КАРЛ МАРКС, „КАПИТАЛЪТ“, ТОМ 1, ОТДЕЛ 4

КАРЛ МАРКС, КАПИТАЛЪТ, ТОМ ПЪРВИ, ОТДЕЛ ПЪРВИ - СТОКА И ПАРИ
Карл Маркс
КАПИТАЛЪТ

ТОМ ПЪРВИ

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

ИНТЕРНЕТ СВИТЪК ЧЕТВЪРТИ

vx0Съдържание:
Глава десета:
ПОНЯТИЕ за относителна принадена стойност
Глава единадесета:

Кооперация
(Изходна точка на капиталистическото производство, количествената отлика на последното от цеховата промишленост. Обществен среден труд. Икономия за средства за производство. Обществени производителни сили на кооперативния труд. Предишни форми на кооперацията. Нейната капиталистическа форма.)
Глава дванадесета:
Разделение на труда и манифактура

1. Двояк произход на манифактурата
2. Частичният работник и неговият инструмент
3. Двете основни форми на манифактурата – хетерогенна и органична манифактура
4. Разделението на труда в манифактурата и разделението на труда в обществото
5. Капиталистическият характер на манифактурата
Глава тринадесета:
Машини и едра промишленост
1. Развитие на машините
2. Пренасянето на стойност от машините върху продукта
3. Първите въздействия на машинното производство върху работника
   
а) Присвояване на добавъчни работни сили от страна на капитала. Женски и детски труд
   
б) Удължаване на работния ден
   
в) Интензификация на труда
4. Фабриката
5. Борба между работник и машина
6. Компенсационната теория за изместените от машините работници
7. Отблъскване и привличане на работници във връзка с развитието на машинното производство. Кризи в памучната индустрия
8. Революционизиране на манифактурата, занаята и домашното производство от едрата промишленост
   
а) Премахване на кооперацията, основана върху земята и върху разделението на труда
  
 б) Обратното въздействие на фабричното производство върху манифактурата и домашното производство
   
в) Съвременната манифактура
   
г)
Съвременното домашно производство (Дантелена фабрика. Плетене на слама)
   
д) Преход на съвременната манифактура и на домашното производство към едра промишленост. Ускоряване на тази революция чрез прилагане на фабричните закони към тия начини на производство. (Шевна машина)
9. Фабрично законодателство (санитарни и образователни постановления). Неговото всеобщо разпространение в Англия
10. Едра промишленост и земеделие

d000
(горе)
Десета глава
Понятието за относителна принадена стойност

Онази част от работния ден, която произвежда само еквивалент на платената от капитала стойност на работната сила, важеше досега за нас като постоянна величина, каквато тя и наистина е при дадени производствени условия, при дадено стъпало от икономическото развитие на обществото. Свръх това необходимо работно време работникът можеше да работи още 2, 3, 4, 6 и т.н. часа. От величината на това продължение зависеха нормата на принадената стойност и дължината на работния ден. Докато необходимото работно време беше постоянно, целият работен ден, напротив, беше променлив. Да си представим сега един работен ден, чиято величина и чието разделение на необходим труд и принаден труд са дадени. Нека линията ас, или а—————bс, да представлява напр. един 12-часов работен ден, а частта аb — 10 часа необходим труд, частта — 2 часа принаден труд. И тъй, как производството на принадена стойност може да бъде увеличено, т.е. да бъде увеличен принаденият труд, без всякакво по-нататъшно увеличение или независимо от всякакво по-нататъшно удължаване на а c?

Въпреки дадените граници на работния ден ас, частта очевидно може да бъде продължена — ако не чрез продължаването ѝ отвъд крайния ѝ пункт с, който е същевременно краен пункт и на работния ден ас, то чрез преместване на нейния начален пункт b в противоположна посока към а. Да предположим, че частта b'——b в линията

а —————b'——bс

е равна на половината от , или е равна на един работен час. Ако сега в 12-часовия работен ден ас точката b се премести в b', то ще се удължи до размерите на b'с, принаденият труд ще нарасне с една втора, от 2 на 3 часа, макар работният ден, както и преди, да си остава само 12 часа. Но това удължаване на принадения труд от на b'с, от 2 на 3 часа, е очевидно невъзможно без едновременното скъсяване на необходимия труд от аb на аb', от 10 на 9 часа. На удължаването на принадения труд ще отговаря скъсяването на необходимия труд, или една част от онова работно време, което работникът досега фактически е употребявал за себе си, се превръща в работно време за капиталиста. При това би се изменила не дължината на работния ден, а неговото деление на необходим труд и принаден труд.

От друга страна самата величина на принадения труд е очевидно дадена, щом са дадени величината на работния ден и стойността на работната сила. Стойността на работната сила, т.е. необходимото за нейното произвеждане работно време, определя работното време, необходимо за възпроизвеждане на нейната стойност. Ако един работен час се изразява в количество злато, равно на половин шилинг или 6 пенса, и ако еднодневната стойност на работната сила възлиза на 5 шилинга, работникът трябва да работи дневно по 10 часа, за да замести платената му от капитала еднодневна стойност на работната му сила или за да произведе един еквивалент на стойността на необходимите му за един ден средства за живот.qd1 Със стойността на тези средства за живот е дадена стойността на неговата работна сила*1, а със стойността на неговата работна сила — величината на неговото необходимо работно време. А величината на принадения труд се получава чрез изваждане на необходимото работно време от целокупния работен ден. Като извадим десет часа от дванадесет часа, остават два и не може да се разбере как при дадените условия принаденият труд може да бъде продължен на повече от 2 часа. Наистина, капиталистът може вместо 5 шилинга да плати на работника само 4 шилинга и 6 пенса или още по-малко. За да се възпроизведе тази стойност от 4 шилинга и 6 пенса, биха стигнали 9 работни часа и следователно от 12-часовия работен ден биха се паднали на принадения труд 3 вместо 2 часа, а самата принадена стойност би се покачила от 1 шилинг на 1 шилинг и 6 пенса. Но този резултат би бил постигнат само чрез смъкване на работната заплата на работника под стойността на неговата работна сила. С 4-те шилинга и 6 пенса, които той произвежда за 9 часа, той разполага с 1/10 по-малко средства за живот отколкото по-рано и затова се извършва само непълно възпроизвеждане на неговата работна сила. Принаденият труд тук би се удължил само благодарение на прекрачване на неговите нормални граници, областта му би се разширила само поради узурпаторско заграбване на част от областта на необходимото работно време. Въпреки важната роля, която този метод играе в действителното движение на работната заплата, тук той се изключва по силата на нашата предпоставка, че стоките, значи и работната сила, се купуват и продават по тяхната пълна стойност. Щом веднъж сме приели тази предпоставка, работното време, необходимо за произвеждането на работната сила или за възпроизвеждането на нейната стойност, не може да се скъсява поради намаление на заплатата на работника под стойността на неговата работна сила, а само когато самата тази стойност спадне. При дадена дължина на работния ден удължаването на принадения труд трябва да произлиза от скъсяването на необходимото работно време, а не обратно — скъсяването на необходимото работно време от удължаване на принадения труд. В нашия пример стойността на работната сила трябва действително да спадне с 1/10, за да се намали и необходимото работно време с 1/10. От 10 на 9 часа, и поради това принаденият труд да се удължи от 2 на 3 часа.

Но такова спадане на стойността на работната сила се обуславя от своя страна, щото същата маса от средства за живот, която преди се е произвеждала за 10 часа, да се произвежда сега за 9 часа. А това е невъзможно без покачване на производителната сила на труда. С дадени средства един обущар напр. може да направи един чифт обуща за един работен ден от 12 часа. За да може той за същото това време да направи два чифта обуща, производителната сила на неговия труд трябва да се удвои, а тя не може да се удвои, без да се извърши промяна в средствата на неговия труд или в метода на неговия труд, или в двете заедно. Значи, трябва да настъпи революция в производствените условия на неговия труд, т.е. в начина на неговото производство, а следователно и в самия трудов процес. Под покачване на производителната сила на труда ние тук изобщо разбираме едно изменение в трудовия процес,qd2 благодарение на което обществено-необходимото работно време за произвеждане на дадена стока се скъсява, значи по-малко количество труд придобива силата да произвежда по-голямо количество потребителна стойност.*2 Значи, докато при производството на принадена стойност в досега разгледаната форма начинът на производството бе предпоставен като даден, за производството на принадена стойност чрез превръщане на необходим труд в принаден труд в никой случай не е достатъчно капиталът да е завладял трудовия процес в неговия исторически унаследен или съществуващ образ и само да е удължил неговата продължителност. Той трябва да направи преврат в техническите и обществени условия на трудовия процес, значи в самия начин на производство, за да покачи производителната сила на труда, а чрез покачването на производителната сила на труда да снизи стойността на работната сила и по този начин да скъси онази част от работния ден, която е необходима за възпроизвеждането на тази стойност.

Принадена стойност, която е произведена чрез удължаване на работния ден, аз наричам абсолютна принадена стойност; а принадена стойност, която произлиза от скъсяване на необходимото работно време и от съответно изменение в съотношението на величините на двете съставни части на работния ден, аз наричам относителна принадена стойност:

За да снизи стойността на работната сила, покачването на производителната сила трябва да обхване такива клонове на индустрията, чиито продукти определят стойността на работната сила, значи или направо влизат в кръга на обичайните средства за живот, или могат да ги заместят. Но стойността на една стока се определя не само от количеството труд, което й придава последната форма, а и от масата труд, която се съдържа в нейните средства за производство. Така напр. стойността на една обувка се определя не само от труда на обущаря, но и от стойността на кожата, смолата, конците и т.н. Така че покачването на производителната сила на труда и съответното поевтиняване на стоките в онези индустрии, които доставят материалните елементи на постоянния капитал, сечивата на труда и суровите материали за производството на необходимите средства за живот, също така намаляват стойността на работната сила. Напротив, в такива клонове на индустрията, които не доставят нито необходими средства за живот, нито средства за производство за изработката на тези средства за живот, покачването на производителната сила оставя стойността на работната сила незасегната.

Разбира се, поевтинялата стока снизява стойността на работната сила само pro tanto, т.е. само в онова съотношение, в което тя участва във възпроизводството на работната сила. Ризите напр. са необходимо средство за живот, но само едно от многото. Тяхното поевтиняване намалява само разходите на работника за ризи. А общият сбор на необходимите средства за живот се състои само от различни стоки, всички до една продукт на отделни индустрии, и стойността на всяка такава стока винаги образува само една кратна част от стойността на работната сила. Тази стойност се намалява с намалението на необходимото за нейното възпроизводство работно време, чието общо скъсяване е равно на сбора от неговите скъсявания във всички горепосочени особени клонове на производството. Ние тук третираме този общ резултат така, като че той е непосредствен резултат и непосредствена цел във всеки единичен случай. Когато един отделен капиталист чрез покачване на производителната сила на труда поевтинява напр. ризи, той съвсем не си поставя за цел да намали pro tanto стойността на работната сила, а значи и необходимото работно време,qd3 но той може да допринесе за покачването на общата норма на принадената стойност само доколкото в края на краищата допринесе за достигането на този резултат.*3 Трябва да се прави разлика между общите и необходими тенденции на капитала — и техните форми на проявление.

Сега задачата ни не е да разглеждаме по какъв начин иманентните закони на капиталистическото производство се проявяват във външното движение на капиталите, осъществяват се като принудителни закони на конкуренцията и поради това достигат до съзнанието на отделния капиталист като движещи мотиви — но още отсега става ясно: научен анализ на конкуренцията е възможен само когато бъде опозната вътрешната природа на капитала, също както видимото движение на небесните тела става ясно само за онзи, който знае тяхното действително, но неуловимо за сетивата движение. Все пак, за да се разбере производството на относителната принадена стойност, и то само въз основа на вече получените резултати, трябва да отбележим следното:

Aко един работен час се изразява в едно количество злато, равно на 6 пенса или 1/2 шилинг, то за дванадесетчасов работен ден се произвежда стойност от 6 шилинга. Да приемем, че при дадената производителна сила на труда в тези 12 работни часа се произвеждат 12 парчета стока. И нека стойността на средствата за производство, суров материал и т.н., използвани за всяко парче, да бъде равна на 6 пенса. При тези условия парчето стока струва 1 шилинг, а именно 6 пенса за стойността на средствата за производство, 6 пенса за стойността, която е новоприбавена при тяхната преработка. Нека един капиталист успее да удвои производителната сила на труда, така че в дванадесетчасовия работен ден да произведе 24 вместо 12 парчета от същата стока. Ако стойността на средствата за производство остане непроменена, стойността на парчето стока ще спадне на 9 пенса, а именно 6 пенса за стойността на средствата за производство и 3 пенса за стойността, която е новоприбавена от последния труд. Въпреки удвоената производителна сила работният ден създава, както и преди, нова стойност от само 6 шилинга, само че тя сега се разпределя на двойно повече продукти. Затова на всеки отделен продукт се пада вече само 1/24 вместо 1/12 от тази обща стойност, 3 пенса вместо 6 пенса, или, което е същото, към средствата за производство при превръщането им в продукт — като се пресмята за всяко парче — сега се прибавя само половин вместо, както преди, цял работен час.

Индивидуалната стойност на тази стока сега стои под нейната обществена стойност, т.е. тя струва по-малко работно време, отколкото грамадния куп от същите артикули, произведени при средните обществени условия. Едно парче струва средно 1 шилинг или представлява 2 часа обществен труд; при изменения начин на производство то струва само 9 пенса или съдържа само 1 1/2 работни часа. Но действителната стойност на една стока не е нейната индивидуална, а нейната обществена стойност, т.е. тя не се измерва с работното време, което стоката в отделния случай фактически струва на производителя, а с обществено-необходимото за нейното производство работно време. Така че, ако капиталистът, който прилага новия начин на производство, продава своята стока по нейната обществена стойност от 1 шилинг, той я продава с 3 пенса над нейната индивидуална стойност и по този начин реализира една извънредна принадена стойност от 3 пенса. От друга страна пък за него дванадесетчасовият работен ден сега се изразява в 24 парчета стока вместо предишните 12. Значи, за да продаде продукта от един работен ден, потребен му е двоен пласмент или двойно по-голям пазар. При равни други условия неговите стоки завладяват по-голям пазар само чрез свиване на техните цени. Затова той ще ги продава над тяхната индивидуална стойност, но под тяхната обществена стойност, да речем — по 10 пенса парчето. По този начин той все пак печели от всяко парче извънредна принадена стойност от 1 пенс. Той реализира това увеличение на принадената стойност, все едно дали неговите стоки спадат или не спадат към необходимите средства за живот и, значи, дали оказват определящо влияние върху общата стойност на работната сила. Така че независимо от това последно обстоятелство, за всеки отделен капиталист съществува подтикът да поевтинява стоката чрез покачване на производителната сила на труда.
qd3a
Впрочем, дори и в този случай увеличеното производство на принадена стойност произтича от скъсяването на необходимото работно време и от съответното удължаване на принадения труд.
*3a Нека необходимото работно време е 10 часа или дневната стойност на работната сила е 5 шилинга, принаденият труд — 2 часа, а значи всекидневно произвежданата принадена стойност — 1 шилинг. Но нашият капиталист сега произвежда 24 парчета, които той продава по 10 пенса парчето, или всичко за 20 шилинга. Тъй като стойността на средствата за производство е равна на 12 шилинга, само 14 2/5 парчета стока заместват авансирания постоянен капитал. Дванадесетчасовият работен ден се изразява в другите 9 3/5 парчета. Тъй като цената на работната сила е = 5 шилинга, в продукта от 6 парчета се изразява необходимото работно време, а в 3 3/5 парчета — принаденият труд. Съотношението между необходимия труд и принадения труд, което при средните обществени условия беше 5:1, сега е само 5:3. Същият резултат се получава и по следния начин: Стойността на продукта от дванадесетчасовия работен ден е 20 шилинга. От тях 12 шилинга се падат на стойността на средствата за производство, която пак се появява [в продукта]. Така че остават 8 шилинга като паричен израз на стойността, в която се изразява работният ден. Този паричен израз е по-висок от паричния израз на средния обществен труд от същия вид, 12 часа от който се изразяват само в 6 шилинга. Онзи труд, който има изключителна производителна сила, действа като умножен труд или създава в еднакви периоди време по-високи стойности отколкото средният обществен труд от същия вид. Но нашият капиталист, както и преди, плаща само 5 шилинга за еднодневната стойност на работната сила. Така че, за да възпроизведе тази стойност, работникът сега има нужда от само 7 1/2 часа, вместо от предишните 10. Затова пък неговият принаден труд пораства с 2 1/2 часа, а произвежданата от него принадена стойност — от 1 на 3 шилинга.

Затова капиталистът, който прилага подобрения начин на производство, присвоява като принаден труд една по-голяма част от работния ден отколкото другите капиталисти от същия клон. Той прави в частен случай това, което капиталът в неговата цялост прави при производството на относителната принадена стойност. Но от друга страна онази извънредна принадена стойност изчезва, щом новият начин на производство стане общоприет и с това изчезне разликата между индивидуалната стойност на по-евтино произвежданите стоки и тяхната обществена стойност.qd4 Същият закон за определянето на стойността чрез работното време, който капиталистът с новия метод почувства под формата на необходимостта да продава своята стока под нейната обществена стойност, тласка неговите съперници, под формата на принудителен закон на конкуренцията, да въвеждат новия начин на производство.*4 Така че, в края на краищата, целият този процес засяга общата норма на принадената стойност само когато повишаването на производителната сила на труда обхване такива клонове на производството, значи поевтинява такива стоки, които влизат в кръга на необходимите средства за живот, значи образуват елементи на стойността на работната сила.

Стойността на стоките е обратно пропорционална на производителната сила на труда. Също и стойността на работната сила, тъй като тя се определя от стокови стойности. Напротив, относителната принадена стойност е право пропорционална на производителната сила на труда. Тя расте с покачването и спада със спадането на производителната сила. Един среден обществен работен ден от 12 часа — при предпоставката, че паричната стойност е неизменна — произвежда постоянно все същия продукт на стойност 6 шилинга, както и да се разпределя тази стойностна сума между еквивалента на стойността на работната сила — и принадената стойност. Но ако поради покачване на производителната сила стойността на всекидневните средства за живот, а значи и еднодневната стойност на работната сила, спадне от 5 шилинга на 3 шилинга — принадената стойност пораства от 1 шилинг на 3 шилинга. За да се възпроизведе стойността на работната сила, преди бяха потребни 10 работни часа, а сега само 6. Четири работни часа станаха свободни и могат да бъдат присъединени към областта на принадения труд. Затова иманентен нагон и постоянна тенденция на капитала е да повдига производителната сила на труда, за да поевтинява стоката, а чрез поевтиняване на стоката да поевтинява самия работник.*5
[*5
„В каквато пропорция и да ce намаляват разходите на един работник, в същата пропорция ще се намалява и неговата работна заплата, ако индустрията през това време бъде свободна от всякакви ограничения.” („Considerations concerning taking of the Bounty on Corn exported etc.”, Лондон 1753 г., стр. 7) „Интересите на индустрията изискват: житото и всички други средства за живот да бъдат колкото може по-евтини; всичко, което ги прави по-скъпи, по необходимост поскъпява и труда… във всички страни, в които индустрията няма ограничения, цената на средствата за живот по необходимост влияе върху цената на труда. Последната винаги ще бъде намалявана, когато поевтинеят средствата за живот.” (Пак там, стр. 3). „Работната заплата спада в същата пропорция, в каквато порастват производителните сили. Машината наистина поевтинява необходимите средства за живот, но тя освен тях поевтинява и работника.” („А Prize Essay on the comparative Merits of Competition and Co-operation”, Лондон, 1834 г., стр. 27)]

Абсолютната стойност на стоката сама по себе си е безразлична за капиталиста, който я произвежда. Него го интересува само принадената стойност, която се съдържа в нея и може да бъде реализирана при продажбата. Реализацията на принадена стойност от само себе си съдържа и заместване на авансираната стойност. Но тъй като относителната принадена стойност расте право пропорционално на развитието на производителната сила на труда, докато стойността на стоките спада обратно пропорционално на същото това развитие, тъй като значи един и същ идентичен процес поевтинява стоките и увеличава съдържащата се в тях принадена стойност — с това се разрешава загадката, че капиталистът, когото интересува само производството на разменна стойност, постоянно се стреми да снизи разменната стойност на стоките — едно противоречие, с което един от основателите на политическата икономия, Кене, е измъчвал своите противници и на което те никак не са могли да му дадат отговор. „Вие признавате — казва Кене, — че колкото повече човек, без вреда за производството, може да спести разноски или скъпа работа при фабрикуването на индустриални продукти, толкова по-изгодно е това спестяване, понеже то намалява цената на произведението. И въпреки това вие вярвате, че производството на богатството, което произлиза от работите на индустриалците, се състои в увеличението на разменната стойност на техните произведения.”*6
[*6 „lis conviennent que plus on peut, sans prejudice, epargner de frais ou de travaux dispendieux dans la fabrication des ouvrages des artisans, plus cette epargne est profitable par la diminution du prix de ces ouvrages. Cependant ils croient que la production de richesse qui resuite des travaux des artisans consiste dans l'augmentation de la veleur venale de laurs ouvrages.” (Quesnay [Кене], Dialogues sur le Commerce et sur les Travaux des Artisans, стр. 188, 189)]
qd7

Така че при капиталистическото производство икономията на труда чрез развитие на производителната сила на труда*7 съвсем няма за цел скъсяването на работния ден. Тя цели само да скъси работното време, необходимо за произвеждането на едно определено количество стоки. Обстоятелството, че работникът при повишена производителна сила на своя труд произвежда за 1 час напр. 10 пъти повече стоки от по-рано, значи за всяко парче стока има нужда от 10 пъти по-малко работно време, съвсем не пречи на капиталиста и сега да го заставя да работи по 12 часа, както и по-преди, и в тези 12 часа да произвежда 1 200 парчета вместо предишните 120. Пък дори същевременно неговият работен ден може и да бъде удължен, така че той сега в 14 часа да произвежда 1 400 парчета, и т.н. Поради това у икономисти от калибъра на Мак-Кълък, Юър, Сениор и tutti quanti [итал.: тем подобни] човек може на една страница да прочете, че работникът трябва да бъде благодарен на капитала за развитието на производителните сили, понеже то скъсява необходимото работно време, а на следващата страница — че тази си благодарност той трябва да докаже на дело, като работи по 15 часа вместо предишните 10. Развитието на производителната сила на труда в рамките на капиталистическото производство има за цел да скъсява онази част от работния ден, в която работникът трябва да се труди за себе си, и тъкмо с това да удължава другата част от работния ден, през която работникът може да работи даром за капиталиста. Доколко този резултат може да бъде постигнат и без поевтиняване на стоките — това ще стане ясно при особените методи за производство на относителната принадена стойност, към чието разглеждане ние сега минаваме.

d001
(горе)
Единадесета глава

Кооперация

Капиталистическото производство фактически започва, както видяхме, едва там, където един и същ индивидуален капитал едновременно заангажира по-голям брой работници, значи където трудовият процес разширява своя обем и произвежда продукт на по-високо стъпало в количествено отношение. Едновременната дейност на по-голям брой работници на едно и също място (или, ако искате, на едно и също поле на труда), за производството на един и същ вид стока, под командата на един и същ капиталист, исторически и като понятие представлява изходна точка на капиталистическото производство. С оглед на самия начин на производство, напр. мануфактурата в своите наченки едва ли се различава от цеховата занаятчийска индустрия по нещо друго, освен по по-големия брой работници, заангажирани едновременно от един и същ капитал. Работилницата на цеховия майстор е само разширена.

Така че разликата на първо време е само количествена. Ние видяхме, че масата на принадената стойност, която даден капитал произвежда, е равна на принадената стойност, произведена от отделния работник, умножена с числото на едновременно заетите в работа работници. Това число само по себе си нищо не изменя в нормата на принадената стойност или в степента на експлоатация на работната сила, и с оглед на производството на стокова стойност изобщо всяка качествена промяна на трудовия процес изглежда безразлична. Това произтича от природата на стойността. Ако един дванадесетчасов работен ден се опредметява в 6 шилинга, то 1 200 такива работни дни ще се опредметят в 6 шилинга X 1 200. В единия случай в продукта са се въплътили 12 X 1 200 работни часа, в другия — 12. При производството на стойности многото се броят винаги само като много единици. Така че за производството на стойности няма разлика дали 1 200 работника произвеждат поединично — или заедно, под командата на един и същ капитал.

Впрочем в известни предели все пак се извършва известна модификация. Трудът, който е определен като стойност, е труд от средно обществено качество, значи е проява на една средна работна сила. Но една средна величина съществува винаги само като средна величина на множество различни индивидуални величини от един и същ вид. Във всеки клон на индустрията индивидуалният работник, Петър или Паул, се отклонява повече или по-малко от средния работник. Тези индивидуални отклонения, които в математиката се наричат „грешки”, се компенсират и изчезват, щом съберем по-голям брой работници. Прочутият софист и сикофант Едмунд Бърк дори твърди, че от практическия си опит като арендатор знае, че дори и в „такъв малък peloton” [френ.: отред] от 5 земеделски работника изчезва всяка индивидуална разлика в работата, така че първите срещнати петима възрастни английски земеделски работници,qd8 като работят заедно, ще извършат в едно и също време толкова работа, колкото които и да са други пет английски земеделски работници.*8 Както и да е, ясно е, че общият работен ден на един по-голям брой едновременно заети работници, разделен на броя на работниците, е сам по себе си един ден на среден обществен труд. Нека напр. работният ден на един работник да е дванадесетчасов. В такъв случай работният ден на 12 едновременно заети работници ще образува един общ работен ден от 144 часа, и макар че работата на всеки от тази дузина работници се отклонява повече или по-малко от средния обществен труд и, поради това, отделният работник може да употребява за една и съща работа малко повече или по-малко време, работният ден на всеки един от тях, като една дванадесета част от общия работен ден от 144 часа, притежава средно обществено качество. Но за капиталиста, който наема дузина работници, работният ден съществува като общ работен ден на дузината. Работният ден на всеки отделен работник съществува като кратна част на общия работен ден, съвсем независимо от това дали тези дванайсет души работят съвместно или цялата трудова връзка помежду им се състои само в това, че те работят за един и същ капиталист. Ако обаче тези 12 работника работят по двама у дребни майстори, тогава зависи от случая дали всеки отделен майстор ще произведе една и съща стойностна маса и, значи, ще реализира общата норма на принадената стойност. Може да има индивидуални отклонения. Ако работникът употребява значително повече време за произвеждането на една стока, отколкото това е обществено необходимо, ако индивидуално-необходимото за него работно време значително се отклонява от обществено-необходимото или средното работно време, неговият труд не може да се вземе за среден труд, а неговата работна сила — за средна работна сила. Тя или не ще бъде продадена, или пък само под средната стойност на работната сила. Така че като предпоставка трябва да бъде налице известен минимум умение при работата и ние по-нататък ще видим, че капиталистическото производство намира средства да отмерва този минимум. И все пак този минимум, се отклонява от средното равнище, макар че, от друга страна, трябва да се плаща средната стойност на работната сила. Затова от шестимата дребни майстори един ще извлече повече, друг — по-малко от общата норма на принадената стойност. Неравенствата взаимно се компенсират за цялото общество, но не и за отделните майстори. И така, законът за оплодотворяването изобщо се реализира напълно за отделния производител едва когато той произвежда като капиталист, като заангажира едновременно много работници, т.е. когато от самото начало поставя в движение среден обществен труд.*9
[*9
Господин професор Рoшер твърди, че бил открил, че една шивачка, която работи у госпожа професоршата два дни, извършва повече работа отколкото две шивачки, които госпожа професоршата наема по за един ден. Нека господин професорът прави своите наблюдения за капиталистическия производствен процес не в детската стая и не при условия, в които липсва главното действащо лице — капиталистът.]

Но и при неизменен начин на работа едновременното заангажиране на по-голям брой работници предизвиква революция в предметните условия на трудовия процес. Сгради, в които работят много лица, складове за сурови материали и т.н., съдове, инструменти, апарати и т.н., които служат на мнозина едновременно или последователно, накъсо — част от средствата за производство сега се консумират в трудовия процес общо. От една страна разменната стойност на стоките, значи и на средствата за производство, съвсем не се увеличава поради някакво увеличено използуване на тяхната потребителна стойност. От друга страна расте мащабът на общоупотребяваните средства за производство. Една стая, в която работят 20 тъкачи с техните 20 стана, трябва да бъде доста по-просторна от стаята на един независим тъкач с двама калфи. Но постройката на една работилница за 20 души струва по-малко труд отколкото постройката на 10 работилници по за двама души, и по този начин изобщо стойността на масово концентрираните и общи средства за производство не расте пропорционално на техния размер и техния полезен ефект. Общоизползвани средства за производство прехвърлят върху отделния продукт по-малка съставна част от своята стойност — отчасти защото общата стойност, която те прехвърлят, се разпределя едновременно на по-голяма маса продукти, отчасти защото те, в сравнение с единичните средства за производство, влизат в производствения процес наистина с абсолютно по-голяма, но ако се вземе предвид сферата на тяхното действие, с относително по-малка стойност. С това се намалява стойността на съставната част от постоянен капитал, а значи — пропорционално на неговата величина спада и общата стойност на стоката.” Резултатът е същият, както ако средствата за производство на стоката се произвеждат по-евтино. Тази икономия при употребата на средствата за производство произтича само от тяхната обща консумация в трудовия процес на мнозина. И средствата за производство добиват този характер, като условия на обществения труд или обществени условия на труда — за разлика от разпокъсаните и относително скъпи средства за производство на единичните самостойни работници или дребни майстори, дори и когато мнозината не работят обединено, а са заедно само по пространство. Част от сечивата на труда добиват този обществен характер преди да го добие самият трудов процес.

Икономията в средствата за производство трябва изобщо да се разглежда от две гледни точки. Първо, доколко тя поевтинява стоките и с това снизява стойността на работната сила. Второ, доколко тя изменя съотношението на принадената стойност към целия авансиран капитал, т.е. към сумата на стойността на неговите постоянни и променливи съставни части. Последният пункт ще бъде разгледан едва в първия отдел на третата книга на това съчинение, където ние препращаме заради взаимната връзка, и някои неща, чието място е тук. Ходът на анализа налага това разкъсване на предмета, което същевременно отговаря и на духа на капиталистическото производство. А именно, тъй като в него условията на труда самостоятелно противостоят на работника, икономията в тях се явява като отделна операция, която него никак не го засяга и поради това е отделена от методите, които покачват неговата лична производителност.

Формата на труда на мнозина, които планомерно и съвместно работят в един и същ производствен процес или в различни, но свързани помежду си производствени процеси, се нарича кооперация.*10
[*10
„Concours de forces” [френ.: съединение на сили]. Destutt de Tracy [Детю де Траси], Traite de la volonte etc., стр. 78]

Както нападателната сила на един кавалерийски ескадрон или съпротивителната сила на един пехотен полк съществено се различава от сбора на индивидуалните нападателни и съпротивителни сили, развивани от всеки отделен кавалерист или пехотинец, така и механическият сбор на силите на отделните работници се различава от обществената сила, която се развива, когато много ръце си сътрудничат едновременно в една и съща неразделна операция,qd11 както напр. когато трябва да се вдигне една тежест, да се върти една ръчка или да се махне от пътя някаква пречка.*11 В такива случаи ефектът на комбинирания труд или никак не може да бъде постигнат от единичния труд, или пък може да бъде постигнат само в много по-дълъг период от време или само в нищожен мащаб. Тук работата е не само до увеличаването на индивидуалната производителна сила чрез кооперацията, но до създаването на нова производителна сила, която сама по себе си трябва да бъде масова сила.*11а
[*11а „Когато един човек не може, а десет души трябва, за да повдигнат една тежест от цял тон, да напрегнат всичките си сили, — сто души ще направят това със силата само на единия си пръст.” (John Bellers [Джон Белърс], Proposals for raising a colledge of industry, Лондон, 1696 г., стр. 21)]

Независимо от новата сила, която се получава от сливането на много сили в една обща сила, при повечето производителни работи самият прост обществен контакт поражда едно съревнование и особено възбуждане на жизнения дух (animal spirits), които повишават индивидуалната работоспособност на отделните работници, така че една дузина работници заедно ще дадат в един едновременен работен ден от 114 часа много по-голям общ продукт отколкото 12 отделни работника,qd12 всеки от които работи 12 часа, или отколкото един работник, който работи 12 дни подред.*12 Това се дължи на обстоятелството, че човек по природа е ако не политическо животно, както мисли Аристотел*13, то във всеки случай — обществено животно.
[*13 Дефиницията на Аристотел в същност гласи, че човек по природа е гражданин на градската република. Тази дефиниция е също тъй характерна за класическата древност, както е характерна за янките дефиницията на Франклин, че човек по природа е производител на инструменти.

Макар мнозина едновременно и съвместно да изпълняват една и съща или еднородна операция, индивидуалната работа на всекиго може, като част от общия труд, да представлява различни фази на самия трудов процес, през които предметът на труда, благодарение на кооперацията, преминава по-бързо. Така напр., когато зидари образуват верига за предаване на тухли от основата на една скеля до нейния връх, всеки от тях върши една и съща работа и все пак отделните операции образуват последователни части на една обща операция, особени фази, през които трябва да мине всяка тухла в трудовия процесqd14 и през които тя с помощта на 24-те ръце на колективния работник преминава по-бързо отколкото с помощта на двете ръце на отделния работник, който би се качвал и слизал по скелята.*14 Предметът на труда преминава същото пространство за по-късо време. От друга страна има комбиниран труд и тогава, когато напр. един строеж се започва едновременно от различни краища, макар коопериращите се да извършват една и съща или еднородна операция. Комбинираният работен ден от 144 часа, който подхваща предмета на труда от много страни — тъй като комбинираният или колективният работник има очи и ръце отпред и отзад и до известна степен е вездесъщ, — произвежда общия продукт по-скоро отколкото 12 дванадесетчасови работни дни на повече или по-малко изолирани работници, които по необходимост по-едностранчиво извършват своята работа. При комбиниран труд едновременно назряват пространствено различни части от продукта.

Ние подчертахме, че мнозинството, които се допълват едни други, вършат една и съща или еднородна, работа, защото тази най-проста форма на съвместен труд играе голяма роля и в най-съвършената форма на кооперацията. Ако трудовият процес е сложен, самата маса на тези, които работят заедно, позволява да се разхвърлят различните операции на различни ръце, значи те да бъдат извършвани едновременно и с това да се скъси работното време, необходимо за изработването на целия продукт.*15
[*15 „Когато е въпрос за извършване на една сложна работа, различни неща трябва да се извършват едновременно. Един върши едно, докато друг върши нещо друго, и всички допринасят за постигането на един резултат, който не би могъл да бъде постигнат от сам човек. Единият гребе, докато другият управлява кормилото, а третият хвърля мрежата или хвърля харпуна, и риболовът има такъв успех, който би бил невъзможен без това взаимно съдействие (concours).” (Destutt de Tracy [Детю де Траси], Traite de la Volonte etc. [стр. 78 — Mocк. ред.]

В много клонове на производството има критични моменти, т.е. определени от самата природа на трудовия процес периоди, през които непременно трябва да се постигнат определени трудови резултати, ако напр. трябва да се остриже стадо овце или да се ожъне и прибере плодът на няколко моргена нива, количеството и качеството на продукта зависи от това, операцията да бъде започната и свършена в известно време. Периодът време, през който може да се простира трудовият процес, тук е предписан, както напр. при ловенето на херинги. Отделният работник може от един ден да изкара само един работен ден, да кажем от 12 часа, но кооперацията напр. от 100 души разширява един дванадесетчасов ден на работен ден от 1 200 часа. Краткостта на работния срок се компенсира от величината на масата труд, която в решителния момент се хвърля в полето на производството. Навременният резултат тук зависи от едновременното влагане на много комбинирани работни дни, а размерите на полезния ефектqd16 — от броя на работниците, който обаче винаги остава по-малък от броя на онези работници, които поединично за същото време биха изпълнили същото поле на действие.*16 Поради липсата на такава кооперация в западната част на Съединените щати всяка година пропада маса жито, а в онези части на Източна Индия, където английското господство е разрушило стария общинен строй, — маса памук.*17
[*17 „Следващото зло, което човек надали очаква да срещне в една страна, която експортира повече труд отколкото коя да е друга страна в света, с изключение може би на Китай и Англия — се състои в невъзможността да се намерят достатъчен брой ръце за беритбата на памук. Поради това големи количества от жътвата остават неприбрани, а друга част се събира, когато вече опада по земята и, разбира се, се обезцвети и отчасти загние, така че поради липса на работници през работното годишно време плантаторът сега е принуден да се помири със загубата на голяма част от памучната жътва, от която Англия така се нуждае.” („Bengal Hurkaru. Bi-Monthly Overland Summary of News”, 22 юли 1861 г.)]

От една страна кооперацията позволява да се разшири пространствената сфера на труда и затова при известни трудови процеси тя е необходима по силата на самата пространствена връзка на предмета на труда, като при пресушаване на земи, издигане на диги, напояване, строеж на канали, шосета, железници и т.н. От друга страна тя дава възможност, в съотношение с мащаба на производството, за пространствено стесняване на производственото поле. Това ограничаване на пространствената сфера на труда при същевременно разширяване на сферата на неговото действие, с което се спестяват цяла маса фалшиви разноски (faux frais), произлиза от съсредоточаване на работниците, от сбиването на различни трудови процеси и от концентрацията на средствата за производство.*18
[*18
„С прогреса на земеделието целият капитал и целият труд, които по-рано са били влагани разпръснато на 500 акра, а може би и на повече, сега се концентрират за по-основно обработване на 100 акра.” Макар че „по отношение на влаганото количество капитал и труд пространството се е стеснило (is concentrated), то все пак представлява една разширена сфера на производството, в сравнение с онази сфера на производcтвото, която по-рано е притежавал или обработвал един единствен независим производител” (R. Jones [P. Джонс], An Essay on the Distribution of Wealth On Rent, Лондон, 1831 г., стр. 191)]

В сравнение с една еднакво голяма сума от отделни индивидуални работни дни комбинираният работен ден произвежда по-големи маси потребителна стойност и поради това намалява работното време, необходимо за получаването на един определен полезен ефект. Дали в дадения случай той добива тази повишена производителна сила, защото увеличава механичната сила на труда; или разширява неговата пространствена сфера на действие; или стеснява пространственото поле на производството в сравнение с мащаба на производството; или в критичния момент поставя в движение за малко време много труд; или събужда съревнование и напряга жизнената енергия на отделните работници; или придава на еднородните операции на мнозина отпечатъка на последователност и многостранност; или извършва различни операции едновременно; или икономисва средства за производство чрез общото им използване; или придава на индивидуалния труд характера на среден обществен труд — във всички случаи специфичната производителна сила на комбинирания работен ден е обществена производителна сила на труда или производителна сила на обществен труд. Тя произтича от самата кооперация. В планомерно сътрудничество с други работници работникът смъква своите индивидуални граници и развива своята родова мощ.*19
[*19 „Силата на отделния човек е нищожна, но съединението на нищожните сили образува една обща сила, която е по-голяма от сбора на всички частични сили, така че още самото съединение на сили може да намали времето и да увеличи сферата на тяхната дейност.” (G. R. Carli [Дж. Р. Карли], забележка към P. Verri [П. Вери], Meditazioni etc., том XV, стр. 196)]

Щом изобщо работници не могат да работят съвместно, ако не са заедно — така че тяхното коопериране в определено пространство е условие за тяхната кооперация, то наемни работници не могат да се кооперират, ако не бъдат едновременно заангажирани от един и същ капитал, от един и същ капиталист, т.е. ако той не купи едновременно техните работни сили. Поради това общата стойност на тези работни сили или надничната сума на работниците за един ден, за една седмица и т.н. трябва да бъде събрана в джоба на капиталиста, преди самите работни сили да бъдат събрани в производствения процес. Едновременното плащане на 300 работника, дори само за един ден, налага влагане на по-голям капитал отколкото седмичното плащане на малко работници през цялата година. Така че броят на коопериращите работници, или степента на кооперацията, зависи преди всичко от величината на капитала, койтo отделният капиталист може да вложи за купуване на работни сили, т.е. от размера, в който един капиталист разполага със средствата за живот на много работници.

Както с променливия, така стои работата и с постоянния капитал. Разходът напр. за суров материал е 30 пъти по-голям за капиталиста, който наема 300 работника, отколкото за всеки от 30-те капиталисти, които наемат по 10. Наистина, размерът на стойността и материалната маса на колективно употребяваните средства на труда не растат в същата степен, както броят на заетите работници, но те растат значително. Така че концентрацията на по-големи маси от средства за производство в ръцете на отделни капиталисти е материално условие за кооперацията на наемни работници, а размерът на кооперацията или степента на производството зависи от размера на тази концентрация.

Първоначално една известна минимална величина на индивидуалния капитал се явяваше необходима, за да може числото на едновременно експлоатираните работници, а значи и масата на произвежданата принадена стойност, да бъде достатъчна, така че експлоататорът на чужд труд да бъде освободен от физически труд, от дребен майстор да стане капиталист и по този начин формално да се създаде едно капиталистическо отношение. A сега тази минимална величина се явява като материално условие за превръщането на множество разпокъсани и независими едни от други индивидуални трудови процеси в един комбиниран обществен трудов процес.

Също тъй и командната роля на капитала над труда първоначално беше само формална последица на това, че работникът, вместо да работи за себе си, работи за капиталиста, а значи и под командата на капиталиста. Но с кооперирането на много наемни работници командната роля на капитала се превръща в необходимо изискване за извършването на самия трудов процес, в действително условие за производството. Заповедта на капиталиста в полето на производството сега става също тъй необходима, както и заповедта на генерала на бойното поле.

Всеки непосредствено обществен или общ труд в по-голям мащаб изисква, повече или по-малко, такова ръководство, което постига хармония между индивидуалните дейности и изпълнява общите функции, произтичащи от движението на целокупния производителен организъм, за разлика от движението на неговите самостойни органи. Един отделен цигулар се дирижира сам, но един оркестър има нужда от диригент. Тази функция на ръководство, надзор и съгласуване става функция на капитала, щом подчиненият му труд стане кооперативен. Като специфична функция на капитала, функцията на ръководството придобива специфични характерни белези.
qd20
Преди всичко движещият мотив и определящата цел на капиталистическия производствен процес е колкото може по-голямото самонарастване на капитала,
*20 т.е. колкото може по-голямо производство на принадена стойност, значи колкото може по-голяма експлоатация на работната сила от страна на капиталиста. Заедно с масата на едновременно наетите работници расте и тяхната съпротива, а с това по необходимост се усилва и натискът на капитала за преодоляване на тази съпротива. Ръководството в ръцете на капиталиста не е само специфична функция, която произтича от природата на обществения трудов процес и принадлежи на капиталиста — то същевременно е функция на експлоатацията на един обществен трудов процес и затова е обусловено от неизбежния антагонизъм между експлоататора и суровия материал на неговата експлоатация.qd21 Също тъй с размера на средствата за производство, които противостоят на работника като чужда собственост, расте и необходимостта от контрол над тяхната целесъобразна употреба.*21 Сетне, кооперацията на наемните работници е само прост резултат от действието на капитала, който ги наема едновременно. Връзката между техните функции, както и тяхното единство като целокупен производствен организъм, лежат вън от тях, в капитала, който ги събира наедно и ги държи заедно. Затова взаимната връзка на техния труд им противостои мислено като план, а практически — като авторитет на капиталиста, като власт на една чужда воля, която подчинява тяхната дейност на своята цел.

Така че ако капиталистическото ръководство по своето съдържание е двояко, поради двоякостта на самия производствен процес, който трябва да бъде ръководен и който от една страна е обществен трудов процес за произвеждане на даден продукт, а от друга — процес на нарастване стойността на капитала, то по своята форма е деспотично. С развитието на кооперацията в по-голям мащаб този деспотизъм развива свойствените си форми. Както капиталистът в началото се освобождава от ръчния труд, щом капиталът му достигне онази минимална величина, едва от която започва същинското капиталистическо производство, така сега той отстъпва функцията на непосредствен и непрекъснат надзор над самите отделни работници и работнически групи на един особен вид наемни работници. Както една армия има нужда от военни офицери и подофицери, така и една работническа маса, която работи съвместно под командата на един и същ капиталист, има нужда от индустриални офицери (управители, managers) и подофицери (надзиратели, foremen, overlookers, contremaitres), които през време на трудовия процес командват от името на капитала. Техният труд като върховен надзор се затвърдява като тяхна изключителна функция.qd21a Като сравнява начина на производството на независимите земеделци или на самостойните занаятчии с почиващото на робски труд стопанство на плантаторите, политическият икономист причислява този труд на върховен надзор към faux frais de production [френ.: фалшиви производствени разноски].*21a Напротив, като разглежда капиталистическия начин на производство, той идентифицира функцията на ръководството, доколкото тя произтича от природата на съвместния трудов процес, със същата функция,qd22 както тя се обуславя от капиталистическия, а значи от антагонистичния характер на този процес.*22 Капиталистът е капиталист не защото е индустриален ръководител, а става индустриален командир, защото е капиталист. Главното командване в индустрията става атрибут на капитала, също както във феодалната епоха главното командване във война и в съда е било атрибут на поземлената собственост.*22a
[*22a Поради това Огюст Кaнт и неговата школа би трябвало да могат да докажат вечната необходимост от феодални господари, както вече са сторили това за капиталистическите господари.]

Работникът е собственик на своята работна сила, додето като неин продавач се пазари с капиталиста и може да продава само това, което притежава — своята индивидуална, единична работна сила. Това отношение никак не се изменя от обстоятелството, че капиталистът купува вместо една — 100 работни сили, и вместо с един работник — сключва договори със 100 независими един от друг работници. Той може да експлоатира тези 100 работника и без да ги кара да работят кооперирано. Затова капиталистът плаща стойността на 100 самостоятелни работни сили, но не плаща комбинираната работна сила на стоте работника. Като независими личности работниците са единични лица, които влизат в отношение към един и същ капитал, но не и помежду си. Тяхната кооперация започва едва в трудовия процес, но в трудовия процес те вече са престанали да принадлежат на себе си. С влизането си в него те влизат в състава на капитала. Като коопериращи, като членове на един работещ организъм те самите са само особен начин на съществуване на капитала. Затова производителната сила, която работникът развива като обществен работник, е производителна сила на капитала. Обществената производителна сила на труда се развива безплатно, щом работниците са поставени в определени условия — а капиталът ги поставя в тези условия. Тъй като обществената производителна сила на труда нищо не струва на капиталиста и тъй като, от друга страна, работникът не я развива преди самият му труд да принадлежи на капитала, тя изглежда като производителна сила, която капиталът притежава по природа, като негова присъща производителна сила.

Примери за колосалното действие на простата кооперация представляват гигантските постройки на старите азиатци, египтяни, етруски и т.н.

В древни времена се е случвало тези азиатски държави, след като покрият своите граждански и военни разходи, да притежават един остатък от средства за живот, който са могли да употребяват за величествени и за общополезни дела. По силата на това, че в тяхна власт са били работните ръце на почти цялото неземеделско население и че монархът и жреците са имали изключителното право да разполагат с този остатък, те са разполагали със средства за строежа на онези могъщи паметници, с които са покрили цялата страна… За придвижване на колосалните статуи и на грамадните тежести, чийто транспорт буди нашето изумление, е бил разточително използван почти само човешки труд. Броят на работниците и концентрацията на техните усилия са били достатъчни. Така ние виждаме могъщи коралови рифове да се надигат от дълбините на океана и да образуват острови и суша, макар всеки индивидуален участък (depositary) да е бил мъничък, слаб и жалък. Неземеделските работници на една азиатска монархия не са могли да вложат в работа нещо друго освен своите индивидуални телесни усилия, но тяхната сила е в тяхната численост, и властта на ръководството над тези маси е дала началото на тези гигантски строежи.qd23 Концентрацията на доходите, от които живеят работниците, в една ръка или в малко ръце е направила възможни такива предприятия.*23

Тази власт на азиатските и египетските царе, на етруските теократи и т.н. е преминала в модерното общество върху капиталиста, все едно дали той се явява като отделен капиталист или, както е при акционерните дружества, като комбиниран капиталист.
qd23a
Кооперацията в трудовия процес, както я намираме в наченките на човешката култура, у ловджийските народи
*23а или напр. в земеделието на индийските общинни формации, почива от една страна на общата собственост върху производствените условия, а от друга страна — на това, че отделният индивид още не се е откъснал от пъпното черво на племето или общината, както отделната пчела не се откъсва от своя кошер. И по едното, и по другото тази форма на кооперацията се различава от капиталистическата кооперация. Спорадичното прилагане на кооперацията в голям мащаб в античния свят, в средните векове и в модерните колонии почива на непосредни отношения между господари и подчинени, най-често — на робството. Капиталистическата форма, напротив, по начало предпоставя свободния наемен работник, който продава на капитала своята работна сила.qd24 Но исторически тя се развива в противоположност на селското стопанство и на независимото занаятчийство, все едно дали последното има или няма цехова форма.*24 Спрямо тях капиталистическата кооперация се явява не като особена историческа форма на кооперацията, а самата кооперация се явява като историческа форма, свойствена на капиталистическия процес на производство и съставяща негова специфична отлика.

Както развиваната благодарение на кооперацията обществена производителна сила на труда се явява като производителна сила на капитала, така и самата кооперация се явява като специфична форма на капиталистическия производствен процес, в противоположност на производствения процес на отделните работници или и на дребните майстори. Това е първата промяна, която претърпява действителният трудов процес, когато бъде подчинен на капитала. Tази промяна се извършва стихийно. Нейната предпоставка — едновременното заангажиране на по-голям брой наемни работници в един и същ трудов процес — съставя изходната точка на капиталистическото производство. Тя съвпада със съществуването на самия капитал. Затова, ако от една страна капиталистическият начин на производство се представя като историческа необходимост за превръщането на трудовия процес в обществен процес — от друга страна тази обществена форма на трудовия процес се представя като един метод, който капиталът употребява, за да експлоатира по-доходно трудовия процес чрез повишаване на неговата производителна сила.

В досега разглеждания прост образ на кооперацията тя съвпада с производството на по-високо стъпало, но не образува стабилна, характерна форма на една особена епоха от развитието на капиталистическия начин на производство.qd25 Най-многото тя се явява приблизително така в занаятчийските наченки на манифактурата*25 и в онзи вид едро земеделие, който отговаря на манифактурния период и се различава от селското стопанство главно само по масата на едновременно заангажираните работници и по размера на концентрираните средства за производство. Простата кооперация е винаги още господстваща форма в такива клонове на производството, в които капиталът оперира в голям мащаб, а разделението на труда или машинарията не играят голяма роля.

Кооперацията остава основната форма на капиталистическия начин на производство, макар че самият неин прост образ се явява като особена форма наред с другите й, по-развити форми.

d002
(горе)
Дванадесета глава

Разделение на труда и манифактура

1. Двояк произход на манифактурата

Кооперацията, почиваща на разделението на труда, си създава своя класически образ в мануфактурата. Като характерна форма на капиталистическия производствен процес тя господствува през същинския мануфактурен период, който, в груби граници, се простира от средата на 16-ти век до последната третина на 18-ти век.

Манифактурата възниква по двояк начин.

В първия случай работници от разнородни, самостоятелни занаяти, през чиито ръце трябва да премине един продукт докато стане съвсем готов, биват обединени в една работилница, под командата на един и същ капиталист. Напр. една карета е била цялостният продукт на труда на голям брой независими занаятчии, като колар, сарач, шивач, железар, медникар, стругар, реснар, стъклар, бояджия, лакировчик, златар и т.н. Каретната манифактура обединява всички тези различни занаятчии в една работилница, дето те съвместно извършват своята работа. Наистина, една карета не може да се позлатява преди да бъде направена. Но ако едновременно се правят много карети, постоянно може част от тях да се намират във фазата на позлатяването, докато друга част преминават през друга, по-раншна фаза от производствения процес. Дотук ние още стоим на почвата на простата кооперация, която заварва своя материал от хора и неща. Но твърде скоро настъпва съществена промяна. Шивачът, железарят, сарачът и т.н., които вече са заети само в каретното производство, малко по малко заедно с навика изгубват и способността си да изпълняват своя стар занаят в целия му обем. От друга страна, тяхната сегашна едностранчива дейност вече добива такава форма, която е най-целесъобразна за стеснената сфера на действие. Първоначално каретната манифактура се е явявала като комбинация на самостойни занаяти. Постепенно тя става разделяне на каретното производство на неговите различни особени операции, всяка от които се кристализира като изключителна функция на един работник, а тяхната съвкупност се изпълнява от сдружението на тези частични работници. Текстилната манифактура и цял ред други манифактури са изникнали също така от комбинацията на различни занаяти под командата на един и същ капитал.*26
[*26 За да посочим по-модерен пример за тоя начин на образуване на мануфактурите, привеждаме следния цитат: Копринопредачеството и копринотъкачеството в Лион и Ним са съвсем патриархални; те дават работа на много жени и деца, но без да ги преуморяват или съсипват; те ги оставят в техните прекрасни долини на реките Дром, Вар, Изер, Воклюз, за да отглеждат своите буби и да точат пашкулите: те никога не добиват вид на същински фабрични предприятия. Ако се вгледаме по-добре… принципът за разделението на труда разкрива тук една особена своеобразност. Наистина, има предачки, пресуквачи, бояджии, сновачи и накрай тъкачи; но те не са обединени в една и съща работилница и не зависят от един и същ майстор; те всички са независими.” (A. Blanqui [А. Бланки], Cours d’Economie Industrielle, съставен от А. Блез, Париж 1838—39 г., стр. 79) Откато Бланки е написал тези редове, различните независими работници отчасти са обединени във фабрики. (Към четвъртото издание: А откато Маркс написа горното, в тия фабрики бе въведен механичният стан, който бърже изтиква ръчния тъкачен стан. Копринарската индустрия в Крефелд също има какво да поразкаже по това. — Ф. Е.)]

Но мануфактурата възниква и по противоположен път. Един и същ капитал едновременно заангажира, в една и съща работилница, много занаятчии, които извършват една и съща или еднородна работа, напр. правят хартия, или букви, или игли. Това е кооперация в най-простата й форма. Всеки от тия занаятчии (може би с по един или двама калфи) изработва цялата стока, значи последователно извършва всичките различни операции, необходими за нейното изработване. Той продължава да работи по своя стар занаятчийски начин. Но външните обстоятелства скоро налагат да се използва другояче концентрацията на работниците в едно здание и едновременността на тяхната работа. Напр. за определен срок трябва да се приготви по голямо количество готова стока. Тогава работата се разпределя. Вместо един и същ занаятчия да извършва последователно различните операции, отделят тези операции една от друга, изолират ги, поставят ги пространствено една до друга, отреждат всяка от тях на отделен занаятчия и коопериращите заедно и едновременно извършват всички тези операции. Това случайно разпределение се повтаря, проявява свойствените си предимства и малко по малко се вкостенява като систематическо разделение на труда. От индивидуален продукт на един самостоятелен занаятчия, който извършва разновидни операции, стоката се превръща в обществен продукт на сдружение от занаятчии, всеки от които постоянно извършва една и съща частична операция. Същите операции, които са се преливали една в друга като последователни действия на немския цехов производител на хартия, в холандската книжна манифактура се превърнали в самостойни, паралелно протичащи частични операции на мнозина коопериращи работници; тези операции се извършват паралелно. Нюрнбергският цехов майстор-иглар образува основния елемент на английската игларска манифактура. Но докато онзи майстор-иглар е преминавал последователно през поредица от може би 20 различни операции, в Англия скоро 20 майстори заработили един до друг, всеки по една от 20-те операции, които вследствие на опита били още повече разчленени, изолирани и обособени като изключителни функции на отделни работници.

И тъй, произходът на манифактурата, нейният развой от занаята е двояк. От една страна тя изхожда от комбинацията на разнородни, самостойни занаяти, които до такава степен губят своята самостойност и стават едностранчиви, че вече се превръщат в самодопълващи се една друга частични операции в производствения процес на една и съща стока. От друга страна тя изхожда от кооперирането на еднородни занаятчии, разлага техния един и същ индивидуален занаят на неговите различни особени операции и изолира и обособява тези операции до такава степен, че всяка от тях става изключителна функция на един специален работник. Така че манифактурата от една страна въвежда или доразвива разделението на труда в даден производствен процес, а от друга — комбинира занаяти, които от по-рано са били отделени. Но каквато и да е нейната конкретна изходна точка, крайната й форма е винаги една и съща — един производствен механизъм, чиито органи са хора.

За правилното разбиране на разделението на труда в манифактурата е важно да се имат предвид следните точки: Преди всичко анализът на производствения процес в неговите особени фази тук напълно съвпада с разлагането на една занаятчийска дейност на нейните различни частични операции. Все едно дали операцията е сложна или проста, нейното изпълнение си остава занаятчийско и затова зависимо от силата, сръчността, бързината и увереността на отделния работник, когато той манипулира със своя инструмент. Занаятът си остава основа. Тая тясна техническа база изключва действително-научния анализ на производствения процес, тъй като всеки частичен процес, през който минава продуктът, трябва да бъде изпълним като частична занаятчийска работа. Именно защото занаятчийската сръчност си остава основа на производствения процес всеки отделен работник се прикрепва изключително към една частична функция и неговата работна сила се превръща в доживотен орган на тази частична функция. Най-сетне, това разделение на труда е един особен вид кооперация и много от неговите предимства произтичат от общата същност на кооперацията, а не от тази нейна особена форма.

d003
(горе)

2. Частичният работник и неговото сечиво

 Ако навлезем в подробностите — ясно е преди всичко, че един работник, който цял живот извършва една и съща проста операция, превръща цялото си тяло в неин автоматичен, едностранен орган и затова изразходва за извършването й по-малко време отколкото занаятчията, който последователно извършва цял ред операции. Комбинираният сборен работник, който образува живия организъм на манифактурата, се състои само от такива едностранни частични работници.qd27 Затова, в сравнение със самостойния занаят, при манифактурата се произвежда повече за по-малко време или се покачва производителната сила на труда.*27 Методът на частичния труд се усъвършенства и след като този труд е обособен като изключителна функция на едно лице. Постоянното повтаряне на една и съща ограничена операция и концентрирането на вниманието върху тази ограничена операция научават работника, както показва опитът, с най-малко разходване на сили да достига желания полезен ефект. А тъй като винаги едновременно живеят и работят съвместно в едни и същи манифактури различни работнически поколения, придобитите по този път технически похвати скоро се закрепват, натрупват и препредават.*28
[*28 „Работа, която върви лесно, е само наследена сръчност.” (Th. Hodgskin [Т. Ходскин], Popular Political Economy, [Лондон 1827 г. — Mocк. ред.] стр. 48)]

Манифактурата наистина създава виртуозността на частичния работник, като възпроизвежда вътре в работилницата и систематично докарва до крайност самораслото разделение на занаятите, което тя е заварила в обществото. От друга страна фактът, че тя превръща частичния труд в доживотна професия на един човек, отговаря на стремежа на предишните общества да правят занаятите наследствени, да ги вкаменяват в касти или да ги вкостеняват в цехове, в случай че определени исторически условия създават някоя променливост на индивида, противоречеща на кастовия режим.qd29 Касти и цехове произлизат от един и същ природен закон, който управлява разделението на растенията и животните на видове и разновидности, само че на известна степен от развитието наследствеността на кастите или изключителността на цеховете се декретира, като обществен закон.*29 „Муселинът от Дака по тънкост, басмите и другите материи от Коромандел по хубост и трайност на боите никога не са били надминавани. И въпреки това те се произвеждат без капитал, машини, разделение на труда или някое от другите средства, които дават толкова много предимства на европейската фабрикация. Тъкачът там е изолиран индивид, който изготвя тъканта по поръчка на някой клиент и то на тъкачен стан от най-проста конструкция, понякога съставен само от дървени, грубо сглобени бичмета. Той дори няма апарат за опъване на основата; затова станът трябва да остане опънат по цялата си дължина и става тъй безформен и дълъг,qd30 че за него няма място в колибата на производителя, който затова трябва да върши своята работа под открито небе, където всяка промяна на времето я прекъсва.”*30 Само особената сръчност, натрупана от поколение на поколение и предавана по наследство от баща на син, придава на индуса, както на паяка, тази виртуозност. И все пак — в сравнение с мнозинството манифактурни работници — такъв индийски тъкач извършва много сложна работа.

Един занаятчия, който извършва последователно различните частични процеси от производството на един продукт, трябва постоянно да мени ту мястото, ту инструментите. Преходът от една операция към друга прекъсва протичането на неговата работа и образува един вид пора в неговия работен ден. Тези пори се свиват, щом той цял ден непрекъснато извършва една и съща операция, или изчезват в същия размер, в който се намалява променливостта на неговите операции. Повишената производителност тук се дължи или на увеличаващото се изразходване на работна сила в даден период време, т.е. на растяща интензивност на труда, или на намаление на непроизводителното изразходване на работна сила. А именно, излишното изразходване на сили, което се налага при всеки преход от покой към движение, се компенсира при по-голяма дълготрайност на веднъж достигнатата нормална бързина. От друга страна продължителността на еднообразната работа руши напрежението и пъргавината на жизнената енергия, която в промяната на дейността намира и почивка, и възбуда.

Производителността на труда зависи не само от виртуозността на работника, но и от съвършенството на неговите сечива. Сечива от eдин и същи вид, като инструменти за рязане, пробиване, бутане, удряне и т.н., се употребяват в различни трудови процеси, а и в един и същ трудов процес един и същ инструмент служи за различни операции. Но щом различните операции на един трудов процес бъдат отделени една от друга и всяка частична операция получи в ръцете на частичния работник колкото може по-подходяща, а значи и изключителна форма, става необходима промяна на сечивата, които дотогава са служили за различни цели. Посоката на изменението на тяхната форма следва, по силата на опита, от особените мъчнотии, които се дължат на непроменената форма. Диференциацията на работните инструменти, чрез която инструменти от един и същ вид получават особени трайни форми за всяко тяхно особено приложение, и тяхната специализация, по силата на която всеки такъв специален инструмент действа в целия си капацитет само в ръцете на специфични частични работници — са характерни за манифактурата. Само в Бирмингам се произвеждат около 500 разновидни чукове и от тях не само че всеки служи за особен производствен процес, но известен брой разновидности често служат само за различни операции в един и същ процес. Манифактурният период опростява, подобрява и разнообразява сечивата на труда, като ги приспособява към изключителните функции на частичните работници.*31 С това той създава едно от материалните условия за машините, които се състоят от комбинация на прости инструменти.
[*31 Дарвин в своето епохално съчинение „За произхода на видовете” бележи следното за природните органи на растенията и животните: „Докато един и същ орган трябва да изпълнява различни функции, основание за неговата изменчивост би могло да се намери може би в това, че естественият подбор не така грижливо запазва или потъпква всяко дребно отклонение на формата, както ако същият орган би бил предназначен за изпълнението на само една определена задача. Така ножове, предназначени за рязане на всякакви неща, могат да имат приблизително еднаква форма, докато едно сечиво, предназначено само за едно определено употребление, за всяко друго употребление трябва да има друга форма.”]

Частичният работник и неговият инструмент образуват простите елементи на манифактурата. Нека се обърнем сега към нейния цялостен вид.

d004
(горе)

3. Двете основни форми на манифактурата — хетерогенна манифактура и органична манифактура

 По своята структура манифактурата притежава две основни форми, които, макар и да се преплитат понякога, образуват два съществено различни вида и играят съвсем различни роли, особено при по-сетнешното превръщане на манифактурата в едра машинна индустрия. Този двоен характер произтича от природата на самия продукт. Този продукт или се образува чрез чисто механично сглобяване на самостойни частични продукти, или дължи своя завършен образ на поредица от свързани помежду си процеси и манипулации.

Един локомотив напр. се състои от над 5 000 самостойни части. Само че той не може да служи за пример на първия вид същинска мануфактура, тъй като е създание на едрата индустрия. Но като такъв пример можем да вземем часовника, с който и Уйлям Пети илюстрира манифактурното разделение на труда. От индивидуално произведение на един нюрнбергски занаятчия часовникът се е превърнал в обществен продукт на безброй частични работници, като: производител на недообработени механизми, на пружини, на циферблати, на спирали, на дупчени камъни и анкърови палети, на стрелки, на капаци, на винтчета, златари; и всички с много техни разновидности, като напр. производител на колелца (и то месинговите и стоманените колелца също поотделно), на пиньони, на механизма на стрелките, acheveur de pignon (прикрепява колелцата към зъбните лагери, полира т.н. facettes), производител на игли-оси, planteur de finissage (поставя различните колела и лагери в механизма), finisseur de barillet (доизрязва зъбците, дава нужната ширина на дупките, здраво закрепява частите), производител на анкърови функции, а при цилиндровите функции — такъв и на цилиндрови функции, производител на ешапманни колела, на баланси, на рекети (механизма за регулиране на часовника), planteur d'echappement (същинският производител на анкърови функции (начертава и поставя осите на ешапмана]) след това repasseur de barillet (окончателно довършва поставянето на пружините и на механизма), полировач на стоманените части, полировач на колелцата, полировач на винтчетата, рисувач на цифри, производител на циферблата (разтопява емайла върху медната плочка), fabricant de pendants (прави само дръжката на капаците), finisseur de charniere (втиква месинговия шарнирен щифт в кутията), faiseur de secret (поставя пружините, чрез освобождаването на които отскачат капаците), гравьор, ciseleur [резбар], polisseur de botte (полировач на капаците), и т.н. и т.н., и най-накрая — repasseur, който сглобява целия часовник и го предава пуснат в ход. Само малко части от часовника минават през различни ръце. И всички тези membra disjecta [лат.: разпръснати членове] се събират едва в ония ръце, които най-сетне ги свързват в цялостен механизъм. Поради това външно отношение на готовия продукт към неговите разнородни елементи тук, както и при други подобни произведения, комбинацията на частичните работници в една и съща работилница е нещо случайно. Самите частични работи пак могат да се упражняват като независими един от друг занаяти, както е в кантоните Во и Ньошател, докато напр. в Женева има големи часовникарски манифактури, т.е. непосредствена кооперация на частични работници под командата на един капитал. И в последния случай циферблати, пружини и капаци рядко се изготвят в самата манифактура. Комбинираното манифактурно производство в този случай е доходно само при изключителни условия,qd32 тъй като между работниците, които искат да работят в къщи, конкуренцията е най-голяма, раздробяването на производството на маса хетерогенни процеси дава слаба възможност за използване на общи средства на труда и при разхода за работилници и т.н.*32 Впрочем и положението на тия частични работници, които работят в къщи, но за даден капиталист (фабрикант, etablisseur), е съвсем различно от това на самостоятелния занаятчия, който работи за своите собствени клиенти.*33
[*33
В часовникарството, тоя класически пример на хетерогенна манифактура, може много точно да се проучи споменатата по-горе диференциация и специализация на работните инструменти, която произтича от разлагането на занаятчийската дейност.]

Вторият вид манифактура, нейната съвършена форма, произвежда продукти, които преминават през много свързани помежду си фази на развитие, през редица постепенни процеси, както напр. в манифактурата за шевни игли телът преминава през ръцете на 72 и дори на 92 частични работници.

Доколкото такава манифактура комбинира първоначално разпръснати занаяти, тя намалява пространственото разделение между отделните производствени фази на продукта.qd34 Скъсява се времето за преминаването му от един стадий в друг, както и трудът, нужен за тези преминавания.*34 По този начин — в сравнение със занаята — се печели производителна сила, и то тази печалба произтича от общия кооперативен характер на манифактурата. От друга страна свойственият й принцип на разделение на труда обуславя изолиране на различните производствени фази, които са обособени едни спрямо други като също толкова видове частичен занаятчийски труд. Установяването и поддържането на взаимната връзка между изолираните функции изисква постоянно пренасяне на продукта от едни ръце в други и от един процес в друг. От гледна точка на едрата индустрия това обстоятелство е характерна за мануфактурата, скъпо струваща и иманентна на нейния принцип нейна ограниченост.*35
[*35 „Отделянето на различните производствени стадии в манифактурата, което произтича от употребяването на ръчен труд, извънредно много увеличава производствените разноски; загубата произлиза главно от простото препращане от един работен процес към друг.” („The Industry of Nations”, Лондон, 1855 г., част ІІ, стр. 200)]

Ако разгледаме определено количество суров материал, напр. парцали в книжната манифактура или тел в игларската манифактура, ще видим, че докато приеме окончателната си форма, той преминава в ръцете на различните частични работници един степенуван по време ред от производствени фази. Ако, напротив, разгледаме работилницата като един цялостен механизъм, ще видим, че суровият материал едновременно се намира във всички свои производствени фази. С една част от своите многобройни, въоръжени с инструменти ръце сборният работник — който е съставен от частични работници — изтегля тела, докато в същото време с други свои ръце и сечива го изправя, с други го реже, изостря и т.н. От последователни по време, различните степенувани процеси се превръщат в пространствено паралелни процеси.qd36 Това позволява да се получи за едно и също време повече готова стока.*36 Наистина, споменатата по-горе едновременност произтича от общата кооперативна форма на целокупния процес, но манифактурата не само заварва условията за кооперация, но и отчасти сама ги създава едва чрез разчленяването на занаятчийската дейност. От друга страна тя постига тази обществена организация на трудовия процес само чрез приковаване на един и същ работник към един и същ детайл.

Тъй като частичният продукт на всеки частичен работник е същевременно само особен стадий от развитието на един и същ продукт, един работник доставя на другия, или една група работници — на другата, нейния суров материал. Резултатът от труда на единия съставя изходен пункт за труда на другия. Така че в този случай един работник непосредствено дава работа на друг. Работното време, необходимо за постигане на набелязания полезен ефект във всеки частичен процес, се установява по опит и целокупният механизъм на манифактурата почива върху предпоставката, че в дадено работно време се постига даден резултат. Само при тази предпоставка различните, допълващи се един друг трудови процеси могат да се извършват непрекъснато, едновременно и пространствено един до друг. Ясно е, че тази непосредна зависимост на работите, а оттукqd37 — и на работниците един от друг, заставя всеки отделен работник да употребява за своята функция само необходимото работно време и по този начин създава съвсем друга непрекъснатост, еднообразност, правилност, ред*37 и особено интензивност на труда, отколкото при независимия занаят или дори при простата кооперация. Този факт, че за дадена стoка се употребява само обществено-необходимото за нейното произвеждане работно време, се проявява при стоковото производство изобщо като външна принуда на конкуренцията, защото, повърхностно казано, всеки отделен производител трябва да продава своята стока по нейната пазарна цена. Напротив, при манифактурата изготвянето на дадено количество продукт в дадено работно време става технически закон на самия производствен процес.*38
[*38 Впрочем в много клонове на манифактурното производство тоя резултат се достига не напълно, тъй като то не умее със сигурност да контролира общите химически и физически условия на производствения процес.]

Но различните операции изискват нееднакви периоди време и затова в еднакви периоди време доставят нееднакви количества частични продукти. Така че ако един и същ работник трябва ден след ден да извършва една и съща операция, за различните операции трябва да се вземат на работа различен брой работници, напр. в една букволеярна манифактура, където леярът излива на час 2000 букви, друг изважда от формата 4000, а трети изглажда 8000 букви — на един изглаждащ трябва да има двама изваждащи и четирима леяри. Тук принципът на кооперацията се връща към своята най-проста форма, към едновременно заангажиране на много работници, изпълняващи еднородна работа — само че вече като израз на едно органическо отношение. Така че манифактурното разделение на труда не само опростява и разнообразява качествено различните органи на обществения сборен работник, но създава и едно математически трайно съотношение между количествените размери на тези органи, т.е. между относителното число на работниците или между относителната величина на работните групи за всяка отделна функция. Заедно с качественото разчленение на обществения трудов процес то развива и неговия количествен строй и пропорционалност.
qd39
Ако най-подходящото числено съотношение на различните групи от частични работници за дадено стъпало на производството е установено от опит, това стъпало може да бъде надхвърлено само като се вземе едно кратно число за всяка отделна група работници.
*39 Към това се прибавя и фактът, че един и същ индивид еднакво добре може да изпълнява известни работи и в по-голям, и в по-малък обем — напр. труда на върховен надзор, пренасянето на частични продукти от една производствена фаза в друга и т.н. Така че обособяването на тези функции или тяхното възлагане на особени работници става изгодно само при увеличение на броя на заангажираните работници, но това увеличение трябва веднага да обхване пропорционално всички групи.

Отделната група, известен брой работници, които изпълняват една и съща частична функция, се състои от хомогенни елементи и образува особен орган на целокупния механизъм. Но в различни манифактури самата група е вече разчленен работнически организъм, докато целокупният механизъм се образува чрез повтарянето или умножаването на тези производителни елементарни организми. Да вземем напр. манифактурата на шишета. Тя се разпада на три съществено различни фази.qd40 Първо — подготвителната фаза, като приготвяне на стъклодобивна смес, притуряне на пясък, вар и т. н. и разтопяване на тази композиция на течна стъклена маса.*40 В тая първа фаза са заети различни частични работници; същото е и в заключителната фаза — изваждането на шишетата от пещите, тяхното сортиране, опаковането им и т.н. Посред тези две фази се намира същинското стъкларство или обработването на течната стъклена маса. На едно и също устие на една пещ работи една група, която в Англия се нарича „hole” (дупка) и се състои от един bottle maker [англ.: който прави шишета] или finisher [производител], един blower [духач], един gatherer [събирач], един putter up [нареждач] или whetter off [полировач] и един taker in [фактор]. Тези петима частични работници образуват пет отделни органи на едно и също работно тяло, което може да действа само като единство, т.е. само чрез непосредствената кооперация на петимата. Aко един член от петочленното тяло липсва, то е парализирано. В една и съща стъклолеярна пещ има няколко отвора, в Англия напр. от 4 до 6, всеки от които съдържа по един глинен топилен тигел с разтопено стъкло и има своя работна група от същата петочленна форма. Разчленението на всяка отделна група се основава тук непосредствено на разделението на труда, докато връзката между отделните еднородни групи е проста кооперация, която употребява по-икономично едно от средствата за производство, в дадения случай стъклолеярната пещ, като го използва за съвместна работа. Такава стъкларска пещ с нейните 4 — 6 групи образува стъкларска работилница, а стъкларната манифактура обгръща няколко такива работилници заедно с техните приспособления и работници за подготвителните и заключителните производствени фази.

Най-сетне, манифактурата — тъй като тя отчасти произлиза от комбинацията на различни занаятчии — може да се развие в комбинация от различни манифактури. Така напр. по-големите, английски стъкларии фабрики сами фабрикуват своите глинени топилни тегели, защото от тяхното качество съществено зависи дали ще се получи сполучлив или несполучлив продукт. Тук манифактурата на едно от средствата за производство се свързва с манифактурата на продукта. И обратно, манифактурата на продукта също тъй може да бъде свързана с манифактури, в които самият продукт наново служи като суров материал или пък после бива съединен с техните продукти. Така напр. манифактурата на оловно стъкло се среща комбинирана с шлифовалната на стъклото и с леярната на пиринч — с последната за сглобяване на различни стъклени артикули. В такива случаи различните комбинирани манифактури образуват пространствено повече или по-малко разделени отделения на една целокупна манифактура и същевременно са независими един от друг производствени процеси, всеки със свое собствено разделение на труда. Въпреки известни предимства, които предлага комбинираната манифактура, тя на собствена основа не добива действително техническо единство. Такова единство възниква едва при превръщането й в машинизиран завод.
qd41
Манифактурният период, който скоро провъзгласява като съзнателен принцип намалението на необходимото за стоковото производство работно време,
*41 развива спорадично и употребата на машини, особено за известни прости първоначални процеси, които трябва да се извършват масово и с влагане на голяма сила. Така напр. в книжната манифактура скоро почнали да смилат парцалите с мелници за хартия; а в металургиятаqd42 — да раздробяват рудите с механически трошачки.*42qd43 Елементарната форма на всяка машинария ни е завещана от римската империя в лицето на воденицата.*43 Занаятчийският период ни е завещал и великите открития на компаса, барута, книгопечатането и автоматичния часовник.qd44 Общо взето обаче, машината играе само тая странична роля, която Адам Смит й отрежда наред с разделението на труда.*44 Много важна е станала спорадичната употреба на машините в 17 век, тъй като те са давали на великите математици от онова време практически опорни точки и стимули за създаването на модерната механика.

Специфичната машинария на манифактурния период си остава самият сборен работник, комбиниран от множество частични работници. Различните операции, които производителят на една стока последователно извършва и които се преплитат в целия негов трудов процес, го заангажират по различен начин. При една той трябва да развие по-голяма сила, при друга — по-голяма сръчност, при трета — по-голямо внимание и т.н.; а един и същ индивид не притежава всички тези качества в еднаква степен. След разделянето, обособяването и изолирането на различните операции работниците също биват разделени, класифицирани и групирани според техните преобладаващи качества. Докато техните природни особености образуват основата, върху която се присажда разделението на труда, то пък манифактурата, веднъж въведена, развива работни сили, които по природа са годни само за едностранчиви специални функции. Сборният работник сега вече притежава всички производителни качества в еднакво висока степен на виртуозност, и при това ги изразходва най-икономично,qd45 понеже всичките си органи, индивидуализирани в отделни работници или групи от работници, той употребява изключително за техните специфични функции.*45 Едностранчивосттаqd46 и дори несъвършенството на частичния работник стават негово съвършенство като член на сборния работник.*46 Навикът към дадена едностранчива функция го превръща в неин орган, който по природа работи сигурно, докато пък взаимната връзка на целокупния механизъм го заставя да работи с равномерността на машинна част.*47
[*47 На въпроса на следствения комисар, как се поддържа работливостта между работещите младежи, Уйлям Маршал, general manager [англ.: главен управител] на една стъкларска манифактура, отговаря съвсем вярно: „Те и не могат да се отнасят нехайно към своята работа; почнали ли са веднъж да работят, те трябва да продължават; те са като части от една машина.” („Childr. Empl. Comm. Fourth Report”. 1865, стр. 247)]

Тъй като различните функции на сборния работник са по-прости или по-сложни, по-нисши или по-висши — неговите органи, индивидуалните работни сили, се нуждаят от различна степен на подготовка и поради това имат различна стойност. Така че манифактурата развива една йерархия на работните сили, на която отговаря цяла стълба от работни заплати.qd48 Ако от една страна дадена едностранчива функция присвоява и анексира за цял живот индивидуалния работник, от друга страна различните работни операции също тъй се приспособяват към гореспоменатата йерархия на природните и придобити сръчности.*48 Но всеки производствен процес предполага известни прости движения, на които по природа е способен всеки човек. И те сега се откъсват от своята подвижна връзка с по-съдържателните моменти на дейността и се вкостеняват като изключителни функции.

Зaтова манифактурата създава във всеки занаят, който тя обхваща, една класа на така наречените необучени работници, които занаятчийското производство строго е изключвало. Като развива до виртуозност съвсем едностранчивата специалност за сметка на цялата трудоспособност, манифактурата започва да превръща в специалност и самото отсъствие на всяко развитие. Наред с йерархическото степенуване идва и простото деление на работниците на обучени и необучени. За последните отпадат разноските за обучение, а за първите тези разноски спадат в сравнение със занаятчията — поради опростяването на функциите.qd49 И в двата случая спада стойността на работната сила.*49 Изключения има, доколкото разлагането на трудовия процес създава нови сложни функции, които при занаятчийското производство или съвсем не са съществували, или са съществували не в такива размери. Относителното спадане на стойността на работната сила, което произлиза от отпадането или намалението на разноските за обучение, непосредствено съдържа по-голямо оплодотворяване на капитала, — защото всичко, което скъсява времето, необходимо за възпроизвеждане на работната сила, удължава обхвата на принадения труд.

d005
(горе)

4. Разделение на труда в рамките на манифактурата и разделение на труда в рамките на обществото

Ние разгледахме най-напред произхода на манифактурата, сетне нейните прости елементи, частичния работник и неговото сечиво, и накрай — нейния цялостен механизъм. Сега накъсо ще засегнем отношението между манифактурното разделение на труда и общественото разделение на труда, което образува общата основа на всяко стоково производство.

Ако имаме предвид само самия труд — разделението на общественото производство на неговите големи родове, като земеделие, индустрия и т.н., може да бъде означено като разделение на труда изобщо, разделението на тези родове на производството на видове и разновидности — като разделение на труда в частност, а разделението на труда вътре в работилницата — като разделение на труда в подробности.*50
[*50 „Разделението на труда започва от отделянето на най-разнородните професии и стига до онова разделение, при което редица работници си разпределят изработването на един и същ продукт, както е в манифактурата.” (Storch [Щорх], Cours d’Economie Politique, парижко издание, том I, стр. 173) „У народите, които са достигнали известно стъпало на цивилизация, срещаме три вида разделение на труда: първото, което ние ще наречем общо, довежда до поделянето на производителите на земеделци, промишленици и търговци и отговаря на трите най-главни клона на националния труд; второто, което би могло да бъде наречено частно, е разделянето на всеки трудов клон на видове… Най-сетне, третото разделение на труда, което би могло да бъде означено като разделение на трудовите манипулации или разделение на труда в същинския смисъл, е онова, което се създава в отделните занаяти и професии… и се прилага в повечето мануфактури и работилници.” (Skarbek [Скарбек], Theorie des Richesses, стр. 84, 85)]
qd50a
Разделението на труда в рамките на обществото и съответното ограничаване на индивидите в особени професионални сфери се развива, както и разделението на труда в рамките на манифактурата, от противоположни изходни точки. В рамките на семейството,
*50а а в по-развит вид — в рамките на рода, изниква едно саморасло разделение на труда въз основа на разликите по пол и възраст, значи на чисто физиологична основа, която разширява своя материал с разширението на общинната формация, с прираста на населението и особено с конфликта между различните племена и поробването на едно племе от друго. От друга страна, както забелязах по-рано, размяната на продуктите се заражда на тези точки, където различни семейства, племена, общини влизат в контакт, тъй като в зачатъците на културата застават самостоятелно едни срещу други не частни лица, а семейства, племена и т.н. Различни общинни формации заварват в природата, която ги заобикаля, различни средства за производство и различни средства за живот. Затова са различни и техният начин на производство, начин на живот и техните продукти. Именно това саморасло различие предизвиква при контакта на общинните формации взаимната размяна на продуктите, а поради това и постепенното превръщане на тези продукти в стоки. Размяната не създава разликата между сферите на производството, а привежда различните сфери във взаимни отношения и по този начин ги превръща в повече или по-малко зависими един от друг клонове на целокупното обществено производство. Тук общественото разделение на труда възниква чрез размяната между първоначално разлаяни, но независими една от друга сфери на производството. Там където изходна точка съставя физиологичното разделение на труда, особените органи на едно непосредно обединено цяло се отделят един от друг, разпадат се, — главен тласък на тоя процес на разпадане дава стоковата размяна с чужди общини, — и се обособяват до точката, при която връзката между отделните видове труд се определя от размяната на продуктите като стоки. Това представлява в единия случай загубване самостоятелността на по-рано самостоятелните, в другия — придобиване самостоятелност от по-рано несамостоятелните.

Основата на всяко развито и определено от стоковата размяна разделение на труда е разграничението между град и село.*51 Може да се каже, че цялата икономическа история на обществото се свежда към движението на тази противоположност, върху която ние обаче тук няма да се спираме повече.
[*51 Сър Джеймс Стюърт най-добре е разгледал този пункт. Кoлко малко е познато в днешно време неговото съчинение, което е излязло 10 години преди „Wealth of Nations” — това личи между другото от факта, че поклонниците на Малтус дори не знаят, че Малтус в първото издание на съчинението си върху „Population” [англ.: населението], като се изключи чисто декламаторската му част, наред с поповете Уолас и Таунсенд преписва почти само от Стюърт.]
qd52
Както за разделението на труда в рамките на манифактурата известен брой едновременно заангажирани работници представляват материална предпоставка, също тъй и за разделението на труда в рамките на обществото материална предпоставка е големината на населението и неговата гъстота, която тук замества агломерацията в отделната работилница.
*52 Впрочем тази гъстота е нещо относително. Една сравнително слабо населена страна с развити средства за съобщение има по-гъсто население отколкото една по-населена страна с неразвити средства за съобщение и в тоя смисъл напр. северните щати на Американския съюз са по-гъсто населени отколкото Индия.*53
[*53 От 1861 г., поради голямото търсене на памук, в някои гъсто населени окръзи на Източна Индия производството на памук било разширено за сметка на производството на ориз. В резултат се появил частичен глад, тъй като поради липса на съобщителни средства, а значи поради липса на физическа свръзка, лошата оризова реколта в един окръг не е могла да бъде компенсирана с докарване на ориз от други окръзи.]

Тъй като стоковото производство и стоковата циркулация (стоковото обръщение) са общата предпоставка на капиталистическия начин на производство, манифактурното разделение на труда изисква, щото разделението на труда в рамките на обществото да е назряло вече до известна степен на развитие. И обратно, манифактурното разделение на труда с обратното си въздействие развива и разнообразява онова обществено разделение на труда.qd54 Заедно с диференцирането на работните инструменти все повече и повече се диференцират и ония промишлени клонове, които произвеждат тези инструменти.*54 Ако манифактурният начин на производство обхване някое производство, което дотогава е било свързано с други производства като главно или странично занятие в тях и е било упражнявано от един и същ производител, незабавно настъпва разграничаване и взаимно обособяване. А ако манифактурният начин на производство обхване някоя отделна производствена фаза на една стока, нейните различни производствени фази се превръщат в различни независими занаяти. Ние вече споменахме, че там където продуктът представлява само механически съставено от частични продукти цяло, частичните операции могат пак да се обособят в самостойни занаяти. За да се проведе по-пълно разделението на труда в рамките на една манифактура, същият този клон от производството се раздробява на различни, отчасти съвсем нови манифактури в зависимост от различието на неговите сурови материали или от различните форми, които може да приеме един и същ суров материал. Така, още през първата половина на 18 век само във Франция са били произвеждани повече от 100 разнородни копринени материи, а в Авиньон напр. е било закон, че „всеки чирак трябва да се посвети само на един вид фабрикация и не бива едновременно да учи изработването на няколко вида тъкани”.
qd55
Териториалното разделение на труда, което прикрепява определени клонове от производството към определени окръзи на една страна, получава нов тласък от манифактурния начин на производство, който използва всички особености.
*55 Богат материал за разделението на труда в рамките на обществото доставят на манифактурния период разширяването на световния пазар и колониалната система, които спадат в кръга на неговите общи условия за съществуване. Тук не е мястото да изтъкваме по-подробно как разделението на труда обхваща, наред с икономическата, и всички други сфери на обществото и навсякъде полага основата за онова развитие на професионализма, на специализацията, и за онова парцелиране на човека, което още у учителя на А. Смит, у А. Фъргюсън, изтръгна повика: „Ние сме нация от илоти и между нас няма свободни.”*56
[*56 A. Ferguson [A. Фергюсон], History of Civil Society, Единбург, 1767 г., част IV, отдел II, стр. 285]

Обаче въпреки многобройните аналогии и взаимовръзки между разделението на труда в рамките на обществото — и разделението на труда в рамките на една работилница, те се различават не само по степен, но и по същество. Най-рязко безспорна изглежда аналогията там, където една вътрешна връзка съединява различни производствени клонове. Скотовъдецът напр. произвежда сурови кожи; кожарят превръща тези сурови кожи в обработени; обущарят превръща кожите в обуща. Всеки произвежда тук един полуфабрикат, а окончателната готова форма е комбинираният продукт на техните особени видове труд. Към това се прибавят разнообразните клонове на труда, които доставят средства за производство за скотовъдеца, кожаря и обущаря. Човек може да си въобрази заедно с Адам Смит, че това обществено разделение на труда се различава от манифактурното само субективно, а именноqd57 — за наблюдателя, който при манифактурното производство с един поглед вижда пространствено обединени разнообразни частични операции, докато при общественото производство тяхната разпръснатост на големи пространства и големия брой на работниците, заети във всеки отделен клон, замъгляват взаимната връзка.*57 Но кое установява връзката между независимите видове труд на скотовъдеца, кожаря, обущаря? Фактът, че техните съответни продукти съществуват като стоки.qd58 А кое характеризира манифактурното разделение на труда? Това, че частичният работник не произвежда стоки.*58qd58a Само общият продукт, на частичните работници се превръща в стока.*58a Разделението на труда в рамките на обществото се обуславя от покупката и продажбата на продуктите на различни клонове на труда, а връзката между частичните видове труд в манифактурата — от продажбата на различни работни сили на един и същ капиталист, който ги употребява като комбинирана работна сила. манифактурното разделение на труда предполага концентрация на средствата за производство в ръцете на един капиталист, а общественото разделение на труда — разпръсване на средствата за производство между многобройни, независими един от друг стокопроизводители. Докато в манифактурата железният закон за относителното число или за пропорционалността подчинява определени работнически маси на определени функции — безредна игра на случайността и произвола определя разпределянето на стокопроизводителите и на техните средства за производство между различните обществени клонове на труда. Наистина, различните сфери на производството постоянно се стремят да се уравновесят, като от една страна всеки стокопроизводител трябва да произвежда потребителна стойност, значи да задоволява дадена обществена потребност — но размерът на тези потребности е количествено различен и една вътрешна връзка свързва различните потребности в една саморасла система; а от друга страна законът за стойността на стоките определя колко от цялото разполагаемо работно време обществото може да изразходва за производството на всеки отделен вид стока. Но тази постоянна тенденция на различните сфери на производството да се уравновесяват се проявява само като реакция против постоянното снемане на това равновесие. Правилото, което при разделението на труда в рамките на работилницата се следва a priori и планомерно, при разделението на труда в рамките на обществото действа само a posteriori, като вътрешна, няма природна необходимост, която преодолява хаотичния произвол на стокопроизводителите и се възприема по барометричните промени на пазарните цени. манифактурното разделение на труда има като предпоставка абсолютния авторитет на капиталиста над хора; които са само членове на един общ механизъм, който му принадлежи; общественото разделение на труда противопоставя един на друг независими стокопроизводители, които не признават никакъв друг авторитет, освен този на конкуренцията, освен принудата, каквато упражнява върху тях борбата между техните взаимни интереси, също както в животинското царство bellum omnium contra omnes [лат.: войната на всички срещу всички] запазва повече или по-малко условията за съществуване на всички видове. Затова същото буржоазно съзнание, което прославя манифактурното разделение на труда — приковаването на работника за цял живот към една частична операция и безусловното подчиняване на частичните работници под властта на капитала — като такава организация на труда, която покачвала тяхната производителна сила — също тъй шумно охулва всеки съзнателен обществен контрол и всяко регулиране на обществения производствен процес като посегателство върху неприкосновените права на собствеността, върху свободата и самоопределящата се „гениалност” на индивидуалния капиталист. Твърде характерно е, че най-тежкото обвинение на вдъхновените апологети на фабричната система против всяка обща организация на обществения труд е това, че тя би превърнала цялото общество във фабрика.

Докато в обществото на капиталистическия начин на производство анархията в общественото и деспотизмът в манифактурното разделение на труда взаимно се обуславят — по-ранни обществени форми, в които обособяването на занаятите се развива по естествен път, а след това се кристализира и, най-сетне, се закрепява чрез закон, представляват, напротив, от една страна картината на планомерна и авторитетна организация на обществения труд, докато от друга страна съвсем изключват разделението на труда в рамките на работилницата, или го развиват в миниатюрен мащаб, или пък само спорадично и случайно.*59
[*59 „Може… да се приеме за общо правило, че колкото по-малко авторитетът определя разделението на труда в рамките на обществото, толкова повече се развива разделението на труда в рамките на работилницата и толкова повече се подчинява там на авторитета на едно отделно лице. Така че авторитетът в работилницата по отношение на разделението на труда е обратно пропорционален на този в обществото.” (Karl Marx [Карл Маркс]), Misere de la Philosophie, стр. 130, 131)]

Така напр. първобитните дребни индийски общинни формации, които отчасти още продължават да съществуват, почиват върху общо владение на земята, върху пряко съединение на земеделие и занаят и върху рядко разделение на труда, което служи като готов план и схема при основаването на нови общини. Всяка от тях съставя самозадоволяващо се производствено цяло, чиято област на производство се движи между 100 и няколко хиляди акра. Главната маса от продуктите се произвежда за непосредните собствени нужди на общината, а не като стока, и затова и самото производство е независимо от обуславяното от стоковата размяна разделение на труда в цялото индийско общество. Само излишъкът от продукти се превръща в стока, и то отчасти едва в ръцете на държавата, към която от незапомнени времена се стича определено количество продукти като натурална рента. В различни части на Индия съществуват различни форми на общинните формации. В най-простата си форма общината колективно обработва земята и разпределя продуктите между своите членове, докато всяко семейство се занимава с предене, тъкане и т.н., като домашно странично занятие. Наред с тая маса, която се занимава с еднороден труд, ние намираме „главния жител”, който съединява в едно лице съдия, полицай и бирник; книговодителя, който води отчетността по земеделието и кадастрира и регистрира всичко, що се отнася до земеделието; един трети чиновник, който преследва, престъпниците и закриля и придружава от едно село до друго чужди пътници; граничаря, който пази границите на общината от съседните общини; надзорника на водата, който разпределя водата от обществените резервоари за нуждите на земеделието; брамина, който изпълнява функциите на религиозния култ; учителя, който учи децата на общината да четат и пишат върху пясъка; календарния брамин, който като астролог определя времето за сеитба и жътва, а също и благоприятното и неблагоприятното време за всички отделни земеделски работи; един ковач и един дърводелец, които изработват и поправят всички земеделски оръдия; грънчаря, който изработва всякакви съдове за селото; бръснаря, перача за почистване на дрехите; ковача на сребърни неща, а тук-там и поета, който в едни общини замества ковача на сребърни неща, а в други — учителя. Тия десетина души се издържат за сметка на цялата община. Когато населението се увеличи, тогава на необработена земя се заселва нова община по образеца на старата. Общинният механизъм проявява планомерно разделение на труда, но манифактурно разделение на труда тук е невъзможно,qd60 тъй като пазарът за ковача, дърводелеца и т.н. остава неизменен и най-многото, според величината на селата, вместо един ковач, грънчар и т.н. може да има двама или трима.*60 Законът, който регулира разделението на труда в общината, действа тук с ненакърнимия авторитет на природен закон; но всеки отделен занаятчия, като ковачът и т.н., извършва по традиционен начин, но самостойно и без да признава какъвто и да е авторитет в своята работилница, всички операции, които спадат към неговата специалност.qd61 Простият производителен организъм на тези самозадоволяващи се общинни формации, които се възпроизвеждат постоянно във все същата форма и, ако случайно бъдат разрушени, пак изникват на старото място и със старото име,*61 ни дава ключа за тайната на неизменността на азиатските общества, която се намира в такъв очевиден контраст спрямо постоянното разпадане и новообразуване на азиатски държави и спрямо непрекъснатите династични промени. Структурата на икономическите основни елементи на обществото остава незасегната от бурите в облачната сфера на политиката.

Цеховите закони, както отбелязахме и по-преди, планомерно са пречели на превръщането на цеховия майстор в капиталист, като извънредно строго са ограничавали броя на неговите калфи. При това той е могъл да държи калфи само за оня занаят, в който той сам е бил майстор. Цехът ревниво е отблъсвал всяко посегателство на търговския капитал — единствената свободна форма на капитала, която му е противостояла. Търговецът е могъл да купува всички стоки, но не и да купува труда като стока. Той е бил търпян само като пласьор на занаятчийските продукти. Ако външни обстоятелства са предизвиквали по-нататъшно разделение на труда, съществуващи цехове са се разпадали на разновидности или наред със старите цехове са се основавали нови, но без обединение на различни занаяти в една работилница. Така че цеховата организация, макар че свойственото й обособяване, изолиране и развитие на отделните занаяти съставят материалните условия за съществуване на манифактурния период, е изключвала манифактурното разделение на труда. Общо взето, работникът и неговите средства за производство са оставали взаимно свързани, както охлювът със своята черупка, и затова е липсвала първата основа на манифактурата — обособяването на средствата за производство като капитал, противостоящ на работника.

Докато разделението на труда в рамките на едно цяло общество — все едно дали това разделение се дължи или не се дължи на стоковата размяна — принадлежи на най-разнородни икономически обществени формации, манифактурното разделение на труда е съвсем специфично създание на капиталистическия начин на производство.

d006
(горе)

5. Капиталистическият характер на манифактурата

Съсредоточаването на голям брой работници под командата на един и същ капитал съставя естествената изходна точка както на кооперацията изобщо, така и на манифактурата. И обратно — манифактурното разделение на труда развива растежа на броя на заангажираните работници до техническа необходимост. Минималният брой работници, които отделният капиталист трябва да заангажира, сега му е вече предписан от съществуващото разделение на труда. От друга страна — предимствата от по-нататъшното разделение на труда зависят от по-нататъшното увеличение на броя на работниците, което може да се осъществи само при увеличаване на всички производствени групи в една и съща пропорция. Но с увеличението на променливата част на капитала трябва да расте и неговата постоянна съставна част, наред с размера на общите производствени условия, като постройки, пещи и т.н., особено трябва да расте, при това много по-бързо от броя на работниците — суровият материал. Неговата маса, поглъщана в дадено време от дадено количество труд, расте в същата пропорция, в каквато расте производителната сила на труда вследствие на неговото разделение. Така че нарастването на минималния размер на капитала в ръцете на отделния капиталист или растящото превръщане на обществените средства за живот и средства за производство в капитал е закон, който произтича от техническия характер на манифактурата.*62
[*62 „Не е достатъчно в обществото да бъде налице капиталът, необходим за подразделянето на занаятите” (би трябвало да се каже: необходимите за това средства за живот и за производство), „необходимо е още, щото този капитал да е натрупан в ръцете на предприемачите в достатъчно големи маси, така че те да могат да водят производството в широки размери… Колкото повече се увеличава разделението, толкова повече неизменното заангажиране на един и същ брой работници изисква все по-значителен капитал в работни сечива, суров материал и т.н.” (Storch [Щорх], Cours d’Economie Politique, парижко издание, том І, стр. 250, 251) „Концентрацията на средствата за производство и разделението на труда са така неотделими едно от друго, както са неотделими в областта на политиката концентрацията на обществените власти и разделението на частните интереси.” (Karl Marx [Карл Маркс], Misere de la Philosophie etc., стр. 134)]

В манифактурата, както и в простата кооперация, функциониращото работническо тяло е една форма за съществуване на капитала. Общественият производствен механизъм, съставен от много индивидуални, частични работници, принадлежи на капиталиста. Производителната сила, която произтича от комбинацията на разните видове труд, се явява поради това като производителна сила на капитала. Същинската манифактура не само подчинява по-рано самостоятелния работник под командата и дисциплината на капитала, но освен това създава и йерархично степенуване на самите работници. Докато простата кооперация оставя общо взето непроменен начина на труда на отделните работници, манифактурата го революционизира из основи и залавя индивидуалната работна сила за самия й корен. Тя осакатява работника до един изрод, развивайки в него като в парник неговата частична сръчност чрез потискането на множество негови производителни наклонности и заложби, също както в страните край р. Ла-Плата убиват цялото животно само заради неговата кожа или лой.qd63 Не само че особените частични операции се разпределят между различни индивиди, но и самият индивид се разпокъсва, превръща се в автоматично бутало на дадена частична работа*63 и с това осъществява блудкавата басня на Менений Агрипа,qd64 изобразяваща човека като проста част от неговото собствено тяло*64. Ако работникът отначало продава своята работна сила на капитала, защото му липсват материалните средства за производство на някаква стока, сега самата негова индивидуална работна сила отказва да служи, щом не е продадена на капитала. Тя вече може да функционира само във взаимна връзка с други работни сили, а тази връзка съществува едва след нейната продажба, т е. в работилницата на капиталиста.qd65 Лишен от своята природна способност да прави нещо самостоятелно, манифактурният работник вече развива производителна дейност само като принадлежност на работилницата на капиталиста.*65 Както върху челото на богоизбрания народ е било написано, че той е собственост на Йехова, така разделението на труда удря на манифактурния работник печат, който го заклеймява като собственост на капитала.

Знанията, разбирането и волята, които проявява — макар и в малък мащаб — самостоятелният земеделец или занаятчия по начин, както дивакът упражнява военното изкуство като лична хитрост, сега се изискват само за работилницата като цяло. Духовните сили на производството увеличават своя мащаб откъм една страна, защото изчезват откъм много страни.qd66 Това, което губят частичните работници, се концентрира в противоположност на тях като капитал.*66 Като продукт от манифактурното разделение на труда е обстоятелството, че духовните сили на материалния производствен процес противостоят на работниците като чужда собственост и като господстваща над тях власт. Този разграничителен процес започва в простата кооперация, където капиталистът представлява спрямо отделния работник единството и волята на обществения работен организъм. Той се развива в манифактурата, която осакатява работника до частичен работник. Той завършва в едрата индустрия, която отделя от труда науката като самостойна производствена сила и я впряга в служба на капитала.*67
[*67
„Човекът на науката и производителният работник са далеч разделени един от друг и науката, вместо да увеличава в ръцете на работника неговите собствени производителни сили за него самия, почти навсякъде му се е противопоставила… Знанието става инструмент, който може да бъде отделен от труда и да му бъде противопоставен.” (W. Thompson [У. Томпсън], An Inquiry into the Principles of the Distribution of Wealth, Лондон 1824 г., стр. 274)]

В мануфактурата обогатяването на целокупния работник — а оттам и на капитала — с обществена производителна сила се обуславя от обедняването на работника откъм индивидуални производителни сили.

Невежеството е майка на индустрията, както и на суеверията. Мисленето и въображението са изложени на заблуждения, но навикът да се движи ръката или кракът не зависи нито от едното, нито от другото. Поради това манифактурите най-много процъфтяват там, където е най-много понижен духът — в смисъл, че работилницата може да бъде разглеждана като машина, чиито части са хората."*68
[*68 A. Ferguson [A. Фергюсон], History of Civil Society, стр. 280]

И наистина, в средата на 18 век някои манифактури са предпочитали да наемат полуидиоти за известни прости операции, които обаче са съставяли фабрични тайни.*69
[*69 J. D. Tuckett (Дж. Д. Тъкет], A History of the Past and Present State of the Labouring Population, Лондон 1846 г., том I, стр. 148]

Духът на голямото мнозинство от хората — казва А. Смит — се развива по необходимост от техните всекидневни занятия. Човек, който е изразходвал целия си живот за извършване на няколко прости операции… няма възможност да упражнява своя ум… Той обикновено става дотолкова тъп и невежествен, колкото това е възможно за едно човешко същество.”

След като описва тъпотата на частичния работник, Смит продължава:

Еднообразието на неговия неподвижен живот естествено погубва и бодростта на неговия дух… То съсипва дори енергията на неговото тяло и го прави неспособен да влага силата си със замах и издръжливост — освен в частичната работа, която е негова специалност. Така че неговата сръчност в неговата специална работа изглежда придобита за сметка на неговите интелектуални, социални и военни добродетели — но във всяко индустриално и цивилизовано общество това е състоянието, в което по необходимост трябва да изпадне всеки работещ беден (the labouring poor), т.е. голямата маса от народа.”*70
[*70
A. Smith [A. Смит], Wealth of Nations, книга V, глава 1, § 2. Като ученик на A. Фергюсон, който посочил пакостните последици от разделението на труда, A. Смит е бил съвсем на ясно по тази точка. В началото на своето съчинение, където той ех professo [лат: по занаят] хвали разделението на труда, той само мимоходом го посочва като източник на обществените неравенства. Едва в 5-та книга, за държавните приходи, той възпроизвежда Фергюсон. В „Misere de la Philosophie” аз дадох необходимото върху историческата връзка между Фергюсон, Д. Смит, Льомонте и Сей по отношение на тяхната критика на разделението на труда и там за пръв път изложих манrфактурното разделение на труда като специфична форма на капиталистическия начин на производство. (Karl Marx [Карл Маркс], Misere de la Philosophie, Париж 1847 г., стр. 122 сл.)]

За да се предотврати пълното израждане на народните маси, произтичащо от разделението на труда, А. Смит препоръчва държавна народна просвета, макар и в предпазливи хомеопатични дози. С последователност полемизира срещу това неговият френски преводач и коментатор Ж. Гарние, който през време на първата френска империя съвсем естествено се излюпи в сенатор. Народната просвета противоречи на на основните закони на разделението на труда и с нея „се осъжда на гибел цялата наша обществена система”.qd71 „Както всички други разделения на труда — казва той, — и това разделение между физическия и умствения труд*71 ще става по-ясно и по-решително в същата степен, в която обществото (той правилно употребява този израз вместо капитала, поземлената собственост и тяхната държава) става по-богато. Както всяко друго разделение на труда, и това е резултат на минал и причина на бъдещ прогрес… Има ли право правителството да противодейства на това разделение на труда и да спира неговия естествен ход? Има ли то право да употребява част от държавните приходи за опита да обърква и да смесва две класи труд, които се стремят към разделение и отделяне?”*72
[*72
Ж. Гарние, том V от неговия превод, стр. 2—5]

Известно духовно и физическо осакатяване е неразделно дори от разделението на труда в рамките на цялото общество. Но тъй като манифактурният период прокарва това обществено разчленение на различните клонове на труда много по-далече,а, от друга страна, едва със свойственото му разделение на труда обхваща индивида в самата му жизнена основа — затова той пръв дава материал и тласък за развитието на индустриалната патология.*73
[*73
Рамацини, професор по практическа медицина в Падуа, обнародвал в 1713 г. своето съчинение: „De morbis artificum”, преведено в 1581 г. на френски език и препечатано в 1841 г. в „Encyclopedic des Sciences Medicales, 7-me Discours: Ruteurs Classiques”. Периодът на едрата индустрия, естествено, е увеличил неговия каталог на работническите болести. Виж между другото: „Hygiene physique et morale de i'ouvrier dans les grandes villes en general, et dans la ville de Lyon en particulier” от д-р P. Л. Фонтере, Париж, 1858 г.,и „Die Krankheiten, welche verschiedenen Standen, Eltern und Geschlechtern eigentumlich sind”, 6 тома, Улм, 1860 г. В 1854 г. Society of Arts [англ.: дружество на изкуствата] назначи комисия за изследване на индустриалната патология. Списъкът на документите, събрани от тая комисия, може да се намери в каталога на „Twickenham Economic Museum”. Много важни са официалните „Reports on Public Health”. Виж Eduard Reich [Едуард Райх], Кleber die Entartung des Menschen, Ерланген, 1868 г.]

Да се раздели един човек на части — това значи той да бъде екзекутиран, ако заслужава смъртна присъда, да бъде убит, ако не я заслужава. Разделението на труда е убийство на народа.”*74
[*74
То subdivide a man is to execute him, if he deserves the sentence, to assassinate him if he does not… the subdivision of labour is the assassination of a people.” (D. Urquhart [Д. Уркварт], Familiar Words, Лондон 1855 г., стр. 119). Хегел е имал твърде еретични възгледи върху разделението на труда. „Под образовани хора трябва да се разбират преди всичко такива, които могат да вършат всичко, което вършат други хора”, казва той в своята „Философия на правото”.]

Кооперацията, която почива върху разделението на труда, или манифактурата представлява в началото си една саморасла формация. Но щом добие известна плътност и широта, тя става съзнателна, планомерна и систематична форма на капиталистическия начин на производство. Историята на същинската манифактура показва как свойственото й разделение на труда, отначало по силата на опита, като че зад гърба на действащите лица получава подходящите форми; но след това, също както цеховият занаят, се стреми да задържи като традиция веднъж намерената форма и в някои случаи я задържа в течение на цели векове. Ако тази форма се промени и ако това не стане за странични неща — то винаги става само поради революция в работните инструменти. Модерната манифактура — аз тук не говоря за едрата индустрия, която почива на машинарията — или намира, както е напр. случаят с манифактурното производство на дрехи, своите disjecta membra poetae [лат.: отделни членове] вече готови за големите градове, където тя възниква, тъй че й остава само да ги събере из тяхната разпръснатост, или пък принципът на разделението на труда е налице, като разните операции на занаятчийското производство (напр. в книговезството) просто се предават изключително на специални работници. В такива случаи е нужен по-малко от двуседмичен опит, за да се определи нужната пропорция между броя на ръцете, необходими за всяка функция.*75
[*75
Удобната вяра в изобретателния гений, който отделният капиталист a priori проявявал при разделението на труда, се среща още само у немски професори, като напр. г. Рошер, който от благодарност към капиталиста за туй, че от неговата юпитерова глава излизало съвсем готово разделението на труда, му определя „различни работни заплати”. По-голямото или по-малкото приложение на разделението на труда зависи от големината на кесията, а не от величината на гения.]

Чрез анализ на занаятчийската дейност, чрез специализация на работните инструменти, чрез подготовка на частични работници и тяхното групиране и комбиниране в един целокупен механизъм манифактурното разделение на труда създава качествено разчленение и количествена пропорционалност на обществените производствени процеси, т.е. определена организация на обществения труд, и заедно с това развива нова, обществена производителна сила на труда. Като специфично капиталистическа форма на обществения производствен процес — а върху заварената основа то не би могло да се развие другояче, освен в капиталистическа форма — то е само особен метод за произвеждане на относителна принадена стойност или метод да се увеличи за сметка на работниците самонарастването на капитала — това, което наричат обществено богатство, „Wealth of Nations” (Адам Смит), и т.н. То не само че развива обществената производителна сила на труда в полза на капиталиста, а не на работника, но и я развива чрез осакатяване на индивидуалния работник. То създава нови условия за господството на капитала над труда. Затова ако то от една страна се явява като исторически прогрес и необходим момент на развитие в процеса на икономическото изграждане на обществото, от друга страна то се явява като средство за цивилизована и рафинирана експлоатация.
qd76
Политическата икономия, която се издига като особена нaука едва в манифактурния период, разглежда общественото разделение на труда изобщо само от гледна точка на манифактурното разделение на труда,
*76 като средство, с което със същото количество труд да се произвеждат повече стоки и така да се поевтиняват стоките и да се ускорява акумулирането на капитала.qd77 В най-рязка противоположност на това подчертаване на количеството и на разменната стойност, писателите на класическата древност се придържат изключително към качеството и потребителната стойност.*77qd78 Поради разделението на клоновете на общественото производство, качеството на стоките се подобрява, хора с различни наклонности и таланти си избират съответни сфери на дейност,*78qd79а без ограничение никъде не може да се постигне нещо значително.*79 Така че с разделението на труда се подобрява и продуктът, и производителят. Aко при случай се споменава и за нарастването на масата на продуктите, то е само в смисъл на изобилие на потребителни стойности.qd80 Нито дума не се споменава за разменната стойност, за поевтиняването на стоките. Това становище, основано на потребителната стойност, господства както у Платон,*80 който разглежда разделението на труда като основа на общественото разделение на съсловия, така и у Ксенофонт,*81 който със своя характерно-буржоазен инстинкт вече се приближава към принципа за разделението на труда в рамките на работилницата.qd82 Републиката на Платон, доколкото разделението на труда е развито в нея като основен принцип на държавата, е само атинска идеализация на египетския кастов строй, както и за други негови съвременници, напр. за Изократ,*82 Египет важи като образец на индустриална страна и е запазил това си значение дори за гърците от времето на Римската империя.*83
[*83
Сравни Диодорус Сикулус]

През време на същинския манифактурен период, т.е. в периода, когато манифактурата е господстваща форма на капиталистическия начин на производство, пълното реализиране на нейните тенденции среща спънки от много страни. Макар че тя, както видяхме, наред с йерархичното степенуване на работниците създава и простото разделение на опитни и неопитни работници, броят на последните поради преобладаващото значение на първите остава много ограничен. Макар че тя нагажда отделните операции към различните степени на зрялост, сила и развитие на техните живи трудови органи и по такъв начин напира към производителна експлоатация на жени и деца, тази тенденция изобщо претърпява крах поради навиците и съпротивата на работниците-мъже. Макар че разлагането на занаятчийската дейност намалява разноските за обучение на работниците, а следователно и тяхната стойност, за по-трудни частични работи все още е необходимо по-продължително време за обучение, и дори там където то всъщност става излишно, работниците ревностно го поддържат. Така напр. в Англия намираме, че laws of apprenticeship [законите за чиракуването] с предвиденото в тях седемгодишно чиракуване са в пълна сила до самия край на манифактурния период и са изхвърлени едва от едрата индустрия. Тъй като занаятчийската сръчност си остава главна основа на манифактурата, а целокупният механизъм, който функционира в манифактурата, няма независим от самите работници обективен скелет, капиталът постоянно се бори с непокорството на работниците.

Слабостта на човешката природа — се провиква приятелят Юър — е толкова голяма, че колкото е по-изкусен работникът, толкова е по-своеволен, толкова по-мъчно е да се справиш с него, и следователно толкова по-тежка е вредата, която нанася на целокупния механизъм със своите щуроглави прищевки.”*84
[*84
Ure [Юър], Philosophy etc., стр. 20]
qd85
Поради това през целия манифактурен период протича жалбата от недисциплинираността на работниците.
*85 И дори да нямахме свидетелства от тогавашни писатели, — повече и от библиотеки биха говорили простите факти, че от XVI век до епохата на едрата индустрия капиталът не е сполучил да завладее цялото разполагаемо работно време на манифактурните работници, че манифактурите са краткотрайни и напускат седалището си в една страна и го откриват в друга заедно с емиграцията и имиграцията на работниците. „Ред, тъй или инак, трябва да бъде установен”, се провиква в 1770 год. неведнъж цитираният автор на „Essay on Trade and Commerce”. „Ред” — се изтръгва 66 години по-късно от устата на д-р Андрю Юър, „ред” нямало в манифактурата, почиваща „на схоластичната догма за разделението на труда”, и „Аркрайт създаде ред”.

При това манифактурата не е могла нито да обхване общественото производство в целия му обем, нито да го преобразува из основи. Като икономическа майстория, тя се е възвишавала върху широката основа на градския занаят и на селската домашна индустрия. Нейната собствена тясна техническа база е влязла, на известна степен от развитието, в противоречие със създадените от самата нея производствени потребности.

Една от нейните най-съвършени формации е била работилницата за производство на самите работни инструменти, а особено и на вече употребяваните сложни механически апарати.

Такава работилница — казва Юър — показваше на наблюдателя разделението на труда в многообразните му степенувания. Свределът, длетото, стругът — всеки инструмент имаше свои собствени работници, йерархично степенувани според степента на тяхната сръчност.”

От своя страна този продукт на манифактурното разделение на труда е произвеждал — машини. Те снемат занаятчийската дейност като регулиращ принцип на общественото производство. Така, от една страна, се премахва техническата причина за доживотното приковаване на работника към една частична функция. От друга страна — рухват преградите, които същият принцип още е поставял на господството на капитала.

d007
(горе)

Тринадесета глава

Машини и едра индустрия

1. Развитие на машините

qd86 Джон Стюарт Мил в своите „Принципи на политическата икономия” казва: „Въпрос е дали всички направени досега механически открития са облекчили всекидневния труд на кое да е човешко същество.”*86 Но това съвсем не е целта на капиталистически използваната машинария. Както всяко друго развитие на производителната сила на труда, тя трябва да поевтинява стоките и да скъсява оная част от работния ден, която работникът употребява за себе си, за да се удължава другата част, която работникът дава безплатно на капиталиста. Машините са средство за производство на принадена стойност.

Превратът в начина на производство има при манифактурата за изходна точка работната сила, а при едрата индустрия — средството на труда. Така че най-напред трябва да се изследва как средството на труда се превръща от сечиво в машина или по какво се различава машината от занаятчийския инструмент. Тук думата е само за едрите, общите характерни черти, тъй като абстрактно строги гранични линии също тъй не разграничават епохите на обществото, както и епохите на земната история.
qd87
Математици и механици — а човек тук-там среща, че и английски икономисти повтарят това твърдение — обявяват сечивото за проста машина, а машината — за сложно сечиво. Те не виждат тук никаква съществена разлика и наричат машина дори и простите механични сили, като лост, наклонена плоскост, винт, клин и др.т.
*87 Наистина, всяка машина се състои от тези прости сили, каквито и да са техните маскировки и комбинации. Но от икономическа гледна точка това определение нищо не струва, тъй като му липсва историческият елемент.qd88 От друга страна, търсят разликата между сечиво и машина в това, че движеща сила при сечивото е човекът, а при машината — някоя природна сила, различна от човешката, като напр. животно, вода, вятър и т.н.*88 Според това, тегленото от волове рало, което принадлежи на най-различни епохи на производството, би било машина, а Клаусеновият Circular Loom [рундщул-машина], който, движен от ръката на един единствен работник, прави 96 000 бримки на минута, би бил просто сечиво. Нещо повече, този loom би бил сечиво, ако се движи с ръка, а машина — ако се движи с пара. Тъй като употребяването на животинска сила е едно от най-старите изобретения на човечеството, машинното производство всъщност би предшествало занаятчийското. Когато в 1735 г. Джон Уейт възвестил за своята предачна машина, а заедно с нея и за индустриалната революция на XVIII век, той с нито една дума не е споменал, че машината вместо от човек се движи от магаре, и все пак тази роля се паднала на магарето. Неговата програма гласяла: машина „за предене без пръсти”.*89
[*89
Още преди него, по всяка вероятност най-напред в Италия, при преденето са били употребявани машини, макар и твърде несъвършени. Една критическа история на технологията изобщо би ни показала, че ни едно от изобретенията на XVIII век не принадлежи напълно само на едно лице. Но досега такова съчинение няма. Дарвин насочи интереса към историята на природната технология, т.е. към образуването на растителните и животинските органи, като производителни инструменти за живота на растенията и животните. А нима не заслужава същото внимание историята на образуването на производствените органи на обществения човек, на материалната база на всяка особена обществена организация? И нима нейното създаване не е по-лесно, тъй като, както казва Вико, историята на хората се различава от историята на природата по това, че едната сме направили ние, а другата — не ние? Технологията разкрива активното отношение на човека към природата, непосредствения производствен процес на неговия живот, а заедно с това и процеса на неговите обществени жизнени отношения и духовните представи, които произтичат от тях. Дори всяка история на религията, която не обръща внимание на тази материална база, е некритическа. И наистина, много по-лесно е да се намери чрез анализ земната ядка на религиозните мъглявини, отколкото, обратно, от действителните във всяко дадено време условия на живот да се извлекат техните религиозни форми. Последният метод е единствено материалистически и поради това — единствено научен метод. Недостатъците на абстрактния природонаучен материализъм, който изключва историческия процес, проличават още в абстрактните и идеологични представи на неговите защитници, щом последните се решат да излязат вън от пределите на своята специалност.]

Всяка развита машинария се състои от три съществено различни части: двигателна машина, трансмисионен механизъм и, най-сетне — инструментална машина или работна машина. Двигателната машина действа като движеща сила на целия механизъм. Тя или сама създава двигателна сила, като парната машина, калоричната машина, електромагнитната машина и т.н., или получава тласъка отвън, от някоя вече съществуваща вън от нея природна сила, като напр.: водното колело от падащата вода, крилата на вятърната мелница от вятъра и т.н. Трансмисионният механизъм, съставен от махови колела, двигателни оси, зъбчати колела, ексцентрици, моторни оси, трансмисионни ремъци, каиши, междинни лагери и предавателни механизми от най-различен вид, регулира движението, изменя където трябва неговата форма, напр. от перпендикулярно в кръгово, разпределя го и го пренася върху работните станове. Първите две части на машинарията съществуват само за да предават на инструменталната машина движението, чрез което тя обхваща предмета на труда и го изменя целесъобразно. Тъкмо от тази част на машинарията, oт инструменталната машина, изхожда индустриалната революция в XVIII век. Тя и сега всеки ден служи за изходна точка, когато занаятчийско или манифактурно производство преминава в машинно производство.

Ако се вгледаме по-отблизо в инструменталната машина или същинската работна машина, ще намерим, че в нея, общо взето, отново се появяват, макар че често пъти в твърде модифицирана форма, същите апарати и сечива, с които работят занаятчията и манифактурният работникqd90 — само че не вече като сечива на човека, а като сечива на един механизъм или механически сечива. Или цялата машина е само ново, повече или по-малко изменено, механическо издание на стария занаятчийски инструмент, както е напр. с механическия тъкачен стан;*90 или пък придадените към корпуса на работната машина действащи органи са стари познати, като напр. вретената в предачната машина, иглите в чорапните машини, трионните листове в дъскорезните машини, ножовете в машинните резачки и т.н. Тези сечива се различават — от самото тяло на работната машина още от самото си раждане.qd91 А именно, те и сега се произвеждат най-вече по занаятчийски или манифактурен начин и едва сетне биват прикрепявани към корпуса на работната машина, който пък е произведен по машинен начин.*91 Така че инструменталната машина е механизъм, който, като получи нужното движение, извършва със своите сечива същите операции, които по-рано с подобни сечива е извършвал работникът. Дали двигателната сила изхожда от човека или пак от някаква машина — това никак не изменя същността на работата. След като същинското сечиво е било пренесено от човека върху един механизъм, една машина е заместила едно сечиво. Разликата веднага бие на очи, дори когато човекът все още остава първият мотор. Броят на работните инструменти, с които човек може да действа едновременно, е ограничен от броя на неговите естествени производствени инструменти, т.е. от този на неговите собствени телесни органи. В Германия са правили опит да накарат един работник да движи два чекръка, т.е. заставяли го да работи едновременно с двете ръце и двата крака. Това било много изморително. По-късно бил изнамерен крачен чекрък с две вретена, но предачи-виртуози, които да могат едновременно да предат две нишки, се намирали почти толкова рядко, колкото двуглави хора. Но [машината] „джени” вече по начало работи с 12—18 вретена, чорапната плетачна машина плете с хиляди игли едновременно и т.н. Броят на сечивата, с които едновременно работи една работна машина, е по начало независим от органическите рамки, в които е ограничено ръчното сечиво на работника.

В много ръчни сечива разликата между човека като проста двигателна сила и като работник, който извършва същинската работа, има сетивно-отделно съществуване. Напр. при чекръка кракът действа само като движеща сила, докато ръката, която работи при вретеното, дърпа и сучи, т.е. извършва самата предачна операция. Индустриалната революция най-напред обхваща тъкмо тази последна част от занаятчийския инструмент, като предоставя на човека, наред с новата работа — да надзирава машината и да поправя с ръцете си нейните грешки, — на първо време още и чисто механическата роля на двигател.qd92 Напротив, сечива, при които човек от самото начало действа само като проста двигателна сила, като напр. при въртене ръчката на една мелница,*92 при помпане, при свиване и разтягане на краищата на едно духало, при чукане в хаван и т.н.qd93 — наистина, първи предизвикват употребата на животни, вода и вятър*93 като двигателни сили и се издигат до степен на машини отчасти през, а спорадични още дълго преди манифактурния период — но те не революционизират начина на производството. Фактът, че те дори в своята занаятчийска форма са машини, става явен в периода на едрата индустрия. Така напр. помпите, с които холандците в 1836—37 г. изпомпили Харлеемското езеро, били конструирани според принципа на обикновените помпи, само че буталата им са били движени не с човешки ръце, а с циклопични парни машини В Англия обикновеното и твърде несъвършено ковашко духало дори и сега понякога бива превръщано в механическа въздушна помпа чрез едно просто съединяване на неговия лост с парна машина.qd94 Самата парна машина, както е била изнамерена в края на XVII век и е продължавала да съществува до началото на 80-те години на XVIII век,*94 не е предизвикала никаква индустриална революция. Напротив, по-скоро създаването на инструменталните машини е направило необходимо революционизирането на парната машина. Откак човек, вместо да действа със своето сечиво върху предмета на труда, действа само като двигателна сила върху инструменталната машина, преобличането на двигателната сила в човешки мускули става вече случайно и вместо тях може да дойде водата, вятърът, парата и т.н. Естествено, това не изключва факта, че такова заместване често пъти обуславя големи технически промени в механизма, който първоначално е бил конструиран изключително за човешка двигателна сила. В днешно време всички машини, които тепърва трябва да си пробиват път, като шевните машини, хлебарските машини и т.н., се конструират едновременно и за човешка, и за чисто механическа двигателна сила, стига самото им назначение по начало да не изключва малкия мащаб.

Машината, от която изхожда индустриалната революция, замества работника, който работи с едно отделно сечиво — с механизъм, който едновременно оперира с цяла маса от еднакви или еднородни сечива и се движи от една единствена двигателна сила от каквато и да било форма.*95 Това вече е машина, но все още като прост елемент на машинното производство.
[*95 Съединяването на всички тези прости инструменти, поставени в движение от един единствен мотор, съставлява машината.” (Babbage [Бебидж], On the Economy of Machinery)]

Разширяването на размера на работната машина и на броя на нейните едновременно опериращи сечива изисква по-голям двигателен механизъм, а тоя механизъм, за да надделее своята собствена съпротива, има нужда от двигателна сила, по-мощна от човешката — независимо от това, че човекът е много несъвършен, инструмент за произвеждане на еднообразно и непрекъснато движение. При предпоставката, че човек действа вече само като проста двигателна сила, т.е. че вместо неговото сечиво е дошла инструменталната машина — природните сили вече могат да заместят човека и като двигателна сила.qd96 Измежду всички големи двигателни сили, завещани от манифактурния период, конската сила е била най-лошата, отчасти защото конят има своя собствена глава, отчасти защото е скъп и защото е ограничена възможността за неговото използване във фабриките.*96 Въпреки това конят често е бил използван през детския период на едрата индустрия — за това свидетелстват не само оплакванията на тогавашните агрономи, но й досега запазеното изразяване на механическата сила в конски сили. Вятърът е твърде непостоянен и не се поддава на контрол, така че в Англия, отечеството на едрата индустрия, прилагането на водната сила е преобладавало още през манифактурния период. Още в XVII век бил направен опит да се турят в движение два воденични камъка и значи да се мели на две места с едно водно колело. Но набъбналият размер на трансмисионния механизъм влязъл в конфликт с вече недостатъчната водна сила и това е едно от обстоятелствата, което подтикнало към по-точно изследване на законите на триенето.qd97 Също така и неравномерното действие на двигателната сила в мелници, които се туряли в движение чрез бутани и теглени лостове, довело до теорията и приложението на маховото колело,*97 което по-късно играе такава важна роля в едрата индустрия. По такъв начин манифактурният период е създал първите научни и технически елементи на едрата индустрия. Ватерната предачна система на Аркрайт по начало е била движена с вода. Но и употребяването на водата като главна двигателна сила е било свързано с различни мъчнотии.qd98 Тя не е могла да бъде увеличавана произволно, не е могло да се избегне нейният недостиг, понякога е изчезвала съвсем и преди всичко тя е имала чисто локален характер*98. Едва с изнамирането на втората парна машина на Уат, на така наречената парна машина с двойно действие, е бил изнамерен първият двигател, който, като се подхранва с въглища и вода, сам създавал своята двигателна сила и чиято силова мощ се намирала напълно под контрола на човека; този двигател бил подвижен и сам бил средство за движение,qd99 бил градски двигател, а не селски като водното колело, позволявал да се концентрира производството в градовете, вместо като водното колело да го разпръсква по цялата страна,*99 бил универсален в своето технологическо приложение и сравнително малко зависел от местните условия. Великият гений на Уат се проявява в спецификацията на патента, който той е извадил през април 1784 г. и в който неговата парна машина се описва не като някакво изобретение за особени цели, а като общ агент на едрата индустрия. Той загатва за приложения, някои от които, като напр. парният чук, са били въведени едва след повече от половин век. Но той се съмнявал в приложението на парната машина в областта на корабоплаването. Неговите наследници Болтън и Уат бяха изложили в 1851 г., на лондонската индустриална изложба, най-колосалната машина за Ocean steamers [океански параходи].

Едва след като сечивата се превърнели от сечива на човешкия организъм в сечива на механически апарат, т.е. на инструменталната машина, двигателната машина добила самостойна форма, напълно свободна от ограничеността на човешката сила. А с това отделната инструментална машина, която ние досега разглеждахме, се смъква до степента на прост елемент на машинното производство. Една двигателна машина сега вече можела едновременно да кара много работни машини. Заедно с броя на едновременно движените работни машини расте и двигателната машина, а трансмисионният механизъм се разраства в сложен апарат.

Тук трябва да се прави разлика между две неща: кооперацията на множество еднородни машини и машинната система.

В единия случай целият продукт се изработва от една и съща работна машина.qd100 Тя извършва всички различни операции, които е извършвал един занаятчия със своето сечиво, напр. тъкачът с тъкачен стан или пък няколко занаятчии последователно с помощта на различни инструменти — било самостоятелно, било като членове на една манифактура.*100 Така напр. в модерната манифактура за производство на пликове за писма един работник с дървен нож сгъва хартията, друг намазва лепило, трети сгъва капака, на който се пресова монограмът, четвърти пресова монограма и т.н. и за всяка от тези частични операции всеки отделен плик трябва да минава от ръце на ръце. Една единствена машина за пликове изпълнява всички тези операции наведнъж и изработва по 3000 и повече пликове на час. Една американска машина за правене на книжни кесии, изложена на лондонската изложба в 1862 г., реже хартията, намазва я с лепило и я сгъва, и при това произвежда по 300 кесии в минута. Целият процес, който в манифактурата е бил разделен и се е извършвал последователно, тук се извършва от една работна машина, която действа чрез комбинацията на различни сечива. Все едно дали такава работна машина е само механическо възпроизвеждане на едно сложно ръчно сечиво или комбинация от разнородни прости инструменти, индивидуализирани от манифактурата — във фабриката, т.е. в основаната на машинно производство работилница, всеки път отново изпъква простата кооперация, и то преди всичко (ние тук оставяме настрана работника) като пространствена конгломерация на еднородни и едновременно и заедно действащи работни машини. Така, една тъкачна фабрика се образува от събирането едни до други в едно здание на много механични тъкачни станове, а фабриката за облекло — от събирането една до друга на много шивашки машини. Но тук има техническо единство, тъй като многото еднородни работни машини получават импулс едновременно и равномерно от пулсирането на един общ първоизточник на движение, което им се предава чрез трансмисионния механизъм, отчасти общ за всички тях, като за всяка отделна инструментална машина се отделят само отделни разклонения. Както много сечива съставят органите на една работна машина, също тъй много работни машини сега вече образуват еднородни органи на един и същ двигателен механизъм.

Но същинска машинна система замества отделната самостойна машина едва там, където предметът на труда преминава през цяла редица от свързани помежду си последователни процеси, изпълнявани от верига от разнородни, но взаимно допълващи се работни машини. Свойствената на манифактурата кооперация, основана на разделението на труда, се явява тук отново, но сега като комбинация на частични работни машини. Специфичните сечива на различните частични работници, напр. в текстилната манифактура — сечивата на дръндаря, на влачаря, на стригаря, на предача и др., се превръщат сега в сечива на специфицирани работни машини, всяка от които съставя особен орган за дадена особена функция в системата на комбинирания работен механизъм.qd101 В клоновете, в които машинната система се въвежда за пръв път, самата манифактура й доставя самораслата основа на разделението, а оттам и на организацията на производствения процес.*101 Но тук веднага изпъква една съществена разлика. В манифактурата работниците са длъжни, поотделно или на групи, да изпълняват всеки отделен частичен процес със своите занаятчийски инструменти. При все че и работникът се нагажда към процеса, но и процесът от по-рано е приспособен към работника. Тоя субективен, принцип на разделението на труда отпада при машинния начин на производството.qd102 Тук общият процес обективно, разгледан сам за себе си, се разлага на своите съставни фази и проблемата за извършването на всеки частичен процес и за свързването на различните частични процеси се разрешава чрез техническо прилагане на механиката, химията и т.н.,*102 при което, естествено, теоретичната концепция, както и преди, трябва да бъде усъвършенствана въз основа на практически опит, натрупан в широки размери. Всяка частична машина доставя на следващата нейния суров материал, а тъй като те всичките действат едновременно, и продуктът непрекъснато се намира в различни фази на процеса на своето произвеждане, както и в преход от една фаза на производството в другата. Както в манифактурата непосредствената кооперация на частичните работници създава определени числени съотношения между отделните работнически групи, така в разчленената машинна система непрекъснатото работене на частичните машини една във връзка с друга създава определено отношение между техния брой, техния размер и тяхната скорост. Комбинираната работна машина, която сега вече е разчленена система от отделни разнородни работни машини и от групи от такива машини, е толкова по-съвършена, колкото по-непрекъснат е нейният цялостен процес, т.е. с колкото по-малки прекъсвания суровият материал преминава от първата си фаза до последната си фаза, значи — колкото повече самият механизъм, вместо човешки ръце, го пренася от една производствена фаза в друга. Докато в манифактурата това изолиране на отделните процеси е принцип; даден от самото разделение на труда, в развитата фабрика, напротив, господства принципът на непрекъснатата свързаност на отделните процеси.

Една система от машинария, все едно дали почива на простата кооперация на еднородни, работни машини, както в тъкачеството, или на комбинация от разнородни работни машини, както в предачеството, съставя сама по себе си един голям автомат, стига да я кара един самодвижещ се първоизточник. Впрочем цялата система може да бъде движена напр. от парна машина, макар че отделни инструментални машини за известни движения още имат нужда от работника, както напр. движението при мюлжине пречи въвеждането на selfacting mule [селфакторсобствен фактор] и все още при финото предачество, или пък някои определени части от машината, за да извършат своите операции, трябва подобно на сечиво да бъдат управлявани от работника, както в машиностроенето преди превръщането на slide rest (един въртящ се апарат) в автомат. Щом машината без човешка помощ извършва всички движения, необходими за обработването на суровия материал, и се нуждае само от човешко наглеждане, ние имаме автоматична система от машинария, която при това се поддава на непрекъснато усъвършенстване на нейните детайли. Така напр. апаратът, който автоматически спира предачната машина щом се скъса макар една единствена нишка, както и selfacting stop [самодейна спирачка], която спира усъвършенствания парен тъкачен стан щом вътъчната нишка се свърши в масура на сновалката, са съвсем модерни изобретения. Като пример както за непрекъснатост в производството, така и за прокарване на автоматичния принцип може да служи модерната хартиена фабрика. Изобщо въз основа на производството на хартия може удобно и в подробности да се изучава както разликата между различните начини на производство, основана на разликата в средствата за производство, така и връзката на обществените производствени условия с тези начини на производство: старото немско производство на хартия ни дава образец на занаятчийско производство; Холандия от XVII в. и Франция от XVІІI век — на същински манифактури, а модерна Англия — пример на автоматична фабрикация в този клон; освен това в Китай и Индия още съществуват две различни староазиатски форми на същата индустрия.

Машинното предприятие притежава най-развития си образ в разчленената система от работни машини, които получават своето движение само чрез трансмисионна машинария от един централен автомат. Тук на мястото на отделната машина застава едно механическо чудовище, чието тяло запълва цели фабрични здания и чиято демонична сила, отначало скрита от почти тържествено-отмереното движение на неговите исполински членове, избухва в трескаво-бесния танц на неговите безбройни същински работни органи.

Мюлжинета, парни машини и т.н. е имало още преди да е имало работници, чиято изключителна работа е да правят мюлжинета, парни машини и т.н., също както човек е носил дрехи още преди да е имало шивачи. Но изобретенията на Вокансон, Аркрайт, Уат и т.н. са могли да бъдат реализирани само защото тези изобретатели са заварили голямо количество подготвени от манифактурния период изкусни работници по механика. Една част от тези работници се състояла от самостойни занаятчии от различни професии, друга част са били съсредоточени в манифактури, а в тях, както вече споменахме, разделението на труда е господствало с особена строгост. С умножаването на изобретенията и с разрастващото се търсене на новоизобретените машини се е развило все повече и повече от една страна — разпадането на машиностроенето на многобройни самостойни клонове; а от друга — разделението на труда вътре в машиностроителните манифактури. Така че тук в манrфактурата ние виждаме непосредната техническа основа на едрата индустрия. Манифактурата е произвела машините, чрез които едрата индустрия премахнала занаятчийското и манифактурно производство в ония производствени сфери, които тя най-напред е обхванала. Така че машинното производство се е издигнало по естествен път върху една неотговаряща за него материална основа. На известна степен от развитието то е трябвало само да преобразява самата тази основа, която то в началото е заварило готова и после я е разширило в нейната стара форма, и да си създаде нова основа, отговаряща на неговия собствен начин на производство. Както отделната машина остава миниатюрна докато се движи само с човешка сила, както машинната система не е могла да се развива свободно докато на мястото на заварените двигателни сили — животни, вятър и вода — не дошла парната машина — също тъй и цялото развитие на едрата индустрия е било парализирано докато нейното характерно средство за производство, самата машина, дължала своето съществуване на личната сила и личната сръчност, а значи и зависела от развитостта на мускулите, от остротата на погледа и от виртуозността на ръцете, с които частичният работник в манифактурата и занаятчията вън от нея са боравели със своите миниатюрни инструменти. Въпреки поскъпяването на машините поради тоя начин на произхода им — обстоятелство, което властва над капитала като съзнателен мотив, — разширението на вече машинизираната индустрия и нахлуването на машинарията в нови производствени клонове останало обусловено изключително от умножаването на една категория работници, която поради полуартистичния характер на своя труд е могла да се умножава само постепенно, а не скокообразно. Но на известна степен от развитието си едрата индустрия е изпаднала и технически в противоборство със своята занаятчийска и манифактурна основа. Разширяването на размерите на двигателните машини, на трансмисионния механизъм и на инструменталните машини, по-голямата сложност,qd103 разнообразие и по-строгото уеднаквяване на съставните им части паралелно с откъсването на инструменталната машина от занаятчийския модел, който първоначално определя нейния строеж, и с възприемането на една свободна форма, която се обуславя само от нейната механическа задача,*103 разработването на автоматичната система и все по-неизбежното въвеждане на мъчнообработваем материал, напр. на желязо вместо дърво — разрешаването на всички тези естествено възникнали задачи навсякъде се е натъквало на индивидуалните прегради, които дори комбинираният работнически персонал на манифактурата е можел да преодолява само по 4 степен, но не и изцяло по същество. Машини напр. като модерната печатарска преса, модерния парен тъкачен стан и модерната кардирна машина не са могли да бъдат създадени от манифактурата.

Превратът в начина на производството в една сфера на индустрията обуславя също така преврат и в други сфери. Това важи преди всичко за такива клонове на индустрията, които, наистина, са изолирани един от друг поради общественото разделение на труда, така че всеки от тях произвежда своя самостойна стока, но които все пак се преплитат като фази на един целокупен процес. Така машинното предене е довело до необходимостта и от машинно тъкане, а двете заедно — до механическо-химическата революция в избелването, импрегнирането и боядисването.qd104 Така, от друга страна, революцията в памукопредачеството е предизвикала изнамирането на gin — машина за отделяне на памучното влакно от семето — и едва тогава е станало възможно памучното производство в необходимия днес голям мащаб.*104 А революцията в начина на производство в индустрията и земеделието е довела до необходимостта и от революция в общите условия на обществения производствен процес, т.е. в средствата за съобщение и транспорт. Както средствата за съобщение и транспорт на едно общество, чийто pivot [френ.: стожер] — за да си послужа с един израз на Фурие — са били дребното земеделие с неговата добавъчна домашна индустрия и градският занаят — съвсем не са могли вече да задоволяват производствените потребности на манифактурния период с неговото разширено разделение на обществения труд, с неговата концентрация на средствата на труда и на работниците и с неговите колониални пазари, и всъщност затова са претърпели преврат — така и средствата за комуникация и транспорт, наследени от манифактурния период, скоро се превърнали в непоносима спирачка за едрата индустрия, с нейната трескава бързина на производството, с нейния масов мащаб, с нейното постоянно и масово прехвърляне на капитал и работници от една сфера на производството в друга и с нейните новосъздадени отношения на световния пазар. Независимо от пълния преврат в строителството на платноходи, съобщителното и транспортно дело чрез система от речни параходи, железници, океански параходи и телеграфи постепенно се приспособява към начина на производство на едрата индустрия. А огромните маси желязо, които сега трябвало да се коват, спояват, режат, продупчват и оформяват, изисквали от своя страна циклопски машини, за чието създаване манифактурното машинно производство се оказало безсилно.

Така че едрата индустрия трябвало да овладее характерното за нея средство за производство, самата машина, и с машини, да произвежда машини. Едва по този начин тя си създала своя адекватна техническа основа и стъпила на собствените си крака. С разрастването на машинното производство в първите десетилетия на XIX век машинарията наистина постепенно завладяла производството на инструменталните машини. Но едва през последните десетилетия грамадното железопътно строителство и океанското парно корабоплаване породиха ония циклопски машини, които служат за производство на първоначални двигатели.

Най-съществено производствено условие за фабрикуването на машини с машини е било създаването на двигателна машина, способна да развива всяка желана мощност и все пак напълно поддаваща се на контрол. Такава машина вече съществувала — парната машина. Но същевременно трябвало да се постигне машинно произвеждане на нужните за отделните части на машината строго геометрични форми, като линия, плоскост, кръг, цилиндър, конус и сфера. Тази проблема разрешил в първото десетилетие на XIX век Хенри Модслей с изнамирането на slide-rest [супорт на струг], който скоро бил автоматизиран и във видоизменена форма бил пренесен от струга, за който той първоначално е бил предназначен, към други машиностроителни машини. Това механическо приспособление не замества някакъв отделен инструмент, а самата човешка ръка, която създава определени форми чрез приближаване, нагаждане и насочване на острието на режещи инструменти и т.н. срещу или над работния материал, напр. желязо. По такъв начин успели да произвеждат геометричните форми на отделните машинни части „с такава степен на леснина, точност и бързина, която никаква натрупана опитност не би могла да даде на ръката и на най-похватния работник”.*105
[*105
„The Industry of Nations”, Лондон 1855 г., част II, стр. 239. Там се казва: „Колкото проста и наглед незначителна да изглежда тази принадлежност на струга, ние мислим, че не преувеличаваме, ако установим, че нейното влияние върху подобрението и разпространението на употребата на машините е било също тъй голямо, както влиянието на подобренията на Уат в самата парна машина. Въвеждането на тази принадлежност изведнъж доведе до усъвършенстване и поевтиняване на всички машини и даде тласък за по-нататъшни изобретения и подобрения.”]

Ако разгледаме онази част на използваните за машиностроене машини, които образуват същинската инструментална машина, ще видим, че пак се появява занаятчийският инструмент, само че в циклопски размери. Напр. действащата част на бормашината е грамаден свредел, който се движи от парна машина и без който не би могло да се произвеждат цилиндрите на големите парни машини и на хидравличните преси. Механичният струг е циклопично възпроизвеждане на обикновения крачен струг, стругарската машина е железен дърводелец, който обработва желязото със същия инструмент, с който дърводелецът обработва дървото; сечивото, което в лондонските корабостроителници реже фурнир, е гигантски бръснач; сечивото на машинната ножица,qd106 която реже желязото както шивашката ножица реже плата, представлява една гигантска ножица, а парният чук действа с обикновена глава на чук, само че толкова тежка, че и самият Тор не би могъл да я размахва.*106 Така напр. един от тези парни чукове, които са изнамерени от Насмит, тежи повече от 6 тона и пада перпендикулярно от височина 7 фута върху една няковалня, която тежи 36 тона. Той като на игра превръща на прах цял гранитен блок, но също така е способен да закове един гвоздей в меко дърво с последователни леки удари.*107
[*107
Машините, които обработват дърво и които могат да бъдат употребени и в производства от малки размери, са повечето американски изобретения.]

Средството на труда придобива като машинария такава материална форма на съществуване, която обуславя заместването на човешката сила с природни сили, а на емпирическата рутина — със съзнателното приложение на природознанието. В манифактурата разчленяването на обществения трудов процес е чисто субективно, там то е комбиниране на частичните работници; в машинната система едрата индустрия притежава напълно обективен производствен организъм, който работникът заварва като готово материално условие на производството. В простата кооперация и дори в кооперацията, специфицирана чрез разделение на труда, изтласкването на единичния работник от обобществения все още си е повече или по-малко случайно. Машинарията, с някои изключения, за които ще спомена по-долу, функционира само в ръцете на непосредствено обобществения или колективен труд. Така че кооперативният характер на трудовия процес сега става техническа необходимост, диктувана от природата на самото средство на труда.

d008
(горе)

2. Пренасянето на стойност от машините върху продукта

Видяхме, че производителните сили, които произтичат от кооперацията и от разделението на труда, нищо не костват на капитала. Те са природни сили на обществения труд. Природните сили като пара, вода и др., които се употребяват в производствени процеси, също така нищо не костват. Но както човекът се нуждае от бели дробове, за да диша — също така му е нужно едно „творение на човешка ръка”, за да може производително да консумира природните сили. За да се експлоатира двигателната сила на водата, необходимо е водно колело; за да се експлоатира еластичността на парата, необходима е парна машина. С науката е същото, както и с природните сили.qd108 След като веднъж бъдат открити, законът за отклоненията на магнитната стрелка в полето на електрическия ток или законът за магнетизиране на желязото, около което се движи електрически ток, вече не костват нито стотинка.*108 Но за експлоатацията на тия закони в телеграфното дело и т.н. е потребен много скъп и сложен апарат. Както видяхме, машината не изтласква сечивото на труда. От миниатюрно сечиво на човешкия организъм то се уголемява по обем и по брой до степента на сечиво на създаден от човека механизъм. Капиталът сега заставя работника да работи вместо с ръчно сечиво — с машина, която сама оперира със своите сечива. Затова, ако още от пръв поглед е ясно, че едрата индустрия, като включи грамадни природни сили и природознанието в производствения процес, непременно ще повиши извънредно много производителността на труда — съвсем не е еднакво ясно, че тази повишена производителна сила няма да бъде изкупена от друга страна с увеличено изразходване на труд. Както всяка друга съставна част на постоянния капитал, машинарията сама не създава никаква стойност, но прехвърля своята собствена стойност върху продукта, за чието производство тя служи. Доколкото тя има стойност и доколкото поради това прехвърля стойност върху продукта, тя образува една стойностна съставна част на същия. Вместо да го поевтинява, тя го прави по-скъп — пропорционално на своята собствена стойност. Очевидно е, че машината и систематически развитата машинария — това характерно средство на труда в едрата индустрия — нарастват по стойност несъразмерно в сравнение със средствата на труда в занаятчийското и манифактурното производство.

Тук трябва преди всичко да се забележи, че машините винаги влизат изцяло в трудовия процес и винаги само отчасти в процеса на самонарастване на капитала. Те никога не прибавят повече стойност, отколкото сами средно губят чрез своето изхабяване. Така че има голяма разлика между стойността на машината и онази част от стойността ѝ, която тя периодично прехвърля върху продукта. Има голяма разлика между машината като елемент за образуване на стойност, и машината като елемент за произвеждане на продукт. Колкото е по-голям периодът, в продължение на който една и съща машина служи в един и същ трудов процес, толкова по-голяма е тази разлика. Наистина, ние видяхме, че всяко същинско средство на труда или производствен инструмент винаги влиза в производствения процес изцяло, а в процеса на самонарастване на капитала само на части, съобразно средното му дневно изхабяване. Но при машините тази разлика между ползване и изхабяване е много по-голяма отколкото при сечивото, тъй като машините, направени от по-траен материал, живеят по-дълго и тъй като тяхната употреба, регулирана от строго-научни закони, дава възможност за по-голяма икономия в изразходване на техните съставни части и на техните консумативи, и най-сетне — тъй като тяхното производствено поле е несравнено по-широко от това на сечивото. Ако извадим както от машините, така и от сечивото техните средни дневни разноски или онази съставна част от стойността, която част те прехвърлят върху продукта със своето дневно изхабяване и консумация на спомагателни материали като масло, въглища и т.н. — те иначе действат даром, съвсем като природни сили, които съществуват без съдействието на човешки труд. Колкото по-голям е размерът на производителния ефект на машината от този на сечивото, толкова по-голям е и размерът на нейната безплатна служба, в сравнение с тази на сечивото. Едва в едрата индустрия човек се научава да заставя продукта на своя предишен, вече опредметен труд, да му работи даром в големи размери, като някаква природна сила.*109
[*109
Рикардо дотолкова предпочита да насочи вниманието си върху този ефект на машините — впрочем и него той също така не изяснява, както и общата разлика между трудовия процес и процеса на самонарастване, — че понякога забравя за онази съставна част на стойността, която машините прехвърлят върху продукта, и напълно смесва машините с природните сили. Така напр. „Адам Смит никъде не подценява услугите, които ни правят природните сили и машините, но много правилно различава природата на стойността, която те прибавят към стоките… тъй като те извършват своята работа (work) безплатно — помощта, която те ни дават, не прибавя нищо към разменната стойност.” (Ricardo [Рикардо], Principles etc., стр. 336, 337). Забележката на Рикардо, разбира се, е напълно справедлива, доколкото е насочена против Ж. Б. Сей, който бръщолеви, че машините принасяли „услугата” да създават стойност, която образувала част от „печалбата”.]

При разглеждане на кооперацията и манифактурата се оказа, че известни общи производствени условия, като здания и т.н., в сравнение с разпокъсаните производствени условия на единичните работници, се икономисват при съвместното им консумиране и значи по-малко поскъпяват продукта. При машинарията не само че многобройните сечива на една работна машина съвместно използват нейния корпус, но и много работни машини използат съвместно една и съща двигателна машина заедно с част от трансмисионния механизъм.

При дадена разлика между стойността на машинарията и онази част от нейната стойност, която [част] се прехвърля върху всекидневния продукт, степента, в която тази част от стойността поскъпява продукта, зависи преди всичко от размера на продукта, тъй да се каже от неговата повърхнина.qd109a В една лекция, отпечатана в 1858 год., г. Бейнс от Блекбърн пресмята, че „всяка реална*109a механическа конска сила кара 450 selfacting [автоматични] мюлжине-вретена с принадлежностите им, или 200 throstle [тростилни] вретена, или 15 тъкачни стана за 40 inch cloth [тъкан, широка 40 инча], заедно с механизмите за опъване на основата, за оглаждане и т.н.” В първия случай еднодневните разноски за една парна конска сила и изхабяването на машинарията, която тя туря в движение, се разпределят върху еднодневния продукт от 450 вретена на мюлжине, във втория случай — върху продукт от 200 тростилни вретена, в третия — върху продукт от 15 механични тъкачни стана, тъй че върху една унция прежда или върху един аршин тъкан се прехвърля твърде незначителна част от стойността. Същото е и при гореприведения пример с парния чук. Тъй като неговото еднодневно изхабяване, консумация на въглища и т.н. се разпределят върху грамадни маси желязо, които той всекидневно изковава, на всеки центнер желязо се пада само незначителна част от стойността, която би била твърде голяма, ако тоя циклопски инструмент би набивал малки гвоздейчета.

При дадена сфера на дейност на работната машина, т.е. при даден брой на нейните сечива, или ако е въпрос за сила — при даден техен размер, масата на продукта ще зависи от скоростта, с която действа машината, така напр. от скоростта, с която се върти вретеното, или от броя на ударите, които чукът нанася в една минута някои от тия колосални чукове правят 70 удара на минута, а патентованата ковачна машина на Райдер, която употребява парни чукове от по-малки размери за изковаване на вретена, прави 700 удара на минута. Щом е дадена пропорцията, в която машинарията прехвърля стойност върху продукта, величината на тази част от стойността зависи от величината на нейната собствена стойност.*110 Колкото по-малко труд съдържа самата машинария, толкова по-малко стойност придава тя на продукта. А колкото по-малко стойност тя прехвърля, толкова по-производителна е тя и толкова повече нейната служба се приближава към тази на природните сили. А машинното производство на машини намалява нейната стойност в сравнение с нейните размери и ефект.
[*110 Читателят, който е под властта на капиталистически представи, разбира се ще намери, че тук липсва „лихвата”, която машината прибавя към продукта pro rata [лат.: съответно] на своята капиталова стойност. Но лесно е да се разбере, че машината, като не създава нова стойност, както не я създава и всяка друга съставна част на постоянния капитал — не може да прибави никаква стойност и под названието „лихва”. Ясно е по-нататък, че тук, дето става въпрос за производството на принадената стойност, не може да се представи a priori никаква нейна част под названието „лихва”. В третата книга на това съчинение ще разясним капиталистическия начин на изчисляване, който prima facie [лат.: на пръв поглед] изглежда безсмислен и противоречащ на законите за образуването на стойността.]

Сравнителният анализ на цените на стоки, произвеждани по занаятчийски или манифактурен начин, с цените на същите стоки като машинни продукти има общо взето за резултат, че при машинния продукт онази съставна част на стойността, която [част] се дължи на средството на труда, относително нараства, но абсолютно се намалява. Това значи, че нейната абсолютна величина спада, но нейната величина по отношение на общата стойност на продукта, напр. на един фунт прежда, се увеличава.*111
[*111
Тази прибавяна от машината съставна част на стойността се намалява абсолютно и относително там, където тя изтиква коне или изобщо работни животни, които се използат само като двигателна сила, а не като машини за обмяна на веществата. Впрочем Декарт със своята дефиниция на животните като прости машини гледа с очите на манифактурния период — за разлика от средните векове, когато на животното са гледали като на помощник на човека, както смята по-късно и г. фон Халер в своето съчинение: „Restauration der Staatswissenschaften”. Че Декарт, както и Бекън, е схващал променения образ на производството и практическото овладяване на природата от страна на човека като резултат от променения метод на мисленето — това личи от неговите „Discours sur la Methode”, където между другото се казва: „Възможно е” (чрез въведения от него във философията метод) „да се дойде до знания, много полезни в живота, и вместо оная спекулативна философия, която преподават в училищата, да се намери едно практическо приложение на тези познания, чрез които — като познаваме също тъй добре, както познаваме различните занаяти на нашите занаятчии, още и силите и действието на огъня, водата, въздуха, звездите и всички други тела, които ни обикалят — ние бихме могли по същия начин да използваме нашите познания за полезните цели, за които те са годни; по този начин ние бихме могли да станем господари и притежатели на природата” и така „да спомагаме за подобрението на човешкия живот”. В предговора към „Discourses upon Trade” от сър Дъдлей Норт (1691) се казва, че методът на Декарт, приложен към политическата икономия, почнал да я освобождава от старите басни и суеверни представи за парите, за търговията и т.н. Но, общо взето, по-раншните английски икономисти се присъединяват към Бекън и Хобс, докато по-сетне Лок станал „философът” като такъв на политическата икономия в Англия, Франция и Италия.]

Ясно е, че когато произвеждането на една машина струва толкова труд, колкото спестява нейното прилагане — имаме просто преместване на труд, т.е., общата сума на труда, необходим за произвеждането на една стока, не се намалява или производителната сила на труда не се увеличава. Но разликата между труда, който тя струва, и труда, който тя спестява, или степента на нейната производителност, очевидно, не зависи от разликата между нейната собствена стойност и стойността на заместеното от нея сечиво. Тази разлика трае дотогава, докогато изразходваният за машините труд, а значи и онази част от стойността, която те прехвърлят върху продукта, остава по-малка от стойността, която работникът със своето сечиво би прибавил към предмета на труда. Затова производителността на машината се измерва със степента, в която тя замества човешка работна сила.qd112 Според г. Бейнс на 450 мюлжинетни вретена с тяхната предварителна машинария, които се движат от една парна конска сила, се падат 2 1/2 работника,*112 а 2 1/2 работника с всяко selfacting mule spindle [автоматично мюлжинетно вретено] при 10-часов работен ден изпридат 12 унции прежда (среден номер), значи седмично 365 5/8 фунта. Значи при своето превръщане в прежда 366 фунта памук (за по-голямо опростяване на примера ние не обръщаме внимание на отпадъците) поглъщат само 150 работни часа или 15 десетчасови работни дни, докато с чекрък — щом като ръчният предач произвежда в 60 часа 13 унции преждаqd113 — същото количество памук би погълнало 2 700 десетчасови работни дни или 27 000 работни часа.*113qd114 Там където старият начин на blockprinting или на ръчното щамповане на басми е заместен от машинно щампосване, една единствена машина с помощта на един мъж или момче щампосва за един час толкова четирицветна басма, колкото са щампосвали преди 200 души.*114 Докато Ели Уйтней още не бил изобретил (в 1793 г.) машината Cottongin, отделянето на един фунт памук от семената изисквало средно един работен ден. С неговото изобретение една негърка вече могла да изчиства по 100 фунта памук на ден, а оттогава насам производителността на машината „джин” е значително увеличена. Един фунт памучни влакна, чието производство по-рано струвало 50 цента, по-късно се продавал за 10 цента, и то с по-голяма печалба, т.е. като съдържал по-голямо количество незаплатен труд. В Индия за очистване на влакната от семената се употребява един полумашинен инструмент, т.н. „чурка”, с която един мъж и една жена очистват 28 фунта на ден. А с помощта на онази „чурка”, която д-р Форбс е изнамерил преди няколко години, един мъж и едно момче очистват 250 фунта на ден; а там, където като двигателна сила се използват напр. волове, пара или вода, са нужни само няколко момчета и момичета, като feeders (подавачи на материали за машините). Шестнадесет такива машини, движени от волове, извършват средната дневна работа на 750 души.*115
[*115
Ср. „Paper read by Dr. Watson [Уотсън], Reporter on Products to the Government of India, before the Society of Hrts”, 17 април 1860 г.]

Както вече споменахме, парната машина при парния плуг извършва в един час, за 3 пенса или 1/4 шилинг, толкова работа, колкото 66 души извършват за 15 шил. на час. Връщам се към този пример, за да отстраня една погрешна представа. A именно, тези 15 шилинга в никой случай не са изразът на труда, прибавен от 66-тимата души за един час. Aко съотношението между принадения труд и необходимия труд е било 100%, то тези 66 работника са произвели на час една стойност от 30 шилинга, макар че само 33 часа се изразяват в един еквивалент за самите тях, т.е. в работната им заплата от 15 шилинга. И тъй, ако приемем, че една машина струва колкото годишната заплата на 150 изместени от нея работници, напр. 3 000 фунта стерлинги — тези 3 000 ф.ст. съвсем не са паричният израз на труда, вложен от 150 работника и прибавен към предмета на труда, а са израз само на оная част от техния годишен труд, която за тях самите се изразява в работната заплата. Напротив, паричната стойност на машината от 3 000 ф.ст. изразява целия труд, изразходван за нейното производство, безразлично в какво съотношение този труд представлява работна заплата за работника и принадена стойност за капиталиста. Значи ако машината струва толкова, колкото заместената от нея работна сила, материализираният в нея труд винаги е по-малък от живия труд, който тя замества.*116
[*116
„Тези неми дейци (машините) винаги са продукт на много по-малко труд, отколкото оня, който те заместват, дори когато имат еднаква парична стойност.” (Ricardo [Рикардо], Principles etc., стр 40)]

Разгледана изключително като средство за поевтиняване на продукта, границата за употребата на машинарията е дадена от това, че нейното собствено производство струва по-малко труд, отколкото замества нейното приложение. За капитала, обаче, тази граница е изразена по-тясно. Тъй като той плаща не вложения труд, а стойността на вложената работна сила, за него употребата на машини се ограничава от разликата, между стойността на машината и стойността на заместваната от нея работна сила. Тъй като разделението на работния ден на необходим труд и принаден труд е различно в различни страни, а тъй също и в една и съща страна в различни периоди или в един и същ период — в различни промишлени клонове; тъй като, освен това, действителната заплата на работника ту спада под стойността на неговата работна сила,qd116a ту се качва над нея, разликата между цената на машинарията и цената на работната сила, която трябва да бъде заместена от нея, може твърде много да се променя, макар и разликата между количеството труд, необходимо за произвеждане на машината, и общото количество на заместения от нея труд да остава една и съща.*116a Но за самия капиталист само първата разлика определя производствените разноски на стоката и му влияе чрез принудителните закони на конкуренцията. Затова днес в Англия се изнамират машини, които се употребяват само в Северна Америка, както в XVI и XVII век Германия е изнамирала машини, които се употребявали само в Холандия, или както много френски изобретения от XVIII век са били използвани само в Англия. В развитите от по-преди страни самата машина с нейното приложение в някои промишлени клонове произвежда такъв излишък от труд (redundancy of labour, казва Рикардо) в други клонове, че тук спадането на работната заплата под стойността на работната сила възпрепятства употребата на машини и я прави излишна и често пъти невъзможна от гледна точка на капитала, чиято печалба и без това произтича от намалението не на вложения, а на платения труд. В някои клонове на английската вълнена манифактура детският труд през последните години е много намалял, а тук-там е почти съвсем изместен. Защо? Фабричният закон изисква две смени деца, от които едната работи 6, а другата 4 часа, или всяка само по 5 часа. Но родителите не искали да продават тези half-timers (работещи половин ден) по-евтино, отколкото по-рано са продавали full-timers (работещи пълен ден).qd117 Оттук и заместването на half-timers с машини.*117 Преди да бъде забранен женският и детският труд (за деца под 10 години) в мините, капиталът е смятал, че неговият метод да заставя голи жени и момичета, често пъти заедно с мъже, да работят в каменовъглените и други мини е дотолкова в съгласие с неговия морален кодекс, а особено и с неговата главна касова книга — че едва след забраната прибягнал до машините. Янките са изнамерили машини за трошене на камъни.qd118 Англичаните не ги употребяват, тъй като на „клетника” (в английската политическа икономия тази дума „wretch” е специално название за земеделския работник), който извършва тази работа, се заплаща такава малка част от неговия труд, че за капиталиста машините само биха поскъпили производството.*118 В Англия за теглене на лодки по каналите понякога все още се употребяват жени вместо коне,*119 тъй като трудът, необходим за произвеждането на коне и машини, е математически определена величина, докато трудът, потребен за издръжката на жените от свръхнаселението, не го лови и сметка. Поради това никъде няма по-безсрамно прахосване на човешка сила за дреболии, както именно в Англия, страната на машините.

d009
(горе)

3. Първите въздействия на машинното производство върху работника

Изходен пункт на едрата индустрия образува, както показахме, революцията в средството на труда, а преобразуваното средство на труда получава своята най-развита форма в разчленената машинна система на фабриката. Преди да видим как към тоя обективен организъм се прикрепва човешки материал, нека разгледаме някои общи обратни въздействия на тая революция върху самия работник.

а) Присвояване на допълнителни работни сили от страна на капитала. Женски и детски труд

Доколкото машините правят мускулната сила ненужна, те стават средство за приложение на работници без мускулна сила или с незряло телесно развитие, но с по-голяма гъвкавост на членовете. Затова женският и детският труд е бил първата дума на капиталистическото приложение на машинното производство! С това тези грандиозни средства за заместване на труд и на работници веднага се превърнали в средство… за увеличаване броя на наемните работници чрез включване на всички членове на работническото семейство, без разлика на пол и възраст, под непосредствено господство на капитала. Принудителният труд в полза на капиталиста узурпирал не само времето на детската игра, но и времето за свободен труд в домашния кръг, в обичайните рамки, за нуждите на самото семейство.*120
[*120
През време на памучната криза, която съпровождала американската гражданска война, английското правителство изпратило д-р Едуард Смит в Ленкшайр, Чешайр и други места, за да събере сведения за здравословното състояние на памучните работници. Между другото той съобщава: в хигиенично отношение кризата, независимо от изгонването на работниците от фабричната атмосфера, имала и много други предимства. Жените на работниците сега намирали необходимото време да накърмят децата си, вместо да ги тровят с „Godfrey's Cordial” (опиумен препарат); те спечелили време да се учат да готвят. За нещастие, това готварско изкуство им се е паднало в един момент, когато пък нямали какво да ядат. Но от това се вижда как капиталът узурпира в полза на своето оплодотворяване и труда, необходим за семейните нужди. Кризата също тъй била използувана, за да могат дъщерите на работниците в специални школи да се научат да шият. Една американска революция и една световна криза са били нужни, за да могат работническите момичета, които предат прежда за целия свят, да се научат да шият!]

Стойността на работната сила се определяше не само от работното време, необходимо за издръжката на възрастния работник, но и от това за издръжката на цялото работническо семейство. Като хвърля всички членове на работническото семейство на трудовия пазар, машинарията разпределя стойността на работната сила на мъжа върху цялото негово семейство. Значи — тя намалява стойността на неговата работна сила. Купуването на семейството, раздробено напр. на 4 работни сили, струва може би по-скъпо, отколкото преди е струвало купуването на работната сила на главата на семейството, но пък на мястото на един работен ден идат четири рaботни дни и тяхната цена спада в оная пропорция, в която принаденият труд на четиримата е в повече от принадения труд на единия работник. За да може едно семейство да живее, сега трябва четирима души да дават на капитала не само труд, но и принаден труд. Така машинарията заедно с човешкия материал за експлоатация — същинското поле на капиталистическата експлоатация*121 — разширява същевременно и степента на експлоатацията.
[*121 Броят на работниците се е увеличил твърде много поради все по-нарастващото заместване на мъжки с женски труд и преди всичко на труда на възрастните — с детски труд. Три момичета на 13 годишна възраст със заплата от 6 до 8 шилинга на седмица са изместили един мъж на зряла възраст със заплата между 18 и 45 шилинга.” (Th. de Quincey [Т. де Куинси], The Logic of Political Economy, Лондон 1844 г., бележка към стр 147) Тъй като известни семейни функции, напр. гледане и кърмене на децата не могат съвсем да се потъпчат, конфискуваните от капитала майки на семейства са принудени повече или по-малко да наемат свои заместници. Трудът, необходим за консумацията вътре в семейството, като шиене, кърпене и т. н. трябва да бъде заместен с купуване на готови стоки. Значи на намаленото изразходване на къщен труд отговаря увеличение на паричните разходи. Така че производствените разноски на работническото семейство растат и покриват увеличения приход. Към това се прибавя, че икономията и целесъобразността при ползването и подготвянето на средствата за живот стават невъзможни. За всички тези факти, скривани от официалната политическа икономия, се намира изобилен материал в „Reports” [отчетите] на фабричните инспектори, на „Children’s Employment Commission” [Комисията за детския труд] и особено в „Reports on Public Health” [докладите за общественото здраве].]

Тя също тъй революционизира из основи формалното реализиране на капиталовото отношение, договора между работник и капиталист. На базата на стоковата размяна първата предпоставка беше, че капиталистът и работникът си противостоят като свободни личности, като независими стокопритежатели, единият — като притежател на пари и средства за производство, другият — като притежател на работна сила. Но сега капиталът купува непълнолетни или малолетни.qd122 По-рано работникът е продавал своята собствена работна сила, с която той формално разполагал като свободна личност. Сега той продава своята жена и деца. Той става търговец на роби.*122 Търсенето на детски труд често пъти и по форма прилича на търсенето на роби-негри, както то е било обикновено нещо в обявленията на американските вестници. „Моето внимание — казва напр. един английски фабричен инспектор — бе привлечено от едно обявление в местния вестник на един от най-големите манифактурни градове на моя окръг, което привеждам тук:qd123 „Търсят се 12 до 20 момчета, не по-млади от това, което може да мине за 13 години. Заплата 4 шилинга на седмица. За справка и т.н.*123 Фразата „което може да мине за 13 години” има този смисъл, че според Factory Act [фабричния закон] деца под 13 години могат да работят само 6 часа. Един официално признат лекар (certifying surgeon) трябва да удостоверява възрастта. Фабрикантът търси значи момчета, които да изглеждат така, като че ли вече са тринадесетгодишни. Понякога скокообразното намаление на броя на наетите от фабрикантите деца под 13 години, което изненадва в английската статистика от последните 20 години, е било, според показанията на самите фабрични инспектори, до голяма част дело на тези certifying surgeons, които подправяли възрастта на децата съобразно с експлоататорските желания на капиталистите и нуждата на родителите да продават труда на децата си. В прословутия лондонски квартал Бетнал Грийн всеки понеделник и вторник сутрин има открит пазар, където деца от двата пола, от 9 години нагоре, сами себе си отдават под наем на лондонските копринарски манифактури.qd124 „Обикновените условия са 1 шилинг и 8 пенса на седмица (които принадлежат на родителите) и 2 пенса за мене самия, плюс чай.” Договорите важат само за седмицата. Сцените и езикът на тоя пазар са просто възмутителни.*124qd125 В Англия все още се случва жени „да вземат момчета от Workhouse [трудов дом] и да ги продават на първия срещнат купувач за 2 шилинга и 6 пенса седмично”.*125qd126 Въпреки закона, във Великобритания и сега най-малко 2 000 момчета биват продавани от своите родители като живи машини за чистене на комини (макар че за заместването им има машини).*126 Причинената от машинарията революция в правното отношение между купувач и продавач на работна сила, така че цялата сделка загубва дори привидността на договор между свободни личности, е дала по-сетне на английския парламент юридическо оправдание за държавната намеса във фабричното дело. Винаги когато фабричният закон ограничава детския труд на 6 часа в дотогава още незасегнати клонове на индустрията, се чува отново хленчът на фабрикантите: част от родителите извличали децата от сега засегнатата индустрия, за да ги продадат в такава индустрия, където още цари „свобода на труда”, т.е. където децата под 13 години са заставени да работят като възрастни, а, значи, и могат да бъдат продадени по-скъпо. Но тъй като капиталът по своята природа е левелер, т.е. изисква като свое получено по рождение човешко право равенство в условията за експлоатиране на труда във всички производствени сфери, законодателното ограничаване на детския труд в един индустриален клон става причина за неговото ограничаване и в другите.

Ние още по-рано посочихме физическата деградация на децата, младежите и жените, които машинарията подлага на експлоатацията на капитала — отначало пряко, във фабриките, изникващи на нейна основа, а после и косвено, във всички останали индустриални клонове. Затова тук ще се спрем само на една точка — на грамадната смъртност на работническите деца през първите години на техния живот. В Англия има 16 регистрационни окръга, в които на 100 000 живи деца под една година се падат средно годишно по 9 000 смъртни случая (в един окръг само 7 047), в 24 окръга — над 10 000, но под 11 000; в 39 окръга — над 11 000, но под 12 000; в 48 — над 12 000, но под 13 000; в 22 — над 20 000; в 25 — над 21 000; в 17 — над 22 000; в 11 — над 23 000; в окръзите Хуу, Улвърхемптън, Ештън-ънд-Лайн и Престън — над 24 000; в окръзите Нотинхам, Стокпорт и Бредфорд — над 25 000; в Уйсбич — 26 000 и в Манчестър — 26 125.*127
[*127
„Sixth Report on Public Health”, Лондон, 1864 г., стр. 34]

Както показа едно официално лекарско изследване в 1861 г., високият процент на смъртността се дължи — като се оставят настрана местните условия — предимно на работенето на майките вън от къщи и на произлизащото оттук занемаряване и лошо третиране на децата, между другото и на неподходяща храна, недостатъчна храна, тъпчене с упойки и т.н., а към това трябва да се прибави и неестественото отчуждаване на майките от техните деца и, като последица от него, умишленото изгладняване и отравяне на децата.*128
[*128
То (изследването от 1861 г.)… освен това доказа, че от една страна, при описаните обстоятелства, децата гинат от занемаряване и лоши обноски, които се дължат на работата на техните майки, а от друга страна майките свикват на страшно неестествено отнасяне към своите рожби — обикновено тяхната смърт не ги засяга много, а понякога… те вземат преки мерки, за да я ускорят.” (пак там)]
qd129

В такива земеделски окръзи, „където има минимум от женски труд, процентът на смъртността е най-малък”.*129 Но анкетната комисия от 1861 г. даде и неочаквания резултат, че в някои земеделски окръзи, разположени по брега на Северното море, процентът на смъртността на децата под една година почти достига този на най-злокобните фабрични окръзи. Поради това д-р Джулиан Хънтър е бил натоварен да изследва това явление на самото място. Неговият отчет е включен в „VI. Report on Public Health”.*130
[*130
Пак там, Лондон, 1864 г., стр. 454—463. „Report by Dr. Henry Julian Hunter [Хънтър] on the excessive mortality of infants in some rural districts of England.”]

Дотогава се предполагало, че малария и други болести, свойствени на ниски и блатисти места, покосяват децата. Изследването показало тъкмо обратното, значи — „че същата причина, която е прогонила маларията, а именно превръщането на почвата, която зиме била тресавище, а лете — оскъдно пасбище, в плодородни ниви — е създала изключителната смъртност на бозайничетата”.*131
[*131
„Sixth Report on Public Health”, Лондон, 1864 г., стр. 35 и стр. 455, 456]

70-те практикуващи лекари, които д-р Хънтър разпитал в тези окръзи, били „забележително единодушни” по тази точка. Работата е там, че с революцията в земеделието там била въведена индустриалната система. „Омъжени жени работят на дружини заедно с моми и момци; един човек, наречен „gangmaster”, който наема тия дружини изцяло, ги предоставя за известна сума на арендатора. Тия дружини често пъти ходят на работа много мили далеч от своите села; човек може да ги срещне сутрин и вечер по пътищата, жените в къси ризи и също такива поли и ботуши, а понякога панталони; много силни и здрави на вид, но покварени от обичайна разпуснатост и безскрупулни към печалните последици, които предпочитането на такъв деен и независим живот стоварва върху техните рожби, които гинат в къщи.”*132 В тeзи окръзи се повтарят всички явления на фабричните окръзи, а в още по-широки размери — замаскираното детеубийство и третирането на децата с упойки.*133
[*132
Пак там, стр. 456]
[*133 Както в английските фабрични окръзи, така и в земеделските, всеки ден се разпростренява употреблението на опиум от възрастните работници и работнички. „Да развият продажбата на опиума съставлява главна цел на някои предприемчиви едри търговци. Дрогеристите го смятат за артикул, който най-много върви.” (Пак там, стр. 459). Бозайничетата, които получават опиум, се „сгърчват като старчета или малки маймуни” (пак там, стр. 460). Ето как Китай и Индия си отмъщават на Англия.]

Това, което знам аз за злините, които то причинява — казва д-р Саймън, служебен лекар на английския Privy Counsil [таен съвет] и redacteur en chef [главен редактор] на отчетите за „Public Health” [общественото здраве], — трябва да оправдае дълбокото отвращение, с което аз наблюдавам всяко масово индустриално заангажиране на възрастни жени.”*134
[*134
„Sixth Report on Public Health”, Лондон, 1864 г., стр. 37]

Ще бъде истинско щастие за манифактурните окръзи на Англия — се провиква в един официален отчет фабричният инспектор Р. Бейкър, — ако на всяка омъжена жена, която има семейство, бъде забранено да работи в която и да е фабрика.”*135
[*135
„Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1862”, стр. 59. Този фабричен инспектор е бил по-рано лекар.]

Моралният упадък, който произтича от капиталистическата експлоатация на женския и детския труд, толкова изчерпателно е изложен от Фр. Енгелс в неговата книга „Положението на работническата класа в Англия” и от други писатели, че аз тук само го припомням. Но интелектуалната пустота, която се създава изкуствено чрез превръщане на незрели хора в прости машини за фабрикуване на принадена стойност и която много трябва да различаваме от онова природно невежество, което оставя ума неразработен, без да поврежда неговата способност за развитие и неговата природна плодовитост, застави най-сетне дори английския парламент да провъзгласи основното образование като законно условие за „производствената” употреба на деца под 14 години във всички индустрии, подчинени на фабричния закон. Духът на капиталистическото производство ясно проличава в небрежната редакция на така наречените възпитателни клаузи на фабричните закони, в липсата на административен механизъм, поради което това задължително обучение в повечето случаи пак става илюзорно, в опозицията на фабрикантите дори и против този образователен закон и в техните практически извъртания и хитрувания за неговото заобикаляне.

За осъждане е само законодателството, защото е издало един фиктивен закон (delusive law), който, под претекст че се грижи за възпитанието на децата, не съдържа нито едно единствено постановление, с което да може да се осигури тази предявена цел. Законът определя само, че децата всеки ден трябва да бъдат затваряни за определено време (3 часа) между четирите стени на едно помещение, наречено училище, и че този, който е наел детето, трябва да получава всяка седмица удостоверение за това от едно лице, което с името си се подписва като учител или учителка.”*136
[*136 Леонард Хорнър в „Reports of Insp. of Fact, for 30th June 1857”, стр. 17]

Преди да бъде издаден поправеният фабричен закон от 1844 г., не са били рядко явление свидетелства за посещаване на училище, които учителят и учителката, като неграмотни, са подписали с кръст. „Когато посетих едно от училищата, което издаваше такива свидетелства, аз бях дотолкова поразен от невежеството на учителя, че го попитах: „Кажете ми моля ви, знаете ли да четете?” „Е, па горе долу” (summat) — отговори той. За свое оправдание той прибави: „Във всеки случай аз стоя пред моите ученици.” През време на подготвянето на закона от 1844 г. фабричните инспектори разобличили мизерното състояние на помещенията, наречени училища, чиито свидетелства те били длъжни да признават като напълно валидни според закона. Всичко, което те прокарали, било това, че от 1844 г. „цифрите в училищните свидетелства трябва да бъдат попълнени с почерка на учителя, а името и презимето на учителя — да бъдат подписани от самия него”.*137
[*137
Пак той, в „Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1855”, стр. 18-19]

Сър Джон Кинкейд, фабричен инспектор за Шотландия, разказва за подобен служебен опит. „Първото училище, което ние посетихме, държеше някоя си Mrs. Ann Killin [г-жа Ан Килин]. Когато й предложих да каже името си буква по буква, тя веднага направи грешка, като почна с буквата С, но веднага се поправи, като каза, че нейното име започва с К. Но като прегледах нейните подписи в книгата за училищните свидетелства, аз забелязах, че тя се подписва различно, а нейният почерк не остави никакво съмнение, че тя е негодна за учителка. Пък и тя самата призна, че не може да води дневника… В друго училище намерих, че училищната стая има 15 фута дължина и 10 фута ширина, и преброих в това помещение 75 деца, които крещяха нещо неразбрано.”*138
[*138
Сър Джон Кинкейд в „Reports of Insp. of Fact for 31st Oct. 1858”, стр. 31, 33]

Но не само в тия мизерни дупки децaта получават училищни свидетелства без да добиват училищно образование — защото в много училища, в които учителят е компетентен, неговите усилия почти изцяло се разбиват о забъркващия куп деца от всякаква възраст, от 3 години нагоре. Неговият доход, който в най-добрия случай е твърде жалък, зависи напълно от онова количество пенсa, които могат да бъдат получени от най-големия брой деца, наблъскани в една стая. Към това се прибавя оскъдната училищна мебелировка, липсата на книги и други учебни помагала и потискащото въздействие на разваления и отвратителен въздух върху самите бедни деца. Аз бях в много такива училища, където видях маса деца, които абсолютно нищо не правеха; и това се удостоверява като посещаване на училище, а такива деца фигурират в официалната статистика като получили образование (educated).”*139
[*139
Леонард Хорнър в „Reports etc. for 31st Oct. 1857”, стр. 17, 18]
qd140
В Шотландия фабрикантите избягват да държат деца, които са задължени да ходят на училище. „Това достатъчно доказва силното неразположение на фабрикантите спрямо клаузите за образованието.”
*140 В уродливо ужасяващ вид изглежда това в заведенията за импримиране на басми и др., които се регулират от специален фабричен закон. Според постановленията на закона „всяко дете, преди да бъде наето в такава фабрика, требва да е посещавало училище поне 30 деня и не по-малко от 150 часа в 6-те месеца, които непосредствено предшестват първия ден на неговото постъпване. През време на неговата работа в тия заведения за импрегниране то също така е длъжно да ходи на училище през един период от 30 дни и по 150 часа през всяко второ следващо полугодие… Отиването на училище трябва да става между 8 часа сутрин и 6 часа след обед. Посещение, по-късо от 2 1/2 часа или по-дълго от 5 часа на ден, не може да се брои като част от 150-те часа. При обикновени условия децата ходят на училище преди обед и след обед, по 5 часа на ден в течение на 30 дни, а след изтичане на 30-те дни, когато бъде достигната изискваната от закона обща сума от 150 часа, когато децата — да се изразим на техния собствен език — свършат своята книга, те се връщат в заведението, където остават отново шест месеца, до настъпване на новия срок за ходене на училище, и пак остават там, докато пак свършат книгата… Много деца, които посещават училището в течение на предписаните 150 часа, при връщането им от 6-месечното работене във фабриката знаят точно толкова, колкото са знаяли в началото. Те, разбира се, са забравили всичко, което са учили при предишното ходене на училище. В други фабрики за импрегниране на басми ходенето на училище се намира в пълна зависимост от търговските съображения на фабриката. Изискваното число часове се изпълва през всяко полугодие на части от по 3 до 5 часа наведнъж, които са разпръснати може би през 6-те месеца. Напр. децата посещават училището един ден от 8 до 11 часа сутрин, друг ден — от 1 до 4 часа след обед и след като детето няколко деня съвсем не се явява в училището, то изведнъж пак идва от 3 до 6 часа след обед; 3—4 дни или една седмица то се явява в училището редовно, след това пак изчезва за три седмици или за цял месец и се връща по за няколко часа в някои дни,qd141 когато няма работа, когато фабрикантът случайно няма нужда от него; и така детето го блъскат (buffeted) от училището във фабриката, от фабриката в училището, докато се наброят 150-те часа.”*141 Като придава в преобладаващ брой жени и деца към комбинирания работен персонал, машинарията най-сетне сломява съпротивата, която мъжът-работник през време на манифактурата още е противопоставял на деспотизма на капитала.*142
[*142
„Г-н Е., фабрикант, ми съобщи, че при неговите механически тъкачни станове работят изключително жени; той предпочитал омъжените жени, особено такива, които в къщи имат семейства, чиято издръжка зависи от тях; те са много по-внимателни и възприемчиви от неомъжените и са принудени до крайност да напрягат своите сили, за да добият необходимите средства за живот. Така добродетелите, присъщите добродетели на женския характер се превръщат във вреда за жените — така всичко морално и нежно в тяхната природа става средство за тяхното поробване и за тяхното страдание.” („Ten Hours'Factory Bill. The Speech of Lord Ashley, 15th March”, Лондон 1844 г., стр. 20)]

d0010
(горе)

б) Удължаване на работния ден

Aко машините са най-могъщото средство за покачване на производителността на труда, т.е. за скъсяване на работното време, необходимо за произвеждане на една стока, те стават носители на капитала — най-напред в непосредствено обхванатите от тях клонове на индустрията, — най-могъщо средство за удължаване на работния ден, извън всякакви естествени предели. Те създават от една страна нови условия, които позволяват на капитала свободно да отпусне юздите на тази своя постоянна тенденция, а от друга страна — нови подбуди за подклаждане на неговата ненаситна жажда за чужд труд.

При машинарията най-напред добива самостоятелност по отношение на работника движението и дейността на средството на труда. То става само по себе си едно индустриално perpetuum mobile [лат.: вечно работеща машина], което би произвеждало непрекъснато, ако не срещаше известни природни граници в своите човешки помощници: в тяхната телесна слабост и в тяхното своеволие.qd143 Затова като капитал — а като такъв автоматът има съзнание и воля в лицето на капиталиста — то е въодушевено от стремежа да втикне в рамките на минимума съпротивата на упорстващата, но еластична граница на човешката природа.*143 Тази съпротива и без това е отслабена от привидната лекота на труда при машината и от по-голямата податливост и покорност на женския и на детския елемент.*144
[*144
Англичаните, които охотно възприемат първата емпирична форма, в която се проявява известно явление, за негова причина често пъти обясняват онова огромно иродовско заграбване на деца от приютите за бедни и сираци, което капиталът е извършил при зараждането на фабричната система и чрез което той си е набавил съвсем безволен човешки материал, като причина за дългото работно време във фабриките. Така, напр. Фийлдън, сам английски фабрикант, казва: „Ясно е: дългото работно време произлиза от обстоятелството, че от различни части на страната са доставени толкова голям брoй изоставени деца и че предприемачите станаха независими от работниците, така че те, след като с помощта на насъбрания по такъв начин мизерен човешки материал вече веднаж бяха сполучили да превърнат дългото работно време в обичай, сега вече по-лесно можеха да го налагат и на своите съседи.” (J. Fielden [Дж. Фийлдън], The Curse of the Factory System, Лондон, 1836 г., стр. 11) Относно женския труд фабричният инспектор Саундърс казва във фабричния отчет от 1844 г.: „Между работничките има жени, които много седмици наред, с изключение на няколко дни, работят от 6 часа сутрин до 12 часа през нощта, с по-малко от два часа за хранене, така че в продължение на 5 дни oт седмицата от 24-те часа дневно им остават само 6 часа, за да си идат до вкъщи и да отпочинат в леглото.”]

Производителността на машинарията, както видяхме, е обратно пропорционална на големината на онази съставна част от стойността, която тя прехвърля върху продукта. Колкото е по-дълъг периодът на нейното функциониране, толкова по-голяма е масата продукти, върху която се разпределя прибавяната от нея стойност, и толкова по-малка е частта от стойността, която тя прибавя към отделната стока. Но периодът на активния живот на машинарията се определя, очевидно, от дължината на работния ден или от продължителността на дневния трудов процес, умножена с числото на дните, в които той се повтаря.

Изхабяването на машината съвсем не отговаря математически точно на времето на нейното използване. Но дори ако приемем това, една машина, която работи 7 1/2 години по 16 часа дневно, обхваща също такъв производствен период и не прибавя към общия продукт повече стойност, колкото същата машина, която работи 15 години по 8 часа дневно. Само че в първия случай стойността на машината би била възпроизведена двойно по-бърже отколкото във втория, а капиталистът би погълнал за 7 1/2 години толкова принаден труд, колкото иначе за 15.

Материалното изхабяване на машината е двояко. Едното произтича от нейната употреба, както монетите се изтъркват от циркулиране; другото — от нейната неупотреба, както бездейният меч ръждясва в ножницата. Това е изхабяването, което се дължи на природните сили. Изхабяването от първия вид е, повече или по-малко, право пропорционално, а от последния вид — до известна степен обратно пропорционално на нейната употреба.*145
[*145
„Причината… за повреждането на чувствителните подвижни части на металическия механизъм може да се дължи на бездействието.” (Ure [Юър], Philosophy of Manufactures, Лондон 1835 г., стр. 281)]

Но покрай материалното изхабяване машината подлежи така да се каже и на морално изхабяване.qd146 Тя губи разменна стойност, доколкото машини от същата конструкция могат да се произвеждат по-евтино или по-добри машини започнат да я конкурират.*146. И в двата случая, колкото и млада и жизнеспособна да е машината – нейната стойност вече не се определя от фактически въплътеното в нея работно време, а от онова работно време, което е необходимо за нейното собствено възпроизвеждане или за възпроизвеждането на по-добрата машина. Затова тя повече или по-малко е загубила от стойността си. Колкото е по-къс периодът, през който се възпроизвежда цялата ѝ стойност, толкова по-малка е опасността от морално изхабяване, а колкото е по-дълъг работният ден — толкова по-къс е този период.qd147 При първото въвеждане на машинарията в някой производствен клон един след друг идват нови методи за по-евтиното й възпроизвеждане*147 и за подобрения, които засягат не само отделни части или апарати, но и цялата ѝ конструкция. Затова през първия период от живота на машинарията този специален мотив за удължаване на работния ден действа най-акутно.*148
[*148
„От няколко години във фабрикацията на тюл са направени толкова значителни и многобройни подобрения, че една добре запазена машина, на първоначална стойност 1 200 ф.ст., след няколко години е била продaдена за 60 ф.ст.… Подобренията следваха едно подир друго с такава бързина, че някои машини оставаха недовършени в ръцете на своите строители, понеже бяха вече остарели поради по-сполучливи изобретения.” Затова през този период на буря и напор фабрикантите на тюл разтеглиха първоначалния 8-часов работен ден до 24-часов, при две смени работници (пак там, стр. 233).]

При иначе еднакви условия и при даден работен ден експлоатацията на удвоен брой работници изисква както удвояване на онази част от постоянния капитал, която е вложена в машини и постройки, така и на оная част, която е вложена в суров материал, в спомагателни материали и т.н.qd149 С удължаване на работния ден се разширява мащабът на производството, докато вложената в машинни и в постройки част от капитала остава неизменна.*149 Затова не само че расте принадената стойност, но и намаляват разноските, необходими за нейното извличане.qd150 Наистина, това става повече или по-малко при всяко удължаване на работния ден, но тук то има особено голямо значение, тъй като частта от капитала, която е превърната в средства на труда, тук изобщо играе по-важна роля.*150 Работата е там, че развитието на машинното производство обвързва една все по-нарастваща част от капитала в такава форма, в която той от една страна постоянно може да самонарства, а от друга страна губи потребителна и разменна стойност, щом бъде прекъснат неговия контакт с живия труд. „През времето, когато един земеделец — поучава г. Ешуърт, английски памучен магнат, професора Насау У. Сениор, — през времето, когато един земеделец оставя своята лопата, той прави безполезен един капитал от 18 пенса.qd151 Когато един от нашите хора (т.е. от фабричните работници) напусне фабриката, в такъв случай той прави безполезен един капитал, който е струвал 100 000 ф.ст.”*151 Помислете си само! Да се направи безполезен, макар и само за миг, един капитал, който струвал 100 000 ф.ст.! Наистина, ужасно безобразие — някой от нашите хора изобщо да напусне някога фабриката! Както е проумял Сениор след това поучаване от страна на Ешуърт, нарастващите размери на машинарията правят „желателно” едно постоянно удължаване на работния ден.*152
[*152
Голямото преобладаване на основния [фиксирания] капитал над циркулиращия… прави желателно дълго работно време.” С нарастващите размери на машинарията и т.н. „подбудите за удължаване на работното време се усилват, тъй като това е единственото средство да се направи доходна голяма маса постоянен капитал” (пак там, стр. 11—13). „В една фабрика има различни разходи, които остават постоянни, безразлично дали фабриката работи повече или по-малко време. Напр. рентата за постройките, местните и общите данъци, осигуровките против пожар, работната заплата на различни постоянни работници, развалата на машинарията — наред с различни други тежести, чието съотношение към печалбата се намалява в същата пропорция, в която расте размерът на производството.” („Reports of the Insp. of Fact, for 31st Oct 1862”, стр. 19)]

Машината произвежда относителна принадена стойност не само като пряко обезценява работната сила и косвено я поевтинява чрез поевтиняването на стоките, влизащи в нейното възпроизводство, но и като превръща труда, използван от притежателя на машините при първото им спорадично въвеждане, в потенциален труд, като повдига обществената стойност на машинния продукт над неговата индивидуална стойност и по такъв начин дава на капиталиста възможност да замества еднодневната стойност на работната сила със сравнително по-малка част от стойността на еднодневния продукт. Затова през този преходен период, когато машинното производство си остава един вид монопол, печалбите са извънредно големи и капиталистът се старае най-основно да използва тия „първи дни на младата любов” чрез колкото може по-голямо удължаване на работния ден. Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по голяма печалба.

С масовизирането на машинарията в един и същ производствен клон обществената стойност на машинния продукт спада до неговата индивидуална стойност и проявява своята валидност законът, според който принадената стойност произлиза не от работните сили, които капиталистът е заместил с машинарията, а обратното — от работните сили, които той заангажира покрай нея. Принадената стойност произлиза само от променливата част на капитала, а ние видяхме, че масата на принадената стойност се определя от два фактора — от нормата на принадената стойност и от броя на едновременно заетите работници. При дадена дължина на работния ден нормата на принадената стойност се определя от отношението, в което работният ден се разпада на необходим и принаден труд. А броят на едновременно заетите работници, от своя страна, зависи от отношението между променливата и постоянната част на капитала. Ясно е сега, че машинното производство, колкото и да разширява, чрез увеличаване на производителността на труда, принадения труд за сметка на необходимия труд, достига тоя резултат само като намалява броя на заангажираните от даден капитал работници. То превръща в машинария, т.е. в постоянен капитал, който не произвежда принадена стойност, една част от капитала, която по-рано е била променлива, т.е. се е превръщала в жива работна сила. Напр. от двама работника е невъзможно да се изстиска толкова принадена стойност, колкото от 24. Ако всеки от 24-те работника за 12 часа дава само един час принаден труд, те заедно ще дадат 24 часа принаден труд, докато целокупният труд на двамата работника обема само 24 часа. Така че в прилагането на машинарията с цел да се произвежда принадена стойност се съдържа едно иманентно противоречие, като от двата фактора на принадената стойност, която дава капиталът от дадена величина, машините увеличават единия фактор, нормата на принадената стойност, само с това, че намалява другият фактор, броят на работниците.qd153 Това присъщо противоречие изпъква, щом като чрез разпространение на машините в някой индустриален клон стойността на машинно произведената стока става регулираща обществена стойност на всички стоки от този род, и именно това противоречие наново подбужда капиталиста (без той да осъзнава това*153) към най-насилствено удължаване на работния ден, за да компенсира намаляването на относителното число на експлоатираните работници с увеличаване не само на относителния, но и на абсолютния принаден труд.

Така че, ако капиталистическото прилагане на машините от една страна създава нови могъщи подбуди за безпределно удължаване на работния ден и преобразува самия начин на производство, както и характера на обществения трудов организъм, по начин, който сломява съпротивата против тая тенденция — от друга страна то произвеждаqd154 — отчасти чрез наемане на по-преди недостъпни за капитала слоеве от работническата класа, отчасти чрез уволняване на изтикани от машината работници — едно излишно работническо население,*154 което е принудено да се покорява на законите, които му диктува капиталът. Оттук забележителното явление в историята на модерната индустрия, че машината разрушава всички нравствени и природни граници на работния ден. Оттук и икономическият парадокс, че най-мощното средство за скъсяване на работното време се превръща в най-сигурно средство за превръщане целия живот на работника и на неговото семейство в заробено работно време за нарастване на капитала.

Ако — мечтаел е Аристотел, най-великият мислител на древността, — ако всяко сечиво би могло, по заповед или предугаждайки, да извършва полагащата му се работа, както майсторските творби на Дедал са се движели сами или както триножниците на Хефест пристъпвали сами към свещения труд, ако и тъкачните совалки по същия начин тъчеха сами, тогава нито майсторът би имал нужда от помощници, нито господарят — от роби.”*155
[*155
F. Biese [Ф. Бизе], Die Philosophie des Aristoteles, втори том, Берлин, 1842 г., стр. 408]
qd156
А Антипатрос, гръцки поет от времето на Цицерон, приветствал изнамирането на воденицата за мелене на жито — тази елементарна форма на всяка производителна машинария — като освободител на робините и възстановител на златния век.
*156 „Езичниците, да, езичниците!” Те, както е открил умният Бастиа, а още преди него — още по-умният Мак-Кълък, нищо не разбирали от политическа икономия и от християнство. Те, между другото, не разбирали, че машината е най-изпитаното средство за удължаване на работния ден. Те напр. оправдавали робството над едни хора като средство за пълното човешко развитие на други. Но да проповядват масово робство, за да превърнат неколцина груби, полуобразовани парвенюта в „eminent spinners”, „extensive sausage makers” и „influential schoe black dealers” [англ.: „видни предачни фабриканти”, „едри фабриканти на салам” и „влиятелни търговци на вакса за обуща”] — за това им липсвали специфичните християнски способности.

d0011
(горе)

в) Интензификация на труда

Безпределното удължаване на работния ден, създавано от машинарията, когато тя е в ръцете на капитала, довежда по-късно, както видяхме, до реакция от страна на застрашеното в жизнените си корени общество и с това — до един законно ограничен нормален работен ден. Върху основата на последния добива решаващо значение едно явление, което ние вече срещнахме по-рано, а именно интензификацията на труда. При анализа на абсолютната принадена стойност ставаше въпрос предимно за екстензивната величина на труда, докато степента на неговата интензивност се предпоставяше като дадена. Сега ни предстои да разгледаме превръщането на екстензивната величина в интензивна или степенна величина.

От само себе си се разбира, че с напредъка на машинното дело и на натрупания опит на една особена класа от машинни работници по естествен път се увеличава бързината, а значи и интензивността на труда. Така в Англия в течение на половин век удължаването на работния ден върви ръка за ръка с нарастващата интензивност на фабричния труд. Впрочем понятно е, че при работа, при която въпросът не е за преходни пароксизми, а за редовна, повтаряща се ден след ден еднообразност, трябва да настъпи една възлова точка, при която удължаването на работния ден и интензификацията на труда се изключват взаимно, така че удължаването на работния ден остава съвместимо само с отслабена интензивност на труда, и обратно — покачването на интензивността на труда — само със скъсяване на работния ден. Откак постепенно нарастващото възмущение на работническата класа е принудило държавата насилствено да скъси работното време и да наложи, най-напред в същинските фабрики, един нормален работен ден, значи от оня момент, когато веднаж завинаги е била отрязана възможността за увеличаване на производството на принадената стойност чрез удължаване на работния ден, капиталът с всичката си мощ и с пълно съзнание се втурнал в производството на относителна принадена стойност чрез ускорено развитие на машинната система. Едновременно с това настъпва промяна в характера на относителната принадена стойност. Производственият метод на относителната принадена стойност се състои обикновено в това, чрез увеличена производителна сила на труда да се направи работникът способен, с еднакво изразходване на труд, в едно и също време да произвежда повече. Едно и също работно време прибавя към целокупния продукт същата стойност, както и по-преди, макар че тая непроменена разменна стойност сега се изразява в повече потребителни стойности и затова стойността на отделната стока спада. Но друга е работата, когато насилственото скъсяване на работния ден, заедно с огромния тласък, който то дава на развитието на производителната сила и на икономизирането на производствените условия, същевременно налага на работника увеличено изразходване на труд в едно и също време, повишено напрягане на работната сила, по-плътно изпълване на порите на работното време, т.е. кондензиране на труда в такава степен, която е постижима само в рамките на скъсения работен ден. Това пресоване на по-голяма маса труд в даден период от време сега вече се смята като това, което то е — като по-голямо количество труд.qd157 Наред с мярката за работното време като „проточена величина” сега застава мярката за степента на нейното сгъстяване.*157 По-интензивният час от 10 часовия работен ден сега съдържа също толкова или повече труд, т.е. изразходвана работна сила, отколкото по-порестият час от 12-часовия работен ден. Затова неговият продукт има същата или по-голяма стойност, отколкото този на по-порестия 1 1/5 час. Независимо от покачването на относителната принадена стойност поради повишената производителна сила на труда, сега напр. 3 1/3 часа принаден труд при 6 2/3 часа необходим труд дават на капиталиста същата стойностна маса, каквато преди са давали 4 часа принаден при 8 часа необходим труд.

Пита се сега как се интензифицира трудът?

Първото въздействие на скъсения работен ден почива на очевидния закон, че дееспособността на работната сила е обратно пропорционална на времето на нейната дейност.qd158 Затова, в известни граници, със степенувано изразходване на сили се печели това, което се губи откъм продължителността на труда. Но за да влага работникът наистина повече работна сила — за това капиталът се грижи чрез метода на плащането.*158 В манифактурите, напр. в грънчарството, където машинарията не играе никаква или почти никаква роля, въвеждането на фабричния закон решително доказа,qd159 че самото скъсяване на работния ден поразително увеличава правилността, еднообразието, реда, непрекъснатостта и енергията на труда.*159 Но този резултат изглеждаше съмнителен в същинската фабрика, тъй като там зависимостта на работника от непрекъснатия и еднообразен ход на машините отдавна е създала най-строга дисциплина. Затова, когато в 1844 г. било разисквано намаляването на работния ден под 12 часа, фабрикантите почти единодушно заявили, че „техните надзиратели в различните работни помещения следят, щото работните ръце да не губят никакво време”, че „степента на будността и вниманието на работниците („the extent of vigilance and attention on the part of the workmen”) надали се поддава на по нататъшно покачване” и че — като предпоставим всички други условия,qd160 като хода на машинарията и т.н., за постоянни — „било безсмислено да се очаква в добре уредените фабрики някакъв значителен резултат от увеличеното внимание и т.н. на работника”.*160 Това твърдение бе оборено с опити. Г-н A. Гарднър наредил в неговите две големи фабрики в Преоон от 20 април 1844 г. нататък да работят вместо по 12 — само по 11 часа на ден.qd161 След приблизително една година се оказало, че „е получено същото количество продукти, при същите разноски, и че всички работници за 11 часа са изкарали също такава заплата, както преди за 12 часа”.*161 Аз отминавам тук опитите в помещенията за предене и кардиране, защото те са били свързани с увеличаване на скоростта на машинарията (с 2%). Но пък в тъкачното отделение, където при това се тъчели твърде разнообразни сортове от леки, изпъстрени с фигури модни материи, не станали изобщо никакви промени в обективните производствени условия. Резултатът бил: „От 6 януари до 20 април 1844 г.,qd162 при 12-часов работен ден, средната седмична заплата на всеки работник беше 10 шилинга и 1 1/2 пенса; от 20 април до 29 юни 1844 г., при 11-часов работен ден, средната седмична заплата е 10 шилинга и 3 1/2 пенса.”*162 Тук за 11 часа е произведено повече отколкото преди за 12 часа — изключително поради по-голямата и по равномерна издръжливост на работниците и от спестяването на тяхното време. Докато те получавали същата заплата и печелели по 1 час свободно време, капиталистът получавал същото количество продукти и спестявал изразходването на въглища, газ и т.н. за един час. Подобни експерименти и със също такъв успех били направени във фабриките на господата Хорокс и Джексън.*163
[*163
Пак там, стр 21. Моралният елемент е играл значителна роля в гореспоменатите експерименти. „Ние — заявявали работниците на фабричния инспектор — ние работим по живо, постоянно имаме предвид наградата да си отидем вечер по-рано и цялата фабрика, от най-младия пресуквач до най-стария работник, е проникната от усърден и радостен дух и ние можем много да си помагаме един на друг” (пак там).]

Щом скъсяването на работния ден — което отначало създава субективни условия за кондензиране на труда, т.е. създава способност на работника да изразходва повече сили през дадено време — стане принудително по закон, машината в ръцете на капитала става обективно и систематично прилагано средство за изстискване на повече труд в едно и също време. Това става по два начина: чрез повишена скорост на машините и чрез разширен размер на машинния инвентар, който трябва да наглежда един и същ работник, или на неговото работно поле. Подобрена конструкция на машините е необходима отчасти за упражняване на по-голям натиск върху работника, отчасти тя от само себе си придружава интензификацията на труда, тъй като границата на работния ден принуждава капиталиста към най-строга икономия в производствените разноски. Усъвършенстването на парната машина увеличава броя на нейните бутални удари в една минута и същевременно позволява, благодарение на по-голямото спестяване на сила, със същия двигател да се кара по-голям механизъм, при същия или дори при по-малък разход на въглища. Усъвършенстването на трансмисионния механизъм намалява триенето, свежда диаметъра и тежестта на големите и малки оси до един все по-намаляващ се минимум — обстоятелство, което така очебийно различава модерната машинария от по-старата машинария. Най-сетне, усъвършенстванията на работната машинария, при повишена скорост и разширена ефективност, намаляват нейния размер, както е при модерния парен тъкачен стан, или увеличават, заедно с корпуса, и размера и числото на нейните работни инструменти, както е при предачната машина, или пък усилват подвижността на тези инструменти чрез незабележими частични промени, както напр. в средата на 50-те години с изобретяването на фактора на личността скоростта на вретената е била увеличена с 1/6.

Скъсяването на работния ден на 12 часа датира в Англия от 1832 г. Още в 1836 г. един английски фабрикант заявил: „В сравнение с по-рано трудът, който трябва да се извършва във фабриките,qd164 е силно пораснал поради по-голямото внимание и по-голямата дейност, които изисква от работника значително увеличената скорост на машинарията.”*164 В 1844 г. лорд Ашли, сега граф Шефтсбъри, направил в Парламента следното основано на документи изложение:

„Трудът на работниците, заети във фабричните процеси, сега е три пъти повече отколкото при въвеждането на тези операции. Машинарията без съмнение е извършила работа, която замества жилите и мускулите на милиони хора, но тя също така изумително (prodigiously) е увеличила труда на хората, които са под властта на нейното страшно движение… Трудът да се ходи нагоре-надолу след две мюлжинета в течение на 12 часа, за произвеждане на прежда №40, е включвал през 1815 г. изминаването на едно разстояние от 8 мили.” В 1832 г. разстоянието, което трябвало да се изминава при ходенето около чифт мюлжинета в течение на 12 часа, за получаването на прежда от същия номер, се е равнявало средно на 20 мили, а често и повече. През 1815 г. предачът в течение на 12 часа е трябвало да направи по 820 изтегляния от всяко мюлжине, а за двете това прави общ сбор от 1 640 за 12 часа. През 1832 г. на предача през неговия 12-часов работен ден се е падало да направи на всяко мюлжине по 2 200 изтегляния, общо 4 400. А през 1844 г. — на всяко мюлжине по 2 400, общо 4 800; а в някои случаи изискваната маса труд (amount of labour) е още по-голяма… Аз имам тук в ръцете си един друг документ от 1842 г., който доказва, че трудът се увеличава прогресивно не само защото трябва да се изминава по-голямо разстояние, но и защото количеството на произвежданите стоки се увеличава, докато броят на работните ръце пропорционално спада; и още защото сега често пъти се преде по-лош памук, който изисква повече труд… В помещението за кардиране също тъй се е извършило значително нарастване на труда. Един човек извършва сега същата работа, която по-рано е била поделена, между двама… В тъкачното отделение, където работят много хора, повечето от женски пол, трудът през последните [няколко] години е пораснал с цели 10%, поради увеличената скорост на машинарията. В 1833 г. седмично са били изпридани 18 000 hanks [чилета], а в 1843 г. вече 21 000. В 1819 г. броят на picks [ударите на сновалката] при парния тъкачен стан е бил 60 в минута, а в 1842 г. той достигнал 140, което показва голямо нарастване на труда.”*165
[*165 Lord Ashley [Aшли], Ten Hour’s Factory Bill, Лондон, 1844 г., cтp.6—9 и следв.]

Предвид на тая изумителна интензивност, която трудът достигнал още в 1844 г. по силата на закона за 12-часовия работен ден, тогава изглеждало оправдано заявлението на английските фабриканти, че всеки по-нататъшен напредък в тази посока е невъзможен, така че всяко по-нататъшно скъсяване на работното време щяло да бъде идентично с намаляване на производството. Привидната правилност на тяхното разсъждение най-добре се доказва от приведеното тук тогавашно изявление на техния неуморим цензор, на фабричния инспектор Леонард Хорнър:

„Тъй като произведеното количество се регулира предимно от скоростта на машинарията, в интереса на фабрикантите е да се докара тази скорост до крайната степен, която може да се съгласува със следните условия: запазване на машините от твърде бърза развала, поддържане на качеството на произвежданите артикули, запазване на способността на работника да следва движението, без да се напряга повече, отколкото може да понася систематично. Често се случва, че фабрикантът в бързането си ускорява твърде много хода на машините. Тогава счупвания и долнокачествено производство дори надхвърлят изгодите от тази скорост и той е принуден да придаде по-умерен ход на машинарията. Тъй като дейният и предвидлив фабрикант винаги намира достижимия максимум, аз заключих, че е невъзможно за 11 часа да се произведе толкова, колкото за 12 часа.qd166 Освен това аз установих, че работникът, който работи на парче, напряга своите сили до крайната степен, отвъд която той не може постоянно да издържа на все същата степен на интензивност.”*166 Въз основа на това Хорнър заключил, въпреки експериментите на Гарднeр и други,qd167 че всяко по-нататъшно скъсяване на 12-часовия работен ден непременно ще намали количеството на продукта.*167 Десет години по-късно той сам цитира тези свои съмнения от 1845 г. като доказателство за това, колко малко е разбирал той тогава еластичността на машинарията и на човешката работна сила, които и двете равномерно се напрягат до крайна степен, поради принудителното скъсяване на работния ден.

Да минем сега на периода след 1847 г., след въвеждането на Закона за 10-часовия работен ден в английските фабрики за преработка на памук, вълна, коприна и лен.

„Скоростта на вретената е пораснала при тростилните машини с 500, а при мюлжинетата с 1 000 оборота в минута, т.е. скоростта на тростилните вретена, които в 1839 г. са правели 4 500 оборота в минута, ceгa (в 1862 г.) е 5 000, а скоростта на мюлжинетните вретена, които са правели 5 000 оборота, сега е 6 000;qd168 това значи за първия случай 1/10 , а за втория — 1/6 допълнителна скорост.”*168 Джеймс Насмит, прочутият граждански инженер от Петрикрофт при Манчестер, в едно писмо до Леонард Хорнър от 1852 г. разглежда подобренията, направени в парната машина между 1848—1852 г. След като забелязва,qd169 че парната конска сила, която в официалната фабрична статистика все още се определя според нейния ефект от 1828 г.,*169 в същност е само номинална и може да служи само като индекс за действителната сила, между другото той казва: „Не подлежи на никакво съмнение, че парни машини с еднаква тежест, често пъти едни и същи идентични машини, към които само са придадени модерните подобрения, извършват средно 50% повече работа отколкото преди и че в много случаи едни и същи идентични парни машини, които в дните на ограничената скорост от 220 фута на минута са развивали 50 конски сили, днес при по-малък разход на въглища развиват над 100 к.с. Модерната парна машина със същата номинална конска сила има по-голяма мощност отколкото преди, благодарение на подобренията в нейната конструкция, на намаления обем и конструкция на парните котли и т.н. Затова,qd170 макар че по отношение на номиналната конска сила сега работят същият брой ръце, както и преди, по отношение на работните машини работят по-малко ръце.”*170 В 1850 г. фабриките на Съединеното кралство [Великобритания] са използвали 134 217 номинални конски сили за движене на 25 638 716 вретена и 301 495 тъкачни стана. В 1856 г. броят на вретената и на тъкачните станове е бил респективно 33 503 580 и 369 205. Ако необходимата конска сила би оставала същата, както в 1850 г., то в 1856 г. биха били нужни 175 000 конски сили. А в същност според официалните данни те са възлизали само на 161 435,qd171 т.е. с над 10 000 конски сили по-малко, отколкото ако се пресмята при база от 1850 г.*171 „Установените от последния Return (официална статистика) от 1856 год. факти показват, че фабричната система се разпространява страшно бърже, че броят на работните ръце е намалял в сравнение с машинарията, че парната машина, поради спестяване на сила и други методи, движи по-голям товар от машини и че се постига увеличено количество продукт поради усъвършенстване на работните машини,qd172 промяна на методите на фабрикацията, повишаване на бързината на машинарията и много други причини.”*172 „Големите усъвършенствания, въведени във всевъзможни машини, твърде много са повишили тяхната производителна сила. Без всяко съмнение, скъсяването на работния ден е дало подтик за тия усъвършенствания. Тези последните и по-интензивното напрягане на работника са довели до това, че през скъсения (с 2 часа или с 1/6) работен ден се произвежда поне толкова продукт, колкото по-рано през по-дългия работен ден.*173
[*173
„Reports etc. for 31st Oct. 1858”, стр. 9, 10. Сравни „Reports etc. for 30th April 1860”, стр. 30 и следващите]

Колко много е нарасло забогатяването на фабрикантите вследствие на по-интензивната експлоатация на работната сила доказва макар и само обстоятелството, че средният пропорционален растеж на английското памучно и друго производство от 1838 до 1850 г. е бил 32%, а от 1850 до 1856 г. — вече на 86%.*
[*
Тук има недоглеждане. Числата 32 и 86 не означават процента на нарастването, а абсолютния брой на новосъздадените през съответната година фабрики. Маркс е извлякъл тези сведения от „Report of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1856” (стр. 12) и ги е цитирал в датираната с 10 април 1857 г. своя статия „Das encjlische Fabrik System” („Английската фабрична система”), във в. „New York Daily Tribune” („Ню-Йорк дейли трибюн”) от 28 април 1857 г., стр. 6: Така че средният прираст на фабриките, който от 1838 г. до 1850 г. е бил 32 фабрики годишно, през периода от 1850 г. до 1856 г. се е почти утроил и е достигнал 86 фабрики годишно [Забележка в руското издание].

Колкото и голям да е бил напредъкът на английската индустрия през 8-те години от 1848 до 1856 г., при господството на 10-часовия работен ден, той все пак е далеч надминат в следния шестгодишен период, от 1856 до 1862 г. В копринените фабрики напр. в 1856 г. е имало 1 093 799 вретена, а в 1862 г. — 1 388 544; тъкачни станове в 1856 г. е имало 9 260, а в 1862 г. — 10 709. А броят на работниците в 1856 г. е бил 56 131, а в 1862 г. — 52 429. Това означава един прираст на броя на вретената с 26,9% и на тъкачните станове със 15,6% при едновременното намаление на броя на работниците със 7%. В 1850 г. в камгарните фабрики е имало 875 830 вретена, в 1856 г. — 1 324 549 (увеличение с 51,2%), а в 1862 г. — 1 289 172 (намаление с 2,7%). Но ако приспаднем двойните вретена, които фигурират в отчета от 1856 г., но не и в отчета от 1862 г., броят на вретената след 1856 г. е останал доста постоянен. Но в много случаи скоростта на вретената и на тъкачните станове след 1850 г. е била удвоена. Броят на парните тъкачни станове в камгарните фабрики в 1850 г. е бил 32 617, в 1856 г. — 38 956, а в 1862 г. — 43 048. При тях са работели: в 1850 г. — 79 737 души, в 1856 г. — 87 794 и в 1862 г. — 86 063 — но в това число деца под 14 години е имало: в 1850 г. — 9 956, в 1856 г. — 11 228 и в 1862 г. — 13 178. Така че въпреки увеличения брой на тъкачните станове в 1862 г. в сравнение с 1856 г., общият брой на наетите работници се е намалил, а броят на експлоатираните деца се е увеличил.*174
[*174
„Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1862”, стр. 100 и 130]

На 27 април 1863 г. членът на парламента Феранд е заявил в Камарата на общините (долната камара): „Работнически делегати от 16 окръга на Ленкшайр и Чешайр, по пълномощие от които говоря, ми съобщиха, че трудът във фабриките непрекъснато се увеличава поради усъвършенстването на машинарията. Докато по-рано един работник с помощник е обслужвал два тъкачни стана, сега без помощник той обслужва три и съвсем не е нещо необикновено един работник да обслужва четири и т.н. Дванадесетчасова работа, както се вижда от съобщените факти, се пресова сега в по-малко от 10 работни часа. Въз основа на това се разбира от само себе си в какви грамадни размери се е увеличил през последните години трудът на фабричните работници.”*175
[*175 C модерния парен тъкачен стан един тъкач на два стана фабрикува сега, като работи 60 часа на седмица, 26 парчета от известен вид тъкан с определена дължина и широчина, докато със стария парен тъкачен стан той е можел да произведе само 4 такива парчета. Разноските за изтъкаването на такова парче още в началото на 1850-те гoдини са спаднали от 2 шилинга и 9 пенса на 5 1/8 пенса.]

Добавка към второто издание: „Преди 30 години (в 1841 г.) от един памукопредач с трима помощници са изисквали да наблюдава само две mules [мюлжинета] с 300—324 вретена. Сега (в края на 1871 г.) той с пет помощника трябва да наблюдава мюлжинета, вретената на които възлизат на 2 200, и произвежда поне седем пъти повече прежда отколкото в 1841 г.” (Фабричният инспектор Александър Редгрейв в „Journal of the Society of Arts” от 5 ян. 1872 г.)]

Затова, макар че фабричните инспектори неуморно и с пълно право възхваляват резултатите от фабричните закони от 1844 и 1850 г., те все пак признават, че скъсяването на работния ден вече е предизвикало една интензивност на труда, съсипателна за здравето на работниците, а значи и за самата работна сила.

„В повечето памучни, камгарни и копринени фабрики изтощаващото състояние на възбуда, което е необходимо за работата при машините — чието движение през последните години така необикновено се ускори,qd176 — изглежда е една от причините на извънредната смъртност от заболявания на белите дробове, която д-р Грийноу изтъква в своя последен превъзходен отчет.”*176

Не подлежи на най-малкото съмнение, че когато законът пререже веднъж завинаги възможността за удължаване на работния ден, тенденцията на капитала да се обогатява чрез систематично покачване на степента на интензивността на труда и да превръща всяко усъвършенстване на машинарията в средство за по-голямо изсмукване на работната сила скоро пак ще докара до един повратен пункт,qd177 когато ще стане неизбежно ново намаление на работните часове.*177 От друга страна стремителният развой на английската индустрия от 1848 г., до днешно време, т.е. през периода на 10-часовия работен ден, задминава времето от 1833 до 1847 г., т.е. периода на 12-часовия работен ден, в много по-голяма степен, отколкото последният период надминава половин век от въвеждането на фабричната система, т.е. периода на неограничения работен ден.*178
[*178
Следните няколко цифри показват напредъка на същинските „factories” (фабрики) в United Kingdom [Съединеното кралство, т.е. Англия, Шотландия и Ирландия] от 1848 г. насам:

* 1846 г. / ** Във фунтове

d0012
(горе)

4. Фабриката

В началото на тази глава ние разгледахме тялото на фабриката, разчленението на машинната система. След това видяхме как машинарията умножава човешкия експлоатационен материал на капитала чрез присвояването на женския и детския труд, как тя конфискува целия живот на работника чрез безпределно удължаване на работния ден и как нейният напредък, който позволява да се произвежда за все по-късо време едно огромно нарастващо производство, най-сетне служи като систематично средство, което позволява да се реализира във всеки момент все повече труд, т.е. да се експлоатира все по-интензивно работната сила.

(Виж Сините книги: „Statistical Abstract for the United Kingdom”, №8 и №13, Лондон 1861 и 1866 г.)

В Ленкшайр фабриките между 1839 и 1850 г. са се умножили само с 4%, между 1850 и 1856 с 19%, между 1856 и 1862 с 33%, докато в двата единадесетгодишни периода броят на заетите лица абсолютно е пораснал, а относително е спаднал. Сравни „Reports of Insp. of Fact, for 3lst Oct. 1862”, стр. 63. В Ленкшайр преобладават памучните фабрики. Но какво място заемат те във фабрикацията на прежда и тъкани изобщо, се вижда от това, че памучните фабрики в Ленкшайр са 45,2% от общия брой такива фабрики в Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия; те имат 83,3% от всички вретена; 81,4% от всички парни тъкачни станове; 72,6% от всички парни конски сили и 58,2% от общия брой на заетите лица (пак там, стр. 62, 63)]

Сега ще се обърнем към фабриката като цяло, и то в най-развитата й форма. Д-р Юър, този Пиндар на автоматичната фабрика, я описва от една страна като „кооперация на различни класи работници, възрастни и непълнолетни, които с похватност и прилежание надзирават една система от производителна машинария, непрекъснато поддържана в движение от една централна сила (от първия двигател)”, а от друга страна — като грамаден автомат, съставен от безбройни механически и съзнателни органи, които действат съгласувано и без прекъсване, за да произвеждат един и същ предмет, така че всички тези органи са подчинени на една двигателна сила, която се движи от само себе си”. Тези два израза съвсем не са идентични. В първия комбинираният сборен работник или общественият трудов организъм се явява като действащ субект, а механическият автомат — като обект; във втория израз самият автомат е субект, а работниците само са придадени като съзнателни органи към неговите несъзнателни органи и заедно с тях са подчинени на централната двигателна сила. Първият израз важи за всички възможни приложения на машинарията в големи размери, а вторият характеризира нейното капиталистическо приложение и следователно модерната фабрична система. Поради това Юър обича да изобразява централната машина, от която изхожда движението, не само като автомат, но и като автократ. „В тези големи работилници благодетелната сила на парата събира наоколо си своите безбройни поданици.*179
[*179
Ure [Юър], Philosophy of Manufactures, стр. 18]

Заедно с работното сечиво преминава от работника върху машината и виртуозността на боравенето с него. Производителността на сечивото става независима от личните граници на човешката работна сила. С това се премахва техническата основа, на която почива разделението на труда в манифактурата. Затова на мястото на характерната за нея йерархия на специализираните работници — в автоматичната фабрика идва тенденцията към изравняване или нивелиране на видовете труд, който трябва да извършват помощниците на машинарията,*180 на мястото на изкуствено създадените различия между частичните работници идват предимно природните различия на възрастта и пола.
[*180 Пак там, стр. 20. Сравни Karl Marx [Маркс], Misere de la Philosophie, стр. 140, 141]

Доколкото в автоматичната фабрика наново се появява разделението на труда, то преди всичко е разпределение на работниците по специализираните машини, и на работнически маси — които обаче не образуват отграничени групи — по различните отделения на фабриката, където те работят на наредени една до друга еднородни инструментални машини, т.е. където между тях се извършва само проста кооперация. Отграничената група на манифактурата тук е заместена със едно звено от един главен работник и няколко помощника. Съществената разлика между работниците се състои в това, че едни действително работят на инструменталните машини (към това се прибавят няколко работника за наблюдаване, респективно за подхранване на двигателната машина), а други са прости помагачи на тези машинни работници (те са почти изключително деца). Към помагачите спадат повече или по-малко всички „feeders” (които само поднасят на машините работен материал). Наред с тия главни класи има и един количествено незначителен персонал, който се занимава с надзора над цялата машинария и с постоянния й ремонт — като инженери, механици, дърводелци и т.н. Това е една по-висша, отчасти ”научно-образована, отчасти занаятчийска работническа класа, която е извън кръга на фабричните работници и е само присъединена към него.*181 Това разделение на труда е чисто техническо.
[*181 Характерно за преднамереността на статистическата измама, която би могла да се докаже в детайлите, е обстоятелството, че английското фабрично законодателство категорично изключва от кръга на своето действие последната категория на споменатите в текста работници, като нефабрични работници; а от друга страна обнародваните от парламента „returns” [отчети] също така изрично причисляват към категорията на фабричните работници не само инженерите, механиците и т.н., но и фабричните управители, служещите, разсилните, пазачите на складовете, опакованите и т.н., накъсо — всички с изключение на самия собственик на фабриката.]

Всяка работа при машината изисква своевременна подготовка на работника, за да може той да приспособи своето собствено движение към еднообразното непрекъснато движение на автомата. Доколкото целокупното машинно производство само съставя система от разнообразни, едновременно действащи и комбинирани машини, дотолкова и основаната на тази система кооперация изисква разпределяне на разнородните работни групи по разнородните машини.qd182 Но машинното производство премахва необходимостта от манифактурно закрепяване на това разпределяне чрез постоянно прикрепване на едни и същи работници към една и съща функция.*182 Тъй като целокупното движение на фабриката изхожда не от работника, а от машината, тук може да става постоянна смяна на персонала без да се прекъсва трудовият процес. Най-убедителното доказателство за това е т.н. Relaissystem [система на смените], приложена през английския фабрикантски бунт в 1848—1850 г.qd183 Най-после, онази бързина, с която човек на младини може да се научи да работи на машината, също така премахва необходимостта да се подготвя особена категория работници изключително за машинни работници.*183 А услугите на простите подавачи във фабриката отчасти са заменими с машини,*184 и отчасти, поради своята крайна простота, допускат бърза и постоянна смяна на натоварените с тази работа лица.
[*184 Пример: Различните механически апарати, които са въведени във вълнените фабрики за заместване на детския труд след издаването на закона от 1844 г. Когато дойде време и децата на самите господа фабриканти да минават през „школата” на помагачи във фабриката, тогава и този почти незасегнат клон от механиката в скоро време ще има забележителен подем „Self-acting mules [автоматичните предачни машини] са може би едни от най-опасните машини. Повечето от нещастията се случват с деца, и то когато те се пъхат под машината, за да почистват пода, през времето, когато машината е в движение. Някои „minders” (работници на мюлжине) са били дадени (от фабричните инспектори) под съд и осъдени на глоба за такива нарушения, но без всякакъв полезен резултат. Ако машиностроителите биха изнамерили някаква самометачка, с чиято употреба да се премахне необходимостта за тия малки деца да се пъхат под машината, това би било един шастлив принос към нашите предпазни мерки.” („Reports of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1866”, стр. 63).

Макар че машината технически разбива старата система на разделение на труда, тази система по навик продължава да се влачи във фабриката, отначало като традиция от манифактурата, а по-сетне капиталът систематично я възпроизвежда и закрепява в още по-отвратителна форма като средство за експлоатация на работната сила. Доживотната специалност на работника да си служи с едно частично сечиво се превръща в доживотна специалност да служи на една частична машина.
qd185
С машинарията злоупотребяват, за да се превърне самият работник още от ранно детство в част от една частична машина.
*185 По такъв начин не само че значително се намаляват разноските, необходими за неговото собствено възпроизвеждане, но същевременно се завършва и неговата безпомощна зависимост от фабричното цяло, а значи — от капиталиста. Тук, както и навсякъде, трябва да се прави разлика между по-голямата производителност, която се дължи на развоя на обществения производствен процес, и по-голямата производителност, която се дължи на неговата капиталистическа експлоатация.

В манифактурата и в занаята работникът си служи със сечивото, а във фабриката той служи на машината. Там движението на средството на труда изхожда от него, а тук той трябва да следва неговото движение. В манифактурата работниците са членове на един жив механизъм. Във фабриката независимо от тях съществува един мъртъв механизъм, а те биват прибавени към него като негови живи придатъци.qd186 „Тъжната унилост на безкрайната мъка на труда, при която един и същ механически процес трябва да се повтаря все отново и отново, прилича на мъките на Сизиф; бремето на труда, както неговата скала, винаги наново се струпва върху изтощения работник.”*186 qd187Като напряга до крайност нервната система, машинната работа потиска многостранната игра на мускулите и конфискува всяка свободна телесна и духовна дейност.*187 Дори самото облекчаване на труда става средство за изтезаване, тъй като машината освобождава не работника от труда, а неговия труд от съдържание. Общо за всяко капиталистическо производство — доколкото то е не само трудов процес, но и процес на нарастване на капитала — е това, че не работникът използва трудовите условия, а, обратно, трудовите условия използват работника — но едва при машинарията това превръщане става техническа обезателна действителност. Със своето превръщане в автомат средството на труда през време на самия трудов процес противостои на работника като капитал, като мъртъв труд, който господства над живата работна сила и я изсмуква. Отделянето на духовните сили на производствения процес от ръчния труд и превръщането им във власт на капитала над труда намира своя завършък, както вече споменахме по-рано, в едрата индустрия, изградена въз основа на машинарията. Частичната сръчност на отделния, опустошен машинен работник изчезва като дребно странично нещо пред науката, пред грамадните природни сили и пред обществения масов труд, които са въплътени в машинната система и заедно с нея образуват могъществото на „господаря” (master). Този господар, в мозъка на когото машинарията и неговият монопол върху нея са неразривно срастнати, именно затова в случай на конфликт презрително подвиква на „работните ръце”: „Фабричните работници би трябвало добре да помнят този факт, че техният труд е всъщност долен вид сръчен труд; че никой друг труд не се усвоява по-леко и сравнително с качеството не се заплаща по-добре, че никой друг труд не може да се намери в толкова кратко време и в такова изобилие, чрез краткотрайно обучение дори на най-неопитните. Машините на господаря играят всъщност много по-важна роля в делото на производството, отколкото трудът и сръчността на работника, които изискват само шестмесечно обучение и които може да научи всеки селски ратай.”*188
[*188
„The factory operatives should keep in wholesome remembrance the fact that theirs is really a low species of skilled labour; and that there is none which is more easily a quired or of its quality more amply remunerated, or which, by a short training of the least expert can be more quickly as well as abundantly acquired… The master's machinery really plays a far more important part in the business of production than the labour and the skill of the operative, which six month' education can teach, and a common labourer can learn.” („The Master Spinners and Manufacturers'Defence Fund, Report of the Committee, Манчестер 1854 г., стр. 17) По-късно ще видим, че „господарят” пее друга песен, щом е застрашен да загуби своите „живи” автомати.]

Техническото подчиняване на работника под еднообразния ход на средството на труда и своеобразният състав на работния организъм от индивиди от двата пола и от най-различни възрасти създават казармена дисциплина, която се разгъва до пълен фабричен режим и напълно развива по-рано вече споменатия труд на върховен надзор и заедно с това разделението на работниците на физически работници и надзиратели, на прости индустриални редници и индустриални подофицери. „Главната мъчнотия в автоматичната фабрика… се състоеше… в дисциплината, която е необходима, за да се отучат хората от техните привички на нередовност в работата и да се идентифицират с неизменната правилност на големия автомат. Но изнамиране на дисциплинарен кодекс, отговарящ на нуждите и на бързината на автоматичната система, и успешното му прилагане е било задача, достойна за Херкулес, а това е благородното дело на Аркрайт! Дори днес, когато тази система е организирана в цялото й съвършенство, е почти невъзможно да се намерят между работниците, които са преминали възрастта на възмъжаването… qd189полезни помощници за автоматичната система.”*189 Фабричният кодекс, в който капиталът частноправно и самовластно формулира своята автокрация над своите работници, без иначе толкова обичаното от буржоазията разделение на властите и без още по-обичаната представителна система — е само капиталистическа карикатура на общественото регулиране на трудовия процес, което става необходимо при кооперацията в големи размери и при употребата на общи средства на труда и особено на машинарията. На мястото на камшика на робовладелеца идва наказателната книга на надзирателя. Всички наказания естествено се превръщат в парични глоби и удръжки от заплатата и законодателното остроумие на фабричните Ликурги превръща нарушаването на техните закони дори в нещо по-доходно за тях отколкото тяхното спазване.*190
[*190
„Робството, в което буржоазията държи окован пролетариата, никъде не изпъква тъй явно, както във фабричната система. Тук всяка свобода се прекратява и юридически, и фактически. Работникът е длъжен сутрин в 5 1/2 часа да бъде във фабриката; закъснее ли с няколко минути, глобяват го; ако закъснее 10 минути, съвсем го не пускат, докато не мине закуската, и той губи заплатата за четвърт ден. Той трябва по команда да яде, да пие и да спи… Деспотичният звънец го дига от леглото, извиква го от закуската и обеда. A какво пък става в самата фабрика? Тук фабрикантът е абсолютен законодател. Той издава такива фабрични правилници, каквито си ще; той променя и допълва своя кодекс както си пожелае; дори и ако вмъкне в него най-големите щуротии, съдилищата казват на работниците: тъй като вие доброволно сте възприели този договор, сега сте длъжни да го изпълнявате… Тези работници са осъдени от 9-годишна възраст до смъртта си да живеят под страха от духовен и физически бой.” (F. Engels [Ф. Енгелс], Lage der arbeitenden Klasse etc., стр. 217) Аз ще поясня с два примера какво „казват съдилищата”. Единият случай е от Шефилд, от края на 1866 г. Там един работник се наел в една метална фабрика за 2 години. Поради някакво скарване с фабриканта той напуснал фабриката и заявил, че по никакъв начин не искал вече да му работи. Той бил даден под съд за нарушение на договора и бил осъден на два месеца затвор (ако фабрикантът наруши договора, той може да бъде привлечен към отговорност само civiliter (по граждански ред] и рискува само парична глоба). След като излежал двата месеца, работникът получил от същия фабрикант покана да се върне във фабриката, въз основа на стария договор. Работникът отговорил: не. Той вече си бил излежал наказанието за нарушението на договора. Фабрикантът наново го дава под съд, съдът наново го осъжда, макар че един от съдиите — мистър Ший — публично заклеймил това като юридическа чудовищност, по силата на която човек може през целия си живот да бъде наказван все наново и наново за една и съща простъпка или престъпление. Тази присъда е била произнесена не от някой „Great Unpaid” [англ.: „великият неплатен”, селски нещaтен съдия], от някой провинциален Догбъри, а в Лондон — от едно от най-високите съдилища. (Към четвъртото издание: Сега това е премахнато. С изключение на само няколко случаи — напр. при обществените газови заводи — в Англия сега при нарушения на контракта работникът е поставен наравно с господарите и може да бъде привлечен само към гражданска отговорност. — Ф. Е.) Вторият случай се е разиграл в Уелтшайр в края на ноември 1863 г. Около 30 тъкачки на парни станове, на работа у някой си Харуп, фабрикант на платове в Люърс Мил в Уестбъри Лей, обявили стачка, тъй като същият този Харуп имал приятния навик за закъсняване сутрин да им удържа от заплатата, и то 6 пенса за 2 минути, 1 шилинг за 3 минути и 1 шилинг и 6 пенса за 10 минути. Това, при заплата 9 шил. на час, прави 4 ф.ст. и 10 шилинга на ден, докато тяхната средна годишна заплата никога не надминава 10—12 шилинга седмично. Харуп назначил и един младеж да известява с тръба фабричния час, което той понякога правел дори преди 6 часа сутрин, и ако „работните ръце” не се явели преди още той да е престанал да тръби, вратите се затваряли и закъснелите били наказвани с глоба; а тъй като във фабриката нямало часовник, нещастните „работни ръце” се намирали във властта на младия тръбач, който бил инспириран от Харуп. „Стачкуващите” ръце, майки на семейства и момичета, заявили, че са готови пак да почнат работата, ако тръбачът бъде заменен с часовник и бъде въведена по-рационална тарифа за глобите. Харуп дал под съд 19 жени и момичета за нарушение на договора. Те били осъдени по на 9 пенса глоба и 2 шилинга и 6 пенса съдебни разноски, при гръмко възмущение на аудиторията. Пред съда една тълпа от народ изпратила Харуп с освирквания. Една любима операция, на фабрикантите е с удръжки от заплатата да наказват работниците за грешките в произведения от тях материал. Този метод предизвика в 1866 г. обща стачка в английските грънчарски окръзи. Отчетите на „Child. Empl. Commission” (1863—1866) привеждат случаи, при които работникът, вместо да получи заплата, със своя труд и въз основа на системата на глобите дори остава длъжник на своя дълбокоуважаем „господар”. Поучителни черти от остроумието, с което фабричните автократи правят удръжки от заплатите, показа и последната памучна криза. „Неотдавна аз сам трябваше — казва фабричният инспектор Р. Бейкър — да заведа дело против един фабрикант на памучни изделия, загдето той в това тежко и мъчително време удържаше на някои „младежи” (на повече от 13 години), които работеха у него, по 10 пенса за медицинско свидетелство за възраст, което му струва само 6 пенса и за което законът му позволява да удържа само 3 пенса, а обичаят не допуска никакви упръжки… Друг един фабрикант, за да постигне същата цел без да влезе в конфликт със закона, налага на всяко от бедните деца, които работят при него, да плаща по 1 шилинг като такса загдето го обучавал в предаческото изкуство и тайнство, щом медицинското свидетелство го обяви за достатъчно зряло за това занятие. Така че има течения под повърхността, които човек трябва да познава, за да може да разбере такива извънредни явления, каквито са стачките във времена като сегашното” (думата е за стачката на машинните тъкачи във фабриката в Дервин през юни 1963) Reports of Insp. of Fact, for 30th April 1863, стр. 50, 51. (Фабричните отчети винаги отиват и по-напред от своята официална дата.)]

Ние тук отбелязваме само материалните условия, при които се извършва фабричният труд. Всички сетивни органи еднакво страдат от изкуствено повишената температура, от атмосферата, наситена с отпадъци от суровия материал, от оглушителния шум и т.н.,qd190a независимо от опасността за живота между гъсто струпаната машинария, която с последователността на годишните времена произвежда своите индустриални бойни бюлетини.*190а Икономисването на обществените средства за производство — което узрява като в парник едва при фабричната система — същевременно става в ръцете на капитала систематично ограбване на жизнените условия на работника през време на работата, ограбване на пространство, на въздух, на светлина и на личните предпазни средства против опасните за живота или нездравословните производствени процеси, съвсем и да не говорим за приспособления, създаващи удобства на работника.*191 Когато Фурие нарича фабриките „смекчени затвори” — нима той няма основания за това?*192
[*191
В първия отдел на третата книга ще разкажа за един поход, предприет в последно време от английските фабриканти против клаузите на фабричния закон, които защищават телесните членове на „работните ръце” от опасна за живота машинария. Тук нека се задоволим с цитат от официален отчет на фабричния инспектор Леонард Хорнър: „Чувал съм фабриканти с непростително лекомислие да говорят за някои злополуки, напр. че изгубването на пръст било дреболия. Животът и бъдещето на работника така много зависят от неговите пръсти, че за него една такава загуба е крайно сериозно събитие. Когато чувам такова необмислено бръщолевене, аз задавам въпроса: Да речем, че имате нужда от допълнителен работник, и се явят двама, и двамата еднакво способни във всяко отношение, но единият без палец или показалец — кого бихте избрали? Те никога нито за минута не се двоумят да предпочетат този с всички пръсти… Тези господа фабриканти имат фалшиви предразсъдъци против това, което те наричат псевдо-филантропично законодателство.” („Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1855.”) Тези господа са „умни хора” и не току-така симпатизират на бунта на робопритежателите!]
[*192  Във фабриките, които от най-дълго време са подчинени на фабричния закон с неговото задължително ограничение на работното време и с други правила, са изчезнали редица предишни недостатъци. Самото усъвършенстване на машинното производство на известна точка изисква „подобрена конструкция на фабричните здания”, което е от полза за работниците. (Ср. „Reports etc. for 31st Oct. 1863”, стр. 109)]

d0013
(горе)

5. Борба между работника и машината

qd193Борбата между капиталиста и наемния работник започва със самото капиталово отношение. Тя бушува през целия манифактурен период.*193 Но едва след въвеждането на машините работникът се бори против самото средство на труда, против материалната форма (начин) на съществуване на капитала. Той се бунтува против тази определена форма на средството за производство, взето като материална основа на капиталистическия начин на производство.
qd194
Почти цяла Европа е преживяла през XVII век работнически бунтове против така наречената Bandmühle (наричана още Schnurmühle или Mühlenstuhl), една машина за тъкане на панделки и ширити.
*194 В края на първата третина на XVII век една ветрена дъскорезница, построена от един холандец близо до Лондон, станала жертва на изстъпления на тълпата. И в началото на XVIII век в Англия водни дъскорезни машини все още само с мъка преодолявали подкрепяната от парламента народна съпротива. Когато Евърет в 1758 г. построил първата движена с вода машина за стрижене на вълна, тя е била опожарена от няколко стотин лишени от работа души. Против scribbling mills [дараците] и кардирните машини на Аркрайт подали петиция до парламента 50 000 работници, които дотогава се издържали с разчесване на вълна. Масовото разрушаване на машини в английските мануфактурни окръзи през първите 15 години на XIX век, особено поради въвеждането на парния тъкачен стан, дало — под претекста на борба срещу лъдитското движение, използвано от антиякобинското правителство на един Сидмаут, Касълрий и др. като предлог за най-реакционни насилнически мерки. Необходимо е време и опит, докато работникът се научи да прави разлика между машинарията и нейното капиталистическо приложение, а значи и да прехвърли своите нападки от самите материални средства за производство върху тяхната обществена форма на експлоатация.*195
[*195
В старомодни мануфактури и сега още понякога се повтаря грубата форма на работнически бунтове против машинарията. Така напр. в производството на пили в Шефилд, в 1865 г.]

Борбите за работната заплата в мануфактурата имат като предпоставка мануфактурата и в никой случай не са насочени против нейното съществуване. Доколкото се води борба против създаването на мануфактури, тя не е дело на наемните работници, а на цеховите майстори и на привилегированите градове. Затова писателите от мануфактурния период схващат разделението на труда като средство за възможно заместване на работници, а не за действителното изтикване на работници. Тази разлика се разбира от само себе си. Ако напр. казват, че в Англия имало нужда от сто милиона души за изпридането със стария чекрък на оня памук, който сега с машина се изприда от 500 000 души, това разбира се не значи, че машината е заела мястото на тези милиони, които никога не са съществували. Това значи само, че би имало нужда от много милиони работници за заместването на предачната машинария. Но когато казват, че парният тъкачен стан в Англия изхвърлил на улицата 800 000 тъкачи, тогава думата не е за съществуваща машинария, която би трябвало да бъде заместена с известен брой работници, а за съществуващ брой работници, които фактически са били заместени или изтикани от машинарията. През манифактурния период занаятчийското производство, макар и разчленено, си оставало основа на производството. Новите колониални пазари не са можели вече да бъдат задоволявани от сравнително малкия брой градски работници, наследени от средните векове, и при това същинските манифактури едновременно с разлагането на феодалния строй разкрили нови производствени области за изгоненото от земята селско население.qd196 Тогава именно по-силно изпъкнала при кооперацията и при разделението на труда в работилницата онази тяхна положителна черта, че те правят по-продуктивни наетите работници.*196 Наистина, когато в много страни, и то дълго преди периода на едрата индустрия, комбинацията на средствата на труда в ръцете на малцина работници и кооперацията били приложени в земеделието, те предизвикали големи, внезапни и насилствени революции в начина на производство, а значи и в условията на живота и в работните средства на земеделското население. Но тази борба първоначално се води повече между едрите и дребните поземлени собственици, отколкото между капитала и наемния труд; от друга страна, доколкото средствата на труда, овците, конете и т.н. изтикват работниците, непосредствените насилнически действия тук са първата предпоставка на индустриалната революция: Най-напред изгонват работниците от земята, а после идват овците. И само кражбата на земята в голям мащаб, както в Англия, създава почвата за прилагане на едрото селско стопанство.*196а Затова в началото си това преобразуване на селското стопанство има вид по-скоро на политическа революция.
[*196a (Към четвъртото издание: Това важи и за Германия. Там където у нас има едро селско стопанство, значи главно на изток, то е станало възможно само поради „обезземяването на селяните”, което започва от 16-ти век, а особено от 1648 г. — Ф. Е.)]
qd197
Когато средството на труда се превръща в машина, то тутакси става конкурент на самия работник.
*197 Самооплодотворяването на капитала чрез машината е право пропорционално на броя на рабoтниците, чиито условия за съществуване тя разрушава. Цялата система на капиталистическото производство почива на това, че работникът продава своята работна сила като стока. Разделението на труда прави тази работна сила едностранчива, като я превръща в напълно специализирана сръчност за управляване на дадено частично сечиво. Когато управлението на сечивото премине върху машината, заедно с потребителната стойност на работната сила угасва и нейната разменна стойност. Работникът не намира купувачи, също както и излезлите от обръщение книжни пари. Тази част от работническата класа, която машинарията по този начин превръща в излишно население, т.е. население, което вече не е непосредствено необходимо за самонарастването на капитала, от една страна пропада в неравната борба на старото занаятчийско и манифактурно производство против машинното, от друга страна наводнява всички по-леко достъпни клонове на индустрията, препълва трудовия пазар и с това сваля цената на работната сила под нейната стойност. Било голяма утеха за пауперизираните работници, че от една страна техните страдания били само „временни” („а temporary inconvenience”), а от друга страна — че машинарията само постепенно завладявала дадено цяло производствено поле, което пречупвало размера и интензивността на нейното разрушително действие. Вземи едната утеха, удари другата. Там където машината постепенно завладява някой клон на производството, тя произвежда хроническа беднотия сред конкуриращите с нея работнически слоеве. Където преходът става бърже, тя действа масово и рязко. Световната история не ни е дала по-ужасна гледка от постепенното, проточено с цели десетилетия пропадане на английските ръчни тъкачи на памук, което най-сетне завършва в 1838 година.qd198 Много от тях са умрели от глад; мнозина дълго време са вегетирали със своите семейства с по 2 1/2 пенса дневно.*198 Напротив, английската памучна машинария е подействувала остро в Източна Индия, чийто генерал-губернатор констатирал в 1834—1835 г.: „В историята на търговията надали има мизерия, равна на тази. Равнините на Индия побеляха от костите на памучните тъкачи. Наистина, доколкото тези тъкачи са напуснали тоя временен живот, дотолкова и машините са им създали само „временни страдания”. Впрочем „временното” действие на машинарията е перманентно, тъй като тя постоянно завладява все нови области на производството. Така че с развоя на машинарията самостойният и независим характер, който капиталистическият начин на производство изобщо придава на трудовите условия и на продукта на труда в противовес на работника, се развива до пълна противоположност.*199 Затова едва при машинарията за пръв път се явява бруталният бунт на работниците против средствата на труда.
[*199 „Същата причина, която може би увеличава дохода на страната (т.е., както Рикардо обяснява на същото място, доходите на поземлените собственици и на капиталистите, чието богатство от икономическа гледна точка е = на богатството на нацията), може същевременно да създаде свръхнаселение и да влоши положението на работника.” (Ricardo [Рикардо], Principles etc, стр. 469). Постоянната цел и тенденцията на всяко усъвършенствуване на механизма се състои наистина в това, съвсем да се отърват от труда на човека или да намалят неговата цена чрез заместване на труда на възрастните работници-мъже с женски и детски труд или на труда на подготвените работници — с труда на общи работници.” (Ure [Юър], Philosophie of Manufactures, стр. 23, Моск. ред.)]

Средството на труда убива работника. Наистина, тази пряка противоположност изпъква най-осезателно тогава, когато нововъведени машини конкурират с традиционното занаятчийско или манифактурно производство. Но и вътре в самата едра индустрия действа по аналогичен начин постоянното подобряване на машинното прозводство и развитието на автоматичната система.qd200

„Постоянната цел на подобрената машинария е да се намали ръчният труд или да се завърши дадена брънка от производителната верига на фабриката чрез заместване на човешките апарати с железни.”*200 „Прилагането на парна или водна сила към машинария, която досега е била движена с ръце, става всеки ден… По-дребните подобрения в машинарията, които имат за цел икономия на двигателната сила, подобрение на продукта,qd201 увеличено производство за едно и също време или изтикване на едно дете, една жена или един мъж, са постоянни и макар наглед да са незначителни, все пак довеждат до важни резултати.*201 „Навсякъде, където една операция изисква голяма сръчност и сигурна ръка,qd202 колкото е възможно по-скоро я отнемат от ръцете на твърде сръчния и често пъти склонен към всякакъв род нередовности работник и я възлагат на особен механизъм, който е тъй добре урегулиран, че и едно дете може да го надзирава.”*202 qd203„При автоматичната система прогресивно се изтиква талантът на работника.”*203 „Подобрението на машинарията изисква не само намаляване на броя на възрастните работници, заети за получаване на определен резултат, но и замества една класа индивиди с друга; по-опитните с по-неопитни, възрастните — с деца, мъжете — с жени.qd204 Всички тези промени предизвикват постоянни флуктуации в нормата на работната заплата.”*204 Машинното производство непрекъснато изхвърля от фабриката възрастни работници.”*205

Извънредната еластичност на машинната система въз основа на натрупания практически опит, на вече наличния състав на механическите средства и на постоянния прогрес на техниката се прояви в нейния победоносен поход, под натиска на скъсения работен ден. Но кой би могъл в 1860 г., годината, в която английската памучна индустрия достигна своя зенит, да подозира галопиращите подобрения на машинарията и съответното изместване на ръчния труд, предизвикани през следващите три години под натиска на американската гражданска война? Тук са достатъчни няколко примера от официалните сведения на английските фабрични инспектори върху тоя пункт. Един манчестърски фабрикант заявява:

„Вместо 75 кардирни машини сега ни са нужни само 12, които произвеждат същото количество при същото, ако не и по-добро качество… Спестяването от работна заплата възлиза на 10 ф.ст. седмично, а от памучните отпадъци — 10%.” В една манчестерска предачница за фини прежди, „с ускоряването на движението и с въвеждането на различни selfacting [автоматични] процеси, в едно departement [отделение] – е отстранена 1/4, а в друго повечето от работния персонал, докато машината за разчесване, заместваща втората кардирна машина, значително намали броя на по-рано заетите в кардирното помещение работни ръце”. Една друга предачна фабрика оценява, че общо е спестила 10% от „работните ръце”. Господата Гилмор, предачни фабриканти в Манчестър, заявяват: „Ние пресмятаме, че в нашето blowing departement [пневматично отделение] благодарение на новите машини сме спестили цяла третина от работните ръце и от работната заплата… в jack frame и drawing frame room [помещение на шпулмашини и разтегателни машини] — около 1/3 от разноските и от работните ръце; в предачното отделение — около 1/3 от разноските.qd206 Но това не е всичко; когато нашата прежда сега стигне при тъкача, тя, благодарение на прилагането на новата машинария, е толкова подобрена, че дава повече и по-добра тъкан, отколкото старата машинна прежда.”*206

Фабричният инспектор А. Редгрейв забелязва към това:

Намаляването на работниците, при увеличено производство, крачи бързо напред; във вълнените фабрики неотдавна започна ново съкращаване на работни ръце, което още продължава; преди няколко дни един учител, който живее близо до Рочдел, ми каза, че голямото намаление [на броя на ученичките] в девическите училища не се дължи само на натиска на кризата, но и на промените в машинното производство на вълнената фабрика, поради което е било извършено съкращаване на кръгло 70 души, работещи по половин ден.”*207
[*207
Пак там, стр. 109. Бързото подобряване на машините през време на памучната криза позволи на английските фабриканти веднага след свършването на американската гражданска война да препълнят световния пазар. Вече в последните 6 месеца на 1866 г. стана почти невъзможна продажбата на тъканите. С това започна изпращането на стоките на консигнация в Китай и Индия, което, естествено, направи това „glut” [претъпкване на пазара] още по-интензивно. В началото на 1867 г. фабрикантите прибягнаха до своето обичайно средство — до намаляване на работната заплата с 5%. Работниците се възпротивиха и заявиха, теоретично съвсем правилно, че единственото спасително средство било да се работи късо време, по 4 дни в седмицата. След дълго упорство самозваните индустриални водачи трябваше да се съгласят на това, на някои места с 5% намаление на заплатата, а на други остана същата.]

Добавка към второто издание: Господин А. Стърок, главен управител на машинното отделение на „Great Northern Railway” [англ.: Голямата северна ж.п. линия], казва по отношение на машиностроенето (локомотиви и др): „Скъпи (expensive) английски работници с всеки нов ден се търсят все по-малко. Производството се увеличава чрез прилагане на подобрени инструменти, а тези инструменти от своя страна се обслужват с по-долен вид труд (a low class of labour)… По-рано всички части на парната машина по необходимост са били произвеждани от квалифициран труд. Същите части сега се произвеждат от труд с по-малка квалификация, но с добри инструменти… Под инструменти аз разбирам машините, употребявани в машиностроенето.” („Royal Commission on Railways. Minutes of Evidence”, Лондон, 1867 г., №17,862 и 17,863)]

Следната таблица показва общия резултат от механическите подобрения в английската памучна индустрия, които се дължат на американската гражданска война.

Брой на фабриките

Брой на парните тъкачни станове

Брой на вретената

Брой на заетите работници

И тъй, от 1861 до 1868 г. са изчезнали 338 памучни фабрики; т.е. по-крупна и по-производителна машинария е била концентрирана в ръцете на по-малък брой капиталисти. Броят на парните тъкачни станове се е намалил с 20 663; но техният продукт в същото време се е увеличил, така че един подобрен тъкачен стан сега произвежда повече продукт, отколкото е произвеждал един стар. Най-сетне, броят на вретената е пораснал с 1 612 541, докато броят на заетите работници се е намалил с 50 505. И тъй, „временното” бедствие, с което памучната криза потискаше работниците, се е увеличило и закрепило чрез бързия и постоянен напредък на машинарията.

Но машините действат не само като всесилен конкурент, винаги готов да направи „излишен” наемния работник. Капиталът шумно и преднамерено ги провъзгласява за враждебна на работника сила и си служи с нея като с такава.qd208 Тя става най-мощното военно средство за потъпкване периодичните работнически въстания, стачки и т.н. срещу автокрацията на капитала.*208 Според Гаскел парната машина от самото начало е била антагонист на „човешката сила” и е дала възможност на капиталиста да смаже нарастващите искания на работниците,qd209 които заплашвали да докарат до криза току-що възникващата фабрична система.*209 Би могло да се напише цяла история на изобретенията след 1830 г., които, са възникнали изключително като бойни средства на капитала срещу работнически бунтове. Нека преди всичко напомним за selfacting mule [автоматичната мюлжине-машина], защото тя открива нова епоха в автоматичната система.*210
[*210
Господин Феерберн е изнамерил някои твърде значителни приложения на машините в областта на машиностроителството — под влиянието на стачки в неговата собствена машинна фабрика.]

В показанията си пред Trade's Unions Commission [англ.: Комисията на профсъюзите] Насмит, изобретателят на парния чук, разказва следното за подобренията в машинарията, които той е въвел вследствие на голямата и продължителна стачка на машиностроителните работници в 1851 г.: „Отличителната черта на нашите модерни механически подобрения е въвеждането на автоматични инструментални машини. Трудът, който трябва да извърши сега всеки механически работник и който може да извърши всяко момче, се състои не в това, той да работи сам, а да надзирава отличната работа на машината. Цялата класа работници, които зависят изключително от своята сръчност, сега е отстранена. По-рано аз наемах по четири момчета на всеки механик. Благодарение на тези нови механически комбинации аз намалих броя на възрастните работници от 1500 на 750. Резултатът беше значително увеличение на моята печалба.”

Юър казва за една машина за цветно щамповане на басми:

„Най-сетне капиталистите се опитаха да се освободят от това непоносимо робство (а именно — от неприятните им договорни условия на работниците), като призоваха на помощ науката, и скоро техните законни права — правата на главата върху другите части на тялото — бяха възстановени.”

Ето какво казва той за едно изобретение за подреждане на основата, за което една стачка е дала непосредствения повод:

„Ордата от недоволници, която си въобразяваше, че е непобедимо укрепена зад старите линии на разделението на труда, по този начин се видя атакувана откъм фланга, а средствата ѝ за защита — унищожени от модерната механическа тактика. Тези недоволници трябваше да се сдадат на милостта на победителя.” За изнамирането на selfacting mule [автоматичното мюлжине] той казва: „То беше призвано да възстанови реда между индустриалните класи… qd211Това изобретение потвърждава доктрината, която ние вече развихме — че капиталът, като застави науката да му служи, винаги принуждава бунтовните ръце на труда да бъдат послушни.*211

Макар че съчинението на Юър е излязло в 1835 г., т.е. по време на сравнително още слабо развитата фабрична система, то си остава класически израз на фабричния дух не само поради своя откровен цинизъм, но и поради наивността, с която той издърдорва безсмислените противоречия в мозъка на капитала. Така напр., след като развива „доктрината”, че капиталът с помощта на науката, която той е взел като своя наемница, „винаги принуждава бунтовните ръце на труда да бъдат послушни” — той се възмущава, „че от известна страна я обвиняват (механо-физическата наука) в това, че се давала в услуга на деспотизма на богати капиталисти и се обръщала в средство за потискане на бедните класи”.

След като проповядва надълго и широко колко е полезно за работниците бързото развитие на машинарията, той ги предупреждава, че те със своето противопоставяне, стачки и др. ускоряват развитието на машинарията. „Такива насилствени бунтове — казва той — показват човешкото късогледство в най-презрения му характер, характера на човек, който прави от себе си свой собствен палач.”

Няколко страници по-рано се казва противното: „Без острите сблъсквания и прекъсвания, причинявани от погрешните възгледи на работниците, фабричната система би се развила много по-бърже и с много по-голяма полза за всички заинтересовани страни.”

После той отново се провиква: „За щастие на населението от фабричните окръзи на Великобритания, усъвършенстванията в механиката се извършват само постепенно.” „Несправедливо — казва той — обвиняват машините, че те понизявали работната заплата на възрастните работници, изтиквайки една част от тях, поради което техният брой надминава търсенето на работници. Но пък те увеличават търсенето на детски труд и с това увеличават нормата на неговата заплата.”

Същият утешител от друга страна защищава ниската работна заплата на децата с това, че „тя възпира родителите да пращат децата си твърде рано във фабриките”. Цялата му книга е апология на неограничения работен ден, а когато законът забранява 13-годишни деца да опъват на работа повече от 12 часа на ден — това напомня на либералната му душа най-мрачните времена на средните векове. Това не му пречи да приканва фабричните работници на благодарствена молитва към провидението, което чрез машинарията „им е създало свободно време да размишляват върху своите безсмъртни интереси.”*212
[*212
Ure [Юър], Philosophy of Manufactures, стр. 368, 7, 370, 280, 321, 281, 475 [370 — Mocк. ред.]

d0014
(горе)

6. Компенсационната теория за изместените от машините работници

Цяла редица буржоазни икономисти, като Джеймс Мил, Мак-Кълък, Торенс, Сениор, Джон Стюърт Мил и други, твърдят, че всяка машинария, която измества работници, винаги същевременно и по силата на необходимостта освобождава адекватен капитал за наемане на същите идентични работници.*213
[*213
Рикардо отначало споделял този възглед, но после със свойственото си научно безпристрастие и любов към истината изрично се отказва от него. Виж „Principles etc.”, гл. 31 — „On Machinery”]

Нека приемем, че един капиталист употребява 100 работника, напр. в тапетна мануфактура, всеки по за 30 ф.ст. годишно. Значи вложеният от него променлив капитал е 3 000 ф.ст. Да речем, че той уволни 50 работника, а останалите 50 работят на машинария, която му струва 1 500 ф.ст. qd214За по-просто ние оставяме настрана постройките, въглищата и т.н. Да приемем по-нататък, че суровият материал, поглъщан всяка година, струва, както и преди, 3 000 ф.ст.*214 „Освободил” ли се е поради тази метаморфоза някакъв капитал? При стария начин на производство вложената сума се е равнявала на 6 000 ф.ст., съставена по наполовина от постоянен и променлив капитал. Сега тя се състои от 4 500 ф.ст. постоянен капитал (3 000 ф.ст. за суров материал и 1 500 ф.ст. за машинария) и 1 500 ф.ст. променлив капитал. Вместо да съставя половината от целия капитал, променливата или превърнатата в жива работна сила част от капитала сега съставя само от него.

Тук се извършва не освобождаване, а обвързване на капитала във форма, в която той престава да се разменя срещу работна сила, т.е. извършва се превръщане на променлив в постоянен капитал. При неизменни други условия капиталът от 6 000 ф.ст. сега в никакъв случай не може да заангажира повече от 50 работника. С всяко подобряване на машинарията той заангажира по-малко работници. Ако нововъведените машини струват по-малко отколкото сумата на работната сила и работните сечива, които те са изтикали, т.е. напр. вместо 1 500 ф.ст. само 1 000 ф.ст., тогава променлив капитал от 1 000 ф.ст. би се превърнал в постоянен или обвързан, а капитал от 500 ф.ст. би бил освободен. Последният — при предпоставяне на същата годишна заплата — съставлява фонд за заангажиране на около 16 работника — докато уволнените са 50, — пък дори на по-малко от 16 работника, защото 500-те ф.ст., за да се превърнат в капитал, трябва отчасти пак да се превърнат в постоянен капитал и значи само отчасти могат да бъдат превърнати в работна сила.

Но дори ако допуснем, че изработването на нови машини дава работа на по-голям брой механици — това компенсация ли е за изхвърлените на улицата тапетни работници? В най-добрия случай нейното изработване заангажира по-малко работници, отколкото измества нейното прилагане. Сумата от 1 500 ф.ст., която представляваше само работната заплата на уволнените тапетни работници, сега под вида на машинария представлява: 1) стойността на необходимите за направата й средства за производство; 2) работната заплата на механиците, които я изработват; 3) принадената стойност, която се пада на нейния фабрикант. По-нататък: веднаж готови, машините не се възобновяват до самата им смърт. Така че, за да се даде постоянна работа на добавъчния брой механици, всички фабриканти на тапети трябва един след друг да изместват работниците си с машини.

Всъщност горепосочените апологети и не мислят за този вид освобождаване на капитал. Те мислят за средствата за живот на освободените работници. Не може да се отрече, че напр. в гореприведения случай машинното производство не само освобождава 50 работника и с това ги оставя „на разположение”, но в същото време премахва тяхната връзка със средства за живот на стойност 1 500 ф.ст., като по този начин „освобождава” тия средства за живот. Така че простият и съвсем не нов факт, че машинарията освобождава работника от средства за живот, в икономически смисъл гласи, че машинарията освобождава средства за живот за работника или ги превръща в капитал за наемането му. Както виждаме, всичко е до израза. Nominibus mollire licet mala [лат.: позволено е злото да бъде смекчавано с разни имена].

Според тази теория средствата за живот на стойност 1 500 ф.ст. бяха капитал, който е увеличил стойността си чрез труда на 50-те уволнени тапетни работници. Следователно този капитал губи своето занятие, щом 50-те работника бъдат уволнени, и той не може да се успокои, докато не намери ново „пласиране”, където споменатите 50 работника да могат наново да го консумират производително. Така че рано или късно капиталът и работниците трябва пак да се срещнат и тогава компенсацията е готова. Значи и страданията на изместените от машинарията работници са също така преходни, както и богатствата на този свят.

Средствата за живот на стойност 1 500 ф.ст. никога не са противостоели на уволнените работници като капитал. Това, което им е противостояло като капитал, са превърнатите сега в машинария 1 500 ф.ст. Разгледани по-отблизо, тези 1 500 ф.ст. представляваха само част от тапетите, произвеждани за една година от 50-те уволнени работници, която част те са получавали като заплата от своя предприемач — в парична форма вместо in natura [лат.: в натура]. С тия тапети, превърнати в 1 500 ф.ст., те са си купували средства за живот, възлизащи на същата сума. Така че последните са съществували за тях не като капитал, а като стоки, а те самите са съществували за тези стоки не като наемни работници, а като купувачи. Обстоятелството, че машините са ги „освободили” от покупателни средства, ги превръща от купувачи в не-купувачи. Оттук — намалено търсене на тези стоки. Voiia tout [френ.: това е всичко]. Ако това намалено търсене не се компенсира с увеличено търсене от друга страна, пазарната цена на стоките пада. Ако това нещо трае по-дълго и в по-големи размери, извършва се преместване на работниците, заети в производството на онези стоки. Част от капитала, който преди е произвеждал необходими средства за живот, се възпроизвежда под друга форма. През време на спадането на пазарните цени и на преместването на капитала, и работниците, заети в производството на необходимите средства за живот, биват „освободени” от една част от заплатата си. Така че вместо да докаже, че машинарията, като освобождава работниците от средствата за живот, едновременно с това превръща последните в капитал за наемане на първите — господин апологетът с помощта на изпитания закон за търсенето и предлагането доказва, напротив, че машинарията изхвърля работници на улицата не само в оня производствен клон, където тя бива въведена, но и в производствените клонове, в които не бива въведена.

Действителните факти, изопачени от икономическия оптимизъм, са следните: работниците, които машинарията измества, биват изхвърлени из работилницата — на трудовия пазар, и умножават там броя на работните сили, които вече се намират на разположение на капиталистическата експлоатация. В седмия отдел читателят ще види, че този ефект на машинарията, който тук ни се представя като компенсация за работническата класа, напротив, като най-страшен бич се стоварва върху работника. Тук само толкова: Изхвърлените от един клон на индустрията работници могат, наистина, да търсят работа в някой друг клон. Ако намерят такава и ако с това пак се свърже връзката между тях и освободените заедно с тях средства за живот — това става посредством нов, допълнителен капитал, който напира да бъде пласиран, но в никой случай не става посредством капитала, който още по-рано е функционирал и сега е превърнат в машинно производство. Но дори и да беше така, колко малки са изгледите на тия работници!qd215 Осакатени от разделението на труда, тези клетници имат толкова малка стойност вън от старата си трудова област, че за тях са достъпни само някои долни и затова постоянно препълнени и лошо платени клонове на труда.*215 При това всеки клон на индустрията всяка година привлича нов човешки поток, който й набавя контингента за редовното подменяне и растеж. Щом машинарията освободи част от работниците, заети дотогава в определен клон на индустрията, резервният отред се разпределя наново и се абсорбира в други клонове на труда, докато първоначалните жертви в по-голямата си част пропадат и загиват през преходното време.

Несъмнен факт е, че машинарията сама по себе си не е отговорна за „освобождаването” на работниците от средства за живот. Тя поевтинява и умножава производството в оня клон, който тя обхваща, и на първо време оставя без промяна масата средства за живот, които се произвеждат в други клонове на индустрията. Така че и преди, и след нейното въвеждане обществото притежава също толкова или повече средства за живот за изместените работници, съвсем независимо от грамадната част от годишния продукт, която се пропилява от не-работници. А тъкмо това е пoантата на икономическата апологетика! Неотделимите от капиталистическото приложение на машинарията противоречия и антагонизма не съществуват, тъй като те не възникват от самата машинария, а от нейното капиталистическо приложение! Значи тъй като машинарията, разгледана сама по себе си, скъсява работното време, докато в своето капиталистическо приложение тя удължава работния ден; тъй като тя сама по себе си облекчава труда, а в своето капиталистическо приложение повишава неговата интензивност; тъй като тя сама по себе си е победа на хората над природните сили, а в своето капиталистическо приложение покорява човека чрез природната сила; тъй като тя сама по себе си увеличава богатството на производителя, а в своето капиталистическо приложение го пауперизира, и т.н. — буржоазният икономист просто заявява: разглеждането на машинарията сама по себе си съвсем точно доказва, че всички онези oсезателни противоречия са проста привидност на долната действителност, но сами по себе си, значи и по теория, съвсем не съществуват. Така той си спестява всяко по-нататъшно главоблъскане и, отгоре на това, възлага на своя противник глупостта да се бори не против капиталистическото приложение на машините, а против самите машини.

Буржоазният икономист съвсем не отрича, че при това понякога се получават и временни неприятности; но къде е имало медал без опака страна? Друго, некапиталистическо използуване на машините е за него нещо невъзможно. Така че експлоатацията на работника чрез машините за него е идентична с експлоатацията на машината от страна на работника.qd216 Затова, който разкрива как действително стои работата с капиталистическото приложение на машинарията — той изобщо не желае нейното приложение, той е противник на социалния напредък!*216 Точно такива са разсъжденията и на знаменития главорез Бил Сайкс: „Господа съдебни заседатели! Наистина, на този търговски пътник е прерязан гръклянът. Но този факт не е моя вина, виновен е ножът. Трябва ли заради такива временни неприятности да премахнем употребата на ножа? Помислете си само! Какво би станало със земеделието и занаятите без нож? Нима в хирургията той не е също тъй лечебен, както е важен в анатомията? И при това не е ли услужлив помощник на весел пир? Премахнете ножа — и вие ще ни хвърлите назад към най-дълбокото варварство.”*216a
[*216a
„Изобретателят на предачната машина е разорил Индия, но това нас впрочем малко ни трогва.” (A. Thiers [Тиер], De la Propriete [Париж, 1848 г. — Моск. ред.].) Господин Тиер тук смесва предачната машина с механическия тъкачен стан, „но това нас впрочем малко ни трогва.”]

Макар че машинното производство неизбежно изтиква работници от ония клонове на труда, където тя бива въведена, тя все пак може да предизвика увеличение на заетите работници в други клонове на труда. Но този резултат няма нищо общо с тъй наречената компенсационна теория. Тъй като всеки машинен продукт, напр. един аршин машинна тъкан, е по-евтин от изместения от него еднороден продукт на ръчния труд, като абсолютен закон следва: ако общото количество на машинно произведения артикул е равно на общото количество на заместения от него занаятчийски или манифактурно произведен артикул — общата сума на вложения труд се намалява. Увеличението на труда, необходимо напр. за произвеждането на самите средства на труда, на машинното производство, на въглищата и т.н. — трябва да бъде по-малко от намалението на труда, което се дължи на употребата на машинарията. Иначе машинният продукт би бил еднакво скъп или по-скъп от продукта на ръчния труд. Но всъщност общата маса на произвеждания с намален брoй работници машинен артикул не само че не остава същата, както общата маса на изтикания занаятчийски артикул, но и далеч я надминава. Да приемем, че 400 000 аршина машинна тъкан се изработват от по-малко работници, отколкото 100 000 аршина ръчна тъкан. В учетворения продукт се заключава четворно повече суров материал. Значи — производството на суровия материал трябва да се учетвори. Колкото се отнася до погълнатите средства на труда, като здания, въглища, машини и т.н., то пределите, в които може да нараства необходимият за тях добавъчен труд, се менят заедно с разликата между масата на машинния продукт — и масата на ръчния продукт, която може да бъде произведена от същия брой работници.

Затова с разпростирането на машинното производство в един клон на индустрията на първо време cе увеличава и производството в другите клонове, кoeто му доставят неговите средства за производство. До какъв размер нараства по тази причина и масата на заетите работници — това зависи, при дадена дължина на работния ден и интензивност на труда, от състава на употребения капитал, т.е. от съотношението между неговата постоянна и неговата променлива съставна част. Това съотношение от своя страна силно варира съобразно с размера, в който машинарията вече е завладяла или завладява тези производства. Броят на хората, на които е съдено да работят в каменовъглените и металните мини,qd217 показва огромно нарастване с напредъка на английското машинно производство, макар че през последните десетилетия употребата на нова машинария в минното дело забавя това нарастване.*217 Заедно с машината се явява на бял свят и един нов вид работник — нейният производител.qd218 Ние вече знаем, че машинното производство завладява този производствен клон във все по-масов масщаб.*218 Колкото до суровия материал*219 — там напр. не подлежи на никакво съмнение, че стремителният ход на памукопредачеството е дал тласък на памучното производство на Съединените щати, а заедно с това не само е ускорил като в парник африканската търговия с роби, но и същевременно е направил отглеждането на негри главно занятие на тъй наречените погранични робовладелски щати. Когато в 1790 г. е било направено в Съединените щати първото преброяване на робите, техният брой е бил 697 000, а в 1861 г. те са били около 4 милиона. От друга страна не по-малко сигурно е, че процъфтяването на механическата вълнена фабрика е предизвикало наред с прогресиращо превръщане на обработваната земя в пасбища за овце — и масово изпъждане на „излишните” земеделски работници. Ирландия и сега още преживява процеса, при който смъква своето население, вече намалено почти наполовина от 1845 г. насам, до размера, който точно отговаря на нуждите на нейните лендлордове и на господа английските вълнени фабриканти.

Когато машината завладее предварителните или междинни фази, през които трябва да мине даден предмет на труда до неговата завършена форма — заедно с работния материал се увеличава и търсенето на труда в ония все още занаятчийски и манифактурни предприятия, в които влиза машинният фабрикат. Така напр. машинното предачество е доставяло преждата толкова евтино и в такова изобилие, че ръчните тъкачи в началото са могли да работят пълно време, без да увеличават разноските си.qd220 По този начин техният доход се е увеличил.*220 На това се дължи притокът от хора в памучното тъкачество, докато най-сетне 800 000 памучни тъкачи, породени в Англия от тъкачните машини Jenny, Throstle и Mule, са били наново смазани от парния тъкачен стан. Също тъй заедно с изобилието на машинно произведените платове за дрехи е растял броят на кроячите, кроячките, шивачките и т.н., докато се появява шевната машина.

Съответно на нарастващата маса от сурови материали, полуфабрикати, работни инструменти и т.н., които машинното производство доставя при сравнително по-малък брой работници, обработването на тия сурови материали и полуфабрикати се подразделя на многобройни подвидове, т.е. нараства разнообразието на клоновете на общественото производство. Машинното производство много повече отколкото манифактурата задълбочава общественото разделение на труда, тъй като първото в несравнено по-висока степен увеличава производителната сила на завладените от него браншове на производството.

Най-близкият резултат от машинарията е, че тя увеличава принадената стойност, а заедно с това и оная маса продукти, в които тя се изразява, значи — заедно със субстанцията, от която смучи класата капиталисти и нейната свита, машинарията увеличава и самите тези обществени слоеве. Тяхното нарастващо богатство и относително постоянното спадане на броя на работниците, нужни за производството на най-необходимите средства за живот, създават не само нови потребности откъм лукс, но и нови средства за тяхното задоволяване. Все по-голяма част от обществения продукт се превръща в принаден продукт и все по-голяма част от принадения продукт се възпроизвежда и консумира в по-изтънчени и по-разнообразни форми.qd221 С други думи: производството на луксозни предмети расте.*221 Изтънчаването и разнообразяването на продуктите произтича също тъй и от новите отношения на световния пазар, които създава едрата индустрия. Вече не се разменят само чуждестранни консумативни предмети срещу местни продукти, но и вече по-голяма маса чуждестранни сурови материали, съставни части, полуфабрикати и т.н. влизат в местната индустрия като средства за производство. Заедно с тия отношения на световния пазар нараства и търсенето на труда в транспортната индустрия и последната се разпада на многобройни нови подвидове.*222
[*222
В 1861 г. в Aнглия и Уелс е имало 94 665 моряци, заети в търговската флота.]

Умножаването на средствата за производство и на средствата за живот при относително намаление на броя на работниците води към разширение на труда в такива индустриални клонове, чиито продукти, като канали, стокови пристанища, тунели, мостове и т.н., принасят полза в далечно бъдеще. Или направо въз основа на машинарията, или въз основа на съответния й общ индустриален преврат се развиват съвсем нови клонове на производството, а значи и нови трудови полета. Но техният дял в общото производство е твърде незначителен дори и в най-развитите страни. Броят на заетите в тях работници се покачва в същото съотношение, в което се възпроизвежда необходимостта от най-груб ръчен труд. Като главни индустрии от тоя род засега могат да се разглеждат заводите за светилен газ, телеграфът, фотографията, параходството и железниците. Преброяването от 1861 г. (за Англия и Уелс) показва в газовата индустрия (заводи за светилен газ, производство на механически апарати, агенти на газови дружества и т.н.) 15 211 души; в телеграфа 2 399, във фотографията 2 366, в параходната служба 3 570 и в железниците 70 599 души, от които около 28 000 души са били малко или много постоянно-заети „необучени” земекопачи, наред с целия административен и търговски персонал. Така че общият брой на лицата в тия пет нови индустрии е 94 145.

Най-сетне, необикновено повишената производителна сила в сферите на едрата индустрия, както е съпровождана с интензивно и екстензивно увеличена експлоатация на работната сила във всички други сфери на производството, позволява непроизводителното използуване на все по-голяма част от работническата класа, и с това — все по-масовото възпроизвеждане на някогашните домашни роби под името „класа на прислужниците”, като слуги, слугини, лакеи и т.н. Според преброяването от 1861 г. цялото население на Англия и Уелс е възлизало на 20 066 224 души, от които 9 776 259 мъже и 10 289 965 жени. Ако от това число се извадят всички ония, които са твърде стари или твърде млади за работа, всички „непроизводителни” жени, младежи и деца, после „идеологическите” съсловия, като правителство, попове, юристи, военни и т.н., после всички, чието изключително занятие се състои в поглъщане на чужд труд под формата на поземлена рента, лихви и т.н., най-сетне — пауперите, скитниците, престъпниците и т.н. — остават кръгло 8 милиона души от двата пола и от най-различни възрасти, включително и всички капиталисти, които по някакъв начин функционират в производството, търговията, финансите и т.н. От тия 8 милиона се падат:

Земеделски работници (включително овчарите и ратаите и ратайките, които живеят у фермерите:
1 098 261 души

Всички лица, заети в памучните, вълнените, камгарните, ленените, конопените, копринените и ютените фабрики и в механическите чорапни и дантелени фабрики
642 607 души
*223
[*223
От тях само 177 596 от мъжки пол над 13 години]

Всички лица, заети в каменовъглените и металните мини
565 835 души

Заети във всички метални заводи (високи пещи, валцови заводи и т.н.) и в металните мануфактури от всякакъв вид
396 998 души
*224
[*224
От тях от женски пол 30 501]

Класата, на прислужниците
1 208 648 души
*225
[*225
От тях от мъжки пол 137 447. От числото 1 208 648 е изключен целият персонал, който не служи в частни къщи.]

Ако съберем заетите във всички текстилни фабрики с персонала на каменовъглените и метални мини, ще получим:
1 208 442 души;
ако към първите прибавим персонала на всички метални фабрики и мануфактури, ще получим общо
1 039 605 души
— и в двата случая по-малко от броя на модерните домашни роби. Какъв възвишаващ душата резултат от капиталистическата експлоатация на машинното производство!

[Добавка към второто издание: От 1861 до 1870 год. броят на мъжете-слуги почти се е удвоил. Той нараснал на 267 671. В 1847 г. е имало 2 694 пазачи на дивеч (в аристократическите ловни паркове); в 1869 г. те са били вече 4 921. Младите момичета, които служат при лондонските дребни буржоа, на народен език се наричат „little slaveys”, малки робини.]

d0015
(горе)

7. Отблъскване и привличане на работници във връзка с развитието на машинното производство. Кризи в памучната индустрия

Всички незагубили ума си представители на политическата икономия признават, че въвеждането на нова машинария действа като чума на работниците от ония традиционни занаяти и манифактури, които тя най-напред започва да конкурира. Почти всички хленчат за робството на фабричния работник. А кой е големият коз, с който те си служат? Че машинарията, след ужасите от периода на нейното въвеждане и развитие, в края на краищата умножава робите на труда, вместо най-сетне да намали техния брой! Да, политическата икономия ликува над отвратителната теорема — отвратителна за всеки „филантроп”, който вярва във вечната природна необходимост на капиталистическия начин на производство — теорема, според която дори основаната на машинно производство, фабрика след известен период на растеж, след по-късо или по-дълго „преводно време” измъчва повече работници, отколкото първоначално е изхвърлила на улицата!*226
[*226 Ганил, напротив, смята за окончателен резултат на машинното производство абсолютното намаление на броя на трудовите роби, за сметка на които пък консумира един нараснал брой на „gens honnetes” (почтените хора), които развиват своята известна „perfectibilite perfectible” (усъвършенстваема усъвършенстваемост). Колкото и малко да разбира движението на производството, той поне чувствува, че машинарията е твърде фатална институция, щом като нейното въвеждане превръща заети работници в паупери, а нейното развитие създава повече работни роби, отколкото е унищожило. Кретенизмът на неговото собствено гледище може да се изрази само с неговите собствени думи: „Класите, които са прокълнати да произвеждат и да консумират, се намаляват, а класите, които управляват труда и подкрепят, утешават и просвещават цялото население, се умножават… и присвояват всички предимства, които произтичат от намаляването на трудовите разноски, от изобилието на стоки и евтината цена на благата за консумация. По този начин човешкият род се издига до най-възвишените творения на гения, прониква в най-съкровените глъбини на религията, утвърдява спасителните принципи на морала” (който се състои в „присвояване на всички предимства и т.н.”), „законите за закрила на свободата” – (свобода за „класите, които са прокълнати да произвеждат” ли?) „и на властта, на послушанието и справедливостта, на дълга и човещината.” Този брътвеж се намира в „Des Systemes d'Economie Politique etc.” от Ch.Ganilh [Ш. Ганил], 2 изд., Париж, 1821 г., том 1, стр. 224. Сравни пак там, стр. 212]

Наистина, някои примери, напр. от английските камгарни и копринени фабрики, показаха, че на известно стъпало от развитието необикновеното разширение на фабричните клонове може да бъде свързано не само с относително, но и с абсолютно намаление на броя на заетите работници. В 1860 г., когато по нареждане на парламента бе предприето специално преброяване на всички фабрики в Съединеното кралство, в отредената на фабричния инспектор Р. Бейкър част от фабричните окръзи Ленкшайр, Чешайр и Йоркшайр са били наброени 652 фабрики; 570 от тях са имали: 85 622 парни тъкачни стана, 6 819 146 вретена (с изключение на тези за дублиране), 27 439 конски сили на парните машини и 1 360 на водните колела, заети лица 94 119. А в 1865 г. същите фабрики са имали: 95 163 тъкачни стана, 7 025 031 вретена, 28 925 конски сили на парни машини и 1 445 на водни колела, заети лица 88 913. Така че от 1860 до 1865 г. тия фабрики са имали следния прираст:qd227 парни тъкачни станове — с 11% вретена — с 3%, парни конски сили — с 5%, докато броят на заетите работници е спаднал с 5,5%.*227 Между 1852 и 1862 г. се е извършило значително нарастване на английското производство на вълнени платове, докато броят на наетите работници е останал почти неизменен.qd228 „Това показва в какви големи размери нововъведената машинария е изтикала труда от миналите периоди.”*228 В емпирично дадени случаи прирастът на заетите фабрични работници е често пъти само привиден, т.е. не се дължи на разширяване на почиващата вече върху машинно производство фабрика, а на постепенното анексиране на странични клонове. Напр. „прирастът на механичните тъкачни станове и на фабричните работници, които работят на тях, от 1838 до 1858 г. се дължи в памучната фабрика (в Англия) просто на разширението на този клон на индустрията, докато в другите фабрики този прираст се дължи на новото приложение на парната сила при тъкачните станове за килими,qd229 ширити, платно и т.н., които преди са били движени с човешка мускулна сила.”*229 Прирастът на тези фабрични работници значи е бил само израз на едно намаление на общия брой заети работници. Ние тук оставяме съвсем настрана и това, че навред, с изключение на металните фабрики, далеч преобладаващ елемент на фабричния персонал са младежите (под 18 години), жените и децата.

[Добавка към второто издание: В края на декември 1871 г. фабричният инспектор А. Редгрейв казва в една лекция, четена в New Mechanics Institution в Бредфорд: „Това, което ме порази от известно време, е съвсем измененият вид на вълнените фабрики. По-рано те бяха препълнени с жени и деца, сега като че ли машинарията върши всичко. На моя въпрос един фабрикант ми даде следното обяснение: „При старата система аз наемах 63 души; след въвеждането на подобрена машинария аз намалих моите работни ръце на 33; а напоследък вследствие на нови големи промени бях в състояние да ги намаля от 33 на 13.”]

Но понятно е, въпреки че маса работници са фактически изтикани и потенциално заместени от машинното производство, как наред с неговото собствено нарастване, изразено в увеличен брой фабрики от един и същ вид или в разширение на размерите на съществуващи фабрики, фабричните работници могат в края на краищата да бъдат по-многобройни от изтиканите от тях манифактурни работници или занаятчии. Нека седмично употребяваният капитал от 500 ф.ст. при стария начин на производство да се състои напр. от 2/5 постоянна и 3/5 променлива съставна част, т.е. 200 ф.ст. да са вложени в средства за производство и 300 ф.ст. в работна сила, да речем по 1 ф.ст. на работник. С машинното производство съставът на целокупния капитал се изменя. Сега той се разпада напр. на 4/5 постоянна и 1/5 променлива съставна част, или за работна сила се употребяват само 100 ф.ст., значи 2/3 от заетите дотогава работници сега се уволняват. Aко това фабрично производство се разшири и ако вложеният общ капитал, при еднакви други производствени условия, нарасне от 500 на 1 500 — сега ще бъдат заети 300 работника, също толкова, колкото и преди индустриалната революция. Aко вложеният капитал нарасне по-нататък на 2 000, ще бъдат на работа 400 работника, т.е. с 1/3 повече отколкото при стария начин на производство. Броят на наетите работници е нараснал абсолютно със 100, но относително, т.е. по отношение на целия авансиран капитал, той се е намалил с 800, тъй като при стария начин на производство един капитал от 2 000 ф.ст. би заангажирал 1 200 работника, а не 400. Така че относителното спадане на броя на наетите работници е съвместимо с неговия абсолютен прираст. Ние приехме по-горе, че с нарастването на целокупния капитал неговият състав остава постоянен, тъй като и производствените условия остават същите. Но ние вече знаем, че с всеки напредък на машинното дело постоянната част на капитала, която се състои от машинария, сурови материали и т.н., нараства, докато променливата част, изразходвана за работническа сила, спада, и същевременно знаем, че при никой друг начин на производство усъвършенстванията не са така постоянни, следователно и съставът на общия капитал не е така променлив. Но тези постоянни изменения са също така постоянно прекъсвани от моменти на спокойствие и от чисто количествено разширение върху дадената техническа основа. Поради това расте броят на наетите работници. Така, в 1835 г. броят на всички работници в памучните, вълнените, ленените и копринените фабрики на Съединеното кралство е възлизал само на 354 684 души, докато в 1861 г. броят само на работниците на парни тъкачни станове (от двата пола и от най-различни възрасти от 8 години нагоре) е възлизал на 230 654 души. Наистина, тоя прираст изглежда не толкова голям, като си припомним, че дори в 1838 г. броят на английските ръчни памукотъкачи заедно със заангажираните от тях семейства е възлизал на 800 000 души,*230 без да се броят тия, които са били изтикани в Aзия и на европейския континент.
[*230 „Страданията на ръчните тъкачи (на памук и на материи, смесени с памук) станаха предмет за изследване от една кралска комисия, но макар че тяхната мизерия бе призната и оплакана, подобрението (!) на тяхното положение бе предоставено на случайността и на времето, и можем да се надяваме, че тия страдания сега (след 20 години!) почти (nearly) са изчезнали, за което по всяка вероятност е допринесло сегашното широко разпространение на парните тъкачни станове.” („Rep. of Insp. of Fact. 31st Oct. 1856”, стр. 15)]

В няколкото бележки, които още трябва да се направят по тази точка, ние засягаме отчасти чисто фактически взаимоотношения, до които самото наше теоретично изложение още не ни е довело.

Дотогава, докато машинното производство в някой клон на индустрията, се разширява за сметка на традиционния занаят или на манифактурата, неговите успехи са така сигурни, както напр. успехът на една армия, въоръжена с иглянки-пушки, срещу армия от стрелци с лък. Този пръв период, през който машината все още завладява своята сфера на действие, е от решаващо значение поради извънмерните печалби, които се произвеждат с нейна помощ. Те не само че сами по себе си образуват източник на ускорена акумулация, но и привличат към облагодетелствуваната сфера на производството голяма част от постоянно новообразувашия се и дирещ нови пласменти допълнителен обществен капитал. Особените предимства на първия период на бурни устреми се повтарят постоянно в ония клонове на производството, в които се въвежда машинарията. Но щом фабричното дело достигне известно разпространение и определена зрялост, и особено щом неговата собствена техническа основа, машинарията, сама вече бъде произвеждана с машини, щом бъде революционизиран добивът на въглища и желязо, а също и обработването на металите и транспортното дело, изобщо щом като бъдат създадени общите производствени условия, които отговарят на едрата индустрия — този начин на производство добива една еластичност, една внезапна, скокообразна разширимост, която среща предели само в суровия материал и в пазара за пласмент.qd231 От една страна машинарията предизвиква пряко увеличаване на суровия материал, както напр. cotton gin е увеличила производството на памук.*231 От друга страна евтинията на машинния продукт и превратът в транспортното и съобщителното дело са оръжия за завладяване на чужди пазари. Като съсипва техния занаятчийски продукт, машинното производство принудително ги превръща в производствени полета на своя суров материал.qd232 Така, Източна Индия е била принудена да произвежда за Великобритания памук, вълна, коноп, юта, индиго и т.н.*232 Постоянното превръщане на работниците в страните на едрата индустрия в „излишни” работници потиква като в парник едно изселване и колонизиране на чужди страни, които се превръщат в източници за производство на сурови материали за метрополията, както напр.qd233 Австралия е източник за вълна.*233 Създава се ново, съответстващо на главните средища на машинното производство международно разделение на труда, което превръща една част от земното кълбо в предимно земеделско производствено поле за една друга част, която е предимно индустриално производствено поле.qd234 Тази революция е свързана с превратите в земеделието, които тук още няма да бъдат разгледани по-подробно.*234

По инициатива на г. Гладстон Камарата на общините предписа на 17 февруари 1867 г. една статистика за вноса в Съединеното кралство и износа от него от 1831 до 1866 г. на всякакъв вид зърнени храни, жита и брашно. Насреща давам заключителния резултат. Брашното е сведено към квартери жито. (Виж таблицата долу – кликни картинката, за да я увеличиш)

Грамадното, скокообразно разширяване на фабричното дело и неговата зависимост от световния пазар по необходимост създават трескаво производство и следващо го препълване на пазарите, при чието свиване настъпва парализа. Животът на индустрията се превръща в поредица от периоди на средна оживеност, на просперитет, на свръхпроизводство, на криза и на стагнация. Несигурността и нетрайността, на които машинното производство подхвърля заангажираността, а с това и самия живот на работника, стават нормални при тази смяна на периоди на индустриалния цикъл. Като се изключат периодите на просперитет, между капиталистите бушува най-остра борба за техния индивидуален простор на пазара. Размерът на този простор е право пропорционален на евтинията на продукта. Освен предизвикваното по този начин съперничество в прилагането на усъвършенствани машини, заместващи работна сила, и на нови производствени методи — всеки път настъпва момент, когато се цели поевтиняване на стоката чрез насилствено понижаване на работната заплата под стойността на работната сила.*235

Износ на зърнени храни и др.
от Съединените щати за Великобритания (в квинтили):

[*235 В един позив на работниците, изхвърлени на улицата чрез „lock out” [локаут] от лейстърските обущарски фабриканти, до „Trade Societies of England” [английски синдикати), от юли 1866 г., между другото се казва: „От около 20 години производството на обуща в Лейстър претърпя преврат поради въвеждане на клечките вместо шева. Тогава можеше да се добият добри заплати. Скоро това ново производство силно се разпространи. Почна се силна конкуренция между различните фирми — коя ще може да достави най-изящен артикул. Но скоро след това възникна един лош вид конкуренция, а именно тази, всички да се надпреварват да продават на пазара по-евтино (undersell). Пакостните последици скоро се проявиха в намаляване на надницата; и това спадане на цената на труда беше така стремглаво, че много фирми сега плащат само половината от първоначалните надници. И въпреки това, макар че надниците падат все по-долу и по-долу, печалбите като че ли нарастват при всяка промяна на надничната тарифа.” — Фабрикантите използуват дори неблагоприятните периоди на индустрията, за да натрупат извънредни печалби с прекалено понижаване на надниците, т.е. с проста кражба на най-необходимите средства за живот на работника. Един пример. Думата е за кризата в копринотъкачеството в Ковънтри: „От сведения, които получих както от фабриканти, тъй и от работници, несъмнено следва, че надниците са били намалени в по голям размер, отколкото е налагала това конкуренцията на чуждестранните производители. Мнозинството от тъкачите работят с надница, намалена от 30 до 40 %. Едно парче ширит, за което тъкачът преди пет години е получавал 6 или 7 шилинга, сега му донася само 3 шил. и 3 пенса или 3 шил. и 6 пенса; друга работа, която по-рано е била заплащана с 4 шилинга и 3 пенса, сега се заплаща само с 2 шил. или 2 шил. и 3 пенса. Намаляването на работната заплата е по-голямо, отколкото е нужно за оживяване на търсенето. И наистина, за много видове ширити намаляването на работната заплата не беше придружено от каквото и да било намаляване на цената на артикула.” (Отчет на комисаря F. D. Longe [Ф. Д. Лонг] в „Child. Empl. Comm., V Rep. 1866”, стр. 114, №1)]

Така че нарастването на броя на фабричните работници е обусловено от относително много по-бърз растеж на вложения във фабриките целокупен капитал. Но този процес се извършва само през приливните и отливните периоди на индустриалния цикъл. При това той постоянно бива прекъсван от техническия напредък, който ту замества работниците потенциално, ту ги изтиква фактически. Тази качествена смяна в машинното производство постоянно отстранява работници от фабриката или затваря нейната порта пред новия поток от новобранци — докато простото количествено разширение на фабриките, наред с изхвърлянето на едни контингенти, поглъща и пресни контингенти, работниците по този начин постоянно биват привличани и отблъсвани, биват прехвърляни насам-натам, и всичко това става при постоянни изменения във възрастта, пола и сръчността на вербуваните работници.

Един бегъл преглед на съдбините на английската памучна индустрия най-добре илюстрира съдбините на фабричния работник.

От 1770 до 1815 г. памучната индустрия е в потиснато положение или стагнация — общо 5 години. През този пръв 45-годишен период английските фабриканти са владеели монопола на машинарията и на световния пазар. От 1815 г. до 1821 г. депресия. През 1822 и 1823 г. просперитет. През 1824 г. отмяна на законите за забрана на работническите сдружавания, всеобщо и голямо разпространяване на фабриките. През 1825 г. криза. През 1826 г. голяма мизерия и вълнения между памучните работници. През 1827 г. леко подобрение. През 1828 г. голямо нарастване на броя на парните тъкачни станове и на износа. През 1829 г. износът, особено за Индия, надхвърля всички предишни години. През 1830 г. — препълнени пазари, голяма мизерия. През 1833 г. — продължаваща се депресия, отнема се от Източноиндийското дружество монополът на търговията с Източна Азия (Индия и Китай). През 1834 г., голямо нарастване на броя на фабриките и на машинарията, недостиг от работни ръце. Новият закон за бедните предизвиква изселване на работниците във фабричните окръзи. Децата са просто ометени от селските графства. Търговия с бели роби. През 1835 г. голям просперитет. Едновременно с него ръчните памукотъкачи са доведени до гладна смърт. През 1836 г. голям просперитет. През 1837 и 1838 г. депресия и криза. През 1839 г. съживяване. През 1840 г. голяма депресия, вълнения, намеса на войската. През 1841 и 1842 г. страшни страдания на фабричните работници. В 1842 г. фабрикантите разпущат работниците от фабриките, за да наложат отменяване на житните закани. Много хиляди работници се стичат към Йоркшир, откъдето ги разгонват с войска, а техните водачи изправят пред съда в Ланкастър. През 1843 г. голяма мизерия. През 1844 г. съживяване. През 1845 г. голям просперитет. През 1846 г. отначало непрекъснат възход, след това симптоми на реакция. Отменяване на житните закони. През 1847 г. криза. Общо намаление на работната заплата с 10% и повече — за слава на „big loaf” [големия самун]. През 1848 г. непрекъсната депресия. Манчестър под военна охрана. През 1849 г. съживяване. През 1850 г. просперитет. През 1851 г. спадане на цените на стоките, ниска работна заплата, чести стачки. През 1852 г. начало на подобрение. Стачките продължават, фабрикантите заплашват, че ще докарат чуждестранни работници. През 1853 г. износът се увеличава. Осеммесечна стачка и голяма мизерия в Престън. През 1854 г. – просперитет, препълване на пазарите. През 1855 г. от Съед. щати, Канада, от Източноазиатските пазари нахлуват сведения за банкрути. През 1856 г. голям просперитет. През 1857 г. криза. През 1858 г. подобрение. През 1859 г. голям просперитет. Фабриките се умножават. През 1860 г. апогей на английската памучна индустрия. Индийските, австралийските и други пазари така препълнени, че едва през 1663 г. са погълнали всичките тия боклуци. Търговски договор с Франция. Грамадно разрастване на фабриките и на машинния парк. През 1861 г. известно време подемът продължава, реакция, американска гражданска война, недостиг на памук. От 1862 до 1863 г. – пълен крах.

Историята на памучната криза е твърде характерна, така че трябваше за момент да се поспрем на нея. От указанията за състоянието на световния пазар от 1860 до 1861 г. се вижда, че недостигът на памук е дошъл тъкмо навреме за фабрикантите и че отчасти им е бил изгоден – факт, който е признат в отчетите на Манчестърската търговска камара, qd236заявен в парламента от Палмерстън и Дерби и потвърден от събитията.*236 Наистина, в 1861 г. между 2 287-те памучни фабрики на Съединеното кралство е имало множество дребни фабрики. Според отчета на фабричния инспектор А. Редгрейв, чийто район включва 2 109 от 2 887-те фабрики, 392 или 19% от тях са употребявали само под 10 парни конски сили,qd237 345 или 16% — между 10 и 20, а 1 372 — 20 и повече конски сили.*237 Повечето от дребните фабрики са били тъкачници, основани в периода на просперитета след 1858 г., най-вече от спекуланти, от които един е доставял преждата, друг — машинарията, трети — постройките, а управители са били бивши overlookers [надзиратели] или други хора без средства. Тези дребни фабриканти в повечето случаи са пропаднали. Същата съдба би им приготвила и търговската криза, която е била осуетена от бедата с памучната криза. Макар че те са съставяли 1/3 от общия брой на фабрикантите, техните фабрики са абсорбирали несравнено по-малка част от капитала, вложен в памучната индустрия. Колкото се отнася до размерите на парализа — според автентични оценки през октомври 1862 г. не са работили 60.3% от вретената и 58% от тъкачните станове. Това се отнася до целия клон от индустрията и, естествено, е показвало твърде големи различия в отделните окръзи. Само твърде малко фабрики са работили пълно време (60 часа на седмица), останалите — с прекъсвания. Дори за ония работници, които са работили пълно време и според обичайната заплата на парче, седмичната заплата по необходимост се е намалила поради замяната на по-добрия памук с по-долен: на памука Sea Island [от тихоокеанските острови] — с египетски (в предачниците), на американския и египетския памук — с памук сурат (ост. – индийски) и на чист памук — със смеси от памучни отпадъци със сурат. По-късото влакно на памука сурат, неговата нечистота, по-голямата чупливост на нишките му, заместването на колата за мазане на основата с всевъзможни тежки прибавки и т.н. са намалили скоростта на машинарията или броя на тъкачните станове, които може да наглежда един тъкач, умножили са труда, поради грешките на машините и заедно с намалението на масата на продукта са намалили и заплатата на парче. При употребата на сурат и при пълна работа загубата на работника е възлизала на 20, 30 и повече процента. А повечето от фабрикантите намалили и нормата на заплатата на парче с 5, 7 1/2 и 10%. Така че човек може да си представи положението на ония, които са работели само по 3, 3 1/2, 4 дни седмично или само по 6 часа на ден.qd238 След като в 1863 г. вече беше настъпило относително подобрение, седмичната заплата на тъкачи, на предачи и т.н. е възлизала на 3 шилинга и 4 пенса, 3 шилинга и 10 пенса, 4 шилинга и 6 пенса, 5 шилинга и 1 пенс и т.н.*238 Дори при това мъчително положение изобретателният дух на фабрикантите не дремеше по въпроса за удръжки от заплатата. Такива са били налагани отчасти като глоби за дефекти в продукта, които се дължат на лошия памук, неподходяща машинария и т.н. А пък където фабрикантът е бил и собственик на работническите жилища, той сам си плащал наема за квартирата с удръжки от номиналната работна заплата. Фабричният инспектор Редгрейв разказва за selfacting minders (те надзирават по две selfacting mules [автоматични мюлжинета], които „след две седмици пълна работа получавали по 8 шилинга и 11 пенса и от тая сума им бил удържан наемът, но фабрикантът им връщал половината от него като подарък, така че тези minders занасяли в къщи всичко б шилинга и 11 пенса.qd239 Седмичната заплата на тъкачите през последните месеци на 1862 г. беше от 2 шилинга и 6 пенса нагоре.”*239 Наемът често пъти е бил удържан от работната заплата дори и когато работниците са работели само късо време.*240 Не е чудно, че в някои места на Ленкшайр избухна нещо като чума от глад! Но по-характерно от всичко това беше, че революционизирането на производствения процес се извършваше за сметка на работника. Това бяха същински ехреrimenta in соrроrе vili [лат.: експерименти върху тела без стойност], каквито правят анатомите над жабите. „Макар че аз — казва фабричният инспектор Редгрейв — посочих истинските доходи на работниците в много фабрики, от това не бива да се заключи, че те получават тая сума всяка седмица. Доходите на работниците са подложени на най-големи колебания поради постоянните експериментираници („experimentalizing”) на фабрикантите…qd241 техните доходи спадат и се качват с качеството на памучната смес; те ту само с 15% се различават от по-раншните им доходи, ту пък след една-две седмици спадат с 50 до 60%.*241 Тези експерименти са ставали не само за сметка на средствата за живот на работниците. Работниците трябвало да плащат с всичките си пет сетива. „Заетите с отваряне на памука ми съобщиха, че от непоносимата воня им прилошава… В помещенията за scribbling [влачене] и кардиране дигнатият прах и мръсотия дразнят всички отвори на главата на заетите работници, причиняват кашлица и затрудняват дишането… Поради късите влакна на памука при колосването му се слага много кола, и то всевъзможни заместители вместо по-рано употребяваното брашно. Оттам и повръщанията и диспепсиите у тъкачите. Поради праха е разпространен бронхит, също и възпаление на гърлото, а също тъй и една кожна болест, която се дължи на раздразнянето на кожата от мръсотията в памука сурат.” От друга страна сурогатите на брашното са били за господа фабрикантите Фортунатова кесия, защото увеличават теглото на преждата.qd242 Благодарение на тях „фабрикантите правят от 15 фунта суров материал, след като той бъде изтъкан — 26 фунта”.*242 В отчета на фабричните инспектори от 30 април 1864 г. четем: „Индустрията сега използва този спомагателен източник в наистина неприлични размери. Знам от авторитетен източник, че осемфунтова тъкан се приготвя от 5 1/4 фунта памук и 2 3/4 фунта кола. Друга тъкан, тежка 5 1/4 фунта, съдържаше два фунта кола. Това бяха обикновени shirtings [платове за горни ризи] за експорт.qd243 На други видове понякога притурят по 50% кола и затова фабрикантите могат да се похвалят и действително се хвалят, че забогатяват като продават тъканите по-евтино, отколкото номинално им е струвала преждата, която се съдържа в тях.”*243 Но работниците са страдали не само от експериментите на фабрикантите вътре във фабриките и на общинските власти вън от фабриките, не само от намаляването на работната заплата и от безработицата, от недоимъка и от подаянията, от хвалебствените речи на лордовете и на членовете на Камарата на общините. „Нещастни жени, останали без работа поради памучната криза, станаха отрепки на обществото и си останаха такива… Броят на младите проститутки се е увеличил повече отколкото през последните 25 години.”*244
[*244
Из писмото на Chief Constable [шефа на полицията] Харис от Болтън в „Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1865”, стр. 61, 62]

И така, през първите 45 години на британската памучна индустрия, от 1770 до 1815 г., ние намираме само 5 години криза и стагнация, но това е бил периодът на нейния световен монопол. Вторият, 48-годишен период от 1815 до 1863 г. наброява само 20 години съживяване и просперитет срещу 28 години депресия и стагнация. От 1815—1830 г. започва конкуренцията с континентална Европа и Съединените щати. От 1833 г. се налага насилствено разширяване на азиатските пазари чрез „разрушаване на човешката раса”. От отменяването на житните закони, от 1846—1863 г. на всеки 8 години средна оживеност и просперитет се падат 9 години депресия и стагнация. За положението на възрастните памучни работници-мъже дори в епохата на просперитета може да се съди по приведената бележка.*245
[*245
В един позив, издаден през пролетта в 1863 г. от пaмучните работници за образуване на емиграционно дружество, между другото се казва: „Малцина ще отрекат, че сега е абсолютно необходима значителна емиграция на фабрични работници. Но следните факти доказват, че и във всяко време е необходим постоянен емиграционен поток, без който при обикновени условия не ни е възможно да поддържаме нашето положение. В 1814 г. официалната стойност (която е самопоказател на количеството) на изнесените памучни изделия се равняваше на 17 665 378 ф.ст., а тяхната действителна пазарна стойност — на 20 070 824 ф.ст. В 1858 г. официалната стойност на изнесените памучни изделия възлизаше на 182 221 681 ф.ст., а тяхната действителна пазарна стойност — само на 43 001 322 ф.ст., тъй че удесеторяването на количеството е дало малко повече от удвояване на еквивалента. Този резултат, толкова гибелен изобщо за страната и особено за фабричните работници, бе предизвикан от съчетанието на различни причини. Една от най-очебийните е постоянният излишък на труд, необходим за този клон от индустрията, който под страх на унищожение се нуждае от постоянно разширение на пазара. Нашите памучни фабрики могат да бъдат спрени от периодическата стагнация в търговията, която при сегашната организация е също тъй неизбежна, както самата смърт. Но човешкият изобретателен дух не спира. Макар че през последните 25 години са напуснали страната, по най-ниска оценка, 6 милиона души — все пак, поради постоянното изтикване на работници с цел да се поевтини продуктът, голям процент от възрастните мъже, дори във време на най-голям просперитет, не могат да намерят във фабриките каквато и да било работа на каквито и да било условия.” („Reports of Insp. of Fact. 30th April 1863”, стр. 51, 52) В една от следващите глави читателят ще види как господа фабрикантите през време на памучната катастрофа са се стараели с всички средства да попречат на емигрирането на фабричните работници, дори с помощта на държавната власт.]

d0016
(горе)

8. Революционизиране на мануфактурата, занаята и домашното производство от едрата индустрия

а) Премахване на кооперацията, основана върху занаята и върху разделението на труда

Видяхме как машинарията премахва основаната върху занаята кооперация и основаната върху занаятчийското разделение на труда манифактура. Пример за първия вид е жътварската машина, която замества кооперацията на жътвари. Очебиен пример от втория вид е машината за фабрикуване на шевни игли. Според А. Смит през негово време 10 мъже, при разделение на труда, са изработвали на ден над 48 000 игли. Сега една единствена машина изработва 145 000 в работен ден от 11 часа.qd246 Една жена или едно момиче наглежда средно 4 такива машини и значи произвежда с тях около 600 000 игли на ден, а в седмица — повече от 3 000 000 игли.*246 Когато една отделна работна машина застане на мястото на кооперацията или манифактурата, тя самата може пак да послужи за основа на занаятчийско производство. Но това възпроизвеждане на занаятчийското производство върху машинна основа образува само прехода към фабричното производство, който преход обикновено настъпва винаги, когато механическа двигателна сила — пара или вода — замести човешките мускули при движението на машините. Спорадично и също така само временно — дребното производство може да се свърже с механическа двигателна сила, като взема пара отвън, както е в някои манифактури в Бирмингaм,qd247 или като употребява малки калорични машини, както е в някои клонове на тъкачното производство, и т.н.*247 В копринените тъкачници на Ковънтри стихийно се е развил експериментът с „фабрики-котиджи” [котидж — малка къща – жилище]. По средата на построени в квадрат редове от котиджи са построявали тъй наречената Engine House [машинна сграда] за парната машина, която чрез оси се съединява със становете в котиджите. Във всички тия случаи парата е била купувана, напр. по за 2 1/2 шилинга на стан. Тази рента за парата се е плащала седмично, безразлично дали са работили становете или не. Всеки котидж е имал по 2—6 тъкачни стана, които са принадлежали на работниците, или са били купени на кредит, или са били взети под наем. Борбата между фабриката-котидж и същинската фабрика е продължила над 12 години.qd248 Тя завърши с пълно съсипване на 300-те cottage factories [фабрики-котиджи].*248 Тия клонове на индустрията, които са се издигнали през последните десетилетия и които по самата природа на своите процеси не са били обвързани още от самото си начало с производство в широк мащаб — като напр. фабрикацията на пликове, стоманени пера и т.н., — обикновено са преминавали най-напред през занаятчийско производство, а след това и през манифактурно, като краткотрайни преходни фази към фабричното производство. Тази метаморфоза е най-мъчна там, където манифактурното производство на продукта не съдържа постепенна поредица от процеси на развитието му, а множество несвързани помежду си процеси. Това напр. е съставяло голяма пречка за фабрикацията на стоманени пера. Но още преди около 15 години е бил изнамерен автомат, който наведнъж извършва 6 различни процеса. В 1820 г. занаятът е доставил първите 12 дузини стоманени пера за 7 ф.ст. и 4 шилинга, мануфактурата в 1830 г. ги доставяла за 8 шилинга, а фабриката днес ги доставя на търговците на едро за 2—6 пенса.*249
[*249
Господин Гайлот е инсталирал в Бирмингам първата манифактура за стоманени пера в голям мащаб. В 1851 г. тя вече доставила повече от 180 милиона пера и употребявала годишно по 120 тона стоманени листове. Бирмингам, който монополизира тая индустрия в Съединеното кралство, сега произвежда годишно милиарди стоманени пера. Броят на заетите лица, според преброяването от 1861 г., е възлизал на 1 428, от тях 1 268 работнички, които работят от 5-годишна възраст.]

d0017
(горе)

б) Обратно въздействие на фабричното производство върху манифактурата и домашното производство

С развитието на фабричното дело и на придружаващия го преврат в земеделието не само се разширява мащабът на производството във всички други клонове на индустрията, но се изменя и самият им характер. Принципът на машинното производство да разлага производствения процес на неговите съставни фази и да разрешава дадените по този начин проблеми чрез приложение на механиката, химията и т.н., накъсо, чрез приложение на природните науки — тоя принцип става определящ навсякъде. Поради това машинарията скоро се вмъква ту в този, ту в онзи частичен процес на манифактурите. С това се разпада здравата кристализация на техния строеж, произлизаща от старото разделение на труда, и отстъпва място на непрекъснати промени. Вън от това претърпява коренна промяна и съставът на сборния работник или на комбинирания работен персонал. В противоположност на манифактурния период, планът за разделението на труда сега се основава върху приложението на женския труд, на труда на децата от всички възрасти и на труда на необучени работници, където това е възможно, накъсо — на труда на „cheap labour”, на евтиния труд, както характеристично го нарича англичанинът. Това важи не само за всяко производство, комбинирано в голям мащаб, все едно дали то употребява машинария или не — но и за тъй наречената домашна индустрия, все едно дали тя се упражнява в частни квартири или в малки работилници. Тази така наречена модерна домашна индустрия освен названието няма нищо друго общо със старомодната домашна индустрия, която предпоставя независим градски занаят, самостойно селско стопанство и преди всичко — една къща за работническото семейство. Сега тя е превърната във външно отделение на фабриката, на манифактурата или на стоковия склад. Наред с фабричните работници, манифактурните работници и занаятчиите, които капиталът концентрира пространствено на големи маси и пряко ги командва, той чрез невидими нишки движи и друга една армия от домашни работници, разпръснати в големите градове и по селата. Пример: фабриката за ризи на господа Тили в Лондондери в Ирландия има 1 000 фабрични работници и 9 000 пръснати по селата домашни работници.*250
[*250 „Child. Empl. Comm., II Rep., 1864”, стр. LXVIII, №415]

Експлоатирането на евтини и незрели работни сили се практикува в модерната манифактура по-безсрамно отколкото в същинската фабрика, тъй като там в повечето случаи липсва съществуващата във фабриката техническа основа, заместване на мускулната сила с машини и лекота на труда, а при това в манифактурата женският или още незакрепналият организъм е най-безсъвестно излаган на действието на отровни вещества и т.н. В така наречената домашна индустрия това експлоатиране става по-безсрамно отколкото в манифактурата, тъй като съпротивителната способност на работниците се намалява с тяхното разпръсване, цял ред грабливи паразити се вмъкват между същинските работодатели и работниците, домашната индустрия навсякъде се бори с машинното или поне с манифактурното производство в същия производствен клон, мизерията на работниците ги лишава от най-необходимите трудови условия — от достатъчно място, светлина, вентилация и т.н., нередовността на заетостта им се увеличава и, най-сетне, конкуренцията между работниците по необходимост достига своя максимум в тези последни прибежища за всички, които поради едрата индустрия и едрото земеделие са станали „излишни”. Икономисването на средствата за производство — за пръв път системно организирано едва от машинното производство, — което по начало е едновременно и най-безскрупулно прахосване на работната сила и ограбване на нормалните предпоставки за трудовата функция, сега толкова повече показва тази своя антагонистична и човекоубийствена страна, колкото по-малко в дадения клон на индустрията са развити обществената производителна сила на труда и техническата основа на комбинираните трудови процеси.

d0018
(горе)

в) Съвременната манифактура

Сега с няколко примера искам да поясня приведените по-горе положения. Читателят вече наистина познава маса доказателства от отдела за работния ден. Металните манифактури в Бирмингам и околностите употребяват, в повечето случаи за твърде тежка работа, 30 000 деца и младежи наред с 10 000 жени.qd251 Тук ги намираме във вредните за здравето меднолеярни фабрики, фабрики за копчета, за гледжосване, галванизиране и лакиране.*251 Трудовите ексцеси за възрастни и невъзрастни в различниqd251a лондонски печатници на вестници и книги са им осигурили славното име „кланицата”.*251a Същите ексцеси, на които стават жертва жени, момичета и деца, се наблюдават и в книговезството. Тежък труд за младежи има във въжарските фабрики. В производството на сол, свещи и в други химически манифактури има нощен труд;qd252 в копринотъкачниците, които не се движат с механическа сила, има убийствено използване на младежи, които въртят тъкачните станове.*252 Една от най-долните, най-мръсните и най-зле платените работи, за която охотно се използват главно жени и момичета, е сортирането на парцали. Известно е, че Великобритания, независимо от нейните собствени безбройни парцали, е emporium [лат.: стоварище] на търговията с парцали от цял свят. Те идват там от Япония, от най-далечните държави на Южна Америка и от Канарските острови. Но техните главни източници са Германия, Франция, Русия, Италия, Египет, Турция, Белгия и Холандия. Те служат за тор, за производство на дреб [за дюшеци], на shoddy (изкуствена вълна) и като суров материал за хартия.qd253 Сортировачките на парцали са приносителки на едра шарка и на други заразни епидемии, на които те сами стават първите жертви.*253 Като класически пример на извънмерен, тежък и неподходящ труд, а поради него и на брутализирането на работниците, поглъщани още от най-нежната им възраст, може да служи наред с минното и каменовъгленото производство още и керемиденото или тухларското производство, в което новоизнамерената машина се употребява в Англия все още (през 1866 г.) само спорадично. Между май и септември работата трае от 5 часа сутрин до 8 часа вечер, а където сушенето се извършва на открит въздух — често пъти от 4 часа сутрин до 9 часа вечер. Работен ден от 5 часа сутрин до 7 часа вечер се смята за „скъсен”, за „умерен”. Деца от двата пола почват да работят от шестгодишна, дори от четиригодишна възраст. Те работят също толкова часове, а често пъти и повече отколкото възрастните. Работата е тежка, а лятната жега още повече увеличава изтощението. Напр. в една тухларница в Мосли една 24-годишна мома правила на ден по 2 000 тухли с помощта на две малки момиченца, които мъкнели глината и редели тухлите. Тези момиченца мъкнели дневно 10 тона глина нагоре по плъзгавите краища на ямата, дълбока 30 фута, и я мъкнели на разстояние 210 фута. „За едно дете е невъзможно да мине през чистилището на тухларницата, без да бъде подложено на голяма морална деградация… Долният език, който те слушат от най-крехка възраст, циничните, неприлични и безсрамни навици, всред които израстват невежи и подивели, ги правят престъпни, покварени и разпуснати и за през по-късния им живот… Страшен източник на деморализация е жилището. Всеки molder (формовач; истинският опитен работник и шеф на дадена работническа група) дава на своята група от 7 души квартира и храна в своята къщурка или котидж. Все едно дали са от неговото семейство или не, всички мъже, младежи, момичета спят в къщурката. Тя се състои обикновено от две, само в изключителни случаи от три стаи, всички в приземния етаж, с лоша вентилация. Телата са така изтощени от силното потене през деня, че никак не се спазват нито хигиеничните правила, нито чистотата, нито благоприличието. Много от тези къщурки са същински образци на безредие, мръсотия и прах… Най-голямото зло на системата, която употребява млади момичета за такъв вид работа, се състои в това, че тя обикновено още oт детинството им ги свързва за през цял живот с най-покварената сбирщина. Те стават груби момичета с лош език („rough, foul-mouthed boys”) преди още природата да ги е научила, че са жени. Облечени в няколко мръсни парцали, с крака, заголени високо над коляното, с омацани коси и лице — те привикват да се отнасят с презрение към всяко чувство на приличие и срам. По обед те лежат изтегнати по поляните или се зазяпват в младежите, които се къпят в близкия канал. Когато най-сетне техният тежък работен ден свърши, те обличат по-хубави дрехи и заедно с мъжете отиват да пият бира в кръчмите. Съвсем естествено е, че в цялата тази класа още от детинство господства най-голямо пиянство. „Най-лошото е, че тухларите се отчайват от самите себе си. Един от по-добрите между тях казал на свещеника от Саутелфилд: „Вие, господине, по-скopo бихте могли да се опитате да облагородите и да поправите дявола, отколкото един тухлар!” („You might as well try, to raise and improve the devil as a brickie, Sir!”)*254
[*254 „Child. Empl. Comm., V. Report, 1866”, ХVІ, №96-97 и стр. 130, №39-61. Ср. и пак там, ІІІ. Rep. 1864 г., стр. 58, 56]

За капиталистическото икономизиране на трудовите условия в модерната мануфактура (под което тук трябва да се подразбират всички работилници от голям масщаб, освен същинските фабрики) най-богат официален материал може да се намери в четвъртия (от 1863 г.) и шестия (от 1864 г.) „Public Health Report”. Описанията на workshops (работни помещения), особено тия на лондонските печатари и шивачи, надминават най-отвратителните фантазии на нашите романисти. Въздействието им върху здравословното състояние на работниците се разбира от само себе си. Д-р Саймън, най-висшият медицински чиновник в Privy Council [тайния съвет] и официален редактор на „Public Health Report”, между другото казва: „В своя четвърти отчет (от 1863 г.) аз посочих, че за работниците е практически невъзможно да настояват на това, което е тяхно първо право на здраве, правото, по силата на което — все едно за каква работа ги е събрал предприемачът — тази работа, доколкото това зависи от него, да бъде освободена от всички нехигиенични условия, които биха могли да бъдат избягнати. Аз изтъкнах, че докато работниците не бъдат в състояние практически да си извоюват това здравно правосъдие, те няма да могат да получат ефикасна помощ от платените администратори на санитарната полиция… Сега животът на хиляди работници и работнички без всякаква полза се изтезава и скъсява поради безкрайните физически страдания, които са причинени от тяхната обикновена работа.”*255
[*255
„Public Health, VI. Rep.”, Лoндон, 1864 г., стр. 31]

За илюстрация на влиянието на работните помещения върху здравословното състояние на работниците д-р Саймън дава следната таблица на смъртността:*256
[*256
„Public Health, VI. Report”, Лондон, 1864 г., стр. 30. Д-р Саймън отбелязва, че смъртността сред лондонските шивачи и печатари на възраст от 25—35 години в същност е много по-висока, тъй като техните предприемачи получават значителен брой млади хора до 30-годишна възраст от село като „чираци” и „improvers” (които искат да се усъвършенстват в своя занаят). Тези последните фигурират в преброяването като лондончани и увеличават броя на жителите при пресмятането на лондонската смъртност, без да прибавят съответния брой смъртни случаи към лондонските смъртни случаи. А именно — защото голяма част от тях се връщат в село, особено при случай на тежка болест.]

d0018a
(горе)

г) Съвременното домашно производство

Сега се обръщам към така нареченото домашно производство. Който иска да получи представа за тая сфера на капиталистическа експлоатация, построена върху фона на едрата индустрия, и за нейните ужаси, нека разгледа напр. наглед съвсем идиличното производство на гвоздеи, с което се занимават в няколко отдалечени села на Англия.*257 Тук са достатъчни няколко примера от такива клонове на фабриката за дантели и от плетенето на сламени предмети, които или съвсем не употребяват машини, или конкурират с машинното и манифактурно производство.
[*257 Tyк става дума за ковашките гвоздеи, а не за машинно-фабрикуваните пресовани гвоздеи. Виж Child. Empl. Comm., III. Report, стр. XI, стр. XIX, №125—130, стр. 53, №11, стр. 114, №487, стр. 137, №674]

От 150 000 души, заети в английското дантелено производство, около 10 000 попадат под властта на фабричния закон от 1861 г. Грамадното мнозинство от останалите 140 000 души са жени, младежи и деца от двата пола, макар че мъжкият пол е твърде слабо застъпен. Здравословното състояние на този „евтин” материал за експлоатация се вижда от следната таблица на д-р Трюман, лекар при General Dispensary [обща поликлиника] в Нотингам. От 686 болни работнички на дантели, повечето от 17 до 24 години, са били туберкулозни:*258
[*258
„Child. Empl. Comm., II. Report”, стр XXII, №166]

През 1852 г. 1 на 45
През 1853 г. 1 на 28
През 1854 г. 1 на 17
През 1855 г. 1 на 18
През 1856 г. 1 на 15
През 1857 г. 1 на 13
През 1858 г. 1 на 15
През 1859 г. 1 на   9
През 1860 г. 1 на   8
През 1861 г. 1 на   8

Това прогресивно увеличение на относителния брой на туберкулозните е достатъчен отговор дори за най-оптимистичния прогресоман и за най-търчилъжия чирак на немските амбулантни търговци на свободната търговия.

Фабричният закон от 1861 г. регулира същинското правене на дантела, доколкото то се извършва с машини — а това е общо правило в Aнглия. Клоновете, които ние тук накъсо разглеждаме — и то не доколкото работниците са концентрирани в манифактури, магазини и т.н., а доколкото те са така наречени домашни работници, — се разпадат 1) на finishing (окончателно дообработване на машинно произведените дантели — категория, която от своя страна включва множество подразделения), 2) плетене на дантели.

Lace finishing [дообработването на дантели] се извършва като домашно производство в така наречените „Mistresses Houses” [домове за майсторки] или в частните квартири на жени, които работят сами или със своите деца. Самите жени, които държат „Mistresses Houses”, са бедни. Работното помещение е част от тяхното частно жилище. Те получават поръчки от фабриканти, от собственици на стокови складове и т.н. и набират жени, момичета и деца според размерите на своите стаи и според колебанието на търсенето в бранша. Броят на заетите работнички се колебае между 20 и 40 в едни работилници и между 10 и 20 в други. Средната минимална възраст, от която децата започват да работят, е 6 години, но някои започват под 5 години. Обикновеното работно време трае от 8 часа сутрин до 8 часа вечер, с 1 1/2 часа прекъсване за хранене, което се извършва нередовно и често пъти в самите вонящи дупки, в които се работи. Когато търговията върви добре, работата често пъти трае от 8 часа сутрин (понякога от 6 часа) до 10, 11 или 12 часа през нощта. В английските казарми за всеки войник се предвижда 500—600 кубически фута пространство, във военните болници — по 1 200. A в тези работни дупки се падат по 67—100 куб. фута на човек. Същевременно газовото осветление поглъща кислорода от въздуха. За да се запазят дантелите чисти, децата често пъти, дори и през зимата, трябва да си снемат обущата, макар че подът е постлан с тухли или плочи. „В Нотингам съвсем не е нещо необикновено да видиш как 14 до 20 деца, набъкани в мъничка стая, може би не по-голяма от 12 квадратни фута, в продължение на 15 от 24-те часа на денонощието са заети с работа, която сама по себе си е изтощителна със своята скука и монотонност, а при това се извършва при най-гибелни за здравето условия… Дори най-малките деца работят с просто изумително напрегнато внимание и бързина, без да дават почти никога почивка на пръстите си или да ги движат по-бавно. Когато човек нещо ги запита, те не дигат очи от работата си — от страх да не загубят някой миг.” „Дългата пръчка” служи в ръцете на „mistresses” [майсторките] като подбудително средство, което се употребява толкова по-често, колкото повече се удължава работното време. „Децата постепенно се уморяват и стават безпокойни като птички към края на продължителното време, през което са обвързани към едно занятие — така еднообразно, вредно за очите, изтощително поради еднообразното положение на тялото.qd259 Същински робски труд.” („Their work is like slavery”).*259 Там където жените работят със собствените си деца в къщи, т.е., в модерния смисъл на думата — във взета под наем стая, често пъти в таванска стая, — условията са дори още по-лоши. Такъв вид работа се раздава по къщите на едно пространство от 80 мили около Нотингам. Когато работещото в стоковия склад дете излиза от работа в 9 — 10 часа вечерта, често му дават и работа за в къщи. Капиталистическият фарисей, представляван от някого от своите наемни слуги, естествено прави това с елейната фраза: „Това за майка ти” — но твърде добре знае, че горкото дете ще трябва да не си отспива и да помага.*260
[*260
„Child. Empl. Comm., II. Report, 1864”, стр. XXI, XXVI]

Индустрията на плетенето на дантели е развита главно в два английски земеделски окръга, в Хонитонския дантелен окръг, на 20—30 мили по южния морски бряг на Девоншайр, включително и някои селища на северен Девон, и в друг един окръг, който обхваща голяма част от графствата Бъкингам, Бедфорд, Нортхемптън и съседните части на Оксфордшайр и Хънтингдоншайр. Работни помещения са обикновено котиджите на земеделските надничари. Някои собственици на мануфактури използват повече от 3 000 такива домашни работници, предимно деца и младежи, изключително от женски пол. Условията, които описахме при lace finishing, се повтарят. Само че вместо „mistresses houses” тук има „lace schools” (училища за дантели), които бедни жени са отворили в своите къщурки. От 5-годишна възраст, а понякога и по-отрано, до 12 или 15 години децата работят в тези училища, като през първата година най-малките работят от 4 до 8 часа дневно, а по-нататък от 6 часа сутрин до 8 и 10 часа вечер. „Стаите изобщо са обикновени жилищни стаи на малки котиджи, огнището е запушено, за да няма течение, хората вътре се топлят, понякога и зиме, само със собствената си телесна топлина. В други случаи тези така наречени училищни стаи са помещения, приличащи на килери, без печка… Препълването на тия дупки и разваленият въздух, който се дължи на това, често пъти достигат до крайна степен. Към това се прибавя и вредното влияние на улуци, нужници, гниещи вещества и други нечистотии, които обикновено се намират при входа на тези малки котиджи.” Относно помещението е казано: „В едно дантелено училище се намират 18 момичета и майсторката, с по 35 кубически фута на човек; в друго, при нетърпима воня, се намират 18 души, с по 24 1/2 кубически фута въздух на човек. В тази индустрия се срещат да работят и деца на 2—2 1/2 години.”*261
[*261
Пак там, стр. XXIX, XXX]

В селските графства Бъкингeм и Бедфорд, където свършва плетенето на дантели, започва плетенето на слама. То се простира върху голяма част от Хертфордшайр и върху западните и северните части на Есекс. През 1861 г. с плетене на слама и изработване на сламени шапки са били заети 40 043 души, от които 3 815 души от мъжки пол на всякаква възраст, а останалите — от женски пол, и то от тях 14 913 под 20 години, в това число 7 000 деца. Мястото на дантелените училища заемат тук „straw plait schools” (училища за плетене на слама). В тях децата почват да се учат да плетат слама обикновено на 4 години, понякога дори между 3 и 4 години. Разбира се, не получават никакво образование. Самите деца наричат основните училища „natural schools” (истински училища), за разлика от тези кръвопийни заведения, в които просто ги карат да работят, за да привършат работата, която техните полугладни майки са им предписали — повечето пъти 30 ярда на ден. Тези майки често пъти ги карат след това да работят и в къщи до 10, 11, 12 часа през нощта. Сламата им реже пръстите и устата, с която те постоянно я навлажняват. Според резюмираното от д-р Белърд общо мнение на лондонските служебни лекари 300 кубически фута са минималното пространство, необходимо за всеки човек – в спалнята или работната стая. A в училищата за плетене на слама пространството е още по-оскъдно отколкото в дантелените училища — по 12 2/3, 17, 18 1/2 и под 22 кубически фута на човек. „Най-малките от тия числа — казва комисарят Уайт — представляват пространство два пъти по-малко от онова, което би заело едно дете, ако бъде опаковано в кутия от по три фута във всички измерения.” Такъв е животът, на който се наслаждават децата до 12 или 14 години. Бедните и пропаднали родители мислят само как да изкарат от децата колкото се може повече доход. Естествено е, че децата, като пораснат, не дават и пукната пара за родителите си и ги зарязват. „Няма нищо чудно, че невежеството и пороците бликат сред отгледаното по такъв начин население… Неговият морал стои на най-долно стъпало… Голям брой жени имат незаконнородени деца, и то дори още на такава незряла възраст, че това поразява и най-запознатите с криминалната статистика.”*262 И отечество на тези образцови семейства е образцовата християнска страна на Европа, казва несъмнено компетентният по християнството граф Монталанбер!
[*262 „Child. Empl. Comm., I. Rep., 1864”, стр. XL, XLI]

Работната заплата, която изобщо е мизерна в току-що разгледаните клонове на индустрията (при изключителни случаи максималната заплата на децата в училищата за плетене на слама е 3 шил.), се смъква много по-долу от нейната номинална величина поради особено преобладаващата в дантелените окръзи track-system [трък-система, заплащане със стоки]*263
[*263
„Child. Empl. Comm., I. Rep., 1863”, стр. 185]

d0019
(горе)

д) Преход на модерната манифактура и на домашното производство към едра индустрия. Ускоряване на тази революция чрез прилагане на фабричните закони към тия начини на производство

Поевтиняването на работната сила чрез просто злоупотребяване с женските и незрелите работни сили, чрез просто ограбване на всички нормални условия за работа и живот и чрез голата бруталност на извънмерен и нощен труд най-сетне се натъква на известни природни граници, които вече не могат да се прекрачват, а на тях се натъква и почиващото на тази основа поевтиняване на стоките и изобщо капиталистическата експлоатация. Щом най-сетне бъде достигната тази точка, а това трае дълго — ударя часът за въвеждане на машинарията и за вече бързото превръщане на разпръснатото домашно производство (или манифактура) във фабрично производство.

Най-колосален пример за това движение представлява производството на „Wearing Apparel” (артикули към облеклото). Според класификацията на „Child. Empl. Comm.”qd264 тази индустрия обхваща производителите на сламени и дамски шапки, производителите на каскети, кроячите, milliners и dressmakers,*264 производителите на ризи, шивачките, корсетиерите, ръкавичарите, обущарите и много други по-дребни клонове, като фабрикация на вратовръзки, яки и т.н. Женският персонал, зает в тези индустрии в Англия и Уелс, е наброявал в 1861 г. 586 298 души, от които най-малко 115 242 са били под 20 години, а 16 650 — под 15 години. Броят на тия работнички в Съед. кралство (в 1861 г.) е бил 750 334. Броят на заетите в шапкарството, обущарството, ръкавичарството и шивачеството работници-мъже в Англия и Уелс за същото време е бил: 437 969 души, от които 14 964 под 15 години, 89 285 от 15 до 20-годишни, 333 117 над 20 години. В тези сведения не влизат много дребни клонове, на които мястото е тук. Но и ако вземем цифрите както са дадени, ще намерим само за Англия и Уелс, според преброяването от 1861 г., сумата 1 024 277 лица, т.е. приблизително толкова, колкото абсорбира земеделието и скотовъдството. Човек почва да разбира защо машинарията изфабрикува такава огромна маса от продукти и помага да се „освободят” такива огромни работнически маси.

С производство на принадлежности към облеклото се занимават ония манифактури, които възпроизвеждат само онова разделение на труда, чиито membra disjecta [разбъркани членове] те са намерили вече готови; с това се занимават и по-малки занаятчии, които обаче вече не работят както по-рано за индивидуални консуматори, а за манифактури и стокови складове, така че често пъти цели градове и местности упражняват като своя специалност такива браншове, напр. обущарство и др.; най-сетне, с това в най-голям размер се занимават тъй наречените домашни работници, които образуват външното отделение на мануфактурите,qd265 на стоковите складове и дори на дребните майстори.*265 Едрата индустрия доставя голямата маса от работен материал, от сурови материали, полуфабрикати и т.н., а масите от евтин човешки материал (taillable a merci et misericorde) [предоставени на милостта и състраданието на хората] се състоят от „освободените” от едрата индустрия и едрото земеделие работници. Манифактурите от тази сфера дължат произхода си главно на нуждата на капиталиста да има под ръка готова за действие армия,qd266 която да се приспособява към всички кoлебания на търсенето.*266 Но тези манифактури са допускали наред със себе си и съществуването на разпръснато занаятчийско и домашно производство, като широка тяхна основа. Голямото производство на принадена стойност в тези клонове на труда, наред с прогресивното поевтиняване на техните продукти, се е дължало и се дължи главно на минималната работна заплата, принуждаваща към мизерно вегетиране, както и на максималното работно време, каквото е възможно за човека. Именно евтинията на превърнатата в стоки човешка пот и човешка кръв е разширявала и с всеки нов ден продължава да разширява пазара, а за Англия — особено и колониалния пазар, където впрочем имат надмощие английските навици и вкус. Най-сетне настъпва възлова точка. Основата на стария метод — само брутална експлоатация на работния материал, придружена повече или по-малко със систематично развито разделение на труда — става вече недостатъчна за нарасналия пазар и за още по-бързо нарастващата конкуренция на капиталистите. Удря часът на машинарията. Революционната машина, която е ”изиграла решаваща роля и която равномерно обхваща безбройните клонове на тази производствена сфера, като шапкарството, кроячеството, обущарството и т.н. — е шевната машина.

Нейното непосредствено въздействие върху работниците е приблизително същото както на всяка машинария, която в периода на едрата индустрия завладява нови клонове от производството. Съвсем невръстните деца се отстраняват. Заплатата на машинните работници се покачва в сравнение с тази на домашните работници, от които мнозина принадлежат към „най-бедните от бедните” („the poorest of the poor”). Заплатата на по-добре поставените занаятчии, с които конкурира машината, спада. Новите машинни работници са изключително момичета и млади жени. С помощта на механическата сила те унищожават монопола на мъжкия труд в по-тежките видове работа, изпъждат от по-леките видове работа старите жени и невръстните деца. Всевластната конкуренция убива най-слабите ръчни производители. qd267Ужасният растеж на случаите от гладна смърт (death from starvation) в Лондон през последното десетилетие върви паралелно с разширението на машинното шивачество.*267 Новите работнички на шевната машина, която те движат с ръка и с крак или само с ръка, седнали или прави — според тежината, големината и специалността на машината, — изразходват голяма работна сила. Тяхното занятие става вредно за здравето поради продължителността на процеса, макар че той в повечето случаи е по-кратък отколкото при старата система. Навред, където шевната машина прониква в и без това тесни и препълнени работилници, както е при обущарството, корсетиерството, шапкарството и пр., тя умножава вредните за здравето условия. „Впечатлението — казва комисарят Лорд, — което човек получава като влезе в ниската работна стая, където работят заедно 30—40 машинни работници, е непоносимо. Жегата, която отчасти се дължи на газовата печка за нагряване на ютиите, е ужасна. Дори когато в такива работилници преобладава тъй нареченото умерено работно време, т.е. от 8 часа сутрин до б часа вечер, все пак всеки ден редовно падат в безсъзнание 3 или 4 души.”*268
[*268
„Child. Empl. Comm. II Rep. 1864”, стр. LXVII №406-409, стр. 84, №124, стр. LXXIII, №441, стр. 66, №6, стр. 84, №126, стр. 78, №85, стр. 76, №69, стр. LXXII, №483]

Превратът в обществения начин на производство, този необходим продукт от преобразуването на средствата за производство, се извършва всред пъстра бъркотия от преходни форми. Те се менят съобразно с това, в какъв размер и за какъв период шевната машина е вече обхванала тоя или оня клон от индустрията;qd269 съобразно със завареното положение на работниците, с преобладаването на манифактурното, занаятчийското или домашното производство, с наема на работилниците*269 и т.н. Напр. в производството на дамски шапки и украшения за главата, където трудът в повечето случаи още от по-рано е бил организиран главно чрез проста кооперация, шевната машина отначало е само нов фактор на манифактурното производство. В шивачеството, в производството на ризи в обущарството и т.н. се кръстосват всички форми. В тези професии имаме същинско фабрично производство. А в горния случай междинни предприемачи получават суровия материал от капиталиста en chef [главния капиталист] и групират в „стаички” или в „тавански стаи” около шевните машини от 10 до 50 и повече наемни работници. Най-сетне, както става при всяко машинно производство, което не образува свързана система и е приложима и в миниатюрен формат, занаятчии и домашни работници, със собственото си семейство или с няколко чужди работници,qd270 използват и свои собствени шевни машини.*270 В Англия сега фактически преобладава такава система, при която капиталистът концентрира в своите помещения голям брой машини,qd271 а за окончателно дообработване раздава машинния продукт на армията от домашни работници.*271 Но пъстротата на преходните форми не скрива тенденцията към превръщане в същинско фабрично производство. Тая тенденция се подхранва от самия характер на шевната машина, чиято разнообразна приложимост напира към съединяване в едно и също помещение и под командата на един и същ капитал по-рано разделени клонове на производството; от обстоятелството, че предварителните шевни работи на ръка и някои други операции най-целесъобразно се извършват там, където се намира машината; най-сетне — от неизбежната експроприация на занаятчиите и домашните производители, които произвеждат със собствени машини.qd272 Тая участ отчасти вече ги е постигнала. Постоянно нарастващата маса на вложения в шевни машини капитал*272 пришпорва производството и предизвиква задръствания на пазара, които дават сигнал на домашните производители да продават шевните си машини. qd273Самото свръхпроизводство на такива машини принуждава техните нуждаещи се от пласмент производители да ги дават под наем по за седмици и по този начин създава убийствена конкуренция за дребните собственици на машини.*273 Непрекъснато продължаващите се конструктивни промени и поевтиняване на машините също тъй постоянно обезценяват техните стари екземпляри и правят тяхното употребяване износно само в масови размери, в ръцете на едрите капиталисти, които ги купуват на cмешно ниски цени. Най-сетне, заместването на човека с парната машина и тук, както при всички такива преобразователни процеси, решава въпроса. Приложението на парната сила отначало се натъква на чисто технически пречки, като друсане на машините,qd274 мъчнотия да се овладее тяхната скорост, бърза развала на по-леките машини и т.н., все пречки, с които практиката скоро се справя.*274 Aко от една страна концентрацията на много работни машини в по-големите манифактури напира към използване на парната сила, от друга страна конкуренцията на парата с човешките мускули ускорява концентрацията на работниците и на работните машини в големи фабрики. Така, в колосалната сфера на производство на „Wearing Apparel”, както и в повечето други производства, Англия сега преживява превръщането на манифактурата, занаята и домашното производство във фабрично производство, след като всички гореспоменати форми, съвсем променени, разложени и обезобразени под влиянието на едрата индустрия, отдавна вече са възпроизвели и дори са надхвърлили всички ужаси на фабричната система, без положителните моменти от нейното развитие.*275
[*275
„Тендендията към фабричната система” („Child. Empl. Comm. II Rep. 1864”, стр. LXVII). „Целият занаят сега се намира в преходен стадий и претърпява същите промени, които са претърпели производството на дантели, тъкачеството и др.” (пак там, №405) „Пълна революция” (пак там, стр. XLVI, №318). През времето на „Child. Empl. Comm.” от 1840 г. производството на чорапи е било все още ръчен труд. След 1846 г. са въведени различна машини, вече движениа с пара. Общият брой на заетите в английското чорапно производство лица от двата пола и от всички възрасти от 3 години нагоре е бил в 1862 г. около 12 000 души. От тях, според Parliamentary Return [парламентарния доклад] от 11 февруари, през 1862 г. само 4 063 души са били под режима на фабричния закон.]

Тази стихийно произтичаща индустриална революция се ускорява изкуствено чрез разпростирането на фабричните закони върху всички клонове на индустрията, в които работят жени, младежи и деца. Принудителното регулиране на работния ден по дължина, паузи, точка на започване и свършване,qd276 система на смени за децата, изключването на деца под известна възраст и т.н. изискват от една страна повече машинария*276 и заместване на мускулите с пара като двигателна сила.*277 От друга страна, за да се спечели откъм пространство това, което се губи откъм време, извършва се по-рационално използване на общите средства за производство, на пещите, постройките и т.н., значи с една дума — по-голяма концентрация на средствата за производство и съответно по-голяма конгломерация на работниците. И наистина, главното възражение, което всяка застрашена от фабричния закон манифактура страстно преповтаря, е необходимостта да се изразходва по-голям капитал, за да се поддържа работата в старите й размери. Колкото се отнася до междинните форми между манифактурата и домашното производство и до самото домашно производство — тяхната основа пропада с ограничаването на работния ден и на детския труд. Неограничената експлоатация на евтини работни сили е единствена основа на тяхната конкурентоспособност.

Съществено условие на фабричното производство, особено откакто подлежи на регулацията на работния ден, е нормалното осигуряване на резултата, т.е. произвеждането на определено количество стока или на даден целен полезен ефект в даден период от време. По-нататък, законните паузи на регулирания работен ден предпоставят внезапно и периодично спиране на работата без вреда за продукта, който се намира в производствения процес. Естествено, това осигуряване на резултата и тази възможност за прекъсване на труда се постигат по-лесно в чисто механически производства, отколкото там където играят роля химически и физически процеси, както напр. в грънчарството, избелването, бояджийството, хлебарството и в повечето метални манифактури. При безотговорността на неограничения работен ден, на нощния труд и на свободното съсипване на хора скоро почват да смятат всяко стихийно препятствие като вечна „природна граница” на производството. Няма отрова, която да изтребва така лесно насекоми, както фабричният закон изтребва такива „природни граници”. Никой не е крещял така шумно за „невъзможност”, както господата от грънчарския бранш. В 1364 г. им бе наложен фабричният закон, а след само 16 месеца бяха вече изчезнали всички невъзможности. Предизвиканият от фабричния закон „усъвършенстван метод за приготвяне на грънчарската маса (slip) чрез пресоване вместо чрез изпаряване, новата конструкция на пещите за сушене на неизпечената стока и т.н. са събития от голяма важност в грънчарското изкуство и означават такъв важен прогрес, какъвто миналият век не може да посочи…qd278 Температурата на пещите е значително намалена при значително намаление на консумацията на въглища и по-бърз ефект върху стоката.”*278 Въпреки всички пророкувания, костуемата цена на глинените произведения не се е увеличила, но пък се е увеличила масата на продукта, така че износът за 12-те месеца от декември 1864 г. до декември 1865 г. е надвишавал по стойност със 138 628 ф.ст. средния износ през предходните три години. Във фабрикацията на кибрит са смятали като природен закон, че младежите — дори през времето когато нагълтват своя обед — трябва да топят клечките в топлия фосфорен състав, чиито отровни пари са се издигали до лицата им. Фабричният закон (1864),qd279 като застави да се икономисва време, наложил изнамирането на „dipping machine” (машина за потопяване), чиито пари не могат да достигат до работника.*279 Също така сега в още неподчинената на фабричния закон дантелена манифактура твърдят, че времето за хранене не може да бъде установено поради различните периоди от време, необходимо за изсушаване на разните дантелени материали — от 3 минути до един час и повече. На това комисарите на „Children's Employment Commission” [Комисията за детския труд] отговарят: „Условията са същите, както при отпечатването на тапети. някои от главните фабриканти в този клон оживено уверяваха, че природата на употребяваните материали и разнообразието на процесите, през които те преминават, не позволявали, без големи загуби, никакви внезапни спирания на работата, за да се нахранят работниците… С шестата клауза от шестата секция на Factory Act’s Extension Act [закон за разширение на фабричния закон] от 1864 г. им бе даден 18-месечен срок от датата на издаването на закона,qd280 след който срок те трябваше да се подчинят на предписаните от фабричния закон паузи за освежаване на работника.”*280 Законът току-що беше получил санкцията на парламента, когато господа фабрикантите откриха: „Неудобствата, които ние очаквахме от въвеждането на закона, не последваха. Ние не намираме, че производството е някак спънато.qd281 В действителност ние за същото време произвеждаме повече.*281 Личи си, че английският парламент, който сигурно никой няма да упрекне в гениалност, въз основа на опита е дошъл до убеждението, че един принудителен закон може просто да забрани всички така наречени природни пречки на производството срещу ограничаването и регулирането на работния ден. Затова при въвеждането на фабричния закон в някой клон на производството се дава срок от 6 до 18 месеца, през който е работа на фабриканта да премахне техническите пречки. Думите на Мирабо: „impossible? Ne me dites jamais се bete de mot!” [френ.: „Невъзможно? Никога не ми казвайте тази глупава дума!”] важат именно за модерната технология. Но когато фабричният закон по този начин като в парник съзрява материалните елементи, необходими за превръщане на манифактурното производство във фабрично, той същевременно, като създава необходимостта от по-голямо авансиране на капитал, ускорява пропадането на дребните майстори и концентрацията на капитала.*282
[*282
„Необходимите подобрения… не могат да бъдат въведени в множество стари манифактури без изразходване на капитал, който надхвърля средствата на мнозина от сегашните собственици… Временна дезорганизация неизбежно придружава въвеждането на фабричните закони. Размерът на тази дезорганизация е право пропорционален на големината на ония неуредици, които трябва да бъдат лекувани.” (пак там, стр. 96, 97)]

Независимо от чисто техническите и технически отстраними пречки регулирането на работния ден се натъква на привичките на нередовност у самите работници, особено там, където преобладава заплатата на парче и прахосването на време през част от деня или от седмицата може по-сетне да се навакса със свръх-труд или с нощна работа — метод, qd283който прави възрастния работник брутален и съсипва онези негови другари, които са незрели или жени.*283 Макар че тази нередовност в изразходването на работната сила е стихийна, груба реакция против скуката от монотонния и тежък труд, все пак тя в несравнено по-голяма степен произтича от анархията на самото производство, която от своя страна също така има като предпоставка необузданата експлоатация на работната сила от капитала. Наред с общите периодични обрати в индустриалния цикъл и с особените пазарни колебания във всеки клон на производството, идва особено и тъй нареченият сезон, независимо от това дали той почива на периодичността на корабоплаването през благоприятните годишни времена или на модата, както и внезапните големи поръчки, които трябва да се изпълнят в най-къс срок. Привичката към последните се разпространява заедно с железниците и телеграфѝята. „Разширението на железопътната система по цялата страна — казва напр. един лондонски фабрикант — твърде много поощри навика на краткосрочните поръчки; купувачи идват сега от Глазгоу, Манчестър и Единбург всеки 14 деня, или за покупки на едро от стоковите складове в Сити, на които ние доставяме стоката. Вместо направо да купуват от склада, както беше преди, те дават поръчки, които трябва незабавно да бъдат изпълнени. През миналите години ние винаги бяхме в състояние през по-спокойното време отнапред да работим за търсенето през следващия сезон, но сега никой не може да предскаже какво ще се търси тогава.”*284
[*284
„Child. Empl. Comm. IV Rep.”, стр. XXXII, XXXIII. „Разпространението на железопътната система трябва много да е поощрило тази привичка да се дават бързи поръчки; като последица от това идват: нервно темпо, пренебрегване на храненето и извънредни часове за работниците.” (пак там, стр. XXXI)]

Във фабриките и манифактурите, които все още са неподчинени на фабричния закон, периодично господства най-страшен прекомерен труд — през така наречения сезон, на вълни, поради внезапни поръчки. Във външното отделение на фабриката, манифактурата и стоковия склад — т.е. в сферата на домашното производство, което и без това е съвсем нередовно, а по отношение на суровия материал и на поръчките напълно е зависимо от прищевките на капиталиста, който тук не е свързан с никакви съображения за оплодотворяване на постройки, машини и т.н. и не рискува нищо освен кожата на самите работници, — в домашното производство по този начин систематично се отглежда една индустриална резервна армия, която е винаги на разположение и която през една част от годината бива разнебитвана от най-нечовешки принудителен труд, а през другата част одрипавява от липса на работа. „Предприемачите — казва „Childr. Empl. Comm.” — експлоатират привидната нередовност на домашния труд, за да го форсират, когато е необходима извънредна работа, до 11, 12, 2 часа през нощта, а дори и наистина до всички часове, както казва популярната фраза, и то в помещения, където вонята може да ви повали на земята (the stench is enough to knock you down)”. Вие може би ще стигнете до вратата и ще я отворите, но ще се стъписате от всяка по-нататъшна крачка.”*285 „Нашите предприемачи са смешни чешити — казва един от разпитаните свидетели, обущар, — те мислят, че на едно момче нищо му няма, ако половин година се утрепе от работа, а през другата половина току-речи е принудено да се шляе без работа.”*286
[*285
„Child. Empl. Comm. IV Rep.”, стр. XXXV, №235 и 237]
[*286 Пак там, стр. 127, №56]

Заинтересовани капиталисти са твърдели и твърдят, че както техническите пречки, така и тези така наречени „търговски навици” („usages which have grown with the growth of trade” [„навици, които се разраснали с разрастването на търговията”]) били „природни граници” на производството — един от любимите крясъци на памучните лордове по времето, когато за пръв път ги е заплашил фабричният закон. Макар че тяхната индустрия повече от всяка друга се основава на световния пазар и поради това на корабоплаването, опитът ги опроверга.qd287 Оттогава английските фабрични инспектори третират всяка тъй наречена „природна граница” като празно извъртане.*287 Добросъвестните основни изследвания на „Child. Empl. Comm.” наистина доказват,qd288 че в някои индустрии с урегулирането на работния ден само по-равномерно би се разпределила за през цялата година вече употребяваната маса труд,*288 че то е първата рационална юзда за човекоубийствените,qd289 безсъдържателни и сами по себе си несъответни на системата на едрата индустрия капризи на модата,*289 че развитието на океанското корабоплаване и на съобщителните средства изобщо е премахнало същинската техническа основа на сезонната работа,*290 че всички други уж неконтролируеми условия се отстраняват чрез нови постройки,qd291 допълнителна машинария, увеличен брой едновременно заети работници*291 и от само себе си следващото обратно влияние върху системата на едрата търговия.*292 Но капиталът, както сам многократно е заявявал с устата на своите представители, скланя на такова преустройство „само под натиска на някой всеобщ парламентарен закон”,*293 който чрез принудата на закона регулира работния ден.
[*293 „Това може да се предотврати — казва един фабрикант — чрез разширяване на предприятията, под натиска на някой всеобщ парламентарен закон.” (пак там, стр. X, №38)]

d0020
(горе)

9. Фабрично законодателство (Санитарни и образователни клаузи). Неговото всеобщо разпространение в Англия

Видяхме, че фабричното законодателство, това първо съзнателно и планомерно въздействие на обществото върху стихийно развилия се облик на неговия производствен процес, е също тъй необходим продукт на едрата индустрия, както и памучната прежда, автоматите и електрическият телеграф. Преди да преминем към неговото общо разпространение в Англия, трябва накъсо да се споменат още някои постановления на фабричния закон, които не се отнасят към броя на часовете на работния ден.

Санитарните клаузи — независимо от тяхната редакция, която улеснява капиталиста да ги заобикаля — са крайно хилави и всъщност са ограничени до предписания за варосване на стените и до някои други правила за чистотата, за вентилацията и за предпазни мерки срещу опасна машинария. В третата книга пак ще се занимаем с фанатичната борба на фабрикантите против клаузите, които им налагат нищожни разноски за защита на тялото на техните „работни ръце”. И тук бляскаво се утвърждава догмата на свободната търговия, че в общество с антагонистични интереси всеки съдействува на общото благо, като преследва личната си полза. Един пример е достатъчен. Известно е, че през последния двадесетгодишен период в Ирландия се е развила твърде много ленената индустрия, а заедно с нея и т.н. scutching mills (фабрики за очукване и гръстене на лена). В 1864 г. там е имало към 1 800 такива mills. Периодично, есен и зиме, предимно юноши и жени — синове, дъщери и съпруги на съседните дребни арендатори, — все хора неборавили с никаква машинария, биват откъсвани от полската работа, за да тъпчат с лен валяците на тези scutching mill. Злополуките по размер и интензивност са съвсем безпримерни в историята на машинарията. Една единствена scutching mills в Килдинан (при гр. Корк) е дала от 1852 до 1856 г. шест смъртни случаи и 60 тежки осакатявания — а всички те са могли да бъдат предотвратени с най-прости приспособления, на цена от няколко шилинга. Д-р Уайт, certifying surgeon [служебен лекар] на фабриките в Даунпатрик, заявява в официалния отчет от 15 декември 1865 година: „Злополуките в scutching mills са най-ужасни. В много случаи цяла четвърт от тялото се откъсва от трупа. Обикновените последици от раните са смърт или едно бъдеще на нещастна немощ и страдание. Умножаването на фабриките в страната, естествено, ще разшири тези страхотни резултати.qd294 Аз съм убеден, че при надлежен държавен надзор над scutching mills ще могат да се избягнат голяма част от жертвите откъм здраве и живот.”*294 Каква по-добра характеристика на капиталистическия начин на производство от тази необходимост — самата държава чрез принудителен закон да му налага най-простите мерки за опазване на чистотата и на здравето? „Фабричният закон от 1864 г. вароса и почисти повече от 200 грънчарски предприятия след 20-годишно или пълно въздържание от всяка такава операция (това е „въздържанието” на капитала!) — помещения, в които работят 27 800 работници, които досега през време на прекомерната си дневна, а често и нощна работа са вдишвали една зловонна атмосфера, която е обременявала с болест и смърт едно сравнително безвредно занятие.qd295 Законът твърде много подобри вентилационните средства.”*295 Същевременно тази страна на фабричния закон бляскаво показва, че капиталистическият начин на производство по самата си същност изключва, отвъд известна точка, всяко рационално подобрение. Не един път сме отбелязвали, че английските лекари единогласно заявяват, че 500 куб. фута въздушно пространство на човек е едва достатъчен минимум при продължителна работа. Е добре! Ако фабричният закон с всички свои принудителни клаузи косвено ускорява превръщането на дребните работилници във фабрики и по този начин косвено посяга върху правото на собственост на дребните капиталисти и осигурява монопола на едрите — то законодателното предписване на необходимото за всеки работник въздушно пространство в работилниците направо би експроприирало с един удар хиляди дребни капиталисти! То би засегнало корена на капиталистическото производство, т.е. самонарастването на капитала — все едно дали той е едър или дребен, — чрез „свободно” купуване и консумиране на работната сила. Затова фабричното законодателство се задъхва, когато стигне до тези 500 куб. фута въздух. Санитарните власти, комисиите за проверка на индустрията, фабричните инспектори неизменно повтарят за необходимостта от 500-те куб. фута и за невъзможността те да бъдат наложени на капитала. С това те фактически обявяват туберкулозата и другите белодробни болести на трудещите се за жизнено условие на капитала.*296
[*296
От опит е установено, че един здрав среден индивид консумира приблизително 25 кубически цола въздух при всяко вдишване от средна интензивност и че той прави около 20 вдишвания на минута. Въз основа на това един индивид консумира за 24 часа приблизително 720 000 куб. цола или 416 куб. фута въздух. Известно е обаче, че въздух, който веднъж е вдъхнат, не може повече да послужи за същия процес, докато не се очисти във великата работилница на природата. Според опитите на Валентин и Брунер един здрав мъж издишва на час приблизителна 1 300 куб. цола въглена киселина; това би дало приблизително 8 унции, изхвърлени от белите дробове в 24 часа. Всеки човек би трябвало да има поне 800 куб. фута въздух.” (Хъксли)]
qd297
Колкото и жалко да изглеждат в тяхната цялост образователните клаузи на фабричния закон, те все пак обявяват основното образование като задължително условие на труда.
*297 qd298Техният успех за пръв път доказа възможността за свързване на обучението и гимнастиката*298 с ръчния труд, а значи и на ръчния труд с обучението и гимнастиката. Фабричните инспектори скоро откриха от свидетелските показания на учителите, че фабричните деца, макар да учат два пъти по-малко от редовните дневни ученици, научават също толкова, а често и повече. „Работата е проста. Тези, които прекарват в училище само половин ден, са винаги свежи и почти винаги са способни и готова да се учат. Системата на половин ден работа и половин ден училище прави всяко едно от тия занятия почивка и отдих от другото и следователно много по подхожда за детето отколкото непрекъснатото продължаване на едно от двете. Едно момче, което от сутринта седи в училище,qd299 още повече пък през горещо време, в никой случай не може да съперничи с друго момче, което иде бодро и весело от своята работа.”*299 Други данни се намират в речта на Сениор на социологическия конгрес в Единбург през 1863 г. В нея той между другото показва как едностранчивият, непроизводителен и удължен учебен ден на децата от горните и от средните класове безполезно увеличава труда на учителите, „като опустошава не само без полза,qd300 но с абсолютна вреда времето, здравето и енергията на децата.”*300 От фабричната система, както това подробно може да се проследи у Роберт Оуен, е изникнал зародишът на възпитанието на бъдещето, което за всички деца над известна възраст ще свърже производителния труд с обучението и гимнастиката — не само като метод за покачване на общественото производство, но и като единствен метод за създаване на всестранно развити хора.

Видяхме, че едрата индустрия технически снема манифактурното разделение на труда, което приковава целия човек за през целия му живот към една частична операция, докато същевременно капиталистическата форма на едрата индустрия още по-чудовищно възпроизвежда това разделение на труда: в същинската фабрика — чрез превръщане на работника в съзнателна принадлежност на някоя частична машина,qd301 а навсякъде другаде — отчасти чрез спорадична употреба на машините и на машинния труд,*301 отчасти с въвеждане на женския, детския и неквалифицирания труд като нова основа на разделението на труда. Противоречието между манифактурното разделение на труда и същността на едрата индустрия се проявява насилствено. То се проявява между другото в този ужасен факт, че голяма част от децата, които работят в модерните фабрики и манифактури, приковани от най-крехка възраст към най-прости манипулации, по цели години биват експлоатирани, без да се научат на никаква работа, с която по-късно да могат да бъдат използувани поне в същата тази манифактура или фабрика.

Така напр. в английските печатници по-рано е имало преминаване на чираците от по-леки към по-сложни работи, което отговаря на системата на старата манифактура и на занаятчийското производство. Те са преминавали един учебен курс, докато станат готови печатарски работници. За всички тях е било необходимо условие на занаята да могат да четат и пишат. Всичко това се е променило с въвеждането на печатарската машина. Тя използва два вида работници — един възрастен работник, надзирател на машината, и момчета при машината, повечето по на 11—17 години, работата на които се състои изключително в това, да подават на машината лист хартия или да изваждат от нея отпечатания лист. Те извършват тази мъчителна работа, особено в Лондон, по 14, 15, 16 часа непрекъснато, в продължение на няколко дни от седмицата, и често пъти по 36 часа непрекъснато, само с два часа почивка за ядене и сън!*302 Голяма част от тях не могат да четат и обикновено са съвсем подивели и ненормални същества. „За да станат те способни за работата си, не се изисква никаква интелектуална подготовка; те имат малко случаи да проявят сръчност, а още по-малко — да преценяват; тяхната заплата, макар че е донякъде висока като за момчета, не расте пропорционално с тяхната възраст и голямото мнозинство от тях нямат никакви изгледи за по-доходния и по-отговорен пост на надзирателя-машинист, тъй като на всяка машина се пада само един надзирател, а често пъти и по 4 момчета.”*303 Щом станат твърде възрастни за своята детска работа, значи на около 17 години — уволняват ги от печатницата. Те влизат в набора на престъпниците някои опити да им се намери работа другаде се разбиват о тяхното невежество, грубост, физическа и духовна занемареност.
[*302 Пак там, стр. 3, №24]
[*303 „Child. Empl. Comm. V Rep. 1866”, стр. 7, №60]

Това, което важи за манифактурното разделение на труда вътре в работилницата, важи и за разделението на труда в обществото. Докогато занаятът и манифактурата са общата основа на общественото производство, подчинеността на производителя под изключително един клон от производството,qd304 разкъсването на първоначалното разнообразие в неговата професия*304 е необходим момент от развитието. Върху тази основа всеки особен клон от производството емпирично намира съответната си техническа форма, усъвършенства я бавно и бърже я кристализира, щом е достигната известна степен на зрялост. Това, което тук-там предизвиква промени, е, наред с доставяния от търговията нов работен материал, още и постепенната промяна на работния инструмент. Но и той се вкостенява, щом чрез опит е намерена подходящата му форма, както това доказва неговото често пъти хилядолетно преминаване от ръцете на едно поколение в ръцете на друго.qd305 Характерно е, че до XVIII век, и отчасти и през него, отделните занаяти са били наричани mysteries (mysteres*305 [тайни]), в чиито тъмнини е могъл да проникне само емпирически и професионално посветеният човек. Едрата индустрия разкъса булото, което е скривало от хората техния собствен обществен производствен процес и е превръщало различните стихийно обособили се клонове на производството в загадки един за друг и дори за посветения във всеки отделен клон. Нейният принцип, самa по себе си и на първо време без да държи каквато и да било сметка за човешката ръка, да разлага всеки производствен процес на съставните му елементи създаде напълно модерната наука технология. Пъстрите, наглед несвързани и вкостенели форми на обществения производствен процес са се разпаднали на съзнателно планомерни и — съобразно с целения полезен ефект — систематично обособени приложения на природознанието. Технологията откри също така и малкото големи основни форми на движението, в които, въпреки всичкото разнообразие на употребяваните инструменти, по необходимост протича всяка производителна дейност на човешкото тяло — също както механиката не се оставя и на най-голямата сложност на машините да го заблуди относно постоянното повторение на простите механични сили. Модерната индустрия никога не разглежда и не третира заварената форма на даден производствен процес като окончателна.qd306 Затова нейната техническа основа е революционна, докато тази на всички по-раншни начини на производство е била по същество консервативна.*306 С помощта на машинарията, на химическите процеси и на други методи тя постоянно извършва преврати в техническата основа на производството, а заедно с това — и във функциите на работниците и в обществените комбинации на трудовия процес. С това тя също така постоянно революционизира разделението на труда вътре в обществото и непрекъснато прехвърля маса капитал и маса работници от един клон на производството в друг. Така че природата на едрата индустрия обуславя смяна на труда, преливане на функциите, всестранна подвижност на работника. От друга страна тя в своята капиталистическа форма възпроизвежда старото разделение на труда с неговите вкостенени особености. Ние видяхме как това абсолютно противоречие премахва всяко спокойствие, стабилност и сигурност в жизненото положение на работника,qd307 постоянно го заплашва да изтръгне от ръцете му заедно с оръдието на труда и средствата му за живот*307 и заедно с неговата частична функция да направи излишен самия него; как това противоречие свирепствува в непрекъснатите хекатомби на работническата класа, в най-безмерното прахосване на работните сили и в извършваните от обществената анархия опустошения.qd308 Това е отрицателната страна. Но ако смяната на труда сегa се налага само като непреодолим природен закон и със сляпата разрушителна сила на природен закон, който навсякъде се натъква на пречки*308 — то пък самата едра индустрия със своите катастрофи поставя като въпрос за живот или смърт това — да се признае сменяването на труда, а с това и колкото може по-голямата многостранност на работника, като общ обществен закон на производството и условията да се пригодят за нормалното осъществяване на този закон. Тя поставя като въпрос на живот или смърт това: чудовищният факт, че съществува едно бедстващо работническо население, държано на разположението на капитала като резерв за неговите променливи експлоататорски нужди — да бъде заменен с абсолютната разполагаемост на човека за променливите изисквания на труда; частичният индивид, простият носител на дадена обществена откъслечна функция — да бъде заменен с всестранно развит индивид, за който различните обществени функции са сменяващи се един с друг видове дейност. Един момент от тоя преобразователен процес, който се развива стихийно на основата на едрата индустрия, са политехническите и агрономическите училища, друг момент са „ecoles d'enseignement professional” [професионални училища], в които децата на работниците получават известно обучение в технологията и практическото използване на различните производствени инструменти. Aко фабричното законодателство — като първа оскъдна концесия, изтръгната от капитала — съединява с фабричната работа само основно образование, не подлежи на никакво съмнение, че неизбежното завладяване на политическата власт от работническата класа ще извоюва в работническите училища и съответното място за теорията и практиката на технологическото обучение. Също така не подлежи на никакво съмнение, че капиталистическата форма на производството и съответните й икономически условия на работниците се намират в най-диаметрално противоречие с такива ферменти на преврат и с тяхната цел — премахването на старото разделение на труда. Но развитието на противоречията на дадена историческа форма на производството е единственият исторически път за нейното разлагане и преобразуване. „Ne sutor ultra crepidam”! [лат.: Обущарино, стой си при обущата!], това plus ultra [лат.: връхна точка] на занаятчийската мъдрост е станало ужасна дивотия от оня момент, когато часовникарят Уат изнамерил парната машина, бръснарят Аркрайт — предачната машина, бижутерийният работник Фултон — парахода.*309
[*309
Джон Белърс, същински феномен в историята на политическата икономия, е разбрал с най-пълна яснота още в края на XVII век необходимото отменяване на сегашното възпитание и разделение на труда, които предизвикват, макар и в противоположна посока, хипертрофия и атрофия на двата полюса на обществото. Между другото той хубаво казва: „Бездейното учене не е много по-добро от привикването към безделие… Физическият труд е първична божа наредба… Трудът е също тъй необходим за здравето на тялото, както храната — за неговия живот; защото ония болки, които човек избягва, когато безделничи — те ще му дойдат от болест… Трудът прибавя масло в лампата на живота, а мисълта я запалва… Детински глупавото занимание (това е пророческо възражение против базедовците и техните модерни подражатели) оставя детския ум глупав.” („Proposals for raising a Colledge of Industry of all useful Trades and Husbandry”, Лондон, 1696 г., стр. 12, 14, 18)]

Доколкото фабричното законодателство регулира труда във фабриките, манифактурите и т.н. — това отначало се явява само като намеса в експлоататорските права на капитала.qd310 Напротив, всяко регулиране на тъй нареченото домашно производство*310 тутакси се изявява като пряка намеса в patria potestas [лат.: бащинската власт], т.е., в модерна интерпретация — като пряка намеса в родителския авторитет, като крачка, пред която дълго време афектирано се стъписваше изпълненият с нежни чувства английски парламент. Но силата на фактите най-сетне наложи да се признае, че едрата индустрия разрушава заедно с икономическата основа на старото семейство и със съответния му семеен труд още и самите стари семейни отношения. Трябваше да се провъзгласи правото на децата. „За нещастие — казва заключителният отчет на „Child. Empl. Comm.” от 1866 г., — от всички свидетелски показания става ясно, че децата от двата пола имат най-голяма нужда от закрила срещу собствените си родители.” Системата на безгранична експлоатация на детския труд изобщо и особено на труда в домашното производство „се запазва поради това, че родителите съвсем необуздано и безконтролно упражняват своята произволна и пагубна власт над своите млади и нежни рожби… Родителите не бива да имат абсолютна власт да превръщат децата си в прости машини, за да изкарат от тях толкова и толкова, седмична заплата… Децата и младежите имат право на законодателна закрила срещу злоупотребата с родителската власт,qd311 която преждевременно пречупва тяхната физическа сила и ги понижава в градацията на моралните и интелектуални същества.”*311 Но не злоупотребата с родителската власт е създала пряката или косвена експлоатация на незрели работни сили от страна на капитала, а, наопаки, капиталистическият начин на експлоатация е превърнал родителската власт в злоупотреба, като е премахнал съответната й икономическа основа. Колкото ужасно и отвратително да изглежда разложението на старата семейна формация вътре в капиталистическата система, все пак едрата индустрия — чрез решаващата роля, която тя възлага на жените, младежите и децата от двата пола в обществено-организирания производствен процес вън от сферата на домашното огнище — създава новата икономическа основа за една по-висша форма на семейството и на отношението межау двата пола. Разбира се, еднакво нелепо е да се вземе за абсолютна както християнско-германската форма на семейството, така и староримската или старогръцката или ориенталската форма, които впрочем образуват помежду си една историческа верига на развитие. Също така ясно е, че съставът на комбинирания работен персонал от лица от двата пола и от най-различни възрасти — макар че този състав в неговата стихийно образувала се брутална капиталистическа форма, при която работникът съществува за производствения процес, а не производственият процес за работника, е заразен източник на поквара и робство — при съответни условия непременно ще се превърне в източник на хуманно развитие.*312
[*312
„Фабричният труд би могъл да бъде също тъй чист и приятен колкото домашния труд, а дори и по-чист и по-приятен от него.” („Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1865”, стр. 127)]

Необходимостта да се обобщи фабричното законодателство от изключителен закон за предачните и тъкачни предприятия — тия първи формации на машинното производство — в закон за всяко обществено производство произлиза, както видяхме, от хода на историческото развитие на едрата индустрия, върху чийто фон напълно се преобразуват традиционните форми на манифактурата, занаята и домашното производство: манифактурата постоянно преминава във фабрика, занаятът – в манифактура, и най-сетне — сферите на занаятчийското и домашното производство в сравнително чудно-късо време се превръщат в жалки вертепи, в които капиталистическата експлоатация свободно разиграва своята чудовищна игра. Две обстоятелства решават накрай въпроса: първо, постоянно повтарящият се опит,qd313 че когато капиталът попадне под контрола на държавата само в отделни пунктове на обществената периферия, той още по-безскрупулно се обезщетява в другите пунктове;*313 второ,qd314 повикът на самите капиталисти за равенство в условията на конкуренцията, т.е. за еднакви граници за експлоатацията на труда.*314 Да чуем две дълбоки въздишки по тоя повод. Господата У. Куксли (фабриканти на гвоздеи, вериги и т.н. в Бристол) доброволно въвели в предприятията си предписанията на фабричния закон. „Тъй като старата, нерегулирана система продължава в съседните предприятия, те са изложени на неприятността да гледат как някое друго предприятие подмамва (enticed) младежите, които работят у тях, да продължават работата и след 6 часа вечер. Естествено, господа Куксли казват: „Това е несправедливо и загуба за нас,qd315 тъй като изчерпва част от силата на младежите, изгодите от която изцяло се падат на нас.”*315 Господин Дж. Симпсън (Paper Box Bag maker [фабрикант на книжни кутии и кесии] в Лондон) заявява на комисарите на „Children's Empl. Comm.”: „Той бил готов да подпише всяка петиция за въвеждането на фабричните закони. При сегашните условия той винаги се чувствал неспокоен нощем („he always felt restless at night”), след затварянето на своята работилница, при мисълта,qd316 че други продължават да работят по-дълго и му отнемат поръчки под носа.”*316 „Би било несправедливо по отношение на по-едрите работодатели — казва в заключение „Child. Empl. Comm.” — в техните фабрики да бъде въвеждана регулацията, докато в техния собствен бранш дребните предприятия не подлежат на никакво законно ограничение на работното време. Към несправедливостта от неравните условия в конкуренцията, във връзка с работните часове — с изключение на малките работилници — за едрите фабриканти би се прибавила и друга една вреда — притокът на младежки и женски труд би се отклонил към пощадените от закона работилници. Най-сетне, това би дало потик към умножаването на малките работилници, които почти без изключение са най-неблагоприятни за здравето, удобствата, възпитанието и общото подобрение на народа.”*317
[*317
Пак там, стр. XXV, №165—167. Ср. относно предимствата на едрото предприятие в сравнение с дребното: „Child. Empl. Comm. III Rep.”, стр. 13, №144, стр. 25, №121, стр. 26, №125, стр. 27, №140 и т.н.]
qd318
В заключителния си отчет „Children's Employment Commission” предлага да се подчинят на фабричния закон над 1 400 000 деца, младежи и жени, от които приблизително половината се експлоатират от дребното предприятие и от домашното производство,
*318 Комисията казва:

Ако парламентът приеме нашето предложение в целия му обем, няма никакво съмнение, че такова законодателство ще упражни най-благотворно влияние не само върху младите и слабите, с които то се занимава преди всичко, но и върху още по-голямата маса възрастни работници, които пряко (жените) или косвено (мъжете) попадат под неговото действие. То би им наложило редовни и намалени работни часове; то би пестяло и умножавало запаса от физическа сила, от който тъй много зависи тяхното собствено благополучие и това на страната; то би предпазило подрастващото поколение от преумора в ранната възраст, която [преумора] подкопава организма и го довежда до преждевременно стареене; най-сетне то би дало възможност за основно образование поне до 13-годишна възраст и с това би турило край на невероятното невежество, което е така вярно описано в отчетите на комисията и което човек може да гледа само с най-мъчителни чувства и с дълбокото чувство на национално унижение.”*319
[*319
„Child. Empl. Comm. V Report”, стр. XXV, №169]
qd319a
Правителството на торите обяви в тронното слово от 5 февруари 1867 г., че е формулирало в „bills” (законопроекти) предложенията на индустриалната следствена комисия.
*319а За да стане това, нужен е бил още един двадесетгодишен experimentum in corpore vili. Още в 1840 г. е била назначена парламентарна комисия за изследване на детския труд. Нейният отчет от 1842 година разкрил, според думите на Н. У. Сениор, че „светът не е виждал по-ужасна картина на алчност, егоизъм и жестокост на капиталистите и родителите, и на нищета, деградация и съсипване на децата и младежите… Някой може би ще си помисли, че отчетът описва ужасите на една минала епоха. За съжаление, има сведения, че тия ужаси и досега продължават също тъй интензивно, както и преди. Една брошура, обнародвана от Хардуйк преди две години, заявява, че заклеймяваните през 1842 г. злоупотреби напълно процъфтяват и сега (в 1863 г.)… Този отчет (от 1842 г.) лежа непогледнат 20 години, в продължение на които се допусна да станат родители на днешното поколение ония деца, които са пораснали без нито най-малката представа за това, което ние наричаме морал, училищно образование, религия или естествена семейна любов.”*320
[*320
Senior [Сениор], Social Science Congress, стр. 55, 56 [57, сл. — Моск. ред.)]

През това време общественото положение се беше изменило. Парламентът не се осмеляваше да отклони исканията на комисията от 1863 г., както на времето си отклонил тези от 1842 г. Затова още в 1864 г., когато комисията вече беше обнародвала само част от своите отчети, бяха подчинени на закона за текстилната индустрия още и производството на глинени произведения (включително грънчарството), фабрикацията на тапети, кибрит, патрони, капсули, а също и стриженето на кадифе. В тронното слово от 5 февр. 1867 г. тогавашният торийски кабинет оповести и други bills [законопроекти], основани на заключителните предложения на комисията, която през това време, в 1866 г., вече бе привършила своята работа.

На 15 август 1867 г. Factory Acts Extension Act [закон за разширение на фабричния закон], а на 21 август Workshops’ Regulation Act [закон за регулиране на работилниците] получиха кралската санкция; първият закон регулира едрите клонове на производството, а вторият — дребните.

Factory Acts Extension Act регулира високите пещи, железните и медните заводи, леярните, машиностроителните фабрики, металните предприятия, фабриките за гутаперча, хартия, стъкло, тютюн, по-нататък печатниците и книговезниците, и изобщо всички индустриални предприятия от тоя род, в които 50 или повече души работят едновременно най-малко през 100 деня в годината.

За да дадем представа за размера на областта, обхваната от тоя закон, приве