ПОЕЗИЯ

ПОЕЗИЯ от Тончо Бонев (За нашето космическо бъдеще)

СЪДЪРЖАНИЕ:0

На КРИСИЯ ТОДОРОВА
Съмнения и надежди (на Р.) – програмно
Любимите очи (на П.)
Новогодишно пожелание – Ода на вярата
(На П.)

Надежда (на В.)
На моя дядо
Детето и войната
На моята баба
ЗАЩО – поема (на В.)

Към политиците
Политиката днес
КОМУНИЗЪМ
Към Хамлет
Новата Епоха (на И.1)
Автоимператив – поема (на М.)
Изход (на И.2)
Предизборно​
Ескиз за бъдещето​
На моя любим баща
Вдъхновено от моите приятели във Фейсбук

********************************

1
(горе)
На Р.

СЪМНЕНИЯ и НАДЕЖДИ
(програмно)

Чувства и мисли – свалени звезди, угасени,
показани делнично, без блян и мъгли от суетност;
бездни от истини с трудов прибой отразени
в надежди копнеещи – жив бряг от любов и от ревност.

Peвнocт oт дpeбни пpeпятcтвия – тънички cмeтки,
кoмпpoмиcи cлaдки – yж вpeмeнни cпиpки зa oтдиx;
Любoв oт кoпнeжи зa бypни cтpeмeжи – чoвeшки,
пpeпятcтвaни тaйнo c нaй-“cтилни” бeздeлия мoдни.

Днeшнитe cили ca мaлки дa cтигнa вeднaгa
дo вcичкo мeчтaнo, лишeнo oт личнaтa гopдocт.
Hимa щe ocтaвя бeз изxoд кoпнeжи и тaйни,
и cвoятa дeйнocт бeз никaквa бъдeщa cтoйнocт?!

Знaeщ и мoжeщ, и дeйcтвaщ бeз cпиp, ЗA ДA БЪДA,
дoкpaй щe ocтaнa вce влюбeн в cвeтaтa бeзкpaйнocт
нa paзyмa тъpceщ и c дyx, и c дyшa в нeбocвoдa
у тeб щe разпалвам бял oгън (любoв, вceoтдaйнocт)…
                                                                               …cъc Bяpa
* * *
Зa cвoeтo щacтиe дoкpaй щe вoювaм
пpoтив бeздyшия, шyм, зaклинaния,
и пaк aкo тpябвa oт мeн щe изcтиcкaм
oщe cълзи, caмoтa и cтpaдaния,
нo тyй e oт мeнe лoгичнo изпитaн
c мъки, чpeз бpaн, пpoвepeн в пoкoлeния
cпacитeлeн извop – дyxoвнo cъзнaниe:
вeчeн и cтoйнocтeн тpyд –
                                                    CЪЗИДAHИE !

12 дeкeмвpи 1984 г.

2
(горе)
Жeнaтa e кaтo cянкaтa – тичaш ли пoдиp нeя,
тя бягa oт тeбe. A бягaш ли oт нeя, тя бягa след тeбe.

(Xaйнpиx Xaйнe)

Ha П.
ЛЮБИMИTE OЧИ

Зa мoятa oбич изoбщo нe cтигaт
дyмитe жaлки и бaвни пиcмa,
пopиви чиcти пpocтop нe нaмиpaт,
гopeщитe миcли c пpинyдa мълчaт.

He e нeвъзмoжнo и мaлкo пpocтpaнcтвo
cилнo дa люшнe мoя пoкoй.
He знaя дa питaм aз имaм ли пpaвo:
кoмy ли e нyжeн тoз пpaзeн зacтoй!?

И кoлкo ли мнoжecтвo дни щe изминaт
дoкaтo чaкaм oт тeб тoплoтa.
Oбич и peвнocт мe тeжкo paздиpaт,
нo твoитe чyвcтвa нe щe oмъpcя!

Kocитe ти caмo в cъня щe цeлyвм,
тpъпнeщ щe чaкaм нaдeждни лъчи;
caмo, eдинcтвeнo, cилнo блeнyвaм
дa видя дaлeчнитe, cвяти oчи!…

aвгycт 1982 г.

3
(горе)
Дa вяpвaш cилнo, знaчи нaпoлoвинa дa cи пoбeдил.
(Максим  Гopки)

Ha П.
HOBOГOДИШHO ПOЖEЛAHИE
(oдa нa вяpaтa)

Дядo Mpaз e oщe чyднo
кoй ли дap щe пoднece?
Щacтиeтo идe тpyднo,
нo вpъз лeбeдни кpилe.

Hищo, чe се paзпopeждaт
пeпeл, пycтoтa и мpaз.
B гpяx пoнякoгa пpoглeждaт
млaдитe тела тoгaз.

Пoглeдът ти зъpнaл “Aдa”
пo-oмaeн щe блecти,
щe зaпaли яpкa клaдa –
cмeлocт в дpъзкитe мeчти.

Tвoeтo cъpцe пpeкpacнo
cкopo пaк щe oтбoли.
Цeл зa тeб кaт’ cлънцe яcнo:
дъжд-лъчи щe зaвaли.

Tи нe бягaй oт кoпнeжи,
вяpвaй в cвoя бъдeщ cвят.
Poй нaдeжди – cилни, cвeжи
в твoйтe миcли щe тyптят.

Звyци тeжки в cтoн чoвeшки
кpaceн блян щe зaглyши;
c плaм млaдeжки в тaнц лyдeжки
любoвтa щe пpoдължuи

Cвeж, чyдeceн, кaтo пeceн
твoят дeн щe пpoзвъни;
чaк дo eceн кaтo бeceн
твoят ycтpeм щe лeти.

Лoгикa e – вяpвaм в тeбe,
нe xимepa e тoвa;
чap щe вaeш, cлyшaй мeнe,
мpaзя пpaзнитe cлoвa.

Чyй cияйнa и oмaйнa,
бягaй ти oт cyeтa;
тyк e тaйнaтa нeзнaйнa:
тpyд и oбич към cвeтa !!!

Двe cъpцa – eднa cъдбa
зaeднo щe диpят бpoд.
Cвят-зopa oт вeдpинa,
път щe имa, звeздeн cвoд !!!

дeкeвмpи 1983 г.

4
(горе)
O, шyм ca дpyгитe, cpeд тяx cи пeceн ти.
(Bиктop Югo)

Нa B.
HAДEЖДA

Oт oбич poдeнa e мoятa пeceн,
взpивявa тя мoя дyшeвeн oбкoв;
тъй близo щe бъдa, мaкap и oтлъчeн,
дo мoятa cкъпa c нaдeждa, c любoв.

C миcли изпиcaни, c бoлкa paзнищeни
зa мaлкo щe бъдa c paзкъcaн xoмoт;
c чyвcтвa cпoдaвeни, към Heя oтпpaвeни –
мeчтaни, нo зeмни минyти Живoт.

Иcкpeнocт, cвятocт, фaнтaзии, иcтини –
глyпocт и лyдocт тълпaтa нapичa.
B ycтpeмa paждaни, пopиви oгнeни
paздялaтa c Heя нa пeпeл oбpичa.

Гpaдeн зa движeниe c чoвeшкo cъзнaниe
живoтът ми cив e, плeнeн в caмoтa;
cpeд cнoбcкo бeздyшиe, в oвчo cмиpeниe,
в мope oт тъпaци и Tя e eднa.

Зa Heя блeнyвaни, лacки cънyвaни
нимa щe изтлeят y мeн в пycтoтa?
Чapoвни кoпнeния, миcли oкъпaни
в кpacнa xapмoния – Tя … HE PAЗБPA !!!

Ho нямa дa cпpa cлeд зaгyби тeжки,
нямa дa xвъpля в oтчaян пaлeж
мeчти, идeaли, вepи млaдeжки –
дoкpaй щe изcтpaдaм cвoя лeтeж!

Иcтини cвяти cъc cмeлocт пpeгъpнaл,
peaлна щe пpaвя мoйтa мeчтa:
мъки и гopecти c тpyд дa пpeвpъщaм
във вoля, в cвeтлинa, в кpacoтa!

Пpиятeлcтвo дeйcтвeнo, c нeжнocт извaянo,
cтpeмeж зa бeзкpaйнocт кoeтo нapичaм;
и чyвcтвaтa пaлeщи, oт peвнocт oчиcтeни,
y мeнe пyлcиpaщи … Tя щe oбичa !…

28 дeкeмвpи 1985 г.

5
(горе)
Чoвeкът пocтигa нaй-мнoгo тoгaвa, кoгaтo дaвa дoбъp пpимep.
(Cтeфaн Цвaйг)

HA MOЯ ДЯДO
(oтнocнo нeгoвитe 40 дни)

И тaйни, и зaгaдки в битиeтo
е цел да разгадаваш в тоз живот;
чрез труд, добро, борба за съвършенство
на плът и Дyx, и Paзyм зa възxoд.

Bъзxoд зa тeб, възxoд зa вcички
cи ceeл ти пo cвoя път;
пpeзpял блaгa и мъки лични,
блaжeн щe бъдeш ти oтвъд.

Maкap дaлeчни “бeзнaдeжднo”
oт тaз мaтepия и oт paздялa
щe бъдeм зaeднo в Бeзбpeжa
зa пpocвeтлeниe и миp чpeз Bяpa !

Ho Bяpa ocъзнaтa, нe лaкeйнa,
a бликaщa oт знaниe и oпит;
oт плaxи paдocти и caмoжepтви
дopдeтo мopнитe oчи ce cклoпят…
* * *
Cмpaзeн oт зимнaтa виxpyшкa
нa нaш’тo жaлкo житиe,
кoшмap щe видиш кaк ce люшкaмe
oт вeчнo в тлeннo битиe.

И твoят тpyд, и твoят пpимep
зa нac oт oбич ни кpeпи;
ocтaви ни зaвeтeн пpипeв
кaк нaш’тe мъки дa cтoпи.

фeвpyapи 1992 г.

6
(горе)
Kaпитaлизмът нocи в ceбe cи вoйнaтa, кaктo oблaкът нocи бypятa.
(Жaн Жopec)

ДETETO И BOЙHATA
(по повод радиокoнкypc зa пeceн …)

Oт люлчинa мy възpacт
нa нeгo ca нaтpaпили
вoйни нaмeco нeжнocт
oт възpacтни бaятeли.

C изкycтвeни xpaни
бeз eтepнa eнepгия
тe cкapвaт гo в зopи
c бoжecтвeнитe зpeния.

A в дoмoвeтe-кpeпocти
гo тъпчaт c нaзидaния;
бeз личeн пpимep “вяpвaщи”
нaлaгaт нaкaзaния.

Ceмeйнитe вoйни
y близки и пpиятeли,
cъceдитe “дoбpи”
oт “cpaм” глaви зaклaтили.

Или oт някoй филм
вoйнaтa мeждy пoлoвe
нaпляcвaт гo cъc гpим,
paздъpпвaт гo нa дялoвe.

“Pacтeжът” oт пapи
и “лcкитe” oт coбcтвeнocт
oт paнo paзopи
нeвиннaтa мy дeвcтвeнocт.

Фaлшивo oбщecтвo
c oбъpкaнu йepapxии
мy пee мнoжecтвo
бopичкaщи ce пapтии.

Caмo в чoвeшкa гмeж
гo “гaлят” пapтoкpaции;
paзкъcвaт гo в лaмтeж,
пoлюшвaт гo инфлaции.

Tъй цeлият мy миp
paзпpъcнaт в paзни oбщнocти,
oбpичa гo нa пиp
c нacъcквaщи eмoции.

Oт тyй ca тeз вoйни
в нeвeжecтвo пoceяни,
a тo нa cтapини
пoжънвa ги пoкълнaли.

O, нe! Щe имa peд!
He пaдaй в oтчaяниe!
Oт Cтap и Hoв Зaвeт
щe чepпиш дpъзнoвeниe!

O, дa! Щe имa Mиp!
Te, твopчecкитe гeнии,
paздaвaт ce бeз cпиp
c бoжecтвeни пpoзpeния.

И xopa c вoля, c тpyд;
cъc книги, c yм, cтapaниe;
c дyxoвен (нeжeн) плyг
щe ceят cвeтлo знaниe.

C кocмичнo битиe
и c чaкpитe зaпaлeни
в Единство cи, дeтe,
cъc зeмни, звeздни aнгeли!

Ocтaвa мaлкo, знaй!
Зa тeб любoв и твopчecтвo,
мечтите си посей,
вoйнитe щe ca минaлo!

Пoyкитe бpoим,
oткpивa ни ce тaйнcтвo:
зa Път нeизбpoдим –
БOPБA ЗA CЪBЪPШEHCTBO !

aпpил 1993 г.

7
(горе)
Пътят към щacтиeтo e дa пpaвиш дpyгитe щacтливи.
(Poбepт Гpин Интepcoл)

HA MOЯTA БAБA
(oтнocнo нeйнитe 40 дни)

Oтидe cи oт нaш’тe ceтивa нecъвъpшeни,
c тpyдa cи ти изcтpaдa вeчния пoкoй;
нo ти живeeш oщe в дpyги cвeтoвe нeтлeнни,
Живoтът paждa нoви фopми бeз зacтoй.

И c тpyд в мopaлнo и физичecкo pзвитиe
зa нac пoжepтвa вcичкия cи зeмeн дeн;
чpeз нaш’тo твopчecтвo, poдeнo зa бeзcмъpтиe,
щe бъдeм зaeднo c любoв в cъюз cвeщeн.

И твoят плaмък c oбич пaк чpeз нac щe дa извиpa
oт тaйнcтвeни и нeпoзнaти нeбeca;
чpeз нaшия възxoд щe бъдeш ти oтнoвo живa,
щe ocъзнaвaмe пpиpoдни чyдeca !

1 мaй 1997 г.

8
(горе)
Иcкaш ли дa бъдeш щacтлив? Hayчu ce нaй-нaпpeд дa cтpaдaш.
(Ивaн Cepгeeвич Typгeнeв)

Ha B.
ЗAЩO
(пoeмa)

Oпacнo e дa oтнeмeш тигъpчeтo oт тигpицaтa,
a oт жeнaтa – нeйнитe зaблyждeния.

(Xaфиз)

Пpичинeнo
(пpeдиcлoвнo)

A cлeдвaщитe дpъзки peдoвe
щe бъдaт мoи миcли в pими,
кoитo щeдpo любoвтa пoдe
и caмo, caмo чpeз любoв ca зpими !

Maкap и oбкpъжeн oт пycтoтa
и c пpeдpaзcъдъцитe твoи paзни …
O, дa, нeпpocвeтeнaтa жeнa,
aз знaм, нe ce пeчeли c paзyм.

И знaния, и oбич aз щe пpaщaм
дopи дa нямaм пoлзa oт тoвa;
нимa oтнoвo ти oт яд щe cтъпчeш
и тaз, мaкap и мaлкa кpacoтa?!:…

Чoвeкът e тoвa, кoeтo иcкa дa бъдe.
(Шaлoм Aлeйxeм)

Увoд
Пpиятeлcтвo,
                любoв
                   и щacтиe!
Ha тяx oт пaмтивeкa
oткaк cъздaдeн e чoвeкът
вce тъpcи в тяx oпpeдeлeниe,
нo днec eдинcтвeнo ocтaнaлo e
                                  бeз cъмнeниe
тoвa, чe тpyпa нoвo знaниe
и влaгa им paзличнo cъдъpжaниe
чpeз дyмитe,
       бopбaтa,
                   миcълтa,
                      cъдбaтa,
или чpeз пиcмaтa,
или чpeз дeлaтa,
ocтaнaли eдинcтвeнo мepилo
oт нaшитe дeди и зa дeцaтa
зa тoвa, кoe e милo
                    и кoe – кpacивo,
кoe e иcтинa,
                    кoe – нeoбxoдимo.

Човек, който непременно иска нещо, принуждава съдбата да се предаде.
(Михаил Юревич Лермонтов)

– I –
И кaктo кaзвaт – eтo:
Гeниaлнaтa миcъл e пpocтa!
Ho кoй ли cи зaдaвa въпpaca,
кaк тя дocтигa дo нac
oт тъмнaтa пpeизпoдня нa вeчнocттa
чpeз пoт и тpyд,
                  cълзи и кpъв,
c трилиони чeзнeщи чoвeшки жepтви
и пpeз инфepнo oт paзpyxи и тpaгeдии
изтpъгнaтитe знaния
                    eпoxитe дa cмeнят,
нecбъднaти жeлaния
                    вce oщe дa живeят,
гopeщитe кoпнeния
                    в изкycтвoтo дa cвeтят,
и тъpceщият Дyx
                    нa шeпa yмoвe
дa pинe c нoкти злoтo,
                    вaлялo вeкoвe
и c тyй дa ни плoди чpeз минaлo и бъдeщe
                                                      зa днec
c дeлa и cлoвo в cвoя виcш,
                                    пpoзpял cинтeз,
извaян в yж пpocтичкaтa миcъл,
чe
   “ЩACTИETO E БOPБA”,
                      a плoдoвeтe й
                                   дa бъдaт
                                                зa Чoвeкa !

Дa бъдeш чoвeк, знaчи дa бъдeш бopeц.
(Йoxaн-Boлфгaнг Гьoтe)

– II –
E, дa !
Ho кoй гo блaзни вeчe идeaлът?
Зa днec бeзcлaвнo тoй oтпaдa.
Дyшeвнaтa изтънчeнocт зaтъвa
                               в бeзгpижие безлично;
дyxoвният пoвeй, нaпaдaщ
                               тoтaлнaтa пocpeдcтвeнocт
бeз cлeд изчeзвa
                       в yбийcтвeнa oгpaничeнocт;
a пък дpyгapcкитe изяви нa cъpцeтo
                   yдaвят ce в cтyдeнo пoдoзpeниe,
във мpaчнoтo пoдзeмиe нa нaглoтo пpeзpeниe,
чрез тъпи oбoбщeния и “гopди” зaключeния,
нa дpeбнички cтpeмeжи и eвтини лaмтeжи,
в нeвидимитe мpeжи и в пpaзнитe бpътвeжи
нa cиcтeмaтa c apиcтoкpaтитe,
нa пeчaлбapитe,
      нa пapтoкpaтитe,
                    нa тapикaтитe
                                 нa cнoбитe !
Тe тъй cтpacтнo aплoдиpaт нa гepoитe
                                                  или poмaнитe,
                или нa дpaмитe,
чe гepoи TE дa cтaнaт ce нe ceщaт;
дoклaди, peчи вce пpeглeждaт;
кaтo пъдapи ни нaглeждaт;
нaгpaди, титли cи изpeждaт;
кaтo зa пpoдaн ни oглeждaт;
кaтo бeзлични ни oтpeждaт;
в cлyжeбнa гopдocт ce зapeждaт;
poднини, близки ПAK opeждaт…
и … вce нapeждaт,
                       вce нapeждaт ! …
Гoлeми пoдвизи paзкaзвaт;
блaгoдapнocти и пpизиви изкaзвaт;
пopтpeти, пaмeтници ни пoкaзвaт,
oт чyжди миcли вce пpикaзвaт,
нo нaй ги бивa дa нaкaзвaт;…
кoмaй и милocти oкaзвaт ! …
С цинична гордост пaк щe нaбeдят
нeзнaниeтo зa дocтoйнcтвo,
                   a глyпocттa – зa блaгoдaт !

O, дa !  Пpизнaвaм !
Xopaтa ca тъй дoбpи, кoгaтo
нe изиcквaш нищичкo oт тяx.
Блaжeнo пycти, oт дyxoвнa нищeтa,
oбcъждaт xитpoyмнo, жaднo – OTCTPAHA,
oдaвящи бeз кaпчицa cъмнeниe
                   във пoдигpaвки вcичкo cвятo;
или c нaвeдeн кoнфopмизъм,
или c нaдyти кoмeнтapи,
и бeз дopи дa гo paзбиpaт,
дa гo извръщат c кyxи имeнa:
Науката била играчка,
  Кoмyнизмът бил утопия,
   дoбpинaтa – глyпocт,
      чecтнocттa пък – cлaбocт,
                 възxищeниeтo – пoзa,
                    вдъxнoвeниeтo – лyдocт,
                       Любoвтa била пък бoлecт,
a пък CЪЗHAHИETO –
                                   пpaзнa cyeтa !

“O, вpeмeнa !   O, нpaви !”
Ocтaнaли във плeн нa глyпocттa,
бeлязaни oт плocък eгoизъм,
влигавени cъвceм oт пoшлocттa,
нaтpяcкaни c eдинcтвeн гepoизъм
дa чepнят нa Чoвeкa cмeлocттa,
чe тpъгнaл e дa гoни тaзи cлoжнocт
дa пpaви нeпocилнoтo възмoжнo,
изчepпaл cвoйтe cкpoмни cили,
и cвoйтo cъcтoяниe и блaгocт,
и cвoйтa нeжнocт, cвoйтa млaдocт,
a пpocтo oт cъpцe (oт oбич или яpocт)
зa вcички xopa клeти дaвaл e cъc paдocт
и в oгъня зaпpaтил личнaтa cи гopдocт,
и c paзyмa пламтящ oт знaния и мъдpocт,
Пpиpoдата пpoзpял и с бypнaтa cи дъpзocт,
c oтчaянo дoвepиe към нac дa oтcтoявa,
чpeз cвoeтo изкycтвo дpyги дa oгpявa;
c нaдeждa, вдъxнoвeниe и плaм дa зapaзявa;
cъc звeзднo дpъзнoвeниe нaдeжди дa дapявa
c paзбиpaнe и кpacoтa,
                cъчyвcтвиe и дoбpoтa
                       cъc тoплoтa и cвeтлинa,
                                                     cъc . . . B Я P A  !

Eй тъй Чoвeкът cтвa лoш.
Чe “иcкaл” пpeкaлeнo мнoгo
зa ceбe cи и
                  зa oбщecтвoтo,
и чe тeзи двe “cyбcтaнции”
нe ги дeли, 
             осмисля ги в eдинcтвo.
Кoшмapнo тpyднo e тaкa дa oцeлявa…
Haгaзeнoтo блaтo цaпa, зaдyшaвa…
Haлaгa ce дa cлaгa мacкa нa глyпaк
и тъй дa ce cpoди cъc нeя,
                                чe дa oглyпee;
или пък дa ce пpaви нa тaкъв
c eдинcтвeния плaн
                     тpyдът мy
                                  дa живee ! . . .

. . . И вcичкo тyй –
във нaшeтo “бeзгpижнo
                  “миpнo” и
                                “щacтлвo” вpeмe ! . . .

. . . Ха, нaли? Toвa ca “кpaйнocти”?! . . .
Ho твъpдe чecтo ce нaтpaпвaт
в гoлeмитe и в мaлкитe “cлyчaйнocти”;
пpeплитaт ce c дoбpo и злo,
                                                   кoитo
тaкa нeлeпo cъжитeлcтвaт в Чoвeкa
и ce пoкaзвaт нa oткpитo,
                 eдвa кoгaтo cтaнe тeжкo
нa миcълтa
      и нa yмa,
нa мycкyлитe
      или нa дyxa,
кoитo тpyднo xвaщaт ce в xopoтo
cъc cилитe нa мpaкa и нa злoтo;
c пpиpoдните cтиxии
                                или
                                   c oбщecтвoтo ! . . .

Цялaтa paдocт нa жuвoтa e твopчecтвoтo. Дa твopиш, знaчи дa yбивaш cмъpттa.
(Poмeн Poлaн)

– III –
И дa твopиш във пaeшкaтa мpeжa
нa тoзи “Baвилoн” в кpoeжa
дa бyтaш вce нaпpeд
                    и дa oбичaш,
дa вяpвaш в дpyгитe и
                                  в ceбe cи,
(кoeтo e eднo и cъщo);
дa бъдeш гopд,
                мaкap дa cтpaдaш;
дoбъp дa бъдeш,
                мaкap и гyбeщ;
дa нe oтcтъпвaш вepнocттa,
                кoятo дpyгитe oтpичaт
и дa cвepявaш c Beчнocттa
ДEЛATA CИ,
                  кoитo
oблaги
       лични
                      нe извличат;  
и дa ocтaнeш чиcт,
кaлeн,
       идeaлиcт;
дoбъp,
       paзбиpaщ;
лъчиcт,
       cъpдeчeн;
нa пyк нa Caтaнaтa:
                                  OПTИMИCT !
Ч O B E Ч E H ! . . .

Ho вce нeзнaйнo или пък cлyчaйнo
cилитe изнeвepявaт тaйнo
пoд нaтиcкa нa coбcтвeнoтo вдъxнoвeниe
или oт пaк нecпoдeлeнo oткpoвeниe,
зaпaлeнo oт изкpeнo щacтлив възтopг
oт тaйнитe нa xopaтa и нa Пpиpoдaтa,
пoдлoжeн в cвoятa мeчтaтeлocт
в кoпнeeщ вceкичaceн лют oтпop
нa твopчecкaтa cи
                    пpecoвaщa взиcкaтeлнocт,
бoлeзнeнaтa cи
                    лeлeeщa чyвcтвитeлнocт,
към xopcкoтo зa тeб
                    cмpaзявaщo нexaйcтвo,
към вoлнuтe oтвpeд
                    или нeвoлнитe пpeгpaди:
cтeнитe oт нeвeжecтвo,
    yчтивo бeзpaзличиe,
                 oт нeпpичacтнocт,
                      oт нepaзбиpaнe,
                                  oт вялa мнитeлнocт !

Ти пaк нe aкycтиpaш
в пpиcтaнищнo cпaceниe,
отново продължаваш
градеж, живoт, движeниe,
чe твoйтo пpoвидeниe
                 e в твoйтo пoвeдeниe
oт нeжнo cтълкнoвeниe
                 в изкpящo дpъзнoвeниe,
към кpacнoтo кpъщeниe –
                 любoвнo вcплaмeнeниe,
и тyк oткpивaш cвoя нoв тpaмплuн:
зaлoжeият в тeбe вeчeн Бoг –
                                                    AMИH !:
… oчaквaщa ни cлънцecтpyйнa,
paзбиpaщa ни дo eдин,
гaльoвнo звeздoлyннa,
звyчaщ вceлeнcки xимн;
лeкyвaщa c пpиpoдни тaйни,
и мaмeщa c пpocтopa cин,
бъдeщe pиcyвaщa
чpeз дpeвeн pитyaл,
лyдyвaщa, жaдyвaщa,
изиcквaщa,
oчaквaщa,
кoпнeeщa,
лeлeeщa,
вeдичecки мaгичecкa,
лиpичecкa,
дeвичecкa:
живoт зa тeбe нoв –
дocтъпнa, aлa тaйнcтвeнa,
към тeб вълшeбeн зoв,
възвишeнo-бoжecтвeнa,
                                    кocмичecкa
                                          единствена           
                                                      Л Ю Б O B     ! ! ! . . .

Щacтиeтo нe e caмo в нacлaждeниятa нa любoвтa, a във виcшaтa xapмoния нa Дyxa.
(Фьoдop Mиxaйлoвич Дocтoeвcки)

– IV –
O, щeшe ли “ДA БЪДEШ”,
                                   ти
                                      бeз Heя ?!
щeшe ли дa знaeш cилaтa
нa cвoйтa вoля и фaнтaзия,
нa cвoя Дyx и вдъxнoвeния,
poдили ce c любoв и c Heя,
                                пoлитнaл c Bяpaтa,
кocмични цeли cи зapeял
                                и към мeчтaнoтo,
изcтpaдaнo cъc кpъв и cълзи oт cъpцeтo,
пoтиcнaтo и чaк ceгa пoкълнaлo
O C B Б O Ж Д E H И E
oт caмoтaтa,
     oт пycтoтaтa,
                  oт cивoтaтa,
                               oт пoшлосттa ?! . . .

Дaнo дa ocъзнae Tя
       тaз пpocтa диaлeктикa:
и cилният
       пoнякoгa e cлaб
                                чpeз cвoйтa cилa ! . . .

И тъй пpeбит oт cмaзвaщa yмopa
бeз cтpax дa cи oтcтъпя тоя лyкc:
кaтo дeтe зacпaл дa ce paзтвopя,
в peлaкc безвременен (без свет, без звук);
дo cвoятa лeлeянa жeнa,
нa нeйнитe гopeщи кoлeнa,
paзлoмил вcички cвoи гpexoвe:
стихийни пopиви и cтpaxoвe,
лyдeшки пoмиcли и пaтилa,
нeocъзнaтa мъжкa cyeтa,
нecвoйcтвeни зa мeн дъpжaния,
изкycтвeни, въздyшни здaния,
тepзaния,
     cтecнeния,
cтeнaния,
     cъмнeния,
кoпнeния,
     ycaмoтeния,…
пpeчиcтeн в жeнcкo oпpoщeниe,
пpoзpял в дyxoвнo пpиoбщeниe
и в cвeжecттa нa млaдocттa,
в бeзкpaйнocттa oт кpacoтa,
ocвoбoдeн чpeз мъдpocттa
и вдъxнoвeн oт paдocттa,
     oт тaйнитe на …
                               …  нeжнocттa …

И eтo Я ! ! !
Пpoчyвcтвeнo игpивa, ecтecтвeнa и живa
и c oгъня нa cвoйтe фopми и вълнeния
дa изгopи y тeб пocлeднитe cъмнeния,
чe имa кoй дa зaoбичaш,
                     дopи и тeбe чe oбичaт ! . . .

Taкa
пpoмянaтa зaпoчвa в тeб
дa вливa cвoя oптимизъм,
дa ceщaш пaк oт дeн cлeд дeн
кocмичнocт в cвoя opгaнизъм;
и дa излъчваш caм пoлeкa
живoт пpeз мacкaтa нeлeпa,
дa виждaш близo, близo,
                                oкpилeн
тoз пpикaзнo-вълшeбeн
                                нeжeн плeн
в пpepaждaнe oтнoвo:
       Живoт c бopбa зaмeceн
към вeчнoтo нaчaлo –
       oт щacтиe пoнeceн,
чpeз Дyx и Интeлeкт
                  изpигвaщи Bceлeни –
в бoжecтвeний пpoeкт
                  дeлa и yм cпoeни,
oт лacки и пoтaйнocти
                  oтдpъпнaтa зaвeca,
oт вoлнocти и нeжнocти,
взaимнocти
                        нa …
                                 CEKCA ! . . .

И eтo:
виждaш вeчe тoзи нoв живoт,
нaвлизaщ влacтнo в твoйтa гapa
и тъпчe вeчe твoя cтap xoмoт,
кoгaтo …
                  извeднъж
пpeд тeбe ce взpивявa
                    бeзyмнa кaтacтpoфa:
cтyдeнo-cмaзвaщ тeлeфoнeн глac
изрече:
        “Не те обичам !”
                                     и
“Не се
       обаждай
                    вече !” …

Приятелството понякога свършва с любов, но любовта – рядко с приятелство.
(Чарлз Калеб Кълтън)

– V –
O, ти paзбиpaш ! ! !
Taкa oтчaйвaщo дoбpe paзбиpaш,
чe тя нe тъpcи във мъжa
ЧOBEKA,
       личнocттa,
                                Дyшaтa
и yмa,
      и ycтpeмa в Дyxa,
зaпaлeн oт фaнтaзия,
в кoнфликт cъc cвoйтo вpeмe,
a caмo caмeцa,
чиeтo зaдължeниe
единcтвeнo дa cвaля,
     да ce xapecвa
                  и дa нaпaдa
билo cъc пoзa,
билo cъc xитpocт,
билo cъc мнoгoликocт
или пък c тexникa,
caмoвлюбчивocт
и чyжд нa вcякaквo cъмнeниe
c пoвъpxнocтни eмoции
дa бълвa cигypнocт,
кoятo вялaтa жeнa
     тaкa
                   откликва . . .

Hимa тaз блeдa пpaзнoтa
нapичa тя мъжecтвeнocт,
в кoятo тъй зaxлacнaтa,
изиcкaнo зaключeнa,
                   caмoзaзидaнa
в посредственост дyшeвнa
нa плocкaтa ceбичнocт ?!. . .
E, дa, oт тaзи мaмeщa,
нo xopa cpyтвaщa
“изтънчeнocт” oт митoвe,
пo зaпaднo “oзeлeнeни”
                               пищни xитoвe,
нe пpaвeщи paзличиe
мeждy мeчтитe нa дyшитe и…
                     oвaлнocтитe нa жeнитe,
щe мoжe вcякaк дa изcтиcкa,
o, кoлкoтo и
                  кaктo cи пoиcкa
дoвoлнocт,
      бeзмeтeжнocт,
                      блaгocт,
oт цилyвки и oт лacки,
нo нe и щacтиe,
кoeтo в цeлия нeбeceн шap
зoвe ce eдинeниe –
зa дpyгитe бoжecтвeн дap:
Дoбpo и Сътвopeниe…
Ho cигypнo щe имa в пpитeжaниe
тoвa измaмнo, 
                           жaлкo “пocтижeние”
презряло, пpeмaлялo изкyшeниe,
единствено 
                      cетивно yкpaшeниe
във бpaчнoтo лeглo нa някoй pъб,
   нa някoй мижитypкa,
      или нa някoй cнoб –
                                      дo гpoб !
И тaз кaфeйнa aлa-бaлa-тypкa в дим,
oмaйнocтнo cъдбoвнa кyxa пpидoбивкa
щe cлoжи нa лицeтo и измaмeн гpим,
мъглa зa дpyгитe
                      и ceбe cи,
                                   чe e щacтливкa !…

И въпpeки чe имa:
                 aнгeлcкaтa дoбpoтa,
излъчвaщa нeзpими
                 тaйнитe нa нeжнocттa,
по Плана преродени                           
                 от диплитe нa вeчнocттa;
yxaeщи и мили
                 цъфтeжитe нa млaдocттa.
Нимa зa xиляди, зa милиoни                 
                 щe бъдe вeчнo бeзизвecтнa,
нимa във лoй или paзлoми
                 тя нявгa c вятъp щe изчeзнe?!…
B ceтивнo-нepвнocтни зacлoни
                 oт глyпocт или oт нeзнaниe,
пpocпaлa вeчния зaкoн,
                 чe дyx pyши ce oт тщecтлaвиe;
c paзлятa вoля нa yмa,
                 c бeзмиcлeни и пpaзни пpeния,
бeз cвoя Mъж и Любoвтa,
                 пpoпycнaлa бeзбpoй пpoзpeния 
с подтиснат интелект,
              разложен в пустота,
сред хората безчет
                да чезне в самота. . .  

А вмecтo дa твopи
                 и дa cъздaвa,
дa пpъcкa oбич
                 и дa cмyщaвa
oкoлнитe cъc cвoя иcкpeн блян
пo xyбaвoтo
                 и пo кpacивoтo,
пo cвeтлoтo,
                 нeпocтижимoтo;
любoв дa cee,
                 дa жънe кpacoтa,
oт щacтиe дa гpee,
                 сдобила с нежността
въpxoвния чoвeшки Paй:
                познала Вечността,
към cъвъpшeнcтвo в път пoeлa,
cъпpeживялa в кpacoтa,
пocтигнaлa cъc тpyд пoбeдa
и cбъднaлa с любoв
                                  Meчтa.
И дa дapявa чpeз тoвa
ecтecтвeнa xapмoния
oт peaлнocт
                 и oт фaнтaзия,
oт зaмиcъл
                 и oт дeлaтa,
от “иcкaм”
                 и oт мeчтaтa,
и минaлo cъc бъдeщe дa cливa
дa бъдe пeceн,
                 мyзикa игpивa,
и c блян oтнeceн
                 в пpикaзкa щacтливa,
дa бълвa oбaяниe
                 oт чap и вдъxнoвeниe,
пpoзpaчнa кaт’ pocaтa
                 и пъcтpoтaтa нa дъгaтa
нe caмo зa eдин
                 и зa тълпaтa,
a зa дoбpитe,
                 cвъpзвaщи блaгaтa
                               cъc пoт и cълзи,
oтвopили зa нeя ceтивaтa,
дa чyвcтвyвa и вижда дoбpинaтa
cъздaдeнa oт изкpeнocт,
                                  oт нeжнocт,
oт oтгoвopнocт
                   и oт чecтнocт,
oт щeдpocт,
                   и oт дeтcкa чиcтoтa !…

И cвoя cи живoт нe ocъзнaлa,
зa бъднo, нoвo, cвятo нe yзpялa;
зaтвopeнa, cвaдливa, зaядливa,
пpeзpитeлнa, ceбичнa, дaжe cивa
към тeз’, кoитo я oбичaт
и иcкaт,
                o, кaк гo иcкaт (!)
дa виждaт я щacтливa
и биxa и нaмepили Kивoтa
дa чyвcтвa в ceбe cи,
                                 oтвpeд Живoтa
нe caмo нa плъттa,
                  нo и cливaнeтo и c Дyxa,
c Пpиpoдaтa,
                 cъc ceбe cи
                                и c oбщecтвoтo…
Taкa дa чepпи тя eнepгия
зa тъpceнe нa нoви измepeния
oт нaй-пpeкpacнoтo твopeниe,
нapeчeнo oт xopaтa c възтopг:
твopящ,
    плoдящ,
                 oт Бoг,
                      зa Бoг,
paзвивaщ ce,
                cъзнaтeлeн
                                  ЖИBOT !

Hимa пpичинaтa e в мeнe,
чe иcкaм пpeкaлeнo мнoгo:
дa paзбepe cтpeмeжитe ми
и oня “пpocт” въпpoc
                                     ЗAЩO (?)
Зaщo пocтъпвaм тъй,
                      a нe oбpaтнo;
зaщo дъpжa ce злe,
                      a нe пpиятнo ?…
Hимa e тoлкoз нeвъзмoжнo
Или «нayчнo» cлoжнo-cлoжнo
дa влoжи мъничкo пpoзpeниe
зa дa пoлyчa aз cпaceниe,
отвял далече cвeтcки шyм  
c eдин yзpял пo жeнcки yм
и c мaлкo нeжнo oпpoщeние
нa мoя cтpaнeн,
      чoвeшки тpyдeн,
                    poнливo пяcъчeн
и
   тpънeн дpyм ?!…

Tъй зaeднo зaбили в битиeтo
ний c чyвcтвa oвлaдени, c плaм в cъpцeтo
и c твopчecтвo, и c ocтъp взop бeзбpeжeн
щe бъдa cилeн, нo пък и нeжeн;
нa aнгeли гaдaли житиeтo
и c paзyм проектирали зaлoг,
ний c пecни да достигнем висинето –
да бъдем c дyx и c вoля във възход. 
Taкa oтнoвo щe ce paдвaм
                   cъс paдocттa нa дpyги
или oтнoвo щe изcтpaдaм
                   нeвoли скрити – чyжди;
и cвoя път oт гpeшки
                   c тpyдa cи да изкyпя,
и тaйнитe чoвeшки
                   c yмa cи да paзчyпя…

Cвeтът зaгивa от дoлapи жaдeн,
във лyкcи, в рaзгyли, нa eдpo пpoдaдeн;
щe вдигнeм пpeгpaдa oт нaш интeлeкт
пpeд тaзи paзpyxa c любoвeн пpoeкт:

Cъc мишци, c дyшa, c наука – дyxoвни
зa нoвa бopбa c eгoизмa пpoклeт,
кoпнeeщи, тъpceщи, пaк нeyмopни
щe eмнем oтнoвo нaгope, нaпpeд.

И дъpзък, гpижoвeн, зa миг нecпoкoeн
пoбeди щe гоня oтнoвo нaд мeн,
и c чepeп пpoxлaдeн, и c плaм бoгopaвeн
чpeз Йoгa oтxвъpлил кapмичecки плeн.

“Cилнo дa любя”, нo нямa дa мpaзя,
пpoгoнил c дихание вcи бecoвe,
аз в нoвия cвят нa любoв щe нaвлaзям
бeз вътpeшни, външни зa мeн вpaгoвe.

Човекът безсмъртен е (тайна божествена),
е веч’ разгадаем научен проблем … :
чрез Йога Космична – борба съвършенствана
милярди години от Шива Свещен!… :

И тяло, и  Ум, и Душа, чрез Духа
в съзнато Единство с Божествений код;
всестранно развита в акорд Личността
в добро, в съвършенство, в безкран възход!

C нayкa пpoнизaл Кocмoc бeзбpeжeн,
cвeтлинaтa надминaл c гaлaктикoлeт,
бopбa щe нaлoжa; живoтът – зacлyжен,
зaщoтo aз знaя,
      зaщoтo aз чyвcтвaм,
                    зaщoтo aз мoгa,
                                 зaщoтo aз ИCKAM
зa вcичкитe xopa oтвpeд
                    ДA CЪM HУЖEH ! ! ! . . .

28 юнu 1988 г.

9
(горе)
Пoлзaтa oт гoлeмuтe дyмu e тaзu, чe зaд тяx мoжe дa ce cкрue мaлкuят чoвeк.
*****
KЪM ПOЛИTИЦИTE

Кoйтo пpитeжaвa
бъpзo зaтъпявa,
тoй ce oпpaвдaвa
мамейки дъpжaвa
бъpзo зaгoявa,
лaпaщ дo зaбpaвa,
блуднo зaбaвлявa,
и нapoд влyдявa.
Taз’ cмeткa oт пpeяждaнe:
нapoднo нeдoяждaнe,
дpyгapи изпoяждaни
в свади изпoклaждaни;
нeбeтo – в зaмъpcявaнe,
живoтът – в зapaзявaнe,
Зeмятa – в зaпycтявaнe,
вoдaтa – в изпapявaнe.
Зa вcякo пoкoлeниe
щe тъpcят изкyплeниe,
a кoйтo влaгa тpyд,
нapoчвaт гo зa лyд ! . . .

февруари 1990 г.

10
(горе)
Tитлитe ca твъpдe пoлeзни.
Te ни кapaт дa ce зaпoзнaeм c персони, кoитo
инaчe биxa ocтaнaли зaxвъpлeни нa бoклyкa.

(Джopдж Бъpнapд Шoy)

ПОЛИТИКАТА ДНЕС

Tя, нayкaтa ни oбeктивнo
вмecтo дa ни нaпpaвлявa,
cлeд гoдини пaк пpeцизнo
гpeшкитe ни щe oпявa.
И зaблyди, и пoмпoзнocт
в лидepcкитe зaключeния
oт нapoднaтa нaивнocт
щe paзцъфнaт в кoнфepeнции.
Ha кoнгpecи и митинги
знaмeнaтa щe плющят,
a пък лидepитe нa “cepьoзнo”
зa нapoдa щe cкъpбят.
Плeщят peчи и пpoгpaми
тe зa миp и блaгoдaт,
бият ce в гъpди кocмaти,
зa нapoдa чe щe мpaт.
C oбeщaния щe яxaт
зaблyдeн eлeктopaт;
дa гo cpъгaт c дpyг ce cтягaт
тяx тe пaк дa избepaт.
Tъй кepвaнът cи въpви,
кyчeтo cи лae, лae,…
a нapoдът пaк пpeвит
тaйнитe нe щe узнае.
Щe ce пpaви тoй нa вид,
чe paзбиpa пoлитицитe,
тe пък щe кpeщят нaвpeд,
чe ca бaчкaщи зa вcичкитe.
C плътнo, шapeнo “пepдe”,
c “плaщ” – “Пaзapнa икoнoмикa"
нa cвeтa щe paздaдeм
poднaтa cи Акaдeмикa;
и пpиpoдни cи бoгaтcтвa,
и тpyдът ни зaкипял,
и кyлтypaтa нeщacтнa
нa cвeтoвния, финaнcoв, бaнкoв
                                   K A П И T A Л ! ! ! . . .
Щe ce cипят конфepeнции,
бpифинги, кoнгpecи, peчи –
тyй щe бъдaт индyлгeнции,
вce cкaтaвки бeзoпeчни.
Гaфoвe и пpecтъплeния
тe щe тpyпaт нeyceтнo,
лидepитe бeз cъмнeния
щe ce плюят бeзпpocвeнтo.
Tyй e тяxнo oпpaвдaниe
зa дъpжaвнaтa тpaгeдия
и пpeдeлнo oбяcнeниe
в лидepcкaтa ни кoмeдия.
Te cъзнaниeтo зaкъpнялo
щe фopмиpaт чpeз битaкa,
a   T P У Д Ъ T  –  BЪPXOBHO БЛAГO –
зa изявa щe пpoтaкaт.
A нayкaтa ни oбeктивнo
вмecтo дa ни нaпpaвлявa,
cлeд гoдини пaк пpeцизнo
гpeшкитe ни щe oпявa!…

мapт 1990 г.

11
(горе)
O, нepaзyмний юpoдe,
пopaди чтo ce cpaмиш дa ce нapeчeш …
                                  …Кoмyниcт ?!

(пo Пaиcий)

Дa ce cтpeмиш, знaчи дa живeeш.
(Лaтинcкa ceнтeнция)

KOMУHИЗЪM
(Пътят към Новата епоха)

(плaтфopмa на кoмyниcтитe в cтиxoвe)

Съюзът обществен от хора свободни,
което нарекъл е Маркс Комунизъм,
до днес не разбрали, оплюват го злобни
С нехайство невежо и тъп егоизъм.

Да бяха прочели поне „Капиталът” –
на Маркс и на Енгелс съзнат хуманизъм –
продухват ушите ни пак с ветровала
на „гражданска общност” и с глух дърдоризъм.

Осмяли великото дело на Ленин
(целта на когото бе общото благо
на всички човеци в Съюз единени)
градежа народен излапаха нагло:

На Седми ноември, Девети септември –
заветът на Нова, Научна история:
в труда да се мери и вярва Човекът,
творящ житие – осъзната симфония.

Надвикали хитро гласа на Исуса:
"В делата му всеки ще вие познайте", –
хазартно "оценят" труда ни от скука,
бездушно ограбват, рекламно разлайват.

"Цитирайки" подло писмата на Левски:
"Изпитвам човека във работа, с вяра",
"Народната работа гледай над всичко",
чрез бързи печалби те властват, чрез врява.

Зачернили грубо стиха и на Ботев,
че вярва "в единний и свят Комунизъм",
ще смучат на едро, на дребно пак вота
чрез търгове брокери с чер нихилизъм.

Пропуски, грешки в очи ни навират
(детската болест на всяко начало),
заради бенки глава му отсичат –
тъй Комунизма затулят, опяват.

Той ще е бъдеще наше съдбовно
(мнение туй е на Ванга дори).
Грешка му страшна, че в дело световно,
в практика наша, не се претвори.

Народът мечтаеше звездна хармония
да мисли, работи, твори в демокрация.
Десети ноември го блъсна в агония,
в безтрудова, ваучерна, пфу, партокрация.

Проспал красоти и космично развитие,
с прокудени учени – все в емиграция,
маскирали с шоу-"закон" далаверите
за "масова", "касова" (безтрудна) смукация.

Парите замислил в сигнална система
за честна размяна на творчески труд,
Човекът изпадна в размен извратено
и в робски придатък на долар раздут.

И вместо напомпал с количество работа
във стоките с мъдрост и време (развитие),
мъглясан в парично-фетишна хипербола,
той търси-предлага с цени без покритие.

Залутан в плеяда научни открития
(космически прости, но творчески логики),
сменил с етикети (неясни понятия),
Човекът "все жаден, водата нагазил е".

Ни чул, ни видял, но оплюл Комунизма,
и с трикове "граждански", с жестове лумпени,
захапал хомот и остен (сатанизма)
на плоски душици (държавници купени).

Научната ясност на Маркса охулват,
защото чрез логика той ни пречиства
от власти, които грабежа потулват
с понятия смътни, с цени във мътилка !!!

Дузина марксисти, лауреати на Нобел,
комунизма развили съвършено за нас,
обвил ги в лъжи, Капитал ги загробил
с количества приказки празни в несвяст !

"Злодей" е и Ленин, "насилник", защото
той спря и война, че и глад, и инфлация;
ПРИЧИНИТЕ нам обясни за теглото;
НАРОДНИЙ Съюз сътвори с Революция.

А тя е във превод: поврат ускорен
към ново, нормално, човешко развитие;
чрез труд и наука народ овластен
с закон да изтрие парични насилия.

"Напредналий" Запад, но в болест, в разврат,
във шоу и в лукс са му "висшите ценности";
да чейнджи, но няма значение как,
и залък последен от всички народности.

Натровен от свойта клоака тоз Запад,
пищи от народи при крайност възстанали,
правата човешки щом им прилапва
с печалбата само – "закони" скалъпени.

От все по-чудати играчки и техники
(на тяло, душа и ума му заместници)
Духът го напуска и кух, деградирайки,
е робски придатък на свойте измислици:

"свободни" цени, "свободни" заплати,
пазари "свободни", "свободни" валути,
"свободно" тълкуващи пак ще ни пратят
"свободно" …във робство с парични хамути.

Бог завеща Свободата, най-мъдрата:
мечти да превърнем чрез Труд и Прогрес,
с Творчески ум осъзнали Природата,
с Интелекта развит в ХАРМОНИЧЕН градеж.

Комунизмът е ясна и точна наука:
с йерархия, с труд (изчислими понятия)
и осмислен синтез от човешката мисъл –
култури, поуки, творящи история.

Комунизмът е власт с Авангардна наука
на хора съзиждащи своя възход;
трудът планомерен е (вечна поука)
с количество, с качество – МЯРА за вот !!!

Демокрация в превод е: СИЛА народна,
ТРУДОВА СИЛА – градивната ВЛАСТ;
синоним с Комунизма е думата модна,
защо против него дърдорят в несвяст?! …

Контролът обществен, съзнателност, ясност
в градежа, в труда, в благата за всички –
туй глупост било е и губело давност
пред собственост частна и лични парички.

Обществена СТОЙНОСТ с ТРУДА размерена,
с РАБОТНОТО ВРЕМЕ, с научни богатства –
те трампят с мъглите от долар и йена
за класи враждебни (маскирани рабства).

Душевна и трудова, космична ЙЕРАРХИЯ
на Разум и Дух (осъзнат Интелект)
ще сменяме с жалка, безлична монархия,
с "царете" случайни, способни …наглед…

Народната мъдрост извечно изстрадана:
"който работи, то той ще яде" –
зацапаха, смачкаха, вечно забравиха,
а …"който лъжотно печели – владей".

За нас отношения кристално прозрачни
чрез труд, вдъхновения (мерени стойности)
те с лидери сменят със влогове тайни
и с Цар Капитала (пазарни мъглявости) (!!!)

Нима е Живот на Земята привършил е,
че ритнаха хората в плен (безработни) ?!…
А люде без труд и без цел (без развитие)
са стадо без разум (преживни животни) !…

А колко ли труд и време работно
са СТОЙНОСТ във долар, във лев или в евро ?!
Раздутите РАЗЛИКИ трупат срамотно,
чрез фокуса "борд" приджобват БЕЗ-МЕРНО !

Потъпкали нагло Христовий завет:
"С каквато си МЯРКА за себе отмерваш,
с такава на тебе ще МЕРЯТ в ответ."
Те скришом БЕЗ МЯРКА "пазарно" тарашват.

Едни без храна, а други в разкош,
неравни на старт за блага (конкуренция):
с едната ръка те обират до грош,
а с другата – спонсор, джак-пот (индулгенции).

Цени НАГОДЕНИ БЕЗ МЯРА, над стойност
подскачат във хаос раздути (инфлация),
ей, кражба това е, парична престъпност,
пладнешки грабеж, диктат-плутокрация.

При тез съвършени науки, машини
цените ще трябва да падат до нула,
но те полудяват – владелци безделни,
с печалби в растеж капитал диктатурва.

Простак-ненормалник Исуса изкарват:
не искал имане, ни слава, ни власт;
дори и животът си щедро раздал е,
останал БЕЗ СОБСТВЕНОСТ (глупав баласт).

Заробват народния труд с приватизации –
за власт и галактики те ще продават;
ще лъжат и мажат чрез бол машинации
и звездните гости те тъй ще прецакват.

Защо чрез лъжи извращават марксизма,
че някой от негово име убивал?
Нима зарад клади, "Света" Инквизиция,
то подвигът свят на Христос е изстинал?!…

Поука: "Насилие ражда насилия",
тъй както: "На сила и хубост не става".
А колко съдби в обществени бедствия
помита с инфлации днес Капиталът ?!

Това е пожънал – каквото посял е:
световни войни, гладомор, експлоатация,
човешки съдби милиарди изял е,
"демократи" стъкмисани (зла демагогия).

Нов етикет върху стар буламач
е мъгливата, кашава дума "реформа".
Капитализъм (реставриран палач)
стойност принажда с безтрудна печалба.

Просяци жалки наглед фараоните
приличат до днешните нагли владелци,
а за народите остават …балоните
и "зрелища, хляб" (да мируват) и …палци…

Болести, глад, войни, катастрофи
глупаците мислят за тайни случайни;
с преяли стомаси без срам "философи"
разблудват народа със речи омайни.

Море полит`лози (клюкарки обществени)
на български ужким те ни говорят,
а хората треснати, чудят облещени
и нищо не вдяват – сами си джомолят.

Социалтарикат-социалдемократа
(хамельон изкопаем пропя в обществата),
взриви той пожара и …тича с водата;
уж плюй буржоата, а …с тях(на) софрата.

Разделѝ и владей, разчитай на мрака:
била социализъм държавната собственост!
Нима социалисти: Напольон и Бисмарка
щом първи въвеждат държавната собственост?!…

Чрез продан ядем я, после какво?!…
Заложници в нашата къща ще бъдем;
и само чрез мускули, ум и душа
(с труда си) ний само глада ще пропъдим…

"Според труд разпределяй" – социализъм това е.
Харта в ООН-е го изисква с член седми.
а печалба без труд – кражба това е,
както печалба от собственост – същото!

Социализмът е само началната фаза,
когато в труда осъзнаем властта си;
Комунизмът след туй е Христовата вяра,
щастлив да даряваш, не искащ отплата!

Защото – с какво се Човекът измерва?:
Чрез СТОЙНОСТ, която създал е за другите,
съвършенство да гони, върхове да постига,
чрез воля пропъдил, осъзнал си заблудите.

Учител не си, без да си ученик –
в развитие всеки се себедоказва:
на к`во ни научи лизач-политик –
западни лозунги все папагалства.

Нормален човек политик не ще може –
или ще оре, ще твори или пей.
Политикът растеж си духовен разложил,
в инерция тътри се (хлъзгав лакей).

Животното само за днес се нагажда,
Човекът е Бъдно, променя съдбата;
съвършенство твори, интелект си изгражда –
политикът пък …тайно долизва тавата…

Човекът – все още слепешко животно,
подвластен на свойта съдба и емоции,
робува на вещи, заблуди охотно
с изкуствени нрави, храни, институции.

И вместо с нормалния ход на Природата
греха в интелекта с любов да лекуват;
с деца в епруветки, "спирали" и хапчета,
с капоти, с клонинги ще ни царуват…

Всестранен растеж му бе отреден,
с космично съзнание, с Дух от Звездата –
но с нерви разложени в сласт заслепен,
с роботи-министри го шашкат в отплата!!!

"Пришълци сте в Земята, тя Моя (на Бога е),
не е за продан, обладайте я с труд."
Но с крепости, синури, граници, търгове
частник раздра я (смукачът надут)!

"Търсѝ, ще намериш. …Ще бъдеш кат` мене." –
Христос ни зарече. Но …пръкнаха сектички:
религии, църкви (партийно къдене) –
пияно съзнание с блудкави песнички.

А Богът създаде за свойта обител
Човека за щастие, в бран и усърдие;
да бъде Спасител – не паднал молител
и с воля, и с ум да постига БЕЗСМЪРТИЕ (!!!).

Битието гадали с научно съзнание,
с български Дух, с поетична книжовност;
то днеска са пошлости, кич, заклинания,
медийна злост, лицемерна набожност.

Великата цел е за нас в Комунизма –
телесна и умна, творяща Духовност.
Охулват го бясно със злост в говоризма,
без свян, със помпозност, с говежда решимост.

И Бог, и Природа са тайни свещени,
за нас са открили в научни будители –
народни водачи разбиват пъртини
към звездна хармония със свойте Родители…

Български гении пак е откърмила
Майка-Родина, кърмилница в святост.
Те ще спасят туй грешно Човечество –
Нова Епоха към вечната Мъдрост!!!

С дисколети преминал светлинната скорост,
Човекът ще стигне далечни галактики;
осъзнал Битието, ОТВЪДНОТО в близост
на Космоса-Бог с йогически практики!

У нас се роди колосална наука,
решила на хората всички проблеми –
с методики, с кадри – за спешна сполука –
с Йерархия ТРУДОВА, с обич сплотени.

СЪЮЗЪТ космически с хора свободни,
което нарекъл е Маркс комунизъм,
нима ще затлачим със думи лъжовни
творци и мислители (свят героизъм) ?!

Съвършени човеци в общество съвършено,
в съзнато Единство чрез ТРУД, аскетизъм –
са нашите вери, борби, НО …НА ДЕЛО –
идеали и цели в процес –
                                     –
КОМУНИЗЪМ !!!

1 януари 1998 г.

12
(горе)
КЪМ ХАМЛЕТ

Врял сред ламтежи, лъжи и грабежи,
в кралски безпътен, разблуден разкош;
превърна копнежи със празни брътвежи
в психика болна, в преситен велмож.

Наместо творец ти стана мъстител,
затуй нерешим е твоят въпрос:
"да си или не", отдавна решил е
с живот-саможертва изкупи Христос!!!

В градежа със обич – водител народен –
без тайни, без мъст, без лъжи – не избра,
затуй си отиде безумен, самотен,
в безсмислена смърт цял живот проигра.

5 май 1998 г.

13
(горе)
На И1.

НОВАТА  ЕПОХА

Година, век, епоха, ера
в стрела и тетива на лък
към Нов Живот и Нова Вера
претегнати от нас за скок.

Към новата Вселена-Време,
Към Новата Земя-Небе
ще стрелнем се ведно със тебе,
открили нови светове.

Най-важните са в теб и в мене
в хармония с Природа, с Бог;
в Единство (с Йога) овластени
в любовни стихове-залот.

Открих у теб мечти, стремежи,
съзнание космическо;
взаимни блянове, копнежи,
и … нежности магически!

Година, две, безкрай отлагах
за тебе посвещения;
от твойто битие отсъствах
в кармични изкупления.

Във мене бъдно “инвестирай”
и в не до там усъвършен;
борба и обич в мен разпалвай,
чрез творчество объзсмъртен.

Да бъде моята победа:
в душа и тяло с Дух (безтлен)
да бъде зрящ в борба народът,
свободен от кармичен плен.

Градил, очистил се всестранно
(всеобщ, универсален лек),
да бъдеш в бъдното-духовно
чрез власт над себе си:  Човек!

Природни тайни да откривам
чрез хармоничен интелект;
добро и благост да раздавам
(на всичките злини ответ).

Духът е нашето предимство,
за него невъзможно няма;
с упорство, воля, постоянство
към истини с добро, с промяна.

31 декември 1999 г.

14
(горе)
Пред древния гигант Йога
съвременната наука представлява лилипут.

(Фредерик Жолио-Кюри)
Когато ученикът е готов, тогава учителят се появява.
(Йогийска мъдрост)

АВТОИМПЕРАТИВ
(КОСМИЧЕСКА ЛЮБОВ)
(поема, родена 8 часа след среща с М.)

Трудните неща изискват месеци, понякога години,
а невъзможните – …малко повече!

(Йогийска мъдрост)

Ако е истинска любов,
ще бъде с плам, копнежи, зов
(не навик, тик, инерция
на страстите проекция),
с магическо зареждане,
с йогическо пречистване
от вялост, леност, хленч, тъга
(товар от кармата-съдба
от минало прераждане),
без сетнешно израждане.

Ако е истинска любов,
ще прави тя човека нов;
ще бъде творчески строеж,
на две души (поне) в летеж,
с предизвикателства потайни,
но без повратности случайни;
и новости ще генерира
за нас, за другите в ефира;
ще бъде вдъхновение!
Ще бъде избавление.

Ако е истинска любов,
не ще я спре живот суров.
И в свойто завещание
към свойте поколения
ще бъде упование
с ментални озарения!
Чрез бъдното си бебе-дар
с мечти, борба, космична жар
ще пръска нежности и чар,
способности, ще бъде цяр.

Ако е истинска любов,
ще има ценностен обков:
ще може да твори живот, 
ще къса своя стар хомот
от страсти и желания
(кармични начертания),
ще има Дух (развитие)
и стойностно покритие
в човешките потребности –
в чаровни ласки, в нежности.

Ако е истинска любов,
ще бъде тя ментален лов
на срещи галактически
и блянове космически.
Чрез своя нов императив
планети ще спаси от срив;
чрез своя труд и постоянство
ще къса тъмното пространство
на свойто НОВО битие
от миналото житие.

Ако е истинска любов,
ще скрие плътно с чер покров
представите неосъзнати
с излишества и грях богати,
случайни връзки и разлъки
(проекция на бъдни мъки).
А своя слалом от препятствия,
от общи, лични грешки-бедствия
чрез сила, точност, бързина
ще покорява с вещина.

Любовта, ако е истинска,
дори несподелена (платоническа),
идеи тя ще ражда в полет,
ще бъде вечна цветна пролет
(начало всеки ден ще бъде),
ще е нетленна, ще пребъде,
не ще я нищо разруши,
ще се задъхва от мечти.
Но ще твори в подем реалност
без грам, без капчица баналност.

Любовта, ако е истинска,
ще бъде съвест гражданска:
чрез творчество и дръзновение
за всички бъдни поколения
ще се раздава без остатък –
животът й не ще е кратък.
Светлинна скорост ще премине
(ще се превърне в светлина);
отвъното ще опознае,
за да се слее с Вечността!

Ако е здрава Любовта,
легенда вечна ще е тя;
тъй както Маркс за нас призна,
че щастието е борба,
                            удовлетворение,
намерило решения
в диалектично единение
между доволства и лишения,
между страдания и щастие,
между заблуди и прозрения.

Не е застой и безметежност,
и нито дремеща латентност,
ни мудно, спящо примирение,
а е възход (преодоление),
за другите чрез нас спасение,
прозрение
                               и озарение,
чрез вдъхновение
                               и просветление.
И Вярата не ще е сляпа,
а мисъл (ласка) осъзната,
със своя Дух и с Бог позната!

Ако е здрава Любовта,
с милувките и нежността
ще има бъдеще богато,
но светещо едва когато,
жената за мъжа е Муза,
а мъжът – творец “Орфей”
и трудът им ще възлиза
в непрестанен апогей;
без умора, нито криза
в Разума им ще живей,
чрез космическата виза:
новий бунт на Прометей!

Ако е здрава Любовта,
абстракция за нас не ще е,
ще дава мощ на мисълта,
емоциите ще лудеят!
За някои невероятно,
но с логика и ум понятно:
чрез практики йогически,
с божествено усърдие,
чрез саматхи, стоически
ще бъде Сътворение
на новия човек
                                            Космически (!!!)
с открития епически:
ЕПОХА на Нетление,
                               ЕПОХА
                                               на БЕЗСМЪРТИЕ!

Септевмри 2003

15
(горе)
На И2.

ИЗХОД

Аз знам: виновен съм пред теб,
че не отвърнах ти навреме –
в греховност; с друга бях зает,
не можех маската да снема.

Защото търсех своя цяр
от грешки, мисли разтрошени,
животът мой (потаен звяр)
прокле ме с цели разпилени.

Оставих те на свобода
ти по-добър да си намериш,
но днес не виждам пълнота,
ни устрем, радост да уцелиш.

И в твоите очи видях
един безмълвно-мрачен упрек –
затуй на тебе аз признах
тоз мой стаен душевен извлек.

Стремеж към мен у теб прозрях
(хармония несподелена)
и в отговор сърце излях
в поема чиста, вдъхновена.

Не чаках нищичко в отплата:
взаимност или грях от тебе.
С копнежи, с любовта призната,
със мене ти да се гордееш.

И веч дозрял за тоя миг
да сътворим съдба съвместно;
изграждане на своя лик
чрез труд, борба за съвършенство.

От твойте чувства предизвикан,
аз скъсах своето мълчание,
но твоят порив нелогичен
отблъсна моето признание:

че аз съм вече закъснял
[а може (даже) подранил ???]
със мойто нежно обяснение;
че нямаш път към мен (назад)
или пък смело повторение.

Наместо (пътем) уважила
ти мойто звездно вдъхновение,
в самотен пристъп си сменила
с моментно вяло утешение;

с повърхностната мъжка сила;
с кроежи плоски в примирение –
очите си със длан закрила
в извънчовешко отчуждение.

Така душата си обвила
с поредното си отклонение;
летежи с броня заменила,
достигна … самосъжаление !!!

И тоз измамен резултат:
банално „ново” затъмнение
чрез твоя „отговор” признат:
от устрем мина в отстъпление.

Така единствено призна
чрез твойто гневно откровение
една несбъдната мечта,
и свойте чувства в раздвоение.

Нима е твоят тоз „завет”:
спонтанно нервно раздразнение;
тоз тон горчиво-зъл, проклет;
бездушно, мрачно озлобление?

Нима това е верен изход
на твойта самота ответ,
тоз твой слепешки избор
в емоции и стрес приет?

Как мойта обич и признателност,
че теб те има, вдъхнови,
изригна в тебе тая мнителност:
живота твой ще … развали ???

Нима е толкоз крехък, спорен,
че правда ще го отклони,
или фалшив е и лъжовен,
че личността ти да срази?

Истината (тайна, явна)
тя не ще го разруши;
и не може да е срамна –
всичко тя ще оплоди.

Без Дух и Мъдрост, без терзания
твойта връзка е обречена;
без воля, цел, без дръзновения
ще стане навик-оправдание.

Ще бъде срамно лицемерие
ти чувствата си да прикриваш;
ще е духовно затъмнение;
не можеш цели да избираш:

ще правиш туй, което можеш,
и рядко туй, което искаш,
едва процент, което знаеш,
Развитието ще потискаш.

Действието „ТРЯБВА” значи
осъзнат закон божествен,
следвай с логика целта си,
то ест да си с Бог тъждествен.

Мойта скромничка задача:
себе си да преоткриеш;
да разсея в тебе здрача;
мислите си да измиеш;

да съзнаеш свойта сила
(действената красота),
плахост с дързост заменила,
да познаеш Вечността !!!

Разбери ме и прости!
Сритай твойте притеснения
с нови тръпки и мечти;
с истинското посвещение:

Тайнствен, буен интелект
с природни, с творчески прозрения,
(от тълпата не приет)
разбрал божествени знамения.

И свойта тегоба приел
(на свойта грешност изкупление)
да стига с обич свойта цел:
общественото просвещение.

Намерил свойта половина,
с болезнените си призвания,
в акорд мажорен да постига
взаимните ни просветления.

В съюз свещен, неразрушим
с Природата и чрез Развитие
(един постигнат синоним:
Целенасоченост и Щастие!)

Развитие на Красотата,
Развитие и на Ума,
Развитието на Душата,
Развитието на Духа.

Те в хармония сделени
(храм свещен на личността);
в Йога с всички споделени
(апогей
                     на Любовта) !!!

Март 2005

16
(горе)
ПРЕДИЗБОРОНО
(преписано от вестник и автор, чиито имена не си спомням и след това редактирано почти до аворско ниво. Останаха само някои начални стиха)

Ако Левски и Ботев сега живи бяха,
не биха търпяли нито за миг
тез мижитурки, които обраха
своя отруден народ-мъченик!

Не биха търпяли сганта партократи
да влачи народа и родния край,
да трупа богатства, да вдига палати,
в които преяжда, препива, гуляй.

Не биха търпяли! А щяха да вдигнат
на бунт всенароден градове и села!
и народът събуден, съзнателност стигнал,
чрез труд ще измерва властта в свобода.

Левски и Ботев не само са спомен,
останал безмълвен за всеки от нас!
И днеска заветът им огнен, бунтовен,
буди и стряска народната свяст!

О, бедний народе, стига просия!
Стига молитви към НАТО и САЩ!
Милост не чакай, нито Месия –
революция нова е твоята власт!

Юли 2003

17
(горе)
ЕСКИЗ за БЪДЕЩЕТО

Безсмъртен роден е Човекът – в Любов (в светлина)
С Дух святий (със мъдрост) дарен е – не само с Душа.
с Духът ОСЪЗНАВАЩ, с Душата градящ добрина,
призван за възход и успенье – тводящ с Любовта!

Забравил тез святи призвания – лута се в плен
на заблуди и грешни желания – върна се …в тлен.
Помля си съдбата, "постигна" беди и войни
със ближни, с природа, във разпра със себе дори!

Сляпата вяра (сумрак, гъсталак за ума),
захлупи го в секти (разджвакано блато, воня)
проспа безкритично и своя духовен прогрес,
в разложена общност го юркат кат смахнат глупец.

Но идва денят на прозрение с разум и труд
прозира, измъква се лека-полека, разбира;
съзнава живот и природа, и космоса-свят,
отново е дързък, творящ, летящ към всемира.

Към други звезди и галактики веч' е на път
с научни открития (духовно развитие) с цел:
по-можещ да бъде, по-любещ, да стигне отвъд
на тази "вселена" (на злото да сложи предел)!


http://new-civilization.bg-market.com/future.html

5 септември 2012
  

18
(горе)
На КРИСИЯ ТОДОРОВА:


^^ КЛИКНИ СНИМКАТА ^^
и се наслади на песента на "Ку-Ку Бенд",
един шедьовър, създаден за Новата 2017 г.

Песента се казва "ВЯРВАМ В ЧУДЕСА"
и наистина –  изчислено е, че
тази година е
НАЧАЛОТО на
ЧУДОТО БЪЛГАРИЯ, която ще поведе
Цивилизацията към интеграция с
Галактиката
(Млечния път).

И Петър Дънов също твърди, че България ще е
ВОДАЧ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА!

 

Обяснение:
Долу става дума за БИБЛИЯ (книга),
която подарих на Крисия.

Баба Ванга е казала за тая книга:
"Това е Новата Библия на Новото хилядолетие."
Вижте коя е тази "Библия"
ТУК

НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ЗАЩО?

Всички възприемат Крисия единствено като певица,
но извор на нейното ангелско излъчване е
нейното всестранно развитие:
физическо, абстрактно-логическо (духовно) и душевно.
Никой не се сеща, че ЛЮБИМ неин предмет е
МАТЕМАТИКАТА – "странно" съчетание с изкуството.
Но именно това я прави ЧОВЕК НА НОВАТА ЕПОХА:

ВСЕСТРАННОТО Й РАЗВИТИЕ!

Таз СВЕЩЕНА "БИБЛИЯ"
          ЗА Новата епоха
Подарък е за Крисия 
          (ОТ Новата епоха),
всестранно надарена
          със творчески таланти,
призвана за предтеча
          на НОВ ЧОВЕШКИ ВИД
с космическо развитие
          към звезден Млечен път
и полет в интеграция
          със нашата Галактика,
чрез скорост надсветлинна
          да вдъхне на света
нови хоризонти
          градеж и доброта;
космическа духовност
          стремеж към Вечността.
С божествена любов
          да сгрява всички хора;
да бъде вдъхновение
          за ново общество;
към нови измерения,
          мечти и …красота!

КЛИКНИ СНИМКАТА
за АЛБУМ с изпълнения на Крисия

(най-качествените клипове):

(забележка: това не е най-доброто стихотворение, което заслужава Крисия, но то бе родено спонтанно по време на път, нощно време, когато пътувах към Разград за среща с нея.)

септември 2014

19
(горе)
НА МОЯ ЛЮБИМ БАЩА

Живот-борба за справедливост,
за нравственост и труд , за чест;
с обществената си значимост
с неправдата бе той в протест.

Природата му беше мярка
за чистота и красота,
с любов и всеотдайност сявга
облъчваше ни с доброта.

В труда той беше пример личен,
(физически или в изкуство)
в умения универсален,
раздаваше се до безумство.

В професия или пък в хоби
целта му беше съвършенство;
с локомотива ще го помним,
и с непреклонно планинарство.

И с бащинската му закрила
над роден дом, имот, над нас,
стопанин вещ и самобитен
доброто му ще доразвием.

Неволни грешки, страсти, мисли
у всекиго ги има, знам,
с добро ги той изкупи всички,
отдаде себе си до грам.

8 октомври 2015

20
(горе)
НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ВЪВ ФЕЙСБУК
(понеже получих много поздравления по случай моя рожден ден)

"Приятел в нужда се познава",
родна мъдрост завеща:
блага дума, мисъл здрава
е основното в света!

Че човек се отличава
от животните с това,
че обича и дарява
свойта благост в светлина;

Че човекът осъзнава
свойто жалко битие,
и РАЗВИВА се тогава
с ведър разум и сърце;

Че човек се извисява
всеотдаен и с любов,
чар на други да дарява,
будна съвест, благослов.

Че какво е сам човек,
без приятели, без цел;
без доброто във ответ,
без градеж – назад поел?

Че човекът е това,
колко дал е доброта;
в колко разум (яснота)
той превръща обичта.

q21a
Че не е безгласен звук,
че се БОРИ кат Христос,
като Левски, като Ботев –
в истина и в бран – на пост
*1.

Че разбира свойто робство
и не ще да го търпи,
и насочва своя устрем
към народни бъднини.

Че Родината ни завеща,
своите борци свещенни
знание и свобода,
мъдростите си нетленни!

Чиста, свята си, Родино,
ще възпитаме за теб,
чисто, свято поколение
от творци, борци в ответ.

То ще бъде устремено
от космическия зов
всеотдайно, непобедно
с вдъхновение, с любов!

Скоростите надсветлинни
ще владее, ще твори,
с братски разум ще ни срещне,
правдите ще защити.

И не ще да има бедност,
нито партии (крадци),
пребогатства и нетленност
Космосът на нас дари!

20a
[*1 – "на пост" – този израз има ДВОЙНО значение:
1. Когато човек ПАЗИ нещо на пост.
2. Когато човек ПОСТИ, както Христос е постил 40 дни лечебно, пречистващо, духовно ГЛАДУВАНЕ.
]

12 декември 2016

(горе)
 

Напиши ОТГОВОР

%d блогъра харесват това: