КАРЛ МАРКС, „КАПИТАЛЪТ“

Законът за движение на съвременното общество (капитализма).

Критика на политическата икономика (наука и практика)

ЕЛЕКТРОНЕН
(КОМПЮТЪРЕН И ОНЛАЙНВАРИАНТ НА "КАПИТАЛЪТ"

 Разделите на КАПИТАЛЪТ на Карл Маркс тук в този сайт се различават съществено от подредбата в книжните варианти заради другия (особен) начин на ползване на електронните и онлайн издания – една нова интернет култура. Томовете са разделени тук на няколко ЕЛЕКТРОННИ СВИТЪКА, за да може читателят по-лесно и бързо да се ориентира, предвид ограничените скорости и пространства в интернет.

Имате пред себе си най-добрият вариант на "Капиталът" в България. Не само най-удобен за четене и възприемане, но и редактиран по най-добрия начин от хора, които разбират от икономика, за разлика от официалните преводи на платени по време на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ у нас, подбрани по послушание (май) преводачи, ползвали не нимския или поне английския вариант на "Капиталът", а на руските преводи. Последните може би са подходящи за руската публика, но не и за нашата, защото изобилстват с русизми, които не изразяват същостта на икономическите понятия. Поправени са и много печатни, граматически грешки и неясни словореди и дори на места обратния смисъл. За целта нашите редактори трябваше да сравняват оригиналните преводи на две български издания с английския и руски варинти.

Все пак ние не гарантираме 100% безгрешност, но сме се постарали поне смисълът да е спазен. Най-много редакторска работа (страница по страница, ред по ред, дума по дума, схема по схема) извършихме по Втори том, понеже го имахме на снимки и трябваше да го превърнем в редактируем текст, при което превръщане електрониката правеше много грешки.

Когато намерим повече свободно лично време, ще направим по-пълна и по-точна редакция и на Първи том. Все пак когато човек чете този труд, той трябва обезателно да е наясно с понятийния апарат на науката икономика, но истинската тази наука (микроикономика – на производството, стойността, и разпределението, т.е. марксизма), вече не се изучава официално никъде у нас, тя беше съзнателно ликвидирана, за да могат новоизлюпените български капиталисти (олигархическата мафия) безнаказано и неусетно да крадат.

cc0ТОМОВЕ:

ПЪРВИВТОРИТРЕТИЧЕТВЪРТИ

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 1
Предговори и послеслови
– ​Отдел първи: Стока и пари
– ​Отдел втори: Превръщането на парите в капитал; Отдел трети: Производството на абсолютна принадена стойност
– ​Отдел четвърти: Производството на относителна принадена стойност
– ​Отдел пети: Производството на абсолютна и относителна принадена стойност; Отдел шести: Работна заплата
– ​Отдел седми: Процесът на натрупване на капитала

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 2
– ​Процесът на обрщение на капитала.
– ​Отдел първи: Метаморфозите на капитала при неговия кръгооборот
– ​Отдел втори: Оборотът на капитала
– ​Отдел трети: Възпроизводство и обръщение на целия обществен капитал

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 3
– ​Цялостният процес на капиталистическото производство
– ​
Част първа – ​Отдел първи: Превръщане на Принадената стойност в печалба и Нормата на принадената стойност – в Норма на печалбата
– ​Отдел втори: Превръщането на печалбата в средна печалба
– ​Отдел трети: Закон за склонността на нормата на печалбата към спадане
– ​Отдел четвърти: Превръщането на стоковия капитал и паричния капитал в стоково-търговски капитал и парично-търговски капитал (търговски капитал)
– ​Отдел пети: Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход. Лихвоносният капитал.
– ​
Част втора – ​Отдел пети (продължение): Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход. Лихвоносният капитал
– ​Отдел шести: Превръщане на добавъчната печалба в поземлена рента
– ​Отдел седми: Доходи и техните източници

ИНТЕРНЕТ СВИТЪЦИ НА ТОМ 4 – още не са изработени…

cc1
(горе)

ТОМ 1 Предговори и послеслови

  ОНЛАЙН:  ФЛИП   /    HTML
               
   СВАЛИ: PDF:     /     WORD
                      

ПРЕДГОВОРИ И ПОСЛЕСЛОВИ

       СЪДЪРЖАНИЕ
        1. Предговор от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
       2. ПРЕДГОВОР ОТ ЛЕНИН.
            * Карл Маркс – кратка биография.
            * Учението на Маркс – Философски материализъм.
            * Диалектика.
            * Материалистическо разбиране на историята.
            * Класова борба.

        Икономическото учение на Маркс

            * Стойност.
            * Принадена стойност.
            * Социализъм.
            * Тактика на класовата борба на пролетариата.
           
* Диктатура на пролетариата.
        3. Предговор към първото издание.
            (Лондон, 25 юли 1867 г., Карл Маркс)
        4. Послеслов към второто издание.
           
(Лондон, 24 януари 1873 г., Карл Марс)
        5. Предговор към френското издание.
           
(Лондон, 18 март 1882 г., Карл Маркс)
        6. Послеслов към френското издание.
           
(Лондон, 28 април 1875 г. Карл Маркс)
        7. Предговор към третото издание.
           
(Лондон, 7 ноември 1883 г., Фридрих Енгелс)
        8. Предговор към английското издание.
           
(5 ноември 1886 г., Фридрих Енгелс)
        9. Предговор към четвъртото издание.
           
(Лондон, 15 юни 1890 г., Фридрих Енгелс)

  КАПИТАЛИЗМЪТ ПРЕДИЗВИКВА ОБЩЕСТВЕНО РАЗЛОЖЕНИЕ:   ИЗУЧАВАЙТЕ "КАПИТАЛЪТ" С
ДЕЙВИД ХАРВИ (ВЪВЕДЕНИЕ):
 
 

 

 

cs2
(горе)

КАПИТАЛЪТ, ТОМ ПЪРВИ, СВИТЪК ВТОРИ - СТОКА И ПАРИ
ТОМ 1  Стока и пари
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само
               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                


ОТДЕЛ ПЪРВИ СТОКА И ПАРИ


Лекторът в това видео ни води по "стъпките" на Маркс и
тук разглежда Първа глава от Първи том на КАПИТАЛЪТ – СТОКАТА

Глава първа: Стоката
          1. Двата фактора на стоката: потребителна стойност и стойност (субстанция на стойността, величина на стойността)
          2. Двояк характер на въплътения в стоките труд
          3. Формата на стойността или разменната стойност
               А. Проста, единична или случайна форма на стойността
                  1) двата полюса на стойностния израз: относителна форма на стойността и еквивалентна форма

                  2) относителната форма на стойността
                    а) съдържание на относителната форма на стойността

                    б) количествена определеност на относителната форма на стойността
                  3) еквивалентната форма на стойността
                  4) простата форма на стойността в нейната цялост
               Б. Пълна или разгъната форма на стойността
                  1) разгънатата относителна форма на стойността
                  2) отделната еквивалентна форма на стойнстта
                  3) недостатъци на пълната или разгърнатата форма на стойността
               В. Всеобщата форма на стойността
                  1) изменен характер на формата на стойността
                  2) отношение между развитието на относителната форма на стойността и развитието на еквивалентната форма
                  3) преход от всеобщата форма на стойността към паричната форма
               Г. Парична форма на стойността
          4. Стоковият фетишизъм и неговата тайна

Глава втора: Процесът на размяната
Глава трета: Парите или стоковото обръщение (циркулация)

        1. Мярка на стойностите
Цена – Мащаб на цените. Всеобщо повишаване или понижаване на цените. Сметни наименования на цените, сметни пари. Количествено несъвпадение на величината на стойността и цената. Качествено несъвпадение между тях. Цената – само идеална форма на стойността на стоката.

          2. Средство за обръщение
          а) Метаморфозата на стоките
Кръгообръщението (цилкулацията) С
ПС. Продажбата: СП. Покупката: ПС. Метаморфозата на стоката като цялост. Стоковото обръщение. Различие между стоковото обръщение и размяната на продуктите.

           б) Обръщението на парите
Метаморфозата на стоката и обръщението на парите. Двукратното преместване на парите. Количество на намиращите се в обръщение пари.  Скорост на обръщението. Ход и пречки на обръщението. Фактори, които определят масата на намиращите се в обръщение пари.
           в) Монетата. Стойностният знак
Монета и кюлчета, износване на монетата. Знак на стойността. Сребърни и медни знаци. Книжни пари.  Закон за обръщението на книжните пари с принудителен курс.
          3. Пари
          а) Образуване на съкровища
          б) Платежно средство
          в) Световни пари

cs3
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Превръщането на парите в капиталТОМ 1 Отдел втори и трети
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ВТОРИ:
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ

Глава четвъртаПревръщането на парите в капитал
          1. Всеобщата формула на капитала
          2. Противоречия на всеобщата формула

          3. Покупка и продажба на работната сила ("Свободният работник". Стойност на работната сила. Своеобразната природа на стоката "работна сила".).

ОТДЕЛ ТРЕТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава петаТрудовият процес и процесът на нарастване на стойността
(Трудовият процес. Предмет на труда, суровини, средство на труда. Средство за производство. Производствено потребление. Трудовият процес като процес на потребяване на работна сила от капиталистите. Процесът на образуване на стойността. Стойността на работната сила и стойността, която тя създава в трудовия процес, са различни величини. Процесът на нарастване на стойността, генезис на капитала.)
          1. Трудов процес

          2. Процес на нарастване на стойността
Глава шестаПостоянен капитал и променлив капитал
Глава седмаНормата на принадената стойност

         1. Степента на експлоатация на работната сила
         2. Изразяване стойността на продукта в пропорционални части на продукта
         3. "Последният час" на Сениор
         4. Принаденият продукт

Глава осмаРаботният ден
         1. Границите на работния ден
         2. Неутолимата жажда за принаден продукт. Фабрикант и чокоин

         3. Отрасли на английската промишленост без законни граници на експлоатацията
(Дантелена промишленост. Грънчарско производство. Производство на кибрит. Производство на тапети. Пекарско производство. Железопътно дело. Шивашко производство. Ковачи.)

         4. Дневен и нощен труд. Системата на смени
         5. Борбата за нормален работен ден. Принудителни закони за удължаване на работния ден от средата на 14-ти до края на 16-ти век
(Безподобното отношение на капитала към здравето и живота на работниците. Английските работнически статути. Границите на работния ден през 17-ти век до епохата на едрата промишленост.)

         6. Борбата за нормален работен дан. Принудително ограничаване на работното време по законодателен ред. Английското фабрично законодателство през 1933-1864 г.
(Актове от1833, 1844, 1847, и 1850 г. Копринени фабрики. Предприятия за щампосване. Бояджийски и белилни предприятия.)

         7. Борбата за нормален работен ден. Влиянието на английското фабрично законодателство върху другите страни
Глава деветаНорма и маса на принадената стойност

cs4
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Превръщането на парите в капиталТОМ 1 Отдел четвърти
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава десета: ПОНЯТИЕ за относителна принадена стойност

Глава единадесета: Кооперация (Изходна точка на капиталистическото производство, количествената отлика на последното от цеховата промишленост. Обществен среден труд. Икономия за средства за производство. Обществени производителни сили на кооперативния труд. Предишни форми на кооперацията. Нейната капиталистическа форма.)

Глава дванадесета: Разделение на труда и манифактура
1. Двояк произход на манифактурата
2. Частичният работник и неговият инструмент
3. Двете основни форми на манифактурата – хетерогенна и органична манифактура
4. Разделението на труда в манифактурата и разделението на труда в обществото
5. Капиталистическият характер на манифактурата

Глава тринадесета: Машини и едра промишленост
1. Развитие на машините
2. Пренасянето на стойност от машините върху продукта
3. Първите въздействия на машинното производство върху работника
   
а) Присвояване на добавъчни работни сили от страна на капитала. Женски и детски труд
   
б) Удължаване на работния ден
   
в) Интензификация на труда
4. Фабриката
5. Борба между работник и машина
6. Компенсационната теория за изместените от машините работници
7. Отблъскване и привличане на работници във връзка с развитието на машинното производство. Кризи в памучната индустрия
8. Революционизиране на манифактурата, занаята и домашното производство от едрата промишленост
   
а) Премахване на кооперацията, основана върху земята и върху разделението на труда
  
 б) Обратното въздействие на фабричното производство върху манифактурата и домашното производство
   
в) Съвременната манифактура
   
г)
Съвременното домашно производство (Дантелена фабрика. Плетене на слама)
   
д) Преход на съвременната манифактура и на домашното производство към едра промишленост. Ускоряване на тази революция чрез прилагане на фабричните закони към тия начини на производство. (Шевна машина)
9. Фабрично законодателство (санитарни и образователни постановления). Неговото всеобщо разпространение в Англия
10. Едра промишленост и земеделие

cs5
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Отдел четвърти, Производството на относителна принадена стойностТОМ 1 Отдел пети и шести
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ПЕТИ:
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АБСОЛЮТНА И ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Глава четиринадесета: Абсолютна и относителна принадена стойност
Глава петнадесета: Изменение във величината на цената на работната сила и на придадената стойност
    I. Величина на работния ден и интензивност на труда – постоянни (дадени). Производителна сила на труда – променлива
    II. Постоянен работен ден, постоянна производителна сила на труда, променлива интензивност на труда
    III. Производителна сила и интензивност на труда – постоянни, работен ден – променлив
    IV. Едновременни изменения на продължителността, производителната сила и интензивността на труда

Глава шестнадесета:
Различни формули за нормата на принадената стойност

ОТДЕЛ ШЕСТИ:  РАБОТНА ЗАПЛАТА
Глава седемнадесета:
Превръщане на стойността, респективно на цената на работната сила, в работна заплата
Глава осемнадесета:
Заплатата по време
Глава деветнадесета:
Заплатата на парче
Глава двадесета:
Национални различия в работната заплата

cs6
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том първи, Процесът на натрупване на капиталаТОМ 1 Отдел седми
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ СЕДМИ:
ПРОЦЕСЪТ НА НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА

Глава двадесет и първаПросто възпроизводство
(Работническата класа като принадлежност на капитала. Отношението между капиталиста и работника се възпроизвежда от капиталистическия производствен процес)

Глава двадесет и втораПревръщане на принадената стойност в капитал
       1. Капиталистически производствен процес в разширен мащаб. Превръщане на законите на собствеността, съществуващи в стоковото производство, в закони на капиталистическото присвояване

       2. Погрешното схващане на възпроизводството в разширен мащаб от страна на политическата икономия
       3. Разделяне на принадената стойност на капитал и доход. Теория на въздържанието

       4. Обстоятелства, които определят размера на натрупването, независимо от пропорцията, в която принадената стойност се разпада на капитал и доход. Степен на експлоатацията на работната сила. – Производителна сила на труда. – Нарастваща разлика между влагания и потребявания капитал. – Величина на авансирания капитал
       5. Така нареченият фонд "работна заплата"
Глава двадесет и третаОбщият закон на капиталистическото натрупване
       1. Нарастващо търсене на работната сила, паралелно с натрупването при неизменящ се състав на капитала
          
* Производството на принадена стойност или обогатяването е абсолютният закон на този начин на производство (капиталистическият)
       2. Относително намаляване на променливата част на капитала в хода на натрупването и на придружаващата го концентрация
       3. Прогресивно производство на относително излишно население (свръхнаселение, пренаселеност) или на промишлена резервна армия
       4. Различни форми на съществуване на относителното свръхнаселение. Всеобщият закон на капиталистическото натрупване

       5. Илюстрация на всеобщия закон на капиталистическото натрупване
а) Англия от 1846-1866 г.

б) Зле платените слоеве на британската промишлена работническа класа (Условия за хранене. Жилищни условия. Лондон. Нюкясъл-ъпон-Тайм. Брадфорд. Бристол.)
в) Скитащо население (Жилищни условия. Железопътни работници. Въглекопачи и други машинни работници.)
г) Въздействие на кризите върху най-добре платената част на работническата класа (Строители на железни кораби в източната част на Лондон.)
д) Британският земеделски пролетариат (Скитащи артели.)
е) Ирландия

Глава двадесет и четвъртаТъй нареченото първоначално натрупване
       1. Тайната на първоначалното натрупване
       2. Експроприацията на земята на селското население
(Превръщане на орната земя в пасища през последната третина на 15-ти и първите десетилетия на 16-ти век. Реформацията на разграбването на църковните земи. Превръщане на феодалната собственост в буржоазна собственост. Реставрацията и "Славната революция". Разграбването на държавните имущества. Общинската собственост и нейното разграбване. Очистване на именията, превръщане на орната земя в пасища за овцете и на пасищата за овцете в ловни паркове в планинска Шотландия.)

       3. Кървавото законодателство против експроприираните след края на 15-ти век. Закони за намаляване на работната заплата
       4. Генезис на капиталистическите арендатори
       5. Обратното влияние на аграрната революция върху промишлеността. Създаване на вътрешния пазар за промишления капитал

       6. Генезис на промишления капиталист
(Колониална система. Система на държавни дългове. Съвременна данъчна система и протекционистична система. Отвличането на деца при зараждането на едрата промишленост.)

       7. Историческата тенденция на капиталистическото натрупване
Глава двадесет и петаСъвременната теория на колонизацията
Бележки и допълнения
Фридрих Енгелс представя "Капиталът" на Карл Маркс
Писма между Карл Маркс и Фридрих Енгелс относно "Капиталът"

Именен показалец
Указател на цитирана и споменавана литература
Предметен показалец

cc2
(горе)

ТОМ ВТОРИ

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том първи, Процесът на натрупване на капиталаТОМ 2 Отдел първи
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ТОМ ВТОРИ: ПРОЦЕСЪТ НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА

Съдържание
От Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС
Предговор от Фридрих Енгелс
Предговор към второто издание от Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ.
МЕТАМОРФОЗИТЕ НА КАПИТАЛА ПРИ НЕГОВИЯ КРЪГООБОРОТ

Глава първа. Кръгооборотът на паричния капитал
  I. Първи стадий. П—С
 II. Втори стадий. Функцията на производствения капитал 
III. Трети стадий С—П'
IV. Кръгооборотът в неговата цялост 

Глава втора. Кръгооборотът на производствения капитал
  I. Просто възпроизводство
 II. Натрупване и възпроизводство в разширен мащаб
III. Натрупване на пари
IV. Резервен фонд

Глава трета. Кръгооборотът на стоковия капитал
Глава четвърта. Трите фигури на процеса на обръщението (кръгооборота)
Натурално, парично и кредитно стопанство
Покриване на търсенето и предлагането

Глава пета. Време на обръщението
Глава шеста. Разходи по обръщението
  I. Чисти разходи по обръщението
     1) Време за покупка и продажба
     2) Книговодство (счетоводство)
     3) Пари
 II. Разходи за съхраняването
     1) Образуване на запас изобщо
     2) Същински стоков запас
III. Транспортни разходи

cs8
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том първи, Процесът на натрупване на капиталаТОМ 2 Отдел втори
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ВТОРИОБОРОТЪТ НА КАПИТАЛА
Глава седма. Време на оборота и брой на оборотите
Глава осма. Основен капитал и оборотен капитал
 I. Различията във формата
II. Съставни части, възстановяване, ремонт, натрупване на основния капитал

Глава девета. Общият оборот на авансирания капитал. Цикли на оборотите
Глава десета. Теории за основния и оборотния капитал. Физиократите и Адам Смит
Глава единадесета. Теории за основния и оборотния капитал. Рикардо
Глава дванадесета. Работен период
Глава тринадесета. Производствено време
Глава четиринадесета. Време на обръщението
Глава петнадесета. Влияние на времето на оборота върху величината на авансирания капитал
  I. Работен период, равен на периода на обръщението
 II. Работен период, по-голям от периода на обръщението
III. Работен период, по-малък от периода на обръщението
IV. Изводи
 V. Влияние на изменението на цените

Глава шестнадесета. Оборот на променливия капитал
  I. Годишна норма на принадената стойност
 II. Оборот на отделния променлив капитал
III. Оборотът на променливия капитал от обществена гледна точка

Глава седемнадесета. Обръщение на принадената стойност
 I. Просто възпроизводство
II. Натрупване и разширено възпроизводство

cs9
(горе)
В ПРОЦЕС НА ИЗРАБОТКА

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том първи, Процесът на натрупване на капиталаТОМ 2 Отдел трети
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ТРЕТИ.
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО И ОБРЪЩЕНИЕ НА ЦЕЛИЯ ОБЩЕСТВЕН КАПИТАЛ

Глава осемнадесета. Увод
 I. Предмет на изследването
II. Ролята на паричния капитал

Глава деветнадесета. Предишни представи за предмета
 I. Физиократи
II. Адам Смит
    1) Общи положения при А. Смит
    2) Разлагането на разменната стойност при А. Смит на v+m
    3) Постоянната част на капитала
    4) Капитал и доход при А. Смит
    5) Изводи
III. По-късни икономисти

Глава двадесета. Просто възпроизводство
    I. Постановка на въпроса
   II. Двете подразделения на общественото производство
  III. Обмяната между двете подразделения: I
(v+m) срещу IIc.
  IV. Обмяната в пределите на подразделение II. Необходими средства за живот и предмети за разкош
   V. Опосредствуването (създаването на косвени връзки) на обмените от паричното обръщение
  VI. Постоянният капитал на подразделение I.
 VII. Променлив капитал и принадена стойност в двете подразделения
VIII. Постоянният капитал в двете подразделения
  IX. Поглед назад върху възгледите на А. Смит, Щорх и Рамсей
   X. Капитал и доход: променлив капитал и работна заплата
  XI. Възстановяване на основния капитал
    1) Възстановяване в парична форма на стойностната част, отговаряща на изхабяването
    2) Възстановяване на основния капитал "In natura"
    3) Изводи
 ХII. Възпроизводството на паричния материал
XIII. Теория на Дестют дьо Траси за възпроизводството

Глава двадесет и първа. Натрупване и разширено възпроизводство
  I. Натрупване в подразделение I.
    1) Образуване на съкровище
    2) Добавъчният постоянен капитал
    3) Добавъчният променлив капитал
 II. Натрупване в подразделение II.
III. Схематично изобразяване на натрупването
    1) Първи пример
    2) Втори пример
    3) Обмяна на II
c при натрупване
IV. Допълнителни бележки

Бележки
Именен показалец
Указател на цитирана и споменавана литература
Предметен показалец

ИЛЮСТРАЦИИ
Титулна страница на първото немско издание на II том на „Капиталът“
Титулна страница на първото руско издание на II том на „Капиталът" 
Факсимиле на страница от ръкописа на II том на „Капиталът“ на К. Маркс 
Факсимиле на страница от ръкописа на II том на „Капиталът“, редактирана и преписана от Ф. Енгелс

cc3
(горе)

ТОМ ТРЕТИ
ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
Под редакцията на Фридрих Енгелс

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том трети, Цялостният процес на капитаистическото производствоТОМ 3 Част първа; Отдел първи
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ПРЕДГОВОР ОТ ФРИДРИХ ЕНГЕЛС
ЧАСТ ПЪРВА
ОТДЕЛ ПЪРВИ. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ В ПЕЧАЛБА И НОРМАТА НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ — В НОРМА НА ПЕЧАЛБАТА
Глава първа. Производствени разходи и печалба
Глава втора. Нормата на печалбата
Глава трета. Отношение на нормата на печалбата към нормата на принадената стойност
Глава четвърта. Влиянието на оборота върху нормата на печалбата
Глава пета. Икономия в прилагането на постоянния капитал
  I. Общи положение
 II. Икономия от условията на труда за сметка на работника. Пренебрегване на най-необходимите разходи
III. Икономия в добиването на двигетилна сила, в предаване на силата и в постройките
IV. Използване на екстрементите на производството
 V. Икономия чрез изобретения

Глава шеста. Влияние на изменението на цените
  I. Колебания в цените на суровините. Непосредственото им влияние върху нормата на печалбата
 II. Повишаване и понижаване стойността на капитала, неговото освобождаване и свързване
III. Обща илюстрация: памучната киза през 1861—1865 г.

Глава седма. Добавки

ОТДЕЛ ВТОРИ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПЕЧАЛБАТА В СРЕДНА ПЕЧАЛБА
Глава осма. Различният състав на капиталистите в различните отрасли на производството и произтичащите оттук различия в нормите на печалбата
Глава девета. Образуване на обща норма на печалбата (средна норма на печалбата) и превръщане стойностите на стоките в производствени цени
Глава десета. Изравняване на общата норма на печалбата чрез конкуренцията. Пазарни цени и пазарни стойности. Добавъчна печалба
Глава единадесета. Влиянието на общите колебания на работната заплата върху производствените цени
Глава дванадесета. Добавки
  I. Причини, които определят измененията в производствената цена
 II. Производствената цена на стоките от среден състав
III. Основания на капиталиста за компенсация

ОТДЕЛ ТРЕТИ. ЗАКОН ЗА СКЛОННОСТТА НА НОРМАТА НА ПЕЧАЛБАТА КЪМ СПАДАНЕ
Глава тринадесета. Законът като такъв
Глава четиринадесета. Противодействащи причини
  I. Повишаване степента на експлоатацията на труда
 II. Спадане на работната заплата под стойността на работната сила
III. Поевтиняване на елементите на постоянния капитал
IV. Относителното излишно (свръх) население
 V. Външната търговия
VI. Увеличение на акционерния капитал

Глава петнадесета. Развитие на вътрешните противоречия на закона
  I. Общи бележки
 II. Конфликт между разширението на производството и нарастването на стойността
III. Излишък на капитал при излишък на население
IV. Добавки

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СТОКОВИЯ КАПИТАЛ И ПАРИЧНИЯ КАПИТАЛ В СТОКОВО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ И ПАРИЧНО-ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ (ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ)
Глава шестнадесета. Стоково-търговски капитал
Глава седемнадесета. Търговската печалба
Глава осемнадесета. Оборотът на търговския капитал. Цените
Глава деветнадесета. Парично-търговският капитал
Глава двадесета. Из историята на търговския капитал

ОТДЕЛ ПЕТИ. РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ
Глава двадесет и първа. Лихвоносният капитал
Глава двадесет и втора. Разделяне на печалбата. Лихвоносен процент. "Естествена" норма на лихвата
Глава двадесет и трета. Лихва и предприемачески доход
Глава двадесет и четвърта. Проявяване на капиталистическото отношение във формата на лихвоносен капитал
Глава двадесет и пета. Кредит и фиктивен капитал
Глава двадесет и шеста. Натрупване на паричен капитал; неговото влияние върху лихвения процент
Глава двадесет и седма. Ролята на кредита в капиталистическото производство
Глава двадесет и осма. Средства за обръщение (циркулиране) на капитал; възгледът на Тук и Фулертън

cs11
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том трети, Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход - Лихвоносният капитал (Продължение)ТОМ 3 Част втора; Отдел пети
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ТОМ ТРЕТИ, ЧАСТ ВТОРА
ОТДЕЛ ПЕТИ (Продължение). РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ
Глава двадесет и девета. Съставни части на банковия капитал.
Глава тридесета. Паричен капитал и действителен капитал. I.
Глава тридесет и първа. Паричен капитал и действителен капитал. II. (Продължение)
    1) Превръщане на пари в заемен капитал.
    2) Превръщане на капитал или на доход в пари, които се превръщат в заемен капитал.

Глава тридесет и втора. Паричен капитал и действителен капитал. III. (Край)
Глава тридесет и трета. Средствата за обръщение при кредитната система.
Глава тридесет и четвърта. «Принцип на паричното обръщение» и английското банково законодателство от 1844 г.
Глава тридесет и пета. Благороден метал и валутен курс.
 I. Движение на златния запас.
II. Валутният курс.
Валутният курс с Азия.
Търговският баланс на Англия.

Глава тридесет и шеста. Докапиталистическите отношения.
Лихвата в средните векове.
Изгодите за църквата от забраната на лихвата.

cs12
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том трети, Отдел щести, Превръщане на добавъчната печалба в поземлена рентаТОМ 3 Част втора; Отдел шести
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ ШЕСТИ. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ДОБАВЪЧНАТА ПЕЧАЛБА В ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА
Глава тридесет и седма. Встъпителни бележки
Глава тридесет и осма. Диференциална рента. Общи бележки
Глава тридесет и девета. Първа форма на диференциалната рента (диференциална рента I)
Глава четиридесета. Втора форма на диференциалната рента (Диференциална рента II)
Глава четиридесет и първа. Диференциална рента II. — Първи случай: Постоянна производствена цена
Глава четиридесет и втора. Диференциална рента II. — Втори случай: Спадаща производствена цена
Глава четиридесет и трета. Диференциална рента II. — Трети случай: Повишаваща се производствена цена
Глава четиридесет и четвърта. Диференциална рента и от най-лошата oт обработваемите земи
Глава четиридесет и пета. Абсолютната поземлена рента
Глава четиридесет и шеста. Рента за строителни участъци. Рента от рудници. Цена на земята
Глава четиридесет и седма. Възникване (генезис) на капиталистическата поземлена рента
  I. Встъпителни бележки
 II. Рента в труд
III. Рента в продукти
IV. Парична рента
V. Изполичното стопанство и селската парцелна собственост

cs13
(горе)

Крал Маркс, КАПИТАЛЪТ, Том трети, Отдел седми, Доходи и техните източнициТОМ 3 Част втора; Отдел седми
ОНЛАЙН:  ФЛИП    /  HTML < работи само

               
       СВАЛИ: PDF:   /   WORD
                                

ОТДЕЛ СЕДМИ. ДОХОДИ И ТЕХНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
Глава четиридесет а осма. Триединната формула
Глава четиридесети девета. Към анализа на производствения процес
Глава петдесета. Привидността, създавана от конкуренцията
Глава петдесет и първа. Отношения на разпределението и производствените отношения
Глава петдесет и втора. Класите

Ф. Енгелс. Допълнение към трети том на "Капиталът"
 I. Законът за стойността и нормата на печалбата
II. Борсата

Бележки (препратки)
cc4

(горе)

ТОМ ЧЕТВЪРТИ

В ПРОЦЕС НА ИЗРАБОТКА

ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
IV ТОМ НА «КАПИТАЛЪТ»

ЧАСТ ПЪРВА

Предговор
СЪДЪРЖАНИЕ НА РЪКОПИСА НА «ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ»
ОБЩА БЕЛЕЖКА

Глава първа. СЪР ДЖЕЙМС СТЮАРТ. Разликата между "печалбата от отчуждаване" и положителното увеличаване на богатството

Глава втора. ФИЗИОКРАТИТЕ
1. Пренасяне на въпроса за произхода на принадената стойност от сферата на обръщението в сферата на производството. Възгледът за поземлената рента като единствена форма на принадената стойност
2. Противоречия в системата на физиократите: феодален облик на системата и нейната буржоазна същност; двойственост в трактовката на принадената стойност
3. Кене за трите обществени класи. По-нататъшно развитие на физиократската теория у Тюрго: елементи на по-дълбок анализ на капиталистическите отношения
4. Смесване на стойността с природното вещество (Паолети)
5. Елементи на физиократическата теория у Адам Смит
6. Физиократите като привърженици на едрото капиталистическо земеделие
7. Противоречия в политическите възгледи на физиократите. Физиократите и Френската революция
8. Вулгализиране на физиократическото учение у пруския реакционер Шмалц
9. Ранна картина на физиократическия предразсъдък по въпроса на земеделието (Вери)

Глава трета. АДАМ СМИТ
1. Две различни определения за стойността у Смит: определяне на стойността чрез количеството изразходван труд, съдържащо се в стоката, и определянето ѝ като количество жив труд, купуван в размяна срещу тази стока
2. Общата концепция на Смит за принадената стойност. Схващането за печалбата, поземлената рента и лихвата като приспадане от продукта на труда на работника
3. Смит разпространява понятието за принадена стойност върху всички сфери на обществения труд
4. Смит не разбира специфичното действие на закона за стойността в размяната между капитала и наемния труд
5. Смесване на принадената стойност с печалбата при Смит. Вулгарен елемент в теорията на Смит
6. Погрешният възглед на Смит за печалбата, поземлената рента и работната заплата като източници на стойността
7. Двойственост във възгледите на Смит за съотношението между стойност и доходи. Омагьосаният кръг в Смитовия възглед за "естествената цена" като сума от работната заплата, печалбата и рентата
8. Грешката на Смит, който свежда цялата стойност на обществения продукт до доходите. Противоречия във възгледите на Смит за брутния и чистия доход
9. Сей като вулгаризатор на теорията на Смит. Отъждествяване на брутния обществен продукт с обществения доход у Сей. Опити на Щорх и Рамзей да правят разлика между тях
10. Изследване на въпроса как е възможно годишната печалба и годишната работна заплата да купуват произведените за една година стоки, които освен печалбата и работната заплата съдържат и постоянен капитал

а) Невъзможността да се възстановява постоянният капитал на производителите на предмети за потребление чрез размяна между тези производители
б) Невзможност да се възстанови целият обществен постоянен капитал чрез размяна между производителите на предмети за потребление и производителите на средства за производство
в) Размяна на капитал срещу капитал между производителите на средства за производство. Произведеният за една година продукт на труда и продуктът на новоприсъединения в дадена година труд

11. Допълнения: бъркотията при Смит по въпроса за мярката на стойността; общият характер на противоречията на Смит

Глава четвърта. ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛНИЯ И НЕПРОИЗВОДИТЕЛНИЯ ТРУД

(ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА от редактора на сайта: Не е възможно в българския език с една дума да се назоват двата по-горни вида труд. Горните думи обозначават по-скоро смисъл като ЕФЕКТИВЕН и НЕЕФЕКТИВЕН ТРУД. Но истинският смисъл, който е вложил Маркс в тия понятия, е дали даден труд ПРОИЗВЕЖДА директно някаква реална стока за потребление, за производство и или който ОБСЛУЖВА такова производство индиректно чрез обществена организация и др. Дори ако кажем "ПРОИЗВЕЖДАЩ и НЕПРОИЗВЕЖДАЩ ТРУД", пак бихме изпаднали в неточност, защото всеки труд произвежда нещо, независимо дали някаква материална стока, услуга или интелектуален продукт. Т.е. с каквото и едно име да обозначим понятията, които има предвид Маркс, винаги ще бъдем неточни. Именно от неразбиране на тия понятия идва и ГРЕШКАТА НА ЛЕНИН, когато определя тия два вида труд като ФИЗИЧЕСКИ И УМСТВЕН ТРУД. Затова за мен (малко) по-точно звучат думите "ПРОИЗВЕЖДАЩ и НЕПРОИЗВЕЖДАЩ ТРУД" пак с уговорката, че и тия думи не изразяват същността, но са по-близо до смисъла. Все пак Маркс много добре обяснява смисъла на тия думи още в следващата точка 1 като ТРУД, КОЙТО СЪЗДАВА ИЛИ НЕ ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ. Например трудът на едно семейство фермери, които не ползват чужд труд във фермата си.)

1. Производителният (произвеждащият) труд при капитализма като труд, който създава принадена стойност
2. Постановка на въпроса за производителния (произвеждащия) труд при физиократите и при меркантилистите
3. Двойственост на Смитовото разбиране за произвеждащия труд. Първа трактовка на въпроса: възгледът за произвеждащия труд като труд, разменян срещу капитал
4. Втора трактовка на въпроса при Смит: произвеждащият труд, който се осъществява в стоката
5. Процесът на вулгаризиране на буржоазната политическа икономика по въпроса за произвеждащия труд
6. Привърженици на възгледите на Смит по въпроса за произвеждащия труд. Към историята на въпроса

а) Привърженици на първата трактовка: Рикардо, Сисмонди
б) Ранни опити за разграничаване на произвеждащия и непроизвеждащия труд (Девенант, Уйлям Пети)
в) Привърженикът на втората Смитова трактовка за произвеждащия труд — Джон Стуарт Мил

7. Жермен Гарние. Вулгаризация на теориите на Смит и на физиократите

а) Смесване на труда, който се разменя срещу капитал, с труда, който се разменя срещу доход. Погрешен възглед за за възстановяване на целия капитал от доходите на потребителите
б) Към въпроса за възстановяването на постоянния капитал в процеса на размяната на капитал срещу капитал
в) Вулгарните предпоставки на полемиката на Гарние срещу Смит. Връщането на Гарние към физиократските представи. Крачка назад в сравнение с физиократите: възгледът за потреблението на непроизвеждащите работници като за източник на производството

8. Шарл Ганил. Меркантилисткият възглед за размяната и разменната стойност. Подвеждане на всеки труд, който се заплаща под понятието произвеждащ труд
9. Ганил и Рикардо за "чистия доход". Ганил като привърженик на намаляването на произвеждащото население; Рикардо като привърженик на натрупването на капитала и на нарастването на производителните сили.
10. Размяна на дохода и капитала. Възстановяване на цялата маса на годишния продукт:

а) размяна на доход срещу доход
б) размяна на доход срещу капитал
в) размяна на капитал срещу капитал

11. Ферие. Протекционисткият характер на полемиката на Ферие срещу теорията на Смит за произвеждащия (ще продължим, както е прието, въпреки неяснотата, с думата "производителния") труд и натрупването на капитала. Бъркотията при Смит по въпроса за натрупването. Вулгарният елемент във възгледите на Смит за "производителните работници"
12. Граф Лодърдейл. Апологетичният възглед за господстващите класи като представители на най-важните видове производителен труд
13. Концепция за "нематериалните продукти" при Сей. Оправдаване на неудържимия растеж на непроизводителния труд
14. Граф Дестют дьо Траси. Вулгарният възглед за произхода на печалбата. Провъзгласяване на "дейните капиталисти" за единствени производителни работници
15. Обща характеристика на полемиката срещу Смитовата разлика между производителен и непроизводителен труд. Апологетичният възглед за непроизводителното потребление като необходим стимул за производство
16. Анри Щорх. Антагонистичният подход към проблема за взаимоотношението между материалното и духовното производство. Концепцията за "нематериалния труд", изпълняван от господстващата класа
17. Насау Синиър. Провъзгласяване на всички полезни за буржоазията функции за производителни. Раболепие пред буржоазията и буржоазната държава
18. П. Роси. Игнориране на обществена форма на икономическите явления. Вулгарната концепция за "спестяване на труд" от непроизводителните работници
19. Апология на прахосничетвото на богатите при малтусианеца Чалмърс
20. Заключителни бележки за Адам Смит и неговите възгледи за производителния и непроизводителния труд

Глава пета. НЕКЕР. Опит да се изобрази противоположността на класите при капитализма като противоположност между бедността и богатството

Глава шеста. ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА НА КЕНЕ (ОТСТЪПЛЕНИЕ)
1. Опитът на Кене да представи процеса на възпроизводството и обръщението на съвкупния капитал
2. Обръщение между арендаторите и поземлените собственици. Връщане на парите при арендаторите, неизразяващо възпроизводство
3. Към въпроса на паричното обръщение между капиталиста и работника

а) Нелепостта за възгледа за работната заплата като аванс, даван от капиталиста като заплата. Буржоазната представа за печалбата като премия за риск
б) Работникът като купувач на стоки от капиталиста. Обратен приток на парите, който не отразява възпроизводство

4. Обръщение между арендаторите и промишлениците в "Икономическата таблица"
5. Обръщение на стоките и обръщение на парите в "Икономическата таблица". Различни случаи на връщане на парите в изходния пункт
6. Значение на "Икономическата таблица" в историята на политическата икономика

Глава седма. ЛЕНГЕ. Ранна критика на буржоазно-либералния възглед за "свободата" на работника

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Хобс за труда, за стойността и за икономическата роля на науката
2. Из областта на историята: Пети. Отрицатлно отношение към непроизводителните професии. Наченки на трудовата теория за стойността. Опит да се обясни работната заплата, поземлената рента, цената на земята и лихвата според теорията за стойността
3. Пети, сър Дъдли Норс, Лок
4. Лок. Трактовка на рентата  и лихвата от гледна точка на буржоазната теория на "естественото право"
5. Норс. Парите като капитал. Разрастването на търговията като причина за понижаване на лихвата
6. Бъркли за трудовата дейност като източник на богатството
7. Юм и Меси

а) Въпросът за лихвата при Меси и Юм
б) Юм. Спадане на печалбата и лихвата във връзка с разрастването на търговията и промишлеността
в) Меси. Лихвата като част от печалбата. Обяснение на размера на лихвата с равнището на печалбата
г) Заключение

8. Прибавки към главите за физиократите

а) Допълнителни бележки върху "Икономическата таблица". Погрешните предпоставки на Кене
б) Частичното връщане на отделните физиократи към меркантилистките представи. Искането за "свобода на конкуренцията" при физиократите
в) Първоначална формулировка на невъзможността да се увеличава стойността в размяната

9. Възхвала на земевладелската аристокрация при епигона на Физиократите граф дьо Бюа
10. Полемика срещу земевладелската аристокрация от гледна точка на физиократите (анонимен английски автор)
11. Апологетични възгледи за производителността на всички професии
12 Производителност на капитала. Производителен и непроизводителен труд

а) Производителността на капитала като капиталистически израз на производителната сила на обществения труд
б) Производителният труд в системата на капиталистическото производство
в) Два съществено различни момента в размяната между капитала и труда
г) Особената (характерната, типичната, специфичната) потребителна стойност на производителния труд за капитала
д) Непроизводителният труд като труд, който доставя услуги; покупката на услуги в условията на капитализма. Вулгарният възглед върху отношението между капитала и труда като размяна на услугие) Трудът на занаятчиите и селяните в капиталистическото общество
ж) Допълнителна характеристика на производителния труд като труд, който се овеществява в материалното богатство
з) Прояви на капитализма в областта на нематериалното производство
и) Проблемът за производителния труд от гледна точка на процеса на материалното производство като цяло
к) Транспортната промишленост като отрасъл на материалното производство. Производителният труд в транспортната промишленост

13. Скициране (общи насоки) на плановете на I и III части на "Капиталът"

а) План на I част или на I отдел на "Капиталът"
б) План на III част или на III отдел на "Капиталът"
в) План на II глава на III част на "Капиталът"

БЕЛЕЖКИ И ПОКАЗАЛЦИ:
Бележки
Показалец на цитирана и споменавана литература
Именен показалец

ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
IV ТОМ НА «КАПИТАЛЪТ»

ЧАСТ ВТОРА

Глава осма. ГОСПОДИН РОДБЕРТУС. НОВА ТЕОРИЯ ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА (ОТСТЪПЛЕНИЕ)
1. Излишъкът от принадена стойност в земеделието. По-бавното развитие на земеделието в сравнение с промишлеността в условията на капитализма
2. Нормата на печалбата в нейното съотношение с нормата на принадената стойност. Стойността на селскостопанските суровини като елемент на постоянния капитал в земеделието
3. Стойност и цена на разходите в земеделието. Абсолютна рента

а) Изравняване на нормата на печалбата в промишлеността
б) Формулировка на проблема "поземлена рента"
в) Частната собственост върху земята като необходимо условие за съществуване на абсолютната рента. Разпадане на принадената стойност в земеделието на печалба и рента

4. Несъстоятелност на положението на Родбертус, че в земеделието липсва стойност на суровия материал
5. Лъжливите предпоставки на теорията на Родбертус за поземлената рента
6. Родбертус не разбира съотношението между средна цена и стойност в промишлеността и земеделието
7. Грешките на Родбертус по въпроса за факторите, определящи нормата на печалбата и нормата на поземлената рента

а) Първо положение на Родбертус
б) Второ положение на Родбертус
в) Трето положение на Родбертус

8. Действителният смисъл на закона, извратен от Родбертус
9. Диференциалната (особената, свойствена само за нея) рента и абсолютната рента в тяхното съотношение
10. Норма на рентата и норма на печалбата. Съотношението между производителността на земеделието и производителността на промишлеността при различните стъпала на историческото развитие

Глава девета. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОТКРИВАНЕТО НА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ РИКАРДОВ ЗАКОН ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА. ДОПЪЛНТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ЗА РОДБЕРТУС. (ОТСТЪПЛЕНИЕ)
1. Откриването на дифернциалната рента от Андерсън. Извращаването възгледите на Андерсън в интерес на земевладелците от неговия плагиат Малтус
2. Искането за развитие на производителните сили като основен принцип на Рикардо в оценката на икономическите явления. Апологетика (застъпничество) на най-реакционните елементи от господстващите класи за Малтус. Фактическото опровержение (аргументирано отхвърляне) на Малтусовата теория за народонаселението от страна на Дарвин
3. Изопачаване на историята на възгледите за поземлената рента от Рошер. Бележки върху земеделския капитал и върху използването в промишлеността на монополизираните от земевладелците сили на природата
4. Грешки и обърканост на Родбертус по въпроса за съотношението между стойността и принадената стойност
5. Отричането на абсолютната рента от Рикардо като последица от неговите грешки в теорията за стойността
6. Положенията на Рикардо за постоянното повишаване на цените на зърнените храни. Таблица на средните цени на пшеницата за периода 1641—1859 г.
7. Догадката (случайното налучкване) на Хопкинс за разликата между абсолютната и диференциалната рента; обяснение на поземлената рента с частната собственост върху земята
8. Разходи по разчистването и разораването на пустееща земя. Периоди на повишаване и понижаване на цените на зърнените храни ( 1641—1859 г.)
9. Андерсън против Малтус. Възгледът на Андерсън за повишаващата се производителност на земеделието и нейното влияние върху диференциалната рента
10. Несъстоятелност на Родбертусовата критика на теорията за рентата на Рикардо. Неразбиране на особеностите на капиталистическото земеделие от страна на Родбертус

Глава десета. ТЕОРИЯ НА ЦЕНАТА НА РАЗХОДИТЕ ПРИ РИКАРДО И АДАМ СМИТ (АРГУМЕНТИРАНО ОТХВЪРЛЯНЕ)

А. Теорията на Рикардо за цената на разходите

1. Провалът на теорията на физиократите и по-нататъшното развитие на възгледите за поземлената рента
2. Определянето на стойността чрез работното време като основноо положение в теорията на Рикардо. Рикардовият начин на изследване като необходимо стъпало в развитието на икономическата наука. Неговите недостатъци
3. Обърканост при Рикардо по въпроса за абсолютната и относителната стойност. Неговото неразбиране на формите на стойността
4. Тълкуването (обяснението) на печалбата, нормата на печалбата, средните цени и т.н. от Рикардо

а) Смесването от Рикардо на постоянния капитал с основния и на променливия капитал с оборотния. Неправилната постановка на въпроса за изменението на «относителните стойности» и неговите фактори
б) Смесването от Рикардо на цените на разходите със стойността и произтичащите от това противоречия в неговата теория за стойността. Неразбиране на процеса на изравняване нормата на печалбата и на превръщане на стойностите в цени на разходите

5. Средни цени или цени на разходите и пазарни цени

а) Встъпителни бележки: индивидуална стойност и пазарна стойност; пазарна стойност и пазарна цена
б) Как Рикардо смесва процеса на образуване на пазарната стойност и процеса на образуване на цената на разходите
в) Две различни определения на Рикардо за «естествената цена». Измененията на цените на разходите в зависимост от измененията в производителността на труда

Б. Теорията на Смит за цената на разходите

1. Погрешните предпоставки на теорията на Смит за цената на разходите. Непоследователност на Рикардо, който запази Смитовото отъждествяване на стойността с цената на разходите
2. Теорията на Смит за «естествената норма»  на работната заплата, печалбата и рентата

Глава единадесета. ТЕОРИЯТА НА РИКАРДО ЗА РЕНТАТА
1. Историческите условия за развитие на теорията за рентата при Андерсън и Рикардо
2. Връзката на Рикардовата теория за рентата с неговото тълкуване на цената на разходите
3. Незадоволителност на Рикардовото определение за рентата

Глава дванадесета. ТАБЛИЦИ НА ДИФЕРИНЦИАЛНАТА РЕНТА С ПОЯСНЕНИЯ
1. Изменения в масата и нормата на рентата
2. Различни съчетания на диференциалната и абсолютната рента. Таблици A, B, C, D, E
3. Анализ на таблиците

а) Към Таблица A. Съотношенията между индивидуалната стойност в различните категории и пазарната стойност
б) Връзката между Рикардовата теория за рентата и схващането (разбирането) за намаляваща производителност на земеделието. Измененията на нормата на абсолютната рента в тяхното съотношение с измененията на нормата на печалбата
в) Разглеждане на влиянието, което изменението на стойността на средствата за живот и суровините (следователно и на стойността на машините) оказва върху органическия състав на капитала
г) Изменения на съвкупната рента в зависимост от измененията на пазарната стойност

Глава тринадесета. ТЕОРИЯ НА РИКАРДО ЗА РЕНТАТА [КРАЙ]
1. Рикардовата предпоставка за отсъствие на собственост върху земята. Преход към нови землени участъци в зависимост от тяхното местоположение и плодородие
2. Рикардовото разбиране за невъзможността рентата да влияе върху цената на зърнените храни. Абсолютната рента като причина за повишаването на цената на земеделския продукт
3. Възгледът за «естествената цена» на земеделския продукт при Смит и Рикардо
4. Възгледите на Рикардо по подобренията в земеделието. Неговото неразбиране на икономическите последици от измененията в органическия състав на земеделския капитал
5. Рикардовата критика на възгледите на Смит за рентата

Глава четиринадесета. ТЕОРИЯТА НА АДАМ СМИТ ЗА РЕНТАТА
1. Противоречия при Смит във формулирането на на проблема за рентата
2. Възгледът на Смит за особения характер на търсенето на земеделския продукт. Физиократският елемент в Смитовата теория за рентата
3. Тълкуването на Смит за съотношението между предлагането и търсенето при различните видове земеделски продукти. Изводите на Смит за теорията на рентата
4. Анализ на Смит за измененията на цените на земеделските продукти
5. Възгледът на Смит за движението на рентата и неговата оценка на интересите [на различните обществени класи]

Глава петнадесета. ТЕОРИЯТА НА РИКАРДО ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

А. Смесване на законите на принадната стойност със законите на печалбата при Рикардо

1. Смесване на законите на принадната стойност със законите на печалбата при Рикардо
2. Различни случаи на изменение нормата на печалбата
3. Противоположни едно на друго изменения в стойността на постоянния и променливия капитал и влиянието им върху нормата на печалбата
4. Смесване на цената на разходите със стойността в Рикардовата теория за печалбата
5. Общата норма на печалбата и нормата на абсолютната рента в техните съотношения. Влиянието на понижаването на работната заплата върху цените на разходите
Б. Проблемът за принадената стойност при Рикардо
1. Количеството труд и стойността на труда. [Неразрешимостта на проблема за размяна на труда срещу капитал в разбирането, което му дава Рикардо]
2. Стойността на работната сила. Стойността на труда [Смесването на труда и работната сила у Рикардо. Възгледът «естествена цена на труда»]
3. Принадена стойност. [Отсъствие на анализ при Рикардо за произхода на принадената стойност. Рикардовият възглед за работния ден като постоянна величина]
4. Относителна принадена стойност. Анализът на относителната работна заплата като научна заслуга на Рикардо

Глава шестнадесета. РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ НА ПЕЧАЛБАТА
1. Отделни случаи на разлика между печалба и принадена стойност при Рикардо
2. Образуване на общата норма на печалбата («средна печалба» или «обикновена печалба»)

а) Предварително дадената средна норма на печалбата като изходна точка на Рикардовата теория за печалбата
б) Грешките на Рикардо по въпроса за влиянието на колониалната и изобщо на външната търговия върху нормата на печалбата

3. Законът за спадане нормата на печалбата

а) Погрешни предпоставки в Рикардовия възглед за спадането на нормата на печалбата
б) Анализ на Рикардовия възглед за постепенното поглъщане на печалбата от нарастващата рента„
в) Превръщане на част от печалбата и на част от капитала в рента. Изменения на величината на рентата в зависимост от измененията на количеството труд, използван в земеделието
г) Историческа илюстрация на повишаването на нормата на печалбата при едновременно повишаване на цените на земеделските продукти. Възможности за увеличаване на производителността на труда в земеделието
д) Тълкуване на спадането на нормата на печалбата при Рикардо и връзката ѝ с неговата теория за рентата

Глава седемнадесета. РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ ЗА НАТРУПВАНЕТО. КРИТИКА СРЕЩУ НЕЯ. ИЗВЕЖДАНЕ НА КРИЗИТЕ ОТ ОСНОВНАТА ФОРМА НА КАПИТАЛА
1. Грешката на Смит и Рикардо, изпуснали от анализите си постоянния капитал
2. Стойност на постоянния капитал и стойност на продукта
3. Необходими условия за натрупване на капитала. Амортизация на основния капитал и нейната роля в процеса на натрупването
4. Връзката между производствените отрасли в процеса на натрупването. Непосредствено превръщане на част от принадената стойност в постоянен капитал като особеност на натрупването в земеделието и в промишлеността
5. Превръщане на капитализиращата се принадена стойност в постоянен и променлив капитал
6. Проблемът "кризи" (уводни бележки)
7. Нелепостта на отричането на свърпроизводството (излишното производство) на стоки при едновременно признаване излишъка на капитал
8. Отричане на общото свръх производство пре Рекардо. Възможности за криза, съдържаща се във вътрешните противоречия на стоката и парите
9. Погрешният възглед на Рикардо върху съотношението между производство и потребление при капитализма
10. Превръщане възможността за криза в действителност. Кризата като проява на всички противоречия на буржоазната икономика
11. Към проблема за формите на кризата
12. Противоречието между производството и потреблението в условията на капитализма. Превръщане на свръхпроизводството на главните предмети на потребление в общо свръхпроизводство
13. Несъответствие между разширяване на производството и разширяване на пазара. Рикардовото разбиране за неограничените възможности за нарастване на потреблението и за разширяване на вътрешния пазар
14. Противоречието между неудържимото развитие на производителните сили и ограничеността на потреблението на масите като основа на свъръхпроизводството. Оправдателната същност на теорията, според която не е възможно всеобщо свръхпроизводство
15. Възгледите на Рикардо за различните начини за натрупване на капитал и за икономическите последици от натрупването

Глава осемнадесета. РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ У РИКАРДО И ДЖОН БАРТЪН

А. Брутен и чист доход

Б. Машините. Рикордо и Бартън за влиянието на машините върху положението на работническата класа

1. Възгледите на Рикардо

а) Първоначално налучкване на Рикардо за изтласкването на част от работниците от машините
б) Рикардо за влиянието на усъвършенстванията в производството върху стойността на стоките. Погрешен възглед за освобождаване фонда на работната заплата за уволнените работници
в) Научната добросъвестност на Рикардо, който преосмисли възгледите си по въпроса за машините. Предишните погрешни предпоставки, запазени у Рикардо в новата му формулировка на проблема
г) Рикардо правилно отбелязва някои последици от въвеждането на машините  за работническата класа. Наличност на оправдателни представи в Рикардовата формулировка на проблема

2. Възгледите на Бартън

а) Възгледът на Бъртън за относителното намаляване на търсенето на труд в процеса на натрупването на капитала. Неразбирането от Бартън и Рикардо на вътрешната връзка на това явление с господството на капитала над труда
б) Възгледите на Бартън за движението на работната заплата и нарастването на трудоспособното население

ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ранна формулировка на тезата за постоянното съответствие между предлагането и търсенето в селското стопанство. Родбертус и икономистите-практици през XVIII век
2. Натаниъл Фостър за враждата между земевладелците и индустриалците
3. Възгледът на Хопкинс за съотношението между рентата и печалбата
4. Кери, Малтус и Джеймс Дикън Юм за подобренията в земеделието
5. Ходскин и Андерсън за увеличаването на производителността на земеделския труд
6. Намаляване на нормата на печалбата

БЕЛЕЖКИ И ПОКАЗАЛЦИ
Бележки
Показалец на цитирана и споменавана литература
Показалец на най-новите руски преводи на цитирани от Маркс книги (до 1990 г.)
Показалец на имената

 

ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
IV ТОМ НА «КАПИТАЛЪТ»

ЧАСТ ТРЕТА

Глава деветнадесета. Т. Р. МАЛТУС
1. Смесване на категориите стока и капитал у Малтус
2. Вулгарната концепция за «печалбата от отчуждаване» в нейната Малтусова трактовка. Нелепостта на представите на Малтус за принадената стойност
3. Спорът между малтусианци и рикардианци през 20-те години на XIX век. Общи черти в тяхната позиция към работническата класа
4. Едностранчива интерпретация на Смитовата теория за стойността от Малтус. Използване на погрешните тези на Смит от Малтус в полемиката против Рикардо
5. Смитовата теза за неизменната стойност на труда в интерпретацията на Малтус
6. Използване от Малтус на Рикардовите тези за модификациите
на закона за стойността в борбата му против трудовата теория за стойността
7. Вулгарно определение на стойността у Малтус. Възгледът за печалбата като надбавка към цената. Полемиката на Малтус против Рикардовата концепция за относителната работна заплата
8. Несъответствие между възгледите на Малтус за производителния труд и натрупването и неговата теория за населението

а) Производителен и непроизводителен труд
б) Натрупване

9. Постоянен и променлив капитал според схващането на Малтус
10. Малтусовата теория за стойността [допълнителни бележки
11. Свръхпроизводство, «непроизводителни потребители» и т. н. Малтусовата защита на разточителството на «непроизводителните потребители» като средство против свръхпроизводството
12. Социалната същност на полемиката на Малтус против Рикардо. Изопачаване от Малтус на възгледите на Сисмонди за противоречията на буржоазното производство. Оправдателният смисъл на Малтусовата интерпретация на тезата, че е възможно всеобщо свръхпроизводство
13. Критика на Малтусовата концепция за «непроизводителните потребители» от страна на рикардианците
14. Реакционната роля на съчиненията на Малтус и техният плагиаторски характер. Малтусовата апологетика на съществуването на «висши» и «низши» класи
15. Изложение на принципите на икономическата теория на Малтус в анонимното съчинение «Outlines of Political Economy»

Глава двадесета. РАЗЛАГАНЕТО НА РИКАРДИАНСКАТА ШКОЛА
1. Р. Торене

а) Смит и Рикардо за съотношението между средната норма на печалбата и закона за стойността
б) Обърканост у Торене по въпроса за определянето на стойността с труда и по въпроса за източника на печалбата. Частично връщане към А. Смит и към концепцията за «печалбата от отчуждаване»
в) Торене и понятието производствени разходи

2. Джеймс Стюарт Мил. Несполучливи опити да бъдат разрешени противоречията на Рикардовата система

а) Смесване на принадената стойност с печалбата. Схоластика по въпроса за изравняването на нормата на печалбата. Свеждане на единството на противоположностите до тяхното непосредствено тъждество
б) Безплодни опити на Мил да съгласува размяната между капитал и труд със закона за стойността. Частично връщане към теорията з а търсенето и предлагането
в) Неразбиране от Мил на регулиращата роля на промишлената печалба
г) Търсене, предлагане, свръхпроизводство. Метафизическа
концепция за непосредственото тъждество на търсенето и предлагането
д) Прево. Отхвърляне на някои изводи на Рикардо и Джеймс Мил. Опити да се докаже, че непрекъснатото намаляване на печалбата не е неизбежно

3. Полемични съчинения

a) «Observations on certain Verbal Disputes. . .» Скептицизъм в политическата икономия; свеждане на теоретичните спорове до спорове за думи
б) «An Inqury into those Principles. . .» Буржоазната ограниченост на анонимния автор. Неговото тълкуване на теорията на Рикардо за натрупването. Неразбиране на противоречията на капиталистическото производство, които пораждат кризите
в) Томас де Куинси. Неспособност да преодолее действителните недостатъци на Рикардовото гледище
г) Самуел Бейли
д) Повърхностен релативизъм в трактовката на категорията стойност у автора на «Observations on certain Verbal Disputes. . .» и у Бейли. Проблемата на еквивалента. Отказ от трудовата теория за стойността като основа на политическата икономия
е) Обърканост по въпроса за стойността на труда и за печалбата на капиталиста. Смесване у Бейли на иманентната мярка на стойността с израза на стойността в стоки или в пари
ж) Смесване на стойността с цената. Субективистичното гледище на Бейли. Към въпроса за разликата между цени по разходите и стойности

4. Мак Кълък

а) Вулгаризиране и пълно разлагане на Рикардовата теория у Мак Кълък под формата на нейното последователно развитие. Цинична апологетика на капиталистическото производство. Безсъвестен еклектизъм
б) Изопачаване на понятието труд чрез разпростирането му върху природните процеси. Отъждествяване на разменната стойност с потребителната стойност. Апологетична трактовка на печалбата като «работна заплата за натрупан труд»

5. Уейкфийлд. Частични възражения против теорията на Рикардо по въпросите за «стойността на труда" и за поземлената рента
6. Стирлинг. Вулгарно обясняване на печалбата на капиталиста със съотношението между предлагането и търсенето
7. Джон Стюърт Мил [Безплодни опити да се изведе непосредствено от теорията за стойността Рикардовата теза за обратната пропорционалност между нормата на печалбата и величината на работната заплата

а) Смесване на нормата на принадената стойност с нормата на печалбата. Елементи на концепцията за «печалбата от отчуждаване». Объркана концепция за «авансираните печалби» на капиталистите
б) Влияе ли върху нормата на печалбата съединяването в ръцете на един капиталист производството на готовия продукт с производството на постоянния капитал за този продукт
в) Към въпроса за влиянието на измененията на стойността на постоянния капитал върху принадената стойност, печалбата и работната заплата

8. Заключение

Глава двадесет и първа. ПРОЛЕТАРСКИ ПРОТИВНИЦИ НА ПОЛИТИКО-ИКОНОМИСТИТЕ, ИЗХОЖДАЩИ ОТ РИКАРДОВАТА ТЕОРИЯ
1. Памфлетът «The Source and Remedy of the National Difficulties»

а) Възглед за печалбата, рентата и лихвата като за принаден труд на работниците. Съотношението между натрупването на капитала и така наречения «работен фонд»
б) По въпроса за размяната между капитал и доход при простото възпроизводство и при натрупването на капитала
в) Заслуги на автора на памфлета и теоретическа обърканост в неговите възгледи. Значението на повдигнатите от него въпроси за ролята на външната търговия в капиталистическото общество и за «свободното време» като истинско богатство

2. Рейвънстън. Възглед за капитала като принаден продукт на работниците. Смесване на антагонистичната форма на капиталистическото развитие със самото му съдържание. Произтичащото оттук отрицателно отношение към плодовете на капиталистическото развитие на производителните сили
3. Ходскин

а) Тезата за непроизводителността на капитала като необходим извод от теорията на Рикардо
б) Полемика против Рикардового определение на капитала като натрупан труд. Концепция за съвместно съществуващия труд. Подценяване на значението на овеществения минал труд. Наличното богатство в неговото отношение към движението на производството
в) Така нареченото натрупване само като явление на обръщението (запаси и т. н. — резервоари на обръщението)
г) Полемиката на Ходскин против концепцията за «натрупването» на средства за живот от капиталиста за работника. Неразбирането от Ходскин на действителните причини за фетишизирането на капитала
д) Сложна лихва; основаното върху нея обяснение на намаляването на нормата на печалбата
е) Ходскин за обществения характер на труда и за отношението между капитал и труд
ж) Формулировки на основните тези на Ходскин в неговата книга «Popular Political Economy»
з) Ходскин за властта на капитала и за преврата в правото на собственост

4. Брей като противник на полит-икономистите

Глава двадесет и втора. РАМСЕЙ
1. Опит да се направи разлика между постоянен и променлив капитал. Възглед за капитала като несъществена социална форма
2. Възгледите на Рамсей за принадената стойност и стойността. Свеждане на принадената стойност до печалбата. Незадоволително обяснение на влиянието на изменението на стойността на постоянния и променливия капитал върху нормата и масата на печалбата. Органически състав на капитала, натрупване и положението на работническата класа
3. Рамсей за разделянето на «брутната печалба» на «чиста печалба» (лихва) и «предприемаческа печалба». Апологетични елементи в неговите възгледи за «труда по надзора», за «застраховката, която покрива риска», и за «свръхпечалбата»

Глава двадесет и трета. ШЕРБЮЛИЕ
1. Разграничаване на двете части на капитала: частта, състояща се от машини и суровини, както и частта, състояща се от «фонда на средствата за живот» за работниците
2. Към въпроса за прогресиращото намаляване броя на работниците в сравнение с величината на постоянния капитал
3. Случайното налучкване на Шербюлие за зависимостта на нормата на печалбата от органическия състав на капитала; бъркотията у него по тоя въпрос. Шербюлие за «закона за присвояването» при капитализма
4. Към въпроса за натрупването като разширено възпроизводство
5. Елементи на сисмондизъм у Шербюлие. Към въпроса за органическия състав на капитала. Абсолютното намаление на променливия капитал в по-развитите отрасли на капиталистическото производство. Изменения на стойностните съотношения между постоянния и променливия капитал при неизменен органически състав на капитала. Органическият състав на капитала и различните съотношения между основен и оборотен капитал. Различия в оборота на капитала и тяхното влияние върху печалбата
6. Еклектическо съединяване у Шербюлие на взаимно изключващи се концепции на Рикардо и Сисмонди

Глава двадесет и четвърта. РИЧАРД ДЖОНС.
1. R. Jones. An Essay on the Distribution of Wealth, and on the Sources of Taxation. Part I: Rent. London, 1831. Елементи на историческо разбиране на поземлената рента. Превъзходството на Джонс над Рикардо по отделни въпроси на теорията за поземлената рента и неговите грешки в тази област
2. R. Jones. An Introductory Lecture on Political Economy, delivered at King's College. London, 27th February, 1833. To which is added a Svllabus of a Course of Lectures on the Wages of Labor. London, 1833. Понятието «икономическа структура на нацията» и опитът да се характеризират чрез него различните типове обществено устройство. Объркаността относно «работния фонд»
3. R. Jones. Text-book of Lectures on the Political Economy of Notions. Hertford, 1852

а) Зародиш на историческото разбиране на капиталистическия начин на производство във връзка с буржоазния фетишистки възглед за капитала като само «натрупан запас». Проблемът за производителния и непроизводителния труд
б) Джонс за влиянието на капиталистическата форма на производство върху развитието на производителните сили. Въпросът за условията, при които може да бъде приложен добавъчният основен капитал
в) Джонс за натрупването и нормата на печалбата. Въпросът за източника на принадената стойност

ПРИЛОЖЕНИЯ
ДОХОДЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗТОЧНИЦИ. ВУЛГАРНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИКА
1. Развитие на лихвоносния капитал въз основа на капиталистическото производство. Фетишизирано на отношенията на капиталистическия начин на производство. Лихвоносният капитал като най-пълен израз на този фетишизъм. Вулгарните икономисти и вулгарните социалисти за лихвата върху капитала
2. Лихвоносният капитал и търговският капитал в тяхното отношение към промишления капитал. По-стари форми. Производни форми
3. Обособяване на отделните части на принадената стойност като различни доходи. Съотношение между лихва и промишлена печалба. Ирационалност на фетишизираните форми на дохода
4. Процесът на закостеняване на превърнатите форми на принадената стойност и на все по-голямото им отделяне от вътрешната им същност — принадения труд. Лихвоносният капитал като най-крайна степен на този процес. Апологетичният възглед за промишлената печалба като «работна заплата на капиталиста»
5. Съществена разлика между класическата и вулгарната политическа икономия. Лихвата и рентата като съставни елементи на пазарната цена на стоката. Опити на вулгарните икономисти да придадат рационална привидност на ирационалните форми на лихвата и рентата
6. Борбата на вулгарния социализъм против лихвата (Прудон). Неразбиране на вътрешната връзка между лихвата и системата на наемния труд
7. Към историята на проблемата за лихвата. Превъзходството на
Лутер над Прудон в полемиката против лихвата. Промяна във възгледите за лихвата във връзка с развитието на капиталистическите отношения

Бележки
Именен показалец
Указател на цитираната и споменавана литература
Предметен показалец

ИЛЮСТРАЦИИ
Първа страница от третата част на ръкописа на К. Маркс «Теории за принадената стойност» (стр. 753 в XIII тетрадка на ръкописа от 1861 —1863 г.)
Първа страница от екскурса «Доходът и неговите източници. Вулгарната политическа икономия» (стр. 819 в XV тетрадка на ръкописа от 1861 —1863 г.)

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!


(горе)
 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
(горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
когато публикуваме нещо ново в сайта,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: