СТАЛИН


ОТ "БАЩА НА НАРОДИТЕ" ДО "МАСОВ УБИЕЦ"?

Причината за убийството на Сталин и неговото сатанизиране от световните банкери и собственици. И за разложението на СССР от същите – кой, защо и как точно го извърши? Можем ли да продължим народното свято дело на Сталин и какво ще стане в световен план, ако успеем? На тия въпроси ще отговори тази публикация, както и на много други, ако проследите ЛОГИКАТА на развитие на обществото.

Как Сталин освободи рублата от долара
Автор на статията: Андрей Никитин

Сталинският план
за създаване на световен всеобщ
«недоларов» пазар

Финансовата реформа в СССР от 1947 година

Съветската парична сис-тема издържа изпита-нията на войната. За сравнение паричната ма-са в Германия през годи-ните на войната се увеличи 6 пъти (въпреки че германците внасяха стоки от цяла Европа и голяма част от тях от СССР); в Италия – 10 пъти; в Япония – 11 пъти. А в СССР паричната маса се увеличи само 3,8 пъти.

Въпреки това Великата отечествена война породи редица негативни ефекти, които трябваше да бъдат премахнати. На първо мя-сто, имаше несъответс-твие между количеството пари в обръщение и действителната необхо-димост от тях. Съществу-ваше паричен излишък. Второ, имаше няколко вида цени – купонни (по дажба), търговски (пазарни) и стойностни (по себестойност). Това различие подкопаваше стойността на заплатите и доходите най вече на земеделските производители, защото те се изчисляваха в брой за работни дни, докато при промишлените работници – по себестойност, а при услугите – пазарно. Трето, спекулантите натрупаха големи суми пари, използвайки тия несъответствия в ценообразуването. Защото разликите в цените им даваха възможност да се обогатяват за сметка на населението. Това подриваше социалната справедливост в страната.

Държавата веднага след края на войната проведе поредица от дейности, насочени към укрепване на финансовата система и на благосъстоянието на населението. Покупателната способност на населението се увеличи с увеличаване на заплатите и намаляване на данъците. Така през август 1945 г. започна отмяната на военния данък, наложен на работниците и служителите. Този данък беше окончателно отменен в края на 1946 г. Парично-предметните лотарии бяха отменени, а размерът на персоналния нов държавен заем бе намален. През пролетта на 1946-а Спестовна банка започна да плаща компенсации на работници и служители за неизползвани почивки по време на войната. Започна следвоенно (мирно) възстановяване на промишлеността и конверсия на военни производства за мирни цели.

Имаше известно увеличение на стоковите фондове поради преструктуриране на промишлеността и чрез намаляване на вложенията във въоръжените сили и реализация на пленените през войната трофеи. За изтегляне на излишните пари от обръщение бе използван контролът над комерсиалната търговия, която веднага след войната се засили повече от очакваното. В 1946 година комерсиалната търговия придоби доста широк размах: Бе създадена широка мрежа от магазини и ресторанти, разшири се асортиментът на стоките, а цените им паднаха значително. Краят на войната доведе и до спад на цените на селскостопанските пазари (над една трета – !!!).

Въпреки това, до края на 1946-а негативните ефекти не бяха напълно премахнати. Затова политиката към парична реформа продължи да се развива. Освен печатане на нови пари и смяната на старите пари с нови, бе необходимо да се изтеглят парите, които бяха в обръщение в чужбина, както и да се подобри качеството на банкнотите.

По сведения на народния комисар по финансите на СССР Арсений Зверев (финансист на СССР от 1938 г.) за първи път Сталин се заинтересувал от възможността за парична реформа в края на декември 1942-а и наредил да му бъдат представени първите изчисления за началото на 1943-а. Впоследствие паричната реформа е планирана за 1946. Въпреки това, поради глада, причинен от суша и лоша реколта в редица региони на Съветския съюз, началото на реформата трябваше да бъде отложено. Но първото, което така или иначе бе наложено, е, че на 3 декември 1947 г. Политбюро на ЦК на Всерусийскта комунистическа партия (болшевики) (ВКП(б)) бе прието решение за отмяна на купонната система и начало на паричната реформа.

Условията на паричната реформа бяха определени в Постановление на Съвета на министрите на СССР и на Централния комитет на КПСС (б) на 14 декември 1947. Смяната на парите ставаше в рамките на целия Съветски съюз от 16 до 22 декември 1947 г., а в по-отдалечените райони приключи на 29 декември. При преизчисляването на заплатите към новите пари истинската им стойност (количеството труд в тях) остана непроменена. ДОГОВАРЯНЕТО при "свободната" размяна на валута и на старите към новите пари бе ликвидирано – сега смяната и на двете ставаше по строги правила и изчисления, а не по приумиците на търговци на валута и на спекуланти, предлагащи нови срещу стари пари. Паричните депозити в Спестовна банка на стойност до 3000 рубли се обменяха едно към едно; депозити от 3000 до 10000 оставаха в банката една трета по номинала на старата сума; депозити, на стойност повече от 10 хиляди рубли, се обменяха за две трети от номинала им. Тези граждани, които държаха големи суми пари вкъщи, можеха да обменят в размер на 1 нова рубла до 10 стари. Относително благоприятни условия за обмен на парични спестявания бяха направени за притежателите на облигации от държавни заеми: облигациите от заема през 1947 година не подлежаха на преоценка; облигациитe от масовите заеми бяха обменяни за нови облигации в съотношение 3:1; облигациите от заема през 1938 година се обменяше в съотношение 5:1 за нов. Парите в брой, които отразяваха заплати и разплащателни сметки на кооперативни промишлени предприятия, колхози и совхози се обменяха в съотношение 5 стари рубли за 4 нови.

Заедно с паричната реформа правителството отмени купонната система много по-рано от всички държави-победителки от войната, високите цени при търговията на едро бяха драстично намалени и бе въведено единно намаление на държавните цени на дребно на потребителските и промишлени стоки. Цените на хляба и брашното бяха намалени средно с 12%, на житните и тестени изделия – с 10% и т.н.

По такъв начин в СССР бяха ликвидирани отрицателните последствия от войната в областта на паричната система. Това позволи преминаване към ЕДИННИ ЦЕНИ, което намали паричната маса повече от три пъти (от 43,6 на 14 млрд. рубли). Като цяло реформата беше успешна.

Освен това реформите имаха и социално измерение. Спекулантите бяха притиснати до стената. Това възстанови потъпканата по време на войната социална справедливост. На пръв поглед изглеждаше, че всеки, който преди 15-ти декември е имал някакви пари на ръка, е пострадал. Но обикновеният работник и служител, който живееше на заплата и който в средата на месеца имаше нищожно количество пари, беше пострадал само номинално (само в числата). Но на практика той не остана без пари, понеже след 16-ти започнаха да му изплащат заплатата в нови пари от първата половина на месеца. Благодарение на издаването на нови пари още в самото начало работниците и служителите бяха обезпечени с тях.

Обменът до 3 хиляди рубли 1:1 удовлетворяваше огромната част от населението, което нямаше спестявания – всичко беше вложено в Победата. В сметките на възрастното население средното вложение не е надхвърляло повече от 200 рубли в спестовните книжки. Ясно е, че повечето спекуланти загубиха парите си в банкноти, наречени «стахановки», както и други немногочислени групи, които имаха свръхдоходи. Но имайки предвид общия спад на цените, все пак и те не бяха особено засегнати. Наистина, тия, които държаха огромни суми пари вкъщи, можеха да бъдат недоволни. Такива засегнати групи от населението имаше в централния СССР, както и в Южен Кавказ, и в Средна Азия, които не се бяха докоснали до войната и имаха възможност за забогатяване от нея чрез големи или малки спекулации.

Следва да се отбележи уникалността на сталинската система, която бе в състояние да изгегли от паричната циркулация голямата част от парите, при което по-голямата част от обикновените хора не пострадаха. В същото време целият свят беше изумен, че само две години след края на войната и след провала на реколтата през 1946 г. основните цени на храните бяха поддържани на равнището на дажбите от купонната система или дори бяха намалени. Т.е. почти всички храни в СССР бяха достъпни за всеки.

Това за Западния свят беше свръх изненада и неочаквана обида. Капиталистическата система буквално беше натикана в ъгъла и ударена по главата с мокър парцал. Така Великобритания, на чиято територия четири години нямаше война и която пострада от войната неизмеримо по-малко от СССР, не можа да отмени купонната система чак до началото на 1950-те години. В това време в бившата «работилница на света» избухнаха стачки на миньорите, които изискваха да бъдат обезпечени със стандарт на живот като на техните колеги миньори в СССР.

Как Сталин освободи рублата от долара

СТАЛИН и НОВАТА ИКОНОМИКА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Съветската рубла от 1937 година беше вързана за американския долар. Курсът на рублата към друг валути се изчисляваше по долар на САЩ. През февруари 1950 година Централното статистическо управление на СССР по срочно поръчене на Й. Сталин преизчисли валутния курс на новата рубла. Съветските икономически специалисти се ориентираха не по пазарния курс на долара, нито по неговата (мнима) обезпеченост с ценни метали и собственост (както сега се прави по света), а по едно просто и ясно за всички качество на валутата – покупателната ѝ способност. Така съотношението стигна 14 рубли за 1 долар. По рано (преди 1947) съотношението беше 53 рубли за 1 долар. Въпреки това по свидетелство на Министъра на финансите Зверев и началника на Държавното планиране Сабуров, а така също по време на това тържествено събитие в присъствието на китайския премиер Чжоу Енлай и държавния глава на Албания Енвер Ходжа, Сталин на 27 февруари задраска тази цифра и написа: «най-много – 4 рубли за 1 долар».

С постановление на Министерския съвет на СССР от 28 февруари 1950 г. връзването на рублата към долара на основа на американското злато бе отменена. Златното съдържание на рублата се закрепи на 0,222168 грама чисто злато. От 1 март 1950 година Държавната банка на СССР определи покупна цена на златото 4 рубли и 45 копейки за 1 грам чисто злато. Както отбеляза Сталин, по такъв начин СССР бе защитен от долара. След войната САЩ имаха излишък на долари в обръщение, и те искаха тоя излишък да бъде хвърлен в други страни под формата на финансова "помощ" и така да прехвърлят своите проблеми на други страни. Такива "помощи" (като Плана Маршал в Европа) водеха всяка държава до безсрочна финансова и от нея и политическа зависимост. Което продължава и до днес.

Югославската валута също беше вързана за «покупателната кошница» на американския долар и английския фунт стерлинг и никога там не бе направен опит югославският динар да стане независим. Още тогава фактически Сталин предсказа бъдещето на Югославия: « … рано или късно Западът ще «свие» икономически, а с това и ще разчлени политически Югославия… ». Тези пророчески думи се сбъднаха през 1990-те години.

Нещо повече. Другите "социалистически" страни, чиято валута не се изчисляваше нито в злато, нито в долар, а по количеството труд в нея (както в България) до 70-те години, дълго време се съпротивляваха на икономическата зависимост от САЩ и това попречи да има кървави граждански войни там, за разлика от Югославия. Едва когато чуждите банки влязоха безпрепятствено в тия страни (и у нас) и когато ликвидираха трудовата стойност на валутите и ги направиха пазарни, едва тогава се възцари тоталното икономическо робство над народите им.

Но финансовата реформа на Сталин нямаше намерение да спре до тук – до изчислението на рублата в чисто злато. На него бе предложен план от съветски топ икономисти от Академия на науките на СССР т.нар. «безинфлационна рубла». Която трябваше да се откъсне и от златото и да съдържа в себе си нищо друго освен ТРУД!!! За тая цел се изискваше колосално развитие на иформатиката, която да дава поне всяка седмица данни за постиженията на общонародния труд (енергия). Това изискваше огромно преустройство на финансовата и статистическата система на огромната страна. Не можеше да стане за няколко месеца само с постановления.

Това изискваше огромни усилия от Науката на СССР. Но такъв курс бе поет и научните институти на СССР в центъра и по места работеха неуморно. Този курс продължи дълги години и след смъртта на Сталин по инерция, дори след разтурянето му от Хрушчов, който върна обратно зависимостта на рублата не само от долара, но и от всички чужди валути, като я направи пазарна по курс. Това злодеяние на Хрушчов все пак много бавно разложи СССР – цели 35 години, защото той имаше огромната инерция на Сталиновата икономика. Но така или иначе, другите злодеи на Човечеството (Горби Лигльото и Елци Пияндето) довършиха напълно предателството на Хрушчов.

«Безинфлационната рубла» бе предложена още и на Ленин. Той с ентусиазъм я прие, но веднага след това започна Гражданската война и тогава никой нямаше сили да се занимава с наука, а с оцеляване, заплашено от вътрешни и външни врагове.

По времето на Сталин за първи път в света една национална валута бе освободена от зависимостта си от долара. По данни на Икономическия и Социалния съвет на ООН, по данни на Европейската и Далечноизточната комисия на ООН от 1952-1954 г., решението на Сталин увеличи почти два пъти ефективността на съветския износ. И при това на промишлените и наукоемки технологии. Това се случи в резултат на освобождаването на страните вносителки на съветски стоки от доларовите цени, на които преди бяха подчинени цените на съветския износ. На свой ред това доведе до силно увеличаване на производството в повечето съветски индустрии.

Така СССР се отърва от внос на технологии от САЩ и от други страни, които бяха зависими от американския долар. Така за СССР настъпи ерата на собствените високи технологии, които направиха страната космическа сила. И все още никой не може да я стигне там, въпреки 25 годишното умишлено разложение на страната.

Сталинският план
за създаване на световен всеобщ «недоларов» пазар

Заветите на Сталин

Чрез «сталинската златна рубла» голямата част от страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), създаден през 1949 г., търгуваха с СССР, а също и Китай, Монголия, Северна Корея, Виетнам и много Развиващи се страни и всички те формираха нов икономически блок. Появи се всеобщ пазар, който бе освободен от долара, а значи и от политическото влияние на САЩ.

През пъвата половина на април в 1952 година в Москва се проведе Международен икономически форум. На него съветската делегация, оглавена от Зам-председателя на Министерския съвет на СССР Шепилов, предложи учредяване на общ пазар за стоки, услуги и инвестиции. Този общ пазар бе свободен от долара на САЩ и бе създаден в противовес на Общото съглашение за тарифи и търговия (ГАТТ) и на експанзията на САЩ. В същото време изцяло действаше и Планът Маршал. Така икономиките на повечето европейски страни бяха напълно подчинени на Съединените щати.

Членовете на СИВ и Китай още през 1951 година заявиха тясно сътрудничество с всички страни, които не искаха подчинение от долара и от диктата на западните финансови и търговски структури. Идеята се поддържаше от страни като Афганистан, Иран, Индия, Индонезия, Йемен, Сирия, Етиопия, Югославия и Уругвай. Тези страни станаха и съорганизатори на Московския форум. Интересното е, че това поддържаха и някои западни страни като Швеция, Финландия, Ирландия, Исландия и Австрия.

В Московския форум взеха участие общо 49 страни. По време на работата му бяха подписани повече от 60 търговски, инвестиционни и научно-технически договори. Сред основните принципи на тия договори бяха: изключване на всички търговски и валутни операции, изчислявани на основа на долара, в това число, бартери, погасяване на дългове; съгласуване на политиката в други международни органзации и на световния пазар; взаимноизгоден режим за максимално благоприятни кредити, инвестиции и при научно-техническото сътрудничество; митнически и ценови предимства за развиващите се страни (или на отделни техни стоки и услуги) и т.н.

Съветската делегация предложи на първи етап да се подпишат двустранни или многостранни договори по митнически, ценови, кредитни и стокови проблеми.

След това бе планирана постепенна унификация (уеднаквяване) на принципите на външноикономическата политика и да бъде създадена «общоблокова» търговска зона. На заключителния етап се планираше създаване на междудържавна разплащателна валута със задължително златно покритие (рублата вече бе готова за това), което щеше да доведе до последния стадий на образуването на всеобщия пазар.

Разбира се, че финансово-икономическата интеграция водеше и до политическа. Около СССР бяха обединени не само "социалистически", но и народно-демократически страни, както и бивши колонии, т.е. развиващите се страни.

Това беше велик план за
ОСВОБОЖДЕНИЕ
НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ КАПИТАЛИЗМА,

чийто основен представител беше американският долар.

Но световните икономически бандити (банкери и крупни собственици на производствени мощности) нямаше как да ПРОСТЯТ това на Сталин. Затова го

ОТРОВИХА
и на негово място сложиха
предателя Никита Хрушчов.

КАК ХРУШЧОВ УБИ СТАЛИН И БЕРИЯ

ЗАГОВОРИ ПРОТИВ СТАЛИН ПРЕДИ ВОЙНАТА

СТАЛИН Е С НАС:
ФИЛМИ 1-2   ФИЛМИ 3-4   ФИЛМИ 5-6

САЙТ, ПОСВЕТЕН НА СТАЛИН

Затова след гибелта на Сталин, продажните вече власти на СССР и на повечето други страни от СИВ, се отказаха предателски от предложенията на Сталин, постепенно хлътвайки отново под властта на долара (а техните елити под властта на «златния телец»). А за великия сталински проект набързо се постараха да «забравят».

Нещо повече, поради социално-икономическите и политически авантюри на Хрушчов («Хрушчовщина» – първото преустройство), се наложи голяма девалвация на «сталинската златна рубла» (10 пъти) и намаляване на нейното златно съдържание. В края на 1970-те години златното съдържание на Съветската рубла фактически беше ликвидирано и на нейно място се наложи търговската имагинерна рубла. По времето на Хрушчов външната съветска търговия с повечето страни вече ставаше на база на американския долар. Като добавка Съветският съюз стана «донор» на развиващите се страни (и на България) и започна да ги снабдява, както и целия Западен свят, с евтини енергия и природни ресурси – най-съкровените ценности на Великата страна. А златният запас, създаден при Сталин, започна стремително да се топи.

Идеята за «съветска глобализация» на финансово-икономическо равнище и освобождение от американския долар и от зависимостта от Федералния резерв на САЩ (ФРС), е актуална повече от всякога. Всъщност нищо друго не е необходимо да се измисля. Йосиф Сталин вече даде всичко на Русия. Трябва само да се прояви политическа воля и да доведем неговите замисли до успешен край. Тогава Русия ще бъде напълно независима от финансово-икономическите бандити, ще подрине властта на ФРС, на западните транснационални банки и корпорации и и ще получи мощен инструмент за «руска глобализация». Така Русия ще получи мощен инструмент за развитие на националната икономика и за благосъстоянието на народа, който е истинският представител на Русия, а не неговата олигархия и подкупваната от нея политическа мафия, върнала капитализма, срещу когото загинаха десетки милиони съветски граждани.

Като финал ще кажем. Златно-доларовият стандарт за американския долар вече е минало от 1970 година.

ВИЖТЕ ТУК
КАКВО ПРЕДИЗВИКА ОТМЯНАТА МУ!

Американският долар премина и през друга метаморфоза: петролният долар, чието договаряне стана със съдействие и съгласие на Саудитска арабия. Т.е. доларът се мъчеше да бъде обезпечен не с жълто, а с черно злато. Никаква разлика, понеже и това скриваше истинското съдържание на долара откъм ТРУДА, който би трябвало да се съдържа във всяка валута.

И точно това е и главната цел – ДА БЪДЕ МИСТИФИЦИРАНА и ОБЕЗЛИЧЕНА СТОЙНОСТТА (ТРУДЪТ), т.е. да бъде обезличен човекът и от там и ЗАРОБЕН и чрез паричната система да крадат труда както намерят за добре банкерите и крупните собственици. Вместо парите да го отразяват като сигнална система за РАЗМЯНА НА ТРУД, което всъщност е целта на размяната при Човеците.

Да, ама не – световните икономически бандити не искат да се разменя труд, а нищо не значещи хартийки, наречени пари…

ГРЕШКИ НА СТАЛИН

Все пак не бива да обожествяваме Бащата на народите. И той е правил грешки. Ние тук ще посочим само стратегическите, а военните и тактическите ще ги оставим да ги нищят други специалисти по тая тема, тъй като ние не сме такива.

Главна характеристика на социализма е осъзнаването, отчитането, контролът и разпределението на стойността. И с тая задача икономическият екип на Сталин се е справил добре. Дори паричната реформа, която разглеждаме по-горе на тая страница, е само един частен случай и то съвсем не определящ успехите на СССР. Но друга характерна черта на социализма беше изместена от тежестите на гражданската война и от Втората световна война на заден план и после напълно забравена. Това е

САМОУПРАВЛЕНИЕТО НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ

То беше размито и после унищожено почти напълно още при създаването на Сталиновата конституция от 1936 година, когато в нея изборът на представители в централната власт ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО, т.е. по производствен признак, т.е. по КОМПЕТЕНТНОСТ в производството, беше заменен с ТЕРИТОРИАЛЕН ПРИЗНАК.

Т.е. КОМПЕТЕНТНОСТТА тогава престана да бъде фактор при определянето на народни представители, както беше при РАБОТНИЧЕСКИТЕ и ВОЙНИШКИТЕ ДЕПУТАТИ при Ленин.

Дова даде възможност в различните нива на йерархията да се намърдат не компетентни хора, а кариеристи, подмазвачи, корумпирани тарикати и всякакви предатели. В крайна сметка това даде възможност на враговете на социализма да надделеят и да отровят вожда.

Още тогава само за няколко години след приемането на конституцията, започна да се оформя ЧЕРВЕНАТА БУРЖОАЗИЯ или БЮРОКРАТИЧНАТА НОМЕНКЛАТУРА, според която и самият строй се нарича ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ или БЮРОКРАТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ. Именно номенклатурата се наложи и при ликвидирането на управлението на стойността, което и доведе до израждане на социализма, до неговото унищожение и в крайна сметка до реставрация на капитализма, до рухване на Великата държава на работниците и селяните.

Тия процеси като събития добре са отразени във филмите горе, но не са обяснени защо толкова хора се "качват на главата" на Сталин и вършат безчинства, убийства, разоряване на цели региони, до Гладомора, вършейки всичко от името на Сталин, без Сталин да може да реагира навреме и ефективно…

Това особено се проявява в началото на Войната, когато действията или бездействията на Сталин са шокиращи. Но той наистина е бил блокиран от номенклатурата и са минали десетина дни, преди той да може да надделее над нея. След войната обаче същата номенклатура се възроди пак от липсата на производствения принцип за определяне на изборността и Хрушчов надделя, катурна Сталин и разруши Великата многонационална държава. Все пак тя ПО ИНЕРЦИЯ доста време се държеше, но откровените предатели Горби Лигльото и Елци Пияндето съвсем я довършиха.

Основната причина е именно в унищожение на признака КОМПЕТЕНТНОСТ при избор на представители.

Може би ОГРОМНАТА ТЕРИТОРИЯ тогава е затруднявала събирането на информация, статистиката, управлението на стойността и отчитането на кадрите и затова се е наложило да се смени принципът за изборност, но така или иначе грешката се оказа трагична както за страната, така и за живота на Сталин.

По време на Перестройката изключително много хора и специалисти в СССР и най вече огромното мнозинство от работниците и интелектуалците на Ленинград масово настояваха за връщане на производствения принцип при определяне на представителността. Но предателят Горби Лигльото не се съгласи. Дали нарочно, от невежество или просто така му беше ПОРЪЧАНО, историята ще даде факти…

****************

СЛЕД КАТО ПРОЧЕТОХТЕ ИСТОРИЯТА на ПРОМЯНАТА НА СЪВЕТСКАТА ИКОНОМИКА от военна към мирна, би трябвало вече да разберете

ЗАЩО СТАЛИН БЕШЕ ОТРОВЕН
И САТАНИЗИРАН???!!!

АМИ МИСЛЕТЕ!

ЗА ПОЛИТИКАТА НА СТАЛИН

 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
(горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
когато публикуваме нещо ново в сайта,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.

 

2 Responses to СТАЛИН

  1. Никола Чухлев каза:

    Когато прочета в един подобен анализ, че икономиката на СССР започва с 1500 предприятия построени само от САЩ и още много построени от Германия, тогава ще приема че анализът може и да е верен!

    А колко други глупости има в тази статия просто изумително.
    Изтегляне на паричната маса – че това е изключително зло за инвестиции и предприемачество.
    Обезпечаването на валутата със злато – това е огромна заблуда защото златото е прекалено малко и не може да обезпечава валута след индустриалната революция. Всяко обезпечаване със злато ще доведе икономиката до колапс рано или късно, както се и случи.

    Несправедливата обмяна на парите си е чисто ограбване в името на Победата – егати идиотизма.

    Англия е била на купони защото тя още преди войната е била зависима от внос на храни. Това е все пак остров, но какво да кажем за голодомора?!

    Истината е, че преди и по време на войната СССР е поддържан изключително от САЩ а след войната допълнително от хиляди пленени германски инженери и заграбено имущество и технологии включително и от България. И въпреки тези огромен индустриален напредък направен от западни компании и специалисти хората продължиха да живеят бедно и с много нисък жизнен стандарт!

    Е, този икономически модел на повсеместни кражби не успя да изкара много.

    Парадоксално е как все още има толкова хора, които вярват сляпо на руската пропаганда без да се замислят и огледат.

    Да, западният модел е далеч от справедлив, но руският е до таква степен покварен и античовешки, че харесването му не е само престъпление то е признак за огромно невежество и слаб разсъдък!

    • Admin каза:

      Супер! Радвам се, че има САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕЩИ хора като Вас и правят логически, а не емоционални умозаключения – на неодобрение или обратно – все едно. Ние тук не искаме да ни ВЯРВАТЕ, а да мислите. И целта на тоя сайт и конкретно на тая статия е постигната.

      „Обезпечаването на валутата със злато – това е огромна заблуда“ – съвършено вярно, така е. Но Сте пропуснали да ПРОЧЕТЕТЕ, че това е ПЪРВАТА стъпка, до втората не се е стигнало, защото Сталин е бил отровен. Прочетете горе коя е втората стъпка.

      Освен това има и КРИТИКА към Сталин – неговите грешки. И за тях не Сте прочел, защото именно тия грешки довеждат до ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ (бюрократичен или номенклатурен капитализъм) дори по времето на Сталин и той не е разбрал къде му е грешката и как да се отърве от него. В статията е писано за тая грешка, както и в следващата статия за Сталин. Така че Сте прав, че строят тогава не е бил съвсем справедлив.

      И от тия забелязани от Вас лошотии, си правите по тяхна аналогия изводи и за Гладомора. Тук мече не Сте прав, защото именно Номенклатурните капиталисти го правят, а не Сталин – такива като Хрушчов и др. И после го натрисат на Сталин. Спомнете си, че точно Хрушчов е отговарял тогава за Украйна и точно той ПОДАРИ Крим на жена си, т.е. присъедини Крим към Украйна…

      Има време да се поровите във фактите. Това е. С вашето ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ ще стигнете до истината сам. Така и трябва.

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: