения капитал, може да се случи индивидуалният капитал на даден капиталист да не се справи с преврата и да загине, тъй като той не е в състояние да спази условията на това движение на стойността. Колкото по-резки и чести стават революциите в стойността, толкова повече автоматичното, действуващо със силата на стихиен природен процес движение на станалата самостоятелна капиталова стойност тържествува над предвидливостта и пресмятанията на отделния капиталист, толкова повече течението на нормалното производство се подчинява на ненормалната спекулация, на толкова по-голяма опасност се подлага съществуването на отделните капитали. По този начин тези периодични революции в стойността потвърждават това, което привидно следва да опровергаят: стойността, като капитал, придобива самостоятелно съществуване, което тя запазва и укрепва посредством своето движение.

Това редуване на метаморфозите на намиращия се в движение капитал включва в себе си постоянното изравняване на извършилите се в кръгооборота изменения на величината на стойността на капитала с първоначалната стойност. Ако придобиването на самостоятелност от стойността по отношение на силата, създаваща стойността, по отношение на работната сила, започва в процеса ПР (купуване на работна сила) и се осъществява в процеса на производството като експлоатация на работната сила, то това придобиване на самостоятелност от стойността не се появява отново в онзи кръгооборот, в който пари, стока, елементи на производството са само редуващи се форми на капиталовата стойност, извършваща движение, в което предишната величина на стойността се изравнява със сегашната изменена величина на стойността на капитала.

Бейли казва в опровержение на това, че стойността придобива самостоятелно съществуване, което характеризира капиталистическия начин на производство и което той, Бейли, разглежда като; илюзия на някои икономисти, « — стойността е съотношение между едновременно съществуващи стоки, тъй като само такива стоки могат да се разменят една срещу друга*31.

Той казва това като аргумент против сравнението на стокови стойности в различни периоди, сравнение, което — щом паричната стойност за всеки период е фиксирана — е равносилно само на съпоставяне на разходите за труд, необходим в различните периоди за произвеждане на стоки от един и същ вид. Това мнение произтича от неговата обща погрешна представа, съгласно която разменната стойност е равна на стойността и формата на стойността е самата стойност; че следователно стокови стойности не могат да се сравняват, ако те активно не функционират като разменни стойности, т.е. ако те не могат реално да се разменят една срещу друга. Следователно той никак не подозира, че стойността функционира като капиталова стойност или като капитал само доколкото тя в различните фази на своя кръгооборот, които никак не съвпадат по време, а следват една след друга, остава тъждествена сама на себе си и сама със себе си се сравнява.

За да се запази чиста формулата на кръгооборота, не е достатъчно да се приеме, че стоките се продават по тяхната стойност, но и че това става при равни други условия. Да вземем например формата Пр….Пр независимо от всякакви революции в техниката на производствения процес, които могат да обезценят производителния капитал на определен капиталист; независимо също и от всяко обратно въздействие, което изменението на елементите на стойността на производителния капитал може да окаже върху стойността на наличния стоков капитал, при което тази стойност може да се увеличи или намали, ако има запас от такъв капитал. Нека С', 10 000 фунта прежда, бъдат продадени по тяхната стойност за 500 ф.ст.; 8 440 фунта прежда = 422 ф.ст., заменят съдържащата се в С' капиталова стойност. Но ако стойността на памука, каменните въглища и т.н. е пораснала (ние тук не вземаме под внимание обикновените колебания на цените), то може би тези 422 ф.ст. да се окажат недостатъчни, за да възстановят напълно елементите на производителния капитал; необходим е добавъчен паричен капитал — обвързва се паричен капитал. Обратно, ако тези цени падат, освобождава се паричен капитал. Процесът протича напълно нормално само когато стойностните отношения остават постоянни; фактически той се извършва нормално, докато в повторението на кръгооборота нарушенията се изглаждат; колкото по-големи са нарушенията, толкова по-голям паричен капитал трябва да притежава промишленият капиталист, за да може да изчака тяхното уравновесяване; и тъй като с развитието на капиталистическото производство се разширяват и мащабите на всеки индивидуален производствен процес, а заедно с това нараства минималната величина на авансирания капитал, това обстоятелство се присъединява към редицата други, по силата на които функцията на промишления капиталист става все повече монопол на отделни или асоциирани крупни парични капиталисти.

Тук ще отбележим, че ако настъпи изменение на стойността на елементите на производството, проявява се разлика между форма П….П', от една страна, и форма Пр….Пр и С'….С', от друга страна.

В П….П', като формула на нововлагания капитал, който отначало се явява като паричен капитал, при спадане на стойността на средствата за производство, като например суровини, спомагателни материали и т. н., за откриване на предприятия с известни размери ще бъде нужен по-малък разход на паричен капитал от онзи, който е бил необходим преди спадането, тъй като размерите на производствения процес (при неизменящо се равнище на развитието на производителните сили) зависят от масата и размера на средствата за производство, с които може да се справи дадено количество работа сила; но тези размери не зависят нито от стойността на средствата за производство, нито от стойността на работната сила (последната оказва влияние само върху величината на нарастването на стойността). Обратно, ако стойността на онези елементи на производството на стоките, които са елементи на производствения капитал, се повишава, за основаването на предприятие с дадени размери ще бъде нужен повече паричен капитал. И в двата случая се засяга само величината на паричния капитал, който трябва наново да се вложи; в първия случай паричен капитал се оказва в излишък, във втория паричен капитал се обвързва, ако в даден производствен отрасъл прирастът на нови индивидуални промишлени капитали става по обичайния начин.

Кръгооборотите Пр….Пр и С'….С' се представят във вид на П….П' само доколкото движението на Пр и С' е в същото време натрупване, значи доколкото добавъчно п, пари, се превръща в паричен капитал. Но ако се остави това настрана, изменението на стойността на елементите на производствения капитал се отразява на тях не както на П….П'; ние и тук не вземаме предвид обратното въздействие, оказано от такова изменение на стойността върху съставните части на капитала, намиращи се в процес на производство. На непосредствено въздействие се подлага в този случай не първоначалният разход, а промишленият капитал, който се намира в процес на своето възпроизводство, а не в своя пръв кръгооборот; влияние се оказва следователно на С'….С', на обратното превръщане на стоковия капитал в елементите в неговото производство, доколкото тези елементи се състоят от стоки. При спадане на стойността (съответно при спадане на цените) са възможни три случая: процесът на производството се продължава в същите размери; в такъв случай се освобождава част от досегашния паричен капитал и става натрупване на паричен капитал, макар да не е налице нито действително натрупване (производство в разширен мащаб), нито подготвящото го и придружаващо го превръщане на п (принадената стойност) във фонд "натрупване"; или, ако това допускат техническите пропорции, мащабът на производствения процес се разширява повече, отколкото това би станало при предишните условия; или пък се образуват по-значителни запаси от сурови материали и т.н.

При повишаване на стойността на елементите, които заместват стоковия капитал, става обратното. Възпроизводството се извършва тогава вече не в неговия нормален размер (напр. работи се по-малко време), или за да се продължава то в предишния размер, трябва да се вложи добавъчен паричен капитал (обвързване на паричен капитал); или паричният фонд на натрупването, ако има такъв, служи изцяло или отчасти не за разширяване на производствения процес, а за воденето му в предишния мащаб. И тук се обвързва паричен капитал, само че в дадения случай добавъчният паричен капитал се взема не отвън, не от паричния пазар, а от средствата на самия промишлен капиталист.

Но при Пр….Пр, С'….С' могат да се срещнат обстоятелства, които внасят едно или друго изменение. Така напр., ако нашият памукопредач-фабрикант има голям запас памук (т.е. значителна част от неговия производствен капитал се намира във формата на запас от памук), част от неговия производствен капитал се обезценява вследствие спадане цената на памука; обратно, ако цените са се повишили, повишава се стойността на тази част от неговия производствен капитал. От друга страна, ако той е обвързал големи маси стойности във форма на стоков капитал, напр. в памучна прежда, при спадане на цените на памука се обезценява част от неговия стоков капитал, следователно изобщо част от неговия капитал, намиращ се в кръгооборот; при повишаване цените на памука става обратно. Най-после в процеса С'ПС става следното: ако С'П, реализацията на стоковия капитал, е станал преди изменението на стойността на елементите на С, то върху капитала се оказва влияние само, както е посочено в първия случай, а именно, във втория акт на обръщението ПС; ако пък това става преди завършване на процеса С'П, то при неизменени други условия спадането на цената на памука предизвиква съответно спадане на цената на преждата и, обратно, повишаване цената на памука предизвиква повишаване цената на преждата. Въздействието върху различните отделни капитали, вложени в един и същ производствен отрасъл, може да бъде твърде различно, в зависимост от разните обстоятелства, в които те се намират. Освобождаването и обвързването на паричен капитал могат да произлизат и от различия в продължителността на процеса на обръщението, следователно от различия в бързината на обръщението. Обаче това се отнася вече до изучаването на оборота. Тук ни интересува само действителната разлика между П….П' и двете други форми на процеса на кръгооборота, което се проявява във връзка с изменението на стойността на елементите на  производствения капитал.

В епохата на вече развит, следователно господстващ капиталистически начин на производство, в отсега на обръщението ПС по-голямата част от стоките, от които се състои Сп — средствата за производство, сама става чужд функциониращ стоков капитал. От гледна точка на продавача тук се извършва следователно С'П', превръщане на стоков капитал в паричен капитал. Но това не важи абсолютно. Напротив. В процеса на своето обръщение, в което промишленият капитал функционира или като пари, или като стока, кръгооборотът на промишления капитал — било като паричен капитал, било като стоков капитал — се кръстосва с обръщението на стоки, произведени при най-разнообразни начини на обществено производство, доколкото последните са в същото време стоково производство. Все едно е дали стоките представляват продукт на производство, основано на робство, или продукт на производство на селяни (китайци, индийски райоти [дребни арендатори]), на общинно производство (холандска Източна Индия), на държавно производство (като основаното на крепостна зависимост производство, което се е срещало в предишни епохи на руската история), или на производството на полудиви ловджийски народи и т.н.; като стоки и пари те противостоят на парите и стоките, в лицето на които се явява промишленият капитал, и влизат в кръгооборота на последния, както и в кръгооборота на включващата се в стоковия капитал принадена стойност, доколкото тя се изразходва като доход — следователно влизат в двете разклонения на обръщението на стоковия капитал. Характерът на производствения процес, чийто резултат са те, няма значение; като стоки те функционират на пазара и пак като стоки влизат в кръгооборота на промишления капитал, както и в обръщението на включващата се в него принадена стойност. Поради това всестранният характер на техния произход, съществуването на пазара като световен пазар, е отличителна черта на процеса на обръщението на промишления капитал. Каквото важи за чуждите стоки, важи и за чуждите пари, както стоковият капитал противостои на парите само като стока, така и тези пари по отношение на него функционират само като пари; парите функционират тук като световни пари.

Но тук е необходимо да отбележим две неща.

Първо. Стоките (Сп), щом е изпълнен актът ПСп, престават да бъдат стоки и стават един от начините на съществуване на промишления капитал в неговата функционална форма като Пр, като производствен капитал. Но с това следите на техния произход се заличават; те продължават да съществуват само като форми на съществуване на промишления капитал, те са включени в състава на промишления капитал. Обаче остава в сила, че за тяхното възстановяване е необходимо възпроизводството им и дотолкова капиталистическият начин на производство зависи от начини на производството, които лежат вън от неговия стадий на развитие. Но тенденция на капиталистическия начин на производство е по възможност да превръща всяко производство в стоково производство; главното му средство за това е тъкмо въвличането на тези начини на производство в неговия процес на обръщение; а самото развито стоково производство е капиталистическо стоково производство. Проникването на промишления капитал навсякъде ускорява това превръщане, а заедно с него и превръщането на всички непосредствени производители в наемни работници.

Второ. Стоките, които влизат в процеса на обръщение на промишления капитал (тук спадат и необходимите средства за живот, в които се превръща за възпроизводството на работната сила променливият капитал, след като той е изплатен на работниците), какъвто и да е техният произход, каквато и да е обществената форма на създалия ги производствен процес, противостоят на самия промишлен капитал вече във формата на стоков капитал, на стоково-търговски или търговски капитал; а този последният по самата си природа обхваща стоки, произведени при всякакви начини на производство.

Както капиталистическият начин на производство изисква голям мащаб на производството, така той необходимо изисква и голям мащаб на пласмента, следователно изисква продажба на търговец, а не на отделни потребители. Доколкото самият този потребител е производствен потребител, т.е. промишлен капиталист, доколкото следователно промишленият капитал от един производствен отрасъл доставя средства за производство за друг производствен отрасъл, дотолкова се извършва (във форма на поръчка и т.н.) и непосредствена продажба на стоки от един капиталист на много други. Всеки промишлен капиталист е поради това непосредствен продавач, свой собствен търговец, какъвто впрочем той е и когато продава стоката си на друг търговец.

Стоковата търговия като функция на търговския капитал зависи от капиталистическото производство и стоковата търговия все повече се развива с развитието на капиталистическото производство. Следователно, илюстрирайки отделните страни на капиталистическия процес на обръщение, ние наблюдаваме необходимост от стокова търговия; обаче при общия анализ на капиталистическия процес на обръщение се изисква пряка продажба без посредничество на търговец, защото това последното замъглява различни моменти на движението.

Да се обърнем към Сисмонди, който представя нещата донякъде наивно:

«В търговията е зает също значителен капитал, който на пръв поглед не изглежда част от онзи капитал, за развитието на който писахме по-горе. Стойността на сукното, което изпълва магазините на търговеца на сукно, изглежда нещо различно от онази част на годищното производство, което богатият дава на бедния във вид на работна заплата, за да работи. Между това търговският капитал само е заместил онзи, за който досега говорихме. С цел колкото може по-добре да се изясни развитието на богатството, ние проследихме това развитие от момента на неговото [на богатството] възникване до момента на потреблението. Капиталът, зает например в производството на сукно, ни изглеждаше винаги еднакъв, разменен срещу дохода на потребителя, той се делеше само на две части: едната от тях във форма на печалба съставлява дохода на фабриканта, другата като работна заплата за времето, през което работниците са изработвали сукното, съставлява дохода на работника.

Обаче скоро разбрали, че за всички било по-изгодно; ако различните части на този капитал се заместват взаимно, така че ако за целия стокооборот между фабриканта и потребителя са достатъчни сто хиляди екю, тези сто хиляди се разпределят равномерно между фабриканта, търговеца на едро и търговеца на дребно. Първият може сега с помощта на една трета от капитала да произведе същото количество стока, което по-рано е произвеждал с помощта на целия капитал, защото сега, в момента, когато продуктът е изработен, намира много по-бързо търговеца като купувач, отколкото би намерил потребителя. Капиталът на търговеца на едро от своя страна се възстановявал много по-бързо чрез капитала на търговеца на дребно… Разликата между сумата на авансираната работна заплата и покупната цена, заплащана от последния потребител, съставлявала печалбата на капитала. Тя се разпределяла между фабриканта, търговеца на едро и търговеца на дребно, откак те разпределили своите функции помежду си. Резултатите се оказват същите, макар сега в работата да участвуват три лица и три вида капитал вместо един.» («Nouveaux Pmcipes» I, стр. 139, 140).

«Всички те» (търговците) «косвено участвували в производството; защото производството, имайки за цел потреблението, не може да се смята за завършено, преди да доведе продукта до потребителя.» (пак там, стр. 137).

При разглеждане на общите форми на кръгооборота и изобщо в цялия този Втори том ние под пари подразбираме метални пари, като изключваме както символичните пари, простите стойностни знаци, представляващи само специалитет на известни държави, така и кредитните пари, които още не сме разгледали. Такава е, първо, историческата последователност; кредитните пари не играят никаква или само незначителна роля в първоначалния период на капиталистическото производство. Второ, необходимостта от такава последователност теоретично се обосновава от това, че всички критически изследвания относно обръщението на кредитните пари, каквито изследвания са извършвани досега, са ни заставяли отново и отново да се връщаме към разглеждане на това, как биха изглеждали нещата въз основа на чисто металното обръщение. He трябва обаче да се забравя, че металните пнари могат да функционират и като покупателно средство, и като платежно средство. За опростяване в този II том ние, общо взето, ги вземаме само в първата функционална форма.

Процесът на обръщението на промишления капитал, който съставлява само част от процеса на неговия индивидуален кръгооборот, се определя от развитите по-рано (том I, глава III) общи закони, доколкото той представлява само редица актове в пределите на общото стоково обръщение. Едно и чсъщо количество пари, например 500 ф.ст,, въвлича последователно в обръщение толкова повече промишлени капитали (или индивидуални капитали, намиращи се във форма на стокови капитали), колкото по-бързо се обръщат парите, колкото по-бързо следователно всеки отделен капитал преминава редицата свои стокови или парични метаморфози. Благодарение на това една и съща маса капиталова стойност изисква за своето обръщение толкова по-малко пари, колкото повече парите функционират като платежно средство – следователно в колкото по-голяма степен при заместването например на стоковия капитал със средства за неговото производство трябва да се заплаща само разликата. и колкото по-кратки са платежните срокове при изплащане например на работната заплата. От друга страна, ако приемем, че бързината на обръщението и всички други обстоятелства са неизменни, масата на парите, които трябва да се обръщат като паричен капитал, се определя от сумата на стоковите цени (цената, умножена на масата на стоките) или, ако са дадени масата и стойностите на стоките, от стойността на самите пари.

Но законите на общото стоково обръщение важат само доколкото процесът на обръщението на капитала образува редица актове на просто обръщение, а не доколкото тези актове съставляват функционално определени етапи на кръгооборота на индивидуални промишлени капитали.

За да си изясним това, най-добре ще бъде да разгледаме процеса на обръщението в неговата непрекъсната взаимовръзка, какъвто той се явява в двете форми:

II)

III)

Процесът на обръщението (бил той във вид на СПС или във вид на ПСП), като редица актове на обръщение изобщо, представлява само двете противоположни редици стокови метаморфози, от които всяка отделна метаморфоза на свой ред изисква противоположна метаморфоза на чуждата стока или на чуждите пари, противостоящи на дадената стока.

Имаме СП от страната на стокопритежателя, но ПС е от страната на купувача; първата метаморфоза на едната стока в СП е втора метаморфоза на другата стока, която се явява във вид на П; обратно става при ПС. Следователно онова, което беше показано по отношение на преплитането на стоковата метаморфоза на единия неин стадий с метаморфозата на друга стока на друг стадий, важи и за обръщението на капитала, доколкото капиталистът функционира като купувач и продавач, а неговият капитал поради това функционира като пари, противостоящи на чужда стока, или като стока, противостояща на чужди пари. Но това преплитане не е в същото време израз на преплитането на метаморфозите на капиталите.

Първо, както видяхме, ПС (Сп) може да представлява преплитане на метаморфозите на различни индивидуални капитали. Например преждата, стоковият капитал на фабриканта-памукопредач, отчасти се замества с въглища. Част от неговия капитал се намира в парична форма и от нея се превръща в стокова форма, докато капиталът на капиталистическия каменовъглищен промишленик се намира в стокова форма и поради това се превръща в парична форма; един и същ акт на обръщението тук представлява противоположни метаморфози на два (принадлежащи към различни производствени отрасли) промишлени капитали, следователно представлява преплитане на редицата от метаморфози на тези капитали. Обаче, както видяхме, Сп, в което се превръща П, не трябва непременно да бъде стоков капитал в категоричния смисъл, т. е. функционална форма на промишлен капитал, стоков капитал, който е произведен от капиталист. Тук винаги има на едната страна П