ГЕНОЦИДЪТ НАД РУСИЯ ДНЕС


ДЪРЖАВАТА НА РУСКИЯ ОЛИГАРХАТ
 

Не за русофили или рисофоби е тази страница. Тя изразява положението на трудовите хора в Русия днес (2017) и на къде върви обезлюдяването и харизването на земи в далечните руски простори – навсякъде по света капитализмът, включително и в Русия, вече изроден в олигархизъм и чист бандитизъм (икономически и физически), има едни и същи причини – "законната" кражбата на излишъка (принадената стойност) и политическата и избирателна системи, които узаконяват и охраняват кражбата на чужд труд.

СУПЕР ВАЖНО:
Както стана у нас и в целия соц лагер – смяна на властта чрез ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ, така стана и в СССР – посредством ДИКТАТУРАТА на МАФИОТСКИТЕ БАНКИ на САЩ, които купиха предатели в държавното ръководство десетилетия преди 1991 (още по времето на Никита Хрушчьов и заедно с него) и ПЛАТИХА НА ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА да ИЗКУПЯТ производствените предприятия (приватизация), така до ден днешен по документи и на практика "РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ – РУСИЯ" (РФ-Р) НЕ СЪЩЕСТВУВА, т.е. НЯМА ТАКОВА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ. Т.е. това, което сега бива управлявано от "великия" Владимир Путин е (цитирам документа, който ще изтеглите от линка):

РФ-Р'93 е просто ОБЕДИНЕНИЕ НА ЧАСТНИ ЛИЦА без правоспособност – без право да изпълняват каквото и да е придобиване и продажба на отделни имоти, включително и собствеността на съветските граждани, изразена като "държавна собственост" (виж член 19 от Закона за СССР "За собстевността в СССР": "…държавната собственост в СССР принадлежи на гражданите на СССР, на съвета на народните депутати, на други държавни органи, действщи в интерес на гражданите на СССР).

Документа на ВОИНР (Всесоюзное объеднение избирателей народов Росии (СССР)) и неговия анализ ИЗТЕГЛИ ОТ ДОЛНИЯ ЛИНК

РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ Е НЕЗАКОННА

Казано много просто – управлението на Путин е една АНТИНАРОДНА ДИКТАТУРА. Да се критикува политическата система, начело с Владимир Путин, у нас в повечето случаи се възприема като русофобия, но от материалите тук ще видите, че по дела Путин не може да се нарече по друг начин, освен русофоб.

Нека русофобите не се радват на нашата критика към Путин, понеже те по принцип защитават мафията на САЩ, която на ужким била враг на Путин. Критикувайки Путин, ние критикуваме въобще капитализма, т.е. Путин е ортак с мафията на САЩ, а капитализмът вече е изроден в мафиотизъм, т.е. русофобите и путинофобите изразяват интересите на световната и местна мафия, все още наричана "буржоазия" или "капиталисти".

0СЪДЪРЖАНИЕ
1. РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА В РУСИЯ.
2. ВИДЕОФИЛМИ, С ТЕКСТОВЕ ПОД ТЯХ.

1
(горе)
Как хората в Русия се борят за заплатите си?

Според Росстат (Руска статистика), през март тази година в цяла Русия без заплати останаха 63 000 души – по-малко от 1% от работниците. Дългът към тях бе в размер на 3,6 милиарда рубли – един милиард по-малко от вложеното в изграждане на два хотела от голяма строителна фирма, чиито служители са в стачка, настоявайки погасяване на дълговете. Като че ли ситуацията по никакъв начин не напомня на 90-те години, когато темата за кризата при неизплатени заплати не падаше от телевизионните екрани и бе причината за мощни социални протести, като например "релсовата война" през 1998. Или все пак дали прилича на нея.

Назад към 90-те години

В началото на май на миналата година шест строители, работили на смени в Ижьовск, си нарязаха вените в офиса на "МТС Груп", настоявайки изплащане на заплатите им. А на 5 декември кръв бе пролята и в Казан, когато осем души с бухалки нападнаха казанския бизнесмен Игор Казаков. Три седмици по-късно той умира. Медиите побързаха да свържат убийството с разчистване на бизнес сметки. Бе споменато и името на брата на вице-премиера – Михаил Дворкович, уж че не успял на подели с Казаков казанския месокомбинат. Но в крайна сметка на подсъдимата скамейка се оказаха други братя – Дмитрий и Александър Шнирикови, бивши работници от комбината. Заедно с приятелите си, те решили да "нокаутират" екс-работодателя за неизплатени заплати.

Най-известният трудов конфликт през 2016 г. беше гладната стачка на стотици миньори от "Кингкоул" в Ростовска област, не получавали заплати от 2014 година. Давайки си сметка за миньорските "бунтове" от 90-те години, властите реагираха нервно. В края на декември миньорският град Гуково беше блокиран, за да се предотврати "гладен поход" към Москва.

Новата нещастна класа

Официалната статистика не отразяват реалните измерения на проблема, казва председателката на управителния съвет на Сдружението "Юристи за правата на труда" Елена Герасимова. В държавното счетоводство не влизат "черните" и "сивите" заплати. Работници без трудов договор или получаващи част от заплатата си в плик, са невидими за държавата. Според експерти "на сянка" са скрити от 20 до 30% от работещото население на Русия. В обрастта на "черния" труд са заети 15 милиона души – такава цифра съобщи министърът на труда  Максим Топилин.


Протест на работници от завод “Радиоприбор”. Владивосток, 2015.

– Най-защитени са служителите на клоновете на големите чуждестранни компании, отбелязва Валерия Ковалишина, главен счетоводител с десет години опит. – Работник в мебелна фабрика IKEA в Тосно се чувства по-уверено, отколкото офис работник в малка или средна руска фирма. Той има договор за работа, "бяла" заплата, а неговият работодател се страхува от прокуратурата и от инспекцията по труда. Чуждестранните компании са по-загрижени за репутацията си. В моята практика имаше случай, когато управлението на мултинационална компания заплаши да прекрати договора с изпълнителя, ако чистачките не бъдат трудоустроени по Кодекса на труда – разказва събеседничката на изданието.

Всички тези, чиято заплата е напълно или частично "черна", са изложени на риск. Такива хора с "леката ръка" на британския икономист Гай Стъндинг все по-често ги наричат "precarious" (малонадеждни), като представители на "новата опасна класа".

Руските малонадеждници можем да наречем "новата нещастна класа". Социалният профил на такива хора е неразличим. Това са и мигранти, и чиновници в бели ризи, и студенти, и ученици, заработващи в заведения за бързо хранене, и обременени жени с деца на средна възраст… Общото у всички е уязвимостта.

– "Сиви" заплати обаче не съществуват. Съществува официална заплата, облагана с данъци, и "черна", която се привежда през частни кантори и заплати "в плик". Работодателят иска да реализира печалба, а такива схеми са изгодни. Той дава 10-15% на частни кантори, а не 50% на държавата. Работник, който работи без договор, се води като полукрепостен (селянин). Него постоянно го втриса "Дали ще ми платят или не?" – и даже останал без средства, той продължава да работи с надежда, че все някога ще му изплатят дълговете. Защото, ако те уволнят, край на всичко. Доказването на факти за наличие на трудови отношения или задлъжнялости в съда е изключително трудно – казва Валерия Ковалишина.

Правната незащитеност на малонадеждниците отбелязва и Елена Герасимова.

– Не можем да кажем, че държавата не се опитва да се справи със задлъжнялостта на фирмите към работниците. За прокуратурата или инспекцията по труда неизплащането на заплати е очевидно нарушение. Такива случаи са разглеждат с приоритет. Не толкова отдавна бе увеличено наказанието, което работодателят трябва да плати за задържани заплати. Преди това тя беше 1/300 от основния лихвен процент на централната банка за един ден просрочване, сега е 1/150, сравнимо с лихвения процент по кредитите, който трябва да вземе работник, за да не умре от глад. Това е сериозна финансова санкция за добросъвестни работодатели, но не и аргумент за "черните" и "сивите" заплати, – казва експертът.

Неволните кредитори

– Най-скандалното магьосничество ви натрисат работодателите, когато те просто си харчат пари от фонд работна заплата за техни си лични нужди. Собственичка на малък хотел просто изгребва всичко от касата, а на студентки, уж уредени с 20 хиляди на месец, тя плаща от остатъка, ако има такъв. Директор на строителна компания публикува снимки в социалните мрежи на новите си скъпи коли или недвижими имоти и това го видждат всички негови работници и служители, четвърти месец останали без заплати – разказва Валери Ковалишин. Но в повечето случаи работодателят предпочита да инвестира пари в развитие на бизнеса си, отколкото в работна заплата, да плаща на подизпълнители или доставчици. По този начин всъщност работниците кредитират шефа си.

С банката няма да се разбереш, но работниците можеш и да ги кандърдисаш. В основата на проблема е дефицитът на свободни пари за заеми. Ето защо само със затягане на коланите да се справиш със заплатите не е възможно – имаме нужда от нови икономически мерки, – казва Елена Герасимова.

Но когато някой шеф казва, че "няма пари", това не е непременно лъжа. Една от причините за неизплатените заплати може да е криза, а от друга, никак не е странно, "златната мина" на местната икономика – държавните поръчки (за приятели и съпартийци).

– Системата е като слоеве на торта. Да приемем, че офертата за ремонт на пътища печели фирма, свързана с длъжностното лице, разпределящо бюджетни пари. Сметката, разбира се, е завишена ("пазарно"). Обикновено фонд работна заплата е 30-60%. След това, главният изпълнител наема подизпълнители, които от своя страна – под-подизпълнители. Така се нарязва и изпира плячката. Може би до десет посредници (десет слоя на тортата), занимаващи се точно с това, да си разпределят (законно) откраднатото – обяснява Валерия Ковалишина. – Но в крайна сметка пътищата трябва да се направят. Затова наемат "нещастници", това са имигранти, вместо високо платени работници, купуват материали евтино и оправят криво-ляво пътя. В тази фирма, намираща се на дъното на "хранителната" верига, често остава на минус, например, ако има непредвидени разходи или доставчик задържи плащане. Пари от по-високото ниво могат и въобще да не потекат. Първият, който ще пострада в този случай, това е работникът – обяснява счетоводителят.

Съществува практика, когато неизплатените заплати се превръщат в квази-норма. Фирмите, които така приятно са кредитирани от своите служители, вече по навик се превръщат в държавна система. В този систематичен случай на работниците плащат редовно, но винаги със закъснение. На недоволните обясняват: "При нас така е прието."

Конфликти за заплати

През 2016 г. Центърът за икономически и политически реформи отбеляза 1141 случаи на драстични трудови конфликти, 79,4% от които неизплатени и задържани заплати. Не всеки конфликт прераства в митинги и стачки, но броят им вече трета поредна година бие рекорди. Според доклад на Центъра за социално-трудови права, миналата година удари деветгодишен бум: бяха регистрирани 419 трудови протести, 54% от които заради неизплатени заплати.

В сравнение с 2013 г., когато относителната тежест на забавянето е само 29%, днес ситуацията е влошена почти два пъти – отбелязва авторът на доклада.

Но повечето работници предпочитат пред колективното действие различни индивидуални стратегии: от красноречиви искания до заплахи. Обикновено понякога заплашват контролните органи с физическо насилие, или с опетняване на репутацията на собственика или контролните органи. Понякога това сработва.

– Във фирмите, ограбващи своите служители, има огромно текучество. Някои от тях публикуват отрицателни отзиви в сайтове и социални мрежи като antijob.net (анти-бачкане). Има клиенти, които обръщат внимание на това, – отбелязва Валерия Ковалишина.

Как хората избиват заплатите си?


Протест на метростроители. Москва, 2017.

Един успешен пример за колективно действие може да бъде заразен, казва Григорий Савичьов, активист от Междурегионален Синдикат "Работническа асоциация" (МСРА), един от лидерите на стачното движение в московската строителната индустрия.

Москва е пълна с нападателни и стачни групи, тъй като работниците са "прецаквани" навсякъде. Само че за повечето от тези протести и стачки никой не знае.

– Преди две години работници обявиха стачка в «Московското метрострене» изграждащи станция Петровско-Разумовская. За една седмица те постигнаха пълно погасяване на дълга към тях. След това този случай стана нарицателен под името "вирусен маркетинг" (от уста на уста). Хората се вливаха от компания в компания навсякъде, за да споделят своя опит. Масово се обменяха от ръка на ръка синдикални листовки, при нас се стичаха все нови и нови групи ужилени, за да им споделим нашия опит, – разказваха строителите.

Следващите поредни герои станаха СМУ «Ингеоком» и голямата строителна компания «Хоризонт».

– Корпорацията «Ингеоком» – голям обект, който манипулира милиарди. А СМУ «Ингеоком» е дъщерна фирма и подизпълнител на «Хоризонт». През май 2016 г. там стана пъвият удар. Ние събрахме около 200 подписи под петиция и обявихме, че ще направим масов поход до кметството. И тогава работодателят се "сгромоляса." Той ни изпрати писмо: "Ще ви изплатим всичко. Само не ходете в кметството". Защото поръчителят на метрото е градът. За метрото са отпуснати 4 трилиона рубли. Всички, включително и тези в кметството, са наясно, че парите са откраднати, затова шумът трябва да бъде предотвратен. Никой не иска да се разчуе като крадец – нито кметството, нито фирмта, които си делят плячката – продължава Григорий Сивачьов.

Масови посещения на държавни органи, придружени от медии, се превръща в любим метод на борба на московските строители, не само на метрото. Властите за сега реагират на тях меко – обикновено ги разгонват с няколко автобуса полицаи, но вече не ги закачат толкова остро.

Чиновниците не обръщат никакво внимание на индивидуалните изяви, без значение от доказателствата. Само общественият резонанс ги принуждава да се предадат – казва активист на синдикална организация.

През лятото на 2016 строителната фирма «Хоризонт» получи голяма поръчка за изграждане платформата на московския централен пътен пръстен. За да се справи с поръчката, те наеха 500 допълнителни работнци и ги принудиха да работят усилено седем дни в седмицата, ден и нощ, дълго време. През септември обектите бяха успешно предадени, а работниците – уволнени, без да им платят за три месеца.

– Заплата при строителите почти винаги е "черна". Ако разчитахме на съда, то почти сигурно щяхме да изгубим. В допълнение съдилищата убиват ентусиазма с протакане. Но работодателите държат на договорите и се страхуват от шума. В случая с «Хоризонт» компанията се обърна към таджикската диаспора като към посредник. Посредством тази диаспора, в това число и на нетаджиките, изплатиха половината от дълга, като ги принудиха да подпишат за цялостно плащане. В резултат на това ние загубихме много хора, които бяха готови да дойдат с нас на протест – продължава събеседник на изданието.

Етническият състав на московските строители наистина е пъстър. Но, противно на общоприетото мнение, не всички от тях са чужденци. Приблизително половината са вътрешени мигранти, работещи в Москва на ротационен принцип. Има сред работниците и московчани. Въпреки това, според Григорий Сивачьов именно узбеки, таджики, киргизи и други подобни отстояват правата си.

Руснаците обикновено работят при следните условия: два месеца (или две седмици) работа – два месеца (или две седмици) почивка. Те не се бият, защото никъде другаде не могат да отидат. Мигрантите имат къде да отидат – те отиват на други строителни обекти – шефовете го знаят и се страхуват да ги загубят, защото едно, че са добре квалифицирани и здрави, второ, че са по-евтини. Но те винаги продължават да се защитават, нападайки предишните си работодатели – казва лидерът на съюза.

Един от примерите на руснаци от съпротивата е хлебокомбинат «Пеко» в Медведково. Наскоро неговият екип отпразнува победа.

– Екипът на компанията се състои главно от жени, които действали нерешително. Предпочитали да висят пред канцелариите. Но след това си намериха мъже-водачи, вдигнаха стачка и блокираха доставките на стоки. И започанаха да им изплащат заплатите – казва Григорий Савичьов. Това се случи в навечерието от 8 март.

Вече няма политици

Причината, поради която трудовите протести не привличат широкото внимание, очевидно е, че никой не вижда в тях политически (пропаганден) потенциал. Опозицията, въпреки че обича да повтаря фразата «хладилникът побеждава телевизора» рядко благоволява да удостои с внимание проблемите на работниците и служителите. Но за тези професионални активисти като Григорий Савичьов, понятието «работническа солидарност» е наистина изпълнено с реално значение.

2
(горе)
ФИЛМОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ЗА ГЕНОЦИДА НАД РУСКИЯ НАРОД,
ИЗВЪРШВАН ОТ РУСКИЯ ОЛИГАРХАТ,
НАЧЕЛО С ПУТИН:

ШОКИРАЩАТА ИСТИНА ЗА РУСИЯ:

Русия е с площ от 17,075,260 квадратни метра. км, а най-вече се намира на север от 55°с.ш. 85% от територията на страната не са подходящи за постоянно пребиваване, тъй както вечната замръзналост, неудобна за населението (районите на Сибир и Далечния Изток), заема 65% от територията на Русия, а блатата и мочурищата заемат почти 22%, реките и езерате – около 4%. Много от земите периодично се наводняват, някои са заети от планини и гори, между дерета, пустини и солени блата.

2005 г. Русия използва 2,2 милиона кв. км. за селско стопанство, от които за обработваема земя се ползват само 1,2 милиона кв. км., други само 0,2 милиона кв. км. са контролирани от населението, заетите с промишлени обекти и военни обекит – 0,2 милиона, а 0,1 млн. – за друго.

За щастливия живот на руснаците остават само 2,561,289 кв. км. А това е само на 15% от територията на страната.

Средните температури през януари в различни региони са между 6 и -50°С, след 1 юли – до 45°С, атмосферното наляген е 150-2000 мм. При температури по-ниски от -5°C разходите за поддръжка до инфраструктурата за всеки градус под нулата расте експоненциално. За почистването на снега с дебелина 40 см в Санкт Петербург са необходими повече от 30 дни. Руското население плаща за комунални услуги около 3 трилиона рубли годишно, което е около 100 милиарда долара.

Селскостопанския сезн в повечето части на Русия е 2-3 месеца (при 8-9 месеца в Европа или САЩ). Средногодишният доход на зърно в Русия (от чернозем) е около 17 центнера на хектар, а в Германия, Франция и Англия (от черноземи) – 70, Швеция – 60, Ирландия – 85, Украйна – 59 центнера на хектар. Над 70% от територията на Русия е зона на рисково земеделие.

Русия заема по-малко от 2% от световния БВП. Основният износ е газ и нефт (70%), метални руди (15%), горски трупи (10%), всичко останало, включително оборудване, оръжия и технологии – по-малко от 5%. Всяка година се строят едва 2,7% от необходимия за хората обем жилища.

Руската държавна граница се простира на 58.322 км и има 424 контролни пункта. Общият брой на населените места са 157.895, от които повече от 39.000 изоставени от жителите села и градове, повечето от които се падат на Централния федерален окръг, на Северозападния, на Далечния север, на Сибир и на Далечния Изток. През последните 10 години от руската карта са изчезнали 12.000 села и 290 града до 100 хиляди души, а на север населението е намаляло с повече от 40%. До 70% от хранителните нужди на Русия идват от внос.
 

2,5 МИЛИОНА ХЕКТАРА, ПОДАРЕНИ НА КИТАЙ:

Крим е ваш, руснаци! Но правителството на Путин е отдало на Китай в региона на езерото Байкал над 2,5 милиона хектара руска земя под наем за 45 години. Т.е. Китай стават арендатори на над 2,5 милиона хектара от територията на Байкал, Бурятия, Красноярск. Но арендата е само една формалност и пропаганда за пред неграмотните и объркани от нищета руски граждани. Китайците ЗАВИНАГИ ще останат край Байкал – не го забравяйте, руснаци! Само след две поколения същото това китайско население там ще поиска от Китай защита от "руски притеснения и национализъм". А за вас, руснаци, остават кашите с "анексията" на Крим и Донбаската касапница!!! И в това време може да си попийват, да си поспивате, да се поразхождате, да се жените и всякакви забавления… Слушайте през това време глупостите на Кисельов, на Жириновски и на Путин за украинската хунтата, за разпънатите момчета, за изнасилените момичета и т.н. и т.н .. А през това време ние се прощаваме с най-плодородната и здравословна земя на Родината. Но дори това е само началото на "снежната топка" от раздаването на руски земи на чужденци, за да печели олигархата на Путин…
 

ЗАБРАВЕНИТЕ СЕЛИЩА НА УРАЛ:

Журналистката от "Новини" на Четвърти канал Елена Поморцева се отправи на пътешествие дивите райони на Свердловска област. Някога тук кипеше жив селскостопански животт, но кой и как живее тук сега, ижте в документалния филм.

Гарински район се счита за непроходим в Свердловска област. В горите и блатата са загубени 42 селища. Повечето от тях се проявяват през 30-те-50-те години на миналия век като лагери на "Гулаг". Местните жители най-вече са потомците на репресираните, включително изгонени селяни, руски германците. На 20 километра от село Гари пътят е блокиран от река. Понтонен мост над р. Сосьву започват да изграждат едва през 2012 година. В продължение на десетилетия шофьорите се прехвърлят на другия бряг с ферибот или върху леда. Село Зиково е откъснато от цивилизацията с непроходими гори и блата. Виктор Зуков, местният тракторист, се съгласи да ни съпровожда като екскурзовод и в това време ни споделя наболелите проблеми. В центъра на селото им цял "музей" от ръждясали машини. Виждаме срутено читалище, което някога е било сърцето на селото – на сцената му са гастролирали артисти от всички краища на региона, идващи от Краснотуринск и дори от Екатеринбург. На екрана ни показаха дори филми. Повечето селяни обичали индийски мелодрами. Сега в читалището живеят лястовички.
 

СЕЛИЩЕТО НА МЪРТВИТЕ:

Селището Серебрянка е в блокада: хората нямат хляб, нямат пари, нямат полиция, разрушени транспортни връзки, състоянието на детското училище е по-лошо от затвор. Хората от месеци не могат да излязат на "голямата земя" (в Нижни Тагил). Жителите на селището Серебрянка дори не знаят името и фамилията на неговия управител. В отчаянието си те са готови да се молят за помощ и на Петро Порошенко (президента на Украйна). Благодарение на мълчаливото съучастие на руската прокуратура селото умира. То е Донбас в сърцето на Свердловска област.
 

УМИРАЩАТА РУСКА ПРОВИНЦИЯ
 

ГЕНОЦИД В СИБИР – ИЗГОРЕНИТЕ СЕЛА
 

ГЛАС ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ИКОНОМИКАТА
 

КАК ЖИВЕЯТ ХОРА В ПУТИНСКА РУСИЯ
 

РАЗЛОЖЕНИЕ НА СМОЛЕНСКА ОБЛАСТ
 

ДЕГРАДАЦИЯТА НА РУСКОТО НАСЕЛЕНИЕ
 

ЕПОХАТА НА ПУТИН – ЕПОХА НА ЗАПОЙ

 

НИЕ ОЧАКВАМЕ СКОРО БРАТЯТА РУСНАЦИ ДА ВЪЗСТАНОВЯТ НЕ САМО СССР КАТО ДЪРЖАВА, НО И КАТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, КАКВАТО НИКОГА НЕ Е БИЛА, НО НЕ И КАТО ДЪРЖАВНО-КАПИТАЛИСТИЧЕСКА, КАКВАТО БЕШЕ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СТЛИН И ДО ПОСЛЕДНО.

Т.Е. СССР СЕ РАЗПАДНА, ЗАЩОТО НЕ ПОСТРОИ СОЦИАЛИЗМА!

А така добре започна в началото:

ПРИНОС И ГРЕШКИ НА СТАЛИН ЗА СОЦИАЛИЗМА


ЗА ПОЛИТИКАТА НА СТАЛИН
 

СРАВНИ СОЦИАЛИЗМА НА СТАЛИН С КАПИТАЛИЗМА


 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
(горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
когато публикуваме нещо ново в сайта,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.

 

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: