КАПИТАЛЪТ, ТОМ 2, ОТДЕЛ 2

КАРЛ МАРКС, КАПИТАЛЪТ, ТОМ ВТОРИ, ОТДЕЛ ВТОРИ - ОБОРОТЪТ НА КАПИТАЛА

Страницата е в процес на изработка

Назад към всички готови части
(ще ги познаете по активния линк)

Карл Маркс
КАПИТАЛЪТ
КРИТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИКА
(на теорията и на практиката)

ТОМ ВТОРИ
ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА

ОТДЕЛИ ВТОРИ

ОБОРОТЪТ НА КАПИТАЛА

ИНТЕРНЕТ СВИТЪК ОСМИ

marx-0Съдържание
Глава седма. Време на оборота и брой на оборотите
Глава осма. Основен капитал и оборотен капитал
 I. Разликите във формата
II. Съставни части, възстановяване, ремонт, натрупване на основния капитал

Глава девета. Общият оборот на авансирания капитал. Цикли на оборотите
Глава десета. Теории за основния и оборотния капитал. Физиократите и Адам Смит
Глава единадесета. Теории за основния и оборотния капитал. Рикардо
Глава дванадесета. Работен период
Глава тринадесета. Производствено време
Глава четиринадесета. Време на обръщението
Глава петнадесета. Влияние на времето на оборота върху величината на авансирания капитал
  I. Работен период, равен на периода на обръщението
 II. Работен период, по-голям от периода на обръщението
III. Работен период, по-малък от периода на обръщението
IV. Изводи
 V. Влияние на изменението на цените

Глава шестнадесета. Оборот на променливия капитал
  I. Годишна норма на принадената стойност
 II. Оборот на отделния променлив капитал
III. Оборотът на променливия капитал от обществена гледна точка

Глава седемнадесета. Обръщение на принадената стойност
 I. Просто възпроизводство
II. Натрупване и разширено възпроизводство

26
(горе)
Глава седма
Време на оборота и брой на оборотите

Както видяхме, цялото време на кръгооборота на даден капитал е равно на сумата от времето на неговото обръщение и времето на неговото производство. Това е интервалът време от момента на авансиране на капиталовата стойност в определена форма до възвръщане на извършващата процес капиталова стойност в същата форма.

Определящата цел на капиталистическото производство винаги е нарастване на авансираната стойност, било че тя е авансирана в своя самостоятелна форма, т.е. в парична, или пък във вид на стока, така че нейната стойностна форма придобива само мислена самостоятелност в цената на авансираните стоки. И в двата случая тази капиталова стойност преминава в своя кръгооборот различни форми на съществуване. Нейното тъждество със самата нея намираме в книгите на капиталиста или във формата на сметни пари….

Дали вземаме формата П….П' или формата Пр….Пр, и двете форми изразяват, 1) че авансираната стойност е функционирала като капиталова стойност и е самонараснала; 2) че след завършване на процеса тя се е възвърнала в онази форма, в която го е започнала. Нарастването на авансираната стойност П и в същото време възвръщането на капитала към тази форма (парична форма) е съвсем очевидно в П….П'. Но същото става и във втората форма. И наистина, изходният пункт Пр е наличност на елементи на производство, на стоки с дадена стойност. Формата включва нарастване на тази стойност (С' и П') и връщане към първоначалната форма, тъй като във второто Пр авансираната стойност отново придобива същата форма на елементи на производството, в която е била първоначално авансирана.

По-рано видяхме: «Ако производството има капиталистическа форма, то и възпроизводството има същата форма. Тъй както процесът на труда при капиталистическия начин на производство се представя само като средство за процеса на нарастване на стойността, така възпроизводството се представя само като средство за възпроизвеждане на авансираната стойност като капитал, т.е. като нарастваща стойност.» (Том I, гл. XXI, стр. 594,39)

Трите форми: I) П….П'; II) Пр….Пр и III) С'….С' се отличават една от друга по следното: във форма II (Пр….Пр) възобновяването на процеса, процесът на възпроизводство, е изразено като действително, а във форма I — само като възможно. Но двете тези форми се отличават от форма III по това, че авансираната капиталова стойност — била тя авансирана във вид на пари или във вид на веществени елементи на производство — служи като изходен пункт, а поради това и като пункт на възвръщане. В П….П' възвръщането се изразява в П' = П + п. Ако процесът се възобновява в предишния обем, за изходен пункт служи отново П и п не влиза в него, а само ни показва, че П е самонараснало по стойност като капитал и поради това е породило принадена стойност п, но я е оттласнало от себе си. Във форма Пр….Пр изходен пункт е пак авансираната във форма на елементи на производството капиталова стойност Пр. Тази форма включва и нарастването на авансираната стойност. Ако се извършва просто възпроизводство, същата тази капиталова стойност, в същата форма Пр отново започва своето движение. Ако пък се извършва натрупване, сега процесът се открива с Пр' (по величина на стойността = П' С') като нараснала капиталова стойност. Но процесът започва отново с авансирана капиталова стойност, в първоначалната форма, макар с по-голяма капиталова стойност, отколкото преди. Обратно, във форма III капиталовата стойност започва процес не като авансирана, но като вече нараснала, като цялото богатство, намиращо се във форма на стоки, само част от което е авансирана капиталова стойност. Последната форма е важна за Отдел трети, в който движението на отделните капитали се взема във връзка с движението на целия обществен капитал. Но тя не може да се използва за оборота на капитала, който винаги започва с авансиране на капиталова стойност, било във формата на пари, било във формата на стока, и винаги изисква възвръщане на циркулиращата капиталова стойност в онази форма, в която тя е била авансирана. От кръгообороти I и II трябва да се ползваме от първия, доколкото вниманието е насочено предимно към влиянието на оборота върху създаването на принадена стойност; от втория — доколкото се отнася до влиянието на оборота върху създаване на продукт.

Тъй като икономистите не са различавали различните форми на кръгооборотите, те не са ги разглеждали отделно в тяхното отношение към оборота на капитала. Обикновено се взема формата П….П', защото тя е обзела отделния капиталист и му служи при неговите сметки, дори когато парите служат за изходен пункт само във вид на сметни пари. Други изхождат от разхода във форма на елементи на производството и разглеждат движението до момент, когато последва възвръщане, при което не става и дума за формата на това възвръщане — дали в стока или в пари. Например:

«Икономическият цикъл …. т.е. целият ход на производството, от времето, когато се правят разходи, до момента, когато стане възвръщането. В земеделието времето за засяване е начало на икономически цикъл, а жътвата — край“ (“Economic Cycle … the whole course of production, grom the time that outlays are mad-till returns are received. In, agriculture seedtime is its commencement, and harvee sting its ending». — S. P. Newman: „Elements of Pol Econ.“ Andover and New Jork стр, 81).

Други започват със С' (III форма):

«Светът на производствените връзки може да се разглежда като движещ се в кръг, който ще наречем икономически цикъл и в който всеки оборот завършва, щом предприятието, завършило последователния ред на своите операции, отново дойде до онзи пункт, от който е започнал оборотът. Като начало може да се смята пунктът, когато у капиталиста постъпят плащания, чрез които у него се връща неговият капитал; от този пункт той отново преминава към това, да наеме работници и да разпредели между тях във вид на работна заплата средствата за тяхното съществуване, или, по-вярно, силата, необходима за тяхното набавяне; да получи от тях изготвените предмети, които той произвежда; да достави тези предмети на пазара и там да доведе до завършек кръгооборота на този ред от движения, като продаде тези предмети и получи срещу стоките възстановяване на всички свои разходи на капитал за периода». (Th. Chalmers :„On Pol. Econ.“, 2-nd ed., Glasgow, 1832, p. 85. seq.).

Щом цялата капиталова стойност, вложена от отделния капиталист в някакъв клон на производство, извърши кръгооборот на своето движение, тя се връща отново в своята първоначална форма и може отново да повтори същия процес. За да се увековечи стойността и да продължава нарастването като капиталова стойност, тя трябва да повтаря този кръгооборот. В живота на капитала отделният кръгооборот е само един постоянно повтарящ се отрязък, следователно е период. В края на периода П….П' капиталът отново се намира във формата на паричен капитал, който отново ще премине веригата от превръщания на формата, включваща и процеса на възпроизводство, съответно процеса на нарастване на стойността. При завършване на периода Пр….Пр капиталът отново се намира във формата на елементи на производството, които представляват предпоставка за възобновяване на неговия кръгооборот. Кръгооборотът на капитала, определян не като отделен акт, а като периодичен процес, се нарича оборот на капитала. Продължителността на този оборот се определя от сумата на времето на производството и времето на обръщението на капитала. Тази сума от време съставя времето на оборота на капитала. Следователно тя обхваща промеждутъка от „време от един период на кръгооборота на цялата капиталова стойност до следващия; тя отбелязва периодичността в жизнения процес на капитала или, ако щете, времето на възобновяването, на повтарянето на процеса на нарастване иа стойността, съответно на производствения процес на една и съща капиталова стойност.

Ако се оставят настрана индивидуалните приключения, които за отделния капитал могат да ускорят или да съкратят времето на оборота, последното изобщо е различно в зависимост от различията на отделните сфери на влагане на капитала.

Както работният ден (времето – ред.) служи като естествена единица мярка за функцията на работната сила, така годината представлява естествената единица мярка за оборотите на функциониращия капитал. Естествена база за тази единица мярка е това, че в умерения пояс, родината на капиталистическото производство, най-важните плодове на земята са годишни продукти.

Ако означим годината като единица мярка на времето на оборота с О, времето на оборота на определен капитал с о, броя на

неговите обороти — с п, то п = О/о. Следователно, ако например времето на оборота о е 3 месеца, то п = 12/3 = 4; т.е. капиталът извършва 4 оборота в година, или се обръща 4 пъти. Ако о = 18 месеца, то п = 12/18 = 2/3, или капиталът в една година преминава само 2/3 от времето на своя оборот. Ако времето на неговия оборот е няколко години, то се изчислява следователно с годината, взета няколко пъти.

За капиталиста времето на оборота на неговия капитал е времето, за което той трябва да авансира своя капитал с цел той да нарасне по стойност и да се възвърне в своята първоначална форма.

Преди да изследваме по-отблизо влиянието, което оборотът оказва върху производствения процес и върху процеса на нарастване на стойността, необходимо е да разгледаме две нови форми, които капиталът получава от процеса на обръщението и които въздействат върху формата на неговия оборот.

27
(горе)
Глава осма
Основен копитал и оборотен капитал

I. Разликите във формата

В Том I, глава VI видяхме, че част от постоянния капитал запазва определената потребителна форма, в която тя влиза в производствения процес, по отношение на продуктите, за чието създаване той съдейства. В продължение на по-къс или по-дълъг период в постоянно повтаряни трудови процеси тази част на постоянния капитал изпълнява едни и същи функции. Такива са например работните сгради, машините и т.н., накратко, всичко, което ние обединяваме под названието средства на труда. Тази част от постоянния капитал предава стойност на продукта в степен, в която тя заедно със своята потребителна стойност загубва своята разменна стойност. Това предаване на стойност, или това преминаване на стойността на такива средства за производство върху продукта, в чието образуване те вземат участие, се определя чрез средно изчисление; то се измерва със средната продължителност на функционирането на средствата за производство, обхващаща времето от момента, когато те влизат в производствения процес, до момента, когато бъдат напълно износени, станат негодни, когато трябва да бъдат заменени с нови екземпляри от същия вид, т.е. да бъдат възпроизведени.

Следователно своеобразието на тази част от постоянния капитал — същинските средства на труда — е следното:

Част от капитала се авансира във формата на постоянен капитал, т.е. на средства за производство, които функционират като фактори на процеса на труда, докато запазват самостоятелната потребителна форма, в която встъпват в процеса на труда. Готовият продукт, а следователно и факторите, образуващи продукта, доколкото те са превърнати в продукт, се изхвърлят от производствения процес, за да преминат като стока от сферата на производството в сферата на обръщението. Средствата на труда, напротив, веднаж влезли в сферата на производство, вече никога не я напускат. Тяхната функция здраво ги привързва към сферата на производството. Част от авансираната капиталова стойност се фиксира в тази форма, определяна от функцията на средства на труда в производствения процес. С функционирането и произтичащото от него износване на средствата на труда част от тяхната стойност се пренася върху продукта, а друга част остава фиксирана в средствата на труда и следователно остава в производствения процес. Фиксираната по този начин стойност постоянно намалява, докато средствата на труда не изслужат службата си; поради това тяхната стойност в един по-дълъг или по-къс период се разпределя върху масата от продукти, които излизат от редица постоянно повтарящи се процеси на труда. Но докато средството на труда още действа, следователно докато неговата замяна с нов екземпляр от същия вид не е станало необходимо, стойност на постоянен капитал през всичкото време остава фиксирана в него, докато друга част от първоначално фиксираната в него стойност се пренася върху продукта и поради това извършва обръщение като съставна част на стоковия запас. Колкото по-дълготрайни са средствата на труда, колкото по-бавно се износват те, толкова по-дълго постоянната капиталова стойност остава фиксирана в тази потребителна форма. Но каквато и да е степента на дълготрайност на средствата на труда, степента, в която те предават своята стойност, винаги е обратно пропорционална на общата продължителност на функционирането на средствата на труда. Ако от две машини с еднаква стойност едната се износва за пет години, а другата за десет, то за равно време първата отдава два пъти повече стойност от втората.

Тази част от капиталовата стойност, фиксирана в средствата на труда, извършва обръщение, както и всяка друга част. Изобщо ние видяхме, че цялата капиталова стойност се намира в постоянно обръщение и в този смисъл целият капитал е оборотен капитал. Но обръщението на разглежданата тук част на капитала е своеобразно. Първо, тя не извършва обръщение в своята потребителна форма, обръщение извършва само нейната стойност, и при това само постепенно, на части, в степента, в която тя се пренася от разглежданата част на капитала върху продукта, който извършва обръщение като стока. През цялото време на функционирането на тази част известен дял от нейната стойност остава фиксиран в нея, запазва своята самостоятелност по отношение на стоките, за чието произвеждане тя съдейства. Благодарение на тази особеност тази част на постоянния капитал придобива формата на основен [fixes] капитал. В негова противоположност всички други веществени съставни части на капитала, авансирани за производствения процес, образуват оборотен или текущ капитал [zirkulierendes oder flussi-ges Kapital].

Една част от средствата за производство — именно такива спомагателни материали, които се потребяват от самите средства на труда през време на тяхното функциониране, като каменните въглища от парната машина, или които само съдействат на процеса, например светилния газ и т.н., — тази част от средствата за производство веществено не влиза в продукта. Само нейната стойност съставлява част от стойността на продукта. В своето собствено обръщение продуктът носи в обръщението и стойността на такива средства за производство. Тази особеност у тях е обща с основния капитал. Но във всеки трудов процес, в който влизат, те се потребяват изцяло, и поради това за всеки нов трудов процес те трябва да бъдат изцяло заменяни с нови екземпляри от същия род. Във време на действието им те не запазват своята самостоятелна потребителна форма. Следователно във време на тяхното действие нито една част от капиталовата стойност не остава фиксирана в своя предишен потребителен вид, в натуралната форма на такива средства за производство. Обстоятелството, че тази част от спомагателните материали не влиза веществено в продукта, но влиза в стойността на продукта само по своята стойност, като част от стойността на продукта, и че във връзка с това действието на такива материали е закрепено в сферата на производството, е довело някои икономисти, като например Рамсей, да ги отнесат към категорията на основния капитал (смесвайки същевременно основен и постоянен капитал)*40 (задни бележки).

Частта от средствата за производство, която веществено влиза в продукта, следователно суровините и пp., придобива поради това отчасти форми, в които тя по-късно може да влезе в индивидуално потребление като средства за потребление. Средствата на труда в същински смисъл, веществените носители на основния капитал, се потребяват само производствено и не могат да влязат в индивидуално потребление, защото не влизат в продукта, или в онази потребителна стойност, за образуване на която те съдействат, а, напротив съхраняват по отношение на нея своята самостоятелна форма през всичкото време, докато не се износят напълно. Изключение правят транспортните средства. Полезният ефект, който те доставят през време на своето производствено функциониране, следователно през време на пребиваването си в сферата на производството — преместването, — в същото време влиза и в индивидуалното потребление, например на пътника. В този случай той заплаща потреблението също така, както заплаща за ползуването от други предмети за потребление. Ние видяхме*41 (задни бележки), че суровият материал и спомагателните вещества понякога се сливат едни с други, както например в химическата промишленост. Същото става със средствата на труда и спомагателния и суровия материал. Така например в земеделието веществата, вложени за подобряване на почвата, отчасти влизат в продукта като фактори за образуване на продукт. От друга страна, тяхното действие се разпределя на продължителен период например 4—5 години. Поради това част от тях веществено влиза в продукта и с това пренася своята стойност върху продукта, докато друга част, оставайки в старата потребителна форма, фиксира в нея и своята стойност. Тя както преди продължава да съществува като средства за производство и поради това запазва формата на основен капитал. Като работен добитък волът е основен капитал. Но ако послужи за храна, той функционира вече не като средство на труда и следователно не като основен капитал.

Това, което придава характер на основен капитал на една част от вложената в средства за производство капиталова стойност, лежи изключително в своеобразния начин на обръщение на тази част от капитала. Този особен начин на обръщение произтича от особения начин, по който средството на труда предава своята стойност на продукта или се проявява като фактор за създаване на стойност през време на производствения процес. Този начин на свой ред сам произтича от особеностите на функциониране на различните средства на труда в трудовия процес.

Известно е, че една и съща потребителна стойност, излязла като продукт от един трудов процес, влиза в друг като средство за производство*42 (задни бележки). Само функционирането на един продукт в процеса на производство като средство на труда го превръща в основен капитал. Обратното, когато самият той едва-що излиза от процеса, той още не е основен капитал. Например една машина като продукт или стока на фабриканта-машинопроизводител принадлежи към неговия стоков капитал. Тя става основен капитал едва в ръцете на купувача, на капиталиста, който я прилага производствено.

При равни други условия степента на фиксираност нараства с дълготрайността на средствата на труда. Именно от тази дълготрайност зависи величината на разликата между фиксираната в средства на труда капиталова стойност и онази част от същата стойност, която в повторните трудови процеси се пренася върху продукта. Колкото по-бавно се извършва това пренасяне на стойност — а стойност се предава от средствата на труда при всяко повторение на един и същ трудов процес, — толкова по-голям е фиксираният капитал, толкова по-голяма е разликата между приложения и потребения в процеса на производството капитал. Щом тази разлика изчезне, средството на труда е изживяло живота си и заедно с потребителната си стойност е загубило стойността си. То е престанало да бъде носител на стойност. Тъй като средството на труда, подобно на всеки друг веществен носител на постоянен капитал, предава стойност на продукта само в степента, в която загубва заедно със своята потребителна стойност и стойността си, ясно е, че колкото по-бавно се загубва неговата потребителна стойност, колкото по-дълго то изтрайва в производствения процес, толкова по-дълъг е периодът, в течение на който в него остава фиксирана постоянна капиталова стойност.

Ако някое средство за производство, което не е средство на труда в същинския смисъл на думата, например спомагателен материал, суровини, полуфабрикат и пр., заемат по отношение на пренасянето на стойност, а оттук и по отношение на начина на обръщение на своята стойност също такова положение, както средствата на труда, то също така е веществен носител, форма на съществуване на основен капитал. Такъв е случаят със споменатите вече мелиорации на почвата, внасящи в почвата химически съставни части, чието действие се простира върху много производствени периоди или години. Тук част от стойността продължава своето съществуване наред с продукта в своята самостоятелна форма или във формата на основен капитал, докато друга част от стойността се пренася върху продукта и поради това извършва обръщение заедно с нея. В този случай в продукта влиза не само част от стойността на основния капитал, но и онази потребителна стойност, онази субстанция, в която съществува тази част на стойността.

Като оставим настрана основното заблуждение — смесването на категориите: основен и оборотен капитал, с категориите: постоянен и променлив капитал, — бъркотията в досегашното определение на понятията у икономистите се основава преди всичко на следното.

Определени свойства, които средствата на труда притежават по своята натурална форма, те превръщат в непосредствени свойства на основния капитал — например физическата неподвижност, да речем, на една сграда. Но винаги лесно може да се покаже, че други средства на труда, които като такива също са основен капитал, притежават противоположни свойства, например физическата подвижност, да речем, на един кораб.

Или икономическата определеност на формата, произтичаща от обръщението на стойността, те смесват със свойство, присъщо на самата вещ: като че ли вещите, които сами по себе си изобщо не са капитал, а стават такъв само в определени обществени отношения, биха могли да бъдат вече сами по себе си, по своята природа, капитал в тази или онази определена форма, основен или оборотен. В Том I, глава V ние видяхме, че средствата за производство във всеки трудов процес, при каквито и обществени условия да се извършва той, винаги се делят на средства на труда и предмет на труда. Но едва при капиталистическия начин на производство средствата на труда и предметът на труда стават капитал, при това «производствен капитал», както бе определено в предишния отдел. Заедно с това различието между средства на труда и предмет на труда, произтичащо от природата на трудовия процес, се отразява в нова форма — във формата на различие между основен капитал и оборотен капитал. Едва с това вещта, която функционира като средство на труда, става основен капитал. Ако тя по своите веществени свойства е способна да служи и в други функции, освен функциите на средство на труда, тя е или не е основен капитал в зависимост от различието на своите функции. Добитъкът в ролята на работен добитък е основен капитал; като добитък, угояван за клане, той е суров материал, който в края на краищата като продукт влиза в обръщението, следователно не е основен, а оборотен капитал.


Самата по-продължителна фиксираност на някакво средство за производство в повтарящи се трудови процеси, които са взаимно свързани помежду си, непрекъснати и поради това са период на производство — т.е. цялото производствено време, необходимо, за да се изготви продуктът, — също както основният капитал, изисква от капиталиста авансиране за по-дълъг или по-къс срок, но още не прави съответната част на неговия капитал основен капитал. Семената например не са основен капитал, а само суров материал, който почти за цяла година е фиксиран в производствения процес. Всеки капитал, докато функционира като производствен капитал, е фиксиран в производствения процес, следователно в производствения процес са фиксирани и всички елементи на производствения капитал, каквато и да е тяхната натурална форма, техните функции и начинът на обръщение на тяхната стойност. Дали тази фиксираност продължава повече или по-малко в зависимост от рода на производствения процес или от желания полезен ефект, не създава разликата между основен и оборотен капитал*20.
[*20 Поради трудността да се определи основният и оборотният капитал господин Лоренц Щайн смята, че това различие е въведено само за улесняване на изложението.]

Част от средствата на труда, към които се отнасят и общите условия на труда, се прикрепват към определено място, когато те като средство на труда встъпват в производствения процес, т. е. когато се подготвят за производителна функция, като например машините. Или пък част от средствата на труда от самото начало се произвежда в такава неподвижна, свързана с мястото форма, като например мелиорациите на земята, фабричните здания, доменните пещи, каналите, железниците и т.н. Постоянната прикрепеност на средствата на труда към производствения процес, в който те трябва да действат, зависи тук същевременно от техния физически начин на съществуване. От друга страна, средствата на труда могат физически постоянно да се преместват, да се придвижват и въпреки това постоянно да се намират в производствен процес, като например локомотив, параход, работен добитък и пр. Неподвижността не им придава в първия случай характер на основен капитал, а подвижността във втория случай не им отнема този характер. Обаче обстоятелството, че средствата на труда са локално прикрепени, пуснали са своите корени в земята, отрежда на тази част от основния капитал особена роля в икономиката на нациите. Те не могат да бъдат изпратени в чужбина, не могат да извършват обръщение на световния пазар като стоки. Титулите (заглавия, имена – ред.) на собственост върху този основен капитал могат да се менят, те могат да се купуват и продават и дотолкова могат мислено да влизат в обръщение. Тези титули (заглавия, имена – ред.) на собственост могат да участват в обръщението, дори на чуждестранните пазари, например във форма на акции. Но от смяната на лицата, които са собственици на този род основен капитал, не се изменя отношението на неподвижната, материално фиксирана част на богатството на известна страна към подвижната част на същото богатство.


От своеобразното обръщение на основния капитал произтича своеобразие на оборота. Онази част от стойността, която основният капитал в своята натурална форма губи поради износване, извършва обръщение като част от стойността на продукта. Посредством обръщението продуктът от стока се превръща в пари; превръща се следователно в пари и онази част от стойността на средствата на труда, която продуктът пренася в обръщението, и при това тази част от стойността капе във вид на пари от процеса на обръщението в такава пропорция, в каквато даденото средство на труда престава да бъде носител на стойност в производствения процес. Следоватейно стойността на това средство на труда придобива сега двояко съществуване. Част от нея остава свързана с потребителната или натурална форма на средствата на труда, принадлежаща на производствения процес, а друга част се отделя от нея във вид на пари.

В хода на своето действие онази част от стойността на средствата на труда, която съществува в тяхната натурална форма, постоянно намалява, докато превърналата се в парична форма част от стойността постоянно се увеличава, докато най-после средствата на труда не изживеят живота си и цялата тяхна стойност, отделила се от трупа на средствата на труда, не се превърне в пари. Тук се проявява своеобразието в оборота на този елемент на производителния капитал. Превръщането на неговата стойност в пари върви ръка за ръка с превръщането на стоката, която е носител на тази стойност, в парична какавида. Но неговото обратно превръщане от парична форма в потребителна форма се отделя от обратното превръщане на стоката в другите елементи на нейното производство и се определя вече от периода на възпроизводството на самите средства на труда, т. е. от времето, в течение на което средствата на труда изживяват живота си и трябва да бъдат заменени с друг екземпляр от същия род. Ако продължителността на функциониране на някаква машина със стойност, да кажем 10 000 ф.ст., е например 10 години, то времето на оборота на първоначално авансираната за тази машина стойност ще бъде 10 години. Преди изтичането на това време не е нужно тя да се възобновява; тя продължава да действа в своята натурална форма. Между това нейната стойност на части постъпва в обръщението като част от стойността на стоките, за чието непрекъснато производство служи машината, и по този начин постепенно се превръща в пари, докато най-после в края на 10-те години тя изцяло се е превърнала в пари, а от пари обратно се превърне в машина и следователно завърши своя оборот. До настъпване на този момент на възпроизводството стойността на машината постепенно се натрупва във формата на резервен паричен фонд.

Останалите елементи на производствения капитал се състоят отчасти от елементи на постоянния капитал, съществуващи в суровини и спомагателни материали, отчасти от променлив капитал, изразходван за работна сила.

Анализът на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността („Капиталът“, Том 1, глава V) показа, че тези различни съставни части на производствения капитал играят съвсем различна роля в образуване и на продукта, и в образуване на стойността. Стойността на онази част от постоянния капитал, която се състои от спомагателни материали и суровини — точно както и стойността на онази негова част, която се състои от средства на труда, — отново се появява в стойността на продукта като само пренесена стойност, докато работната сила посредством процеса на труда присъединява към продукта еквивалент на своята стойност, или действително възпроизвежда своята стойност. Освен това част от спомагателните материали — въглища за отопление, светилен газ и пр. — се консумира в трудовия процес, без да влиза веществено в продукта, докато друга част от тях влиза като материал в продукта и образува материала на неговата субстанция. Но всички тези различия нямат значение за обръщението, а поради това и за начините на оборота. Ако спомагателните материали и суровините изцяло се уотребят при образуване на продукт, то те пренасят върху него цялата си стойност. Поради това цялата тя се внася чрез продукта в обръщението, превръща се в пари, а от пари обратно в елементи за производство на стока. Оборотът на тази част от стойността не се прекъсва, както оборотът на основния капитал, а непрекъснато изминава целия кръгооборот на своите форми, така че тези елементи на производствения капитал постоянно се възобновяват in natura (в натура. – ред.).

Що се отнася до променливата съставна част на производствения капитал, разходвана за работна сила, то работната сила се купува за определен срок. Щом капиталистът я е купил и я е въвел в производствения процес, тя образува съставна част от неговия капитал, именно променливата съставна част на капитала. Ежедневно тя действа в продължение на известен интервал време, през което присъединява към продукта не само цялата си стойност за деня, но и известна принадена стойност вповече, която ние тук оставяме засега настрана. След като работната сила е купена и действала например една седмица, нейното купуване трябва постоянно да се възобновява в обичайни срокове. Еквивалентът на нейната стойност, който работната сила постоянно присъединява към продукта през време на своето функциониране и който вследствие на обръщението на продукта се превръща в пари, трябва постоянно да се превръща обратно от пари в работна сила или постоянно трябва да преминава пълния кръгооборот на своите форми, т.е. постоянно трябва да се обръща, за да не се прекъсне кръгооборотът на непрекъснатото производство.

Следователно авансираната за работна сила част от стойността на производствения капитал изцяло се пренася върху продукта (придадената стойност ние през всичкото време оставяме тук настрана), преминава заедно с него двете метаморфози, отнасящи се към сферата на обръщението, и чрез това постоянно възобновяване постоянно остава включена в производствения процес. Тъй че, колкото и да се отличава работната сила в останалото, по отношение на образуването на стойност, от онези съставни части на постоянния капитал, които не са основен капитал, този начин на оборот на стойността се явява общ за работната сила и за тези съставни части, в противоположност на основния капитал. Вследствие на тази общност на характера на своя оборот тези съставни части на производствения капитал — именно онези части на неговата стойност, които се изразходват за работна сила и за средства за производство, несъсъдържащи основен капитал — противостоят на основния капитал като оборотен или текущ капитал.

Както видяхме преди*43 (задни бележки), парите, плащани от капиталиста за потребление на работна сила от работника, в действителност са само обща еквивалентна форма на необходими средства за живот на работника. Дотолкова променливият капитал веществено се състои от средства за живот. Но тук, при разглеждане на оборота, става дума за формата. Капиталистът купува не средства за живот на работника, а самата негова работна сила. Променливата част на неговия капитал образуват не средства за живот на работника, а действащата работна сила на последния. В процеса на труда капиталистът потребява самата работна сила за производство, а не средства за живот на работника. Работникът сам превръща в средства за живот парите, които той е получил за своята работна сила, за да ги превърне после обратно в работна сила, за да поддържа своето съществуване, точно както например капиталистът превръща в средства за своя живот известна част от принадената стойност, съдържаща се в стоката, която той продава срещу пари, без да може ни най-малко да се каже, че купувачът на неговата стока му плаща в средства за живот. Дори и когато част от работната заплата се дава на работника в средства за живот, in natura (в натура – ред.), това сега е втора сделка. Той продава своята работна сила за определена цена и при това страните се договарят, че част от цената той ще получи в средства за живот. С това се изменя само формата на заплащане, но не се изменя фактът, че той в действителност продава своята работна сила. Това е втора сделка, която става вече не между работник и капиталист, а между работник като купувач на стока и капиталист като продавач на стока; напротив, в първата сделка работникът е продавач на стока (на своята работна сила), а капиталистът е купувач. Точно така е, ако капиталистът, продавайки своята стока например машина на железодобивен завод, би пожелал да получи срещу нея друга стока, желязо. Следователно понятие за оборотен капитал, противостоящ на основния капитал, получават не средствата за живот на работника. Не и веговата работна сила, а онази част от стойността на производствения капитал, която се изразходва за работна сила и която поради формата на своя оборот придобива този характер, общ за нея, и още за някои съставни части на постоянния капитал и противоположен на други съставни части на същия капитал.

Стойността на оборотния капитал — в работна сила и средства за производство — се авансира само за времето, през което се изготвя продуктът, в съответствие с мащаба на производство, определян от размера на основния капитал. Тази стойност изцяло влиза в продукта, а поради това чрез продажбата на продукта отново се възвръща изцяло от обръщението и може да бъде авансирана отново. Работната сила и средствата за производство, във вид на които съществува оборотната съставна част на капитала, се изтеглят от обръщение в размер, необходим за произвеждане и продажба на готов продукт, но те трябва постоянно да се заменят и възобновяват посредством обратно купуване, посредством обратно превръщане от парична форма в елементи на производството. Всеки отделен път те се изтеглят от пазара на по-малки маси, отколкото елементите на основния капитал, но толкова по-често те трябва отново и отново да се изтеглят, а поради това авансирането на изразходвания за тях капитал се възобновява през сравнително кратки периоди. Това постоянно възобновяване се извършва чрез постоянния пласмент на продукта, в който извършва обръщение цялата тяхна стойност. Най-после, те непрекъснато описват целия кръгооборот на метаморфозите на капитала не само по своята стойност, но и по своята веществена форма; от стока те постоянно се превръщат обратно в елементи на производството на тази стока.

Заедно със собствената си стойност работната сила постоянно присъединява към продукта принадена стойност, материализиране на незаплатен труд. Следователно готовият продукт постоянно носи в обръщението принадена стойност, която заедно с продукта се превръща в пари, подобно на останалите елементи на стойността на продукта. Обаче засега оставяме принадената стойност настрана, защото сега говорим преди всичко за оборота на капиталовата стойност, а не за принадената стойност, която извършва своя оборот едновременно с първата.

От предишното произтича следното:

1) Определеността на формите основен и оборотен капитал произтича само от различията в оборота на функциониращата в производствен процес капйталова стойност, или на производителния капитал. Това различие на оборота на свой ред произтича от начина, по който различните съставни части на производствения капитал пренасят своята стойност върху продукта, а не от различия на тяхното участие в производството на стойността на продукта или не от особености на тяхната роля в процеса на нарастване на стойността. Най-после, различията в начините, по които стойността се предава на продукта, а поради това и различието в начините, по който тази стойност се вкарва чрез продукта в обръщение и вследствие на метаморфозите на продукта се възобновява в първоначалната си натурална форма, произтичат от различията на онези веществени форми, в които съществува производствен капитал и една част от които при образуване на отделния продукт се потребява изцяло, а другата се използва само постепенно. Следователно само производственият капитал може да се дели на основен и оборотен. Обратно, тази противоположност не съществува за двата други начина на съществуване на промишления капитал, следователно нито за стоковия капитал, нито за паричния капитал, тя не съществува и като противоположност на тези две форми по отношение на производствения капитал. Тя съществува само за производствения капитал и в неговите рамки. Колкото паричният капитал и стоковият капитал и да функционират като капитал, и колкото и бързо обръщение да извършват, те могат да станат оборотен капитал, противостоящ на основния, само ако се превърнат в оборотни съставни части на производствения капитал. Но тъй като тези две форми на капитала обитават сферата на обръщението, то, както ще видим, политическата икономия от времето на А. Смит се е подвела да ги смеси в един куп с оборотната част на производствения капитал под категорията «оборотен капитал». В действителност паричният капитал и стоковият капитал са капитал на обръщението в противоположност на производствения капитал, а не оборотен капитал в противоположност на основния.

2) Оборотът на основната съставна част на капитала, а следователно и необходимото за това време на оборота, обхваща няколко оборота на оборотните съставни части на капитала. В същото време, през което основният капитал прави само един оборот, оборотният капитал прави няколко оборота. Едната от съставните части на стойността на производствения капитал придобива форма на основен капитал, само доколкото средствата за производство, в които тя съществува, не се потребяват изцяло за това време, през което продуктът се изготвя и изхвърля като стока от производствения процес. Част от неговата стойност трябва да остане както преди, свързана със запазилата се стара потребителна форма, докато друга част се пренася от готовия продукт в обръщението, при което обръщението на продукта представлява същевременно обръщение на цялата стойност на оборотните части на капитала.

3)    Изразходваната за основен капитал част от стойността на производствения капитал се авансира напълно и наведнаж за целия срок на функциониране на онази част от средствата за производство, от които се състои основният капитал. Следователно капиталистът наведнаж хвърля тази стойност в обръщение; но тя се изтегля обратно от обръщение само постепенно, на части, посредством реализацията на онези части от стойността, които основният капитал на части присъединява към произведените стоки. От друга страна, самите средства за производство, в които се фиксира една част от производствения капитал, се изтеглят от обръщението наведнаж и за цялото време на своето функциониране влизат в производствения процес. Но те в течение на това време не изискват да бъдат заменяни с нови екземпляри от същия род, не изискват възпроизводство. По-дълго или по-късо време те продължават да вземат участие в образуването на стоки, изхвърляни в обръщението, без да изтеглят от обръщение елементи на собственото си възобновяване. Следователно в течение на това време те на свой ред не изискват нови авансирания от капиталиста. Най-после, капиталовата стойност, изразходвана за основен капитал през време на функциониране на средствата за производство, в които тя съществува, преминава кръгооборота на своите форми не веществено, а само по своята стойност, и то само на части и постепенно. Т.е. част от стойността на основния капитал непрекъснато извършва обръщение като част от стойността на стоката и се превръща в пари, но от пари не се превръща обратно в своята първоначална натурална форма. Това обратно превръщане на парите в натурална форма на средството за производство се извършва едва в края на периода на неговото функциониране, когато средството за производство е напълно изхабено.

4)    За да се извършва производственият процес непрекъснато, елементите на оборотния капитал трябва да бъдат също така постоянно в този процес, както елементите на основния капитал. Но фиксираните по такъв начин елементи на първия постоянно се възобновяват in natura (средствата за производство се заменят с нови екземпляри от същия вид, работната сила — чрез постоянно възобновявано купуване); докато елементите на основния капитал през цялото време на тяхното съществуване нито трябва да се възобновяват, нито трябва да се възобновява актът на тяхното купуване. В процеса на производство винаги се намират сурови и спомагателни материали, но с потребяването на старите изцяло за образуване на готовия продукт те винаги се заменят с нови екземпляри от същия вид. Също така в производствения процес винаги се намира и работна сила, но само чрез постоянно възобновяване на акта на нейното купуване, което често се придружава и от смяна на лицата. Напротив, през цялото време на повтарящи се обороти на оборотния капитал в повтарящи се производствени процеси продължават да функционират едни и същи здания, машини и т.н.

28
(горе)
II. Съставни части, възстановяване, ремонт, натрупване на основния капитал

При едно и също капиталовложение отделните елементи на основния капитал имат различно дълъг живот, а поради това различно времето и на техния оборот. В една железопътна линия например продължителността на функционирането, а поради това и времето на възпроизводство на релси, траверси, земни работи, гарови постройки, мостове, тунели, локомотиви и вагони са различни, а следователно различно е времето за оборот на частите на авансирания за тях капитал. Дълга редица години здания, перони, водохранилища, виадукти, тунели, земни изкопи и насипи, накратко, всичко, което в английското ж.п. стопанство се нарича works of art (изкуствени съоръжения. – ред.) не изисква възобновяване. Предметите, които най-много се износват, са релсовият път и подвижният състав (rolling stock),

Първоначално при построяване на съвременни железопътни линии господстваше мнение, споделяно от изтъкнати инженери-практици, че по своята трайност железният път е вечен и износването на релсите е толкова нищожно, че за финансовата и практическата страна на работата то може да се пренебрегва; продължителността на живота на добри релси се е определяла на 100—150 години. Но скоро става явно, че продължителността на живота на една релса, която, разбира се, зависи от бързината на локомотивите, тежестта и броя на влаковете, дебелината на самите релси и маса други странични обстоятелства, средно не надминава 20 години. На отделни гари, центрове на голямо движение, релсите се износват дори всяка година. Към 1867 г. започват да въвеждат стоманени релси, които струват почти два пъти по-скъпо от железните, но затова пък траят над два пъти повече. Продължителността на живота на дървените траверси достига 12—15 години. Що се отнася до подвижния състав, пътническите вагони се износват значително по-бавно от товарните. Продължителността на живота на локомотивите в 1867 г. се изчисляваше на 10—12 години.

Изхабяването се предизвиква, първо, от самото ползване. Общо взето, релсите се изхабяват пропорционално на броя на влаковете (R. С., №17645)*22. При увеличена скорост изхабяването е растяло в по-голяма пропорция от квадрата на скоростта, т.е. при удвоена скорост на влаковете изхабяването е нараствало повече от четири пъти (R. С., № 17046).

Друга причина за износване е влиянието на природните сили. Така траверсите страдат не само от изхабяване в истинския смисъл, но и от гниене.

«Разходите за поддържане на линията зависят не толкова от износването, което движението на влаковете влече след себе си, колкото от качеството на дървото, желязото и строителния материал, подложени на атмосферното влияние. Един единствен суров зимен месец ще причини на линията повече вреди, отколкото цяла година движение.» (R. P. Williams: „On the Maintenance of Permanent way“. Доклад в Insitute of Civil Engineers през есента на 1867 г.44 (задни бележки).

Най-после тук, както и навсякъде в едрата промишленост, моралното изхабяване също играе своята роля; след изтичане на 10 години обикновено за 30 000 ф.ст, могат да се купят такова количество вагони и локомотиви, което по-рано е струвало 40 000 ф.ст. Така че върху този материал трябва да се изчислява до 25% понижение на пазарната цена, макар да не е станало никакво понижаване на потребителната стойност (Lardner: „Railway Economy“).

«Тръбните мостове в тяхната сегашна форма не се възобновяват.» (Защото сега има по-добри форми на такива мостове.) «Техният обикновен ремонт, отстраняване и замяна на отделни части са нецелесъобразни.» (W. P. Adams. „Roads and Rails“. London, 1862).

Поради прогрес на промишлеността обикновено в средствата на труда се извършват постоянни преврати. Поради това те се възстановяват не в своята първоначална форма, а във форма, претърпяла преврат. От една страна, обстоятелството, че масата на основния капитал се влага в определена натурална форма и трябва да просъществува в нея известен среден срок на живот, е причина нови машини и пр. да се въвеждат само постепенно, а поради това е препятствие за бързо и повсеместно въвеждане на усъвърщенствани средства на труда. Но, от друга страна, конкурентната борба, по-специално във време на решаващи преврати, заставя да се заменят старите средства на труда още преди тяхната естествена смърт с нови средства на труда. Катастрофи, кризи — ето какво главно принуждава към такова преждевременно обновяване на съоръженията на предприятията в широк обществен мащаб.

Изхабяването (като оставим настрана моралното) е онази част от стойността, която основният капитал чрез неговото използване постепенно предава на продукта в онази средна мярка, в която той загубва потребителната си стойност.

Това изхабяване отчасти става така, че основният капитал притежава известна средна продължителност на живот; той целият се авансира за този срок; след неговото изтичане той изцяло подлежи ша възстановяване. За живите средства на труда, например конете, времето на възпроизводство се предписва от самата природа. Средната продължителност на техния живот като средство на труда се определя от природните закони. Щом изтече срокът, изхабените докрай екземпляри трябва да се заменят с нови. Конят не може да се заменя на части, а само с друг кон.

Други елементи на основния капитал допускат периодично или частично възобновяване. Тук трябва да се прави разлика между частично или периодично възстановяване и постепенно разширяване на предприятието.

Основният капитал се състои отчасти от еднородни съставни елементи, които обаче не траят еднакво дълго и се възобновяват на части през различни периоди от време. Така, релсите около гарите трябва да се възобновяват по-често, отколкото по останалата част на линията. Същото е и с траверсите, които в белгийските железници през 50-те години, според Ларднер, е трябвало да се възобновяват всяка година в размер 8% и които следователно изцяло са се възобновявали в продължение на 121/2 години. Така че тук положението е такова: Известна сума се авансира за определен вид основен капитал например за 10 години. Този разход се извършва наведнъж. Но определена част от този основен капитал, чиято стойност е влязла в стойността на продукта и заедно с него се е превърнала в пари, всяка година се възстановява in natura, докато друга част продължава да съществува в първоначалната си натурална форма. Това именно влагане наведнаж и само на части възпроизводство в натурална форма е, което отличава този капитал като основен от оборотния капитал.

Други елементи на основния капитал се състоят от нееднородни части, които се изхабяват в нееднакви срокове и поради това трябва да се възстановяват не в едно и също време. Именно така е с машините. Това, което току-що казахме относно различната продължителност на живота на различните съставни части на един основен капитал, важи тук с оглед на продължителността на живота, на различните съставни части на една и съща машина, фигурираща като елемент на този основен капитал.

Относно постепенното разширяване на предприятието в хода на частичното обновяване ще отбележим следното. Макар, както видяхме, основният капитал да продължава in natura да действа в производствения процес, част от неговата стойност, съобразно със средното изхабяване, е извършила обръщение заедно с продукта, превърнала се е в пари, образува елемент на паричния резервен фонд, който служи за възстановяване на капитала, когато настъпи срокът за неговото възпроизводство in natura. Тази част от стойността на основния капитал, превърната по такъв начин в пари, може да послужи за разширяване на предприятието или за внасяне на усъвършенствания в машините, които да усилят тяхната ефективност. Така през известни интервали време се извършва възпроизводство и при това разглеждано от гледна точка на обществото — възпроизводство в разширен мащаб: екстензивно, ако се разширява полето на производството; интензивно, ако се прилагат по-ефективни средства за производство. Това възпроизводство в разширен мащаб произтича не от натрупване — превръщане на принадена, стойност в капитал, — а от обратно превръщане на стойността, която, след като се е отклонила, след като се е отделила в парична форма от тялото на основния капитал, се е превърнала в нов — допълнителен или по-ефективен — основен капитал от същия род. Естествено, отчасти от специфичната природа на предприятието зависи доколко и в каква степен е способно за такова постепенно увеличаване, следователно и в каква степен трябва да бъде събран резервен фонд, за да може по такъв начин да бъде отново вложен в същото предприятие, и в какви срокове може да става това. От друга страна, доколко има възможност за частични усъвършенствания на съществуващи машини, зависи естествено от характера на усъвършенстванията и от конструкцията на самата машина. Но до каква степен например в железопътните съоръжения трябва от самото начало да се има предвид този пункт, показва Адамс:

«Цялата конструкция трябва да се съобразява с принципа, който господства в пчелния кошер — способност за неограничено разширение. Всички прекомерно солидни и преднамерено симетрични структури се оказват зло, ако се наложи да бъдат разрушавани в случай на разширяване.» (стр. 123).

В повечето случаи това зависи от мястото, с което се разполага. При някои постройки е възможно надстрояване на етажи отгоре, при други е необходимо разширяване встрани, следователно нужна е повече земя. При капиталистическото производство, от една страна, много средства се разпиляват, а, от друга страна, при постепенно разширяване на предприятие се наблюдават много случаи на такъв род нецелесъобразно разширяване встрани (отчасти във вреда на ра-ботната сила), защото нищо не се извършва по обществен план, а всичко зависи от безкрайно различни обстоятелства, средства и т.н., с които се съобразява отделният капиталист. От това произтича огромно разхищение на производителни сили.

Такова обратно влагане на паричния резервен фонд (т.е. частта на основния капитал, която се е превърнала обратно в пари) на части е най-лесно в земеделието. Пространствено даденото производствено поле тук е в най-голяма степен способно за постепенно поглъщане на капитал. Същото е и при извършване на естествено възпроизводство, както е например при животновъдството.

Основният капитал предизвиква специални разходи за съхраняване. Съхраняването се осъществява отчасти чрез самия трудов процес; основният капитал се поврежда, ако не функционира в трудов процес (виж „Капиталът“, Том I, глава VI, стр. 196 и глава ХIII, стр. 423*45: износване на машини заради застоя им). Поради това английският закон изрично смята за увреждане (waste), когато арендувани участъци земя не се обработват по обикновен за страната начин (баристер У. А. Холдсуорт: „The Law of Landlord and Tenant.“ London, 1857, p. 96).

Това запазване, произтичащо от употреба в трудов процес, е безвъзмезден природен дар на живия труд. Тази съхраняваща сила на труда има двояк характер. От една страна, трудът запазва стойността на материалите на труда, като я пренася върху продукта; от друга страна, доколкото той не пренася върху продукта стойността на средствата на труда, той все пак запазва и тяхната стойност, запазвайки потребителната им стойност, като ги заставя да функционират в производствения процес.

Обаче основният капитал изисква, за да се поддържа в изправност, и преки разходи на труд. Машините трябва от време на време да се почистват. Тук става дума за допълнителен труд, без който те ще станат негодни за употреба; за просто предотвратяване на вредни стихийни влияния, които са неотделими от производствения процес, следователно за запазване на машините в състояние на работоспособност в буквалния смисъл на думата. Както се разбира от само себе си, нормалната продължителност на живота на основния капитал е пресметната според това, че ще бъдат изпълнени условията, при които той може нормално да функционира през това време, точно както се приема, че ако човек живее средно 30 години, той се и мие. Следователно тук става дума не за възстановяване на труд, който се съдържа в машината, а за постоянен добавъчен труд, който нейната употреба прави необходим. Тук става дума не за работа, която машината извършва, а за труд, който се прилага спрямо машината, по отношение на който тя не е агент на производство, а суров материал. Капиталът, влаган в този труд, макар тоя капитал да не влиза в онзи трудов процес, на който всъщност продуктът дължи своя произход, се отнася към оборотния капитал.

В производството постоянно трябва да се изразходва такъв труд, а поради това и неговата стойност трябва постоянно да се възстановява чрез стойността на продукта. Вложеният в този труд капитал се отнася към онази част на оборотния капитал, която трябва да покрие общите непроизводствени разходи и подлежи на разпределение върху новосъздадената стойност съобразно едно средно годишно изчисление. Ние видяхме*46 (задни мележки), че в същинската промишленост този труд по почистването се извършва от работниците безплатно през време на почивките, но именно по тази причина много често и през време на самия производствен процес, което е източник на повечето нещастни случаи. Този труд не се брои в цената на продукта. В този смисъл потребителят го получава безплатно. От друга страна, капиталистът спестява по този начин разходи по запазване на своята машина. Работникът плаща самолично и в това се заключава една от онези тайни на самозапазването на капитала, които всъщност обосновават една юридическа претенция на работника върху машината и го превръщат в неин собственик дори от гледна точка на буржоазното право. Обаче в различни клонове на производството, където машините, за да бъдат почистени, трябва да бъдат отстранени от производствения процес и поради това чистенето не може да се извършва между другото, както е например с локомотивите, този труд по запазване се отнася към текущите разходи, т.е. включва елемент на оборотния капитал. Най-много след тридневна работа локомотивът трябва да се изпрати в депото и да се почисти; за да не се повреди котелът при промиването, той трябва предварително да се охлади (R. С. № 17823).

Същинският ремонт или поправките изискват такива разходи на капитал и труд, които не се съдържат в първоначално авансирания капитал и следователно не могат да бъдат — във всеки случай не всякога могат да бъдат — възстановени и покрити от постепенното възстановяване на стойността на основния капитал. Ако например стойността на основния капитал = 10 000 ф.ст., а общата продължителност на неговия живот = 10 години, то тези 10 000 ф.ст., превърнали се изцяло след изтичането на 10-те години в пари, възстановяват само стойността на първоначално вложения капитал, но не възстановяват капитал, респективно труд, новодобавени за това време в ремонтни работи. Това е допълнителна съставна част на стойността, която се авансира също така не изведнъж, а в зависимост от потребностите, и настъпването на различни моменти на нейното авансиране е случайно по самата природа на нещата. Всеки основен капитал изисква подобни по-късни, частични, добавъчни разходи на капитал за средства на труда и работна сила.

Повредите, на които са подложени отделните части на машините и т.н., по природата на нещата са случайни, а поради това също така случайни са и предизвикваните от тях ремонти. Обаче измежду тях се отделят два вида ремонтни работи, които имат повече или по-малко постоянен характер и се падат на различни периоди от живота на основния капитал: болести на детинството и несравнено по-многобройните болести на възрастта, излязла от пределите на средната продължителност на живота. Каквато и съвършена по конструкция машина например да влезе в производствения процес, при нейната употреба на практика се разкриват недостатъци, които трябва да се поправят с допълнителен труд. От друга страна, колкото повече тя надхвърля своята средна възраст, следователно колкото повече нараства нормалното изхабяване и колкото повече е използван и старчески слабее материалът, от който е направена, толкова по-многобройни и значителни стават ремонтните работи, необходими за поддържа на машината до изтичане на средната продължителност на живота й; точно така, както старият човек, за да не умре преждевременно, трябва да изразходва за медицинска помощ повече, отколкото човек, пълен с младежки сили. Следователно, въпреки случайния характер на ремонтните работи, те се разпределят неравномерно между различните периоди от живота на основния капитал.

Както от това, така и изобщо от случайния характер на ремонтните работи, изисквани от машината, произтича следното:

От една страна, действителният разход за работна сила и средства на труда за ремонтни работи е случаен, както са случайни и самите обстоятелства, които предизвикват необходимост от този ремонт; размерите на необходимия ремонт се разпределят неравномерно между различните периоди на живота на основния капитал. От друга страна, при определяне на средната продължителност на живота на основния капитал изисква той постоянно да се поддържа в активно състояние — отчасти чрез почистване (към което се отнася и поддържането на чистотата в помещенията), отчасти посредством поправки, толкова чести, колкото е нужно. Пренасянето на стойността, свързано с изхабяване на основния капитал, се пресмята върху средната продължителност на неговото съществуване, но този среден период на свой ред е изчислен с оглед на условието, че през всичкото време ще се авансира допълнителен капитал, необходим за неговото поддържане.

От друга страна, не по-малко ясно е, че тази стойност, присъединявана чрез допълнително влагане на капитал и труд, не може да влиза в депата на стоките едновременно с действителното извършване на този разход. Ако на един предач например през тази седмица се е счупило колело или се е скъсал ремък, той не може в тази седмица да продава своята прежда по-скъпо, отколкото я е продавал миналата седмица. Общите разходи за предене никак не са се изменили вследствие на този нещастен случай в отделната фабрика. Тук, както и изобщо при определяне стойността, решава средната величина. Опитът показва средния брой на такива нещастни случаи и средния размер на работите по поддържането и ремонта, необходими в течение на средния период на съществуване на основния капитал, вложен в определен отрасъл на производството. Този среден разход се разпределя върху средния период на съществуване и на съответни части се присъединява към цената на продукта, следователно се възстановява чрез продажбата на последния, Допълнителният капитал, който се възстановява по такъв начин, се отнася към оборотния капитал, макар съответните разходи да имат нередовен характер. Тъй като е много важно незабавно да се поправя всяка повреда на машините, то при всяка по-голяма фабрика наред със същинските фабрични работници се намира специален персонал от инженери, дърводелци, механици, шлосери и пр. Тяхната работна заплата е част от променливия капитал и стойността на техния труд се разпределя върху продукта. От друга страна, необходимите разходи за средства на производство се определят по средно изчисление и съответно на него през всичкото време влизат в продукта като част от стойността на последния, макар фактически те да се авансират в нередовни периоди, а поради това също в нередовни периоди влизат в продукта, съответно в основния капитал. Този капитал, изразходван за същински ремонт, в някои отношения съставлява особен род капитал: той не може да бъде отнесен нито към оборотния, нито към основния капитал, но все пак може да се причисли повече към първия, тъй като принадлежи към категорията на текущите разходи.

Начинът на водене на книги, разбира се, нищо не изменя в действителното съотношение на нещата, за които се водят тези книги. Но важно е да се отбележи, че в много отрасли на производството разходите за ремонт и действителното изхабяване на основния капитал обикновено се пресмятат общо по следния начин. Нека авансираният основен капитал да е 10 000 ф.ст., период на неговия, живот — 15 години; годишното изхабяване при това условие е 6662/3 ф.ст. Но вместо това изхабяването се изчислява само върху 10 години, т.е. към цената на произвежданите стоки годишно се начисляват за изхабяване на основния капитал 1000 ф.ст. вместо 6662/3; т. е. за ремонтни работи и пр. се създава резерв от ЗЗЗ1/3 ф.ст. (числата 10 и 15 са взети само като пример). Следователно средно за ремонт се изразходва такава сума, че основният капитал да трае 15 години. Такъв начин на изчисление, разбира се, не пречи основният капитал и изразходваният за ремонт допълнителен капитал да съставляват различни категории. Въз основа на такъв вид изчисления се приема например, че минималната надбавка към разходите, предназначена за запазване и възстановяване на корабите, съставлява 15% годишно, следователно времето на възпроизводството = 62/3 години. В 60-те години английското правителство е признавало за тази цел на Peninsular and Oriental С° 16% годишно, което съответствува на време за възпроизводство от 61/4 години. В железниците средната продължителност на живота на един локомотив е 10 години, но като се взема предвид ремонтът, изхабяването се определя на 121/4%, което свежда продължителността на живота до 8 години. За пътнически и товарни вагони изхабяването се изчислява на 9%, следователно продължителността на живота се определя на 111/9 години.

Законодателството, отнасящо се до договорите за наем на жилищни сгради и други обекти, които за техните собственици са основен капитал и се дават под наем като такъв, навсякъде признава разликата между нормалното изхабяване, което зависи от времето, природните влияния и самото нормално хабене и случайния ремонт, който е необходим от време на време в продължение на нормалния период на съществуване на сградата и нормалното нейно използване. По правило първият вид ремонт ляга върху собственика — вторият — върху наемателя. По-нататък, ремонтите се разделят на обикновени и основни. Последните са частично възобновяване на основния капитал в неговата натурална форма и също падат върху собственика, ако договорът изрично не изисква противното. Така например според английското право:

«Наемателят от година на година е задължен само да поддържа постройките в непроницаемост за вятър и дъжд, доколкото това е възможно без основен ремонт; и въобще той е длъжен да се грижи само за такива поправки, които могат да се нарекат обикновени. Ho даже и в това отношение трябва да се вземат под внимание годините на служене и общото състояние на съответните части на зданието в момента, когато наемателят ги е приел; той не е длъжен нито да заменя стария и износен материал с нов, нито да възстановява неизбежното обезценяване, възникващо като резултат на времето и редовното използване.» (Holdsworth: «Law of Landlord and Tenant", p. 90, 91).

Съвсем различно, както от възстановяването на износването, така и от работите по запазване и ремонт, е застраховането, което се отнася до разрушения, причинявани от изключителни природни явления: пожар, наводнения и пр. То трябва да се покрива от принадената стойност и е приспадане от нея. Или от гледна точка на цялото общество: необходимо е постянно свръхпроизводство, т.е. производство в по-голям мащаб, отколкото е нужно за простото възстановяване и възпроизводство на съществуващото богатство — ако оставим съвсем настрана увеличаването на населението, — за да се разполага със средства за производство за покриване на извънредни разрушения, предизвиквани от случайности и от природните сили.

На практика само нищожна част от капитала, необходим за възстановяване, се съдържа в паричния резервен фонд. Най-важната част се съдържа в разширяване мащаба на самото производство, което отчасти е действително разширяване, а отчасти спада към нормалния размер на производствените отрасли, в които се произвежда основен капитал. Така например една машиностроителна фабрика се строи, като се държи сметка за това, че ежегодно, от една страна, фабриките на нейните клиенти ще се разширяват и, от друга страна, част от тези фабрики постоянно ще изисква пълно или частично възпроизвеждане.

При определяне както на изхабяването, така и на разходите за ремонт в съответствие с една средна обществена норма неизбежно се проявяват големи различия дори за еднакво големи капитали, вложени, общо взето, при едни и същи условия в един и същ производствен отрасъл. На практика у един капиталист машината и пр. изтрайва повече от средния период, у друг — не така дълго. Разходите за ремонт у единия са над средната величина, у другия са под средната и т.н. Но надбавката към цената на стоките, определяна от изхабяване и разходите за ремонт, е една и съща и се определя по средна величина. По такъв начин чрез тази надбавка към цената единият получава повече, отколкото действително е изразходвал допълнително, другият по-малко. Това — както и всички други обстоятелства, които въпреки еднаквата експлоатация на работната сила правят различна печалбата на различните калиталисти в един и същ производствен отрасъл — носи трудност при разбирането на истинската природа на принадената стойност.

Границата между същинския ремонт и възстановяването, между разходи за съхраняване и разходи за възобновяване е повече или по-малко условна. Оттук вечният спор, например в областта на железопътното дело, дали известни разходи представляват ремонт или възстановяване, трябва ли да се покрият те от текущи разходи или от основен капитал. Отнасянето на разходите за ремонт за сметка на капитала вместо за сметка на дохода е известно средство, чрез което железопътните управления изкуствено покачват своите дивиденди. Обаче и в тази област опитът вече е дал съществени опорни точки. Така допълнителните работи в първия период от живота на железопътната линия

«съвсем не са ремонт; в тях трябва да се вижда съществен елемент от построяването на линията, следователно те трябва да отиват за сметка на капитала, а не за сметка на печалбата, тъй като те произтичат не от изхабяването и не ог нормалното действие на движението, а дължат възникването си на първоначалното неизбежно несъвършенство на железопътния строеж.» (Lardner. CL 1. с., стр. 40).

«Напротив, единствено правилният метод се заключава в това, да се отнася за сметка на дохода за всяка година обезценяването, което необходимо е било свързано с това да се заслужи този доход, безразлично дали съответната сума е действително изразходвана или не.» (капитан Фицморис. Из изявлението пред Комитета по разследване на дружеството „Caledonian Railway", препечатано в „Money Market Review", 25. I. 1868).

Разграничаването на възстановяване и запазване на основния капитал е практически невъзможно и безцелно в земеделието, поне доколкото то още не прилага силата на пàрата.

«При пълен, обаче не прекомерно голям комплект от инвентар (всевъзможни земеделски и други оръдия на труда и стопански принадлежности) ежегодното изхабяване и разходите по запазването на инвентара обикновено се определят средно на 15—25 % от първоначалния капитал, в зависимост от различието на сложилите се обстоятелства.» (Kirchhof. „Handbuch der landwirtschaftlichen Betriebslehre“. Beilin, 1852, стр. 137).

При подвижния състав на една железница е невъзможно да се разграничи ремонтът от възстановяването.

«Ние поддържаме такова количество подвижен състав, каквото имаме. Колкото локомотиви имаме, такъв брой и поддържаме. Ако с течение на времето някой локомотив стане негоден, така че е по-изгодно да се построи нов, ние строим такъв за сметка на дохода, при което, разбира се, вписваме в доход стойността на материалите, останали от старата машина .. . Остава винаги доста много . . . Колелата, осите, котелът и пр., накратко, една добра част от стария локомотив.» (Т. Gooch: председател на дружество «Great Western Railwa», R. C, № 17327—17329). — «Да се ремонтира, значи да се обновява; за мен не съществува думата «заместване» …; щом едно железопътно дружество е купило вагон или локомотив, то трябва така да ги ремонтира, че те да могат да служат вечно.» (17784). «Разходите за локомотив ние определяме на 81/2 ленса за английска миля пробег. С тези 81/2 пенса ние трябва винаги да поддържаме локомотивите. Ние възобновяваме своите машини. Ако поискате да купите машина наново, ще похарчите повече пари, отколкото е нужно… В старата машина винаги ще се намерят чифт колела, ос или друга годна част; и това дава възможност по-евтино да се построи машина, също така хубава, както една съвсем нова.» (17790). «Сега аз всяка седмица произвеждам нов локомотив, т. е. толкова хубав, колкото новия, защото в него котелът, цилиндърът и рамата са нови.» (37823. Archibald Sturrock: завеждащ служба локомтиви при дружество «Great Northern Railway»., в R. C., 1867).

Същото е и c вагоните:

«С течение на времето запасът от локомотиви и вагони постоянно се възобновява: ту се слагат нови колела, ту се прави нова рама. Така постепенно се възобновяват части, на които се основава движението и които най-много са подложени на износване; по такъв начин машините и вагоните могат да бъдат подложени на такъв ремонт, че в много от тях да не остане и следа от стария материал… Дори ако те станат съвсем негодни за ремонт, от старите вагони или локомотиви се избират отделни части и по такъв начин те никога не пропадат напълно за железопътната линия. Поради това подвижният капитал се намира в постоянно възпроизводство; това, което за железопътното трасе трябва в определено време да се извършва наведнаж, когато цялата линия трябва да се подменя, същото в подвижния състав се извършва постепенно от година на година. Неговото съществуване е вечно, той постоянно се подмладява.» (Ларднер, пак там, стр. 115—116).

Този процес, както е представен тук от Ларднър относно железопътната линия, не се наблюдава в отделната фабрика, но той дава картина на постоянното частично, преплитащо се с ремонта възпроизводство на основния капитал в пределите на един цял промишлен отрасъл или въобще в цялото производство, взето в обществен мащаб.

Ето още едно доказателство в какви широки граници ловките управления могат да стопанисват с ремонт и възстановяване, за да получават дивиденди. Според цитирания по-горе доклад на Р. П. Уилямс разни английски железопътни дружества средно за редица години са спадали от сметката на дохода следните суми за ремонт и разходи по запазване на железопътното трасе и постройките (годишно на английска миля дължина от линията):

«London and North Western» … 370 ф.ст.
«Midland» ……………………………. 225 ф.ст.
«London and South Western» … 257 ф.ст.
«Great Northern» ………………….. 360 ф.ст.
«Lancashire and Yorkshire» …… 377 ф.ст.
«South Eastern» …………………… 263 ф.ст.
«Brighton» …………………………… 266 ф.ст.
«Manchester and Sheffield» …… 200 ф.ст.

Тези разлики само в нищожна степен произтичат от разлики на действителните разходи; те произтичат почти изключително от различните начини на изчисляване, от това, дали разходните пера се отнасят към сметка "капитал" или към сметка "доход". Уилямс направо казва:

«По-малката цифра на разходи се приема, защото това е необходимо за добрия дивиденд, а по-голямата цифра се посочва, защото е налице по-висок доход, който може да издържи това.»

В известни случаи изхабяването, а поради това и възстановяването става величина, практически приближаваща се до нула, така че в сметката се слагат само разходи за ремонт. Това, което Ларднър говори по-нататък относно „works of art“ при железниците се отнася, общо взето, и до всички такива трайни строежи като канали, докове, железни и каменни мостове и пр.

«Изхабяването, което вследствие на продължително действие на времето се проявява и при по-солидните строежи, за сравнително кратки периоди от време действа почти незабележимо; обаче след изтичане на значително време, например столетия, то прави необходимо възобновяването, пълно или частично, дори на най-солидните строежи. Отношението на това незабележимо изхабяване към по-осезателното на другите части на линията може да се сравни с отношението на вековните отклонения в движението на небесните тела към периодичните. Действието на времето върху масивните съоръжения на линията — мостове, тунели, виадукти и пр. — дава пример за това, което може да бъде наречено вековно изхабяване. По-бързото и забележимо обезценяване, отстранявано в по-кратки интервали от време чрез ремонт или възстановяване, е аналогично на периодичните отклонения. В разходите за ежегодния ремонт влиза и възстановяване на вредата, която от време на време се причинява на външната страна дори на сравнително трайни конструкции, но и независимо от този ремонт времето не минава за тях безследно и в края на краищата трябва да настъпи момент, колкото и далечен да е той, когато състоянието на тези строежи ще наложи да се строи наново. Наистина във финансово и икономическо отношение това време може би е твърде много отдалечено, за да се взема под внимание в практически сметки.» (Ларднер, пак там, стр. 38, 39).

Това важи за всички такива строежи с вековна трайност, в които следователно не е нужно постепенно, съобразно степента на тяхното изхабяване, да се възстановява авансираният за тях капитал, а трябва да се пренасят върху цената на продукта само ежегодните средни разходи за поддържане в изправност и ремонт.

При все че, както видяхме, по-голямата част от парите, ежегодно или дори по-често възвръщащи се за възстановяване на изхабяването на основния капитал, отново се превръщат обратно в натурална форма на този капитал, все пак за всеки отделен капиталист е необходим амортизационен фонд за онази част от основния капитал, за която само след изтичане на редица години наведнаж настъпва срокът на възпроизводство и която тогава трябва да се възстанови изцяло. Значителна съставна част на основния капитал вече по самите си свойства изключва възможност за частично възпроизводство. Освен това, когато частичното възпроизводство става по такъв начин, че в кратки интервали към обезценилия се състав се присъединява нов, то за да се направи възможно това възстановяване, необходимо е предварително натрупване на пари в по-голямо или по-малко количество — според специфичния характер на дадения производствен отрасъл. За това е достатъчна не всяка произволна сума пари — за това е нужна парична сума с определен размер.

Ако разгледаме това само с предпоставка, че има просто парично обръщение, оставяйки съвсем настрана кредитната система, за която ще стане дума по-късно*47, то механизмът на движението е такъв: ако една част от намиращите се в обществото пари винаги лежат бездейни във форма на съкровище, а друга функционира като средство за обръщение или като непосредствен резервен фонд по отношение на извършващите вече обръщение пари, то пропорцията, в която цялата маса пари се разпада на съкровища и на средства за обръщение, постоянно се изменя. Това беше показано в Том първи, глава III, За. Парите, които в нашия пример някой голям капиталист трябва в голям размер да натрупа като съкровище, при закупуване на основен капитал наведнаж се хвърлят в обръщение. После те отново сами се разпадат в обществото на средства за обръщение и съкровище. Чрез амортизационния фонд, в който като в свой изходен пункт се възвръща стойността на основния капитал, съответстващата на неговото изхабяване част от извършващите обръщение пари за по-дълго или по-късо време отново образува съкровище в ръцете на същия капиталист, чието съкровище при покупка на основния капитал се беше отделило от него и се беше превърнало в средство за обръщение. Това е постоянно изменящо се разпределение на съществуващото в обществото съкровище, което последователно функционира като средство за обръщение, а после като съкровище отново се отделя от масата на извършващите обръщение пари. С развитие на кредитната система, което необходимо става паралелно с развитието на едрата промишленост и на капиталистическото производство, парите функционират вече не като съкровище, а като капитал, обаче в ръцете не на техния собственик, а на друг капиталист, на чието разположение те се предават.

29
(горе)
Глава девета
Общият оборот на авансирания капитал. Цикли на оборотите

Ние видяхме, че основните и оборотните съставни части на производствения капитал извършват своите обороти по различен начин и в различни периоди й че различните съставни части на основния капитал в едно и също предприятие също така имат различни периоди на оборота в зависимост от различната продължителност на техния живот, а следователно и на тяхното възпроизводство. (За действителните или привидните различия в оборота на различните съставни части на оборотния капитал в едно и също предприятие виж в края на тази глава под цифра 6.)

1. Общият оборот на авансирания капитал е средният оборот на различните негови съставни части; начинът на изчисление — по-долу. Доколкото става дума само за различни периоди от време, няма, разбира се, нищо по-просто от това, да се изведе от тях средният; но
2. тук е налице не само количествена, но и качественd разлика.

Оборотният капитал, влизащ в производствения процес, пренася върху продукта цялата своя стойност и поради това, за да върви производственият процес без прекъсвания, той трябва постоянно да се възстановява in natura (в натура. – ред.) чрез продажба на продукта. Основният капитал, влизащ в производствения процес, пренася върху продукта само част от своята стойност (изхабяването) и въпреки изхабяването продължава да функционира в производствения процес; поради това той само в по-дълги или по-къси интервали от време, във всеки случай не така често като оборотния капитал, се нуждае от възобновяване in natura. Тази необходимост от възстановяване срока на възпроизводството е не само количествено различна за различните съставни части на основния капитал, а, както видяхме, една част на многогодишния основен капитал с по-продължителен живот може да се възобновява и да се присъединява in natura към стария основен капитал частично, всяка година или на по-кратки интервали; що се отнася до основния капитал с други свойства, неговото възстановяване, напротив, може да става само наведнаж, след изтичане времето на неговия живот.

Поради това необходимо е да се сведат отделните обороти на различните части на основния капитал към еднородна форма на оборота, така че те да се отличават един от друг само количествено, по продължителност на оборота.

Тази качествена определеност не е налице, ако приемем за изходен пункт Пр….Пр — формата на непрекъснатия производствен процес. Определени елементи на Пр трябва постоянно да се възстановяват in natura, други не. Но формата П….П' несъмнено дава такава определеност на оборота. Да вземем например машина на стойност 10 000 ф.ст., която трае 10 години, следователно ежегодно 1/10 = 1 000 ф.ст. се превръща обратно в пари. Тези 1 000 ф.ст. за една година са се превърнали от паричен капитал в производствен, после в стоков капитал и от последния пак в паричен капитал. Те са се възвърнали към своята първоначална парична форма, тъй както и оборотният капитал — ако разглеждаме последния в тази форма, — и при това съвсем безразлично е дали в края на годината паричният капитал от 1 000 ф. ст. ще се превърне отново в натурална форма на някаква машина или не. Поради това, изчислявайки общия оборот на авансирания производствен капитал, ние фиксираме всички негови елементи в парична форма, тъй че възвръщането в парична форма е завършване на оборота. Ние разглеждаме стойността винаги като авансирана в пари, макар да става дума за непрекъснат производствен процес, при който тази парична форма на стойността представлява само формата на сметни пари. Така именно можем да изведем средната величина.

3. От това следва, че дори ако преобладаващата част на авансирания производствен капитал се състои от основен капитал, чието време на производство, а следователно и време на оборот обхваща многогодишен цикъл, извършващата оборот в течение на годината капиталова стойност може да бъде по-голяма от общата стойност на авансирания капитал вследствие на това, че оборотният капитал прави годишно няколко оборота.

Нека основният капитал да е = 80 000 ф.ст., неговото време на възпроизводство = 10 години, така че 8 000 ф.ст. годишно се възвръщат в своята парична форма, или основният капитал извършва годишно 1/10 от своя оборот. Нека оборотният капитал да е = 20 000 ф.ст. и да извършва годишно пет оборота. Следователно целият капитал = 100 000 ф. ст. Извършилият оборот основен канитал = 8 000 ф.ст., извършилият оборот оборотен капитал = 20 000 X 5 = 100 000 ф.ст. Следователно извършилият оборот в течение на годината капитал =108 000 ф.ст. — с 8000 ф.ст. повече от авансирания капитал. Извършил е оборот 1 + 2/25 от капитала.

4. Следователно оборотът на стойността на авансирания капитал се отделя по време от неговото действително възпроизводство, или от реалния оборот на неговите съставни части. Например нека капитал от 4 000 ф.ст. да извършва пет оборота годишно. В такъв случай извършилият оборот капитал = 5 Х 400 = 20 000 ф.ст.. Но в края на всеки оборот се възвръща, за да бъде отново авансиран, не нещо друго, а първоначално авансираният капитал от 4 000 ф. ст. Неговата величина не се изменя от броя на периодите на оборота, в които той отново и отново функционира като капитал (принадената стойност оставяме настрана).

И така съгласно предпоставката в примера под точка 3 в края на годината в ръцете на капиталиста са се възвърнали: а) стойностна сума от 20 000 ф.ст., която той отново влага в оборотни съставни части на капитала, и б) сума от 8 000 ф.ст., която вследствие на изхабяването се е отделила от стойността на авансирания основен капитал; наред с това в производствения процес както преди остава все същият основен капитал, но неговата стойност е намаляла от 80 000 ф.ст. на 72 000 ф.ст. Следователно нужно е продължаване на производствения процес още девет години, докато авансираният основен капитал изживее времето си, престане да функционира като фактор за образуване на продукт и стойност и трябва да бъде заменен. По такъв начин авансираната капиталова стойност предстои да извърши цикъл от обороти, например в дадения случай цикъл от десет годишни оборота — и този цикъл се определя от продължителността на живота, следователно от времето на възпроизводството или времето на оборота на прилагания основен капитал.

Така че в същата степен, в която с развитие на капиталистическия начин на производство расте размерът на стойността и продължителността на живота на прилагания основен капитал, животът на промишлеността и на промишления капитал във всеки отделен отрасъл на влагане се развива в многогодишен живот, да кажем, средно в десетгодишен живот. Ако, от една страна, развитието на основния капитал удължава този живот, от друга страна, той се съкращава вследствие постоянните преврати в средствата за производство, преврати, които с развитие на капиталистическия начин на производство също така постоянно се увеличават. С това са свързани и смяната на средствата за производство, и необходимост постоянно да бъдат сменяни с други поради моралното им изхабяване дълго преди да изживеят времето си физически. Може да се приеме, че в решаващи отрасли на едрата промишленост този жизнен цикъл е сега десетгодишен средно. Обаче работата тук не е в определеното число. Ясно е във всеки случай следното: чрез този обхващащ редица години цикъл от взаимно свързани помежду си обороти, в които капиталът е закрепен чрез своята основна съставна част, е дадена материалната основа на периодичните кризи, при което в хода на цикъла работата на капиталиста последователно преживява периоди на отслабване, средно оживление, стремителен размах, криза. Макар периодите, когато се влага капитал, да са твърде различни и далеч да не съвпадат един с друг, все пак кризата винаги образува изходен пункт за големи нови капиталовложения. Следователно, ако се разглежда цялото общество, кризата повече или по-малко създава нова материална основа на следващия цикъл от обороти*22a.

5. Що се отнася до начина на изчисляване на оборота, да се обърнем към един американски икономист*48 (задни бележки).

«В някои клонове на производството целият авансиран капитал успява да се върне, или да извърши оборот, няколко пъти в годината; в някои други една част прави оборот повече от един път годишно, а друга не така бързо. Капиталистът трябва да изчислява своята печалба в съответствие със средния период, който е нужен за целия негов капитал, за да премине през неговите ръце, или да направи един оборот. Да приемем, че някой е вложил в определено предприятие половината от своя капитал в постройки и машини, които се възобновяват един път на десет години; четвърт — в оръдия и пр., които се възобновяват на две години, и че последната четвърт, вложена в работна заплата и суровини, прави годишно два оборота. Нека целият този капитал да е 50 000 долара. Тогава неговото годишно вложение ще бъде:

Следователно средното време, в което целият капитал прави едни оборот, е 16 месеца*49 (задни бележки).

Да вземем друг случай: нека четвърт от целия капитал от 50 000 долара да прави оборота си за 10 години; другата четвърт за 1 година; останалата половина два пъти годишно. Тогава годишното вложение ще бъде:

12 500 : 10 = 01 250 долара
12 500 :
10 = 12 500 долара
25 000 Х 2
.
= 50 000 долара
—————————————

За 1 година оборот = 63 750 дол.
(Scrope: „Pol. Econ.“, edit Alonzo Potter, New York 1841, p. 142, 143).

6. Действителни и привидни разлики в оборота на различните части на капитала. — Същият Скроп казва на същото място:

«Капиталът, който един фабрикант, селски стопанин или търговец влага в плащане на работа заплата, извършва обръщение най-бързо, тъй като този капитал, ако се плаща седмично, ще направи може би един оборот седмично вследствие на това, че постъпленията от продажба или от изплатени фактури също са седмични. Капиталът, вложен в суровини или запаси от готови стоки, извършва обръщение с по-малка бързина; той може да направи два или четири оборота в година, в зависимост от времето, което минава между покупката на суровини и продажбата на стоките — приемаме, че кредит по покупките и продажбите се дава за еднакъв срок. Капиталът, който се съдържа в оръдия и машини, извършва обръщение още по-бавно, защото той може би ще направи в пет или десет години средно само един оборот, т.е. ще бъде потребен и възобновен; и то независимо от това, че някои оръдия ще бъдат използвани напълно вече след кратка редица от операции. Що се отнася до капитала, вложен в постройки, например фабрики, магазини, складове, хамбари, пътища, напоителни съоръжения, и т.н., той наглед като че ли изобщо почти не извършва обръщение. Но в действителност и тези вложения, съдействайки производството, се изхабяват, както и споменатите по-рано, и за да може производителят да продължи своите операции, те трябва да бъдат възпроизведени. Разликата е само в това, че те се потребяват и се възпроизвеждат по-бавно от останалите… Вложеният в тях капитал извършва оборот може би едва на 20 или 50 години.» (пак там, стр. 141—142).

Скроп смесва тук различието в движението на определени части на оборотния капитал, което зависи за индивидуалния капиталист от сроковете на плащане и от кредитните отношения, с различието, което произтича от природата на капитала. Той казва, че работената заплата трябва да се плаща седмично от седмични постъпления от платени продажби или фактури. Първо, тук трябва да отбележим, че дори по отношение на работната заплата съществуват различия в зависимост от продължителността на срока на плащанията, т.е. от продължителността на времето, за което работникът е принуден да кредитира капиталиста; следователно в зависимост от дължината на срока на плащане на работната заплата: седмичен, месечен, тримесечен, половингодишен и пр. Тук важи развитият по-рано закон; «Необходимата маса платежни средства (следователно капиталът, който трябва да се авансира наведнаж) е обратно пропорционална на продължителността на платежните периоди („Капиталът“, Том 1, глава III, З, b, стр. 124*50 (задни бележки)).

Второ, в седмичния продукт влиза съвкупността не само на новата стойност, присъединена при неговото производство от седмичния труд, но и стойността на суровините и спомагателните материали, потребени за седмичния продукт. Заедно с продукта извършва обръщение и тази съдържаща се в него стойност. Чрез продажбата на този продукт тя придобива парична форма и сега отново трябва да бъде превърната в същите елементи на производството. Това еднакво важи както за работната сила, така и за суровините и спомагателните материали. Но ние вече видяхме (глава VI, II, 1), че непрекъснатостта на производството изисква запас от средства за про-изводство, различен за различните производствени отрасли, а в един и същ отрасъл също така различен за различните съставни части на този елемент на оборотния капитал, например за каменните въглища и памука. Поради това, макар да е нужно тези материали по-стоянно да се възстановяват in natura, не е необходимо да бъдат постоянно купувани наново. Колко често се възобновява покупката, зависи от големината на приготвения запас, от това, за колко време ще стигне той, докато бъде изчерпан. Що се отнася до работната сила, тук такова образуване на запас не става. Обратното превръщане в пари на онази част от капитала, която е вложена в труд, върви ръка за ръка с обратното превръщане на частта, вложена в спомагателни и сурови материали. Но обратното превръщане на парите, от една страна, в работна сила, а, от друга страна, в суровини се извършва отделно, защото покупателните и платежните срокове за тези две съставни части са различни: едната от тях, като производствен запас, се купува за по-дълги срокове, а другата, работната сила, за сравнително по-кратки, например всяка седмица. От друга страна, освен производствен запас капиталистът трябва да има запас от готови стоки. Независимо от затрудненията при продажбата ит.н. трябва например да се произведе известно количество стоки по поръчка. Докато се произвежда неговата последна част, готовата вече чака в склада, докато бъде изпълнена цялата поръчка. Други различия в оборота на оборотния капитал възникват, когато едни негови елементи трябва да остават по-дълго в подготвителен стадий на производствения процес (сушене на дървото и пр.) от други.

Кредитната система, на която се позовава тук Скроп, както и търговският капитал, видоизменя оборота за отделния капиталист. В обществен мащаб тя го видоизменя само доколкото ускорява не само производството, но и потреблението.

30
(горе)
Глава десета
Теории за основния и оборотния капитал.
Физиократите и Адам Смит

При Кене разликата между основен и оборотен капитал се явява като разлика между „avances primitives“ (първоначални аванси – ред.) и „avanses annuelles“ (годишни аванси – ред.). Той правилно, представя това различие като различие в пределите на производствения капитал, включен в непосредствения производствен процес. А тъй като за него единствен действително производствен капитал е капиталът, прилаган в земеделието, т.е. капиталът на фермера, значи, че и тези разлики се отнасят само за капитала на фермера. От това следва и едногодишното време за оборот на едната част на капитала, а повече от едногодишно — на другата. С развитие на тяхното учение физиократите започват мимоходом да пренасят тези разлики и върху другите видове капитал, върху промишления капитал изобщо. За обществото разликата между годишни и многогодишни аванси е толкова важно, че мнозина икономисти даже след Адам Смит са се връщали към това определение.

Различието между двата вида аванси възниква едва когато авансираните пари са превърнати в елементи на производствения капитал. Това различие съществува изключително в рамките на производствения капитал. Поради това на Кене и на ум не му е идвало да причислява парите към първоначалните или годишните аванси. Като аванси за производство — т.е. като производствен капитал, — и двата вида аванси противостоят както на парите, така и на намиращите се на пазара стоки. Освен това при Кене различието между тези два елемента на производствения капитал правилно се свежда към различие между начините, по които тези елементи влизат в стойността на готовия продукт, следователно към различните начини на обръщение на тяхната стойност заедно със стойността на продукта, а поради това и към различните начини на тяхното възстановяване, или на тяхното възпроизводство, при което стойността на единия елемент годишно се възстановява изцяло, стойността на другия — на части, в по-дълги периоди*23.

Единственият прогрес, който А. Смит прави, е обобщаването на посочените категории. При него те се отнасят вече не до една специална форма на капитала, до фермерския капитал, а до всяка форма производствен капитал. Оттук следва от само себе си, че на мястото на заимстваната от земеделието разлика между годишен и многогодишен оборот идва изобщо разликата между разновременни обороти, при което оборотът на основния капитал винаги обхваща повече от един оборот на оборотния капитал, все едно дали този оборот трае една година, повече от година или по-малко от година. По този начин при Смит „avances amiuelles“ се превръщат в оборотен, „avarices primitives* — в основен капитал. Но с това обобщаване на категориите се ограничава направеният от него прогрес. По изпълнение той далеч отстъпва на Кене.

Вече грубо емпиричният начин, по който Смит започва изследването, поражда неяснота:

«Капиталът може да бъде вложен по два различни начина, за да носи доход или печалба на своя притежател.» („Wealth of Nations“, book II, ch. I, p. 189. Edit. Aberdeen, 1848.)*51 (задни бележки).

Начините, по които може да бъде вложена стойност, за да функционира като капитал, да донася на своя собственик принадена стойност, са толкова различни, толкова многообразни, колкото и сферите на вложение на капитала. Това е въпрос за различните производствени отрасли, в които може да бъде вложен капитал. Обаче така формулиран, въпросът отива още по-нататък. Той включва въпроса, как стойността, дори ако не е вложена като производствен капитал, може да функционира за своя притежател като капитал, например като лихвоносен капитал, търговски капитал и т.н. Следователно тук ние вече сме безкрайно далеч от действителния предмет на анализ, именно от въпроса: как разделянето на производствения капитал на неговите различни елементи влияе върху неговия оборот, независимо от различните сфери на неговото влагане.

Адам Смит непосредствено след това продължава:

«Първо, той може да бъде вложен, за да се създават, фабрикуват или купуват блага и да бъдат отново продадени с печалба.» [т. II. стр. 254].

А. Смит не ни казва тук нищо друго, освен че капиталът може да бъде вложен в земеделие, в манифактура и в търговия. Той говори само за различни сфери на влагане на капитала и между другото за такива, в които, както при търговията, капиталът не влиза в непосредствен производствен процес, следователно не функционира като производствен капитал. С това той напуска вече основата, от която физиократите извеждат различията между отделните части на производствения капитал и тяхното влияние върху оборота. Дори той веднага дава като пример търговски капитал, макар в дадения случай да става дума изключително за различия между частите на производствения капитал в процеса на създаване продукт и стойност, различия, които на свой ред пораждат различия в оборота и възпроизводството на капитала.

Той продължава:

«Капиталът, вложен по такъв начин, не носи доход или печалба на своя притежател, докато остава в негово притежание или запазва предишната си форма.» [т. II, стр. 254].

„Капиталът, вложен по такъв начин“! Обаче А. Смит говори за капитал, вложен в земеделие или в промишленост, и по-нататък ни казва, че вложеният по такъв начин капитал се разпада на основен и оборотен! Следователно влагането на капитала по такъв начин не може само по себе си да го направи нито основен, нито оборотен.

Но, може би, той иска да каже, че капиталът, употребяван за производство на стоки и те да се продават с печалба, трябва, след като се е превърнал в стоки, да бъде продаден и чрез продажбата, първо, да премине от собственост на продавача в собственост на купувача, второ, да промени своята натурална стокова форма в парична форма, и че капиталът поради това е безполезен за своя притежател, докато остава в негово притежание или запазва — за притежателя — същата форма ? Обаче тогава работата се свежда до следното: същата капиталова стойност, която преди е функционирала във форма на производствен капитал, във форма, принадлежаща на производствения процес, функционира сега като стоков капитал и паричен капитал — във форми, присъщи на процеса на обръщение, следователно не е вече нито основен, нито оборотен капитал. И това еднакво важи както за стойностните елементи, които се присъединяват чрез суровини и спомагателни материали, следователно чрез оборотния капитал, така и за онези, които се присъединяват чрез изхабяване на средствата на труда, следователно чрез основния капитал. Така че и тук не сме се приближили нито крачка към изясняване на различието между основен и оборотен капитал.

По-нататък:

«Стоките за търговеца не му носят нито доход, нито печалба, докато не ги продаде за пари, а парите също не му носят нищо, докато на свой ред не бъдат разменени срещу стоки. Неговият капитал постояяно го напуска в една форма и се връща при него в друга и само посредством такова обръщение или последователни обмени той може да му носи някаква печалба. Поради това такива капитали може напълно правилно да бъдат наречени оборотни капитали. [т. II, стр. 254].

А. Смит нарича тук оборотен капитал това, което аз предлагам да се нарича капитал на обръщението. Това е капитал във форма, присъща на процеса на обръщение, на онази смяна на форми, която се извършва посредством размяната (смяна на веществото и смяна на притежателя), следователно — стоков и паричен капитал в противоположност на производствения капитал, на онази форма на капитала, която е присъща на производствения процес. Това не са отделни видове, на които промишленият капиталист дели своя капитал, а различни форми, които една и съща авансирана капиталова стойност в своя curriculum vitae (жизнен път – ред.) постоянно и последователно облича и съблича. А. Смит смесва това — и прави голяма крачка назад в сравнение с физиократите — с различията във формата, които възникват в пределите на обръщението на капиталовата стойност, преминаваща последователните стадии на своя кръгооборот, възникват, когато капиталовата стойност се намира във форма на производствен капитал, и възникват именно поради това, че различните елементи на производствения капитал по различен начин участват в процеса на създаване на стойността и пренасят своята стойност върху продукта. По-долу ще разгледаме последиците от това основно смесване на производствения капитал и капитала, който се намира в сферата на обръщението (стоков капитал и паричен капитал), от една страна, и основния и оборотния капитал — от друга. Капиталовата стойност, авансирана в основен капитал, извършва обръщение заедно с продукта също както и стойността, авансирана в оборотен капитал, и чрез обръщението на стоковия капитал първата точно така се превръща в паричен капитал, както и втората. Разликата произтича само от това, че стойността на основния капитал прави обръщение на части и следователно пак на части, през по-дълги или по-къси периоди, се възстановява, да се възпроизвежда в натурална форма.

Че А. Смит тук под оборотен капитал не разбира нищо друго освен капитал на обръщението, т.е. капиталовата стойност в нейните отнасящи се до процеса на обръщението форми (стоков капитал и паричен капитал), доказва примерът, който той особено несполучливо е избрал. Той взема като пример такъв вид капитал, който никак не се отнася до производствения процес, а съществува изключително в сферата на обръщението, състои се само от капитал на обръщението: търговски капитал.

Колко нелепо е да се започва с пример, в който капиталът изобщо не фигурира като производствен, Смит сам казва веднага след това:

«Капиталът на търговеца е изцяло оборотен капитал.» [т. II, сгр, 255].

Но самата разлика между оборотен и основен капитал произтича, както ни се казва по-късно, от съществените различия в пределите на самия производствен капитал. От една страна, А. Смит има предвид установеното от физиократите различие, от друга страна — различието на формите, които капиталовата стойност приема в процес на своя кръгооборот. И едното, и другото се смесват у него в една пъстра бъркотия.

Но по какъв начин печалбата може да възникне вследствие на смяната на формата на парите и стоката, вследствие на просто превръщане на стойността от една от тези форми в друга, остава абсолютно непонятно. И обяснението става съвсем невъзможно, тъй като Смит тук започва с търговски капитал, който функционира само в сферата на обръщение. Към това ние пак ще се върнем, а сега нека чуем какво казва той за основния капитал:

«Второ, капиталът може да бъде приложен за подобряване на земята, за купуване на полезни машини и сечива или други подобни неща, които носят доход или печалба, без да преминават от един притежател в друг или без да извършват някакво обръщение. Поради това такива капитали може с лълно право да бъдат наречени основни капитали. В различните отрасли е нужно твърде различие съотношение между влаганите в тях основни и оборотни капитали… Определена част от капитали на всеки занаятчия или фабрикант трябва да бъде фиксирана в неговите оръдия на труда. Обаче тази част в едни занаяти е съвсем незначителна, в други много голяма… Но затова пък значително по-голяма част от капитала на всички такива занаятчии-собственщи» (шивач, обущар, тькач) «извършва обръщение или в работната заплата иа техните работници, или в цената на употребявани от тях материали и се връща при тях с печалба в цената на изделията.»

Каго оставим настрана детски наивното определение за източник на печалбата, слабостта и бъркотията се вижда вече от следното : за един фабрикант машиностроител машината например е продукт, който извършва обръщение като стоков капитал, следователно, казано с думите на А. Смит, „отделя се, сменя притежателя, извършва по-нататъшно обръщение“. В този случай машината би се оказала по собственото му определение не основен, а оборотен капитал. Тази бъркотия произлиза пак от това, че Смит смесва различието между основен и оборотен капитал, възникващо от нееднаквите начини на обръщение на различните елементи на производствения капитал, с различието на форми, през които преминава един и същ капитал, доколкото той в рамките на производствения процес функционира като производствен капитал, а в сферата на обръщението — като капитал на обръщението, т. е. като стоков или паричен капитал. По този начин едни и същи неща, в зависимост от мястото, което заемат в жизнения процес на капитала, могат, според А. Смит, да функционират и като основен капитал (като средство на труда, елементи на производствения капитал), и като „оборотен“ капитал, стоков капитал (като продукт, изтласкан от сферата на производството в сферата на обръщението).

Но А. Смит изведнаж променя самите основи на делението на капитала и влиза в противоречие с това, с което няколко реда по-рано е започнал цялото изследване. Това става именно с фразата:

«Капиталът може да бъде вложен по два различни начина – да носи доход или печалба на своя притежател.» [т.II, р. 254],

т.е. като оборотен или като основен капитал. Тук се подразбират очевидно различни начини на приложение на различни и независими един от друг капитали, каквито са например капиталите, които могат да бъдат вложени или в промишлеността, или в земеделието. Но по-нататък четем:

«В различни отрасли е необходимо твърде различно съотношение между влаганите в тях основни и оборотни капитали.»  [т.II, р. 255]

Сега основен и оборотен капитал са вече не различни самостоятелни влагания на капитал, а различни пропорции на един и същ производствен капитал, които в различни сфери на влагане на капитала образуват различни части на неговата съвкупна стойност. Следователно това са различия, конто възникват от съответното деление на самия производствен капитал и затова важат само по отношение на последния. Но на това пак противоречи обстоятелството, че търговският капитал, като изключително оборотен, се противопоставя на основния — ще припомним думите на Смит:

«Капиталът на търговеца е изцяло оборотен капитал.» [т. II, стр, 259].

В действителност това е капитал, функциониращ само в пределите на обръщението, а като такъв той изобщо противостои на производствения капитал, внедрен в производствения процес, но именно поради това той не може да се противостои като текуща (оборотна) съставна част на производствения капитал на основната съставна част на производствения капитал.

В примерите, привеждани от Смит, той определя като основен капитал „instruments of trade(оръдията на труда – ред.) като оборотен капитал — онази част от капитала, която е вложена в работна заплата и суровини, включително и спомагателните материали (и която се „плаща обратно с печалба чрез цената на изделията“).

И така, преди всичко изходен пункт за Смит тук са различните съставни елементи на процеса на труда: работна сила (труд) и суровини, от една страна, оръдия на труда — от друга страна. Но тези съставни елементи на трудовия процес са съставни части на капитал, тъй като в тях е вложена известна стойностна сума, която трябва да функционира като капитал. Дотолкова това са веществени елементи, начини на съществуване на производствения, т.е. на функциониращия в производствения процес капитал. Но защо едната част се нарича основна? Защото

«определена част oт капитала трябва да бъде фиксирана в оръдия на труда.» |т. II, ар. 254].

Но другата част също така е фиксирана в работна заплата и суровини. Обаче машините,

«оръдията на труда.,. и други подобни неща… носят доход или печалба, без да променят притежателя си или да извършват по-нататъшно обръщение. Поради това най-подходящо название за такива капитали е основни капитали.» [т. II, стр.254|.

Да вземем за пример минното дело. Суров материал тук никак не се употребява, тъй като предметът на труда, например медта, е продукт на природата, който тепърва трябва да бъде присвоен чрез труд. Медта, която тепърва трябва да бъде добита, продуктът на процеса, след който тя ще извършва обръщение като стока, съответно като стоков капитал, още не образува елемент на производствения капитал. Никаква част от капиталовата стойност не е вложена в нея. От друга страна, другите елементи на производствения процес, работната сила и спомагателните материали, като въглища, вода и пр., веществено също не влизат в продукта. Въглищата се потребяват изцяло и само тяхната стойност влиза в продукта, също както влиза в продукта част от стойността на машината и пр. Най-после, работникът противостои също така самостоятелно на продукта, на медта, както и машината. Само стойността, произведена от неговия труд, е сега съставна част на стойността на медта. Следователно в този пример нито една от съставните части на производствения капитал не променя своя притежател (masters) и нито една не извършва по-нататъшно обръщение, тъй като нито една от тях веществено не влиза в продукта. Тогава къде остава тук оборотният капитал? По собственото определение на А. Смит целият капитал, вложен в разработката на медни рудници, би се състоял само от основен капитал.

Да вземем, напротив, друга промишленост, употребяваща суровини, които образуват субстанция на продукта, и освен това спомагателни материали, които влизат в продукта физически, а не само по стойност, както например каменни въглища за отопление. Заедно с продукта, например прежда, суровият материал, от който се състои продуктът, памукът, променя своя притежател и преминава от производствения процес в процеса на потребление. Но докато памукът функционира като елемент на производствения капитал, притежателят му не го продава, а го обработва, употребява го за произвеждане на прежда. Той не го изпуска от ръцете си. Или, ако употребим грубо неверния и тривиален израз на А. Смит, собственикът не получава печалба,«като се разделя с продукта, като го кара да променя притежателя си или да влиза в обръщението». Той не пуска в обръщение своите материали, както не пуска и машините си. Те са фиксирани в производствения процес така добре, както и предачните машини, и фабричните здания. Дори част от производствения капитал трябва да бъде постоянно фиксирана във форма иа въглища, памук и др., както и във форма на средства на труда. Разликата е само в това, че памукът, въглищата и пр., необходими например за седмичното производство на прежда, постоянно изцяло се консумират за производството на седмичния продукт и следователно трябва да се заменят с нови екземпляри памук, въглища и пр.; следователно тези елементи на производствения капитал, макар да остават еднакви по вид, постоянно се състоят от нови екземпляри от същия вид, докато една и съща отделна предачна машина, едно и също отделно фабрично здание продължават да участвуват в цяла редица повторни седмични производствени процеси, без да се заместват с нови екземпляри от същия вид. Като елементи на производствения капитал, всичките негови съставни части постоянно са фиксирани в производствения процес, защото без тях той изобщо не може да се извършва. И всички елементи на производствения капитал, основни и оборотни, еднакво противостоят като производствен капитал на капитала на обръщението, т.е. на стоковия капитал и на паричния капитал.

Същото се отнася и до работната сила. Част от производствения капитал постоянно трябва да бъде фиксирана в нея, и един и същ капиталист в по-дълго или по-късо време употребява едни и същи работни сили, тъй както употребява едни и същи машини. Разликата между работната сила и машината се състои тук не в това, че машината се купува веднаж завинаги (което не става, например, когато машината се изплаща разсрочено), а работникът не, а в това, че трудът, изразходван от работника, изцяло влиза в стойността на продукта, докато стойността на машината преминава в продукта само на части.

Смит смесва различни определения, характеризирайки в следните думи оборотния капитал в противоположност на основния:

«Капиталът, влаган по такъв начин, не носи доход или печалба на своя притежател, докато остава в негово притежание или се задържа в една и съща форма.» (без да има метаморфози при обръщението – ред.)

Той поставя на една плоскост чисто формалната метаморфоза на стоката, която продуктът, стоковият капитал, претърпява в сферата на обръщението и посредством която се извършва преминаване на стоките от едни ръце в други, с онази физическа метаморфоза, която претърпяват различните елементи на производствения капитал през време на производствения процес. Той без по-нататъшни разсъждения смесва тук превръщането на стоката в пари и на парите в стока, покупката и продажбата, с превръщането на елементите на производството в продукт. Даденият от него пример за оборотен капитал е търговският капитал, който се превръща от стока в пари, от пари в стока — присъщата на стоковото обръщение смяна на формата С—П—С. Но тази смяна на формата в процеса на обръщението има за функциониращия промишлен капитал значение, че стоките, в които обратно се превръщат парите, са елементи на производството (средства на труда и работна сила); следователно посредством тази смяна на формите се осъществява непрекъснатост на функционирането на промишления капитал, осъществява се производственият процес като непрекъснат, или като процес на възпроизводство. Цялата тази смяна на форми става в обръщението; именно смяна на формата е, посредством която става действително преминаване на стоките от едни ръце в други. Напротив, метаморфозите, извършвани от производствения капитал в пределите на неговия производствен процес, са метаморфози, присъщи на трудовая процес, необходими да се превърнат елементите на производство в произвеждания продукт. А. Смит се опира на това, че част от средствата за производство (същинските средства на труда) служи в трудовия процес (което той неправилно изразява с думите: носи печалба на своя притежател“), без да променя натуралиата си форма, изхабявайки се само постепенно, докато друга част, материалите, се изменя, и именно чрез това изменение изпълнява своето предназначение като средства за производство. Обаче тази различна роля, изпълнявана от елементите на производствения капитал в трудовия процес, образува само изходния пункт на различието между основен и неосновен капитал, а не самото това различие, както вече е ясно от това, че то еднакво съществува за всички начини на производство, капиталистически и некапиталистически. Но на това различно веществено поведение съответстват различни начини на преминаване на стойността в продукта, а на последните съответстват пак различни начини на възстановяване на стойността посредством продажба на продукта; и само тези последните съставляват търсеното различие. Следователно капиталът е основен не защото е фиксиран в средства на труда, а защото част от неговата стойност, вложена в средства на труда, остава фиксирана в тях, докато друга част извършва обръщение като съставна част от стойността на продукта.

«Ако той (капиталът) бъде вложен за получаване иа печалба в бъдеще, той трябва да я добие или като остава у притежателя си, или като преминава в други ръце. В първия случай това ще бъде основен, във втория — оборотен капитал.» (р. 189).

Тук преди всичко се хвърля в очи грубо емпиричната представа за печалбата, която представа отразява обикновените възгледи на средния капиталист и напълно противоречи на по-дълбокия езотеричен възглед на А. Смит. В цената на продукта се възстановява както цената на материалите, така и цената на работната сила, но в същото време и онази част от стойността на оръдията на труда, която се пренася върху продукта вследствие изхабяването им. От това възстановяване в никой случай не произтича печалбата. В зависимост от това, дали при продажбата на продукта авансираната за неговото производство стойност се възстановява изцяло или на части, наведнъж или постепенно, може да се изменя само начинът и времето на възстановяването; но и в двата случая то си остава възстановяване на вече изразходвана стойност и в никакъв случай не се превръща в създаване на принадена стойност. Тук в основата лежи обикновената представа, че принадената стойност — защото тя се реализира само чрез продажба на продукта, чрез неговото обръщение — можела да възникне само от продажбата, от обръщението. И наистина различните начини на възникване на печалбата са в дадения случай само неправилен израз на това, че различни елементи на производствения капитал играят различиа роля, различно функционират като производствени елементи в процеса на труда. В края на краищата това различие се извежда не от процеса на труда или от процеса на нарастване стойността, не от функцията на самия производствен капитал, а трябвало да важи само субективно за отделния капиталист, за когото една част от капитала била полезна по един, друга — по друг начин.

Кене, напротив, беше извел различията от самия процес на възпроизводство и неговите закономерности. За да бъдел този процес непрекъснат, стойността на годишния продукт трябва изцяло да възстановява стойността на годишните аванси, докато стойността на основния капитал [Anlagekapital] трябва да се възстановява на части, така че тя само в течение на редица, например на десет години се възстановява, следователно се възпроизвежда изцяло (замества се с нов екземпляр от същия вид). А. Смит прави по такъв начин голяма крачка назад в сравнение с Кене.

Следователно за определението на основния капитал на А. Смит не му остава нищо друго освен средства на труда, които в противоположност на продуктите, за чието създаване те съдействат, не изменят своята форма в производствения процес и продължават да служат на производството, докато се изхабят. При това се забравя, че всички елементи на производствения капитал в своята натурална форма (като средства на труда, материали и работна сила) неизменно противостоят на продукта, и то на продукта, който извършва обръщение като стока, и че разликата между частта, състояща се от материали и работна сила, и частта, състояща се от средства на труда, се заключава, що се отнася до работната сила, само в това, че последната постоянно се купува отново (а не за цялото време на нейното съществуване, както се купуват средства на труда), а що се отнася до материалите — само в това, че в процеса на труда функционират не едни и същи, а постоянно сменящи се екземпляри от същия вид. Заедно с това се създава илюзия, че стойността на основния капитал не влиза в обръщението, макар А. Смит, разбира се, по-рано да казваше, че изхабяването на основния капитал е част от цената на продуктите.

Противопоставяйки оборотния капитал иа основния, А. Смит не изяснява, че тази противоположност съществува само доколкото оборотният капитал е онази съставна част на производствения капитал, която трябва да бъде изцяло възстановена от стойността на продукта, трябва следователно изцяло да участва в неговите метаморфози, докато при основния капитал това не е така. Вместо това А.. Смит смесва оборотния капитал с онези форми, които капиталът приема при преминаване от сферата на производството в сферата на обръщението — стоков капитал и паричен капитал. Но и двете тези форми, стоковият капитал и паричният капитал, еднакво са носители на стойността както на оборотната, така и на основната съставна част на производствения капитал. И двете те представляват капитал на обръщението в противоположност на производствения капитал, а не оборотен (текущ) капитал в противоположност на основния.

Накрая, съвсем невярната представа, че основният капитал създавал печалба, оставайки в производствения процес, а оборотният — излизайки от производствения процес и циркулирайки в сферата на обръщението, довежда до следното: еднаквата форма, която променливият капитал и оборотната част на постоянния капитал приемат е оборота, скрива същественото различие между тях в процеса на нарастване на стойността и създаване на принадена стойност, и по този начин цялата тайна на капиталистическото производство още повече се забулва. Общото обозначение „оборотен капитал“ премахва това съществено различие. По-късните икономисти са отишли в това отношение още по-далеч, взимайки противоположността не между постоянен и променлив, а между основен и оборотен капитал като съществена и единствено подлежаща на разграничаване.

След като обозначава основния и оборотния капитал като два различни начина иа влагане на капитал, всеки от които, отделно взет, носи печалба, А. Смит казва:

«Никой основен капитал не може да носи какъвто и да е доход иначе, освен с помощта на оборотен капитал. Най-полезните машини и оръдия иа труда не могат нищо да произведат без оборотния капитал, който доставя преработваните от тях материали и средства за живот на работниците, които ги задействат.» (р. 188).

Тук се изяснява какво означават предишните изрази: „носи доход“, „дава печалба“ и пр., че и двете части на капитала са създатели на продукт. Сега А. Смит дава следния пример:

«Онази част от капитала на фермера, която се влага в земеделски оръдия, е основен капитал, а онази, която се влага за работа заплата и за издръжка на неговите работници, е оборотен капитал.»

Тук разликата между основен и оборотен капитал правилно се свежда изключително към различното обръщение, към различния оборот на различните съставни части на производствения капитал.

«Фермерът извлича печалба от първня, като го задържа в свое притежание, а от втория — като се разделя с кего. Цената или стойността на неговия работен добитък също е основен капитал.»

и тук е правилно това, че в основата на различието се поставя стойността, а не веществените елементи.

«както и цената на неговите стопански оръдия; издръжката на работния добитък е също така оборотен капитал, както и издръжката на работниците. Фермерът получава печалба, като задържа в свое притежание работния добитък, а се разделя със средствата за неговата издръжка.»

Фермерът задържа фуража на добитъка, не го продава. Той го употребява именно като фураж на добитъка, докато употребява самия добитък като оръдие на труда. Разликата е само тая: фуражът, който отива за издръжка на добитъка, се потребява изцяло и трябва постоянно да се замества непосредствено от продукта на земеделието или посредством продажбата на последния, а самият добитък се замества само доколкото отделни негови екземпляри стават неработоспособни.

«И цената, и издръжката на добитъка, купуван и угояван не за работа а .за продажба, са оборотен капитал. Фермерът получава своята печалба, като го продава.»

Всеки стокопроизводител, а следователно и капиталистическият, продава своя продукт, резултата на своя производствен процес, но вследствие на това неговият продукт още не става нито основна, нито оборотна част на неговия производствен капитал. Напротив, неговият продукт се намира сега в такава форма, за каквато той се изтласква от производствения процес и трябва да функционира като стоков капитал. Угояваният добитък функционира в производствения процес като суров материал, а не като оръдие на труда, както работният добитък. Поради това той влиза в продукта като субстанция, и цялата негова стойност се пренася върху продукта, както и стойността на спомагателните материали (фуража). Именно поради това той е оборотна част на производствения капитал, а не защото продаденият продукт — угоеният добитък — има тук същата нату-рална форма като суровините, т.е. още неугоен добитък. Последното е случайно. В същото време Смит би могъл да види от този пример, че не една или друга вещна форма на елемента на производството, а само неговата функция в производствения процес определя съдържащата се в него стойност като основна или оборотна.

«Също така и цялата стойност на семената е същински основен капитал. Макар те да се преместват от полето в хамбара и обратно, те никога не променят притежателя си, следователно не извършват истинско обръщение. Фермерът получава своята печалба не чрез продажбата им, а чрез техния прираст.»

Тук особено ярко проличава цялата нелепост на разграничаването, което Смит прави. Според него семената били основен капитал, ако не ставала „смяна на собственика“, т.е. ако семената се заместват непосредствено от годишния продукт, направо се удържат от него. Те били, напротив, оборотен капитал, ако се продава целият продукт и част от стойността на последния се употребява за купуване на семена от друг стопанин. В единия случай има „смяна на собственика“, в другия не. Смит тук пак смесва оборотен капитал със стоков капитал. Продуктът е веществен носител на стоковия капитал. Но, разбира се, такъв носител е само онази негова част, която действително влиза в обръщението и не влиза отново непосредствено в същия производствен процес, от който е излязла като продукт.

Независимо от това, дали семената се задържат непосредствено като част от продукта или се продава целият продукт и част от неговата стойност се превръща в семена, купени отвън — и в двата случая има само възстановяване на стойността, и чрез това възстановяване не се създава никаква печалба. В единия случай семената заедно с останалата част от продукта встъпват като стока в обръщението, в другия случай фигурират само в счетоводството като съставна част на стойността на авансирания капитал. Но и в двата случая те си остават оборотна съставна част на производствения капитал. Те се потребяват изцяло при изготвяне на продукта и изцяло трябва да бъдат възстановени от него, за да стане възможно възпроизводството.

«Следователно суровият материал и спомагателните вещества губят самостоятелната форма, в която те са влезли в трудовия процес като потребителни стойности. Иначе стои работата със същинските средства на труда. Инструментът, машината, фабричното здание, бъчвата и пр. служат в трудовия процес само дотогава, докато запазват първоначалната си форма, и утре отново могат да влязат в трудовия процес в същата форма като вчера. Както през време на своя живот, на трудовия процес, те запазват по отношение на продукта своята самостоятелна форма, така я запазват и след своята смърт. Труповете на машини, сечива, работилници и пр. продължават както преди да съществуват отделно от продуктите, за чието образуване са съдействували.» („Капиталът“, Том I, глава VI, стр. 192*52 (задни бележки).

Тези различни начини на ползване на средствата за производство за образуване на продукта, при които едни запазват своята самостоятелна форма по отношение на продукта, а други я изменят или напълно изгубват – това различие, присъщо на процеса на труда като такъв, дори когато той е насочен изключително към задоволяване на собствени потребности, например на патриархалното семейство, без каквато и да било размяна, без стоково производство, — А. Смит представя в невярна светлина, като 1) внася тук съвсем неуместна в случая категория печалба, която едни средства за производство донасят на своя притежател, запазвайки своята форма, други — загубвайки я; тъй като 2) смесва измененията на една част от елементите на производство в трудовия процес с онази промяна на формата, която е присъща на размяната на продукти, на стоковото обръщение (покупка и продажба) и която включва в същото време промяна на собствеността на намиращите се в обръщение стоки.

Оборотът предполага, че възпроизводството зависи от обръщението, т.е. от продажбата на продукта, от неговото превръщане в пари и от обратното му превръщане от пари в елементи на неговото производство. Но доколкото за капиталистическия производител една част от собствения му продукт непосредствено служи отново като средство за производство, производителят като че ли продава продукта на самия себе си и именно в такъв вид тази операция фигурира в неговото счетоводство. Следователно тази част от възпроизводството се извършва не при посредничество на обръщението, а непосредствено. Но онази част от продукта, която по този начин отново служи като средство за производство, възстановява оборотния капитал, а не основния, доколкото 1) стойността на съответната част на капитала изцяло влиза в продукта и 2) доколкото тя in natura трябва да бъде изцяло възстановена чрез нов екземпляр от новия продукт.

А. Смит след това ни казва от какво се състои оборотният и основният капитал. Той изброява предметите, веществените елементи, които образуват основния капитал, и онези, които образуват оборотния капитал, като че ли такова предназначение е присъщо на предметите веществено, по природа, а не произтича, напротив, от определените им функции в капиталистическия производствен процес. В същата глава той прави обаче забележка, че макар известен предмет, например една жилищна сграда, предназначена за непосредствено потребление:

«да може да коси доход на своя притежател и по такъв начин да му в качеството на капитал, той не е в състояние да дава какъвто и да било доход на обществото или да му служи в качествата на капитал и доходът на целия народ не може никога в ни най-малка степен да нараства но такъв начин.» (стр. 188).

Следователно тук А. Смит напълно ясно изказва мисълта, че свойството да бъдат капитал принадлежи на вещите не като такива и не при всички обстоятелства, а е функция, която те, в зависимост от обстоятелствата, ту изпълняват, ту не изпълняват. Но което важи за капитала изобщо, важи и за неговите подразделения.

Едни и същи неща образуват съставна част на оборотния или на основния капитал в зависимост от това, каква функция изпълняват в трудовия процес. Така например добитъкът като работен добитък (средство на труда) е веществено въплъщение на основния капитал; напротив, като добитък за клане (суров материал) той е съставна част на оборотния капитал на фермера. От друга страна, едно и също нещо може ту да функционира като съставна част на производитствения капитал, ту да се отнася към фонда на непосредствено потребление. Например една сграда, ако функционира като работно помещение, е основна част на производствения капитал; ако функционира като жилищен дом, тя никак няма форма на капитал, а е просто жилищен дом. Едни и същи средства на труда могат в много случаи да функционират ту като средства за производство, ту като средства за потребление.

Това беше една от грешките, които произтичат от възгледите на Смит: да се разглеждат характерни свойства на основния и оборотния капитал като свойства, принадлежащи на вещите. Още анализът на трудовия процес („Капиталът“, Том 1, глава V) показва как определенията на средства на труда, материал на труда, продукт се променят в зависимост от различните роли, които една и съща вещ играе в този процес. Но определенията на основен и неосновен капитал на свой ред почиват на определените роли, които тези елементи играят в процеса на труда, а следователно и в процеса на създаване на стойност.

Освен това, при изброяване на нещата, от които се състоят основният и оборотният капитал, съвсем ясно проличава, че А. Смит смесва различието между основни и оборотни съставни части на капитала, валидно и имащо смисъл само по отношение на производствения капитал (на капитала в неговата производствена форма), с различието между производствен капитал и формите, присъщи на капитала в процеса на неговото обръщение, каквито са стоковият капитал и паричният капитал. Той казва на същото място:

«Оборотният капитал се състои …от продоволствие, материали и готови изделия от всякакъв вид, които се намират в ръцете на съответни продавачи, и от пари, необходими за тяхното обръщение и разпределение…» (р.188)

В действителност, ако се вгледаме по-отблизо, ще видим, че тук противно на казаното по-горе, оборотният капитал пак се оприличава на стоков и паричен капитал, т.е. с две форми на капитала, които съвсем не принадлежат към производствения процес, които образуват не оборотен (текущ) капитал в противоположност на основен, а капитал на обръщението в противоположност на производствен капитал. Само наред с тези форми на капитала фигурират след това съставните части на производствения капитал, авансирани за материали (суровини или полуфабрикати) и действително включени в производствения процес. А. Смит казва:

«…Третата и последна от трите части, на които естествено се разделя целият запас на обществото, е оборотният капитал, който се характеризира с това, че носи доход само в процеса на обръщението или като променя собственика си. Той се състои на свой ред от четири части: 1) първо, от пари…»

Но парите никога не са форма на производствения, на функциониращия в производствения процес капитал. Те винаги са само една от формите, които капиталът приема в процеса на своето обръщение.

«2) второ, от запаси от продоволствия, притежавани от месаря, скотовъда, фермера … и от продажбата на които те смятат да получат печалба…» — И 3) «трето, от материали, съвсем сурови или повече или по-малко обработени, за изработване на дрехи, мебели, здания, които още ие са преработени в една от тези три форми, а остават в ръцете на селските стопани, фабрикантите, шивачите, търговиите на сукно, на дървен материал, дърводелците, тухларите и пр.»  — «Най-после, 4) четвърто, от изделия, вече изготвени и завършени, но намиращи се още в ръцете на търговеца или фабриканта.»

Точки 2 и 4 не съдържат нищо освен продукти, които като такива са изтласкани от производствения процес и трябва да бъдат продадени; с една дума, които функционират само като стоки и поради това съответно като стоков капитал, следователно притежават такава форма и заемат такова място в процеса, че не образуват елемент на производствения капитал, каквото и да е тяхното крайно предназначение, т.е. независимо от това, дали в края на краищата, съответно на целта, на която трябва да служат (съответно на потребителната си стойност), те влизат в индивидуално или производствено потребление. В точка 2 тези продукти са хранителни средства, в пункт 4 — всички други готови продукти, които следователно пак се състоят от готови средства на труда или от готови средства за потребление (различни от съдържащите се в пункт 2 хранителни средства).

Обстоятелството, че А. Смит говори при това и за търговеца, показва неговата обърканост. Щом производителят е продал на търговеца своя продукт, последният вече изобщо не образува никаква форма на неговия капитал. От гледна точка на обществото това наистина все още е стоков капитал, макар вече да се намира в други ръце, а не в ръцете на своя производител; но именно защото е стоков капитал, той не може да бъде нито основен, нито оборотен (flüssiges) капитал.

Във всяко производство, което няма цел непосредственото собствено потребление на производителя, продуктът трябва да извършва обръщение като стока, т.е. трябва да бъде продаден, не за да подучи по този начин печалба, а за да може производителят изобщо да съществува. При капиталистическото производство към това се прибавя, че при продажбата на стоката се реализира и включената в нея принадена стойност. Продуктът като стока излиза от производствения процес и затова не е нито основен, нито оборотен елемент на производството.

Впрочем А. Смит тук сам се опровергава. Готови продукти, каквато и да е тяхната веществена форма или тяхната потребителна стойност, техният полезен ефект, са тук стоков капитал, т.е. капитал във форма, отнасяща се към процеса на обръщението. Намирайки се в тази форма, те не са съставни части на производствения капитал на техния притежател; което никак не пречи, щом бъдат продадени, те да станат в ръцете на своя купувач съставни части на производствения капитал, било оборотен, или основен. Тук става явно, че същите неща, които известно време се явяват на пазара като стоков капитал в противоположност на производствения, но-къско, когато са изтеглени от пазара, мотат да функнионират или да не функционират като основна или оборотна част на производствения капитал.

Продуктът на фабриканта, притежаващ памукопредачница — преждата — е стокова форма на неговия капитал, т.е. стоков капитал за него. Преждата не може отново да функционира като съставна част на неговия производствен капитал нито в ролята на материал на труда, нито в роля "средство" на труда. Но в ръцете на собственика на тъкачна фабрика, който е я купил, тя влиза в неговия производствен капитал като една от оборотните съставни този производствен капитал. За собственика на предачницата преждата е носител на стойност на част от неговия както основен, така и оборотен капитал (принадената стойност оставяме настрана). Така една машина като продукт на фабриканта на машини е за последния стокова форма на неговия капитал, стоков капитал за него; и докато запазва тази форма, тя не е нито оборотен, нито основен капитал. Продадена на фабрикант, който я употребява в своето производство, тя става основна част на производствен капитал. Дори ако продуктът има такава потребителна форма, че отчасти може като средство за производство отново да влезе в същия производствен процес, от който току-що е излязъл, като например въглищата в производството на въглища, дори в този случай именно онази част от продукта "въглища", която е предназначена за продажба, не е нито оборотен, нито основен, а стоков капитал.

От друга страна, продуктът може да има такава потребителна форма, която го прави съвсем непригоден да образува какъвто и да било елемент от производствен капитал – нито като материал на труда, нито като средства на труда. Например някое средство за живот. Въпреки това за своя производител продуктът е стоков капитал, носител на стойност както на основен, така и на оборотен капитал — на единия или на другия, в зависимост от това, дали приложеният за тяхното производство капитал трябва да бъде възстановен изцяло или на части, дали изцяло или на части пренася той своята стойност върху продукта.

Суровият материал (суровини, полуфабрикати, спомагателен материал) фигурира у Смит в точка 3, от една страна, не като съставна част, вече включена в производствен капитал, а фактически само като отделен вид от потребителните стойности, от които изобщо се състои общественият продукт, като отделен вид от стоковата маса наред с изброените в точки 2 и 4 други веществени елементи на обществения продукт, средства за живот и пр. От друга страна, същите сурови материали се представят като включени в производствения капитал и следователно като елементи на последния, намиращи се в ръцете на производителя. Объркаността се проявява в това, че те се разглеждат ту като функциониращи в ръцете ва производителя („в ръцете на селските стопани, фабрикантите“ и пр.), от друга страна — като функциониращи в ръцете на търговци („търговци на коприна, сукно, дървен материал“ и пр.), за които те са само стоков капитал, а не съставни части на производствения капитал.

Фактически А. Смит в това изброяване на елементите на оборотния капитал съвсем забравя различието между основен и оборотен капитал, което важи само по отношение на производствения капитал. Напротив, стоковия капитал и паричния капитал, т.е. двете принадлежащи към процеса на обръщението форми на капитала, той; противопоставя на производствения капитал, но и това — само несъзнателно.

Прави впечатление най-сетне, че А. Смит, изброявайки съставните части на оборотния капитал, забравя работната сила. И това става по две причини.

Току-що видяхме, че ако оставим настрана паричния капитал, оборотният капитал е у него само друго название на стоковия капитал. Но доколкото работната сила извършва обръщение на пазара, тя не е капитал, не е форма на стоковия капитал. Тя изобщо не е капитал; работникът не е капиталист, макар и да изнася на пазара стока, а именно собствената си кожа. Едва след като работната сила е продадена и включена в производствения процес — следователно, едва след като тя е престанала да извършва обръщение като стока, — тя става съставна част от производствения капитал, а именно: променлив капитал като източник на принадена стойност, оборотна съставна част на производствения капитал по отношение на оборота на вложената в нея капиталова стойност. Тъй като тук Смит смесва оборотен капитал със стоков капитал, той не е в състояние да подведе работната сила под своята рубрика оборотен капитал. Поради това променливият капитал се явява у него във форма на стоки, които работникът купува със своята работна заплата, във форма на средства за живот. В тази форма капиталовата стойност, вложена в работна заплата, принадлежала към оборотния капитал. Но това, което се включва в производствения процес, е работната сила, самият работник, а не средствата за живот, с които работникът се издържа. Наистина ние видяхме (Том I, гл. XXI), че от обществена гледна точка и възпроизводството на самия работник посредством неговото идивидуално потребление се отнася към процеса на възпроизводството на обществения капитал. Но това не важи за отделния, затворен в самия себе си производствен процес, който ние изследваме тук. „Придобитите и полезни способности“ (стр. 187), които Смит привежда под рубриката основен капитал, напротив, образуват съставни части на оборотния капитал, тъй като са „способности“ на наемния работник и той продава своя труд заедно със своите „способности“.

Голяма грешка на Смит е, че разделя цялото обществено богатство на: 1. Фонд за непосредствено потребление, 2. Основен капитал, 3. Оборотен капитал. Съгласно това цялото богатство би следвало да се раздели на: 1. Фонд "потребление", който не е част от функциониращия обществен капитал, макар отделни части от него винаги да могат да функционират като капитал, и 2. Капитал. Една част от богатството функционира съгласно това като капитал, другата част — като некапитал, или потребителен фонд. И за всеки капитал тук изглежда като неизбежна необходимост да бъде или основен, или оборотен, тъй както за всяко млекопитаещо е природна необходимост да бъде мъжко или женско. Обаче ние видяхме, че противоположността между основен и оборотен капитал е приложима само спрямо елементите на производствения капитал, че следователно наред с него има още твърде значителна маса капитал — стоков капитал и паричен капитал, — намираща се в такава форма, в която не може да бъде нито основен, нито оборотен капитал.

Тъй като на капиталистическа основа цялата маса продукти на общественото производство извършва обръщение на пазара като стоков капитал — с изключение на онази част от продукта, която в свояга натурална форма, непосредствено, без продажба или покупка, отново се употребява от отделните капиталистически производители като средство за производство, — очевидно е, че от стоковия капитал трябва да бъдат извлечени както основните и оборотните елементи на производителния капитал, така и всички елементи ка потребителния фонд. Том фактически не означава нищо друго, освен че на основата на капиталистическото производство средствата за производство и средствата за потребление се явяват отначало като стоков капитал, макар да имат предназначение да. служат по-късно като средства за потребление или за производство; както и дори работната сила се намира аа пазара във вид на стока, макар и не във вид на стоков капитал.

Оттук следващата нова обърканост у А. Смит. Той казва:

«От тези четири части»

(на оборотния капитал, т.е. на капитала в неговите отнасящи се към процеса на обръщението форми на стоков капитал и паричен капитал — две части, които се превръщат в четири, защото Смит различава съставните части на стоковия капитал пак на основание на веществени признаци)

«три части — средства за живот, материали и готови изделия — редовно ежегодно или в периоди по-дълги или по-къси от година се извличат от оборотния капитал и се включват в основния капитал, или в запаса, предназначен за непосредствено потребление. Всеки основен капитал първоначално възниква от оборотен капитал и изисква постоянно попълване от същия източник. Всички полезни машини и оръдия за производство първоначално възникват от оборотен капитал, доставящ материалите, от които те се изготвят, и средствата за живот на работниците, които ги изготвят. Необходим е и същият вид капитал, за да се поддържат те постоянно в добро състояние.» (р. 188).

С изключение все на тази част от продукта, която производителите непосредствено потребяват отново като средства за производство, за капиталистическото производство важи следното общо положение: всички продукти постъпват на пазара като стоки и поради това за капиталиста извършват обръщение като стокова форма иа неговия капитал, като стоков капитал, независимо от това, трябва ли и могат ли тези продукти по своята натурална форма, по своята потребителна стойност, да функционират като елементи на производствения капитал (на производствения процес), т.е. като средства за производство и следователно като основни или оборотни елементи на производствения капитал; или пък могат да служат само като средства за индивидуално, а не за производствено потребление. Всички продукти като стоки се хвърлят на пазара; поради това всички средства за производство и потребление, всички елементи на производственото и на ивдивидуално потребление трябва отново да бъдат изтеглени като стоки от пазара посредством покупка. Тази тривиалност (труизъм – очевидност, баналност, всеизвестна снита – ред.) е естествено правилна. Следователно това еднакво важи както за основните, така и за оборотните елементи на производствения капитал, за средствата на труда и материалите на труда във всичките им форми. (При това Смит забравя още, че има елементи на производствения капитал, които са дадени от самата природа, и следователно не са продукти.) Машината се купува на пазара, както и памукът. Но от това никак не следва, че всеки основен капитал първоначално възниква от оборотен — това следва само от смитовото смесване на капитала на обръщението с оборотния, или текущ, т.е. неосновен капитал. И при това Смит сам опровергава себе си. Машините като стока образуват според него самия част от посочения в точка 4 оборотен капитал. Следователно обстоятелството, че те произлизат от оборотен капитал, означава само, че те са функционирали като стоков капитал, преди да са почнали да функционират като машини, но че веществено те произлизат от самите себе си; също както памукът като оборотен елемент на капитала на фабриканта-предач произлиза от памука, който се намира в обръщение на пазара. Но ако Смит в по-нататъшното си изложение извежда основния капитал от оборотния, защото са необходими труд и сурови материали, за да се правят машини, то, първо, за да се правят машини, са необходими още и средства на труда, т.е. основен капитал, и, второ, за да се изготвят сурови материали, също така е необходим основен капитал, машини и пр., тъй като производственият капитал винаги включва в себе си средства на труда, но не винаги материал на труда. Самият Смит казва веднага след това:

«Земята, рудниците и риболовът изискват за своята експлоатация както основен, така и оборотен капитал.»

(следователно той признава, че не само оборотен, но и основен капитал е необходим за производство на сурови материали)

«и» (тук ново заблуждение) «техният npoдукт възстановява с печалба не само тези капитали, но и изобщо всички капитали на обръщението.» (стр. 188).

Това е съвсем невярно. Техният продукт доставя суров материал, спомагателни материали и т.н. за всички останали отрасли на производството. Но тяхната стойност не възстановява стойността на всички други обществени капитали; тя възстановява само своята собствена капиталова стойност (+ принадена стойност). Тук А. Смит отново е под влияние на физиократите.

От обществена гледна точка е правилно, че частта от стоковия капитал, състояща се от продукти, които могат да служат само като средства на труда, действително рано или кьсно ще функционира като средства на труда — стига да не са произведени изобщо без всякаква полза, ако не остават непродадени; с други думи, на основата на капиталистическото производство такъв род продукти, щом престанат да бъдат стоки, стават според своето предназначение действителни елементи на основната част на обществения производствен капитал.

Тук е налице различие, което произтича от натуралната форма на продукта.

Например една предачна машина няма потребителна стойност, ако не се използва за предене, не се използва следователно като елемент на производството, значи от капиталистическа гледна точка не функционира като основна част на производствения капитал. Но предачната машина е подвижна. Тя може да бъде изнесена от страната, в която е произведена, и да бъде продадена в чужда страна пряко или косвено, било срещу сурови материали и пр., било срещу шампанско. В страната, в която тя е била произведена, тя функционира в такъв случай само като стоков капитал, но ни най-малко, дори след нейната продажба, не функционира като основен капитал.

Напротив, продуктите, които поради своята свързаност със земята са прикрепени към определено място и поради това могат да бъдат използвани само на мястото, например фабричните здания, железопътните линии, мостовете, тунелите, доковете и др., мелиорациите и пр., физически не могат да бъдат изнесени в такъв вид, в какъвто съществуват. Те са неподвижни. Те или са безполезни, или щом бъдат продадени, трябва да функционират като основен капитал в страната, в която са произведени. За своя капиталистическа производител, който за спекулация строи фабрики или подобрява земи, за да ги продава, тези неща сa форма на неговия стоков капитал, следователно според А. Смит форма на оборотен капитал. Обаче разглеждани от гледна точка на цялото общество, тези неща, за да не останат безполезни, трябва в края на краищата да функционират, в собствената страна като основен капитал, в производствен процес, фиксиран чрез тяхната собствена прикрепеност към дадено място. От това никак не следва, че неподвижните неща като такива вече сами по себе си са основен капитал; те, както например жилищните сгради могат да принадлежат към потребителния фонд и следователно изобщо да не влизат в състава на обществения капитал, макар да са елемент на общественото богатство, от което капиталът е само част. Производителят на тези неща, ако употребим смитовия израз, получава печалба чрез тяхната продажба. Следователно оборотен капитал! Този, който се ползва от тях, техният последен купувач, може да направи това само като ги употреби в производствен процес. Следователно основен капитал!

Титулът (названието, заглавието – ред.) на собственост, например върху железница, може ежедневно да преминава от ръка в ръка и неговите притежатели чрез продажба на този титул дори в чужбина могат да получават печалба — тъй че титулът на собственост може да се експортира, макар самата железница да не може. Въпреки това самите тези неща трябва или да лежат неоползотворени, или да функционират като основна част на производствения капитал в страната, в която те са локализирани. По същия начин фабрикантът А може да получи печалба чрез продажба на своята фабрика на фабрикант В, което обаче не пречи на фабриката, както и преди, да функционира като основен капитал.

По този начин прикрепени към дадено място, неотделими от земята средства на труда по своето предназначете неизбежно трябва да функционират като основен капитал в същата страна, макар за своя производител те да функционират като стоков капитал, без да съставят елементи на неговия основен капитал (последният се състои за него от средства на труда, които му са нужни за построяване на здания, железопътни линии и пр.). Но оттук никак не следва обратното, че основният капитал неизбежно трябва да се състои от неподвижни неща. Корабът или локомотивът действат чрез своето движение; и все пак те функционират — не за своя производител, а за онзи, който ги експлоатира като основен капитал. От друга страна, оборотни съставни части на производствения капитал са неща, които са действително фиксирани в производствения процес, в него живеят и умират и веднаж влезли в него, никога не го напскат — например въглищата, употребявани от машина в производствения процес, газът, който служи за осветление на фабрично здание и пр. Те са оборотни, не защото заедно с продукта физически излизат от производствения процес и участват в обръщението като стока, а защото тяхната стойност изцяло влиза в стойността на стоката, за чието производство те спомагат, и следователно изцяло трябва да бъде възстановена чрез продажба на стоката.

В току-що цитираното място от А. Смит трябва да се отбележи още следната фраза:

«Оборотен капитал, …който издържа работниците, които ги» (машините и т.н.) «изготвят.»

Според физиократите частта от капитала, авансирана като работна заплата, правилно фигурира измежду «аvances anntielles» в противоположност на «avances primitives». От друга страна, у тях като съставна част на производствения капитал, прилаган от фермера, се явява не самата работна сила, а средствата за живот, давани на селскостопанските работници („издръжката на работниците“, както се изразява Смит). Това се намира в тясна връзка с тяхната специфична доктрина. А именно у тях стойностната част, присъединявана от труда към продукта (също както и стойностната част, която присъединяват към продукта суровите материали, оръдията иа труда и другите веществени съставни части на постоянния капитал), се приема за равна само на стойността на онези средства за живот, които са платени на работниците и които те трябва да потребят за поддържане на своето функциониране като работна сила. Самата доктрина на физиократите не им е позволявала да открият разликата между постоянен и променлив капитал. Ако трудът е, който произвежда принадената стойност (освен възпроизвеждане на собствената си цена), то той я произвежда в промишлеността също така, както в земеделието. Но тъй като според системата на физиократите трудът я произвежда само в единия производствен отрасъл, в земеделието, тя възниква не от труда, а от особената дейност (съдействие) на природата в този отрасъл. И само поради това за тях трудът в земеделието е производствен труд за разлика от всички други видове труд.

А. Смит определя средствата за живот на работниците като оборотен капитал в противоположност на основния:

1. Защото той смесва оборотния капитал в противоположност на основния с формите на капитала, принадлежащи към сферата на обръщението, с капитала на обръщението; смесване, което след него е било безкритично наследено. Поради това той смесва стоковия капитал с оборотната съставна част на производствения капитал, и от само себе си се разбира, че там, където общественият продукт приема стокова форма, средствата за живот на работниците, както и на неработниците, материалите, както и самите средства на труда, могат да бъдат получени само от стоковия капитал.

2. Но и представите на физиократите се промъкват при Смит, макар те да противоречат на езотеричната — действително научна — част на неговото собствено изследване.

Авансираният капитал изобщо се превръща в производствен капитал, т.е. приема форма на елементи на производството, които сами са продукт на предшестващ труд (тук спада и работната сила). Само в тази форма той може да функционира в производствения процес. И ако на мястото на самата работна сила, в която е превърната променливата част на капитала, се поставят средствата за живот на работника, ясно е, че тези средства за живот като такива, играят в процеса на образуване на стойността същата роля, както и другите елементи на производствения капитал — както суровите материали, средствата за съществуване на работния добитък и пр. На това именно основание Смит, следвайки примера на фйзиократите, ги поставя в цитирано по-горе място на една дъска. Средствата за живот сами по себе си не могат да увеличат своята стойност, или да присъединят към нея принадена стойност. Тяхната стойност, както и стойността на другите елементи на производствения капитал, може само отново да се появи в стойността на продукта. Средствата за живот не могат да прибавят повече стойност, отколкото сами притежават. От основния капитал, който се състои от средства на труда, те, подобно на суровия материал, полуфабрикатите и пр., се отличават само по това, че (поне за капиталиста, който ги заплаща) се използват напълно за произвеждане на продукта, в създаването на който участвуват, че следователно тяхната стойност трябва да бъде възстановена изцяло, докато по отношение на основния капитал това се извършва само постепенно, на части. Следователно частта от производствения капитал, авансирана за работна сила (или за средства за живот на работника), се отличава сега от другите веществени елементи на производствения капитал само веществено, а не по своята роля в процеса на труда и на нарастването на стойността. Тя се отличава само доколкото попада в категорията на оборотния капитал заедно с една част от обективните фактори на образуване на продукта („материали“ според общото Смитово обозначение), за разлика от друга една част от обективните фактори за образуване на продукта, която се отнася към категорията на основния капитал.

Обстоятелството, че вложената в работна заплата част от капитала принадлежи към оборотната част на производствения капитал и в противоположност на основната негова част има общото за нея и за част от предметните фактори за образуване на продукта, суровините и пp. свойство да бъде текуща, няма абсолютно никакво отношение към ролята, която тази променлива част на капитала — в противоположност на постоянната — играе в процеса на нарастване на стойността. Тук става дума само за това, по какъв начин тази част на авансираната капиталова стойност трябва посредством обръщението да бъде възстановена, възобновена от стойността на продукта, т.е. възпроизведена. Покупката и повторната покупка на работна сила спадат към процеса на обръщението. Но само в процеса на производството стойността, вложена в работна сила, от определена, постоянна величина се превръща (не за работника, а за капиталиста) в променлива и изобщо само чрез това авансираната стойност се превръща в капиталова стойност, в капитал, в самонарастваща стойност. Но вследствие на това, че, както Смит, за оборотна съставна част на производствения капитал смятат не вложената в работна сила стойност, а стойността, вложена в средства за живот на работника, става невъзможно разбирането на различието между променлив и постоянен капитал, а следователно и разбирането на процеса на капиталистическото производство изобщо. Определението на тази съставна част на капитала, като променлив капитал в противоположност на постоянния капитал, вложен в предметни фактори за създаване на продукта, е погребано под определението, че по своята роля в оборота вложената в работна сила част от капитала принадлежи към оборотната част на производствения капитал. Погребението се завършва, като вместо работната сила за елемент на производствения капитал се посочват средствата за живот на работника. Безразлично е дали стойността на работната сила се авансира в пари или напрано в средства за живот. Макар, естествено, последният случай да е възможен на основата на капиталистическото производство само като изключение*24.
[*24 Доколко самият А. Смит си затваря пътя за разбиране на ролята на работата сила в процеса на нарастването на стойността, доказва следната фраза, в която трудът на работниците, напълно в духа на физиократите, се приравнява към работата на добитъка: „Не само неговите (на фермера) ратаи, но и неговият работен добитък са производствени работници.“ (книга 11, гл. V, стр, 243).]

Поради това, че по този начин А. Смит установи определението оборотен капитал като решаващо за капиталовата стойност, вложена в работна сила — това физиократско определение без предпоставката на физиократите, — Смит благополучно доведе своите последователи до пълна невъзможност да разберат като променлив капитал онази част от капитала, която е вложена в работна сила. По-дълбоките и верни мисли, развити от самия него на други места, не са надвили, победила е именно тази негова неточност. Нещо повече, по-късните автори са отишли по-нататък; за тях решаващо определение на вложената в работна сила част от капитала не е само това, че тя е оборотен капитал — в противоположност на основния; за тях основната характеристика на оборотния капитал е, до.лова, че той се влага в средства за живот на работниците. Оттук неизбежно произтича учението за фонда на работната заплата*53-задни бележки), който се състои от необходими средства за живот, като за постоянна величина, която от една страна, физически ограничава дела на работниците в обществения продукт, а, от друга страна, в целия си обем трябва да бъде изразходвана за покупка на работна сила.

31
(горе)
Глава единадесета
ТЕОРИИ ЗА ОСНОВНИЯ И ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ.
РИКАРДО

Рикардо привежда различието между основен и оборотен капитал само за да изясни изключението от правилото за стойността, а именно такива случаи, когато нормата на работната заплата влияе върху цените. За това ще говорим едва в Том III*54.

Обаче първоначалната неяснота още от самото начало проличава от безучастното съпоставяне:

«Тази разлика в степента на дълготрайност на основния капитал и това разнообразие на пропорциите, в които могат да се комбинират тези два вида капитал»*25).

А ако попитаме какви са тези два вида капитал, ще научим следното:

«Освен това пропорциите между капитала, предназначен за издръжка на труда, и капитала, вложен в инструменти, машини и здания, могат да се комбинират по различен начин»*26).

Следователно основен капитал = средства на труда и оборотен капитал = капитал, вложен в труд. Капитал, предназначен «за издръжка на труда», е вече нелеп израз, заимствуван от А. Смит. Оборотният капитал се смесва тук, от една страна, с променливия капитал, т. е. с вложената в труд част от производителния капитал. Но, от друга страна, тъй като противопоставянето е почерпано не от процеса на нарастване на стойността — постоянен и променлив капитал, — а от процеса на обръщението (старата Смитова бъркотия), получават се двойно неверни определения.

Първо. Разликата в степента на дълготрайността на основния капитал и разликата в състава на капитала, като постоянен и променлив капитал, се вземат тук като равнозначни. Но последната разлика определя разликата в производството на принадена стойност; първото, напротив, доколкото става дума за процес на нарастване на стойността, се отнася само до начините, по които дадена стойност се пренася от средството за производство върху продукта; доколкото пък се има предвид процесът на обръщението, то се отнася само до периода на възобновяване на вложения капитал, или, иначе казано — до периода, за който е авансиран капиталът. Ако вместо да разкрием вътрешното движение на капиталистическия производствен процес, застанем на гледището на завършените явления, тези различия действително ще съвпаднат. При разпределението на обществената принадена стойност между капиталите, вложени в различни отрасли на производството, оказват влияние и разликите в периодите, за които е авансиран капиталът (например различната продължителност на живота на основния капитал), и различията в органичния състав на капитала (следователно и различието в обръщението на постоянния и променливия капитал). И едното, и другото еднакво съдействат за изравняване на общата норма на печалбата и за превръщане на стойностите в производствени цени.

Второ. От гледна точка на процеса на обръщение на едната страна стоят средствата на труда: основен капитал, на другата страна — материалът на труда и работната заплата: оборотен капитал. Напротив, от гледна точка на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността – на едната страна стоят средствата за производство (средствата на труда и материалът на труда), постоянният капитал; на другата страна — работната сила, променливият капитал. За органическия състав на капитала („Капиталът“, Том 1, глава XXIII, 2, стр. 647*55) е съвсем безразлично едно и също количество стойност на постоянния капитал се състои от много средства на труда и малко материал на труда, или от много материал на труда и малко средства на труда, докато всичко зависи от съотношението между вложения в средства за производство и вложения в работна сила капитал. Напротив: от гледна точка на процеса на обръщението, от гледна точка на различието между основен и оборотен капитал, също така е безразлично в какви отношения дадено количество стойност на оборотния капитал се разделя на материал на труда и работна заплата. От едната гледна точка материалът на труда попада в една категория със средствата на труда, като противостои на капиталовата стойност, вложена в работна сила. От другата гледна точка частта от капитала, вложена в работна сила, заедно с частта от капитала, вложена в материал на труда, спада към една категория и противостои на онази част от капитала, която е вложена в средства на труда.

Поради това при Рикардо вложената в материал на труда (суровини и спомагателни материали) част от капиталовата стойност не се явява нито на едната, нито на другата страна. Тя съвсем изчезва.

Тя не приляга към категорията основен капитал, тъй като по начина на своето обръщение напълно съвпада с частта от капитала, вложена в работна сила. От друга страна, тя не може да бъде отнесена към оборотния капитал, тъй като с това от само себе си би изчезнало пренесеното от А. Смит и мълчаливо възприетото приравняване на гфотивопосгавката: основен и оборотен капитал с противопоставила : постоянен и променлив капитал. Рикардо има твърде силен логически инстинкт, за да не почувствува това, ето защо тази част от капитала съвсем изчезва у него.

Тук трябва да се отбележи, че капиталистът, както се изразява политическата икономия, авансира капитала, влаган в работна заплата, в различни срокове, в зависимост от това, дали тя се изплаща например седмично, месечно, тримесечно и т.н. В действителност работата става тъкмо обратно. Работникът авансира на капиталиста своя труд за седмица, месец, три месеца, в зависимост от това, дали седмично, месечно или тримесечно му се плаща. Ако капиталистът купуваше работната сила, вместо да я заплаща след нейното потребление, ако той следователно плащаше на работника работната заплата за ден, седмица, месец или три месеца предварително, би могло да се говори за авансиране за такива периоди от време. Но тъй като той плаща, след като трудът вече е продължавал ден, седмици, месеци, вместо да купи и плати труда за периода, в течение на който той трябва да продължава, всичко това е едно капиталистическо quid pro quo* (буквално: едно вместо друго, в случая: смесване на понятията): авансът, даден от работника на капиталиста във вид на труд, се превръща в аванс, даван от капиталиста на работника във вид на пари. Нещата с нищо не се изменят от това, че капиталистът получава обратно от обръщението, или реализира самия продукт или неговата стойност (заедно с въплътената в него принадена стойност) едва след изтичане на по-дълъг или по-къс период, в зависимост от различната продължителност на времето, необходимо за изготвяне на продукта, или от различната продължителност на времето, необходимо за неговото обръщение. За продавача във всеки случай е съвсем безразлично какво купувачът на една стока смята да предприеме с нея. На капиталиста машината не струва по-евтино от това, че той трябва да авансира цялата нейна стойност каведнаж, докато към него същата тази стойност тече обратно от продаса на обръщението само постепенно и на части; също така той не плаща по-скъпо за памука поради това, че стойността на памука влиза изцяло в стойността на изготвения от него продукт и следователно изцяло и наведнаж се възстановява при продажбата на продукта.

Да се върнем към Рикардо.

1. Характерната особеност на променливия капитал се състои в това, че определена, дадена (следователно като такава — пое* тоянна) част от капитала, дадена стойностна сума (приемаме, че тя е равна на стойността на работната сила, макар в дадения случай да е безразлично дали работната заплата е равна на стойността на работната сила, дали е по-голяма или по-малка от нея) се обменя срещу самонарастваща по стойност, създаваща стойност сила – работната сила, която не само възпроизвежда платената от капиталиста стойност, но произвежда в същото време принадена стойност, стойност, която по-рано не е съществувала и не е била платена с никакъв еквивалент. Това характерно свойство на вложената в работна заплата част от капитала, което toto соеlo* (изцяло) я отличава като променлив капитал от постоянния капитал, изчезва, когато вложената в работна заплата част от капитала се разглежда само от гледна точка на процеса на обръщение и се явява като оборотен капитал, противостоящ на вложения в средства на труда основен капитал. Това произтича вече от обстоятелството, че тогава под една и съща категория — под категорията оборотен капитал — частта от капитала, изразходвана за работна сила, се съединява с вложената в материал на труда част от постоянния капитал и се противопоставя на друга част на постоянния капитал, вложена в средства на труда. Принадената стойност, т. е. тъкмо условието, което превръща вложената стойностна сума в капитал, съвсем изчезва от погледа. Изчезва от погледа и фактът, че онази част от стойността, която вложеният в работна заплата капитал присъединява към продукта, е новопроизведена (следователно е действително възпроизведена), докато частта от стойността, която суровият материал присъединява към продукта, не е новопроизведена, не е действително възпроизведена, а е само запазена в стойността на продукта, консервирана е, и поради това само се появява отново като съставна част от стойността на продукта. Различието, както то изглежда сега от гледна точка на противоположността между оборотен и основен капитал, се състои само в следното: стойността на средствата на труда, употребени за производството на една стока, влиза в стойността на стоката само на части и поради това пак само на части се възстановява чрез продажбата на стоката, а следователно и изобщо се възстановява само на части и постепенно. От друга страна, стойността на работката сила и на предметите на труда (суровини и др.), използвани за произвеждане на стоката, влиза изцяло в стоката и поради това изцяло се възстановява чрез нейната продажба.

В този смисъл по отношение на процеса на обръщението едната част от капитала се представя като основен, другата — като текущ, или оборотен капитал. И в двата случая става дума за пренасяне на дадена авансирана стойност върху продукта и за нейното възстановяване отново чрез продажбата на продукта. Разликата се състои сега само в това, дали пренасянето на стойността, а следователно и възстановяването на стойността, се извършва на части и постепенно, или наведнаж. Заедно с това се заличава решаващото различие между променлив и постоянен капитал, следователно замъглява се цялата тайна на образуване на принадената стойност и на капиталистическото производство, замъгляват се условията, които превръщат в капитал известни стойности и нещата, в които тези стойности са въплътяват. Всички съставни части на капитала се различават тук само по начина на обръщение (а обръщението на стоката има работа естествено само с вече налични дадени стойности); при това положение един отделен начин на обръщение е общ и за капитала, вложен в работна заплата, и за онази част от капитала, която е вложена в суровини, полуфабрикати, спомагателни материали — в противоположност на вложената в средства на труда част от капитала.

Поради това е ясно защо буржоазната политическа икономия инстинктивно се държи за Смитовото объркване на категориите „постоянен и променлив капитал“ с категориите „основен и оборотен капитал“ и цяло столетие безкритично го преповтаря от поколение на поколение. За нея вложената в работна заплата част от капитала вече никак не се отличава от вложената в суровини част от капитала, и се отличава само формално — само по това, дали извършва обръщението си на части или изцяло заедно с продукта — от постоянния капитал. По такъв начин с един удар се разрушава основата за разбиране действителното движение на капиталистическото производство, а следователно и на капиталистическата експлоатация. Тук става дума само за това, че авансираната стойност се появява отново.

Тази безкритично заета от А. Смит обърканост пречи на Рикардо да развие последователно своята теория. Тя му пречи не само повече, отколкото на no-късиите апологети, за чиито цели объркаността на понятията по-скоро съдейства, но и повече, отколкото на самия А. Смит, тъй като Рикардо, противоположно на него, следвайки по същество езотеричното учение на А. Смит против екзотеричния А. Смит, по-последователно и по-проницателно развива стойността и принадената стойност.

При физиократите няма нищо от тази обърканост. Разликата между avances annuelles (годишни аванси) и avances primitives (начални аванси) се отнася само до различните периоди на възпроизводство на различните съставни части на капитала и при това специално на земеделския капитал, докато техните възгледи за производството на принадената стойност са независима от това разграничение част от тяхната теория, и при това част, която те изтъкват като самата основа на теорията. Образуването на принадена стойност се обяснява тук не от капитала като такъв, а се приписва само на една определена производствена сфера на капитала, на земеделието.

2. Същественото за определението на променливия капитал — а следователно и за превръщането на всяка стойностна сума в капитал — се състои в това, че капиталистът обменя определена, дадена (и в този смисъл постоянна) стойностна величина срещу създаваща стойност сила; определено количество стойност се обменя срещу произвеждането на стойност, срещу процеса на нейното самонарастване. Даденото съществено определение никак не се изменя от това, дали капиталистът плаща на работника в пари или в средства за живот. Изменя се само начинът на съществуване на авансираната от капиталиста стойност, която в единия случай приема формата на пари, с които работникът купува на пазара своите средства за живот, в другия случай, формата на средства за живот, които работникът потребява непосредствено. В действителност развитото капиталистическо производство предполага, че на работника се плаща в пари, тъй като то изобщо предполага производствен процес, опосредствуван от процеса на обръщението, т. е. предполага парично стопанство. Но създаването на принадената стойност — и следователно, капитализацията на авансираната стойностна сума — не произтича нито от паричната, нито от натуралната форма на работната заплата, или на капитала, вложен в купуване на работна сила. То произтича от обмяната на стойност срещу сила, създаваща стойност от превръщането на една постоянна величина в променлива.

По-голямата или по-малка фиксираност на средствата на труда зависи от степента на тяхната дълготрайност, т.е. от едно физическо свойство. В зависимост от степента на дълготрайността им те при равни други условия се изхабяват по-бързо или по-бавно, следователно функционират като основен капитал по-дълго или по-късо време. Но те функционират като основен капитал съвсем не само вследствие на физическото свойство дълготрайност. Суровините в металните фабрики са също така дълготрайни, както и машините, с които се обработват, и по-дълготрайни от някои съставни части на тези машини: кожа, дърво и пр. Въпреки това металът, който служи като суров материал, съставлява част от оборотния капитал, а функциониращото средство на труда, направено може би от същия метал, съставлява част от основния капитал. Така че работата тук не е във физическата природа на веществото; не вследствие на по-малката или по-голяма трайност — същият метал един път се поставя под раздела на основния, друг път под раздела на оборотния капитал. Тази разлика произтича, напротив, от ролята, която той играе в производствения процес в единия случай като предмет на труда, в другия — като средство на труда.

Функцията на средство на труда в производствения процес изисква изобщо това средство в течение на по-дълъг или по-къс период отново и отново да служи в повтарящи се процеси на труда. Следователно чрез самата негова функция се предписва по-голяма или по-малка дълготрайност на неговия материал. Но дълготрайността на материала, от който то е направено, сама по себе си не го прави основен капитал. Същото вещество като суров материал става оборотен капитал; и у икономистите, които смесват разликата между стоков капитал и производствен капитал с разликата между оборотен капитал и основен капитал, същият материал, същата машина като продукт е оборотен капитал, като средство на труда — основен капитал.

Но макар средството на труда да става основен капитал не вследствие на трайността на веществото, от което е направено, все пак неговата роля като средство на труда изисква то да се състои от сравнително траен материал. Следователно дълготрайност на неговото вещество е условие за неговото функциониране като средство на труда, а заедно с това материална основа на онзи начин на обръщение, който го прави основен капитал. При равни други условия по-голямата или по-малка трайност на неговия материал слага върху него в по-голяма или по-малка степен печата на фиксираността и следователно се намира в твърде съществена връзка с неговото качество на основен капитал.

Ако пък вложената в работна сила част от капитала се разглежда изключително като оборотен капитал и следователно се противопоставя на основния капитал; ако поради това различията между постоянен и променлив капитал се смесват с различията между основен и оборотен капитал, то естествено е тъй както веществената реалност на средството на труда е съществена основа на неговия характер като основен капитал, от веществената реалност на вложения в работна сила капитал да се извежда неговият характер на оборотен капитал, противостоящ на основния, и след това отново да се определя оборотният капитал по веществената реалност на променливия капитал.

Действителният материал на вложения в работна заплата капитал е самият труд: действуващата, създаваща стойност работна сила, живият труд, който капиталистът е обменил срещу мъртъв овеществен труд и е включил в своя капитал, чрез което намиращата се в негови ръце стойност се превръща в самонарастваща стойност. Но капиталистът не продава тази способност за самонарастване. Тя винаги е само съставна част на неговия производствен капитал, както неговите средства на труда, но съвсем не съставна част на неговия стоков капитал, каквато е например готовият продукт, който той продава. В производствения процес, като съставни части на производствения капитал, средствата на труда не противостоят на работната сила като основен капитал, а материалът на труда и спомагателните вещества не съвпадат с нея като оборотен капитал; и на едните, и на другите работната сила противостои като личен фактор, докато другите са вещни фактори — това от гледна точка на трудовия процес. И едните, и другите противостоят на работната сила като постоянен капитал на променлив капитал — това от гледна точка на процеса на нарастване на стойността. Или, ако тук става дума за веществено различие, доколкото то влияе върху процеса на обръщението, въпросът стои така: от природата на стойността, която не е нищо друго освен овеществен труд, и от природата на функциониращата работна сила, която не е нищо друго освен овеществяващ се труд, следва, че работната сила в периода иа нейното функциониране непрекъснато създава стойност и принадена стойност; че онова, което на страната на работната сила ни се представя като движение, като процес на създаване на стойност, на страната на нейния продукт ни се представя във форма на покой, като вече създадена стойност. Ако работната сила вече е извършила своето действие, капиталът не се състои вече от работна сила от една страна, и от средства за производство — от друга. Капиталовата стойност, която е била вложена в работна сила, сега е стойност, която (+ принадена стойност) е прибавена към продукта. За да се повтори процесът, необходимо е да се продаде продуктът и с получените пари постоянно отново да се купува работна сила и да се включва в производствения капитал. Това придава на вложената в работна сила част от капитала, както и на вложените в материал на труда и пр, негови части, характер на оборотен капитал в противоположност на капитала, който остава фиксиран в средствата за производство.

Ако, от друга страна, вторичното определение на оборотния капитал, общо за него и за част от постоянния капитал (за суровите и спомагателните материали) бъде превърнато в съществено определение на частта от капитала, вложена в работна сила — а именно, че стойността, вложена в нея, се пренася изцяло върху продукта, в производството на които се потребява тази работна сила, а не постепенно и на части, както е при основния капитал, че тази стойност следователно трябва също така изцяло да бъде възстановена при продажбата на продукта, — то при това и частта от капитала, вложена в работна заплата, веществено трябва да се състои не от функциониращата работна сила, а от веществените елементи, които работникът купува със своята заплата, т. е. от частта от обществения стоков капитал, която влиза в потреблението на работника — от средства за живот. Основният капитал в такъв случай се състои от средства на труда, които се изхабяват сравнително бавно и поради това бавно се възобновяват, а капиталът, вложен в работна сила — от средства за живот, които подлежат на по-бързо заместване.

Обаче границите на по-бързата или no-бавна износваегтост се заличават.

«Храната и дрехите, потребявани от работника, зданието, в което той работи, оръдията, които той употребява при своята работа, имат преходен характер. Обаче има огромна разлика във времето, през което тези различни капитали могат да служат в производството: парната машина служи по-дълго от кораба, корабът — по-дълго от дрехата на работника, а дрехата на работника — по-дълго от консумираната от него храна.»*27

При това Рикардо забравя къщата, в която живее работникът, неговите мебели, неговите оръдия за консумация като ножове, вилици, съдове и пр., които в смисъл на дълготрайност всички имат същия характер, както и средствата на труда. Едни и същи неща, едни и същи категории неща се явяват в един случай като средства за консумация, в друг случай — като средства на труда.

Разликата, по думите на Рикардо, се състои в следното:

«В зависимост от това, дали капиталът се износва бързо и дали често изисква възпроизводство, или се потребява бавно, той се причислява или към оборотния, или към основния капитал»*28

Към това той прави бележка:

«Едно несъществено разделение, в което разграничителната пиния не може да бъде точио прокарана.»*29

По този начин ние благополучие стигнахме пак при фи-зиократите, у които разликата между avances annuelles (годишни аванси) и avances primitives (начални аванси) беше разликата в продължителността на потреблението, а следователно и във времето на възпроизводство на употребения капитал. Само че това, което у тях е израз на важен за общественото производство феномен и в «Tableau éqonomique» се привежда и във връзка с процеса на обръщение, тук се превръща само в субективно, и според думите на самия Рикардо, излишно разграничаване.

Щом частта от капитала, вложена в труд, се отличава от частта, вложена в средства на труда, само по периода на своето възпроизводство, следователно по продължителността на своето обръщение; щом едната част се състои от средства за живот, тъй както другата от средства на труда, така че последните се отличават от първите само с по-голямата си дълготрайност, при което и първите, разбира се, на свой ред притежават различни степени на дълготрайност — то естествено differentia specifics (специфична разлика) между капитала, вложен в работна сила, и капитала, вложен в средства за производство, съвсем се заличава.

Това напълно противоречи на учението на Рикардо за стойността, както и на неговата теория за печалбата, която фактически е теория на принадената стойност. Той разглежда различието между основен и оборотен капитал изобщо само доколкото различните количествени съотношения между тях в различните производствени отрасли, при еднакво големи капитали, влияят върху закона за стойността, а именно, той разглежда как вследствие на тези обстоятелства повишаването или понижаването на работната заплата се отразява в цената на продукта. Но дори в ограничените рамки на това изследване, той вследствие на смесването на основен и оборотен капитал с постоянен и променлив прави много големи грешки и в действителност изхожда в изследването си от съвсем погрешна основа. А именно, 1) доколкото частта от капиталовата стойност, вложена в работна сила, се подвежда под раздела оборотен капитал, неправилно се разглеждат определенията на самия оборотен капитал и по-специално условията, които подвеждат вложената в труд част от капитала под този раздел; 2) става смесване между определението, според което вложената в труд част от капитала е променлив капитал, и онова, според което тя е оборотен капитал в противоположност на основния.

Предварително е ясно, че определението на вложения в работна сила капитал като оборотен, или текущ, е вторично определение, в което се заличават неговата differentia specificа (специфична разлика) в производствения процес, защото в това определение, от една страна, капиталите, вложени в труд и в суровини и пр., са равнозначни; раздел, който отъждествява една част на постоянния капитал с променливия капитал, съвсем пренебрегва differentia specifica на променливия капитал в противоположност на постоянния. От друга страна, частите на капитала, вложени в труд и в средства на труда, макар и да се противопоставят една на друга, то съвсем не с оглед на това, че те по съвсем различен начин влизат в производството на стойността, а само с оглед на това, че и двете пренасят върху продукта своята дадена стойност, само че в различни периоди от време.

Във всички тези случаи става дума за това, как дадена стойност, вложена в процеса на производство на стоката — било то работна заплата, цена на суровини или цена на средства на труда, — се пренася върху продукта, следователно как извършва чрез продукта своето обръщение и чрез продажбата на продукта се възвръща към изходния си пункт, или се възстановява. Единствената разлика се състои тук в това „как", в особения начин на пренасяне, а следователно и на обръщение на тази стойност.

Дали предварително определената с контракт цена на работната сила се плаща в пари или в средства за живот, това не изменя нейния характер на дадена, предварително определена цена. Между това при плащане на работната заплата в пари е очевидно, че самите пари не влизат в производствения пропес, подобно на средствата за производство, при които не само стойността, но и самото вещество влиза в производствения процес. Ако, напротив, средствата за живот, които работникът купува със своята заплата, непосредствено се подвеждат под един раздел със суровините и пр. като веществена форма на оборотния капитал и се противопоставят на средствата на труда, това придава на нещата друг вид. Докато стойността на тези неща, средствата за производство, се пренася в трудовия процес върху продукта, стойността на други неща, средствата за живот, отново се появява в работната сила, която го е потребила, и чрез функционирането на последната също така се пренася върху продукта. Всичко това еднакво е свързано с просто повторно появяване в продукта на стойности, които са били авансирани през време на производството. (Физиократите приемаха това за сериозно и поради това отричаха, че промишленият труд създава принадена стойност.) Така например Уейланд пише в цитирания вече пасаж*59:

«Безразлично е в каква форма капиталът се появява отново …различните видове храна, облекло и жилище, които са нужни за съществуване и благоденствие на хората, също се изменят. Те се потребяват с течение на времето и тяхната стойност се появява отново» и т.н. („Elements of Polit. Economy“, p. 31, 32).

Капиталовите стойности, авансирани за производството във вид на средства за производство и средства за живот, еднакво се появяват тук отново в стойността на продукта. По този начин благополучно се постига превръщането на капиталистическия производствен процес в пълна мистерия и произходът на принадената стойност, която се съдържа в продукта, съвсем изчезва от погледа.

По-нататък, с това завършва присъщият на буржоазната политическа икономия фетишизъм, който превръща обществения икономически характер, придаван на нещата от обществения производствен процес, в естествен, произтичащ от самата природа на тези неща характер. Така например „средствата на труда са основен капитал“ е схоластично определение, което води до противоречия и бъркотия. Също, както бе показано при изследването на трудовия процес („Капиталът“, Том I, глава V), че от ролята, която играят веществените елементи в определен трудов процес във всеки даден случай, от тяхната функция изцяло зависи дали те функционират като средства на труда, материал на труда или продукт, — точно така средствата на труда са основен капитал само когато производственият процес е изобщо капиталистически производствен процес и следователно средствата за производство са изобщо капитал, притежават икономическата определеност, обществения характер на капитал; и, второ, те са основен капитал само ако пренасят своята стойност върху продукта по един специален начин. Ако не, те си остават средства на труда, без да са основен капитал. Също така спомагателните материали, например торовете, ако предават своята стойност по същия специален начин, както по-голямата част от средствата на труда стават основен капитал, макар и да не са средства на труда. Тук става дума не за дефинициите, под които могат да бъдат подведени нещата. Става дума за определени функции, които трябва да получат израз в определени категории.

Щом на средствата за живот като такива при всякакви обстоятелства се приписва свойството да бъдат капитал, вложен в работна заплата, то свойството „да поддържа труда“, „to support labour“ {Рикардо, стр. 25}, се превръща в характер, присъщ на този „оборотен“ капитал. Излиза, следователно, че ако средствата за живот не биха били „капитал“, те не биха могли да поддържат работната сила; всъщност обаче техният характер като капитал им дава тъкмо свойството да поддържат капитала с помощта на чужд труд.

Ако средствата за живот сами по себе си са оборотен капитал — след като последният се е превърнал в работна заплата, — от това следва по-нататък, че величината на работната заплата зависи от отношението между броя на работниците и дадената маса на оборотния капитал — любима теза на икономистите; в действителност обаче масата средства за живот, които работникът извлича от пазара, и масата средства за живот, с които разполага капиталистът за собствено потребление, зависи от отношението между принадената стойност и цената на труда.

Рикардо, както и Бартън*29a, смесва навсякъде отношението между променлив капитал и постоянен капитал с отношението между оборотен и основен капитал. Ще видим по-късно как това прави погрешно неговото изследване на нормата на печалбата68,

По-нататък Рикардо отъждествява различието между основен и оборотен капитал с различията, които се образуват в процеса на оборота по други причини:

«Трябва да се отбележи, че оборотният капитал може да извършва обръщение или да се възвръща при своя вложител в твърде нееднакви периоди от време. Пшеницата, купена от фермера за засяване, е основен капитал в сравнение с пшеницата, купена от пекаря за превръщането й в хляб. Единият я оставя в почвата и може да я получи обратно едва след една година, другият може да даде да я смелят на брашно и да я продаде като хляб на своите купувачи, така че след една седмица неговият капитал да се освободи за възобновяване на същата операция или за започване на някоя нова операция.»*30

Тук е характерно, че пшеницата, макар като семе да не служи като средство за живот, а като суров материал, е, първо, оборотен капитал, тъй като сама по себе си тя е средство за живот, и, второ, тя се отнася към основния капитал, защото нейното възвръщане се разпростира върху цяла година. Но не самото по-бавно или по-бързо възвръщане прави дадено средство за производство основен капитал, а определеният начин на пренасяне на неговата стойност върху продукта.

Объркаността, причинена от А. Смит, довежда до следните резултати:

1. Различието между основен и оборотен капитал се смесва с различието между производствен капитал и стоков капитал. Така например една и съща машина е оборотен капитал, ако тя се намира на пазара като стока, и основен капитал, ако е включена в производствения процес. При това остава съвсем непонятно защо определен вид капитал трябва да е основен или оборотен повече от всеки друг вид капитал.

2. Всеки оборотен капитал се отъждествява с капитала, който е вложен или който трябва да бъде вложен в работна заплата. Виж например Дж. Ст. Мил*59 и др.

3. Различието между променлив и постоянен капитал, което още Бартън, Рикардо и др. смесват с различието между оборотен и основен капитал, в края на краищата напълно се свежда до това последното, както е например у Рамсей, у когото всички средства за производство, суровините и т.н., тъй както и средствата на труда, са основен капитал, и само капиталът, вложен в работна заплата, е оборотен капитал*60. Но тъй като свеждането става в тази форма, не се схваща действителното различие между постоянен и променлив капитал.

4. При най-новите английски, по-специално шотландски икономисти, които разглеждат всичко от неизразимо ограничената гледна точка на банковия служител, при Маклеод*61, Петерсън*62 и др., различието между основен и оборотен капитал се превръща в различие между money at call и money not at call (парични влогове, които могат да бъдат изтеглени без предварително уведомяване, и такива — само след предварително уведомяване).

32
(горе)
Глава дванадесета
РАБОТЕН ПЕРИОД

Да вземем два производствени отрасъла, в които е установен еднакво дълъг работен ден, да речем десетчасов трудов процес, например предене на памук и фабрикация на локомотиви. В единия отрасъл всеки ден, всяка седмица излиза определено количество готов продукт, памучна прежда; в другия отрасъл трудовият процес трябва да се повтаря може би в продължение на три месеца, за да се създаде един готов продукт, един локомотив. В единия случаи продуктът е делим по своята природа, и една и съща работа ежедневно или ежеседмично започва отново. В другия случай трудовият процес е непрекъснат, обхваща по-голям брой ежедневни трудови процеси, които в своето съединение, в непрекъснатостта на своите операции доставят готов продукт едва след по-дълъг период. Макар продължителността на еднодневния трудов процес тук да е една и съща, все има едно твърде значително различие в продължителността на производствения акт, т.е. в продължителността на повтарящите се трудови процеси, които са необходими, за да се създаде готовият продукт, да се изпрати той като стока на пазара и следователно да се превърне от производствен капитал в стоков капитал. Различието между основен и оборотен капитал няма нищо общо с това. Посоченото различие би съществувало дори ако в двата отрасъла на производството основният и оборотният капитал се влагаха в съвсем еднакви пропорции.

Тези различия в продължителността на производствения акт се наблюдават не само между различни производствени сфери, но и в една и съща производствена сфера, в зависимост от размерите на продукта, който се изготвя. Обикновена жилищна сграда може да се построи за по-кратко време от една по-голяма фабрика и поради това ще изисква по-малък брой непрекъснати трудови процеси. Ако построяването на един локомотив отнема три месеца, построяването на броненосец изисква една или няколко години. Производството на зърнени храни отнема почти цяла година, производството на рогат добитък — няколко години, отглеждането на гора може да обхване период от 12 до 100 години; едно шосе може да бъде прокарано за няколко месеца, а построяването на железопътна линия изисква години; обикновен килим се изработва може би за една седмица, гобленът се изработва за години и т.н. Различията в продължителността на производствения процес варират следователно до безкрайност.

Различието в продължителността на производствените процеси очевидно следва при равни капиталовложения да предизвика различие в скоростта на оборота на капитала, т.е. различие в периодите, за които се авансира даден капитал. Да приемем, че машинната предачница и локомотивният завод прилагат еднакво големи капитали, че делението на капитала на постоянен и променлив е еднакво, както и това на основна и оборотна съставни части на капитала, най-после нека работният ден да е еднакво дълъг и в еднаква пропорция да се разделя на необходим и принаден труд. Освен това, за да отстраним всички обстоятелства, произтичащи от процеса на обръщението и неотнасящи се към дадения случай, да приемем, че преждата и локомотивите се фабрикуват по поръчка и се заплащат при доставянето на готовия продукт. В края на седмицата, при предаване на готовата прежда, фабрикантът-предач (ние оставяме тук принадената стойност настрана) получава обратно вложения оборотен капитал и заедно с това изхабената част от основния капитал, която е влязла в стойността на преждата. Следователно той може със същия капитал отново да повтори същия кръгооборот. Той е завършил своя оборот. Фабрикантът на локомотиви, напротив, трябва в течение на три месеца всяка седмица да влага все нов капитал в работна заплата и сурови материали и едва след изтичането на три месеца, след предаването на локомотива, оборотният капитал, който постепенно е бил влаган през това време в един и същ производствен акт, за изготвянето на една и съща стока, отново приема форма, в която може пак да започне своя кръгооборот; също така и изхабяването на машините в течение на тези три месеца се възстановява едва сега. Авансирането на единия е за една седмица, това на другия е равно на седмичното авансиране, умножено на 12. Ако приемем, че всички други условия са равни, единият трябва да има на разположение дванадесет пъти по-голям оборотен капитал от другия.

Обстоятелството, че седмично авансираните капитали са равни, няма тук никакво значение. Каквато и да е големината на авансирания капитал, в единия случай той се авансира само за една седмица, в другия случай — за дванадесет седмици, и едва след изтичане на тези срокове с тях може да се оперира отново, като се повтори същата операция или се започне някаква друга.

Разликата в бързината на оборота, или в срока, за който трябва да се авансират отделните капитали и до изтичането на който същата капиталова стойност не може да служи за нов трудов процес или нов процес на нарастване на стойността, произтича тук от следното.

Да приемем, че построяването на локомотив или на някаква друга машина отнема 100 работни дни. По отношение на работниците, заети в предене и в машиностроене, тези 100 работни дни образуват прекъсната (diskrete) величина, състояща се съгласно предпоставката от 100 следващи един след друг отделни десетчасови трудови процеси. Но по отношение на продукта — машината — 100-те работни дни образуват непрекъсната величина, така да се каже, един работен ден от 1000 работни часа, един единствен производствен акт. Такъв работен ден, образуван от редица последователни повече или по-малко многобройни и взаимно свързани работни дни, аз наричам работен период. Когато говорим за работен ден, ние разбираме продължителността на работното време, в течение на което работникът трябва всекидневно да изразходва своята работна сила, всекидневно да работи. Ако говорим за работен период, това означава броя свързани помежду си работни дни, необходим в определен производствен отрасъл за получаване на готов продукт. Продуктът на всеки работен ден е тук само частичен продукт, който ден след ден продължава да се изработва и едва в края на по-дългия или по-късия период на работното време придобива своя завършен вид, става готова потребителна стойност.

Поради това прекъсванията, нарушенията на обществения производствен процес, например вследствие на кризи, оказват съвсем различно влияние върху онези продукти на труда, които по своята природа са делими, и върху онези, които изискват за своето производство по-дълъг, свързан период. След днешното производство на определено количество прежда, въглища и т.н. в единия случай утре няма да последва ново производство на прежда, въглища и т.н. Иначе стои обаче работата с корабите, зданията, железопътните линии и т.н. Тук не само се прекъсва работата, но се прекъсва и един свързан производствен акт. Ако строежът не се продължава, средствата за производство и трудът, които са потребени за неговото извършване, са напразно изразходвани. И дори да бъде възобновен след това, в междинния период неизбежно ще станат повреди.

В продължение на целия работен период като че ли на слоеве се натрупва онази част от стойността, която основният капитал всекидневно отдава на продукта до неговата пълна зрелост. И тук в същото време се проявява практическата важност на различието между основен и оборотен капитал. Основният капитал се авансира в производствения процес за по-дълго време, не е нужно той да се възобновява преди изтичането на този може би многогодишен период. Обстоятелството дали парната машина пренася своята стойност всекидневно на части върху преждата, продукта на делим трудов процес, или тя в течение на три месеца я предава на локомотив, продукт на непрекъснат производствен акт, никак не се отразява върху влагането на капитала, необходим за покупката на парната машина. В единия случай нейната стойност тече назад на малки дози, например седмично, в другия — на по-големи части, например на всеки три месеца. Но и в двата случая възобновяването на парната машина става може би едва след 20 години. Щом всеки отделен период, в течение на който стойността на парната машина се връща обратно на части чрез продажбата на продукта, е по-къс от периода на нейното собствено съществуване, машината продължава да функционира в производствения процес в течение на няколко работни периоди.

Иначе стои работата с оборотните съставни части на авансирания капитал. Работната сила, купена за тази седмица, е изразходвана през тази седмица и се е опредметила в продукта. Тя трябва да бъде заплатена в края на тази седмица. И това влагане на капитал в работна сила се повтаря всяка седмица в течение на трите месеца, без изразходването на тази капиталова част в една седмица да избавя капиталиста от необходимостта следващата седмица отново да купува труд. За заплащане на работна сила всяка седмица трябва да се изразходва нов добавъчен капитал и ако се абстрахираме от всички кредитни отношения, капиталистът трябва да е в състояние да плаща работна заплата за три месеца, макар фактически да я плаща само на седмични части. Същото се отнася и до другата част на оборотния капитал, суровите и спомагателните материали. Един слой труд след друг се напластяват върху продукта. Не само стойността на изразходваната работна сила, но и принадена стойност непрекъснато се пренася върху продукта в течение на трудовия процес, но върху продукт още неготов, още неприел формата на готова стока и следователно неспособен за обръщение. Същото важи и за капиталовата стойност, която на слоеве се пренася върху продукта от суровини и спомагателни материали.

В зависимост от по-голямата или по-малка продължителност на работния период, определяна от специфичната природа на изготвяния продукт или на полезната цел, която се преследва при неговото изготвяне, са необходими постоянни добавъчни влагания на оборотен капитал (работна заплата, сурови и спомагателни материали), при което нито една част от тях не се намира във форма, способна за обръщение, и следователно не може да служи за възобновяване на същата операция; напротив, всяка част последователно се закрепва в сферата на производството като съставна част на образуващия се продукт, свързва се във формата на производствен капитал. Но времето на оборота е равно на сумата от времето на производството и времето на обръщението на капитала. Следователно удължаването на времето на производството намалява скоростта на оборота на капитала в същата степен, както удължаването на времето на обръщението. Но в дадения случай е необходимо да се обърне внимание на две обстоятелства.

Първо: по-продължителното пребиваване в сферата на производството. Така например капиталът, авансиран първата седмица за труд, сурови материали и т.н., както и частите от стойността на основния капитал, пренесени върху продукта, в течение на целия тримесечен период остават свързани в сферата на производството и като включени в едва-що образуващ се, още неготов продукт, не могат да встъпят в процеса на обръщението като стока.

Второ: тъй като работният период, необходим за производствения акт, продължава три месеца и в действителност съставлява само един свързан трудов процес, всяка седмица нова част оборотен капитал трябва да се прибавя към предишия. По този начин масата на последователно авансирания добавъчен капитал расте с удължаването на работния период.

Ние приехме, че капиталите, вложени в памукопредачеството и в машиностроенето, са еднакво големи, че тези капитали в еднаква пропорция се делят на постоянен и променлив капитал, както и на основен и оборотен, че работните дни са еднакво дълги, накратко, че са еднакви всички условия, с изключение на продължителността на работния период. В първата седмица вложенията в двата случая са еднакво големи, но продуктът на фабриканта-предач може да бъде продаден, с получените пари може да бъде купена нова работна сила, нови суровини и т.н., накратко, производството може да се води по-нататък в същия мащаб. Фабрикантът на машини, напротив, едва след изминаването на три месеца, когато неговият продукт е вече напълно готов, може да превърне отново в пари оборотния капитал, изразходван първата седмица, и отново да оперира с него. И така, първо, има разлика в обратния приток на едно и също количество вложен капитал. Второ: в течение на трите месеца в преденето и в машиностроенето са приложени еднакво големи производствени капитали, но величината на разходите на капитал е съвсем различна за фабриканта-предач и за машиностроителя, тъй като един и същ капитал в единия случаи се възобновява бързо и следователно може отново да повтори същата операция; в другия случай той се възобновява само сравнително бавно и следователно до момента на неговото възобновяване нови количества капитал трябва постоянно да се прибавят към старите. Така че различни са периодите, в течение на които се възобновяват определени части от капитала, или различни са периодите, за които се авансира капиталът; различни са също така и масите на капитала (макар ежедневно и ежеседмично да се прилагат еднакви капитали), които трябва да бъдат авансирани в зависимост от дължината на работния процес. Това обстоятелство трябва да бъде отбелязано, защото в някои случаи, като например в случаите, които ще разгледаме в следващата глава, продължителността на времето, за което се авансира капиталът, може да расте, без да расте пропорционално капиталът, който се авансира. Капиталът трябва да се авансира за по-дълго време и по-големи количества капитал се свързват във формата на производствен капитал.

На по-малко развитите стъпала на капиталистическото производство предприятията, които изискват дълъг работен период и следователно големи капиталовложения за продължително време, особено ако те са осъществими само в крупен мащаб, се водят или съвсем некапиталистически, а на обществена или държавна сметка, като например прокарването на пътища, канали и пр. (в предишни времена те в по-голямата си част са били прокарвани с принудителен труд, доколкото се касае до работната сила). Или пък такива продукти, чието произвеждане изисква сравнително дълъг работен период, само в нищожна своя част се фабрикуват със средства на самите капиталисти. Например при построяване на жилищна сграда частното лице, за което тя е предназначена, дава отвреме на време аванси на строителния предприемач. С това то фактически заплаща сградата на части, в степента, в която напредва производственият процес. Напротив, в епохата на развития капитализъм, когато, от една страна, значителни маси капитал се съсредоточават в ръцете на отделни лица, а, от друга страна, наред с отделните капиталисти се появява асоциираният капиталист (акционерните дружества) и в същото време се развива кредитното дело, капиталистическият строителен предприемач само по изключение построява сгради за отделни частни лица по поръчка. Работата, му е да строи за пазара редица сгради, цели градски квартали, тъй както отделни капиталисти строят железници като предприемачи.

Какъв преврат е предизвикало капиталистическото производство в лондонското сградостроителство, узнаваме от сведенията на един предприемач, дадени пред комисията за банките в 1857 г.

В неговите младини, казва той, къщите се строели обикновено по поръчка, като разходите се изплащали на предприемача постепенно, при завършване на отделни стадии на строежа. За спекулация се строело само малко; предприемачите се впускали в това главно за да създадат редовна заетост за своите работници, та по този начин да не позволят те да се разпръснат. За последните 40 години всичко това се е изменило. По поръчка се строи вече много малко. Който се нуждае от нова къща, си избира една от онези, които са построени със спекулативна цел или още се намират в строеж. Предприемачът работи вече не за клиента, а за пазара; подобно на всеки друг промишленик той трябва да има готови стоки на пазара. Докато преди един предприемач имаше в строеж за спекулация може би, да речем, три или четири къщи едновременно, сега той трябва да купи (т.е. според континенталния начин на изразяване да наеме обикновено за 99 години) значителен участък земя, да издигне на него 100 или 200 къщи и по този начин да се впусне в предприятие, което надхвърля от двадесет до петдесет пъти неговото състояние. Средства се получават чрез ипотеки, при което парите постъпват у предприемача в степента, в която напредва строежът на отделните къщи. Ако настъпи криза, която спъва изплащането на авансите, обикновено пропада цялото предприятие; в най-добрия случай къщите остават недостроени до по-благоприятни времена; в най-лошия те се продават на публичен търг на половин цена. Без спекулативен строеж, и то в крупен мащаб, сега не може да преуспее нито един предприемач. Печалбата от самите строежи е извънредно нищожна; главната изгода се състои в повишаване на поземлената рента, в умелия избор и използване на застрояваната площ. Чрез такава спекулация, която предвижда търсенето на сгради, е построена цялата Белгравия и Тибурния, както и многото хиляди вили в околностите на Лондон. (Със съкращения от „Report from the Select Committee on Bank Acts". Част I, 1857. Evidence, въпроси 5413—5418, 5435—5436).

Извършването на работи със значително дълъг работен период и в широк мащаб попада изцяло в ръцете на капиталистическата промишленост едва когато концентрацията на капитала е вече твърде значителна и когато, от друга страна, развитието на кредитната система дава на капиталиста удобната възможност да авансира, а следователно и да рискува чужд капитал вместо свой собствен. Но от само себе си се разбира, че обстоятелството дали авансираният за производство капитал принадлежи или не принадлежи на този, който го прилага, не оказва никакво влияние върху скоростта на оборота и върху времето на оборота на капитала.

Условията, които увеличават продукта на отделния работен ден, каквито са кооперацията, разделението на труда, прилагането на машини, в същото време съкращават работния период при свързани помежду си производствени актове. Така машините съкращават периода на строеж на сгради, мостове и пр.; жътварките, вършачките и пр. съкращават работния период, необходим да се превърне узрялото зърно в готова стока. Усъвършеистваното корабостроене, като увеличава скоростта на корабите, съкращава времето на оборота на авансирания в корабоплаването капитал. Но тези подобрения, съкращавайки работния период, а заедно с това и времето, за което трябва да бъде авансиран оборотният капитал, обикновено са свързани с увеличено влагане на основен капитал. От друга страна, в някои отрасли работният период може да бъде съкратен посредством просто разширяване на кооперирането; строежът на железопътна линия например се съкращава, ако бъдат поставени на крак големи работнически армии, които започват да работят изведнаж на много места. Времето на оборота тук се съкращава чрез нарастване на авансирания капитал. Повече средства за производство и повече работна сила трябва да бъдат обединени под командата на капиталиста.

И така, съкращаването на работния период е свързано най-вече с увеличение на капитала, авансиран за скъсеното време, така че в степента на намаляването на срока, за който се авансира капиталът, нараства масата на капитала, който се авансира. Предвид на това трябва да се припомни, че независимо от наличната маса на обществения капитал, всичко зависи от степента, в каквато са раздробени или съсредоточени в ръцете на отделните капиталисти средствата за производство и средствата за живот или разпореждането с тях, следователно какви размери е достигнала вече концентрацията на капитала. Доколкото кредитът спомага за концентрацията на капитала в едни ръце, ускорява я и я повишава, дотолкова тоя спомага за съкращаване на работния период, а следователно и на времето на оборота.

В производствените отрасли, където работният период, бил той непрекъснат или прекъснат, се предписва от определени природни условия, неговото съкращаване с посочените по-горе средства е неосъществимо.

«Изразът „по-бърз оборот“ не може да се приложи към добива на зърнени храни, тъй като тук е възможен само един оборот в годината. Що се отнася до скоговъдството, ние бихме желали просто да попитаме: как може да се ускори оборотът на две или тригодишни овце; или на четири или петгодишни волове?» (W. Walter Good: Political, Agricultural and Commercial Fallacies“. London 1866, стр. 325.)

Необходимостта да се получат по-скоро свободни пари (например за твърдо установени плащания като данъци, поземлена рента и др.) разрешава този въпрос по такъв начин, че добитъкът например се продава и коли с голяма загуба за земеделието, преди да е достигнал икономически нормалната възраст; това довежда в края на краищата до покачване на цената на месото.

«Хората, които по-рано се занимаваха главно с отглеждане на добитък, използвайки през лятото пасището midland cotmfeis (централните графства), а през зимата яслите в източните графства в резултат на колебанията и спадането на цените на зърнените храни са изпаднали дотам, че сега се радват, ако успеят да изкарат нещо от високите цени на маслото и сиренето; първото те всяка седмина изнасят на пазара, за да покрият текущите разходи; срещу последното те вземат аванси от закупчик, който вдига сиренето, щом то стане годно за превоз, и, разбира се, определя свои цени. По тази причина, както и вследствие на това, че селското стопанство се управлява по законите на политическата икономия, телетата, които преди от районите с млечно стопанство, се изпращаха на юг за угояване, сега се колят масово, често едва навършили осем-десет дни, в кланиците на Бирмингам, Манчестър, Ливърпул и други съседни големи градове. Ако не беше обложен с данък малцът, не само фермерите щяха да получат повече печалба и по такъв начин биха могли да задържат младия си добитък, докато той стане по-възрастен и по-тежък, но и хората, които нямат крави, биха могли да употребяват вместо мляко малц за отхранване на телета и сегашният ужасяващ недостиг на млад добитък… би бил в значителна стенен отстранен. Сега, когато на тези дребни стопани се препоръчва да отхранват телета, те казват: ние много добре знаем, че отхракването с мляко ще оправдае разноските, но, първо, трябва да харчим пари, а ние не можем да направим това, и второ — ще трябва дълго да чакаме, за да получим отново парите си, докато при млечното стопанство ги получаваме веднага.» (пак там, стр. 11, 12).

Ако удължаването на оборота има такива последици дори за пo-дребните английски фермери, лесно е да си представим какви затруднения трябва да предизвика то сред дребните селяни на континента.

В съответствие с продължителността на работния период, следователно и на периода от време, необходим за изготвяне на годна за обръщение стока, частта от стойността, пренасяна на слоеве от основния капитал върху продукта, се натрупва и обратният приток на тази стойност се забавя. Но това забавяне не предизвиква ново влагане на основен капитал. Машината продължава да действа в производствения процес независимо от това, дали по-бавно или по-бързо тече назад в парична форма възстановяването на изхабената ѝ част. Иначе стои работата с оборотния капитал. Не само вложеният капитал трябва да бъде обвързан в съответствие с продължителността на работния период за по-дълго време, но трябва също така постоянно да се авансира нов капитал за работна заплата, суровини и спомагателни материали. Забавеният обратен приток оказва върху основния и оборотния капитал различно влияние. Независимо от това, дали обратният приток е по-бавен или по-бърз, основният капитал продължава да действа. Напротив, оборотният капитал при забавен обратен приток губи способност да функционира, щом е блокиран във формата на непродаден или неготов, непригоден още за продажба продукт и не е налице добавъчен капитал, за да бъде възстановен in natura (в натура).

«Докато селянинът умира от глад, неговият добитък процъфтява. Им?.ше обилни дъждове и израсна богат тревен фураж. Индийският селянин ще умре от глад до своя угоен вол. Изискванията на суеверието са суропи по отношение на отделния индивид, но те са насочени към запазване на обществото като пяло; запазването на работния добитък осигурява правилния ход ла земеделието, а с това и източниците «а бъдещите средства за съществуване и на бъдещото богатство. Може да звуча сурово и тъжно, но така е: в Индия е по-лесно да се замести човек, отколкото вол.» (Return, East India, Madras and Orissa Famine, p. 44, № 4)

Сравнете c това изречението из „Манавадхармашастра“63.

«Жертването на живот без възмездие, за да се запази живот на жрец или на крава… може да осигури блаженство на тези родове oт низък произход.»

Разбира се, невъзможно е да се достави на пазара петгодишно животно, преди то да е навършило пет години. Но в известни граници е възможно, чрез изменение на начина на отглеждане на животните, да се подготвят те в по-кратко време за тяхното предназначение. Това именно бе постигнато от Бейкуел. Преди английските овце, както още до 1855 г. и френските, не бяха годни за клане лреди четвъртата или петата година. По системата на Бейкуел овцата може да бъде отхранена за една година и във всеки случай преди изтичането на две години пораства напълно. Чрез старателен потбор Бейкуел, фермер от Дишли-Грендж, сведе костния скелет на овцете до минимума, необходим за тяхното съществуване. Неговите овце бяха наречени нюлайстерски.

«Овцевъдът сега може да продаде на пазара три овце за сшото ipewe, което преди беше нужно за отглеждане на едва евна, и то сш-а, у която частите, които дават най-много месо, са гзо-дебели, по-закръглеви, по-силко развити. Почти цялото им тегло е чисто мeco.» (Lavergne: „The Rural Economy of England etc,“, 185.5, p. 20.

Методите, които съкращават работния период, са само в много различна стенен приложими в различните производствени отрасли и не изравняват разликата в продължителността на различните работни периоди. Така в нашия пример прилагането на нови работни машини може абсолютно да съкрати работния период, необходим за изготвяне на един локомотив. Но ако в същото време усъвършенстваният процес на предене още по-бързо увеличава количеството на всекидневно и седмично давания готов продукт, то относително, в сравнение с преденето, дължината на работния период в машиностроенето ще се увеличи.

33
(горе)
Глава тринадесета
ВРЕМЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Работното време е винаги производствено време, т.е. време, през което капиталът е обвързан в сферата на производството. Напротив, не всяко време, през което капиталът се намира в производствен процес, непременно е поради това и работно време.

Тук не става дума за прекъсвания на трудовия процес, които са свързани от естествените граници на самата работна сила, макар да видяхме какъв важен мотив за неестествено удължаване на трудовия процес и за непрекъсната дневна и кощна работа е вече самият факт, че основният капитал фабричните здания, машините и пp. стои неизползван през време на прекъсвания на трудовия процес.64 Тук става дума за прекъсване, независимо oт дължината на трудовия процес, зависещо от самата природа на продукта и от начина на неговото изготвяне, за прекъсване, през време на което предметът на труда е подложен на по-късо или по-дълго траещи природни процеси, трябва да претърпи физически, химически, физиологически изменения, през време на които трудовият процес напълно или отчасти е спрян.

Така младото вино трябва първо известно време да претърпи ферментация и след това отново да отлежава известно време, за да достигне определена степен на съвършенство. В много производствени отрасли продуктът трябва да бъде подложен на изсушаване, като например в грънчарството, или на известни влияния, които изменят химическите му свойства, като например в белилното производство. Зимната пшеница се нуждае, може би, от девет месеца, за да узрее. Между сеитбата и жътвата трудовият процес почти съвсем прекъсва. В лесовъдството след завършване на засаждането и необходимите за него подготвителни работи семената се нуждаят, може би, от сто години, за да се превърнат в готов продукт; през целия този период те се нуждаят само от сравнително незначително въздействие на труда.

Във всички тези случаи през голяма част от времето на производството добавъчен труд се прибавя само от време на време. Описаните в предишната глава условия, при които към вече вложения в производствения процес капитал трябва да се прибавя нов допълнителен капитал и труд, са налице тук само с по-дълги или по-кратки прекъсвания.

Следователно във всички тези случаи производственото време на авансирания капитал се състои от два периода: един период, през който капиталът се намира в трудовия процес; втори период, през който формата на съществуване на капитала — тази на още неготов продукт — е предоставена на въздействието на природни процеси, без да се намира в трудовия процес. Нещата не се изменят от това, че двата тези периода могат частично да се кръстосват и да се вмъкват един в друг. Работният период и производственият период тук не се покриват. Производственият период е по-дълъг от работния период. Но едва след завършване на производствения период продуктът е готов, узрял и следователно може да бъде превърнат от форма на производствен капитал във форма на стоков капитал. Съответно на продължителността на онази част от производственото време, която не е работно време, се удължава следователно и периодът на оборота на капитала. Доколкото производственото време, което надхвърля работното време, не е определено веднаж завинаги от дадени природни закони, както е при узряването на зърнените храни, нарастването на дъба и т.н., периодът на оборота често може повече или по-малко да се съкращава чрез изкуствено съкращаване на производственото време. Това става например при въвеждане на химическото избелване вместо избелването на поляна, въвеждането на по-съвършени сушилни апарати в сушилния процес. Така е при дъбенето, където при стария метод проникването на дъбилната киселина в кожите е изисквало 6—13 месеца, а при новия, при който се употребява въздушна помпа, тази операция се е съкратила на 1,5—2 месеца (J. G. Courcelle — Se-neail. „Traite theorique el pratique des Entreprises mdustrielles etc., Paris, 1857“, 2 ed.). Най-ярък пример на изкуствено съкращаване на производствено време, запълнено с природни процеси, дава историята на железодобивното производство — по-специално превръщането на чугуна в стомана — през последните сто години, като се почне от откритото през 1780 г. пудлинговане и се стигне до съвременния бессемеров процес и другите въведени оттогава най-нови методи. Времето за производство се е съкратило извънредно много, но в същата степен се е увеличило влагането на основен капитал.

Своеобразен пример па отклонение на производственото време от работното време представлява американската фабрикация на обущарски калъпи. Тук значителна част от разноските произтичат от това, че дървото трябва да съхне до 18 месеца, за да не се изкривява след това готовия калъп, да не изменя своята форма. През това време дървото не се подлага на никакъв друг трудов процес. По този начин периодът на оборота на вложения капитал се определя не само от времето на самата фабрикация на калъпите, но и от времето, през което капиталът трябва да стои неизползван в съхнещото дърво. То се намира 18 месеца в производствен процес, преди да може да влезе в същински трудов процес. Този пример показва в същото време колко различни могат да бъдат периодите на оборота на различните части на целия оборотен капитал вследствие на обстоятелства, които възникват не в сферата на обръщението, а в процеса на производството.

Особено ясно изпъква разликата между производствено време и работно време в селското стопанство. В нашия умерен климат земята ражда жито един път в годината. Съкращаването или удължаването на производствения период (средно деветмесечен за зимниците) зависи на свой ред от смяната на добри и лоши години, поради това не може да бъде точно определено и контролирано предварително, както в същинската промишленост. Само странични продукти като мляко, сирене и пр. могат да бъдат произведени и продадени в по-къси периоди. В сравнение с това работното време ни се представя в следния вид:

«В различни райони на Германия — в зависимост от изменящите се климатически и други оказващи въздействие условия — може да се приеме следният брой на работните дни за трите главни работни периода: за пролетния период от края на март или началото на април до средата на май, 50—60 работни дни; за летния период от началото на юни до края на август 65—80; и за есенния период отначалото на септември до края на октомври или средата, или края на ноември, 55—75 работни дни. На зимата се падат само такива дейности, които могат да се извършват през това време, като извозване на тор, на дърва, отиване на пазар, докарване на строителни материали и т.н.» (F. Kirchhof: «Handbuch der landwirtschafflichen Betiiebslehre». Dresden 1852, s. 160).

Поради това колкото по-неблагоприятен е климатът, толкова по-къс става работният период в селското стопанство, следователно толкова по-кратко става и времето, за което се влага капитал и труд. Например Русия. Там в някои северни области полските работи са възможни само в течение на 130—150 дни в годината. Лесно е да си представим каква загуба би било за Русия, ако 50 от 65 милиона население на нейната европейска част би оставало незаето шестте или осемте зимни месеци, когато трябва да се прекратят всякакви полски работи. Освен 200 000 селяни, които работят в 10 500 фабрики, в селата на Русия навсякъде се е развила домашна промишленост. Има села, в които всички селяни поколение след поколение са тъкачи, кожари, обущари, шлосери, ножари и пр.; това се наблюдава особено в губерниите Московска, Владимирска, Калужска, Костромска и Петербургска. Между другото тази домашна промишленост вече все повече и повече се принуждава да служи на капиталистическото производство: на тъкачите например основата и вътъкът се доставят от закупчиците непосредствено или при посредничеството на търговски агенти (съкратено по „Reports by Н. М. Secretaries of Embassy and Legation, on the Manufactures, Commerce etc.“ 1865, p. 86, 87, A1» 8.). Оттук се вижда, как несъвпадането на производствен период и работен период, при което последният образува само част от първия, е естествената основа за обединяване на земеделието със спомагателни селски промишлености и как, от друга страна, тези последните на свой ред дават опорна точка на капиталиста, който отначало прониква тук като закупчик. Когато капиталистическото производство по-късно завършва отделянето на манифактурата от земеделието, селският работник става все повече и повече зависим от чисто случайни странични занятия и от това неговото положение се влошава. За капитала, както ще видим но-късно, всички различия в оборота се изглаждат. За работника — не.

В повечето отрасли на същинската промишленост като минното дело, транспорта и т. н., производството върви равномерно, година след година се работи равно работно време и — ако оставим настрана колебанията на цените, нарушенията в хода на сделките и пр. като ненормални прекъсвания — разходите за капитала, който влиза във всекидневния процес на обръщение, също се разпределят равномерно по време. Също така, при неизменни други условия на пазара, обратният приток на оборотния капитал или неговото възобновяване в течение на годината се разпределя на равномерни периоди. Напротив, при капиталовложенията, при които работното врая? е само част от производственото време, в различните периоди на годината оборотният капитал се изразходва с голяма неравномерност, докато неговият обратен приток става само наведнаж, в момента, определян от природните условия. За това тук, при еднакъв мащаб на предприятието, т.е. при еднаква величина на авансирания оборотен капитал, последният трябва да се авансира наведнаж в по-големи маси и за по-дълго време, отколкото в предприятията с непрекъснати работни периоди. Продължителността на живота на основния капитал тук също така значително се отличава от времето, в което той действително функционира производствено. Естествено, при разлика между работно и производствено време, то и времето на потреблението на приложения основен капитал постоянно се прекъсва за по-дълги или по-къси периоди, както е например в земеделието с работния добитък, сечивата и машините. Доколкото този основен капитал се състои от работен добитък, той непрекъснато изисква еднакви или почти еднакви разходи на фураж и пр. и през времето, когато добитъкът работи, и през времето, когато не работи. При мъртвите средства на труда неупотребата също така се придружава от известно обезценяване. Следователно продуктът изобщо се оскъпява, щом предаването на стойността върху продукта се изчислява не само за времето, когато основният капитал функционира, но и за времето, през което той губи стойност. В тези производствени отрасли бездейността на основния капитал, независимо от това, дали тя е свързана с текущи разходи или не, е също така условие за неговото нормално приложение, както например загубата на известно количество памук при преденето; също така във всеки трудов процес, извършващ се при нормални технически условия, непроизводствените, но неизбежни разходи на работна сила също така влизат в сметката, както и производствените. Всяко усъвършенстване, което намалява непроизводствения разход на средства на труда, суровини и работна сила, в същото време намалява и стойността на продукта.

В селското стопанство се съединяват и сравнително продължителен работен период, и голяма разлика между работно време и производствено време. Ходскин вярно отбелязва по този повод:

«Разликата във времето» (макар че той не различава тук работно време от производствено време), «което е необходимо, за да се изготвят продуктите на селското стопанство, и времето, което се изисква в другите отрасли на труда, е главнята причина за голямата зависимост на селските стопани. Те не могат да доставят своите стоки на пазара за по-късо време от една година. През цялото това време те трябва да вземат на кредит от обущаря, шивача, ковача, коларя и разните други производители, от чиито продукти те се нуждаят и чиито продукти могат да бъдат изготвени в малко дни или седмици. Вследствие на тава естествено обстоятелство и вследствие на по-бързото увеличение на богатството в другите отрасли на труда собствениците на земя, които са монополизирали земята на дялата държава, като извън това са присвоили и монопола на законодателството, все пак не са в състояние да спасят себе си и своите слуги и арендатори от участта да бъдат лай-зависимите хора в страната.» (Thomas Hodgskin: «Popular Political Economy». London 1827, p. 147, бележката).

Всички методи, чрез които в земеделието, от една страна, се разпределят по-равномерно разходите за работна заплата и средства на труда през годината, от друга страна, се съкращава времето на оборота, като например при отглеждането на различни култури и създадена по такъв начин възможност за получаване реколти по различно време на годината — всички тия методи изискват увеличаване на вложения в производството оборотен капитал, изразходван за работиа заплата, торове, семена и пр. Така става при преминаване от триполно стопанство с угар към плодосменно без угар. Така става във Фландрия при cultures dérobées,

«При cultures dérobées се въвеждат кореноплодни; едно и също поле пър«> дава зърнени храни, лен, рапица за задоволяване потребностите на човека, а след жътвата то се засява с кореноплодни за храна на добитъка. Тази система, при конто рогатият добитък през всичкото време може да остава в обора, дава значително натрупване на тор и става по тагьв начин основа на плодоеиенното стопанство. В песъчлавите местности повече от една трета от обработените площи са с cultures dérobées; получава се същото, както ако размерите на обработената площ биха се увеличили с една трета.»

Наред с кореноплодните се отглеждат детелина и други фуражни треви.

«Земеделието, доведено до такава интензивност, нрн която то преминава в градинарство, изисква, разбира се, сравнително значително влагане на капитал. В Англия капиталовложенията се изчисляват на 250 франка иа хектар. Във Фландрия нашите селяни биха намерила по всяка вероятност капиталовложение от 500 франка на хектар за твърде незначително.» («Essais sur l'Economie Ruraie de ia Belgique par Emile de laveleye.» Bruxelles, 1863, p. 59, 60, 63)

Да вземем на края лесовъдството.

«Производството на дърво съществено се отличава от повечето други производства по това, че при него силата на природата действа самостоятелно и при естественото обновяване не е потребна силата на човек или капитал. Впрочем и там, където горите се обновяват изкуствено, влагането на силата на човока и на капитала в сравнение с действието иа природните сили е само незначително. Освен това гората може да расте добре на такива почви и места, където не растат зърнени храни или производството им е неизгодно. Но лесовъдството изисква в същото време, при правилно стопанисване, по-голяма площ, отколкото зърнената култура, тъй като на малки парцели гората не може да се раздели на правилни участъци, по-голямата част от допълнителните доходи се губят, по-трудно е опазването на гората и т.н. Обаче производственият процес е свързан с такива дълги срокове, че той надхвърля рамките на плановете на едно частно стопанство, в отделни случаи дори границите на един човешки живот. Капиталът, вложен в придобиване на горски участъци.»

(при обществено производство този капитал отпада и въпросът е само колко земя може да откъсне обществото от орната и пасищна земя за горско стопанство),

«дава доходоносни плодове едва след изтичането на дълго време и извършва оборот само отчасти, а пълният оборот при някои сортове дървета изисква до 150 години. Освен това правилното водене на горско стопанство изисква постоянен запас от неизсечена гора, който надхвърля годишното ползване 10—40 пъти. Поради това онзи, който няма други доходи и притежава значителни горски площи, не е в състояние да води правилно горско стопанство.» (Kircbhoi, р. 58).

Дългото производствено време (включващо само относително малко работно време), а оттам и дългите периоди на оборота правят лесовъдството неизгодно за частните, а следователно за капиталистическите предприятия — защото капиталистическото производство по своята същност е частно производство, макар мястото на отделния капиталист да заема асоциираният капиталист. Развитието на културата и на промишлеността изобщо се е проявило отдавна толкова енергично с унищожаването на горите, че в сравнение с всичко това, което е било направено за поддържане и засаждане на гори, е нищожно.

Особено заслужава отбелязване в приведения по-горе цитат от Кирхоф следното място:

«Освен това правилното водене на горско стопанство изисква постоянен запас от неизсечена гора, който надхвърля годишното ползване 10-40 пъти.»

Това означава един оборот на 10—40 и повече години.

Същото е и при животновъдството. Част от стадото (запас от добитък) остава в производствения процес, докато друга част на същото се продава като годишен продукт. Само една част от капитала тук извършва оборот ежегодно, точно както при основния капитал, машините, работния добитък и пр. Макар този капитал да е капитал, фиксиран в производствения процес за продължително време и поради това удължаващ оборота на целия капитал, все пак той не е основен капитал в категоричния смисъл.

Това, което тук се нарича запас — определено количество жива гора или жив добитък — относително се намира в производствения процес (едновременно като средства на труда и като материал на труда); съобразно с природните условия на неговото възпроизводство при правилно стопанство значителна част от него трябва да се намира в тази форма.

Подобно влияние оказва върху оборота един друг вид запас, който съставлява само потенциален производствен капитал, но вследствие природата на стопанството трябва да се натрупва на по-големи или по-малки маси, затова трябва да се авансира за производство за по-дълго време, макар той да влиза в активния производствен процес само малко по малко. Тук се отнасят например торът, докато той не е още извозен на полето, също така зърното, сеното и такива запаси от средства за живот, които влизат в производството на добитък.

«Значителна част от капитала на предприятието се състои от стопански запаси. Последните могат обаче повече или по-малко да загубят от стойността си, ако предпазните мерки, необходими за тяхното добро запазване, не се прилагат достатъчно грижливо; поради недостатъчен надзор част от запасите от продукт може да

ЗАПОЧНИ ОТ СТРАНИЦА 260 ВКЛЮЧИТЕЛНО

*БЕЛЕЖКИ

[*22 Цитатите, отбелязани с R. С, са взети от „Royal Commission on Railways Minutes of Evidence taken before the Commissioners, presented to both Houses of Parliament*. London 1867. — Въпросите и отговорите са номерирани и номерата са дадени тук.]

[*22а Градското производство е свързано с цикъла на дните, а селското — с цикъла на годините (Adam Н. Mtiller: „Die Elemente der Staatskunst“. Berlin, 1809, III, стр. 178), Такава е наивната представа на романтиците за промишленост и земеделие.]

[*23 Ср. Quesnay: „Analyse tin Tableau Economique“ („Physiocrates“, ed. Daire, I-re partie. Paris, 1846). Например там пише: «годишните аванси се състоят от разходите, които се правят ежегодно за земеделските работи. Тези аванси трябва да бъдат различавани от първоначалните аванси, образуващи фонда на земеделското съоръжаване.» (стр. 59). При по-късните физиократи авансите вече често се наричат направо капитал: „Capital ou avarices\ — Dupont de Nemours! „Maximes du Doc-tenr Quesnay, ou Resume de ses Principes d'Economes Sociale", 1767 (Daire, I, p. 391); по-нататък Летрон: «В произведенията на труда, траещи по-дълго и.ти по-късо време, ладията притежава значителен фонд от богатства, независим от неговото ежегодно възпроизводство, който е капитал; натрупан за дълго време, и който, първоначално заплащан с продукти, непрестанно се възобновява и нараства.» (Daire, II, р. 928). – Тюрго вече редовно употребява думата капитал вместо „аванси“ и още повече отъждествява авансите на „манифактуристите“ с авансите на фермерите (Turgot : „Reflexions sur la Formation et la Distribution des Richesses“, 1766).]

[*25 „This difference in the degree of dniabffityd fixed capital, and this variety in the proportions in which the two sorts of capital may be combined“. – „Principles“, p. 25.

[*26 „The proportions too, in which the capital that is to support labour, and the capital that is invested in tools, machinery, and buildings, may be variously combined“. – L.c.

[*27 „The food and clothing consumed by the labourer, the buildings in which be works, the implements with which his labour is assisted, are all oi a perishable nature. There is, however, a vast difference in the time lor which these different capitals will endure: a steam-engine will last longer than a ship, a ship than the clothing oi the labourer, and the clothing oi the labourer longer than the lood which he consumes.“ — Ricardo, Principles etc.“, p. 26.

[*28 «According as capital is rapidly perishable and requires to be frequently reproduced, or is of slow consumption, it is classed under the heads of circulating, or fixed capital.»

[*29 «A division not essential, and in which the line of demarcation cannot be accurately drawn.»

[*29a «Observations on the Circumstances which influence the Condition of the Labctiring Classes of Society.» London 1817. Съответно място е цитирано в Том I, стр. 655, бележка 79 *57.

[*30 „It is also to be observed that the circulating capital may circulate, or he returned to its employer, in very unequal times. The wheat bought by a farmer to sow is comparatively a fixed capital to the wheat purchased by a baker to make into loaves. The one leaves it in the ground, and can obtain no retumfor a year; the other can get it ground into flour, sell it as bread to his customers, and have his capital free, to renew the same, or commence any other employment in a week" (p. 26, 27).

u

u

Страницата е в процес на изработка
Назад към всички готови части

(ще ги познаете по активния линк)

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: