ЛЕВСКИ И АПОСТОЛИТЕ ОТ 1876


ПАТРИОТИЗМЪТ НА ЛЕВСКИ И НАЦИОНАЛИЗМЪТ НА АПРИЛЦИ
 

Българска Роботническо-Селска Партия Различията между идеологията на Васил Левски и на „апостолите“ от априлското въоръжено въстание от 1876 г. и неговите предтечи като Старозагорското въстание и др.

Проф. д.с.н. Георги Найденов, доц. д.п.н. Ивайло Христов

В българската историческа наука е прието, че апостолите на Априлското въстание 1876 год., и съответно техният Гюргевски централен революционен комитет като идеология, като политическа стратегия, и политическа цел са продължители на делото на Васил Левски и на букурещкия Централен български революционен комитет. В най-общ план това действително е така, тъй като и двата комитета си поставят за цел политическото освобождение на България. Но това е така само в най-общ план. Уместно е да се дискутират различията, дори алтернативността на идеологията, политическата стратегия и конкретните политически цели на Васил Левски и на апостолите на Априлското въстание.

Идеологията на Васил Левски и на ЦБРК е патриотизма. А на апостолите и на ГЦРК е национализма. Политическата стратегия на Васил Левски и на ЦБРК е въстание, а на апостолите и на ГЦРК е бунтове. Целта на В. Левски и на ЦБРК е постигане на политическа независимост със силите на самия народ, а на апостолите и на ГЦРК е да се организират масови кланета на българи и турци, което да доведе до намеса на Великите сили и до свободата, като се допуска и варианта българските земи да бъдат „поробени“ от Австрийската империя..

Българска Роботническо-Селска Партия

В този доклад ще разгледаме различията в идеологията на БЦРК и на ГЦРК. Най-напред – каква е същността на национализма и патриотизма?

1. Каква е разликата между национализъм и патриотизъм?

През 18-ти век започва българското Възраждане. То е следствие и израз на генезиса на капиталистическия начин на производство в българските земи процес. Започва постепенната трансформация на българската народност в българска нация.*1 Тази трансформация преминава през три периода – първо, период на просвещение, второ – период на борба за независима българска църква, трето – борба за политическо освобождение.*2

Обикновено идеологията на борците за национално освобождение е национализмът. В началото българските земи и българските революционери са изключение. В края на шейсетте и началото на седемдесетте години Л. Каравелов и В. Левски създават революционна организация, чиято идеология е патриотизмът. Впоследствие, след гибелта на Левски, и в българските земи идеологията на национално-освободителното движение става национализма. Т.е. двете фази в национално-освободителното движение – първата, която се свързва с дейността на Любен Каравелов и Левски и втората, която се свързва с апостолите на Априлското въстание са с различни идеологии.

Каква е разликата между национализма и патриотизма?

В основата и на двете идеологии лежи една дълбинна нагласа на индивидуалната и колективната човешката психика – етноцентризмът.

Етноцентризмът – това е рефлекс (нагласа, предразположеност и пр.) да се съди за другите култури от позицията на своята собствена култура. Етноцентризмът е естествена социалнопсихическа нагласа на всеки човек. Хората имат нагласа да считат своята култура за единствено "истинска", "правилна" и т.н. За индивида неговата народност, етност, група и т.н. имат особена ценност. Индивидът е склонен да подценява и дори презира ценностите, обичаите и традициите на другите народности, етноси и групи. Етноцентризмът е предпоставка за възникване на ксенофобия, т.е. враждебност и омраза към всичко чуждо. Възникване на реални икономически, политически и пр. противоречия между различни етноси и нации може да доведе до поява на шовинизъм и до разпалване на етнически и международни войни.

Национализмът е идеология и политика, имаща своите корени в етноцентристките нагласи. Тя възпитава в любов към родината и нацията, но и в предубеждение, пренебрежение, високомерие и дори омраза към другите нации, народностти и етноси. Национализмът е идеология и политика, която непосредствено израства от етноцентризма. И също като него има в голяма степен характер на рефлекс (емоция). През призмата на класовия анализ може да се каже, че национализмът е идеология на господстващата класа, на едрия национален капитал, защото тя му позволява чрез войни да ускорява процесите на концентрация и централизация на капитала.

Патриотизмът е идеология и политика, която също възпитава в любов към родината и нацията. Но тя не насажда предубеждение и омраза към другите нации и етноси. Напротив, патриотизмът е идеология, която възпитава в уважение към другите етноси, народности и нации, агитира и пропагандира в полза на етническото разбирателство и се противопоставя решително на междудържавните войни. Патриотизмът е рационално осмислена любов към родината. Тя е идеология на класата на наемния труд, идеология изразяваща интересите на народната маса. Защото разкрива, че цената на разпалваните от национализма войни се плаща от народите на воюващите страни.

В България по време на националосвободителните борби патриоти са В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. Но повечето от активистите на националосвободителното движение са  националисти. Докато В. Левски е начело на революционната организаци, тя е патриотична организация. След смъртта му обаче вече няма лидери от неговия мащаб. Създадената през 1875 г. нова революционна организация – Гюргевски централен революционен комитет, «прегръща» идеологията на национализма. В този период на национално-освободителното движение, от прагматична гледна точка национализмът изиграва положителна роля. Той е мобилизираща сила в борбата за освобождение от османската власт. Това се отнася и за другите балкански национализми – сръбския, гръцкия и румънския.*3

2. Каква е идеологията на Васил Левски и БРЦК?

Нашата теза е, че идеологията на Васил Левски, Любен Каравелов и  напиращият се под тяхно идейно влияние Български революционни централни комитет (БРЦК) е българският патриотизъм.

Ще докажем тезата си, като приведем цитати от Устава на Българския централни революционни комитет, тефтерчето на Васил Левски, от Стоян Заимов – пряк участник в национално-освободителното движение и апостол на един от петте революционни района – Врачанския и от Захари Стоянов – също един от апостолите на Априлското въстание.

Първа точка от програмата на устава определя целта като – «…да се освободи България чрез революция, морална и с оръжие.»*4  Революция означава всеобщо въстание.*5  Специално внимание трябва да се обърне, че БРЦК не определя като територия за революционна дейност само една част от българските земи. Докато при Гюргевския революционен комитет определя като територия на революционна дейност само част от българските земи.

Втора точка определя средствата за постигане на целта – «пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт…» и пр.*6

Останалите осем от общо десетте точки на програмата на устава са посветени на междуетническите отношения в българските земи и междунационалните отношения на Балканския полуостров. Тези осем точки показват, че за Васил Левски и Любен Каравелов най-важният момент в подготовката и избухването на национално-освободителната революция е да не се допусне разпалване на етническа вражда и взаимно изтребление межуду различните народности (на първо място – между българи и турци), живеещи по българските земи, а също и национални вражди и войни между народите, населяващи Балканския полуостров.

Тези осем точки от общо десет, ясно показват патриотизма на Васил Левски, Любен Каравелов и БРЦК.

Ето тези останали осем точки:
3) Ние, българите, желаеме да живеем със сичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувстват на нашите стремления, и с румъните, с които нашата съдба е тясно свързана, и желаем да съставим с тях федерация из свободни земи.*7
4) Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ; а ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския, черногорския и гръцкия народи.*8
5) Нека сяка народност, както и секи човек, уварди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т. е. онова, щото не е наше; но не желаеме да дадеме и другимо своето.
6) Ние нямаме претензии за исторически права и затова оставяме на самият народ да реши своята съдба и да яви с кой отдел на съюза желае да се присъедини: със сръбския ли, с българския ли, с румънския ли, или с гръцкия – следователно у нас не могат и да бъдат въпроси за границите.*9
7) Ние желаем за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода человеческа и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаем да владеем над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и другите.
8) Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследуваме навсякъде и сякога.*10
9) Ние принимаваме и гърците в числото на нашите приятели и съюзници, ако само тия се откажат от своите досегашни панеллинически цели и от своите исторически претенции.*11
10) Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкрепят и бранят. С една дума, ние считаме за приятели сичките народи и народности, които съчувстват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра и народност.*12

Програмата на Устава недвусмислено разкрива Левски и БРЦК като български патриоти. Революционерите от БРЦК искат подготовката и провеждането на национално-освободителната революция да не разпалва междуетнически вражди в българските земи и войни между балканските държави.

БРЦК развива много активна дейност. В много градчета и села на Мизия и Тракия са организирани местни революционни комитети. Осигурена е комуникацията между тях, а също и комуникацията им с БРЦК чрез тайна поща. Съществува дори тайна полиция, която се грижи за сигурността на организацията. Бъдещите апостоли на Априлското въстание работят усилено и трупат опит в революционната организация.

Пред периода 1872-1875 год., обаче, революционната организация претърпява три тежки удара.  Първият е «Арабаконашката афера». Обирът на държавната хазна в Арабанашкия проход от Димитър Общи и неговото предателско поведение пред османските власти води до разгром на организацията върху значителна територия – тетевенско, етрополско, ботевградско (Орхание). Най лошото е, че тази афера води до залавянето и екзекуцията на Васил Левски – идеолог и организатор на национално-освободителната борба.

Вторият тежък удар е «Хасковската афера». При неуспешен опит за убийство на видния враг на организацията – чорбаджията хаджи Ставри, апостолът на Тракия Атанас Узунов е заловен. Атанас Узунов последва примера на Димитър Общи и започва да издава членовете на организацията. Затворите на Пловдив, Стара Загора и Хасково се напълват с десетки дейци на организацията.

Третият удар е провалът на Старозагорското въстание (септември 1875 год.). Османските власти залавят много от дейците на революционната организация. Част от тях са екзекутирани, а друга част поемат тежкия кръст на заточенци. Стефан Стамболов е лидер и водач на Старозагорското въстание. Захари Стоянов е също един от апостолите. Тези бъдещи създатели на Гюргевския революционен комитет преживяват много физически и морални страдания. Те дълбоко се разочароват от поведението на българския народ по време на въстанието. Те се сблъскват с предателства, страхливост, враждебност, фалшиво фанфаронство, отвратителна дезорганизираност и пр. в хода на въстанието. Това въстание променя отношението на бъдещите апостоли на Априлското въстание към българския народ. Те вече не страдат от никакви илюзии за готовността на народа към жертви в името на политическата свобода. Ето какво свидетелства Захари Стоянов за отношението на Ст. Стамболов към обещалите да докарат в Стара Загора 700 въстаника, а изобщо не мярнали се там, хайдути на дядо Никола от село Хаине:

«Той изля своя гняв върху събралите се в дома на дядо Никола мустакати юнаци, които наричаше страхливи баби, малудушни, нерешителни и пр.
– Засрамете се поне от нас, вчерашни деца, които имаме възможност да живеем от вас по-богато и по-охолно, но за общо добро презрели сме всичко и ходим да се скитаме гладни и жадни.

Всички присъствующи мълчаха с наведени глави*13

И по-нататък:
«Когато един народ не обича свободата, то можеш ли да го принудиш за това насилствено? Лъже, хвалби, голи обещания и нищо повече! Ходи, та се скитай по тези пустини като Хамовото семе – говореше той не на нас, но така, сам на себе си, да си разпилей тъгите
*14

Дааааа! Но се оказва, че може един народ, който не обича свободата, да го принудиш за това насилствено. И го «принуждават» именно апостолите на позорно провалилото се Старозагорско въстание. Как?

Като се отказват от възвишената, но указала се непригодна в нашите условия идеология на патриотизма.

3. Каква е новата идеология на  провалилите се през 1875 год. апостоли?

Ще цитираме С. Заимов, който описва съдбата на успелите да избягат в Гюргево апостоли на Старозагорското въстание. В края на 1875 год., когато Л. Каравелов и Хр. Ботев се отказват от борбата, а Левски отдавна е мъртъв, каква нова идеология и стратегия «прегръщат» старозагорските апостоли?

«Членовете на Гюргевския ц. р. Комитет, които бяха и самите организатори, и апостолите на революцията, не вярваха във възможността на политическото ни освобождение чрез собствените народни сили. Това неверувание на комитета в средствата, с които Каравелов и Левски мислеха да освободят България, произтече от миналите произшествия, които се извършиха в продължение на четири години (1872-1876). Казаните произшествия, а особено несполуката в движението на 1875 год., подействаха в друго направление на гюргевските апостоли организатори: те вместо да се разочароват, както Каравелов и Ботев, вместо да се оттеглят от полето на революционната агитация, както направиха някои от техните предшественици, те, въодушевени от продължението на «херцеговинското дело» и от изпънатите струни на европейската дипломация по възточния въпрос решиха:

1) Да се подновят и усилят тайните комитетски общества в България.
2) Да се организират местни чети от ч.м.р. комитети и тези чети да се вооружат с пушки, пищове, коси, дървета, дървени топове.
3) И на първий май 1876 година в един час и минута да се дигне революция.
4) Да се запалят по-големите турски, български села и градища; да се развалят в същия ден телеграфическите жици по всичките телеграфни направления, мостовете по железниците и шосетата.
5) Да се извика временна паника както в турското население, така и в турското правителство и да се произведе нравствен фурор в самата народна българска маса, а с това да се предизвика една обща «резня» между турското и българското население, чрез която «резня» ще се заставят европейските държави волею-неволею да се намесят във въпроса…».*15

Новата идеология на апостолите е национализмът. Разочаровали се във възможностите да запалят сред народа огъня на възвишения патриотизъм, те този път се ориентират към низките страсти на враждата и омразата към другите народи и вероизповедания.  Защото тези страсти лесно пламват. Враждата и омразата са първични рефлекси на етноцентризма. Те са като сложения върху прахан барут – лесно пламват и се разгаря унищожителен огън. А това заслужава българският народ, според апостолите. Той трябва да бъде подложен на изтребление. Само тогава ще «извоюва» своята свобода. След като е некадърен със собствени сили да си извоюва свободата, то апостолите ще организират «резня». «Резнята» между българи и турци ще събуди съчувствие във Великите сили. «…европейските държави волею-неволею да се намесят във въпроса». Съответно те ще подарят свободата на българския народ.

За организиране на изтреблението на българи и турци не е нужно много време. Организиране на нови бунтове започва през зимата на 1875 год. «Въстанието» се планира да избухне на 1 май. Така и става, с тази подробност, че бунтовете започват още през април. Затова бунтовете се наричат «Априлско въстание». За разлика от предишната година новото «въстание» е «успешно». Апелирането към омразата и враждата спрямо турците, систематичните целенасочени лъжи, че щом пукне първата пушка, армиите на Сърбия и Русия ще нахлуят в българските земи, много други подобни митове, например, че «Турция ке падне 1876 год.», дават своя плод.  Започва изтреблението на българския народ. Може би мащабите на изтреблението са по-малки, отколкото са се надявали апостолите. Но те се оказват достатъчни за да постигнат апостолите своята цел. Европейското обществено мнение застава на страната на българите. В Русия общественото мнение оказва силно влияние на императора и имперското правителство за обявяване война на Османската империя. Така и става. Войната започва още на следващата – 1877 год. През 1878 год. след 500 години османска власт, българите отново имаме политическа независимост.

01
[1. Нацията е исторически създала се устойчива общност от хора, възникнала на базата на общ език, обща територия, общ икономически живот и отличаваща се с особености на културата, съзнанието и психиката. "Нациите, пише Ленин, са неизбежен продукт и неизбежна форма на буржоазната степен на общественото развитие.", Виж: Ленин, В.И., Съч., т.21, стр.63
02
[2. Това делене на периоди в известен смисъл е условно. Защото просвещението, борбата за независима българска църква и борбата за политическа независимост са взаимно преплетени процеси. Не може да се каже, че когато започва един от тях, предходният приключва.
03
[3.  След националното освобождение от османците, обаче, балканските национализми започват да играят отрицателна роля. За България доминацията на националистически партии в политическия живот е една от най-съществените причини за участието ни в три войни – Междусъюзническата, Първата световна и Втората световни войни. Всички те завършват с национални катастрофи.
04
[4.  Стоянов, З., Записки по българските въстания, книга първа, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2004 год., стр. 123
05
[5. По нататък в Устава се използва израза „общонародно въстание“ – Пак там, стр.134.
06
[6.  Пак там.
07
[7. Този момент – „федерация от свободни земи“ е изключително впечатляващ. Ето още от кога българските революционери са разбирали, че единствено една федерация може да сложи бариера на балканските национализми, на враждите между балканските народи и да обуздае апетитите на балканските управляващи класи за войни.
08
[8. Тук се прибавя и гръцкия народ. Добавянето му, вероятно е коствало не малко терзания на Левски и Каравелов. Защото Уставът е писан в разгара на борбата за самостоятелна българска църква. Която борба е свързана с многогодишни остри вражди, разпалвани от гръцкото духовенство срещу българския народ.
09
[9. Пета и шеста точка са уникални. Като че в огледало са гледали Левски и Каравелов. Български патриоти, те са искали да предпазят българския и другите балкански народи от тяхната трагична бъдеща съдба. Уви, сръбският, български и гръцкият национализми превърнаха Балканския полуостров в барутен погреб и човешка кланица!
010
[10. Изкушаваме се да кажем – браво, без да са чели Маркс, прилагат класовия марксистки подход!
011
[11. Повтаряме, това е писано в условията на ожесточена вражда между българи и гърци по време на борбата за самостоятелна българска църква!?
012
[12. Пак там, стр. 123-124
013
[13. Стоянов, З., Записки по българските въстания, книга първа, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2004 год., стр. 216
014
[14. Пак там, стр. 220
015
[15. Заимов, С., Миналото Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комиетти от 1869-1877 година, Изд. На БЗНС, С., 1986 год., стр. 13.
 

АКТУАЛНО:
Светът трябва да взима пример от българските доброволци за защита на националната независимост:

НАШЕТО НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ
в защита на нашия национален суверинитет

Изучете в общи линии
ПРИНЦИПИТЕ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ГРАБЕЖА,
наречен

КАПИТАЛИЗЪМ.

Изучете в подробности като наука
ПРИНЦИПИТЕ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ГРАБЕЖА,
изследвани критически от Карл Маркс тук

КАПИТАЛЪТ.

Изучете в общи линии
ПРИНЦИПИТЕ И ПРИЧИНИТЕ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА,
наречена

КОМУНИЗЪМ.

Изучете в общи линии
ПРИНЦИПИТЕ И ПРИЧИНИТЕ ЗА
ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД, НАРЕЧЕН

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
(ДОКТРИНА на ООН за СПАСЕНИЕ НА СВЕТА).

 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
(горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
когато публикуваме нещо ново в сайта,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.

 

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: